Доклад за пречките пред търговията и инвестициите за 2015 г

1. 
   Въведение
   

Макар че ДПТИ е насочен към „приоритетите на приоритетите“, Комисията също така редовно публикува „доклад относно потенциално ограничаващи търговията мерки“ — или „доклад за мониторинг на протекционизма“ — в който се представя по-подробен преглед на пречките пред търговията и инвестициите в по-голям кръг трети държави². Следователно ДПТИ и „докладът за мониторинг на протекционизма“ се допълват взаимно.

В настоящото пето издание на ДПТИ първо се прави преглед на текущите преговори на ЕС в областта на търговията и инвестициите (част 2); след това се обобщават ключовите пречки пред търговията и инвестициите, поддържани от стратегическите икономически партньори на ЕС през 2014 г. (част 3); докладът приключва с раздел (част 4), представящ различните стратегии, чрез които ЕС се справя с тези въпроси.

2. 
   Създаване на възможности за търговия и инвестиции — текущи преговори на ЕС
   

Що се отнася до програмата за многостранни преговори на ЕС, скоро биха могли да се преодолеят нерешени въпроси във връзка с „Пакета от Бали“ на Световната търговска организация (СТО), и по-специално въпроси, свързани със Споразумението за улесняване на търговията. Така се проправя пътя за пълното прилагане на първата по рода си световна търговска спогодба под егидата на СТО. На многостранно равнище се наблюдава стабилен напредък на преговорите за сключване на споразумение за търговия с услуги (СТУ). В близко бъдеще се очаква да се постигне договореност относно разширяването на списъка с продукти по Споразумението за информационните технологии (СИТ). Междувременно през юли 2014 г. ЕС и други 13 членове на СТО започнаха преговори за либерализиране на световната търговия с екологосъобразни стоки. Тази многостранна „инициатива за екологосъобразни стоки“ цели да се премахнат пречките пред търговията със и инвестициите в стоки, услуги и технологии, които допринасят за подобряване на околната среда.

Успоредно с това ЕС продължава да следва амбициозната си програма за двустранни преговори с цел да се утвърди на редица пазари на трети държави по отношение на търговията и инвестициите. По-специално ключов приоритет са преговорите със САЩ по Трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ). Сключването на всеобхватно и амбициозно споразумение за ТПТИ, което съдържа строги правила относно регулаторното сътрудничество и регулаторната съгласуваност, не само ще премахне тарифите, но и ще спомогне за намаляване на разходите, свързани с нетарифни пречки (НТП).

През декември 2014 г. ЕС и Япония приключиха своята осма сесия от техническите преговори за постигане на напредък по Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Япония. С тези преговори ЕС цели да разгледа редица опасения, които засягат предприятията от ЕС, и по-специално тарифи, нетарифни пречки и незадоволителен достъп до японския пазар на обществени поръчки.

На 16-та среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Пекин през ноември 2013 г., ЕС и Китай започнаха преговори за сключване на всеобхватно споразумение за инвестиции, което се очаква да бъде от полза и за двете страни, като гарантира отворени за инвестиции пазари и в двете посоки.

През март 2014 г. ЕС и Мианмар/Бирма започнаха преговори по споразумение за инвестиции.

По-голямата част от ССТ между ЕС и Сингапур беше подписана през септември 2013 г., макар че преговорите в областта на защитата на инвестициите приключиха едва през октомври 2014 г. Търговското споразумение с Перу и Колумбия се прилага временно от 1 март 2013 г. в Перу и от 1 август 2013 г. в Колумбия. През юли 2014 г. приключиха и преговорите за присъединяването на Еквадор към споразумението с Колумбия и Перу и същевременно се проучва възможността в тази търговска спогодба да бъде включена и Боливия.

На 26 септември 2014 г. в Отава се проведе среща на високо равнище между Канада и ЕС, с която приключиха преговорите по търговското споразумение между ЕС и Канада (всеобхватно икономическо и търговско споразумение — ВИТС). Очаква се споразумението да премахне над 99 % от всички тарифи между двете икономики и да създаде значителни възможности за достъп до нови пазари по отношение на услуги и инвестиции.

На 27 юни 2014 г. Молдова и Грузия подписаха споразумения за асоцииране с ЕС, които включват задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ). Споразуменията се прилагат временно, считано от 1 септември 2014 г. На 27 юни 2014 г. Украйна също подписа споразумение за ЗВЗСТ, както и частите от споразумението за асоцииране (СА), които не бяха подписани на 21 март 2014 г. След подписването на политическите разпоредби на СА, на 23 април 2014 г. ЕС едностранно предостави автономни търговски мерки (АТС) в полза на Украйна, като започна да прилага дяла от ЗВЗСТ, свързан с намаляване на тарифите. АТС бяха удължени до края на 2015 г., а влизането в сила на ЗВЗСТ беше отложено за 1 януари 2016 г.

В допълнение към това ЕС участва в преговори за споразумения за свободна търговия (ССТ) с няколко други трети държави и региони, а именно държавите от Меркосур, Индия, Малайзия, Виетнам и Мароко.

3. 
   Ситуация с ключовите пречки пред търговията и инвестициите, поддържани от стратегическите партньори на ЕС през 2014 г.
   
   1. 
      Бразилия/Аржентина
      

1. 
   По отношение на инвестициите, макар че като цяло в Бразилия няма разграничение между чуждестранен и национален капитал, в някои сектори, а именно медии и комуникации, авиация, транспорт и минно дело, се прилагат ограничения на чуждестранната собственост.
   
2. 
   Дискриминационните данъци и субсидирането на местни производители в Бразилия представляват значим проблем в множество сектори. По-специално опасения поражда (повторното) въвеждане на програмата Reintegra за експортни субсидии. Освен това все още е проблематично предоставянето от страна на Бразилия на субсидирани заеми или безвъзмездни средства, обвързани с условие за изпълнението на изисквания за местно съдържание. Що се отнася до данъчните мерки, на 19 декември 2013 г. ЕС отправи искане за консултации в рамките на СТО относно дискриминационни данъчни привилегии, които Бразилия предоставя във връзка с леки превозни средства, електроника, автоматизирани машини за промишлена или професионална употреба и други свързани стоки, които се произвеждат в Бразилия и отговарят на определени изисквания за местно съдържание. Освен това Бразилия предоставя данъчни привилегии, под формата на освободено от данъци закупуване на капиталови стоки и суровини, на национални дружества, които изнасят 50 % или повече от продукцията си. След неуспешните консултации с Бразилия през 2014 г., на 18 ноември 2014 г. ЕС отправи искане за сформиране на експертна група в СТО за уреждане на спора. СТО сформира експертна група за уреждане на спора на 17 декември 2014 г.
   
3. 
   Бразилия е приела мерки, които допълнително нарушават условията за участие в публични търгове, като е определила преференциални маржове за някои национални продукти в тръжните процедури. С мерките се определят маржове между 8 % и 25 % и се обхващат редица сектори.
   
4. 
   В областта на санитарните и фитосанитарните мерки (СФС) се наблюдава известен, но недостатъчен напредък по отношение на вноса на млечни продукти, свинско и говеждо месо от ЕС в Бразилия. Компетентният орган в Бразилия извършва между 3 и 5 одита годишно и е започнал одити в някои държави — членки на ЕС, но основен проблем остава забавянето във връзка с 50 заявления, подадени от държавите членки. Като цяло Бразилия все още прилага продължителна, утежнена и непредвидима процедура за СФС, преди да разреши вноса от държавите — членки на ЕС. През 2014 г. Бразилия обяви, че е приела ново законодателство и ЕС отправи конкретни предложения за опростяване на процедурите за вноса. Бразилия представлява важен алтернативен пазар след забраната, която Русия наложи на износа от ЕС на селскостопански продукти и храни.
   

5. 
   В Аржентина изискването за попълване на „предхождаща вноса клетвена декларация (ПВКД)“ за всеки внос продължава да бъде основно предизвикателство. Апелативният орган на СТО за уреждане на спорове се произнесе на 15 януари 2015 г. по спора относно ПВКД, както и по редица други неофициални ограничаващи вноса мерки, например изискванията за балансиране на вноса. Апелативният орган потвърди предишното решение на експертната група, съгласно което налагането на ПВКД от страна на Аржентина е в разрез с правото на СТО.
   
6. 
   Освен това Аржентина продължава да налага строги ограничения за валутни преводи, дивиденти и лицензионни и авторски възнаграждения. Положението се влошава още повече поради нарастващия недостиг на валутни резерви. Беше създаден нов орган с представители от няколко органа, включително Централната банка, насочен към преводите и проследяването на плащанията.
   
7. 
   На последно място, Аржентина използва вътрешно данъчно облагане за регулиране на вноса на високотехнологични автомобили, лодки, самолети и мотоциклети, като налага „данък лукс“ в размер до 50 % над определен праг на стойността. Данъкът засяга продажбата на луксозни автомобили и поради това засяга вносните модели в много по-голяма степен от произведените в страната модели.
   

8. 
   Китай прилага значителни ограничения на чуждестранните инвестиции. По-специално Китай следва да отвори сектори, затворени за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) или обхванати от изисквания за съвместни предприятия, включително когато има условие за мажоритарна собственост на Китай. Китай също така следва да премахне други ограничения, например за трансфер на технологии и изисквания за местно съдържание, както и предварителните административни одобрения. Субсидирането на местни производители, и по-специално на държавни предприятия (ДП), също е важна пречка пред инвестициите в Китай.
   

9. 
   В областта на обществените поръчки ЕС продължава да насърчава Китай да се присъедини възможно най-скоро към Споразумението за държавните поръчки (СДП) и да приведе законодателството си в съответствие със СДП. През януари 2015 г. Китай представи преразгледано предложение за СДП; ЕС приветства напредъка от гледна точка на покритието на подцентрално равнище, но са необходими още значителни подобрения, по-специално по отношение на обхващането на ДП.
   
10. 
    Все още не е намерено решение на множество въпроси във връзка със зачитането на правата на интелектуална собственост (ПИС) в Китай. Това включва регистрирането на патенти и полезни модели с ниско качество и марки, за които недобросъвестно се подават заявки, както и продължителни процедури за регистриране и утежнена процедура за легализиране на чуждестранни документи. В допълнение към това административните, съдебните и митническите органи все още не осигуряват достатъчна защита срещу нарушения на ПИС. Освен това все още има много неясноти относно защитата на търговски тайни, които според сведенията често трябва да се съобщават на китайски органи/дружества.
    
11. 
    Китай продължава да счита, че единствено разработените от него технологии за информационна сигурност са „обезопасени“, и прилага концепция за „национална сигурност“, която далеч надхвърля обичайните международни практики. Това представлява огромна пречка за чуждестранните дружества, които се конкурират по отношение на търговски приложения в сектора на информационните технологии (ИТ). Освен това продължава да се блокира участието на чуждестранни дружества в органи по стандартизация във връзка със сигурността.
    
12. 
    Дружествата от ЕС се сблъскват с множество мерки, свързани с вноса на санитарни и фитосанитарни продукти (СФС) в Китай. Съществуващата забрана за внос на говеждо и овче месо от ЕС следва да бъде премахната. В допълнение към това би трябвало да се приемат международните стандарти, например по отношение на безопасността на храните и здравето на животните.
    
13. 
    ЕС също така изразява загриженост във връзка с пречки пред достъпа до китайския пазар в секторите на здравеопазването и козметиката. Що се отнася до медицинските изделия и фармацевтичните продукти, новата регулаторна система следва да бъде приведена в съответствие с международните стандарти и практики по отношение на въпроси като клинични изпитвания и изисквания за регистриране. Що се отнася до козметичните продукти, процесът на регистриране на нови козметични съставки следва да бъде подобрен и ограничен до по-рискови съставки. Следва да се разреши етикетирането на козметични продукти чрез използването на стикери и разпоредбите за изпитване следва да бъдат приведени в съответствие с международните стандарти.
    

14. 
    В Индия дружествата от ЕС продължават да се сблъскват със значими пречки пред достъпа до пазара в секторите на информационните технологии и електронните стоки. Не се наблюдава значителен допълнителен напредък по отношение на прилагането на политиката на преференциален достъп до пазара за произведени в страната електронни стоки при възлагане на обществени поръчки поради съображения за сигурност, след като през 2013 г. Индия преустанови прилагането на политиката и изрично отхвърли прилагането ѝ в сектори, различни от сектора на обществените поръчки. Индия поддържа позицията си, че не е обвързана от никакви ангажименти на СТО (и по-специално Споразумението за държавните поръчки, по което не е страна). Очаква се Индия скоро да обяви критериите за добавена стойност в своята схема за държавни поръчки.
    

15. 
    Междувременно все още не е намерено решение на проблемите с прилагането на сертификационния режим на Индийската служба за стандартизация (ИСС) за внасяните и изнасяните автомобилни гуми. Основните проблеми са свързани с такси, които се начисляват за всяка автомобилна гума с маркировка, продължителни процедури, инспекции на заводи и изисквани банкови гаранции.
    
16. 
    От август 2013 г. Индия промени тълкуването и прилагането на разпоредбите от 2011 г. относно стандартите за безопасност на храните, свързани с етикетирането и пакетирането, като прие силно ограничаващ подход за използването на стикери върху опаковки, и така създаде сериозни смущения при търговията с храни. В по-общ план Индия наскоро разшири обхвата на схемите си за етикетиране, като въведе ограничения в редица сектори (например козметични продукти, медицински изделия, ИКТ).
    
17. 
    През 2014 г. Индия въведе няколко мерки, които засягат сектора на козметичните продукти, по отношение на въпроси като етикетиране, изпитвания върху животни и изисквания за регистриране за вносни продукти. Що се отнася до етикетирането, през юли 2014 г. Индия публикува изисквания за етикетиране на вегетариански и невегетариански произход. Освен това Индия въведе забрана за изпитвания на козметични продукти върху животни, което на практика може да доведе до забраната на широкоизползвани и незаменими съставки, за които все още се разчита на данни от изпитвания върху животни предвид липсата на заместващи алтернативни методи.
    

18. 
    Свързаните с нетарифните пречки дискусии продължават от началото на преговорите за всеобхватно ССТ. По отношение на някои от тези пречки (например биологични храни, разрешителни за продажба на едро на алкохол) Япония вече изпълни ангажиментите, поети по време на подготвителния етап преди започването на преговорите за ССТ. По отношение на някои от останалите пречки, за които Япония се ангажира да постигне резултати в рамките на първата година от преговорите, се наблюдава значителен напредък (например по отношение на фармацевтичните продукти, хранителните добавки, говеждото месо, процедурите за разрешителни за медицински изделия).
    

19. 
    ЕС все така изразява загриженост относно ограниченията във връзка с изискването за закупуване на американски стоки („Buy American“), които се прилагат при възлагането на обществени поръчки в САЩ. Такива ограничения все още обхващат голям дял от възлагането на обществени поръчки в САЩ, като значителна част от възлагането на обществени поръчки е запазено за местни стоки и услуги и не се позволява на чуждестранни дружества да участват. Ясно е, че постигането на съществен напредък в тази област е важна предпоставка за успешното приключване на преговорите по ТПТИ. По-специално от решаващо значение ще бъде да се осигури по-добър достъп на ЕС до възлагането на обществени поръчки в САЩ на подфедерално равнище.
    
20. 
    Затрудненията, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост в САЩ — и по-специално географските означения на ЕС (ГО) върху храни и напитки (особено в секторите на вината, сирената и месата), предизвикват множество проблеми за производителите от ЕС. Провежданите понастоящем преговори по ТПТИ са важна възможност за постигане на по-добра защита на ГО на ЕС в САЩ.
    
21. 
    В САЩ продължават да съществуват множество пречки пред СФС. Основните поводи за загриженост на ЕС продължават да бъдат свързани с наложените от САЩ ограничения на вноса на овче и козе месо, както и на яйчни продукти. Освен това изключително бавно се разглеждат заявленията от ЕС за износ на продукти от животински произход, например говеждо месо, някои млечни продукти, живи двучерупчести мекотели, както и растителни продукти като ябълки и круши. И в този случай чрез преговорите по ТПТИ може да се постигне напредък по уреждането на тези въпроси.
    

22. 
    Русия неправилно прилага равнищата на тарифите, с които се е ангажирала в рамките на СТО, по отношение на множество продукти, включително хартия, уреди и селскостопански продукти като палмово масло. На 31 октомври 2014 г. ЕС отправи искане за консултации за уреждане на спорове в рамките на СТО.
    
23. 
    Новият руски закон за локализацията на лични данни (Федерален закон 242), подписан от президента Путин на 21 юли 2014 г., съдържа разпоредби всички лични данни на руски граждани да се съхраняват и обработват в Русия, без да се правят изключения за търговски данни. Такива всеобхватни изисквания за локални сървъри, без изключения за търговски данни, са непропорционални и биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху цифровата икономика като цяло. По-специално така се създава сериозна пречка за европейските доставчици на облачни услуги и за развитието на трансграничен пазар на изчисленията в облак. Според ЕС такива изисквания за локализация следва по-скоро да бъдат насочени към конкретни и извънредни случаи (например само когато изискванията за сигурност на данните/неприкосновеност на личния живот не могат да се гарантират по друг начин) и трябва да бъдат напълно съвместими със съответните разпоредби от правото на СТО.
    
24. 
    Все още има много нерешени въпроси с Русия в областта на СФС. На 8 април 2014 г. ЕС отправи искане за консултации за уреждане на спор с Русия в рамките на СТО във връзка с ограничения срещу вноса на живи свине, свинско месо и някои свински продукти с произход от ЕС поради наличието на африканска чума по свинете в ограничени области от Литва и Полша близо до границата с Беларус. Консултациите не доведоха до резултат и на 22 юли 2014 г. бе сформирана експертна група за уреждане на спора в рамките на СТО. Продължава да е в сила приетата на 1 юли 2013 г. забрана за износа на картофи и други растения, а новите проблеми се отнасят до забраната за обрезки от говеждо месо с произход от ЕС от 27 юни 2014 г., забраната за плодове и зеленчуци от Полша (която по-специално засяга ябълките), въведена на 1 август 2014 г., и забраната за месни брашна, карантии и мазнини с произход от ЕС от 22 октомври 2014 г.
    
25. 
    На 7 август 2014 г. Русия постанови забрана за вноса на селскостопански продукти и храни от определени държави — включително държави от ЕС — които приеха санкции срещу Русия на фона на положението в Украйна. Тези продукти включват почти всички месни продукти (говеждо и свинско месо, месо от домашни птици и някои колбасарски продукти), мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и риба и ракообразни. Забраняват се и някои преработени селскостопански продукти.
    
26. 
    В областта на техническите пречки пред търговията (ТПТ) стопанските субекти от ЕС все още се сблъскват с многобройни хоризонтални и секторни пречки поради обременяващи технически разпоредби, в които често се предвиждат прекомерни изисквания за сертифициране и оценка на съответствието. В много случаи техническите разпоредби — които понастоящем се приемат от Евразийския икономически съюз — са несъвместими с международните стандарти. Сред значимите примери за твърде обременяващи технически разпоредби, въведени от Евразийския икономически съюз, са техническата разпоредба относно безопасността на потребителските стоки и стоките, предназначени за деца и юноши (наред с други продукти тя се прилага и по отношение на текстилните изделия, облеклата и обувките), както и проектът на техническа разпоредба относно безопасността на алкохолните продукти.
    
27. 
    Русия прие програма за субсидиране, която включва субсидии за производителите на селскостопанско оборудване и селскостопански машини. В тази програма се определят субсидии за производители и купувачи на селскостопански машини при определени условия за местно съдържание. Това е в ущърб на износителите на селскостопански машини от ЕС (и по-специално на зърнокомбайни), които имат подчертан интерес към руския пазар.
    
28. 
    На 14 май 2013 г. Евразийската икономическа комисия наложи антидъмпингови мита върху вноса на леки търговски превозни средства от Германия и Италия. Вследствие на тази мярка износът на леки търговски превозни средства от ЕС към Русия на практика спря поради прекалено високите мита. Антидъмпинговите мерки ще се прилагат за срок от 5 години и засягат износ от ЕС на стойност от около 180 милиона евро. При няколко дружества от ЕС се наблюдава драстично свиване на техния пазарния дял в този пазарен сегмент в Русия. Комисията започна процедура за уреждане на спора в рамките на СТО и на 20 октомври 2014 г. бе сформирана експертна група.
    

4. 
   Различни инструменти за преодоляване на пречките пред търговията и инвестициите
   

1. 
   Текущи преговори по ССТ
   

Въпреки подобрените перспективи за цялостното прилагане на „Пакета от Бали“ на СТО в близко бъдеще и редицата многообещаващи многостранни преговори, които се провеждат понастоящем, двустранните преговори по ССТ са все по-важен инструмент за справяне с конкретни мерки, възпрепятстващи търговията, на важни пазари на трети държави. Преговорите по ТПТИ със САЩ са особено важни в стратегически план, тъй като едно всеобхватно споразумение, което съдържа строги регулаторни правила, не само би могло да стимулира търговията между страните по него, но и да създаде иновативен модел за регулаторно сближаване и да служи като образец в световен план. Поради това една амбициозна спогодба със САЩ би могла да консолидира и допълнително да засили ролята на ЕС като световен регулаторен лидер.

В допълнение към модела на ТПТИ ЕС също така разчита на преговори по ССТ за преодоляването на дълготрайни пречки пред ключови пазари, например за Япония, където преговорите се основават на всеобхватен подход за премахване на широк кръг от нетарифни пречки. Тази стратегия вече доведе до конкретни резултати в провежданите понастоящем преговори и може да бъде перспективен модел за бъдещи преговори по ССТ.

ССТ също така може едновременно да се отнасят до голям брой значителни пречки и, по възможност, да се надхвърлят съществуващите правила на международната търговия. Тези споразумения могат да спомогнат да се предотврати възникването на нови пречки.

При все това преференциалните търговски споразумения също имат ограничения. Договарянето и прилагането на тези споразумения отнема време и необходимото равновесие между отстъпките предполага, че не всички пречки могат да се премахнат едновременно.

б) Изпълнение и прилагане на съществуващи ССТ

Що се отнася до изпълнението и прилагането, ЕС продължава да полага усилия за цялостното изпълнение на всички сключени споразумения. За да гарантира, че постигнатите чрез договаряне възможности за търговия се превръщат в реални търговски потоци, ЕС, inter alia, разгърна своята стратегия за достъп до пазара с цел предприемане на последващи мерки във връзка с ангажиментите, поети от трети страни. По този начин програмите на ЕС за договаряне и прилагане се допълват взаимно.

ССТ между ЕС и Южна Корея, което влезе в сила на 1 юли 2011 г., представлява добър пример за това как може да се осъществява ефективен мониторинг на изпълнението на преференциално търговско споразумение. Например в съответствие с разпоредбите за сътрудничество, определени в приложението за химикали към ССТ, Корея и ЕС биха могли да изяснят множество въпроси, свързани с новото корейско законодателство „K-REACH“, в рамките на заседанията на работната група към ССТ относно химикалите. По подобен начин заседанията на работната група към ССТ относно фармацевтичните продукти/медицинските изделия позволиха правилното изпълнение на някои конкретни ангажименти, договорени между двете страни в тези сектори. Този подход — който бе развит и в контекста на търговското споразумение с Колумбия и Перу, както и с държавите от Централна Америка — представлява полезен прецедент за развитие на подхода на ЕС за прилагане на бъдещи ССТ.

в) Процедура за уреждане на спорове в рамките на СТО

Действията в рамките на СТО продължават да бъдат важен инструмент по прилагането, когато е необходимо и целесъобразно. ЕС продължава да прибягва често до процедурата за уреждане на спорове в рамките на СТО. През 2014 г. ЕС започна три нови процедури за уреждане на спорове в рамките на СТО срещу Русия, както и една процедура срещу САЩ по отношение на субсидии, предоставени на дружеството Boeing.

Все още продължават редица други процедури за уреждане на спорове в рамките на СТО, започнати от ЕС преди 2014 г. Например на 17 декември 2014 г. беше сформирана експертна група на СТО по процедура срещу Бразилия по отношение на данъчни привилегии за местни производители на леки превозни средства, електроника и автоматизирани стоки.

Процедурите за уреждане на спорове в рамките на СТО остават най-сигурната възможност, когато други инструменти за прилагане се окажат недостатъчни. Въпреки че тези процедури отнемат значително време, те предлагат възможност за противодействие на значими пречки по по-систематизиран начин и спомагат за постигане на правна сигурност в по-дългосрочен план. Важен пример за успешна процедура, започната от ЕС, касае наложените от Китай ограничения върху износа на редки метали, когато през януари 2015 г. Китай реши да премахне своите квоти за износ.

ЕС е сред най-активните членове на СТО в комитетите по ТПТ и СФС. Заседанията на комитетите по ТПТ и СФС в Женева са ефективни средства да се даде гласност на опасенията на ЕС във връзка с въвеждани от други членове на СТО технически разпоредби и неоснователни мерки за СФС, както и за информиране, повишаване на осведомеността и съюзяване с други засегнати членове на СТО.

Проактивният подход на ЕС не се ограничава до комитетите по ТПТ и СФС, а обхваща и всички останали комитети на СТО, по-специално комитетите по процедури по лицензиране на вноса, по инвестиционни мерки, свързани с търговията (TRIM), и по субсидии и изравнителни мерки (SCM).

д) Международни срещи на високо равнище

На последно място, международните срещи на високо равнище, както двустранни, така и многостранни, в които участват ЕС и/или държавите членки, придобиха по-голямо значение през последните години и следва да се отчитат като важен инструмент за премахване на конкретни пречки пред търговията и инвестициите. Държавните глави и премиерите се срещат все по-често, за да обсъдят важни международни икономически предизвикателства, които често не могат да се разглеждат изолирано от редица опасения от търговски характер. В това отношение срещите на Г-20 представляват подходящ формат. В рамките на подготовката на ЕС за срещи на високо равнище, които включват ВПЗП³, Комисията и държавите членки, следва да се обърне специално внимание на пречките пред търговията и инвестициите, на които се отдава приоритет в настоящия доклад.

Настоящото пето издание на ДПТИ отново показва, че стратегическите партньори на ЕС продължават да поддържат множество значителни пречки пред търговията и инвестициите, на които често е трудно да се противодейства. В настоящия като цяло труден контекст на икономическа несигурност и значително политическо напрежение съществува голям риск много от тези пречки да се запазят и да бъдат създадени нови пречки в ущърб на всички.