Доклад за овос на Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община
Изтегляне 3.14 Mb.
|
|
1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА Фаза - "Предварителен проект" ІІІ етап - Концепция за устройство на територията Подетап - ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ Възложител - Столична Община Дирекция "Архитектура и Градоустройство" Изпълнител - Колектив при ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план, Директор инж. Петър Терзиев 1.2. АДРЕС НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ инж. Петър ТЕРЗИЕВ, Директор ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план Град София Зона Б-5, бл. 8 вх. Б, ет. 18, Тел. 206 862 203 358 9203077
1.3. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ При разработване на доклада за ОВОС на ОУП на гр.София и Столична община са използвани данни от няколко основни групи източници, между които действащата в страната нормативна уредба; национални програми и планове за действие по опазване на околната среда и здравето на населението; програмни и нормативни документи на ЕС; Документацията по програмата за разработване на Общ устройствен план на гр. София и Столична община; Национални, регионални и столични институции; резултати от изследвания, публикации и разработки на членовете на екипа на ОВОС 1.3.1. Данни и източници на информация
С оглед на по-добрата организация на събраните данни и използването им за създаване на Географска информационна система за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община, която впоследствие да послужи за основа при създаване на дежурна карта за мониторинг на околната среда на столицата и общината, данните са систематизирани в слоеве и в групи, съответстващи на компонентите в анализа. Въз основа на тези данни са допълнени анализите и оценките на доклада и са илюстрирани резултатите в схеми, събрани в Том ІV във формат А3. 1.3.2. Информационни системи и програми
1.4. КОЛЕКТИВ, РАЗРАБОТВАЩ ДОКЛАДА ЗА ОВОС НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Сътрудници
1.5. МЕТОДИКА НА РАБОТА Оценката на въздействието върху околната среда на Общия устройствен план на София и Столична община се разработва в съответствие със Закона за опазване на околната среда, Директива 2001/42/ЕС на Европейския парламент от 27 юни 2001 година за оценка на въздействието върху околната среда на планове и програми и Наредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ бр. 84 от 1998 г.; публ., БСА, бр. 7 от 1998 г. и НА, р. IV, т. 1) Приложение № 1. Основно изискване към подобна оценка е тя да се разработва успоредно с разработването на плана, което беше осъществено в поредица от срещи с колектива, работещ по ОУП, и с представяне на заключенията и препоръките на екипа на ОВОС за избор на вариант от двата ескиза, както и за отстраняване на потенциално застрашаващи околната страна предложения в Предварителния проект преди изготвянето на финалните документи по тази фаза. Основните методи използвани в процеса на работа по доклада за ОВОС следват изискванията на Наредба № 4 и включват събиране и обработка на данни; изследване на литературни и нормативни източници; документален анализ; сравнителни многофакторни анализи и оценки по компоненти и дефиниране на проблеми, изводи, препоръки и мерки за редуциране на отрицателните въздействия. Формулирането на изводите, препоръките и мерките, които би следвало да се приложат с оглед на намаляване на отрицателното въздействие се осъществяваше при постоянен контакт в ежеседмични срещи и обсъждания с участието на всички членове на екипа по ОВОС и при постоянен директен и дистанционен обмен на данни, идеи и заключения във формираната за целта информационна мрежа.
Настоящият етап от разработването на Общия устройствен план на град София и Столична община - Предварителен проект, е част от цялостната програма на СОС за социално-икономическо и пространствено развитие на столичния град до 2020 година. Разработването на новия ОУП на София и Столична община започва в средата на 1998 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на закона за изработване, одобряване и прилагане на ОГП София (ДВ бр.41/10.04.1988 г.) и Решение на Столичния общински съвет. В периода 1995-1998 година бе разработена специализирана методика за изработване на ОГП София и Столична община. Организацията по работата на ОУП се осъществява по одобрена работна програма, придружена от организационен и финансов план. Следват поредица от изследвания, осъществени от огромен колектив специалисти, съответстващи на предвидените фази на работа по ОУП и Предпроектни проучвания, Предварителен проект и Окончателен проект. Това са най-главните етапи в един многофазен модел, базиращ се на формулираните в заданието основни цели, които се коментират по-подробно в раздел 4 на настоящия доклад за ОВОС. Заданието за изработване на ОУП фиксира параметрите на предварителния проект като граници на разработка, геополитически и регионални условия, социално-икономическо развитие, демографска прогноза, прогнози за развитие на функционалните системи и съдържание на текстовите и графични материали. Паралелно с разработването на Предварителния проект стартира и Оценката на въздействието върху околната среда, за която бяха разработени и одобрени "Обхват и съдържание на доклада за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община" и график за координиране на работата. Формулираната в Общия устройствен план на гр. София и Столична община ОБЩА цел на пространственото развитие е “създаване на условия за интеграция на София в единното европейско пространство и изграждането й като регионален център в състава на полицентричната структура на европейските градове” От нея са изведени основните цели, екологическите аспекти на които са описани обстойно в екологичните раздели на Общия устройствен план и могат да се сведат до следното:
Предложенията от Предварителния проект на Общия устройствен план на София и Столична община, са подредени в посочената по-долу методическа последователност:
Анализирани са подробно ограничителите и стимулаторите за социално-икономическо и пространствено развитие, състоянието, тенденциите и проблемите последователно на ЦГЧ, вътрешния град, жилищните комплекси, околоградския район, зоната на активно влияние и центровата система. Основните параметри на ОУП, Предварителен проект се определят от демографските и социално-икономическите прогнози и могат да се проследят в следната таблица:
Основните устройствени предвиждания на Общия устройствен план на гр. София и Столична община са систематизирани от авторите на плана по следния начин:
Тези основни предвиждания намират по конкретен израз в отделните функционални системи и подсистеми посредством следните предложения: Система "Обитаване" Предвижда се ограничаване на променени под пазарния натиск функции на обитаването и изтласкването им от делови и офисни дейности в централната градска част; оптимизиране на градоустройствените показатели на нехомогенната жилищна среда в компактния град; активизиране на комуникационните и обслужващи дейности за селищата от околоградския район за повишаване на тяхната привлекателност; преструктуриране на жилищните комплекси, за да станат адекватни на съвременните условия и дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение на съществуващите селища (Казичане, Герман, Лозен, Нови хан, Верила, Равно поле, Елин Пелин, Божурище, Волуяк, Банкя, Пролеша, Харанова, Костинброд). Съгласно последните баланси на територията се предвижда жилищните територии общината да нараснат от 10.4 на 12.1%, а в компактния град от 37.3 на 40.7%. Система "Труд" Авторите предлагат изграждане на три уедрени индустриални района – северен, югоизточен и западен - съставени от по няколко подрайона в компактния град и на четири основни производствени групи в околоградския район - Северна група, включваща територии, разположени в “Северната зона на развитие"; Югоизточна група за високо-технологични и научно-производствени комплекси; Северозападна група, за транспортно-складови и производствено обслужващи комплекси и Североизточна група, включваща главно МК “Кремиковци”. От баланса на територията се вижда, че дела на производствените територии намалява в прогнозния период - в Столична община от 4.4. през 2001 г. на 3.2% през 2020 г., в компактния град от 13.4 на 8.0% и за околоградския район съответно от 2.9 на 2.3%. Система "Транспорт и комуникации" Планът предлага провеждане на трансевропейските коридори №,№ 4, 8 и 10 северно от компактния град; изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа, стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена структура; приоритетно развитие на масовия градски транспорт; използуване на ж. п. транспорт за обслужване на града и на околоградския район; изграждане на комплексна общоградска система за паркиране; развитие на система от велоалеи. Подробно са анализирани и са дадени предложения за различните видове транспорт, МОГТ, системата от жп и автогари, за развитието на летищния комплекс, които могат да се проследят в обяснителната записка към плана. "Центрова система и третичен сектор" Предвижда се изграждане на система от главен, вторични, комплексни и специализирани центрове и среди на три основни нива. Главният градски център запазва своето положение, обновява се и се санира, преориентира се в западно направление и се поставя акцент върху експониране на КИН и освобождаването му от неприсъщи функции. Петте вторични градски центрове се разполагат на пресечните точки на радиалните и концентрични комуникационно-транспортни артерии и се развиват в посока север, северозапад, североизток, югоизток и югозапад. Комплексните градски центрове се разполагат около изявени транспортно-комуникационни, търговски, културни или спортни ядра. Специализираните центрове развиват приоритетни отдиха, балнеолечението, атракциите, науката и образованието. "Зелена система и отдих" Създават се 7 тематични парка, разположени в административно-териториалните граници на Столичната община: “Зелената памет на София”; “Спортен парк Студентски”; “Природен парк Витоша”;“Климатичен и балнеоложки парк ”Жива вода””; “Атракционен парк “Полето””; “Исторически парк “Софийска света гора”” и “Воден парк “Искър”. Предвижда се изявяване на оградните планини и на природния потенциал на Столичния регион; реконструкция и доизграждане на съществуващите зелени площи в града и околоградския район; изграждане на нов гробищен парк; съхранение и адаптация на културно историческото наследство; ефективно използуване на минералните води и хидротермални ресурси; изявяване на водните ресурси и облагородяване на прилежащите терени на реките и изкуствените водоеми. Система "Културно-историческо наследство" Опазването на културно-историческо наследство и използването му като ресурс-стимулатор за устойчиво развитие на територията се постига чрез предложенията за интегрирането му в мрежата на европейските културни маршрути; създаване на система от публични надземни и подземни културно-исторически пространства, на етнографско селище-музей, на мултимедиен център “София и европейските култури” и номиниране на историческия център на София за “Световно наследство”. За реализиране на идеите се предлага система от инструменти за управление и контрол по документирането, съхраняването и експонирането на КИН. За система "Инженерно-техническа инфраструктура" Водоснабдяване Максимално-дневният разход на вода за гр.София и крайградския район за 2020 г. възлиза на 7,859 м3/сек, при водоснабдителна норма 310л/ж/ден и за промишлени нужди 100000 м3/денонощие. Наличните водоизточници осигуряват водоснабдяването на гр.София и околоградската зона. Градът не се нуждае от изграждане на нови резервоари, но в околоградския район се предлага да бъдат изградени нови резервоари с общ обем 10 174м3 към съответните селища. Канализация Разработени са варианти за третиране от отпадъчните водни количества и за териториално развитие на системата, разчетени за 279.00 л/ж/ден, като количеството на промишлените отпадъчни води за 2020 г. е прието 30% от битовите. Около посочените проектни трасета на главните колектори, подколектори и дубльори са предвидени сервитути, които се очаква да се запазят за по-дълъг период от време. Електроснабдяване Разработени са 2 варианта с три подварианта към първия, с различия в конфигурацията на мрежата и захранващата п/ст. Предлага се около София да се оформи цялостен пръстен от двойни електропроводи 110 кV, към който са включени захранващите подстанции 400(220)/110 кV: “София запад”, “София юг” и “Казичене”; топлофикационните централи: ТФЕЦ“София изток” и ТФЕЦ“Земляне”; разпределителните подстанции: “Красно село”, “Модерно предградие”, “Хаджи Димитър” и “Курило”. Оформят се пет напречни диагонални връзки с кабелни участъци. Към всеки кабелен участък са присъединени по две разпределителни подстанции. В плана се резервират трасета за всички предлагани електропроводи. Телефонизация Към 2010 година всички аналогови телефонни централи в град София трябва да бъдат подменени с цифрови. Обемът на внедрените цифрови АТЦ трябва да задоволява не само потребностите на количественото развитие на града, но и потребностите, произтичащи от подмяна на съществуващи АТЦ. Стойностите за оразмеряване на мрежата са получени от концепцията за развитие към раздел “Демографска прогноза” към ОУП. Мобилните телефони до края на 2010 година се предвижда да се изравнят с телефонните постове. До 2020 г. се предвижда телефонизацията на град София и нейната крайградска част да бъде изпълнена изцяло с оптични кабели. Топлоснабдяване За гарантиране на сигурно и ефективно задоволяване на топлоенергийните потребности до 2020 г. се предлага реализиране на дългосрочна програма за рехабилитация на топлоенергийните източници, топлопреносните мрежи и абонатните станции, описани в обяснителната записка и отразени на плана, и изграждане на диспечерска система. Нарастването на електропроизводството в резултат на повишения топлинен товар изисква модернизация на блок №6 в ТЕЦ"София" и изграждане на паро-газови модули в някои отоплителни централи (ОЦ"Земляне", ОЦ"Люлин", ВОЦ"Овча купел" и евентуално в ТЕЦ"София"). Проследени са подобрените параметри на околната среда при промените в топлоснабдяването. Газоснабдяване и продуктоснабдяване Столична община може да получава природен газ от северния и от южния клон на газопроводния пръстен. Магистралният газопровод и отклоненията от него и съоръженията са в добро състояние и могат да се използват и в бъдеще. Собствеността е регламентирана и документирана. Газоснабдителната система има резерви за бъдещето. Планирана е да поеме 50% от битовото газоснабдяване с капацитет да се постигнат 80%. Посочени са населените места, които ще се захранват от съществуващите АГРС, с отклонения от газопроводиге и от новия "Южния полупръстен". Трасето е успоредно на околовръстния път в инфраструктурната полоса. Предвидени са необходимите сервитути и СОЗ. Продуктопроводът и съоръженията на нефтобаза “Илиянци” са в много добро състояние. Предстои реконструкция и модернизация на отделни възли при товаренето и разтоварването на продуктите за най-ефективно използване на трасето на продуктопровода и съоръженията към него.
В границите на града реките са коригирани и при една правилна експлоатация корекционният профил е достатъчен. Вариантите за развитието на некоригираните реки и поройни дерета в околоградската част се препоръчва да се разработят в тясна връзка с подробните устройствени планове. Водите на Панчаревското езеро не достигат за напояване на Източно Софийско поле. Оводнителният канал би могъл да транспортира ограничени водни количества само за опресняване на реките в източната част на София. В м. Витоша- ВЕЦ Симеоново, м. Кръстова вада и м. Манастирски ливади-Изток е запазен сервитут 3,0 м за доизграждането му, но икономическият и екологичен ефект ще се докажат с подробни водостопански и устройствени проучвания. Формиране на планово-пространствена структура Макроструктурните единици са обособени в границите на компактния град и околоградския район и са съобразени с природните и инфраструктурни ограничители. За основни оси на развитие са приети на северозапад – бул. “Тодор Александров” и “Сливница”; на север– бул. “Рожен” и гр. Нови Искър; на североизток – Ботевградското шосе; на югоизток – бул. “Цариградско шосе”; на югозапад – бул. “Цар Борис ІІІ”. Те имат за цел да осигурят оптималното устройствено управление на града и общината. Подземна урбанизирана среда В структурата на подземната урбанизирана среда са включени обекти на археологическото наследство; обекти и съоръжения на Софийското метро и метростанции; плитки и дълбоки тунели за гумен и релсов транспорт; подземни паркинги – гаражи; многофункционални и монофункционални подлези; подземни и подземно-надземни комплекси. Извършено е вертикално зониране на подземната урбанизирана среда. Предлага се поетапно да се изграждат: Метродиаметри и метростанции; транспортни тунели за гумен и релсов транспорт; подлези, подземни обекти и съоръжения на инженерните мрежи; подземни паркинги; многофункционални подземно-надземни комплекси; подземни обекти и съоръжения в системите “Труд”, “Обитаване”, “Отдих” Околоградски район и зона на активно влияние Общините, попадащи в зоната на активно влияние на град София показват голям брой ежедневни трудови пътувания (около 8 500 души), като най-голям брой имат пътуващите от общините Божурище, Костинброд и Елин Пелин. Прогнозните предвиждания за функционално зониране на зоната на активно влияние се основават на установените потенциали на природни и антропогенни ресурси и очакваното изграждане на инфраструктурните коридори. Тази предпоставка е основание за формиране на нови центрове с широк спектър на функции: бизнес, производство, обитаване и други социално-икономически и рекреативни активности в определените райони. Концепцията потвърждава формирането на подсилен комуникационен възел в близост до летище София, което предопределя санирането на района на Кремиковци и конверсията му в съвременна индустриална зона без екологични проблеми. Доразвитите традиционни структуроопределящи оси на града с преминаването си през околоградския район и зоната на активно влияние ще продължат развитието си към страната със следните приоритетни функции и посоки: високи технологии, наука, техно-паркове (Лозен; Божурище – Костин брод); здравеопазване, балнеология (Банкя; Своге (Искрец); Лозен; Костенец); oтдих, спорт туризъм (Витоша; Банкя; Панчарево; южните старопланински склонове; Самоков); търговия и бизнес ядра и многофункционални зони по протежението на инфраструктурните коридори; индустрия: (Кремиковци; Елин Пелин); хранително-вкусова и преработваща промишленост (Нови Искър; Своге; Годеч; Горна Малина); културно-историческа (Софийска Света гора (предимно южните склонове на Стара Планина). В зоната на активно влияние се насочват обекти на отдиха и спорта: голф игрища при Байлово и Годеч и Кътина в околоградския район; зона за отдих и обитаване при Упицвет - Безден; Пожарево – Пролеша и др. и зони за селски туризъм в община Годеч и Своге и Лозенска планина в околоградския район. В община Костинброд (Бучин проход, Градец); община Божурище (Бурмазово, Русоман, Мала Раковица) и община Своге (поречието на река Батулийска) са определени територии за разширение и създаване на селищни образувания за висококатегорийно обитаване в едромодулни имотни структури. Такива зони в околоградския район са отредени във вилна зона Люлин, землището на Бистрица, Железница, Плана, Балша, Кътина и др. Екология Екологичната част извежда подробно основните проблеми и тенденции и формулира изискванията към функционалните системи и видове среди. Извършена е комплексна климатично-ландшафтна оценка на територията, оценка на условията на антропогенната среда и квалификация на територията по степен на благоприятност в 5 зони. Тези изследвания са илюстрирани в карти и схеми. Посочени са замърсяването на атмосферата от автомобилния транспорт, от прахта на непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци, ниската култура на ползване; акустичното натоварване на средата от транспорта, електромагнитните лъчения, които покриват голяма част от територията с електромагнитни полета. В крайградската територия за най-крупен замърсител на атмосферата, водите и почвата, е посочен МК “Кремиковци” АД, с вторичните последствия от дейността му (сгуроотвали, хвостохранилища, табани и др.). В предложените екологически режими се предвиждат значителни качествени промени в общите показатели на природната среда и подобряване на баланса между комфортните и дискимфортните биоклиматични проявления. Обемно-пространствена концепция и естетическа организация В раздела се разглеждат най-общите, основни принципи на организация на виртуалното, психологическо и образно-естетическо въздействие на градския пейзаж на София. Обосновава се същественото му влияние върху психиката на градските жители, живота и икономиката на града. Градът се разглежда не само като компактен, а и като дисперсна система от населени места и земеделски и природни активно усвоявани пространства. Отчитат се възможностите за възприемане - "скоростно" и "панорамно" на града. Изследвана е целостта на композицията и е направена обща оценка на образно-естетическото въздействие на средата. Очертани са 3 зони - "външна" зона на територията на общината, "външна" зона на компактния град и "вътрешна" зона на същия. Изискванията по отношение организацията на възприемането включват препоръки за максимално осмисляне на уникалните възможности за панорамно възприемане на целия град и Софийското поле от оградните планини; за контрол и запазване на възможностите за панорамно възприемане на града от подвитошкия панорамен път, околовръстния път, задгаровата хорда, входните магистрали и от новото трасе на входната магистрала от юг; за използване на панорамните възможности в застрояването на интензивно усвояваните подвитошки територии; за инвентаризация и използване на вътрешноградските панорами от Лозенец, Коньовица, Гърдова глава, Банишора, от мостове и естакади и др.; за преодоляване на негативния ефект от разкъсване и объркване на градската картина в определени линии, зони и точки, които ще бъдат подробно инвентаризирани (ж.п. ареала, надлеза "Надежда", Подуянския пътен възел); за "разчленяване" с композиционни средства на зоните с монотонен и непрекъснат характер при по-значителни масиви улично-коридорно застрояване и за изграждане на ясна схема и вътрешна композиционна структура на трасетата за скоростно възприемане.
Една от задачите на ОУП - да се предложи ново адмиинстративно-териториално деление има за цел да подобри управленската и териториалната структура на Столична община. Това е постигнато чрез разделяне на територията в строителни граници извън ЦГЧ 5 административни района по границите на 5-те макроструктурни единици - Северозападен район, Северен район, Североизточен район, Югоизточен район, Югозападен район, а територията извън строителни граници в рамките на СО на 4 административни района – Банкя, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево. Централната градска част остава в един административен район. Предполага се че това ще доведе до оптимизация на административната структура и по-ефективно управление. Предвидено е изграждането на единна система за обслужване на населението. Рамкова програма и мрежи от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр. София и Столична община Мрежата от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр. София и Столична община е построена на базата на няколко основни принципа - вътрешна и външна балансираност, екологосъобразност, комплексност, динамичност и адаптивност, управляемост и приоритетност с основна цел "да се създадат пространствени условия за проникване на интегриращите влияния и изисквания на единното Европейско пространство по отношение на града като цяло". Мрежата от програми, наречена "Европа" включва 12 структурни и 40 специализирани програми. 3. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ ЗНАЧИТЕЛНО ОТ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА 3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ КЛИМАТ |