Доклад за овос на инвестиционно предложение „Изграждане на производствена линия за непрекъснато горещо поцинковане на стоманена лента с годишен производствен капацитет 250 000 тона



страница7/13
Дата01.08.2018
Размер1.42 Mb.
#77717
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

3.4Почви


Площадката на инвестиционното предложение се намира на терена на „Кремиковци”АД. За изготвяне на настоящата характеристика са използувани материали и информация от Доклада за ОВОС на инвестиционно предложение “Инсталация за производство на цимент от доменна шлака”, както и Доклада за ОВОС на „Кремиковци”АД, изготвен през 1998 год, където са систематизирани освен собствени проучвания, публикувани до този момент материали за района и особено данните и почвената карта в М 1:50000 на Ив.Иванов и В.Николов, съставена през 1991 г. на базата на данните от едромащабните почвени проучвания (М 1:10000) на Институт по почвознание „Н.Пушкаров”.

Броят на почвените различия в района са двадесет и седем, групирани по почвени типове и съответното им площно участие:



  • смолници

54 87,5 ha

16.85 %

  • канелени горски почви

105 35,0 ha

32.35%

  • комплекс от ливадни почви

146 50,0 ha

44.99 %

  • блатни почви

12 25,0 ha

3.76 %

  • рендзини

25,0 ha

0.08 %

  • антропогенни почви

3 12,5 ha

0.96 %

  • оврази, долове и скали

3 32,7 ha

1.01 %

Нарушените и замърсени терени в района на Комбината са твърде значителни и в общи линии установени. Най-големият металургичен комбинат у нас “Кремиковци”АД нарушава площ от общо 2464,54 ha. Фактически целият му терен представлява изключена от земеделското ползване площ. Към нея трябва да се добавят 909,500 ha, заети от рудник “Кремиковци” с промплощадката му и производствените му площи, териториите, заети от хвостохранилището, сгуротвала и табан “Яна”, независимо, че част от неговите отпадъци се изземват и оползотворяват. Като основни източници на замърсяване са набелязани:



  • основните производствени мощности на комбинатите “Кремиковци” и “Редки метали”;

  • двете хвостохранилища (едното югоизточно от гр. Бухово, а другото югоизточно от с. Долни Богров) и съответните хвостопроводи и шламопровод);

  • бившето градското сметище (на северозапад от Долни Богров) и депата за твърди отпадъци (на североизток от с. Яна).

Замърсяването на почвите с тежки метали в низината е по-силно изразено и основна причина е еолитния пренос на прах и аерозоли от Комбината, а при вятър и прахоунос от депа, насипища и отпадъщохранилища (хранилища и шламохранилища).

В планинската част замърсяването е свързано с експлоатацията на Буховското рудно поле, активните ерозионни процеси и наличието на природно геохимично (автогенно) обогатяване.

Най-замърсени са източните части от района, като замърсяването продължава в югоизточна посока и извън пределите на общината.

Въз основа на резултатите от подробните почвени проучвания се установява, че по степен на замърсеност най-чувствително е замърсяването на земеделските земи в землищата на гр. Бухово - 53.2% от площите са много силно замърсени, 35.1% - силно и 11.7% - средно; на с. Сеславци - 16.1% - много силно, 49.5% - силно и 34.4% - средно. Следват землищата на : Мусачево - 9.05% - много силно, 43.42% - силно, 46.37% - средно и 1.16% - слабо; Г. Богров - 29.6% - много силно, 25.3% - силно, 31.5% - средно и 13.6% - слабо; Григорово - 3.5% - много силно, 2.9% - силно, 93.61% - средно и 0.2513.6% - слабо; Яна - 1.5% - много силно, 22.6% - силно, 73.6% - средно и 2.3% - слабо; Кремиковци - 1.8% - много силно, 8.9% - силно, 86.5% - средно и 2.7% - слабо; Желява - 1.7% - много силно, 7.9% - силно, 78.8% - средно и 11.6% - слабо; По-нататък се нареждат Челопеч, Ботунец и Елешница с преобладаване на средното замърсяване - съответно 72.2%, 65.1% и 72.1%. В землищата на Д. Богров и Столник слабото замърсяване с малко превишава средното.

Основният замърсител се явява оловото - 100% от проучените землища. Най-високо е замърсяването с олово в землищата на гр. Бухово - средно 3.62 ПДК (всички стойности по-нататък са също средни, вж. таблици No No 4.6.I.24. и 4.6.I.25.), след него се нареждат тези на: Г. Богров - 2.29 ПДК, Сеславци - 2.26 ПДК, Кремиковци и Яна - 1.51 ПДК и т.н. до 1.03 ПДК на Столник, а следващият го е арсенът. Най-високо е замърсяването в землището на гр. Бухово, след това на Сеславци, Г. Богров, Ботунец, Кремиковци, Мусачево, Яна, Столник и др.

В Доклада за ОВОС е необходимо да се направи подробна характеристика на почвите, както на площадката на инвестиционното предложение, така и разположените в близост до нея почви, за да може да се прогнозира евентуално замърсяване върху почвите от реализацията на инвестиционното намерение.


3.5Земни недра


В геоложкия строеж на разглеждания участък вземат участие отложенията на триаса, юрата и кредата, изграждащи скалната подложка, неогена и кватернера.

Върху неравната повърхност на подложката се налагат неогенските езерно-речни отложения, а върху тях кватернерни.

Скалната подложка е изградена от горнокредни варовици, мергели и пясъчници в района на Бухово, горноюрски варовици, лиас-догерски варовити пясъчници, еолитни варовици, песъчливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и долнотриаски пясъчници.

Неогенска система

Езерни, речно-езерни и езерно-блатни утайки с неогенска възраст запълват цялото пространство на наложения басейн - Софийската котловина. Сред тях преобладават праховите и песъчливи глини и рядко - типичните глини и диатомитните глини.

В разглеждания район се разкриват на повърхността Гнилянската и Новоискърската свити.

Кватернерна система

Кватернерните образувания имат голямо генетично разнообразие и са привързани към определени морфоложки форми.



Алувиалните образувания изграждат русловите, заливните и надзаливните тераси. Първите две формират обширни алувиални полета или различно широки ивици, удължени по течението на реките.

Пролувиалните образувания са засебени като наносни конуси, развити в две възрастови генерации - веро­ятно холоценска и плейстоценска. Привързани са към оградните склонове, където формират конусни шлейфове.

Делувиалните образувания обикновено запълват междуконусните понижения и са привързани към разломни зони или към подножието на склоновете. Представляват песъчливо-глинести отложения с раз­лично участие на дребнокъсови ръбести чакъли с характерен червени­кав цвят.

Към колувия се отнасят сипеите и срутищата, образувани по грави­тационен път и натрупани в склоновите понижения. Изградени са от ръбести несортирани скални блокажи и валуни с различна големина.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница