Доклад за политическата



Дата27.10.2018
Размер157.43 Kb.
ТипДоклад
Доклад за политическата КОНСТЕЛАЦИЯ, АПРИЛ 2018

Този междинен доклад анализира политическите реалности, позиционирането, действията и официалното говорене на политическите институции. При изготвянето му, безпристрастно и с респект към фактите, са взети всички мерки за осигуряване на обективна и точна информация, а данните, анализите и мненията са базирани на посочените източници по начина и обхвата, изложен в доклада. Анализът и прогнозата не изразяват политически пристрастия; не третират положително или отрицателно сегашната политическа констелация; не дават аргументи за ползата или вредата от нея.

Докладът не е част от медийния дебат; той дискутира тези рискове за България, които се пораждат от нейната политическа система.

Авторите не носят отговорност за информация и материали, изхождащи от други източници; не носят пряка или косвена отговорност за неточно, непълно и превратно използване на информацията, представена в доклада. Без тяхното изрично писмено съгласие съдържанието на доклада не може да бъде променяно, преработвано, приспособявано, допълвано или от него да се изработват производни материали; може да се цитира само за изследователски и учебни цели. За нанесените вреди се носи съответната имуществена отговорност.

RAM© 2018. Всички права запазени.



Резюме

Политическата констелация динамично се променя под натиска на рискове и заплахи, генерирани в геополитически контекст. Това става при липса на необходимите политически условия и ресурси за предизвикване на правителствена и парламентарна криза. Затова основният политически риск се концентрира в синхронизираните действия на президента, БСП, Атака и ВМРО, следващи геополитическите приоритети на Руската федерация. Целта на тази линия не е предизвикването на предсрочни избори, а оказването на трайно влияние върху евро-атлантическия дневен ред на България.

Този политически риск повишава значението си в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. В зависимост от постигнатите резултати, неговото влияние може относително да намалее през втората половина на годината, но неговите максимални стойности предстои да бъдат достигнати през месец май 2018 година.

Изборът на стратегия за управление на този политически риск от страна на управляващата партия ГЕРБ, ще определи по-нататъшното развитие на политическата констелация, както и каква ще бъде вероятността да се развият трайни негативни тенденции.



Рисков контекст

Налице е трансфер на политически риск с външен, геополитически характер в пространството на вътрешната политика на Република България. Противопоставянето все повече се определя от разделителните линии между евро-атлантическата общност и Руската федерация. Новият мандат на Президента Путин започна с нова фаза на противопоставянето срещу САЩ, НАТО и Европейския съюз, а тя ще продължи да оказва влияние върху вътрешнополитическия климат в България.

Политическите рискове, които се генерират във външнополитически план, влияят върху разположението на основните политически субекти и възникващите между тях нови линии на напрежение. Налице е промяна в политическата констелация, която се изразява в изграждането на нова ос на координирани действия между президента, БСП, Атака и ВМРО от една страна, като активни говорители на интересите на Руската федерация в България и ГЕРБ, подкрепени в определени ситуации от ДПС и Воля – от друга.

Тази констелация променя динамиката на отношенията между управляващо мнозинство и опозиция. По всички теми от дневния ред на България, тази нова констелация се активира, в зависимост от това доколко те кореспондират или не с интересите на Руската федерация. В тези условия, под въпрос могат да бъдат поставени не само приоритетите на управляващото мнозинство, но и трайното позициониране на Република България в процеса на изграждане на общите позиции и политики на сигурност на НАТО и Европейския съюз.

В същото време, активните действия и постигнатите резултати в първата половина от председателството на Съвета на Европейския съюз от страна на правителството и управляващото мнозинство1, имат стабилизиращ характер. Дневният ред на председателството и мобилизацията на управляващия политически елит и администрацията, оказват положително въздействие върху цялостната политическа среда. Вероятността от предизвикване на предсрочни парламентарни избори до края на 2018 година е малка и продължава да намалява, а с това се повишава и общата предвидимост на политическия процес до предстоящите редовни избори за български представители в Европейския парламент през месец май 2019 година.

След началото на новата парламентарна сесия е налице отказ от страна на БСП да следва първоначалните си намерения за предизвикване на незабавни предсрочни избори2. Вместо това, тактиката на опозицията ще продължи да се разгръща чрез извънпарламентарни средства, скандализиране на политическия дневен ред и увеличаване на усилията за противопоставяне на европейския дневен ред на България. Реализирането на този дневен ред е срещу геополитическите приоритети на Руската федерация.



Политически институции

Народно събрание

Парламентарното мнозинство успява да изработва и поддържа един законодателен дневен ред, който следва заявените приоритети на управлението. Мнозинството успява да отстои собствените си предложения, докато опозицията остава все така неефективна в лансирането на своите законодателни инициативи.

Мнозинството запазва вътрешната динамика в приоритетите на отделните партии, участващи в него. Това е основният фактор, който влияе върху общото състояние на законодателния процес, изискващ много повече време за предварително постигане на съгласие между партньорите в управляващото мнозинство.

Парламентарната опозиция все по-често се стреми към използване на извънпарламентарни средства за натиск, опитвайки се по-скоро да наруши дневния ред на управляващото мнозинство, отколкото да лансира собствена законодателна алтернатива. В тези условия, общественото внимание остава свързано в много по-голяма степен с партийното противопоставяне, а то на свой ред определя нарастването на недоверието в Народното събрание.

Успешната реализация на инициативите в парламентарното измерение на българското председателство3, оказва частично въздействие върху политическата констелация. Макар да има добри примери за постигане на съгласие по съществени за българския дневен ред въпроси на европейско равнище. Както и по отношение на цялостния ход на председателството, тези теми не намират място в публичното пространство и биват подменени от скандализирането на политическия дневен ред.

Министерски съвет

Изпълнителната власт премина през своеобразен стрес-тест по отношение на сделката за придобиване на дялове от българското предприятие на ЧЕЗ. След подадената и неприета оставка на министъра на енергетиката, първоначалната криза бе преодоляна и стабилността на изпълнителната власт отново беше възстановена. Но този тест очерта чувствителни зони в управляващото мнозинство, които при определени условия, биха могли да генерират риск4.

Дневният ред на управлението до голяма степен е повлиян от приоритетите на европейското председателство, което има стабилизиращ ефект върху изпълнителната власт като цяло. Заявените инициативи по отношение на административната реформа изгубиха отчасти приоритета си за сметка на приоритети, задавани от темите на протестите, които увеличиха своя обхват, но не и своя мащаб.

Съвместяването на приоритетите на ГЕРБ и Обединени патриоти отразява в най-голяма степен процеса на изработване и реализиране на дневния ред на управлението. Въпреки това, до голяма степен, правителството успява да се предпази от това изцяло да следва дневния ред на протестите, реагирайки стихийно и инцидентно на отделни социални проблеми. Запазването на стила на управление, при който изпълнителната власт проявява готовност да промени първоначалните си позиции, позволява на правителството да неутрализира част от протестите и да реагира чрез отлагане или преформулиране по отношение на други съществени социални проблеми.

Правителството съумява да не допусне масова протестна вълна да засенчи европейското председателство.

Президент

Най-съществената промяна, която се отразява върху политическата констелация е свързана с позиционирането президента като самостоятелен субект в политическото противопоставяне. Президентът на Републиката използва сравнително малка част от конституционните си правомощия, като за сметка на това предпочита да следва линията на налагане на собствен политически дневен ред.

Консултативният съвет за национална сигурност все по-често бива използван като възможност за лансиране на политически позиции от страна на президента5. В този смисъл, от институционална гледна точка, налице е риск от изчерпване на смисъла на този важен инструмент за постигане на политическо съгласие по проблеми на българската национална сигурност.

Институтът на отлагателното вето бива използван като инструмент за противопоставяне спрямо управляващото парламентарно мнозинство. При липсата на последователно реализирана политика на обществени консултации и без да се аргументира с конкретна експертиза, президентската администрация защитава все по-често становищата на президента с общи политически мотиви, включително заимствани от дебата в медиите. В този смисъл, ветото започва да губи характера си на инструмент за активно гражданско участие и стимул за подобряване на законодателния процес.

Изострянето на противопоставянето между Президента и управляващото мнозинство и по-конкретно спрямо ГЕРБ, представлява нов риск пред институционалната стабилност и ефективност на управлението. До момента е пресилено да се говори за „война на институциите“, но поддържането на високо равнище на противопоставяне, ограничава ефективното взаимодействие и би могло да се отрази негативно върху постигането на конкретните управленски цели.

Съдебна власт

Най-съществената промяна през изследвания период е свързана с началото на дейността на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, като институция на изпълнителната власт и нейното взаимодействие с органите на съдебната власт. Първите координирани действия между Комисията и Прокуратурата предизвикаха съществено внимание и ще продължат да оказват въздействие върху публичната среда, в която функционират органите на съдебната власт.

Новият състав на Висшия съдебен съвет успява да постигне по-добър синхрон в работата си и в много по-малка степен предизвиква обществено внимание към дейността си. В същото време, традиционно ниското обществено доверие в съда и прокуратурата продължава да влияе негативно върху публичната среда, в която се реализират процесите на реформа в съдебната власт.

Политически формации

Парламентарни политически формации

ГЕРБ

Управляващата партия запазва силните си позиции в парламента и демонстрира висока степен на мобилизация, под натиска на опозицията. Опитите на опозицията да реабилитира тоталитарния режим, принуждават все по-често ГЕРБ да отстоява тези, които в разстояние на дълъг период от време бяха характерни за традиционната десница. Тази тенденция може да измести постепенно ГЕРБ от традиционната й позиция в „центъра“, към отстояването на по-категорични позиции.

В най-голяма степен, именно ГЕРБ успява да заявява и насочва усилия към поддържането на европейския дневен ред на България. Постигнатите в хода на председателството резултати, почти напълно се определят като нейно достижение. В полето на европейската легитимност, ГЕРБ запазват и увеличават своето влияние. Налице са реални предпоставки, партията трайно да застане в ролята на говорител и застъпник на европейския дневен ред на България.

Обединени патриоти – ВМРО, НФСБ и Атака

Различията между участниците в предизборната коалиция Обединени патриоти нарастват по целия спектър от теми, които са чувствителни за дневния ред на Руската федерация. Атака и ВМРО навлязоха в своеобразна конкуренция по отношение на готовността си да поставят теми и да реализират конкретни инициативи в подкрепа на този чужд на България геополитически дневен ред. По-дистанцираната позиция на НФСБ води до нарастващ натиск върху вицепремиера и все по-честите опити за директно конфронтиране между предизборните партньори.

По отношение на част от приоритетите в управленската програма, като например промяната в режима на ТЕЛК, представителите на трите партии поддържат общи позиции, но това единство става все по-проблематично в сфери на повишен интерес като превъоръжаването на Българската армия или енергетиката.

БСП

Почти две години след избора на новото ръководство на БСП, тя все по-отчетливо следва линията на радикално противопоставяне, като все по-често използва като платформа позиции и послания на руската пропаганда. Изборът на подобна стратегия на поведение не води до изграждането на по-широка политическа подкрепа, но удържа представата за БСП като основна опозиционна сила.

След успешно организираната кампания срещу ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за противодействие срещу насилието над жени и домашното насилие, БСП навлезе в нова фаза на своето развитие. За първи път европейската легитимност на партията беше подложена на сериозно съмнение, както от страна на Партията на европейските социалисти, така и от останалите европейски политически семейства.

Налице е тенденция БСП все по-отчетливо да се отдалечава от европейския профил на социалистическите партии, ангажирайки се във все по-голяма степен с „руския дневен ред“ и използвайки все по-често инструментариума на национал-популизма. Тази позиция позволява на БСП да се позиционира все по-отчетливо като опозиция на ГЕРБ, чрез засилване на критиката си срещу европейската регулация и евро-атлантическата солидарност. Едновременно лявата коалиция застава във все по-крайно лява позиция, от която не е в състояние да привлече периферни избиратели, особено тези, които гравитират около политическия център.



ДПС

Движението стабилизира позициите си, подкрепяйки решенията на управляващото мнозинство, които не ощетяват собствените му интереси и в същото време, запазвайки дистанция спрямо БСП. Удържането на тази позиция позволява на партията да претърпи сравнително по-малки щети и да преодолее последиците от развитието на проекта ДОСТ.

ДПС продължава да поддържа своята европейска легитимност и това й позволява, както да удържа критичната си позиция спрямо участието на Обединените патриоти в управлението, така и да се дистанцира от новия курс на БСП.

Воля

Партията запазва подвижната си и недокрай определена позиция в парламентарния процес, подкрепяйки по-често управляващото мнозинство, но в същото време, запазвайки си определени теми, по които се конфронтира, както с управляващите, така и с опозицията в лицето на БСП. Удържането на подобна позиция и налагането на собствен ред изглежда трудно постижимо в сегашните условия, но поне засега, партия Воля успява да запази първоначалния си профил.

Значението на Воля би могло да нарасне, ако развитието на политическата констелация по посока на изостряне на противопоставянето по „руския дневен ред“ доведе до оттеглянето на Атака от управлението или до трайно разколебаване на управляващото мнозинство като цяло. Колкото и малко вероятна да изглежда подобна хипотеза, дори самото й лансиране от страна на депутати от управляващото мнозинство, променя отношението към Воля, поставяйки я в потенциалната роля на последна възможна опора за запазването на управлението.

Извънпарламентарни политически партии

Процесите на преформулиране на съществуващите съюзи в дясното политическо пространство, поне засега не оказват съществено влияние върху общата политическа констелация. Обявяването на новия съюз Демократична България, между ДСБ, „Да, България“ и Зелените няма да окаже съществено влияние върху политическата констелация, поне доколкото новата формация досега не е заела страна и не е защитила собствена позиция по отношение на новата линия на противопоставяне между Брюксел и Москва, която определя политическата констелация.

Перспективата за поне още две алтернативни десни обединения, в контекста на сериозните трудности, които изпитва СДС, запазват по-скоро ограничения им потенциал за съществено влияние от страна на десните политически формации.

Промяната в политическата констелация под натиска на геополитическото противопоставяне, свежда до минимум възможностите за левите политически формации, именно сега да се конкурират с БСП. Характерът на тяхната електорална подкрепа не допуска да бъде създадена представата за разцепление или дори само за електорална конкуренция, която би могла да намали остротата на противопоставяне, олицетворявана от социалистите.

Общото състояние на извънпарламентарния политически процес отразява разбирането за липсата на необходими предпоставки за предизвикването на предсрочни парламентарни избори. Заявките и участието в различни форми на протестни действия остава по-скоро в сферата на действие на вече заявили позицията си политически субекти. Проектите за лансиране на нови политически формации не бележат напредък с наближаването на психологическата граница, отвъд която един нов политически субект не би могъл да бъде лансиран и да постигне конкретен резултат преди края на тази година.

Рискови знаци

Изострянето на политическата конфронтация и многократното усилване на основните послания на пропагандната война, води до общо влошаване на средата за сигурност и преди всичко – създаването на атмосфера на страх и несигурност в българското общество. В пропаганден план, рязко се увеличава честотата на говорене за война и дори за „Трета световна война“ и то винаги в контекста на противопоставянето между „Запада и Русия“. Налице са систематични усилия за въздействие по посока на средствата на психологическата война, които имат за цел да разколебаят общественото доверие в публичните институции и преди всичко – в ролята на евро-атлантическата общност като гарант за сигурността и просперитета на България6.

Груповото напускане на работните места от страна на гранични служители на Аерогара София, по същество представлява форма на саботаж, който незабавно бе артикулиран политически като аргумент в подкрепа на тезата, че България не е готова да стане пълноправен член на Шенгенското споразумение7. По подобен начин може да бъде определено и поведението на персонала на Централния софийски затвор, довел до бягството на двама затворници с многогодишни присъди8.

Налице са предпоставки за използване на инструментариума на саботажа като средство за оказване на влияние върху политическата констелация и разколебаване на доверието в публичните институции.

Политическият отзвук и използването на сделката за придобиване на българското дружество на компанията ЧЕЗ като поле за партийно противопоставяне, откроиха нов риск, който би могъл да окаже трайно неблагоприятно въздействие върху инвестиционния климат в България. Сама по себе си, възможността да бъде оказан политически натиск върху сделка, в която българската държава няма участие и която не е приключила, е изключително лош сигнал, който подлага на съмнение устойчивостта и ефективността на публичните институции и способността им да защитават неприкосновеността на частното предприемачество. Евентуалният провал на сделката ще нанесе щети върху публичния образ на България и ще увеличи риска от загуба на арбитражното дело срещу чешката компания. Дейността на извънредната парламентарна комисия, създадена по искане на БСП, очертава изцяло политическия профил на този тип риск, въпреки неговите конкретни икономически и финансови измерения.

Участието на заместник-председател на Народното събрание в икономическия форум, организиран от Руската федерация в Крим, наред с участието на председателя на парламентарната група на Обединени патриоти9, ангажира институционално България в инициатива, определена от Украйна като недопустима. Политическите последици от този акт ще продължат да усилват натиска върху българската позиция по отношение на перспективите в отношенията между евро-атлантическата общност и Руската федерация.

Оповестеното от президента посещение на 21 и 22 май 2018 година в Руската федерация10 може да придобие измеренията на ново ниво на институционално противопоставяне по отношение на външнополитическите приоритети на България. Създаването на представата за двойственост в позициите на България по въпроси, отнасящи се до единна позиция на евро-атлантическата общност, може да нанесе щети не само на публичния образ на страната ни, но и на възможностите за последователно постигне и отстояване на българските национални интереси.

Перспективи за промяна на политическата констелация

Запазването на установената в момента политическа констелация зависи до голяма степен от начина, по който България ще завърши периода на своето по-активно участие в организацията на европейските институции, като част от триото на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Определящо значение ще има напредъка, постигнат по отношение на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. След развитието на процесите в Близкия Изток, това е следващо по значение поле, на което Руската федерация търси възможности за разширяване на влиянието си. В този смисъл, резултатите от българското председателство придобиват своите измерения не само по отношение на процеса на европейска интеграция, а и в много по-широк гео-стратегически план.

Вероятността от блокиране на политическите институции и от невъзможност да бъде продължено управлението, остават сравнително ниски. Едновременно се вижда съществено забавяне и увеличаване на времето, необходимо за постигане на съгласие, за да се продължи линията на пасивно противодействие спрямо нарастващото геополитическо въздействие.

Новата политическа констелация стеснява зоната за постигане на съгласие между ГЕРБ и партиите от предизборната коалиция Обединени патриоти до теми и проблеми, извън приоритетите на Руската федерация. В тези условия, мнозинството може да остане стабилно и да продължи да изпълнява програмата си, но като изоставя належащите реформи. Особено на тези от тях, които имат съществено значение по отношение на позиционирането на България като активен участник в процеса на развитие на евро-атлантическата общност.



Бележки

1 Министър Лиляна Павлова отчете първите три месеца от провеждането на Българското председателство, 11 април 2018 година https://eu2018bg.bg/bg/news/806

2 Корнелия Нинова: Да започнем от себе си – депутати без привилегии!, 18 април 2018 година, http://bsp.bg/news/view/14043-korneliya_ninova__da_zapochnem_ot_sebe_si__deputati_bez_privilegii.html


3 Парламентарно измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, https://parleu2018bg.bg/bg

4 Кабинетът се отказа от участие на държавата в сделката за ЧЕЗ, 3 април 2018 година, http://www.mediapool.bg/kabinetat-se-otkaza-ot-uchastie-na-darzhavata-v-sdelkata-za-chez-news277580.html

5 Опровержение на прессекретариата на държавния глава, 19 април 2018 година


https://www.president.bg/news4364/oproverzhenie-na-pressekretariata-na-darzhavniya-glava.html

6 Проучване на "АФИС" посочи как ще се прекрои парламентът, ако изборите бяха днес - една от партиите е аут!, 22 април 2018 година, https://www.blitz.bg/politika/prouchvane-na-afis-posochi-kak-shche-se-prekroi-parlamentt-ako-izborite-byakha-dnes-edna-ot-partiite-e-aut_news595226.html

7 Отстраняват 13 граничари от летище "София", 24 март 2018 година,


https://news.bg/crime/otstranyavat-13-granichari-ot-letishte-sofiya.html

8 14 служители на Софийския затвор предложени за наказание след дръзкото бягство на рецидивисти, 13 април 2018 година,


https://dariknews.bg/novini/bylgariia/14-sluzhiteli-na-sofijskiia-zatvor-predlozheni-za-nakazanie-sled-dryzkoto-biagstvo-na-recidivisti-2090814

9 Сидеров обяви от Ялта: Крим не е окупиран, 19 април 2018 година, http://www.mediapool.bg/siderov-obyavi-ot-yalta-krim-ne-e-okupiran-news278158.html

10 Президентът Румен Радев ще посети Русия на 21 и 22 май, 16 април 2018 година, http://www.segabg.com/article.php?id=901592

Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница