Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007г

Създадените основни структурни, организационни и кадрови предпоставки за реализиране на функциите на Върховната касационна прокуратура по осъществяване на методическо ръководство и контрол върху дейността на териториалните прокуратури в досъдебното производство проявиха своето значение за подобряване на срочността и качеството на работа в първата фаза на наказателния процес.

1. 
   Дейност по преписки⁶
   

Общият брой наблюдавани⁷ преписки през 2007г. във Върховната касационна прокуратура (ВКП), Върховната административна прокуратура (ВАП) и териториалните прокуратури от страната (АП, ОП и РП) е 384274.

Във ВКП и териториалните прокуратури е налице намаление на наблюдаваните преписки, в сравнение с предходния период, съответно с 10% и с 21%. За ВКП има ръст на новообразуваните през отчетния период преписки със 17%.⁸.

Решените преписки от прокурорите във ВКП съставляват 97% от наблюдаваните, за ВАП – 96% - увеличение с 6%; за териториалните прокуратури – 91%.

Срочността на решаване на преписките е на високо ниво, над 80% от преписките са решени в едномесечен срок.

Относителният дял на постановените откази от образуване на ДП е 40%, спрямо общо решените преписки на първоинстанционните районни и окръжни прокуратури, и 37% от общо наблюдаваните.

Постановленията за образуване на ДП са 24% спрямо решените и 22% спрямо наблюдаваните.

Инстанционните преписки са 5% спрямо всички решени преписки. Потвърдените по реда на инстанционния контрол са 76,5%.

Налице е тенденция за запазване на незначителен брой и същевременно намаляване на преписките, останали при прокурор за решаване в края на отчетния период. Този резултат е следствие на предприетите радикални мерки от ръководството на Прокуратурата за създаване на възможно най-добрата организация по приключване и решаване на преписките в прокуратурите и на повишената отговорност на прокурорите от всички нива. Останалите при прокурор за решаване преписки във всички прокуратури са 4% от общия брой.
ПРЕПИСКИ НА ВКП

През отчетната 2007г. във ВКП преписките, по които са работили прокурорите, са 40055, при 44521 през 2006г. Пълна отчетност за преписките на ВКП и ВАП е въведена през 2006г., поради което съпоставка с предходни периоди (освен за 2006г.), не се прави.

Новообразуваните преписки във ВКП са 38619, при 32956 през 2006г. Налице е ръст на броя на сигналите от граждани и организации до ВКП със 17%. В същото време с 10% е намалял броят на водените преписки във ВКП. От една страна, това е резултат на предприетите мерки по решаване на преписки, останали от предходни периоди (установени след проведените ревизии), а от друга страна – в резултат на ограничаване на обхвата на преписките и делата, подлежащи на вземане на специален надзор (отчет), както и облекчаване на процедурата по упражняване на контрол от горестоящите прокуратури. Със Заповед №ЛС2184/2007г. на главния прокурор се регламентира нова организация по водене на преписки и досъдебни производства на специален надзор, които се отнасят за престъпления, представляващи значим държавен и обществен интерес и с оглед субектите - лица с имунитет и такива, заемащи висши държавни длъжности.

Новата организация цели преодоляване на формализма и установяване на траен ефективен надзор за обективно приключване на разследването по посочената категория дела, осигуряване на реална методическа помощ и контрол от горестоящите прокуратури, срочно и качествено решаване на делата за тежки престъпления или с обществен интерес.

Видно от данните за 2007г., преписките на специален надзор във ВКП са намалени от 2985 за 2006г. на 565 за настоящия отчетен период. Делата, взети на специален надзор във ВКП, са общо 423, при 1789 за 2006г.
Прокурорите от ВАП през 2007г. ⁹ са наблюдавали 933 преписки и са се произнесли по 894, при 846 за 2006г. Налице е ръст с 5,7%. Участвали са в 9898 административни дела, при 11214 за предходния период.

Проверени са два пъти повече административни актове – 1453, и са извършени двойно повече проверки за законност.

В прокуратурите от страната през 2007г. е работено по 343 286 наблюдавани преписки, при 432667 за 2006г. и 414100 за 2005г.

Наблюдава се намаление на броя на преписките като цяло, в сравнение с предходните две години, съответно с 21% и със 17%. Следва да се има предвид, че в отчетността за 2007г. са включени само преписките по следствения надзор, а в предходните отчетни периоди и всякакви други материали (вкл. административни). Целта на промяната на отчетността е обективно и реално отразяване на прокурорската дейност. Ето защо, не може да се прави съпоставка за намаление или увеличение на броя на преписките по следствения надзор в прокуратурата. Такъв анализ ще бъде възможно да се направи за следващите отчетни периоди при идентични показатели.

По-важна в случая е положителната тенденция на увеличаване на броя на решените преписки, останали от предходни периоди. Видно от данните за останалите нерешени в края на периода преписки (31 371), техният дял е минимален – 9%, спрямо всички преписки. В същото време, в сравнение с 2006г., когато нерешените преписки са 40913, през 2007г. този негативен показател е намалял с 23%. Целта е да се сведат нерешените преписки до брой, който да съответства на останалите за решаване преписки при прокурори в разумните срокове за произнасяне.

• 
  АП София – наблюдаваните преписки са 42,4% от преписките в страната, при 41% за 2006г. и 44% за 2005г.;
  
• 
  АП Варна –17,7%, при 14% за 2006г. и 13,4% за 2005г.;
  
• 
  АП В. Търново – 13, 8%, при 13,7% за 2006г. и 11% за 2005г.;
  
• 
  АП Пловдив – 12,1%, при 18,4% за 2006г. и 19,8% за 2005г.;
  
• 
  АП Бургас – 12%, при 10,5% за 2006г. и 8,8% за 2005г.;
  
• 
  ВоАП – 2%, при 2,6% за 2006г. и 2,9% за 2005г. – по отношение на военните прокуратури, по-ниският дял се обяснява със специалната им компетентност (чл. 396 НПК), поради което стойностите на преписките и досъдебните производства по всички показатели в дейността на прокуратурата са несъпоставими с останалите апелативни прокуратури.
  

Относителният дял на преписките по апелативни райони, спрямо общия брой преписки, дава представа за обема на тази дейност, сравнена с общите данни за страната. Най-сериозен е делът на АП София, следвана от АП Варна. С близки стойности са АП Търново, Пловдив и Бургас.

Единствено АП Варна отчита незначително увеличение на броя наблюдавани преписки. При променената отчетност и спад на регистрираната престъпност, административните ръководители в района следва да прецизират приложението й само по следствения надзор.

Общият брой новообразувани преписки през 2007г. за териториалните прокуратури е 287982, което съставлява 84% от всички наблюдавани преписки. За 2006г. това процентно съотношение е било съответно 89% и 90,6% за 2005г. За разлика от предходните две години, когато е констатиран ръст (съответно с 3% и 8% за 2006г. и 2005г.), през настоящата отчетна година тенденцията е към намаление. Обяснението за обратната тенденция (както при наблюдаваните преписки) е извеждане на преписките по следствения надзор, с цел отчитане на същинската прокурорска дейност.

• 
  АП София – 118375 новообразувани преписки, които съставляват 81,3% от всички наблюдавани в региона преписки;
  
• 
  АП Варна – 51894 (85,6%) ;
  
• 
  АП В. Търново – 37892 (80%);
  
• 
  АП Пловдив – 37374 (90,3%);
  
• 
  АП Бургас – 36325 (88%);
  
• 
  ВоАП – 6122 (88%).
  

По апелативни райони, относителният дял на решените преписки, спрямо общия брой решени преписки от всички прокуратури, е, както следва:

• 
  АП София – 41,1%;
  
• 
  АП Варна – 18,1%;
  
• 
  АП В. Търново – 14%;
  
• 
  АП Пловдив – 12,4%;
  
• 
  АП Бургас – 12,3%;
  
• 
  ВоАП – 2,1%.
  

Отново само АП Варна отчита ръст на решените преписки от 7,9%, спрямо 2006г., и 12,9% спрямо 2005г. В този район е налице в значителен процент произнасяне по преписки, останали от предходни периоди.

През 2007г. в отчетността на ПРБ се въведоха детайлизирани критерии (в дни и месеци)¹¹, с цел упражняване на по-ефективен надзор по срочността на произнасяне от прокурор и съобразно указанието на главния прокурор, регламентиращо реда за възлагане и извършване на проверките¹². В срок до шест месеца и над шест месеца от образуването на преписката прокурорите се произнасят по сложни от фактическа и правна страна случаи. За останалите решаването следва да става в по-кратки срокове. В предходните години отчетността за сроковете по преписките е до месец и над един месец, поради което не е възможно да се направи пълен съпоставителен анализ.

От общо 311915 решени преписки по видове срокове, прокурорите са се произнесли, както следва:

- в тридневен срок е налице произнасяне по 73505 преписки, или 23,6% спрямо общия брой решени преписки;

- до един месец са решени 244782 преписки (55%);

- до шест месеца прокурорите са се произнесли по 57 987 преписки (18,6%);

- над шест месеца е налице произнасяне по 9 146 преписки, което съставлява 3% относителен дял спрямо решените .

В някои прокуратури процентното съотношение на броя на преписките, решени над 6 месеца, към общо решените преписки е по-голямо. Така например, от окръжните прокуратури с най-висок процент на решените над 6 месеца преписки са следните прокуратури: ОП Разград – 17,7%, ОП Ловеч – 9%, ОП Ямбол – 7,5%, ОП Благоевград – 7%; от районните прокуратури – РП Кубрат – 83%, РП Ловеч – 36%, РП Враца – 27%, РП Петрич – 21,5%.

От изложените статистически данни е видно, че като брой и процент срочността за приключване на преписките в прокуратурата е много добра. Основният брой преписки са решени в установените срокове.

Останали нерешени преписки

В категорията нерешени преписки в отчетността на прокуратурата се включват преписките, невърнати от органа, на който е възложена проверка, преписки, чакащи окомплектуване в съответната прокуратура, и преписки при прокурора за решаване.

В края на отчетния период са останали нерешени общо 31371 преписки (9% от наблюдаваните), при 40913 за 2006г. и 31188 за 2005г. Относителният им дял спрямо предходния отчетен период е намалял с 23%.

Намалението се отнася за всички АП, с изключение на АП Бургас, където е констатирано увеличение с 67,9%.

С най-висок дял на нерешените преписки, спрямо общия брой наблюдавани преписки, е районът на АП София – 55,4%. За останалите прокуратури този процент е значително по-нисък: АП Варна – 13,2%, АП В. Търново – 11,4%, АП Бургас – 9,7%. С най-добър показател е АП Пловдив – 8,7%.

В РП Бургас нерешените преписки са 1537, което съставлява 12,6% от преписките в самата прокуратура и 50% от нерешените преписки в апелативния район (общо за района на АП Бургас има 3057 нерешени преписки).

Проблемът е поставен и анализиран в доклада на АП Бургас, като за основна причина се изтъква прекомерното забавяне на възложените проверки на МВР и други контролни органи. За отстраняване на тези причини в Бургаския съдебен окръг са се провеждали срещи с директора на областна дирекция на полицията – Бургас, с началниците на съответните РПУ и техните служители, търсили са се консултации с наблюдаващия прокурор и т.н.

За ВоАП относителният дял на нерешените преписки, спрямо всички наблюдавани, е 1,6%. Нерешените преписки са намалели с 21% спрямо 2006г. и с 41% спрямо 2005г.

Данните налагат извода за активизиране на дейността на прокуратурата по приключване на проверките и решаване на преписките, останали от предходни периоди. От друга страна, скъсяване на сроковете за произнасяне по преписките и намаляване на броя на преписките, оставащи при прокурори за произнасяне в края на отчетния период, особено при прокуратурите със създадена добра организация на работа, специализация и контрол – АП Пловдив.

Нерешените преписки, останали при прокурора в края на отчетния период, са общо 15577, или 4,5% спрямо всички наблюдавани. С най-малко преписки останали в края на периода, нерешени при прокурор, са прокуратурите от Апелативния район Бургас и Пловдив.

Нерешените преписки при прокурор над един месец (3464) съставляват 11% от общия брой преписки, останали нерешени в края на периода.

Най-много нерешени преписки при прокурор над един месец имат прокуратурите от района на АП София (59,5% от всички нерешени над 1 месец преписки). Най-голям е броят им в СРП и СГП, съответно 16% и 18% спрямо общия брой нерешени преписки.

Със сериозен дял на нерешени преписки над 1 месец са и прокуратурите от района на АП Варна (38,5%). Този дял се формира основно от РП Кубрат. Административният ръководител на ОП Разград (от чийто район е РП Кубрат) в годишния доклад е направил констатация с посочване само на цифрите, без да се анализират конкретните причини за този негативен резултат. Пропускът е отстранен в годишния доклад на АП Варна. Сочи се, че в края на 2006г. е извършена ревизия, в резултат на което са установени 3291 преписки, останали нерешени от предходни години. Независимо от предприетите мерки от страна на ОП Разград, в края на настоящия отчетен период все още 1059 преписки на РП Кубрат са останали нерешени и всичките със срок над 6 месеца. Във връзка с констатираните нарушения срещу районния прокурор, е образувано досъдебно производство. И през следващата година тези останали нерешени преписки ще дават своето негативно отражение върху нормалната работа в тази прокуратура, на показателите на окръжния и апелативния район и на ПРБ като цяло. Предвид обстоятелството, че по-голямата част от преписките предстои да бъдат решени чрез образуване на ДП, ще бъде поставен на изпитание и без друго ограниченият ресурс на разследващи органи и прокурори в този район.

За останалите прокуратури, в резултат на създадената добра организация, делът на нерешените преписки при прокурор над един месец е незначителен, спрямо общия брой нерешени преписки. Данните са обобщени за прокуратурите от районите на съответните апелативни прокуратури, както следва: 1,3% за АП В.Търново, 0,4% за АП Пловдив, 0,2% за ВоАП и с най-нисък дял – 0,1% за АП Бургас. Следва да се отчита и правната и фактическа сложност на преписките, което рефлектира върху срока за произнасяне.

На фона на останалите прокуратури, данните за АП София и АП Варна са негативни, но обективността изисква да се отчете, че и при тях е налице снижение, спрямо 2006г., на броя преписки, нерешени над един месец в края на периода (с 63% за АП София и с 59% за АП Варна). Независимо от това, всички горепосочени данни налагат извода за необходимостта, неотклонно да продължи прилагането на строги мерки от административните ръководители на АП София и АП Варна за преодоляване през 2008г. на проблема – просрочване на произнасянето от прокурорите по постъпилите в прокуратурата за решаване преписки.

Общият брой на нерешените над шест месеца преписки е 2055 (6,6% спрямо всички останали нерешени в края на отчетния период). За района на АП София е 913, но не следва да се приема за отрицателен резултат, тъй като се отнася за прокуратурите от най-големия апелативен район в страната с концентрирана тежка престъпност и компетентност на разследване на територия, в която са седалищата на централни ведомства и организации.

В докладите на прокуратурите от страната са посочени проблеми във връзка със срочността, които са били характерни и за минали отчетни периоди – липса на инициативност от страна на органите, на които е възложена проверка, неспазване на поставените от прокурора срокове за извършването й, несвоевременно изпращане на изисканите справки и материали от различни органи и институции, миграцията на населението и възможността за свободно придвижване в рамките на Европейския съюз и др.

Като положителна тенденция следва да се отбележи намаляването на броя на преписките в края на периода, останали при съответния орган, на който прокурорът е възложил проверка – най-често органите на МВР. Докато през предходните отчетни периоди тези данни са сочили на тенденция на увеличение (14561 за 2005г. и 17392 за 2006г.), в края на 2007г. делът на преписките, невърнати специално от МВР, е намалял с 22% (общо13494). Най-висок е броят на невърнатите преписки с възложени проверки на МВР в района на АП София (6993, или половината от преписките в страната).

Постигането на положителни резултати се дължи на нововъведената организация за извършване на проверки с Указание на главния прокурор организация относно възлагане на проверките (И–№ 281/ХІІ.2006г.). При получаване на жалби и сигнали, прокурорите възлагат проверка на съответните специализирани контролни органи (към указанието е приложен списък на контролните органи в Р България), а не във всички случаи – на МВР, каквато бе обичайната практика. По този начин се постигат няколко резултата – осигурява се нужното качество на проверката с ангажиране на специализирания орган; не се претоварва МВР с дейност, която не е в неговите законови компетенции, което не изключва съвместни действия; постига се по-добра срочност – регламентирани са срокове за извършване на проверката.

С най-голям дял както на постановените откази, така и на постановленията за образуване на ДП, са прокуратурите от района на АП София. При отказите водещо място заемат прокуратурите от района на АП Варна, по отношение на образуваните ДП – АП Пловдив. Най- малко откази, но и най- малко образувани ДП имат прокуратурите от АП Бургас.

Причините за увеличаване на броя на постановленията за отказ и в същото време на намаляването на броя на образуваните досъдебни производства са в няколко основни направления:

• 
  По-ниското ниво на регистрираните и разкритите престъпления от органите на МВР рефлектира в насока намаляване на образуваните досъдебни производства.
  
• 
  Новата регламентация по НПК – досъдебното производство се счита за образувано при извършване на оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване, като първо действие по разследването от съответните разследващи органи.
  
• 
  Въведената организация за повишено качество на възлаганите, респ. извършваните проверки на съответните органи от прокурорите.
  
• 
  Политиката на ръководството на ПРБ за професионална свобода на прокурорите при упражняване на техните функции и правомощия, едно от които, съгласно основния закон и НПК, е правомощието на прокурора да образува или да откаже да образува досъдебно производство срещу определено лице, респ. за определено престъпление, основавайки се на фактите, закона и вътрешното си убеждение, при спазване правата на гражданите.
  
• 
  Повишената взискателност на горестоящите прокуратури при произнасяне по инстанционни преписки. Налице е ръст на тези преписки с 29,2%, в които се включват и произнасянията по линия на служебния контрол.
  
• 
  Засилената контролно-ревизионна дейност на Инспектората при ВКП и териториалните инспекторати в страната.
  

С най-голям брой решени инстанционни преписки са прокуратурите от района на АП В. Търново (27,9% относителен дял спрямо общия брой решени преписки). След нея, с почти еднакъв дял – 27,5%, е най-големият район на АП София. С близък относителен дял на инстанционните преписки са прокуратурите от района на АП Варна (13,7%) и на АП Пловдив (13,4%). С най-нисък дял е АП Бургас (10,6%). За ВоАП този вид преписки е 6,8%.

Типичните основания за отмяна на прокурорските актове са непълнота на проверките, произнасяне при неизяснена фактическа обстановка и необоснованост на прокурорските актове.

Най-висок е процентът спрямо общия брой решени инстанционни преписки на потвърдени актове в района на АП В.Търново (84%) и АП Бургас – 75,5%. Тези данни говорят за максимална обоснованост на прокурорските актове.

Резултатите относно качеството на прокурорските актове по инстанционните преписки, наред с качеството на изготвяните прокурорски актове, внесени в съда, и преди това обемът и качеството на упражнявания от прокурора надзор върху разследващите органи, съчетани с активната роля на прокурора при отстояване на обвинителната теза в съдебната фаза на наказателния процес, рефлектират върху общата резултатност на прокурорската дейност на отделната прокуратура и на прокуратурата като цяло.
2. Досъдебно производство
Новият НПК (в сила от 29 април 2006г.) въведе реформа в наказателноправната сфера в следните основни насоки: наблюдаващият прокурор – господар на досъдебната фаза на процеса, дознателите – основен разследващ орган, въвеждане на диференцирани процедури с изключително кратки срокове на разследване – НП и БП, съкратени форми на съдебно следствие и др. Действието на новата правна регламентация за година и половина дава възможност за обосновани преценки на ефективността на наказателнопроцесуалния закон и на тази база за необходимостта от законодателни промени.
2.1. Обобщени данни и анализ на досъдебните производства¹⁴
Наблюдаваните от прокурорите досъдебни производства (ДП) са 495361, при 230318 и 235197 за предходните две години. В категорията наблюдавани дела влизат новообразуваните през периода, неприключените и нерешените в края на 2006г., върнатите от съда, получени по компетентност, обхванатите от Заповед ЛС-2403/15.06.2007г. на главния прокурор, относно спрените дела, респ. възобновените, макар непосредствено след това да са прекратени поради изтекла давност.

През периода се наблюдава двойно увеличение спрямо предходните две години, съответно със 115% и 110%. Този обективен резултат е следствие на предприетите мерки за установяване на всички спрени производства и такива с изтекъл давностен срок, както и на тези от тях, по които са допуснати нарушения от магистрати. Делата постъпиха през 2007г. в прокуратурата от съответните органи, при които са били през годините. Предприеха се мерки за тяхното законосъобразно решаване от прокурор. Взеха се и съответни дисциплинарни мерки срещу магистрати¹⁵.

Тенденцията на намаление е трайна през последните две години – с 5% спрямо 2006г. и със 7% спрямо 2005г. Обяснението е в намаления ръст на регистрираната престъпност.

Относителният дял на новообразуваните ДП, спрямо общия брой наблюдавани ДП, е 30%. Този процент налага извода за отделяне на сериозен кадрови ресурс в прокуратурата за работа по дела от минали периоди, вкл. за ревизиране на спрените през годините производства.

С най-голям относителен дял на новообразуваните ДП са прокуратурите от района на АП София (45%), следвана от АП Пловдив (16,8%), АП Варна (14,3%); АП В.Търново (12,7%). С най нисък относителен дял, между съпоставимите прокуратури, е АП Бургас (10,7%). За ВоАП относителният дял от 0,6% съответства на стеснената компетентност на военните съдилища.

Съпоставката през годините на приключените дела обаче, сочи ръст от 6,33% спрямо 2006г. и с 14,40% спрямо 2005г. Това означава, че прокурорите са упражнили ръководство и надзор върху разследващите органи за приключването на значително по-голям брой дела, в сравнение с последните две години.

• 
  ДП, разследвани по общия процесуален ред от прокурор – 0,5% от общия брой приключени ДП;
  
• 
  ДП, разследвани по общия ред от следовател – 15%;
  
• 
  ДП, разследвани по общия ред от дознател – 80% и приключени НП и БП от дознател – 5% (общо приключени от дознател – 85%).
  

В абсолютни стойности, съпоставени с предходните две години, данните за приключените ДП са следните:

Следователите са приключили със 17% по-малко дела, в сравнение с 2006г. и с 23,5% спрямо 2005г.

От общия брой приключени 200915 ДП, в установените срокове са 176984, или 88% от всички приключени производства (160038 през 2006г. – 85%, и 127866 през 2005г. – 59%).

Без продължен срок от наблюдаващия прокурор, респ. от главния прокурор по реда на чл. 234, ал.3 НПК са приключени 23931 ДП.

При съпоставянето на данните с предходните години се налага изводът за подобрена срочност на разследване при приключените производства в установените срокове, както и значително намаление на процента на неприкрючените ДП без продължен срок от горестоящ или от главния прокурор, спрямо всички неприключени производства (през 2006г. те са съставлявали 23%, а през 2005г. – 56%).

С въвеждането на фигурата на наблюдаващия прокурор се забелязва понижаване на инициативността от страна на разследващите - най-вече дознателите, като се разчита предимно на указанията на прокурора. Ето защо, сравнително голям е броят на делата, по които прокурорът е възложил извършването на необходими действия по разследването преди тяхното приключване. Това е станало при установено допуснато при разследването съществено нарушение на процесуални правила. Преди предявяването на основание чл. 226, ал.3 НПК прокурорът е указал действия по разследването по 37189 ДП (20% от общо приключените ДП) и по 7511 дела (4% спрямо приключените ДП) е участвал при извършването или е извършвал отделни действия по разследването (чл. 46, ал. 2, т. 2 , пр. 2 и ал. 3 НПК).

При незабавните производства, на основание чл. 363 ал. 1, т. 5 НПК, е постановено допълнително разследване в 20% от приключените НП.

Значително по-малък е процентът при бързите производства, при които на основание чл. 357 ал. 1, т. 5 НПК по 378 БП е било постановявано допълнително разследване. При общо приключени 9085 БП това е съставлява 4%.

Наред с това, делът на преобразуваните от прокурор НП и БП (от общия им брой) е 29%, поради установена фактическа и правна сложност. Констатира се и увеличението им с 38%, спрямо 2006г.

В същото време е налице ръст на върнатите дела от съда¹⁸ (4706) с 12% спрямо 2006г. и с 95% спрямо 2005г. В случая следва да се изтъкне невъзможността да се направи обективен анализ на основателността на върнатите дела от съда, предвид липсата на процесуална възможност прокурорът да атакува решенията на първоинстанционните съдилища. От друга страна, съпоставени данните, спрямо общия брой внесени актове в съда (45255), относителният дял на върнатите от съда е 10%.

Увеличението на върнатите дела от съда е резултат наред с невъзможността да се протестират съдебните определения и на наличието на строги правила за срочност, съчетани с висока натовареност и невъзможност да се върне делото на разследващия орган.

При аналогия между съществувалата по НПК (отм.) правна възможност за връщане на делото за доразследване от прокурора на разследващия орган и новите разпоредби за указване на действия по разследването по НПК (нов) се установява, че през 2005г. относителният дял на върнатите за доразследване ДП е 10% от приключените дела. Съпоставката с данните от 2007г. (относно делата, по които прокурорът е указал действия по разследването, вкл. е участвал в разследването/извършил сам действия) сочи за ръст на допуснатите нарушения и пропуски от разследващите органи на фазата на досъдебното производство.

Горното, наред с по-ниския брой регистрирани и разкрити през 2007г. престъпления, обяснява и констатираната тенденция на намаляване на броя прокурорски актове, внесени в съда (спрямо 2005г. – с 12%, спрямо 2006г. – с 11,4%).

След предприетите законодателни мерки за ускоряване на наказателния процес, при запазване на процесуалния формализъм на досъдебната му фаза, като обективен резултат се отчита определено по-високо натоварване на прокурорите, в което безспорно се включва и ролята им на обучители спрямо дознателите, както и снижаване на качеството на разследване на последните.

За преодоляване на проблема в близко бъдеще биха спомогнали по-добрата обезпеченост на дознателския апарат (от кадрови и материално-финансов характер), повишаване на професионалната квалификация на дознателите и въвеждане на специализация, както и разширяването на правомощията на следователите за разследване на делата за тежки престъпления.
Продължителност на досъдебната фаза

За първи път в отчетите е залегнал контрол и анализ на сроковете, отнасящи се до продължителността на досъдебната фаза, считано от образуването на досъдебното производство до решаването му от прокурор с прекратяване или внасяне в съда:

• 
  До 7 месеца са решени 78727 производства. (Този срок е максимално разрешеният за провеждане на разследване без санкция за удължаване на главния прокурор, като включва и месечния срок за произнасяне от страна на прокурора след приключване на производството);
  
• 
  До 1 година са решени общо 13918 ДП;
  
• 
  Над 1 година – 255184 ДП.
  

На този етап включването на спрени, възобновени и впоследствие прекратени по давност дела в отчетността на всички наблюдавани не дава обективна оценка за състоянието на продължителността на досъдебната фаза. Очевидно става въпрос за ревизия на дела от 20-годишен период назад и тази дейност изисква допълнителен ресурс от страна на разследващи, оперативно-издирвателни органи, най-вече от прокурорите и ще продължава във времето. Имайки предвид резултатите за 2007г., ще се наложи показателят продължителност на досъдебната фаза за в бъдеще да се следи само за новообразуваните ДП през съответния отчетен период, с цел да се добие реална престава за времето на решаване на един казус от прокурора (считано от образуване на ДП).

С НПК от 2006г. проблемът с натрупването на дела в следствието е решен. Следователите са приключили 15% от общия брой приключените дела²⁰. Понастоящем при разследващ орган – следовател, видно от статистиката на ПРБ, са останали в края на отчетния период общо 4340 ДП. Предвид незначителния дял на неприключени дела от следователи, тяхната щатна осигуреност и материална обезпеченост, както и високата им професионална квалификация, при същия темп и ритмичност на работа се предвижда тези разследвания да приключат през 2008г.

Очертава се следната ситуация при правоприлагащите органи. Държавата разполага с висококвалифицирани следователи, разследващи по закон мъртви текстове от НК и с нисък дял на разследваните от тях ДП.

В същото време се констатира дефицит на квалифицирани и опитни кадри в дознателския апарат за разследване на сложни от фактическа и правна страна дела и особено по отношение на тежката престъпност (престъпления, свързани с организираната престъпност, незаконен трафик на хора и наркотици, данъчни, финансови и корупционни престъпления).

Констатиран е през 2007г. нисък и трайно намаляващ дял – 2% на диференцираните форми на разследване – незабавни и бързи производства (НП и БП). Наред с това, 2878 НП и БП са преобразувани в ДПОР (29% от всички БП и НП – 10024). Прокурорите са указали допълнителни действия по разследването по 18,5% от приключените дела.

Само от горните данни се налага изводът за наложителни промени в НПК в насока разширяване компетентността на следователите за разследване на делата за тежки престъпления, вкл. с транснационален характер, срещу лица с имунитет и заемащи висши държавни длъжности, спрямо непълнолетни, както и сложни от фактическа и правна страна дела.

Предвид това, че в общо наблюдаваните ДП се включват и спрените, възобновени прекратени дела, спрямо ДП, по които е извършвано разследване през 2007г., делът на БП и НП е 4,5%.

От една страна, увеличен е делът на образуваните незабавни производства с 35%, в сравнение с 2006г. При БП намалението в проценти, спрямо предходните две години, е съответно с 21% и 47%.

Налице е като цяло тенденция на намаляване на общия брой на незабавните и бързите производства – с 19,17%, спрямо 2006г. и с 43,35% спрямо 2005г. Една от основните причини, сочени в докладите на прокуратурите, са кратките срокове за образуване, разследване и произнасяне (3 дни за разследващия орган, незабавно произнасяне от прокурор и до 5 дни за прокурора за извършване на допълнителни следствени действия при НП; до 14 дни за БП), време, през което не биха могли да се изготвят необходимите експертни заключения. Другите са запазване на формализма на процеса (напр. наличието на изрична правна норма за прилагане на общите правила и при двата вида ДП – чл. 367 НПК, до прилагането на която се стига в повечето случаи), дефицит на кадрови, финансов и материален ресурс, както и трудностите при организацията за постигане на пълна съгласуваност на действията между наблюдаващ прокурор и разследващи органи.

Недобър резултат, сочещ невъзможността този вид производства да приключват в предвидените по-кратки срокове в НПК, което е и индиция за качеството на разследване, е делът от 29% на преобразуваните от прокурор НП и БП (от общия брой такива) и увеличението им с 38%, спрямо 2006г., поради установена фактическа и правна сложност. Следва да се има предвид, че до този процесуален способ за саниране на сроковете по НПК се прибягва и при не особено тежки случаи, като се ползва посочената законова формулировка.

Допълнително разследване (на основание чл. 363, ал. 1, т. 5 НПК) е постановено в 20% от приключените НП и значително по-малко – 4% от приключените БП (чл.357, ал.1, т. 5 НПК).

Като териториално разпределение диференцираните форми на разследване НП и БП най-често са прилагани в най-големия апелативен район – София (39%). От останалите прокуратури с най-голям дял са тези от района на АП Пловдив (29%), като същевременно процентът на преобразуваните е 21,7%, а на върнатите за доразследване – 3,7%, които са по-ниски от средните за страната. При НП с най-нисък дял е районът на АП Варна (1,6%), а при БП – АП Бургас (7%).

Независимо от изложените в докладите на прокуратурите становища относно регламентацията на този вид разследване, следва да се има предвид, че успешното им прилагане е резултат на създадена добра организация от административните ръководители в самите прокуратури за работа по тези дела, високо ниво на взаимодействие с разследващите органи и непрекъснат надзор от наблюдаващия прокурор.

Всички първоинстанционни (окръжни и районни) прокуратури отчитат увеличение на броя на този вид дела, с изключение на окръжните прокуратури от района на ВоАП, където е не съществува проблем с т.нар. дела от предходни години.

За АП София относителният дял на разследваните ДПОР, спрямо общия брой такива дела в страната, е 30%, АП Пловдив – 24,5%, АП В. Търново – 19%, АП Варна – 17,8% и АП Бургас – 8,31%. За ВоАП този дял е 0,40%.

През 2007г. новообразувани са 139661 ДПОР, или 93,4% от всички новообразувани ДП. Видно е, че делът и на новообразуваните ДПОР е значителен, спрямо диференцираните форми на досъдебно производство. Основната причина за прибягването до разследване по общия процесуален ред е голямата пренатовареност на дознателския апарат, на който са възложени на практика всички престъпления, при недостатъчен кадрови потенциал и липса на професионална компетентност и опит.

Новообразувани ДПОР по видове разследващ орган се разпределят, както следва:

• 
  прокурор – 206
  
• 
  следовател – 2921 (намаление със 79%, спрямо 2006г. и с 90,5% спрямо 2005г.);
  
• 
  дознател – 136534 (ръст от 3,3%, спрямо 2006г. и с 21,6%, спрямо 2005г.).
  

От тях, от следовател са започнати 555 ДПОР – 0,4% относителен дял, спрямо всички новообразувани през годината ДПОР, от дознатели – 65108 ДПОР, или 46,6%.

Данните съответстват на компетентността на обособените два вида разследващи органи по новия НПК.

Образувани с постановление на прокурор по реда на чл. 212, ал. 1 НПК са 74000 ДПОР (49,5% от всички образувани през годината ДП). Налице е относително еднакво съотношение между започнатите от разследващ орган и образуваните от прокурор ДПОР. В сравнение с предходната година, процентът на образуваните от прокурор, спрямо общия брой образувани, се запазва (48,7% за 2006г.).

Приключените ДПОР са общо 191145, или 95 % от всички приключени ДП.

• 
  прокурор – 955 (ръст спрямо 2006г. с 16,5%);
  
• 
  следовател – 30359 (намаление със 17% спрямо 2006г. и с 23,5% спрямо 2005г.);
  
• 
  дознател – 159831 (ръст с 15% спрямо 2006г. и с 35% спрямо 2005г.).
  

Най-висок е делът на общо прекратените ДПОР за района на АП Пловдив – 92009. С най-нисък дял са АП Бургас – 16717 и ВоАП – 710.

С постановление за спиране прокурорите са се произнесли по 74233 от делата, разследвани по общия ред.

С внесении прокурорски актове в съда са приключени 38796 ДПОР.

Прокуратурите от района на АП София са внесли 37% от всички актове по делата, приключили по общия процесуален ред.
2.3. Фигурата на наблюдаващия прокурор. Екипен принцип на работа. Взаимодействие с разследващите органи и другите органи, ангажирани в противодействието на престъпността. Необходимост от законодателни промени, специализация (необходимост, степен на реализация и пр.) Проблеми и предложения
С въвеждането на фигурата на наблюдаващия прокурор, както бе посочено при обсъждане на качеството на разследване, повечето прокуратури отчитат тенденция на снижаване на инициативността на дознателския апарат, като се разчита предимно на указанията на прокурора. В същото време е налице занижаване на качеството на разследване. Изложените по-долу в т. 2.3.1 статистически данни и ръстът на върнатите дела от съда, спрямо предходните две години, потвърждават тези изводи.

Независимо от недобрата обезпеченост на дознателския апарат и липсата на процесуална възможност за атакуване на решенията на първоинстанционните съдилища, както и други обективни и субективни проблеми в работата, прокурорите следва да продължат неотклонно да изпълняват в пълнота изискванията на НПК относно упражняване на действен надзор върху органите на разследване, като сами инициират прилагане на екипния принцип на работа.

Разследването в екип на досъдебните производства е въведен принцип с НПК, развит през 2006г. и 2007г. с междуведомствени и вътрешноорганизационни актове на ръководството на ПРБ. Екипността изисква сформирането на професионален работен екип от прокурор, разследващ орган – дознател/следовател, оперативен работник, експерти и оказване на методическо ръководство и контрол от по-горестоящите прокуратури. Този принцип е особено характерен за разследване на делата за тежки престъпления и по дела със значим обществен интерес²³. Приложим е там, където има добра кадрова обезпеченост и е осигурена специализация на компетентните лица.

2.3.1. Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Отменени мерки на процесуална принуда²⁴
През 2007г. досъдебните производства, по които прокурорът е участвал при извършването на отделни следствени действия или е извършил сам отделни действия по разследването, са 7511 ДП. Най-активни в тази насока са прокурорите от района на АП София – 2539, следвани от АП Варна – 1786 ДП.

В 125 случая прокурорите са отстранили разследващия орган на основание чл. 196, ал.1,т. 4 НПК.

На основание чл. 196, ал. 1, т. 5 са иззели делото от един разследващ орган и са го възложилина друг 119 пъти, и в 4537 случая са възложили на МВР извършването на отделни действия по разкриване на престъпления.

С поръчка в чужбина общо за ПРБ са 228 производства.

В 37189 случая, на основание чл. 226, ал.3 НПК, прокурорът е указал действия по разследването преди неговото приключване. Казаното сочи прецизност от страна на прокурорите, с цел правилно прилагане на закона и избягване връщане на делата от съда.

По 20% от приключените НП е постановено допълнително разследване (на осн. чл. 363, ал. 1, т. 5 НПК), а при БП (чл. 357, ал. 1, т. 5 НПК) – по 4,2%.

Отмяна на мерки на процесуална принуда от прокурор (чл. 234, ал. 8 НПК) е приложена само в 178 случая и от съда (чл. 234, ал. 9 НПК) – в 43.

Прави впечатление значителният ръст от 66% на указаните от прокурорите необходими действия по разследването, в сравнение с 2006г., когато те са били 22381. Това е резултат, от една страна, на некачествено разследване най-вече на дознателския апарат, а от друга – на явен стремеж за утвърждаване на водещата роля на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес за осигуряване на обективно, всестранно и пълно разследване и предаване на извършителите на съд.

През 2007г. прокурорите са направили общо 3698 искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС). В сравнение с 2006г. (1529), налице е увеличение от 1,5 пъти.

Броят на уважените СРС от съда е 3601. Тези данни сочат обоснованост на исканията на прокурорите и безспорно необходимостта от използването им в процеса на доказване на престъпленията.

С най-висок дял в прилагането им са прокуратурите от района на АП София – 1725 и АП Пловдив – 774.

Делът на уважените искания е 97,4 %, спрямо направените такива до съда, респ. с най-високо качество са били исканията на прокурорите от АП Пловдив, от които уважените са 99,9%.

Най-често прилаганият способ е подслушването на телефони (61,3%). На следващо място е наблюдение – 20%.

Защитата на свидетеля е регламентирана в НПК – Глава тринадесета Доказателствени средства, раздел ІІ Гласни доказателствени средства, както и в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. С разпоредбата на чл. 123, ал.1 от НПК е предоставена възможност на прокурора на досъдебната фаза по своя инициатива със съгласие на свидетеля или по негово искане да вземе мерки за незабавната му защита. В съдебната фаза прокурорът може да направи такова искане пред съда, който е компетентен да постанови защита на свидетеля. Отнася се за случаи на наличие на достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.

Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

• 
  осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР, (която може да се разпростре по отношение на самия свидетел и/или негови възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители);
  
• 
  запазване в тайна на неговата самоличност.
  

Дела със защитени свидетели – 72.

Взети са 94 мерки спрямо свидетел за запазване в тайна на самоличността му, само в 7 случая е осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР.

Очевидно е, че институтът на защитения свидетел все още не се използва в достатъчна степен. Инициативността на прокурора в тази насока би довела до по-голяма сигурност на свидетеля и оттам – до по-голяма пълнота и достоверност на показанията му, което пък би допринесло за доказване на обвинението. Друга причина за малкото случаи за използване на института на защитения свидетел е, че фактически разследващият орган е този, който поначало извършва разпита на свидетеля и възприема лично и непосредствено неговите показания и поведение, т.е. той е органът, който има пряка възможност да прецени необходимостта от поставяне на свидетеля под специална защита.

Редки са, обаче, случаите, в които разследващият орган сигнализира за тази необходимост наблюдаващия прокурор, за да може последният да упражни правомощията си. В тази насока целесъобразно е да се провеждат регулярни срещи между прокурори и разследващи органи, при които на последните да бъде разяснена полезността от прилагане на института на защитения свидетел във всички необходими случаи, както с оглед доказване на обвинението, така и с оглед запазване на физическата и психическа неприкосновеност на свидетеля и мотивация за депозиране на достоверни показания.

Издадени са и 11 постановления за контролирани доставки по искане на ГД БОП и 1 за доверителна сделка.

Приложението на доверителната сделка е в пряка зависимост от използването на служител под прикритие. Едва през 2007г. се създадоха нормативни и организационни условия за прилагането им с приемането на Наредбата за организацията на дейността по използването на служители под прикритие в МВР (ДВ бр.38/2007г.) и вътрешноведомствени подзаконови актове, както и с формирането на структурно звено в ГД „БОП”. Създадена бе и работна група с представители на Прокуратурата на РБ и на МВР за разработване на предложения за организацията на взаимодействието по искане, разрешаване и използване на служител под прикритие при разследването на тежки престъпления. В резултат на постигнато добро взаимодействие между прокурори и разследващи органи през 2007г. бе поставено началото в това отношение с разрешаването от съда на един случай на използване на служител под прикритие.
2.3.3. Извършени неотложни следствени действия по ДП²⁶

С новия НПК се въведе изискването, всички процесуални действия в хода на разследването да се извършват от разследващия орган – дознатели и следователи. Служителите на МВР (които не са дознатели) не могат да извършват каквито и да било действия по НПК, вкл. и неотложните – оглед на местопрестъпление, претърсване, изземване и др., т.е. липсва всякаква помощ на разследващите органи в хода на досъдебното производство от страна на служителите на МВР (каквато е била практиката и нормативната уредба преди 2006г.).

Значителен е броят на делата с извършени неотложни следствени действия (15686), като делът на неодобрените от съда неотложни следствени действия е минимален (1%), което е положително.

Претърсване и изземване, вкл. на компютърна информация, данни и електронна поща е приложено в 4304 случая – 23% от общо извършените 18558 неотложни следствени действия. Обиск се е наложило да бъде използван неотложно в 1957случая (10%).

През 2006г. броят на извършените неотложни следствени действия е бил почти същият – 18784, при аналогичен процент на одобрение от съда. Имайки предвид по-малкото новообразувани през 2007г. досъдебни производства, това означава, че разследващите органи в повече случаи на разкриване на престъплението правомерно и адекватно са предприемали извършване на такива действия.

Предвид затрудненията на дознателския апарат, свързани с прекомерната натовареност, за подобряване на работата на досъдебното производство като цяло, е необходимо да се предприемат законодателни мерки в насока предвиждане на възможност неотложните следствени действия да се извършват и от други служители на МВР.

През 2007г. прокурорите от страната са изготвили общо 3064 искания по чл. 64 НПК за вземане мярката за неотклонение задържане под стража. От тях уважени са 2583 (84%). Съдът е постановил друга мярка, различна от поисканата от прокурора задържане под стража в 317 случая, което съставлява 10%. Посочените проценти сочат добре мотивирани искания на прокурорите, от една страна, и от друга – стриктно и законосъобразно прилагане на мерките за неотклонение по отношение на извършителите на престъпления.

Налице е тенденция за намаление на внесените искания, спрямо 2006г. с 12% и спрямо 2005г. с 16%, което в частност е в съответствие и с намаляващия брой новообрзувани досъдебни производства.

Протестираните определения за невзета мярка задържане под стража или срещу по-лека – чл. 64, ал.6 НПК, са 215. По чл.65, ал.7 НПК срещу изменена мярка задържане под стража са внесени 53 протеста. През годината на 2817 лица е наложена мярка за неотколонение задържане под стража, а по отношение на 121 лица – домашен арест.

По делата със задържани лица се работи с предимство, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 3 НПК. Наред с това, съществуват и дисциплиниращи норми за освобождаване на задържаните обвиняеми лица при изтичане на определен срок на задържането, в зависимост от тежестта на обвинението.

Съгласно изискванията на НПК, прокуратурите осъществяват контрол и на срока на задържане по отношение мярката за неотклонение задържане под стража. Затова в статистиката на ПРБ се следят лицата с тази мярка по неприключени ДП в съответните срокове. В края на отчетния период с мярка задържане са общо 736 лица (от тях: 406 – до два месеца, 316 – до една година и 14 – до две години). Поради изтичане на срока на задържане прокурорите са постановили изменение на мярката, на основание чл. 63, ал. 5 от НПК спрямо 25 лица, а по чл. 63, ал. 6 НПК (отпадане на основанията за вземане на мярка за неотклонение) - спрямо 45 лица. В края на отчетния период по неприключени ДП с мярка за неотклонение домашен арест са останали 63 лица.

Прокурорите са решили в края на отчетния период общо 433228 ДП, което съставлява 87% от общия брой наблюдавани дела и 215% от приключените. Данните за предходните две години (196200 ДП, решени през 2005г. и 193566 – 2006г.) освен че посочват сериозен ръст на решените дела – съответно със 120% и 124% повече, красноречиво говорят за натоварването на прокурорите през 2007г. Това е резултат от поетата отговорност от ръководството на прокуратурата да установи всички дела за период от 20 години назад във времето, които са били спрени срещу неизвестен или известен извършител, респ. неприключени при разследващ орган и по обективни и/или субективни причини не са постъпили в прокуратурата.

Във вътрешното разпределение на видовете актове, изготвени и внесени от прокурора в съда, е налице ръст както на обвинителните актове с 3%, спрямо 2006г., така и на споразуменията с 3% спрямо 2006г., при спад от 2% спрямо 2005г.

В същото време предложенията по чл. 78а НК – норма, която продължава да е императивна, бележат сериозен спад от 49%, спрямо 2006г. и 44% спрямо 2005г. Анализът на причините сочи обективен резултат – изменение на чл.78а НК (ДВ, бр.75/2006г.), което ограничи приложното поле в случаите, когато е причинена тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.

Предадените на съд лица са съответно с 12% и 13% по-малко, в сравнение с предходните години. Намалял е и броят на извършените престъпления – с 13%, което съответства на намалението на общия брой внесени актове от 11%.

Най-много прокурорски актове са внесени в съда по Глава единадесета от НК Общоопасни престъпления (17925 акта – 40%, срещу 18444 лица) и по Глава пета Престъпления срещу собствеността (16885 акта – 37%, срещу 19404 лица), което съответства на дела разкрити престъпления от МВР през годината.

Като се има предвид, че от актовете за общоопасни престъпления, тези по чл. 343б и чл. 343в НК съставляват 70% и същевременно формират дял от 28% от всички внесени в съда, а наред с това е известно, че са лесно доказуеми, се оправдава излаганата неведнъж теза на прокуратурата за необходимост от законодателно диференциране на престъпленията, както и процесуалният ред, в зависимост от тяхната тежест. Основното в случая е да бъде освободен кадрови и финансов ресурс в прокуратурата и разследващите органи за противодействие на тежката престъпност. Според нас, това е един от пътищата за постигане на срочност, ритмичност и качество на разследването, с цел максимална ефективност в досъдебната фаза и на наказателния процес като цяло.

Доказаните щети по делата с внесени прокурорски актове в съда възлизат на 146,5 млн.лв, от които възстановени в хода на процеса са 6 млн. лв. Най-големият дял от тях са по дела, образувани за престъпления по следните глави от НК:

• 
  
  
  
  Каталог: uploads -> documents
  documents -> Прокуратура на република българия
  documents -> Наредба №6 от 18 септември 2009 Г. За определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване
  documents -> И-57/24. 04. 2001 г. Искане от главния прокурор на република българия
  documents -> И-145/2002 г. София, 25. 10. 2002 г. До Конституционния съд на Република България
  documents -> Наредба №3 от 24 октомври 2014 г за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието
  documents -> Прокуратура на република българия
  documents -> За да изпълнява задълженията си, прокуратурата трябва да има съответните правомощия изказване на Главния прокурор на Република България никола филчев пред Асоциацията на прокурорите в България
  documents -> Обяснителна записка относно: Изпълнението на бюджета на цдг „Таня Савичева” към 30. 06. 2016г
  documents -> Формуляр за кандидатстване
  
  
  
  Изтегляне 5.51 Mb.
  
  Сподели с приятели: