Доклад за прилагането на регламентите и европейските директиви за убежище, като например


B. “Транзитният център 127” (Melsbroek)



страница5/7
Дата31.03.2018
Размер406.13 Kb.
#63327
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7

B. “Транзитният център 127” (Melsbroek)

Този център се намира в Melsbroek, до военно летище.

Той е построен от сглобяеми контейнери (спални с около 20 легла, обща зала, кухня, столова и приемни). Една малка част (дирекция, социална служба, медицинска служба) е зидана. Има малък двор, но времето за излизане на въздух е ограничено. Центърът е ограден с железни решетки и бодлива тел.
Центърът е много стар. Датира от 1988 г., когато е построен като временна мярка. Делегацията констатира, че това „временно” положение трае вече 20 години. От няколко години е обявено създаването на нов център, който да замести „INAD”и "127". Първата копка е направена от министъра на вътрешните работи P. Dewael преди няколко месеца, но строежът ще започне през март 2009 г., а новият център ще заработи през 2010 г.
Лица, задържани в центъра: мъже, жени и деца с придружител, лица, търсещи убежище и незаконно пребиваващи лица.
В последния доклад относно положението на центъра през 2006 г. са посочени някои цифри:
През 2006 г. са регистрирани общо 2 132 задържани лица, цифрата нараства постоянно в сравнение с предишни години.

Сред лицата има 558 жени, 152 непълнолетни лица с придружител и 31 непълнолетни лица без придружител.

През 2006 г. средната продължителност на престоя на непълнолетните лица без придружител е била 25,2 дни, най-краткият период е бил 1 ден, а най-дългият – 66 дни.

През 2006 г. средната възраст е била 27 години. Най-младият пребиваващ в центъра е бил на възраст 3 месеца, а най-възрастният – на 64 години.

Едно лица е било освободено в транзитната зона, 3 лица са избягали.
Според доклада, през 2006 г. в този център са били задържани стотици граждани на Европейския съюз: Полша: 321, Чехия: 12, Унгария: 11, Словакия: 10, Латвия: 5, Естония: 2, Германия: 1, Словения: 1.
Присъствието на семейства, на деца с придружител или деца без придружител създава сериозни проблеми, имайки предвид крайно ограниченото пространство на съжителство, която характеризира мястото за задържане: децата спят в едни и същи спални помещения с възрастни, които не принадлежат към тяхното семейство.
Задържаните лица не могат да бъдат посетени от членовете на тяхното семейство или от приятели поради факта, че центърът е разположен вътре в летището. Според информацията, те могат да бъдат посещавани от представители на НПО.
Дискусии с органите
По време на посещението на център „127”, представителката на Службата за чужденци заяви пред делегацията, че гражданите на държавите-членки са били задържани в център „127” когато са „заподозрени” за дребни престъпления или за работа „на черно”.19 Задържането на тези лица, без да има произнесена присъда, повдига много въпроси. Делегатите отправиха въпроси към управата на центъра за това и смятат, че са необходими допълнителни обяснения: ако става въпрос за престъпници, трябва да се даде ход на правосъдието, ако се касае за невинни хора, те трябва да бъдат освободени.
Що се отнася до задържането на деца, органите обясняват, че има разлика между третирането на непридружаваните и на придружаваните деца:

- Придружаваните непълнолетни живеят с родителите или настойниците си в затворения център, с цел да се запази единността на семейството.

- Непридружаваните непълнолетни, които пристигат на белгийската граница и чиято възраст е точно установена, живеят в центровете за наблюдение и ориентация. Ако обаче има съмнения относно възрастта, те живеят в затворен център само за времето, което е абсолютно необходимо за определяне на възрастта им.
Също така се предоставя брошура на различни езици.

Социалните служби помагат на търсещите убежище по въпроси от практическо естество, следят за досиетата им и им предоставят информация относно процедурата и нормативната уредба.


Свидетелства на мигрантите

Лицата, с които се срещнахме, показват децата си на делегацията, като заявяват, че това не е място за тях, че те живеят и спят с възрастните чужденци и слушат непрекъснато дискусиите на възрастните.


Някои лица се оплакват от шума на приземяващите се и излитащи самолети, понякога шумът е оглушителен.
Едно момче от Руанда разказва за протичането на процедурата по неговия случай и се оплаква, че не е могло да попълни въпросника, който му е даден от Службата за чужденци и че длъжностното лице, което го е попълнило, е направило грешки, които по-късно могат да предопределят следващите етапи от процедурата.
Белгийското законодателство предвижда СЧ да регистрира молбата, да изслуша лицето и „връчва на чужденеца въпросник, в който същият трябва да изложи мотивите, които да го накарали да подаде молба за убежище, както и възможностите за завръщане в страната, която е напуснал”20. Тази декларация се подписва от вносителя на молбата, след което се предава на Главния комисариат заедно с пълното досие.

Никъде в закона не е посочено, че длъжностните лица трябва да попълват въпросника от името на лицата, търсещи убежище.

Впрочем, според казаното от НПО, с които бяха осъществени срещи, изглежда че на практика длъжностните лица от Службата за чужденци попълват въпросника вместо лицата, търсещи убежище. Това става с помощта на преводач, но лицето няма право на адвокат. Търсещите убежище се оплакват от прибързания начин, по който се работи с тях, и от лошите условия в центровете за задържане (шум, стайна температура) по време на срещата с длъжностното лице от Службата за чужденци
Обичаите на Рамадана се зачитат: хората имат възможност да се хранят по-рано/късно през този период.

В. „Център за репатриране 127 bis” (Steenokkerzeel)

Този център се намира в Steenokkerzeel, също до летището. Заобиколен е от две много високи метални огради и от няколко редици бодлива тел. Впечатлението за затвор е много силно. На прозорците са поставени решетки.


Центърът се състои от две сгради. В първата сграда се намира социалният, административният и медицинският персонал, както и килията за дисциплинарна изолация. След като се мине през вътрешен двор, се достига до сграда за мигранти, разположена зад редовете от телена мрежа с бодлива тел на височина от 5 метра.
В центъра също така се натъкваме на лица, задържани поради незаконно пребиваване, както и на търсещи убежище мъже, жени, деца с или без придружител.
Цифри21
През 2006 г. в центъра за репатриране „127 bis” в Steenokkerzeel са регистрирани общо 2 228 лица (1 691 възрастни и 537 деца) (без да броим 520 лица, които са прекарали там само една нощ), а през 2005 г. общият брой е бил 2 196.
Жените представляват 22,58 % от задържаните; децата – 24,10 %, останалата част са мъже. През 2006 г. в центъра са пребивавали 4 деца без придружител.
И в този център са били задържани граждани на държави-членки на ЕС (Естония, Унгария, Латвия, Полша, Словакия, Чехия – 212 възрастни и 81 деца през 2006 г.).
През 2006 г. средната продължителност на престоя е 16,08 дни. По-кратък престой: по-малко от един ден; по-дълъг престой: 6 месеца и половина.

За цялата 2006 г. броят на задържаните лица средно на ден е 96,83.


В този център има социални работници и възпитатели. Много (млади) жени работят в центъра. Разговаряйки с персонала, беше установено, че това е нарочно, с цел да се намали напрежението. Много от служителите са завършили социални науки. Някои НПО могат да посещават мигрантите.
Свидетелства на мигрантите
Много мигранти се оплакват от липсата на подходящи медицински грижи – трудности при срещи с лекар или общуването с него поради липса на преводач, ускорени визитации. Те са възмутени от ситуацията на една бременна в петия месец жена, с която делегацията се срещна и чиято бременност протича при трудни условия.
Родителите на малки деца са обезпокоени от липсата на педиатър в медицинския екип. Мигрантите се оплакват, че за всичко получават успокоителни лекарства, не са информирани за вида на медикаментите, които им се предписват, казват им само по колко пъти на ден да вземат даденото лекарство. Тази практика нарушава правата на всеки пациент и най-вече на пациентите в затруднено положение, защото нямат право да изберат друг лекар.
Задържаните лица обясняват, че са много изплашени след смъртта на млад човек, търсещ убежище, който починал през септември 2007 г., и за която смърт, по думите на мигрантите, ръководството на центъра предоставило много малко информация на задържаните лица.
Липсата на информация за състоянието на техните досиета и за това какво ги очаква подкопава морала на задържаните лица.
Думите на мигрантите са подкрепени с доводи от годишния доклад за 2006 година, който уведомява

  • за гладни стачки на десетина души, а понякога на цели крила на центъра, сред които и деца. Целта на тези стачки е да предизвика подаване на жалби и оплаквания или да се протестира срещу недостатъчната храна, която обикновено получават;

  • за трите опита за самоубийство през 2006 г.




Каталог: RegData -> commissions -> libe -> proces verbal
commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч
commissions -> {peti}Комисия по петиции
proces verbal -> Доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
libe -> Докладчик: Улрике Луначек pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3
proces verbal -> Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница