Доклад за овос на инвестиционно предложение „Изграждане на производствена линия за непрекъснато горещо поцинковане на стоманена лента с годишен производствен капацитет 250 000 тона



страница6/13
Дата01.08.2018
Размер1.42 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

3.2Атмосферен въздух


София и Софийското поле поради релефните си особености (котловинно поле и планинско обкръжение) и градското застрояване с интензивната антропогенна дейност в него показват ясно изразени особености по отношение на всички метеорологични елементи. Това се отнася в пълна степен за циркулацията на въздуха и температурната стратификация в района – два от най-съществените фактори за разпространението на замърсителите във въздуха. При южен поток, поради засилените ветрове и фьоновия ефект, в Софийското поле се създават условия за силна турбулентност и засилен вертикален и хоризонтален пренос и дифузия на замърсителите във въздуха. В резултат на това полето на концентрациите на замърсителите при земята е доста хомогенно. При ветрове с умерена и малка скорост, циркулацията на въздуха е много сложна и полето на замърсителите е много нехомогенно. Динамиката на теченията се усложнява и от периодично променящите се в денонощието локални циркулации, наречени планинско-долинен и склонов вятър. В котловините е сложна еволюцията на температурата и температурната стратификация, която е оределящ фактор за дифузията на замърсителите във въздуха, особено във случаи със слаби ветрове.

Качеството на въздуха в разглеждания район се определя в голяма степен от производствените дейности на „Кремиковци” АД, на чиято бивша площадка е разположен терена на разглежданото инвестиционно предложение. Основни организирани източници на замърсяване на площадката на „Кремиковци”АД са: производство на агломерат (АП), производство на кокс (КХП), производство на чугун (ДП), производство на конверторна стомана (КСДЦ), производство на електростомана (ЕСДЦ), производство на вар и доломит (ПМО).

От неорганизираните източници на замърсяване на атмосферния въздух, по-значими са КХП, ДП и СДП, като основните замърсители са фенол, сероводород, прах и др.

Неорганизираните източници на интензивно миришещи вещества във въздуха се характеризират обикновено с малка височина на изпускане на замърсителите и по тази причина те определят качеството на въздуха преди всичко на територията на Комбината, където и неговите много близки околности (например с. Яна). От дейността на ”Кремиковци”АД се емитират основно емисии от сероводород, амоняк, фенол.

В непосредствена близост до „Кремиковци” АД се намират редица промишлени предприятия, които съвместно образуват северната промишлена зона на столицата. В района на „Кремиковци” АД се намират най-натоварените за България автомагистрали (околовръстен пут на столицата, пътя София – Видин, пътя София - Варна) и ж.п. линии (Белград – София – Истанбул, София – Видин, пътя София – Варна, София – Русе и т.н.). В непосредствена близост се намират летище „София”, летище „Божурище” и летище „Мусачево”. Съществува възможност за влияние върху качеството на атмосферния въздух от страна на прахогазовите замърсители, емиитирани от металургичните дружества в гр. Перник и гр. Нови Искър, от предприятията на силикатната промишленост в гр. Елин Пелин и др. Съществено влияние върху качеството на атмосферния въздух оказва и голямата концентрация на транспортни средства в гр. София и областта. Голямата концентрация на жители и жилищни сгради на единица площ определят битовите източници, като големи замърсители на атмосферния въздух. Тези източници емитират почти всички прахо-газови замърсители и то в значителни количества, поради което районът се категоризира като „гореща точка” по отношение на околната среда. Поради близостта на изброените източници практически е невъзможно да се определи процентното разпределение на замърсителите във въздуха спрямо отделните източници.

Качеството на атмосферния въздух в района и около него е обект на непрекъснат контрол от пунктовете на ХЕИ и РИОСВ – София. Най-често контролираните параметри от тези пунктове – прах, NOx, H2S и фенол много често превишават ПДК. Това важи в най-голяма степен за измерените стойности на праха, който за всички години и за всички пунктове на територията на „Кремиковци” АД и в пунктовете около него с пъти над ПДК.

Трябва да се отчете, че в последните години в района на „Кремиковци”АД са въведени в експлоатация и много частни инсталации, емисиите от които трябва да се вземат предвид при оценка на качеството на атмосферния въздух и при отчитане на кумулативния ефект.

3.3Води


Повърхностни води

Обследвания район е част от Софийската котловина, която представлява своеобразен водосборен басейн, в който се формират повърхностни и подземни (пресни и термоминерални) води. Цялата котловина се отводнява от р.Искър и нейните ветрилообразно разположени притоци. В обследвания район водоприемник на спускащите се от към Стара планина реки и потоци е р. Лесновска (Стари Искър). Дължината на реката в Софийското поле е 30,5 км. Тя води началото си от р. Лопушна, като в обсега на обследвания район в нея се вливат реките Буховска, Ботунецка, и Кремиковска (Сперля).

Характерна особеност за района е рязкото намаляване на подхранването на реките с повърхностни води (т.е. валежните води, които се оттичат по земната повърхност) и относителното увеличаване на подхранването на реките с подземни води.

Протичащите през района реки имат умереноконтинентален воден режим, който се характеризира със зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-юни) от снеготопенето и дъждовете и продължително лятноесенно маловодие (юли-ноември).



Подземни води

Разположението и развитието на Софийският младотерциерен басейн върху Западно-средногорски тектонски структури, пъстрият геоложки строеж на оградните планини и дотерциерната подложка, включваща разнообразни литоложки и фациални задруги, обуславят формирането на различните водоносни хоризонти и комплекси.

Хидрогеоложките условия в разглеждания район са в пряка връзка с литоложкия строеж и тектонските условия.

В донеогенските водоносни комплекси са формирани пукнатинни и карстови води.



А.Пукнатинни води. Те са с напорен характер и са привързани към скалите от горната креда и долния триас и отчасти в милонитизираните варовици и доломити от средния триас.

Б. Карстовите води. Разпространени са в окарстените варовици на малма и средния триас. Установени са по сондажен път в района на Кремиковци, Ботунец и др.

В. Долен водоносен хоризонт на неогена

Долният неогенски водоносен хоризонт е формиран в чакълесто-песъчливите пластове на Гнилянската свита. Между пластовете съществува добра хидравлична връзка, което е причина за образуването на общ напорен водоносен хоризонт.



Г. Горен водоносен хоризонт на неогена

Формиран е в чакълесто-песъчливите отложения на Лозенецката свита. Водоносният комплекс има обща дебелина от 80 до 150 м.



Д. Кватернерен водоносен хоризонт

Алувиалният водоносен хоризонт е развит в терасата на река Лесновска и старопланинските й притоци-Сперля, Ботунецка, Буповска. Той е формиран в разнозърнести чакъли с пясъчен и гравиен запълнител и разнозърнести пясъци и глини. Дебелината на водоносните чакъли и пясъци е от 15 до 35 м.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница