Причините за изброените по-горе резултати от дейността на Прокуратурата са разнопосочни

• 
  намаление на общия брой регистрирани и разкрити престъпления през 2007г.;
  
• 
  законодателни промени (чл. 78а НК, ДВ, бр. 75/2006 г.), довели до ограничаване на приложното поле на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – намаление на внесените от Прокуратурата предложения по чл.78а НК с 49%;
  
• 
  отделяне на значителен ресурс за работа по дела от предходни години, ангажимент на редица държавни органи и ръководители в различни периоди от време;
  
• 
  отделяне на ресурс за работа по дела за тежки престъпления и такива със значим обществен интерес при липса на диференциация на видовете престъпления (НП и БП съставляват само 2% от делата);
  
• 
  отделяне на ресурс за обучение на дознатели при информация преди влизане в сила на НПК за достатъчно и обучени кадри;
  
• 
  увеличаване броя върнати от съда дела на Прокуратурата при отменена възможност прокурорът да сезира по-горна съдебна инстанция, наред с променената съдебна практика. За сравнение, в периода на действие на този съдебен контрол, половината от протестите на прокурорите са били уважени от въззивната инстанция;
  
• 
  относно тежката престъпност – през 2007 г. е извършена промяна в отчетността на ПРБ, утвърдена от главния прокурор с вътрешно-организационен акт. Отчетността за престъпления, свързани с организираната престъпност, корупцията, незаконния трафик на хора и наркотици, която дотогава е наблюдавала значително по-голям брой престъпления по НК, е приведена в съответствие с международните актове и националното законодателство посредством съответното редуциране, в резултат на което и чисто статистически е налице спад;
  
• 
  през 2007 г. съдилищата са решили значителна част дела, внесени за разглеждане от Прокуратурата преди повече от 2 години. Промени се съдебната практика най-вече относно длъжностните престъпления. Това обяснява частично и по-големия брой оправдателни присъди;
  

• 
  недостатъчно професионално и/или отговорно изпълнение на служебни задължения. Прокуратурата е предприела законови действия за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на съответните прокурори;
  

• 
  недостатъчна квалификацията на кадрите – необходимост от допълнително обучение на дознателите; преназначените следователи за прокурори, макар да имат професионален стаж и опит като разследващи органи, не могат автоматично с преназначаването на длъжност ”прокурор” да придобият и прокурорския опит на поддържане на обвинението в съдебната фаза на процеса; допълнителна специализация на прокурорите като разследващи органи.
  

В заключение за разрешаване на изложените проблеми основното е да продължи укрепването на административния капацитет на Прокуратурата съобразно нормативните промени – възлагане правомощия по разследване на прокурорите, утвърждаване ролята на наблюдаващия прокурор, осигуряване ефективна дейност на прокурорите при осъществяване на административно-съдебния надзор.

• 
  Укрепване на административния капацитет на Прокуратурата
  

Организационно и структурно укрепване на териториалните прокуратури, с приоритет на окръжните, в чиято компетентност е съсредоточена работата по тежката престъпност, вкл. провеждане на самостоятелно разследване от прокурори, съгласно последните промени на НПК (чл. 194а НПК - в сила от 01.01.2008г.). Създаване на условия за сформиране на разследващи екипи по конкретни дела.

• 
  Досъдебно производство и наказателно-съдебен надзор
  

• 
  повишаване ефективността на надзора за законност и противодействието на престъпността посредством още по-тясно взаимодействие и сътрудничество с МВР, разследващите органи и всички други национални и международни органи, призвани да се борят с престъпността и другите правонарушения;
  
• 
  повишаване на резултатността в противодействието на престъпленията, особено на тези, свързани с организираната престъпност, корупцията, изпирането на пари, злоупотреби с фондове и имущество на ЕС, данъчни и финансови престъпления, незаконен трафик на хора и наркотици и такива, съставляващи значим обществен интерес с утвърждаване на екипния принцип в работата;
  
• 
  подобряване на срочността и качеството на разследване на делата посредством изпълняване в пълен обем изискванията на НПК относно водещата роля на прокурора, включително и чрез провеждане и приключване на разследването по делата от прокурор, като в същото време т.нар. категория дела от предходни години се сведат до разумния минимум и то така, че да не се допуска прекратяване на дела срещу известен извършител, поради изтекъл давностен срок;
  
• 
  повишаване на ефективността на прокурорската дейност в насока подобряване качеството на изготвяните прокурорски актове, подобряване публичната дейност на прокурора в съдебната фаза на процеса - професионалното поддържане на обвинението пред съда и в заключителната му част – прокурорската пледоария, намаляване на оправдателните присъди и върнатите от съда дела;
  
• 
  иницииране на нормативни промени за осигуряване в необходимата степен законова защита на всички участници в процеса и за осъществяване в пълнота принципите на правовата държава.
  

• 
  Взаимодействие на Прокуратурата с контролните органи в Р България
  

• 
  подобряване на взаимодействието на ПРБ с контролните органи и на тази база повишаване ефективността в противодействието на престъпността;
  
• 
  административните ръководители на прокуратурите да предприемат всички законови мерки при констатиране на нарушение или бездействие от контролните органи, както и при неизпълнение от тяхна страна на указанията на Прокуратурата.
  

• 
  Административносъдебен надзор
  

• 
  осъществяване на ефективен надзор за законност в дейността на административните органи и по отношение на административните актове по икономически и социални проблеми, вкл. и такива представляващи значим обществен интерес и засягащи правата на гражданите.
  

• 
  Квалификация, кариерно развитие и отговорност
  

• 
  избор и назначаване на висококвалифицирани, компетентни и опитни кадри в Прокуратурата при първоначалното встъпване в длъжност;
  
• 
  основа за професионално развитие в кариерата на прокурорите и на служителите следва да бъдат резултатите при изпълнение на служебните задължения;
  

• 
  всеки прокурор и служител – от една страна, и административните ръководители на прокуратурите на всички нива – от друга, следва да работят в насока повишаване на квалификацията на прокурорите и служителите, подобряване на специализацията, езиковата и компютърната подготовка на кадрите;
  

• 
  административните ръководители на прокуратурите да предприемат съответните законови мерки спрямо прокурорите при неизпълнение на законите и на вътрешно-организационните актове;
  
• 
  при изпълнение на професионалните си задължения прокурорите следва да се ръководят от принципите за независимост в работата на прокурорите, недопускане на вътрешно и външно вмешателство, произнасяне по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване и анализ на събраните по предвидения в закона ред доказателства и от стандартите на Етичния кодекс на прокурорите, за да се предотвратят бъдещи действия, които уронват престижа на Прокуратурата.
  

• 
  Защита правата и интересите на гражданите. Прозрачност и публичност на дейността на Прокуратурата в рамките на закона
  

• 
  осигуряване на ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите посредством проверка и срочно произнасяне по всяка жалба, съдържаща данни за престъпление от общ характер, своевременно уведомяване на заинтересованите лица за постановените прокурорски актове, защита правата на пострадалите и свидетелите в наказателния процес, проверки в дейността на контролните органи, осъществяващи функции по спазване на законността;
  

• 
  постигане на необходимия баланс между прозрачност, отчетност и публичност в работата на прокуратурата и предоставяне на съответните организации, медиите и гражданите на такава информация, която да не затруднява разследването по делата и да не съставлява класифицирана информация.
  

• 
  Рационално използване на информационните технологии
  

• 
  Международно сътрудничество
  

По-нататъшното развитие на досегашните връзки с български и международни институции, установяване на нови контакти предвид пълноправното членство на Р България в ЕС. Подобряване на срочността по изпълнение на международните поръчки и приключване на екстрадиционните производства и трансфери на осъдени лица.