Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007г

През 2007г. от прокуратурите в страната в съда са внесени общо 45 255 прокурорски акта – 29 998 обвинителни акта, 7 927 споразумения и 7 330 постановления за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. На съд са предадени 55 677 лица за извършени от тях 51 488 престъпления.

През 2006г. внесените в съда прокурорски актове са 51 070 – 29 035 обвинителни акта, 7 707 споразумения и 14 328 постановления за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу 63 476 предадени на съд лица за извършени 59 222 престъпления.

През 2005г. внесените прокурорски актове в съда са общо 51414 – 30 180 обвинителни акта, 8094 споразумения и 13 140 предложения по чл.78а НК срещу 64 424 предадени на съд лица за извършени 60 117 престъпления.

Съпоставянето на данните за 2007г. с тези от предходната година сочи известно увеличение на броя на обвинителните актове – 3.3% (с 963), както и на внесените предложения за споразумение – 2.85% ( 220). Налице е намаление на внесените предложения за освобождаване от наказателна отговорност – 49 % ( 6998).

Спрямо 2006г. броят на предадените на съд лица е намалял с 12.28% – 7 799 лица, като е намалял и броят на извършените престъпления – с 13.05% (7 734 престъпления по-малко). Общият брой на прокурорските актове е намален с 5815– 11.38 %.

Намалението на броя на прокурорските актове съответства на намалението на регистрираните и разкритите престъпления през 2007г., въз основа на което може да се направи извод, че при наличието на основания за търсене на наказателна отговорност от извършилите престъпления лица, прокурорите са реагирали своевременно.

По-значително намаление на броя на внесените обвинителни актове отчитат ОП Пловдив, СГП, ОП Варна ОП Враца, ОП Плевен. Като основна причина за това се сочи намаленият брой на наблюдаваните досъдебни производства, което е следствие от намаляване на регистрираните извършени престъпления от общ характер.

Срочността при изготвяне на обвинителните актове е показател за усилията на прокурорите за бързо реализиране на наказателната отговорност на лицата, спрямо които е приключено досъдебното производство, и един от основните критерии за работата на прокуратурите. Запазена е тенденцията за внасяне на прокурорските актове в съда в едномесечния законов срок.

0. 
   1.1.2. Образувани, разгледани и решени от съда дела
   

За 2007г. решените от съда дела са 47 641, което представлява 105.2% от внесените прокурорски актове. За 2006г. решените дела са 96.5%, а за 2005г. – 96.3%. Решените дела са повече от внесените прокурорски актове за 2007г., тъй като са приключени дела по прокурорски актове от предходния отчетен период, което сочи активизиране на съда по приключване на наказателните дела от миналия отчетен период.

През 2007г. от съдилищата са разгледани и постановени съдебни актове по общо 33 737 обвинителни акта. С постановяване на присъда по тях са приключени 17 848 дела. Със сключване на споразумение по реда на чл. 384 НПК са приключени 8 425, което представлява 25%, спрямо 27.6% за 2006г. и 30.3% за 2005г. Запазването на относителния дял на сключените споразумения след внасяне на обвинителен акт в съда сочи, че институтът на споразумението продължава да се прилага успешно, което води до процесуална икономия при разглеждане на делата и бързо реализиране на наказателната отговорност на виновните лица. Същевременно са защитени и интересите на пострадалите от престъплението, тъй като законът изисква да са възстановени щетите от престъплението и споразумението се сключва със съгласието на всички страни. От внесените и разгледани 33 737 обвинителни акта, с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК са приключени 1624 дела, което е 4.8%, срещу 4.1% за 2006г. и 2.3% за 2005г. Относителният дял на решените дела с налагане на административно наказание по чл. 78а НК по внесени обвинителни актове е запазен, което се обяснява със законодателните промени на този институт през 2006г. и противоречивата практика по делата по чл. 343б НК. След приключване на досъдебното производство, прокурорите трябва да извършват внимателна проверка, относно наличието на законовите предпоставки за приложението на нормата на чл. 78а НК, тъй като прилагането й е задължително, когато те са налице.

През отчетния период са разгледани и решени от съда 7 874 споразумения по реда на чл. 381 НПК, срещу 7 559 споразумения за 2006г. и 8 021 споразумения за 2005г. Увеличаването на броя на делата (макар и незначително) със сключване на споразумение след приключване на досъдебното производство сочи, че споразумението запазва своето значение и след въвеждане на института на съкратеното производство по реда на чл. 371–374 НПК. От внесените 7 874 споразумения, 96,6% са одобрени от съда. Качеството на работата на прокурорите при изготвяне на предложенията за споразумения е запазено, доколкото одобрените от съда споразумения за 2006г. и 2005г. са били 96% и 97.5%.

За 2007г. по реда на чл. 375 НПК (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) са внесени и разгледани 7 830 предложения за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от които уважените са 6 953, или 88.8% (93.4% за 2006г. и 94.7% за 2005г.). Намалението на внесените предложения по реда на чл. 375 НПК е свързано с изменението на чл. 78а НК и ограничаване на приложението й за някои престъпления.

0. 
   1.1.3. Влезли в сила осъдителни и санкционни съдебни решения
   

За 2006г. осъдителните и санкционни решения са 93.5% от решените дела и 90.3% от внесените прокурорски актове, а влезлите в сила – съответно 79% от решените дела и 76.5% от прокурорските актове. За 2005г. осъдителните и санкционни решения са 92.5% от решените дела и 89.1% от прокурорските актове.

От посочените данни може да се направи изводът, че е запазена ефективността на работата на прокурорите по внасянето на обосновани прокурорски актове и поддържането им в съдебно заседание до постановяване на осъдителен акт спрямо виновните лица.
1.2. Осъдени и санкционирани лица, от тях – с влязъл в сила съдебен акт

1.2.1. Обобщени данни и анализ

Осъдените и санкционирани лица за 2007г. са 50 714, от тях с влязъл в сила съдебен акт 45 162. За 2006г. са 56 481, от тях с влязъл в сила съдебен акт – 49 512. За 2005г. са 55475, от които с влезли в сила съдебен акт – 43 603.

Спрямо предадените на съд лица, осъдените и санкционирани лица за 2007г. са 91.08%, за 2006г. – 89%, а за 2005г. – 85%. Осъдените с влязъл в сила съдебен акт лица за 2007г. са 81%, за 2006г. – 78% и за 2005г. – 67%.

Съпоставянето на данните сочи, че е налице тенденция за увеличаване на относителния дял на осъдените и санкционирани лица и на тези в с влязъл в сила съдебен акт, спрямо предадените на съд, което е показател за подобряване на работата на прокуратурата по обосноваността на прокурорските актове и събиране на необходимия обем доказателства за реализиране на наказателната отговорност на лицата, извършили престъпления.

1.2.2. Осъдителни и санкционни решения на съда срещу народни представители, магистрати, членове на МС и други лица, заемащи висши държавни и обществени длъжности

През отчетния период са постановени общо 8 осъдителни и санкционни решения срещу народни представители и магистрати – срещу 8 лица. От осъдените лица трима са прокурори, четирима са следователи и един е народен представител, както следва:

Митко Игнатов – прокурор в ОП Ст. Загора – по чл. 343б, ал. 1 НК – наложено адм. наказание в размер на 500 лв. глоба;

Ненчо Александров – прокурор от СРП – по чл.311, ал.1 НК – наложена глоба в размер на 100 лв.;

Виктор Янков – прокурор в ОП Пловдив – по чл. 343б, ал.1 НК – наложено адм.наказание в размер на 600 лв. глоба;

Мария Илиева – следовател от ССлС – по чл. 354а и чл. 339 НК – 6 месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК с изпитателен срок 3г.;

Стоян Петров – следовател от ОСлС Бургас – по чл. 283 НК (първоначалното обвинение е било по чл. 302, ал. 1, т. 2 НК) – наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.;

Борис Владимиров – следовател в ССлС – по чл. 209 НК (първоначалното обвинение е било по чл. 302, т. 1 НК) – осъден на една година лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години. Присъдата е обжалвана и не е влязла в сила.

Стефан Стефанов – следовател в ССлС – по чл. 302, т. 1 НК – осъден на три години лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК с изпитателен срок 3г. Присъдата е обжалвана и не е влязла в сила.

Павел Чернев – народен представител – по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12 НК – наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

1.3. Институт на съкратеното съдебно следствие
Данните за постановените по реда на Глава двадесет и седма Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция присъди сочат, че макар и сравнително нов, този институт се прилага от съдилищата успешно, с тенденция за разширяване на неговото приложение. От постановените общо 17 848 присъди по разгледани и решени дела по 33 737 прокурорски актове от съдилищата, 4314 присъди са по реда на чл. 373, ал. 3, във вр. с чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК, което представлява 24% от постановените по внесени обвинителни актове присъди. През 2006г. са постановени общо 2007 присъди, което представлява 12% от постановените по обвинителни актове присъди. Най-много присъди по реда на съкратеното съдебно следствие са постановени от РС Варна – 204, РС Плевен – 158, РС Враца – 131, РС Пловдив – 118, СГС – 101, РС Монтана – 83 и др.

Прокуратурите в страната отчитат по-широкото приложение на института на съкратеното съдебно следствие, като посочват, че това води до съкращаване на предвидената в НПК съдебна процедура и до по-бързо приключване на внесените в съда дела и реализиране на наказателната отговорност на виновните лица. Прилагането й е обусловено и от добра работа на прокуратурата по събирането на достатъчно и убедителни доказателства за вината на извършителите на престъпления.

Наред с това се отчитат и недостатъците, свързани с приложението на производството по реда на чл. 371–374 НПК. Подчертава се непоследователната законодателна политика с въвеждането на института на съкратеното съдебно следствие, който е по-благоприятен, в сравнение с института на споразумението, тъй като не изисква възстановяване на щетите от престъплението. Това води и до накърняване интересите на пострадалите, които не могат да предявяват граждански искове в наказателното производство за причинените им имуществени вреди. От друга страна, се дава възможност, извършителите на престъплението да избират дали да сключат споразумение, или да искат съкратено съдебно следствие, дори и в случаите, когато не са съдействали за разкриване на обективната истина. Задължителното прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК при налагане на наказанията води в немалко случаи до налагане на занижени наказания, които не са съобразени с тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на извършителите. Не е дадена процесуална възможност за изразяване на становище от участващия в делото прокурор по искането за съкратено следствие, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в процеса.

Предложенията за изменение на института на съкратеното съдебно следствие са свързани с това, да се прецени необходимостта за ограничаване на приложението му по отношение на някои видове тежки престъпления, да се предвиди като предпоставка за приложението му възстановяването на щетите от престъплението. Поставя се и въпросът за равнопоставеността на страните в процеса, доколкото прокурорът изцяло е лишен от възможността да изразява становище по реда на чл. 370 НПК. За да не се стига до необосновано малки по размер присъди, следва да се преразгледа въпросът за задължителното приложение на чл. 55 НК.

Доколкото съществува противоречива съдебна практика, относно задължителното прилагане на процедурата при направено искане от подсъдимия и необходимостта съдът да се произнася с мотивирано определение при отказ да проведе съдебното производство по реда на съкратеното съдебно следствие, се налага изводът, че проблемите следва да намерят решение чрез тълкуване на правните норми за еднаквото им приложение от съдилищата в страната.
1.4. Прекратени от съда дела по чл. 250 и чл. 289 НПК – относителен дял спрямо внесените обвинителни актове
През 2007г. прекратените дела по чл. 250 и чл. 289 НПК са общо 510, което е 1.7% от внесените обвинителни актове в съда. За 2006г. прекратени дела са 588 и представляват 2.02% от внесените обвинителни актове. Ниският абсолютен и относителен дял на прекратените дела, спрямо обвинителните актове, не изисква по-задълбочен анализ на работата на прокуратурата по този показател.

През отчетния период за пръв път се отчитат прекратените на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК наказателни производства – когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Броят на прекратените наказателни производства на това основание за прокуратурите в страната е общо 113 и представлява 0.38% от внесените обвинителни актове в съда. По-голяма част от прокуратурите отчитат липса на прекратени на това основание наказателни производства, а там, където има такива, те представляват минимален относителен дял. По-висок процент отчита Районната прокуратура София – 1.7%. Като причини за прекратяване се сочат законодателни промени, довели до декриминализиране на деянията след внасяне на обвинителния акт, но и неправилна преценка на събрания доказателствен материал относно наличието на съставомерност на извършеното деяние. Минималният брой прекратени на това основание дела не налага по-задълбочен анализ на причините, довели до прекратяване на наказателните производства.

1.5.1. Общ брой и относителен дял на върнатите дела на прокуратурата спрямо общо внесените прокурорски актове в съда.

За качеството на работата при изготвяне на прокурорските актове показател е и броят на върнатите от съдилищата дела. За 2007г. от внесените 45 255 прокурорски акта от съдилищата са върнати общо 4706 акта, което представлява 10.39%. За 2006г. са върнати 4 213 от внесените 51 070 прокурорски акта, което е 8.24% от тях. За 2005г. са върнати 4.68%. Налице е, макар и минимално, влошаване на работата на прокуратурата по този показател, което налага прокуратурите, в които с по-голям брой върнати за доразследване дела, да предприемат конкретни мерки за отстраняване на причините, водещи до връщане на делата. Най-висок процент върнати дела имат СГП – 31%, прокуратурите от ОП Варна – 20.9% (РП Варна има най-голям брой върнати дела), СРП – 18%, прокуратурите от ОП Ямбол – 13.1% и др.

Тук следва да се има предвид, че през 2005г. и 2006г. съществуваше възможност прокурорът да връща ДП за допълнително разследване, което не се отчита при настоящите данни – строги правила за срочност и невъзможност прокурорът да върне сам или да протестира.

Анализът на върнатите дела за доразследване сочи, че най-голям дял заемат върнатите дела по внесени обвинителни актове в съда, което е 83% от всички върнати дела. (82% за 2006г.). Върнати дела по внесените предложения за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК са 12% и по предложенията са споразумение – 5%.

Причините за връщане на дела, образувани по внесени обвинителни актове, са поради констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство или при изготвяне на обвинителния акт, водещи до нарушаване на правото на защита на подсъдимите, а в отделни случаи и на пострадалите. Допусканите процесуални нарушения на досъдебното производство се изразяват в непълно или неточно формулиране на обвинението, несъответствие между описателната и цифровата част на повдигнатото обвинение, непредявяване на материалите от разследването на обвиняемия или непризоваване на пострадалия за предявяване на разследването, неучастие на защитник на досъдебното производство в случаите, когато защитата е задължителна, непроизнасяне на прокурора по чл. 229, ал. 3 НПК по направени искания от обвиняемия след запознаване с материалите по делото, внасяне на делото за разглеждане от съда преди влизане в сила на направено по него частично прекратяване и др.

Допусканите от прокурора процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, водещи до връщане на делото, се изразяват в несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на акта, непълнота на обстоятелствената част на обвинителния акт поради липса или непълно описание на фактите и обстоятелствата, обосноваващи повдигнатото обвинение, непосочване на елементи от фактическия състав на престъплението по повдигнатото обвинение и др.

В изготвените анализи от прокуратурите се посочва, че голяма част от делата са върнати основателно, тъй като по тях са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Като основателно върнати дела са посочени: НОХД №1682/2007г. на ОС Пловдив, водено по чл. 196а, във вр. с чл.195, ал.1 НК срещу четирима подсъдими – делото е върнато за отстраняване на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие относно обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно времето на извършване на престъплението; НОХД №2217/2007г. на ОС Пловдив, водено по чл. 343, ал. 1, б. в НК – върнато поради това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, изискващ описание на фактите и обстоятелствата, въз основа на които се установява обективната и субективна съставомерност на деянието; НОХД №1032/2007г. на РС Добрич, водено по чл. 248 и чл. 249 НК – поради непредявяване на обвиняемия на извършените следствени действия, което е довело до нарушаване правото на защита; НОХД №3855/2006г. на ОС Русе – допуснатите процесуални нарушения се изразяват в извършване на разпит на обвиняемия преди повдигане и предявяване на обвинението; НОХД №1168/2007г. на РС Свиленград – поради съществени противоречия между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт относно времето на извършване на престъплението.

Посочените примери, както и анализите на прокуратурите налагат извода, че връщането на делата е поради слабости и пропуски в работата на разследващите органи и прокурорите. Необходимо е да се засили ролята на наблюдаващия прокурор, да се упражнява ефективен контрол при разследването, за да бъдат отстранявани своевременно допуснатите на досъдебното производство процесуални нарушения. Обвинителните актове да се изготвят след цялостно и задълбочено проучване на събрания доказателствен материал, да се преценява законосъобразността на извършените процесуални действия при събиране на доказателствата, стриктно да се съблюдават изискванията на НПК относно съдържанието на обвинителния акт.

Наред с основателно върнатите дела, прокуратурите отчитат немалък брой неоснователно върнати дела. В някои случаи, без да са налице съществени процесуални нарушения, делата се връщат на това основание. Не са изолирани и случаите, в които делата се връщат от съда за допуснати съществени процесуални нарушения, след проведени няколко съдебни заседания, което води до извода за неизпълнение от страна на съда на задълженията по чл. 248, ал. 2 НПК. Липсата на процесуална уредба за протестиране на разпорежданията и определенията на съда за връщане на делата за доразследване не дава възможност на прокуратурата да реагира в тези случаи.

Като неоснователно върнати дела са посочени: НОХД №209/2007г. н а РС Пловдив, водено по чл. 210, ал. 1 НК – делото е върнато, като е прието, че действията по разследването са извършени извън процесуалните срокове, без да е извършена задълбочена проверка на протоколите от досъдебното производство; със същите мотиви – извършени процесуални действия по разследването извън законоустановения срок, ОС Пазарджик е прекратил образувано по обв.акт на ОП Пазарджик дело, без да вземе предвид обстоятелство, че срокът за разследване е бил удължен по предвидения в НПК ред; НОХД №838/2007г. на РС Добрич – тъй като на досъдебното производство бил назначен служебен защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 НПК, без да са налице основания за това; от РС Кърджали е върнато образувано по ДП №775/2006г. дело, водено по чл. 343, ал. 1, б. а НК срещу австрийски гражданин, който след извършване на деянието е напуснал страната. Привличането е извършено задочно – при условията на чл. 206 НПК. Като не е отчел обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за леко престъпление, наказуемо до една година лишаване от свобода, съдът е върнал делото с указания да се призове лицето и да се извършат необходимите следствени действия; ОС Варна е върнал дело, образувано по ПД №55/2007г. на ОП Варна, водено за престъпление за това, че разследването не е било предявено на пострадалия. По делото е установено, че лицето е в чужбина, без известен адрес. След повторно внасяне на същия обвинителен акт в съда, делото е насрочено за разглеждане от друг състав; НОХД №273/2007г. на РС Монтана, водено по чл. 209 НК – съдът е върнал делото за събиране на нови доказателства и повдигане на обвинение за по-тежко престъпление, с което по същество изземва функциите на прокурора; НОХД №57/2007г. на РС Хасково – делото е върнато за нарушено право на защита за това, че в приложението към обвинителния акт обвиняемият е посочен с две имена, въпреки че в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт са посочени трите имена; НОХД №38/2004г. на ОС Монтана, водено по чл. 203 НК – върнато поради допуснати съществени процесуални нарушения с определение от м.ІІ.2007г., въпреки че първоначално съдът е отхвърлил искането като неоснователно.

Наличието на неоснователно върнати дела за доразследване води до извода, че е необходима законодателна промяна в тази насока, като се предвиди възможност за протестиране на съдебните актове. При действието на такава разпоредба по отменения НПК, протестирането на определенията и разпорежданията за връщане доведе до отмяна на част от съдебните актове и разглеждането на делата по същество. Необходимо е да се посочи, че с оглед спецификата на тези съдебни актове и за да не се забавя наказателното производство, ако се въведе възможност за протестиране на актовете, с които се връщат делата за доразследване, следва да се прецени процесуално оправдано ли е производството да бъде триинстанционно, като се предвидят и по-кратки срокове за произнасяне от съда.

При анализа на причините, довели до връщане на делата от съда, следва да се посочи, че в някои случаи това се дължи на промените в нормативните актове и противоречивото тълкуване на правните норми. Изменението на нормата на чл. 78а НК (ДВ бр.75/2006г., в сила от 13.10.2006г.) доведе до противоречива практика относно приложимия закон за реализиране наказателната отговорност на лицата, извършили престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а оттам и до връщане на множество дела от съда. Предвидената в чл. 94, ал. 1, т. 2 НПК задължителна защита в случаите, когато обвиняемият е задържан, се тълкува по различен начин от съдилищата, като няма единно становище, задължителна ли е защитата, когато обвиняемият търпи наказание лишаване от свобода, или когато е задържан по друго наказателно производство, което води до връщане на делата заради нарушено право на защита.

Като причини за неодобряване от съда на предложените споразумения и връщането им на прокуратурата се посочват невъзстановяване на щетите, предложени ниски наказания, а за връщане на предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК – наличие на предходни осъждания, невъзстановяване в пълен размер на причинените имуществени вреди. Доколкото в закона са предвидени предпоставките, при които се допуска сключване на споразумение или внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност, прокуратурите следва да предприемат мерки за недопускане връщането на този вид прокурорски актове.

1.5.3. Взети мерки за отстраняване на слабостите, допуснати от прокурорите

За преодоляване на допуснатите слабости и отстраняване на причините, водещи до връщане на делата за доразследване, прокуратурите в страната периодично извършват анализ на върнатите дела, които се разглеждат на съвещание на прокурорите от съответния съдебен район. По делата се изготвят справки за конкретните причини, довели до връщане на делото, за да се прецени доколко връщането е поради пропуски в работата на прокурора или е налице неоснователно връщане от съда. Добра организация на работа е създадена в Апелативната прокуратура Пловдив, в която за всяко дело се изготвя досие, съдържащо обвинителния акт, справки от прокурора, изготвил акта, и участващия в делото прокурор, анализират се причините, довели до връщането на всяко дело, като изводите за допуснатите нарушения и мерките за тяхното отстраняване се разглеждат на Колегиум на прокуратурите от района.