Доклад за овос на инвестиционно предложение „Изграждане на производствена линия за непрекъснато горещо поцинковане на стоманена лента с годишен производствен капацитет 250 000 тона



страница9/13
Дата01.08.2018
Размер1.42 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

3.9Биологично разнообразие


Флора

Площадката на инвестиционното предложение попада в зоната на неморална тип растителност - мезофитна и ксеромезофитна.

По геоботаническо райониране попада в Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област (Лавренко,1968 и др.), Илирийска (Балканска) провинция (Adamovic 1909, Китанов 1976), Софийски окръг, Софийски район. Последният заема Софийско поле, южните склонове на Софийска планина и екосистеми с доминиране на дръжкоцветния дъб и полски бряст. Днес той е зает със селскостопански земи, ливади с естествена тревна растителност.

Растителната покривка е формирана от коренни, производни и вторични растителни съобщества, които в зависимост от произхода и различните форми на антропогенно въздействие се отнасят към различни фази на протичащите сукцесии. В Софийското поле и разположените около него предпланински и планински склонове са формирани коренни производни и вторични растителни съобщества, които се отнасят към няколко физиономични класове формации – Aestilignosa, Aciculignosa, Aestifruticieta, Aciculifruticiera и Plathoherbosa.

Съвременната растителност в съвременните обработваемите земи включва агрофитоценози, чийто състав е променлив. Към агрофитоценозите се отнасят едногодишни и многогодишни селскостопански култури, които са подложени на системни агротехнически мероприятия. Те могат да бъдат разпределени в две групи: 1. Агрофитоценози от пролетни и зимни културни растения със слята повърхност. 2. Окопни култури, включително и зеленчукови градини. В агрофитоценозите участват характерни плевелни видове: Adonis aestivalis (пролетен горицвет), Ranunculus arvensis (полско лютиче), Lathyrus aphaca (секирче), Erysimum repandum, Anthemis cotula, Thalapsi arvensis и др.

В подножието на планините върху делувиални почви, покрай реките на алувиални почви и в други равнинни и полегати територии на Софийското поле са формирани мезофитни и хигромезофитни производни растителни съобщества, което се отнасят към типа растителност Platoherbosa. От ливадния тип растителност най-широко разпространение имат растителните съобщества с преобладаване на Poa sylvicola (броеничеста ливадина), Festuca pratensis (ливадна власатка), Agrostis stolonifera (бяла полевица), Lolium perene (английски райграс), Aiopecurus pratensis (ливадна класица), Poa pratensis (ливадна ливадина) и др. В отделните типове ливадни съобщества доминират голям брой видове житни, кисели и бобови треви.

Анализът на структурата и динамиката на вторичните и производните растителни съобщества показва наличието на множество дeградационни процеси в развитието на растителността, които са предизвикани от различни форми на антопогенно въздействие.

Растителността в прилежащите към Софийското поле планински територии включва коренни, първични и вторични горски съобщества, производни и вторични храстово-тревни съобщества и агрофитоценози. В зависимост от изложението и наклона на склоновете и в резултат на прякото или косвено антропогенно въздействие в естественото вертикално-поясно разпределение на основните типове растителни съобщества са настъпили различни промени.

При озеленяването на района на Кремиковци (Янчев В., 1976; Виденова Е., 1996) са използвани широколистни и иглолистни дървесни и храстови видове.

Затревяването на зелените площи е извършено предимно с пaсищен райграс (Lolium perene) и по-ограничено с ежова главица (Dactylis glomerata), червена детелина (Trifolium pratense), ливадна власатка (Festuca pratensis), червена власатка (Festuca rubra), ливадна ливадина (Poa pratensis) и др.

Територията на инвестиционно предложение не попада в защитени природни територии и обекти, също така не се откриват растителни видове със защитен статус.

По отношение на близко разположените на площадката на бившото „Кремиковци”АД терени са установени находища на растения, включени в Червената книга на България.



Фауна

Площадката н аинвестиционното предложение (ИП) е разположена в съществуваща производствена площадка в комбината Кремиковци, собственост на „Интерпайп”АД. Територията на ИП е силно антропогенизирана и има техногенен характер. Фауната, която обитава територията на ИП, е смесица от екологично пластични местни видове и инвазивни експанзиращи фаунистични елементи. Инвазивната фауна включва основно синантропни и еусинантропни фаунистични елементи, приспособими към антропогенните условия на средата.

Според зоогеографската категоризация по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), районът на ИП попада в Софийско – Радомирския подрайон на Севернобългарския район. . Този подрайон е силно повлиян в биотично отношение. Естествената дървесна растителност е с преобладание на мезофилни горунови и габрови гори от средноевропейски тип.

Във фауната, подобно на флората, преобладават северните биотични елементи. Видовия състав на земноводните, влечугите и бозайниците в района на ИП, не се различава от този характерен за Предпланинския Подрайон. Подобни прилики има и във орнитологичния комплекс.

Силното антропогенизиране на района и продължителното системно замърсяване е повлияло драстично върху фауната и сформирането на съвременния комплекс. Фауната на района може да бъде подразделена на три категории, по отношение на устойчивостта й към степента на антропогенно натоварване: синантропни, еусинантропни и екологично пластични видове. В околните на района територии, видовия състав и съобществата от животни са също силно променени, поради силно променената среда на обитание.

Възстановяването на околната среда и фауната като част от нея, е приоритет в съвременното европейско интегриране и основен принцип за устойчиво развитие на нацията ни. Този подход изисква екологосъобразно развитие на всички отрасли на промишлеността и създаване на условия за възстановяване и стабилизиране на автохтонната фауна. Възстановяването на фауната е свързано с опазване на околната среда и възстановяването на основни параметри, от които зависи биотата. Поради липсата на системни наблюдения в силно повлияни от човека екосистеми е необходимо провеждането на мониторинг, който да следи развитието на зооценозите и да дава напътствия за нейното възстановяване. Като първи етап в това начинание е картирането на фауната към настоящия момент, за да се отчете какво е настоящото състояние и какви са първите стъпки към нейното възстановяване. Като изходна база за сравнение трябва да с вземе под внимание съвременното състояние на относително неповлияни фауни от района на ИП, както и данни от наличната научна информация за проучваните групи животни.

Препоръките в Доклада за ОВОС трябва да отразяват правилния подход към възстановяване на условията на средата и към установяване на стабилен фаунистичен комплекс, характерен за тези географски ширини при естествени абиотични и биотични фактори на средата.

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница