Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ Реконструкция и модернизация на инсталация за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави

Минерално разнообразие

Основна суровина са термалните инфилтрационни води, които се използват за геотерапия (балнеологията). Те са в района на град Костенец, Долна баня и Момин проход.

Югоизточно от гр. Долна баня се намира находище, в което през 1968-1972 година е регистрирано рудопроявление на уран. Дълбочината му е над 500 метра (писмо на МОСВ, изх. ЗНПБ – 1275). Находището се води на отчет в Националния баланс на запасите (НБЗ) и ресурсите на находищата наподземни богатства като участък “КостенецІ” на находище “Костенец”. До днес находището не е разработвано. Това не налага корекция на територията предвидена за изграждане на голф комплекса, но налага допълнителни изследвания за определяне на радиоактивния фон.

9. Биологично разнообразие

   1. 
      Растителност
      

По ботанико - географско райониране предприятието е разположено в Макаронезийско - средиземна област, Субсредиземноморската подобласт, Балканската провинция, Средна гора, подрайон Ихтиманска Средна гора с характерна растителност в полите на планините и хълмистите райони. Районът попада в области заети с равнинни благунови гори ( Querceta frainetti ), смесени благуново - церови гори ( Querceta frainetti - cerris ), селскостопански земи на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris, L. ) и благун ( Querrus frainetto Ten. ), с подлес представен от лескови, глогови и шипкови храсти при височина до 1000 м.

Обектът попада в Тракийската горскорастителна област - подобласт Рила в хоризонтално отношение, а във вертикално - в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни ( 700 - 2000 м.н.в. ).

В северозападна посока има орехови насаждения, височина 2,5 - 3,0 м. и диаметър 6 - 8 см. ( схема на засаждане 7 х 9 м. ), които са в лошо общо състояние, поради несъответствие на почвените условия.

На изток от ореховата култура има коларски път с локални прояви на повърхностна ерозия. Единично се срещат бял бор, цер, акация, зимен дъб, бреза, круша. Във вдлъбнатите теренни части - върба и топола.

В по-общ план на описанието на флората в района ( БАН, Атлас на България, С., 1973 г.; Класификационна схема на типовете горски месторастения в РБ, С., 1983 г. ) трябва да се посочат следните по-важни растителни видове:

- средноевропейски видове - жерардова дзука ( Juncus gerardii, Lois. ), копитник ( Asarum europaeum, L. ), тристълбест рожец ( Cerastium cerastioides ( L.) Britton );

- глациални реликтни видове - алпийска тоция ( Tozzia alpina, L. ) ;

Най-близко разположените масиви насаждения от държавния горски фонд са на отстояние не по-малко от километър в северо-западна посока от обекта и се представляват от иглолистни гори и насаждения от издънков произход. Културите, които са застъпени са бял бор ( 62 % ), чер бор ( 13 % ), лиственица ( 2 - 3 % ), дугласка ( 7 % ) и бреза ( 9 % ).

Издънковите насаждения са представени от благун ( 78 % ), цер (15%) и зимен дъб ( 15 % ) ( по данни на Горското стопанство, гр. Костенец - за отдели 158, 170 и 171 ). Бонитетът им е нисък, което се обяснява с относително малката възраст на иглолистните култури и лошото общо състояние на издънковите насаждения, в значителната си част предвидени за реконструкция. Типът месторастене е сухо до свежо, разположено главно на излужена канелена горска почва ( средно дълбока, слабо до средно каменлива ) с естествена растителност от благун, цер, зимен дъб, космат дъб, липа и бук от III - IV бонитет. Изложенията имат североизточна и южна компонента при наклон от 6 ⁰ до 25 ⁰ и надморска височина 800 ( 650 - 800 ) м.

Застрашената за района флора е главно в Рила и по-малко в Западна Средна гора и попада в следните две категории:

1. Застрашен вид : жълта тинтява ( Gentiana lutea, L. ) и петниста тинтява (Gentiana punctata, L. ), срещани в Рила;

2. Рядък вид : трицветна дзука ( Juncus triglumis, L. ) - в Рила над с. Костенец ( 500 - 1000 м.н.в. ), късна лойдия ( Lloydia serotina, L. ) – в Рила над Костенец ( 800 - 2300 м.н.в. ), шлемов салеп ( Orchis militaris, L. ) - нарядко в цяла България ( 1200 - 1500 м.н.в. ), пълзящ ленолист ( Thesium linophillon, L. ) - Рила, планински божур, витошко лале ( Trollius europaeus, L. ) - Рила, горска съсънка ( Anemone silvestris, L. ) - Рила, кръглолистна росянка ( Drorera rotundifolia, L. ) - Рила, храсталачна глушина ( Vicia dumetorum, L. ) - Рила - 200 - 1500 м.н.в., бохемски здравец ( Geranium bohemicum, L. ) - Рила , до 1500 м.н.в., родопска горска майка ( Lathraea rodopaea, Dingler ) - Долна Баня, планинска дилянка ( Valeriana montana, L.), - Рила, 600 - 1800 м.н.в., ванерова симфиандра ( Symphyandra vanneri, Heuff. ) - Рила, 550 - 2300 м.н.в.

2. 
   Фауна
   

Бозайниците са представени от сърна ( Capreolus capreolus ), елен ( Cervus elaphus), язовец ( Meles meles ), вълк ( Canis lupus ), и др. Ловният дивеч е представен от дива свиня ( Sus scropha) и вече посочените сърни, елени, зайци, вълци и пр.

Основната група птици, евритопни, включват : сива овесарка (Emberiza calandra ), керкенез ( Falco tinnunculus ), домашно врабче ( Passer domesticus ), голям синигер ( Parus major ),чинка ( Fringilla coelebs ), кълвачи ( Picidae ), дроздове ( Turdus ) и др. В географска близост на района е балканският магистрален път на прелетните птици.

Основната група земноводни и влечуги е представена от планинската жаба, дъждовник, смок, слепок, усойница, като по вертикално разпространение се включват и жълтокоремната бумка, голямата водна жаба, гръцката костенурка, смокът - стрелец и пепелянката.

В района се срещат пеперуди: гъботворка ( Limantria cerdo ), дъбова листозавивка ( Tortix viridana ), твърдокрили : голям сечко ( Cerambix cerdo ), бръмбар - рогач ( Lucanus cervus ), правокрили насекоми : горски скакалец ( Isophia ) и пр.

Сладководната речна фауна , макар и по - рядко представена във водоемите на района, по зоографско разпространение се отнася към северноегейския участък - различни видове мряна ( бяла мряна, маришка мряна ), речен кефал, клен, балканска кротушка, скобар и др. В близост до с. Пчелин ( по пътя за Костенец ) има рибарници.

Застрашените видове за района, описани в “ Червената книга за Република България “ и другите аналогични книги за Европа ( 1975 / 1976 г. ) са :

1. Бозайници :

- изчезнал вид : рис ( Felix linkos ,L.) - в началото на века все още срещан във всички голями планини на страната;

- застрашени видове : вълк ( Canis lupus, L. ) - в миналото срещан из цялата страна, днес той се среща в пет изолирани, предимно планински района; златка ( Martes martes, L. ) - срещана навсякъде из горско - планинските райони на страната, предимно в буковите и иглолистните гори; видра ( Lutra lutra, L. ) - край реките и водоемите в цялата страна;

- рядък вид : мечка ( Ursus arctos, L. ) - срещана в Рила, Ихтиманска Средна гора.

2. Птици :

- изчезнали видове : черен лешояд ( Aegypius monachus, L. ) - срещан в долината на р. Марица.

- застрашени видове : малък орел ( Hiraaetus pennatus, Gm. ) - срещан в миналото почти навсякъде в страната в горите до 2000 м.н.в.; сокол - скитник ( Falco peregrinus Tanstal ) - срещан в Рила; лещарка, ресарка ( Tetrastes bonasia ) - срещана в Рила; гълъб - хралупар, голдуб ( Columba oenasq L. ) - гнездил навсякъде в равнините и планините до 1400 м.н.в.

- редки видове: горски бекас ( Scolopax rusticola, L. ) - срещан край с. Радуил и Костенец; тръноопашата потапница; скален орел ( Aquila chrysaetus, L. ) - срещан в Средна гора и Рила; червенонога вечерна ветрушка ( Falco vespertinus, L. ) - при прелет се среща в цялата страна; червен кълвач ( Dryocopus martus, L. ) - срещан в околностите на гр. Ихтиман, Средна гора, Рила; южен белогръб кълвач ( Dendrocopos leucotos litordi ) - срещан в Средна гора, Рила.

- застрашен вид: смок мишкар ( Elaphe Longissima Laurenti ) - срещан в цялата страна до 1800 - 2000 м.н.в.

10. 
    
    Каталог: ovos
    
    
    
    Изтегляне 1.41 Mb.
    
    Сподели с приятели: