IV. Описание на посещението в центровете за административно задържане

IV. Описание на посещението в центровете за административно задържане

A. Център ”INAD” (летище „Zaventem“)

Центърът „INAD” се намира вътре в сградите на летище „Bruxelles-National“. Той е създаден с цел настаняването на (т.нар.) „недопустими лица”, т.е. мъже, жени и деца, на които е отказан достъп до територията и които очакват да напуснат територията, без да влизат.

• 
  лица, които подлежат на решение за връщане с мотив, че не притежават необходимите документи, за да влязат на територията или защото мотивът на тяхното пътуване според граничните полицаи „не е ясен”¹⁵. Лицата са задържани, чакайки авиокомпанията, която ги е превозвала, да ги върне обратно;
  
• 
  незаконно пребиваващи лица, за които се счита, че могат лесно да бъдат експулсирани;
  
• 
  търсещи убежище лица, чиито молби са отхвърлени, които са задържани в център за задържане и са преместени в центъра „INAD” няколко часа преди експулсирането им.
  

Докладът за 2006 г., който беше предаден на делегацията от белгийските власти, касае също над 200 граждани на ЕС, които са били в „INAD” (Малта, Германия, Франция, Полша, Великобритания, Унгария, Словакия, Чехия, Латвия, Литва).

По време на дискусиите с представителите на компетентните органи и по-специално с представителката на Службата за чужденци, в отговор на зададен въпрос същата описа, че при експулсиране на лица, който изглеждат нервни или агресивни, се поставят белезници, ако съществува риск да избягат или поради съображения за сигурност. Белезници се слагат и на лица при преместване от един център в друг или от един център към летището.

Докладчикът попита към кои страни са връщани лицата: към транзитни страни или към страните на техния произход. Беше припомнен случаят с лице, пътуващо за Белгия, идвайки от Африка и минавайки през Либия. Представителката на Службата за чужденци разказа, че в такъв случай лицата се изпращат в Либия, транзитната страна, въз основа на конвенциите, свързани с отговорността на авиокомпаниите (Чикагска конвенция)

По време на дискусията по въпроса за поставянето на чужденците в транзитна зона, представителката на Службата за чужденци направи някои обяснения за делегацията.

Делегацията счита, че тази практика е недопустима: лицата се намират в транзитната зона без придружители; те трябва да спят по седалките на летището или дори на земята, без да имат възможност да си вземат душ. На практика, един вид задържане се заменя с друго. Европейският съд по правата на човека реши, че една транзитна зона може да се счита като място на задържане¹⁶)

Освен това, разубеждаващата последица от това „освобождаване” прави неефективно обжалването, предвидено от закона срещу решението за оставянето в център за задържане („INAD”). Това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Задържаните лице са уведомени, че евентуално освобождаване ще доведе до поставянето им в транзитна зона. Това в значителна степен ги обезкуражава да подадат жалба за освобождаване, предвидена от закона.

Практиката бе подложена на редица критики от страна на белгийските НПО, адвокатите, белгийския федерален омбудсман; първоинстанционният съд в Брюксел, заседаващ по бързото производство, през 2003 г. счете, че белгийската държава е извършила фактическо действие, окачествено като „фарс”. Нещо, което е недопустимо и противоречи на правовата държава; според съда това означава, че „Белгийската държава поставя [чужденеца] в друго затворено място (транзитната зона), в което условията на живот са нехуманни и унизителни, надявайки се, че [това лице] ще реши да изпълни „доброволно” заповедта за връщане”.

В последния си доклад за Белгия Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията¹⁷ препоръча също белгийските власти да вземат незабавно необходимите мерки за окончателното прекратяване на тази практика. Докладчикът отново се позовава на препоръките и отправя молба към Службата за чужденци за премахване на тези практики, като се има предвид, че според членовете на ЕП през септември 2007 г. е имало 3 случая на „освобождаване” в транзитната зона.

От друга страна, съвсем наскоро Белгия беше осъдена от Европейския съд по правата на човека с решение от 24 януари 2008 г.¹⁸ за това, че „освободи” двама палестински граждани в транзитната зона на летище Брюксел. Съдът прецени, че поставянето в транзитната зона представлява задържане и че това задържане е незаконно или представлява нехуманно и унизително отношение.

По време на посещението в центъра се намираха само трима души. Двама от тях, с произход от Конго и Руанда, притежаваха необходимите документи, за да влязат в Белгия (виза за обучение, документ за пътуване, пари и т.н.), но бяха обект на решение за връщане, тъй като според граничните полицаи мотивът за тяхното пътуване „не е ясен”. Те бяха задържани и чакаха авиокомпанията, с която са пътували, да ги върне обратно.

• 
  формуляр, в който е посочен мотивът,
  
• 
  решение за настаняване в център с ограничен достъп.
  

Формулярът се попълва от длъжностните лица от службата за граничен контрол и се съставя на нидерландски език. Чужденецът трябва да подпише документа отдолу. Делегацията установи с изненада, че чужденецът не получава превод на този формуляр, дори в случаите, когато чужденецът говори един от другите два официални езика в Белгия – френски и немски.

Решението за настаняване в център за задържане се изготвя на нидерландски и френски език, но се базира на решението за връщане, което е съставено единствено на нидерландски език.

Органите изтъкват, че тази практика е в съответствие с белгийското законодателство за използването на езиците по административни въпроси.