Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ Изграждане на спортно-тренировъчни съоръжения за развитие на ученически, студентски спорт и екотуризма" П. И. 134016, общ. Якоруда, м. „Белмекен"



страница14/33
Дата08.02.2017
Размер3.72 Mb.
#14531
ТипДоклад
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   33

3.3 Води

3.3.1. Повърхностни води


Родопите са най-широката планина на Балканския п-ов (250—100 км). Ограничават се от Марица, Беломорската низина, Места и Рила. От последната се различават по това, че през ледниковия период като по-ниски не са имали ледници и затова сега нямат алпийски ледникови форми.

Река Марица, която е най-пълноводната българска река има сложна речна мрежа със значителен брой както леви така и десни притоци. Във водосборната област е налице многообразие на условията за формиране на оттока. Тези условия са благоприятни за висока степен на използване на водните ресурси в поречието за напояване, енергетика, водоснабдяване и рекреация. Десните притоци на р.Марица до навлизането им в Тракийската низина имат основно енергийно застрояване /каскада"Батак", "Доспат-Въча", "Белмекен-Сестримо", ВЕЦ"Асеница1 и 2 І"/ (фигура 3-1).




Спортна база


Фигура 3-1 Хидрографска мрежа на поречие Марица

Западните Родопи се простират от Рила до Перелик и долината на р. Чепеларска. От централното било, което е доста широко, излизат значителни клонове, които често са по-високи от него. Водоразделът следва следната линия: отначало право на юг, където е най-високият връх на Родопите (Слав — 2306 м), на юг от върха Слав билото се снишава бързо към Аврамовия проход, който е най-нисък в Западните Родопи. След прохода водоразделът приема югоизточна посока до върховете Каинчал и Перелик. На северозапад от главното било към р. Марица и Пловдивското поле Родопите са много разклонени. Клоновете, колкото се отива по на изток, стават по-дълги. На юг от клоновете Алабак, Милеви скали и Каракария и на северозапад от Сютка (2186 m) и водораздела на Чепинска и Въча се намира Чепинската котловина. Р. Чепинска при изхода си от дефилето в Чепинското поле започва да тече върху един грамаден наносен конус — от чакъл, блокаж и пясъци.

Язовир Белмекен (фигура 3-2) е и най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров (на 1910 m надморска височина). Разположен е по течението на Сестримска река, десен приток на р. Марица, в Рила планина и е част от каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира. Язовир „Белмекен“ е едно от основните съоръжения на каскадата. Водохранилището, със завирен обем 144x 106 m3, се образува посредством изграждането на язовирна каменно насипна стена с височина 88.2 m и контрастена с височина 23.1 m.



Фигура 3-2 Снимка на язовир „Белмекен”

Името на язовира означава "Известно място". Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, създадено на заравненост, край р.Крива река. Изходен пункт за язовира е село Сестримо от север, а от южна посока - известният курорт “Юндола” над Велинград.



Таблица 3-1 Данни за качеството на водите на яз. Белмекен през 2008 по информация от НАСЕМ

Показател

Февруари 2008

Май 2008

Септември 2008

Наредба 7/1986 за I-ва категория

Температура на водата (oC)

3.3

5.1

19.2

да не надвишава с 3оС средната за сезона

Активна реакция

7.56

7.64

8.33

6,5-8,5

Разтворен кислород (mg/l)

9.9

9.8

7.2

6

Насит.с кислород (%)

107

107

95.9

75

Електропроводимост (mS/sm)

33

33

37

700

Неразтв. вещества (mg/l)

7

7

7

30

Обща твърдост (mgegv/dm3)

0.31

0.32

1.1

7

Азот (амониев) (mg/l)

0.74

0.37

0.12

0,1

Нитритен азот (mg/l)

0.014

0.012

0.007

0,002

Нитратен азот (mg/l)

0.08

0.116

0.05

5

Азот Келдал (mg/l)

1

1

1




Ортофосфати PO4 (mg/l)

0.06

0.006

0.06

0,2

Общ фосфор (като PO4) (mg/l)

0.06

0.22




0,4

Калций (mg/l)

7.5

9.5

12.1




Магнезий (mg/l)

3.3

2.6

5.6




Хлорни йони (mg/l)

3.4

4.1

3.4

200

Сулфатни йони (mg/l)

2.2

25.1

11.8

200

Желязо (общо) (mg/l)

0.07

0.07

0.07

0,5

Манган (общ) (mg/l)

0.06

0.06

0.06

0,1

ХПК(бихроматна) (mg/l)

32.1

14.3

21

25

БПК5 (mg/l)

1.9

0.5

0.61

5

Както се вижда от посочените данни от мониторинга на водите от НАСЕМ за три месеца на 2008 г., водите съответстват на I-ва категория по Наредба 7/1986 г.

В направената консултация с НП „Рила” (писмо изх. Nо 94-00-61/21.01.2011) е подчертано, че в предвид географското местоположение на обекта, той засяга в по-голяма степен водосбора на р. Места и в по-малка водосбора на р. Марица.

Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма. Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 m и другият на кота 1200 m (фигура 3-3).

Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния - в дневния изравнител „Станкови бараки“. Каскадата е изградена на три енергийни стъпала. Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации на кота 1900, а именно: „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателния канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска с притока и Илийна.

Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила на 2600 m надморска височина. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока й Илийна.




Фигура 3-3 Схема на СД «Грънчар» и СД «Джаферица»
Геодезическият пад от язовир „Белмекен“ до местността „Станкови бараки“ (737m се използува за преработка на водите от горния пояс събирателни канали на кота 1900 m

посредством ПАВЕЦ „Белмекен“. Второто стъпало обхваща втория пояс събирателни деривации на кота 1200 m, които са: „Марица 1200“, „Чаира“ и „Яденица“. Падът от местността „Станкови бараки“ до с. Сестримо (554 м) се използува за преработка на водите чрез ВЕЦ „Сестримо“.



Поречие на р. Места

Водосбора на река Места 2767,1 km2 покрива 20 % от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.m3 повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район. В национален мащаб р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. По-големи притоци са р.Доспатска – най-големият приток, който се влива в Места на гръцка територия, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. Географското положение на р.Места се определя с координатите на водосбора й : 41° 25” и 42° 10’ с.ш. и 23° 20’ и 24° 20’ и.д. Разположен е между Рила на север, Пирин на запад и Родопите на изток. Южната му част (условно ограничен от държавната граница с Гърция) е низината на Западна Тракия и Егейско море намиращи се в Гърция Водосборната й площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото поречие в България. Дължината на реката до границата е 126 км. Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места. над Якоруда . За условно начало е приет извор на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила с координати: 42° 07’10”с.ш. и 23° 35’10” и.д. Водите от извора, заедно с водите изтичащи от езерото текат като рекичка Грънчарица, която след като приеме водите на малките рекички Ропалица, Янчова река, Джеенем дере от ляво и се събере с Баненска река от дясно , образуват Бяла Места. Черна Места събира води от Източна рила на около 2620 м. Отначало реката тече в югозападна посока, като близо до Разлог приема югоизточна посока и напуска страната на кота 388 m при границата с координати 41° 27’10”с.ш. и 24° 03’00” и.д.

Река Места има около 25 притока: р.Доспатска – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. И притоците водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа., като 85% от реките имат гъстота над единица.

Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района и разделят двете поречия. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 l/s/km2, поради високите валежи - над 1200 mm годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа - над 2-2,5 km/km2.

Следващите по водност реки са родопските притоци на р. Места, както и Осоговските притоци на р. Струма с отточни модули до 15-20 l/s/km2 при годишни валежи 900-1000 mm и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 km/km2.

В долината на р. Места отточните модули достигат най-ниските си стойности до 2 l/s/km2 в южната й част при валежи около 650 mm, а в долината на Струма, най-ниските части под Сандански и до границата намаляват до 0,5-1 l/s/km2 при валежи под 550 mm годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 km/km2.

Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони - през май-юни и достига своя минимум през септември.



Инвестиционното предложение предвижда пречистените отпадъчни води да се заустват в приток на р. Софан, както се вижда от картата на Фиг. 3-4, предоставена от БД с център Благоевград. Местоположението на ЛПСОВ е посочено на Фиг. 1.10.2, на която са дадени и координатаите на точката на заустване, съгласувани с Компетентния орган.

Както се вижда от фигурата, повърхностното водно тяло, в приток на което ще се заустват пречистените отпадъчни води е с код BG4ME900R078. В Таблица 3-2 е посочено състоянието на водното тяло.

Таблица 3-2 Обобщена оценка на състоянието на повърхностнитно водно тяло категория “река” в басейна на река Места.11

№ по ред

Код EU_CD

Описание на водното тяло

Обща оценка на състояние/потенциал по ПУРБ



Обща екологична цел



Оценка по ФХП за 2011 г.

Екологичен статус (по АИБИ) за

2011 г.


Обща оценка на състояние/потенциал за 2011 г.

1

BG4ME900R078

Река Черна Места от изворите до вливането й в река Места.

умерено състояние

Достигане на добро състояние



ВТ не е включено в Програмата за мониторинг за 2011 г.

много добро състояние



много добро състояние







Фигура 3-4 Схема на местоположението на инвестиционното предложение спрямо повърхностното водно тяло

Целта за повърхностните водни тела е не само достигането на добро състояние, но и недопускане на последващо влошаване12. ИП предвижда изграждане на ЛПСОВ, като по този начин няма да допусне влошаване на показателите на водното тяло, след реализацията му.

Изводи:

  1. Инвестиционното предложение се намира на около 28 km северозападно от курорта “Юндола” и 3 km южно от яз. “Белмекен”, в непосредствена близост южно от Националният високопланински спортен комплекс „Белмекен ”.

  2. Обикновено името „Белмекен” се свързва с високопланинската спортна база, на която са се подготвяли, подготвят се и ще се подготвят много от световноизвестните спортни наши и чужди шампиони. Условията са изключително благоприятни като съчетание на климат и природни дадености, които позволяват пълноценна работа на спортистите. Инвестиционното предложение също е свързано с изграждане на спортна база за тренировки и обучение на ученици и студенти, както и на други хора, които имат желание да се занимават със спорт и туризъм.

  3. Отпадъчните води след пречистване в ЛПСОВ ще се заустват в повърхностен воден обект, което е съгласувано с компетентния орган, като са посочни и координатаите на точката на заустване.

3.3.2. Подземни води



Хидрогеоложка характеристика.

Инвестиционното предложение се намира в най-горната част на р. Черна Места.

Поречието на река Места е сред най-водоносните речни басейни в страната, с най-големия годишен обем на отточните водни количества обуславящи се от:

- Води в хидрогеоложките и хидроложки структури, подхранени от планинските масиви на Рила, Пирин и Западните Родопи.

- Води в карстови басейни и водоносни колектори в кристалинните и пукнатинни масиви;

- Големите количества на валежите във високопланинските пояси.

В разнородните пукнатинни, карстови и порови колектори на поречието се формират, движат и акумулират пресни, а в дълбочинните зони – термоминерални и хладки минерални води. По поречието на реката са формирани трите основни типа подземни води – порови, карстови и пукнатинни. На най–широка площ са разпространени пукнатинните води, следвани от карстовите води в протерозойските мрамори и отчасти в палеогенските варовици и на най–малка площ поровите води, формирани в котловините.

Котловините представляват наложени грабенови структури, запълнени с плиоценски и кватернерни отложения. Кватернерните отложения са образувани от реките и деретата, спускащи се от високите оградни планински масиви към котловините, представени предимно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси, в наносните и поройните конуси и са най-добрите акумулатори на порови, пресни безнапорни води. Отличават се с най–голяма водообилност и представляват самостоятелни хидрогеоложки басейни. По – ниска е водообилността по отношение на плиоцена и палеогена, където са формирани напорни подземни води.

Пукнатинните води с плитка циркулация са студени води, разпространени в регионалната напуканост на скалите. С най – голяма водообилност се явяват риолитите, неокарстените мрамори, палеогенските варовици и андезити, а с малка – кристалинните силикатни скали, палеогенските конгломерати, пясъчниците, туфите и туфитите.

Сравнително водоносни се явяват напуканите и разломени гнайси и магматити на докамбрийските метаморфогенни комплекси. С по-висока водообилност се характеризират и средните масиви на Рила, Пирин и Западни Родопи, изградени от гранитни и гранитоидни интрузии (плутони), внедрени сред метаморфните комплекси. Пукнатинните води с дълбока циркулация (термоминирални води) имат голямо разпространение. Главни колектори са южнобългарските гранити и протерозойските метаморфити, разпространени в планинските масиви и грабеновите структури. В планинските масиви водите са охладени, а в грабените – горещи. Водопроявленията са главно разломите, по които са оформени грабените и са се издигнали оградните масиви, където са отделени три крупни водонапорни системи – Пиринска , Рилска и Родопска, различаващи се по химичния състав на водите.

По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатно - калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 гр/л и ниска твърдост. Във високопланинските кристалинни масиви водите са меки с тях се подхранват най-големите пукнатинни извори в Северен Пирин достигащи дебит - минерализация под 0,2 гр/л.

В близост до територията на инвестиционното предложение няма санитарно-охранителни зони, както се вижда от картата по-долу:





Фигура 3-5. Санитарно-охранителни зони

Подземните води, свързани с инвестиционното намерение, се намират в подземно водно тяло BG4G000PzC2021 „Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калинински плутон“.


Фигура 3-6 Подземно водно тяло ІV слой – пукнатинни води. BG4G000PzC2021
Подземно водно тяло BG4G000PzC2021 „Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калинински плутон“ е с площта на водното тяло е 2409 км2. Площта на водното тяло е доста голямо и поради тази причина попада в поречията на реките Струма, Места, Доспат, Искър и Марица. Разпределението на площите по горе изброените поречие е следното: 905,105268

  • 17 ,58 % - в поречието на река Струма или 279,0954819 км2

  • 34,51 % - в поречието на река Места или 831,3247464 км2;

  • 4,83 % - в поречието на река Доспат или I 16,4716668 км2

  • 11,50 % - в поречието на река Искър или 277,116769 км2 (ВДДР - Плевен)

37,57 % - в поречието на река Марица или 905.105268 км" (БДИБР - Пловдив) Мощността на водовместващите слоеве варира от 50- 250 м. Преобладават средно до дребнозърнестите биотитови гранити. Гранитите са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства.

Средната водопроводи мост е 100 - 200 м~/дн. Коефициентът на филтрация е под 2 м/дн. Средния модул на подземния отток е 2,0 л/сек/км". Подхранването на тялото е предимно от инфилтрация валежите и топенето на снеговете.

Типа на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена.



Захранването с питейна вода, необходима при експлоатация на инвестиционното предложение, ще стане от подземни води чрез изграждане на хоризонтално дренажно водовземане в имот № 001028. При отразяване на имот № 001028 в Географската информационна система на БДЗБР - гр. Благоевград, се установи, че инвестиционното предложение засяга подземно водно тяло „Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калински плутон" с уникален код BG4G000PzC2021. Същото е оценено в добро състояние по отношение на химичен и количествен статус и за него не са разписани конкретни забрани в ПУРБ. Общата екологична цел за водното тяло е поддържането на доброто му състояние, чрез предотвратяване или намаляване непрякото отвеждане на замърсители в подземните води.

Данните от мониторинга за оценка на химичното състояние на подземните тела за 2012 г. отчитат, че подземно водно тяло „Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калински плутон" е запазило доброто си общо състояние.

Инвестиционното предложение не засяга зони за защита на водите по смисъла на чл.119а от Закона за водите.

В ПУРБ на ЗБР за БУ 2010-2015г. не са разписани конкретни забрани за подземно водно тяло „Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калински плутон". За извършване на водовземне от подземни води съгласно разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите е необходимо издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез изграждане на нови съоръжения (Писмо на БД ЗБР от 2014 г. – Приложение 4).

Изводи:

1. Инвестиционното предложение се намира в най-горната част на р. Черна Места.

2. По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатно - калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 гр/л и ниска твърдост.

3. Подземните води, свързани с инвестиционното предложение, се намират изцяло в подземно водно тяло „Пукнатинни води в Южнобългарски гранити, Калински плутон" с уникален код BG4G000PzC2021.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница