Военноапелативна прокуратура София

И през 2007г. най-много присъди са приведени в изпълнение от Районната прокуратура София – 3 341, следват Районната прокуратура Пловдив – 1 701, Районната прокуратура Варна – 1 197, Районната прокуратура Плевен – 1 194 и Районната прокуратура Бургас – 1 024.

Продължават затрудненията при изпълнението на наказанията без лишаване от свобода. Необходимо е още по-добре да се стикова работата с органите на МВР–КАТ, с оглед получаване на своевременна обратна информация за изпълнението на наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Съществуват затруднения и при изпълнението на присъди с лишаване от право да се упражняват и други дейности, както е и с наказанието обществено порицание.

Относително краткият срок, през който се налагат наказанията пробация, също поражда някои проблеми при изпълнението на това наказание както организационно, с оглед взаимодействието с областно звено изпълнение на наказанията, към който са пробационните служби, така и от нуждата по уеднаквяване на съдебната практика в страната при постановяване на това наказание. В тази насока беше проведено и национално съвещание още през 2006г. с прокурорите от страната и пробационните служби по проблемите, свързани с изпълненитео на този вид наказание.

Проблеми за прокурорите има при изпълнението на наказанието лишаване от свобода, които са свързани с приложението на чл. 23, чл. 25 и следващите от НК по влезли в сила съдебни актове и подлежащи на изпълнение. В много от случаите се налага определяне на общо наказание по правилата на съвкупността при усложнена престъпна дейност, извършена както в различни райони на страната, така и в различно съотношение на престъпленията – при условията на съвкупност или рецидив.

Това налага прокурорите да извършват при работата по изпълнителните преписки допълнителни действия за събиране на документи и изготвяне на предложения по реда на чл. 306 НПК до съответния съд за определяне на общо наказание.

Освен горното, следва да се извършат проверки относно наличието на законовите предпоставки за приложението на чл. 59 НК относно приспадането на времето, през което осъденото лице е било с мярка задържане под стража.

Тези необходими и законови действия на прокуратурата изискват технологично време, което от своя страна забавя привеждането в изпълнение на съдебните актове.

Счита се, че тези проблеми ще съществуват и за в бъдеще, тъй като напоследък съдилищата с произнасяне на последната присъда все по-рядко определят общо наказание по съвкупността, въпреки че предпоставките за това са налице.

В края на отчетния период са останали неприведени от прокурорите 769 присъди, което е 2,3% от общо получените за изпълнение през годината съдебни актове. От тях 494 са с наказание лишаване от свобода, 64 са с наказание лишаване от права, 216 – с наказание пробация и 9 – с наказание обществено порицание.

От анализа на обстоятелствата в отчетните доклади на прокуратурите е видно, че основните причини за непривеждане на тези съдебни актове в изпълнение са обективни, а именно: по отношение на 772 присъди са направени предложения по реда на чл. 306 НПК за групиране на наказанията и се чака решението на съда, за да бъде приведен в изпълнение окончателният съдебен акт с определено вече общо наказание по правилата на съвкупността. По отношение на неприведените присъди с наказание лишаване от права, основна причина за това е извършването на допълнителни проверки относно органа, който е дал съответното право на осъденото лице, за да се знае към коя институция да се изпрати присъдата за изпълнение, с оглед лишаването от права.

През отчетната година с прокурорски постановления е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода в 77 случая.

Тези актове се контролират стриктно от окръжните, апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура на Република България. Определено може да се направи изводът, че все по-прецизен е подходът на прокурорите при решаването на молбите за отлагане на изпълнението. Постановените актове в тази насока са обосновани и законосъобразни, за което говори и обстоятелството, че само в три от обжалваните актове Върховната касационна прокуратура на Република България се е произнесла с отменително решение, като е върнала преписките за извършване на допълнителни действия по проверката, във всички останали случаи обжалваните прокурорски актове са били потвърдени като правилни, обосновани и законосъобразни.

Само в един случай присъдата не е приведена в изпълнение веднага след изтичане на срока на отлагането.

Установява се като трайна практика бързината при привеждането на присъдите в изпълнение, като в 87% от приведените през 2007г. е станало в срок до 5 дни, срещу 75% за 2006г.
2.2.Контрол по изпълнението на присъдите
В края на 2007г. са останали незадържани 950 лица от органите на МВР по присъди с постановено наказание лишаване от свобода.

През 2006г. те са 863, а през 2005г. са общо 656 лица. В тази бройка са включени незадържаните от полицията лица по стари присъди от 1993г. до настоящия момент. От тях 48%, т.е. 4 504 лица, осъдени на това наказание, се издирват повече от 6 месеца.

Тези лица се укриват в страната и чужбина и спрямо тях са задвижени процедурите по издирване както на местно ниво, така и на международно издирване.

От конкретните данни е видно, че най-голям брой незадържани осъдени лица има в по-големите градове. В София те са 296, Пловдив – 78 лица, Варна – 96 лица. Горното се дължи както на икономическа миграция към големите градове, така и на липсата на законово изискване за адресна регистрация, което затруднява издирвателната дейност и установяването на местонахождението на издирваните лица.

Повишена е активността на прокурорите по контрола върху изпълнението на присъдите, но все още тя не е достатъчно ефективна. В някои от тримесечните справки от окръжните прокуратури, които в изпълнение на Окръжно № И-89/1999г. се изпращат във Върховната касационна прокуратура на Република България, относно работата по неизпълнени присъди с издирвани лица, личи известна инертност, без да се сочи какви конкретни действия са предприети по задържането на осъдените лица.

Все още има случаи, при които е следвало, но не са предприети съответни действия по обявяване на осъдения за международно издирване. В други случаи, при наличието на данни за местонахождението му в чужбина, не е направено необходимото за издаване на заповед за арест, съгласно ЗЕЕЗА, или отправяне на искане за екстрадиция на лицето до съответния съд.

На всяко тримесечие, при получаване на справките, за тези пропуски е обръщано внимание на ръководителите на съответните окръжни прокуратури.

За подобряване на работата в тази насока е необходимо провеждането на ежемесечни съвещания на прокурорите, определени за работа по изпълнение на наказанията в съответните прокуратури с полицейските звена по издирването на осъдените лица и отчет за извършените издирвателни мероприятия по всяка една от присъдите.

През 2007г. продължи практиката на получаване на сигнали от администрацията на затворите и прокуратурите в случай на пропуски на съда за определяне на общо наказание при множество престъпления или при незаконосъобразно групиране на наказанията. През отчетната година са получени 206 такива сигнала, срещу 245 за 2006г.

Ефективността на тази сигнална дейност се повишава и от обстоятелството, че продължава практиката в сектор „Изпълнение на наказанията” в отдел „Съдебен” на Върховната касационна прокуратура на Република България, копие от получения сигнал, който се изпраща на компетентната прокуратура, да бъде придружен с конкретни указания, свързани с начина на законосъобразно групиране, включително и до съответния затвор.

През отчетната година в сектора са постъпили 116 сигнала за възобновяване на наказателни дела по въпроси, отнасящи се до определените наказания. Въз основа на тях са изготвени и внесени 76 искания за възобновяване до Върховния касационен съд, срещу 131 искания за 2006г. и 106 искания за 2005г.

Намаляването на броя на внесените искания за възобновяване сочи, че организацията на работата по контрола за законосъобразност върху съдебните актове е правилно построена и функционира добре. Осъществяваният в тази насока контрол върху прокуратурите е спомогнал да се подобри качеството на прокурорската дейност в тази насока и постановяваните от съда актове, за да не се налага впоследствие приложението на института на възобновяването. Във всички случаи Върховната касационна прокуратура на Република България писмено обръща внимание за участвалия в съдебното заседание прокурор за несвоевременно реагиране чрез протест за отстраняване на допуснатото нарушение на закона, както и на прокурорите, привеждащи в изпълнение съдебните актове.

По традиция, на добро професионално ниво е дейността на прокуратурите по приложението на института на условното предсрочно и предсрочното освобождаване на лишените от свобода от изтърпяване на остатъка от наложените им наказания. Прокурорите активно участват в заседанията на Комисиите по чл. 17 ЗИН към затворите при обсъждането на съответните предложения.

Предложенията, изготвени и внесени от самите прокурори, са обосновани и законосъобразни, за което говори и обстоятелството, че всички са били уважени от съдилищата.

През годината от Комисиите по чл. 17 ЗИН и от окръжните прокуратури са изготвени и внесени в съда общо 330 предложения за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване. От тях са уважени 246 предложения, а 84 не са уважени.

През 2007г. с прокурорски актове в 604 случая е постановено прекъсването на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, срещу 768 за 2006г.

Навреме са се завърнали в затворите 584 осъдени лица, или 97%, които са пуснати в прекъсване, 13 лица са задържани след срока на прекъсването, а 7 лица още се издирват.

Прави впечатление, че прокурорите стават все по-прецизни при решаване на въпроса за прекъсванията. Взетите решения в тази насока се обосновават след обстойна проверка относно наличието на законовите предпоставки за това, за което говори и намаленият брой разрешени прекъсвания през тази година.

Установява се известна тенденция към намаляване на неоснователно задържаните лица в затворите след срока на наложените им със съдебните актове наказания. През 2004г. техният брой е 68, през 2005г. – 90 лица, през 2006г. – 107 лица, а през 2007г. те са 97 лица.

По продължителност на неоснователното задържане разпределението е следното: до 10 дни – 23 лица, до 30 дни – 16 лица, до 3 месеца – 22 лица и над 3 месеца – 36 лица. Най-много са констатирани неоснователни задържания в затвора в София.

В много случаи е предотвратявано неоснователното задържане чрез прекъсване на наказанието или задържането е признато в резултат на действията на прокурора и затворната администрация по следващи присъди с наказание лишаване от свобода.

За всеки отделен случай на неоснователно задържане Върховната касационна прокуратура на Република България продължава да изисква проверка и писмена справка от съответната окръжна прокуратура, в района на която е решено наказателното дело, относно причините, довели до неоснователното задържане и взетите мерки в тази насока, включително и за недопускане на други подобни случаи.

От анализа на резултатите от тези проверки е видно, че причините, поради които се допуска неоснователно задържане, са следните: с най-голям дял е несвоевременното определяне от съда на общото наказание, след това са случаите, при които определеното от съда наказание е по-малко от предварителното задържане, и на последно място е късното зачитане на предварителния арест и то не до размера на остатъка от наложеното наказание.

Необходимо е подобряване на прокурорската работа при участие в съдебни заседания и на изпълнителните преписки, като следва своевременно да се правят предложенията по чл. 306 НПК за групиране на наказанията, както и за приспадане на времето на задържането по реда на чл. 417 НПК, вр. чл. 59 НК.

Указано е на прокуратурите, анализите на тези случаи, по възможност, да се правят съвместно със съда, за да се ангажира и неговата отговорност, тъй като в най-честите случаи е първопричината за неоснователното задържане.

В тази насока следва да е по-активна и затворната администрация, с цел навременно сигнализиране на съответната прокуратура за опасността от неоснователно задържане.

През годината прокурорите от страната са участвали в общо 6 480 производства, относно изпълнението на наказанията.
2.3. Дейност по надзора за законност в местата за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и за изтърпяването на наказанията лишаване от свобода и доживотен затвор
В изпълнение на дадените от Върховната касационна прокуратура на Република България указания, и през тази година прокурорите продължиха ежемесечните посещения в затворите и арестите на страната. Целта на тези посещения е контрол върху дейността на съответните длъжностни лица за точно прилагане на закона при осъществяване на тяхната дейност, включително и лични срещи с лишените от свобода. За направените констатации от тези проверки ежемесечно се изпращат писмени справки във Върховната касационна прокуратура на Република България. При установяване на допуснати закононарушения се предприемат съответни действия за тяхното отстраняване.

Продължава и практиката, съответната окръжна прокуратура да изпраща справка за всяко произшествие в затворите и най-вече за употребата на сила и помощни средства по отношение на лишените от свобода.

На основание на заповед на заместника на главния прокурор при ВКП и във връзка с изпълнението на мероприятията от Плана за дейността на Прокуратурата на Република България за 2007г., относно дейността на прокуратурата по надзора за законност в местата за лишаване от свобода, за времето от 12.11.2007г. до 15.11.2007г. прокурори от сектора извършиха на място проверка на дейността на Окръжната прокуратура Плевен и администрациите на затворите – Плевен и Белене, относно приложението на закона при прекъсването на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, условното предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода, ползването на наградата домашен отпуск и дейността на Комисиите по чл. 17 ЗИН при двата затвора.

За резултата от проверката и направените констатации беше изготвен писмен доклад, който беше обсъден на съвещание с прокурорите от Районната и Окръжната прокуратури Плевен. На него бяха дадени и съответните препоръки за подобряване на работата в тази насока.

През месец август 2007г., по заповед на заместника на главния прокурор при ВКП беше извършена прокурорска проверка от Софийската градска прокуратура, под надзора и ръководството на прокурор от сектор „Изпълнение на наказанията” във ВКП, на затвора в София. Целта на проверката беше да се установи, ползват ли се от лишените от свобода неразрешени от закона вещи – мобилни телефони, наркотични вещества, самоделни оръжия и т.н., с оглед зачестилите сигнали за това.

Проверката беше извършена под надзора на прокуратурата с техническото съдействие на надзорно-охранителният състав на затвора и органите на МВР.

При проверката бяха намерени в притежание на лишени от свобода неразрешени от закона вещи.

Резултатите от проверката и констатациите бяха обсъдени с ръководството на затвора, като се набелязаха конкретни мерки за подобряване на пропускателния режим по време на свижданията, при които най-често се предават неразрешени вещи на лишените от свобода, както и дейността на надзирателите по ежедневния контрол на затворническите помещения.

От образуваните през 2007г. 4 259 преписки, 2 888 са по чл. 155 ЗЗ, 398 – по чл. 89 НК и 973 – по инициатива на друг орган.

Въз основа на работата по тези преписки, прокурорите са изготвили и внесли в съда общо 2 419 предложения за налагане на принудителни мерки, от които 1 375 са по чл. 155 ЗЗ и 149 – по чл. 89 НК.

През 2006г. предложенията са 2 253, а през 2005г. те са 2466.

От внесените през 2007г. 2 419 предложения, от съда са уважени 1524, което прави 63%, и не са уважени 245 предложения, което прави 10% от общо внесените предложения.

През 2006г. са разгледани 1 911 предложения от съда, като са уважени 1 455, което е 64% от общия брой внесени предложения, и не са уважени 456 предложения, което прави 20,2% от внесените общо предложения.

От анализа на цифрите е видно, че през последните три години, с малки отклонения, работата на прокуратурата в горната насока е почти еднаква по натовареност.

През 2007г. са внесени повече предложения, отколкото през 2006г., а процентът на неуважените е 10%, към 20,2% за 2006г., което говори, че е подобрено качеството на работата на прокуратурата по тези преписки, довело от своя страна до уважаването на много повече предложения от съответния съд.

Основната причина за макар и минималното намаляване на броя на образуваните преписки през последните три години е обстоятелството, че в новата регламентация на Закона за здравето злоупотребата с алкохол вече не е включена в списъка на психичните заболявания, за които да се постановява принудително лечение, а такива случаи не са малко в обществото и прокурорите много често се сблъскват с подобни казуси в ежедневната си работа.

Основната причина за неуважените от съда предложения е подобряването на състоянието на болния в периода на неговото наблюдение и освидетелстване, поради което медицинските експерти, въпреки че е констатирано психиатрично заболяване, не предлагат прилагането на принудителни медицински мерки за лечението на болния.

Създадената организация на работа в отделните прокуратури е в съответствие с обема на работа и в максимална степен обезпечава осъществяването на основните задачи по надзора – участие в граждански дела по закон, предявяване на искове в предвидените от закона случаи, решаване на преписки от гражданскоправен характер.

В районните, окръжните и апелативните прокуратури няма обособени отделни звена по гражданскосъдебния надзор. Продължава наложената практика за определяне на прокурори, които да отговарят за работата по надзора, като с оглед обема на работа в някои от прокуратурите (ОП Стара Загора, ОП Благоевград, ОП Кърджали) в съдебните заседания по граждански дела участват всички прокурори. В други от прокуратурите (ОП Русе, ОП София, ОП Сливен, ОП Ловеч) са определяни прокурори, които преимуществено се явяват по граждански дела. За подобряване на организацията на работа на прокурорите и отчитане на работата им по подготовката и явяването в съдебни заседания в ОП Пловдив, ОП Бургас, ОП Разград, ОП Варна, ОП Смолян, ОП Стара Загора, и др. са създадени дневници, в които се отбелязват гражданските дела, правното им основание, становището на прокурорите и т.н., а в ОП Бургас е създадена компютърна програма, която улеснява предоставянето на информация за броя на делата по конкретни текстове. Създадената добра организация на работа дава възможност на участващия по делото прокурор задълбочено да се запознае и проучи делата и след това активно да участва при разглеждането им. Няма случаи, при които отсъствието на прокурор в съдебните заседания по дела, по които това е предвидено в закон, да е станало причина за отлагане на делото.

За подобряване организацията по надзора се извършват и ревизии, като АП Варна е извършила ревизии на работата по надзора в две окръжни прокуратури – ОП Силистра и ОП Разград, а ОП Пловдив е отчела извършени проверки в изпълнение на планови задачи на низови прокуратури.

Най-ярката и интензивна форма на участие на прокурора в гражданския процес, независимо от силно ограничените правомощия на прокуратурата по чл. 27 ГПК след реформата през 1997г., е предявяването на иск от името на държавата в защита на нейни права и интереси, за да се разкрие действителното правно положение, или в защита на чужди права, принадлежащи на юридически лица или граждани. Правото на прокурора да предявява иск, както е предвидено в чл. 27, ал. 1 ГПК (отм.) и в чл. 26 от Гражданския процесуален кодекс, действащ от 01.03.2008г., се отнася до случаите, изрично предвидени в отделни закони.

През 2007г. са предявени общо 609 иска, от които 383 – от окръжните прокуратури, и 226 – от районните прокуратури. През 2006г. са предявени общо 407 иска, през 2005г. – 995 иска. Или, налице е значително увеличение на предявените искове спрямо 2006г. – с 202, което представлява 49,6%.

Като основна причина за подобно увеличение спрямо 2006г. е отчетеното от окръжните прокуратури увеличение на всички видове искови молби, като най-значително е увеличението на предявените искове по чл. 74, ал. 1, чл. 75, ал. 2, чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 1 от Семейния кодекс – ограничаване и лишаване от родителски права и прекратяване на осиновяването с 166% – 117 иска за 2007г. (ОП Плевен – 64), при 44 за 2006г.

От предявените искови молби, с най-голям относителен дял – 47%, са исковете с правно основание чл. 275, ал. 1, чл. 277 ГПК, чл. 447 ГПК и чл. 431, вр. чл. 498 ГПК, като тази тенденция е наблюдавана и през 2006г. През 2007г. на това основание са предявени 286 иска (РП Пещера – 119), при 236 за 2006г., като прокуратурите са реагирали чрез реализиране на правомощията си всеки път, когато до тях са постъпвали данни за необходимост от поставяне под запрещение, отмяната му, както и при наличието на законовите основания за предявяване на искове по чл. 431, ал. 3 ГПК.

На основание § 8 от ПЗР на ЗИДТЗ, във връзка с чл. 155, т. 2 и чл. 252, т. 5 ТЗ– дружествата, които не са увеличили капитала си до изискуемия минимум, са предявени 135 иска (СГП – 79), като броят на исковете е увеличен с 33, в сравнение с 2006г., но е намален, в сравнение с 2005г., с 225 иска, поради намаляване на дружествата, които не са увеличили капитала си. Предявените други искове са 71 (24 за 2006г.), от които СГП е предявила 20 искови молби по Закона за политическите партии.

3.2.2 Уважени и неуважени искове

От общо предявените 609 иска са уважени 499 иска, неуважени – 48 иска, а по 62 производствата не са завършени или чакат решение. За 2007г. уважените искове са 91,2% от разгледаните, за 2006г. – 97,3%, за 2005г. – 96,1%, при отчитане на факта, че за 2007г. от общо предявени искове са постановени решения по 89,8% производства, за 2006г. – 82,8%, за 2005г. – 69,1%.

Обстоятелството, че исковете са уважени, в относително висок процент от разгледаните, което се е наложило като трайна тенденция и през 2006г. и 2005г., е доказателство за доброто качество на исковите молби.

От неуважените 48 искови молби са протестирани 4, като в случаите на непротестиране се отнася до неуважаване на искове по чл. 275 ГПК, въз основа на заключението на назначената в съдебно заседание съдебнопсихиатрична експертиза и непосредствените впечатления, придобити при разпита на лицето, поради които решенията не са протестирани, както и по искове, предявени по ТЗ, когато в хода на производството от ответника са били предприети действия за изпълнение разпоредбите на закона.

Според данните в годишните отчети, прокурорите са участвали в 8946 решени първоинстанционни и въззивни граждански дела (2006г. – 12 847 дела), от които прокурорите от окръжните прокуратури – в 3510 дела, а прокурорите от районните прокуратури – в 5436 дела.

При посочените обобщени данни могат да се направят следните изводи по надзора.

Значително е намален общият брой на делата, в които прокурорите са имали участие, в сравнение с 2006г., общо с 3744 дела, но то се отнася до общото участие – по закон и по преценка. Прокурорите от окръжните прокуратури са участвали в 1165 дела по-малко, в сравнение с 2006г, а прокурорите от районните прокуратури – в 2579 дела по-малко. Регулатор на този показател е както броят на образуваните граждански дела в съдилищата с правни основания, за които е задължително участието на прокурор, така и броят на гражданските дела, в които прокурорите са взели участие по преценка и при отчитане променената подсъдност на делата по чл. 1 ЗОДОВ и разглеждането на новообразуваните дела по този текст от административните съдилища. С оглед на тези критерии, най-значително намаление на участието си в първоинстанционни дела са отчели прокурорите от района на СГП – с 2527 дела. Увеличение на участието си са отчели прокуратурите от района на ОП Варна – със 176 дела, ОП Пазарджик – 104 дела, ОП Пловдив – 79. В района на ОП Търговище, ОП Пловдив, ОП Пазарджик е отчетено увеличение на броя на делата, в които прокурорите са участвали по преценка по Закона за гражданската регистрация, както и при разглеждане на дела по Закона за закрила на детето, а ОП Видин и ОП Ст. Загора отчитат увеличаване на относителния дял на делата за поставяне под запрещение и осиновяванията.

През 2007г. прокурорите от апелативните прокуратури са участвали общо в 482 граждански дела, при участие в 300 дела за 2006г. и 372 дела за 2005г. Най-значително е участието на АП София – 256 дела.

Посочените цифрови данни за участие в решени дела не дават точна представа за обема на дейността, свързана с участието в гражданския процес, тъй като значителна част от делата са разглеждани в повече от едно съдебно заседание, а прокурорите са взели участие и в голям брой дела, които към края на 2007г. не са били решени от съответните съдилища, т.е. действителното участие на прокурорите е в по-голям обем.

3.3.2 Дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (по чл. 1 и чл. 2)

Особено място сред гражданските дела, по които прокурорите от различните по степен прокуратури са взели участие, са по образуваните производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с оглед на обстоятелството, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Решените първоинстанционни граждански дела по ЗОДОВ през 2007г. са 1 189, при 1 306 за 2006г., но това са делата, по които отговорността на държавата и общините за вреди се свързва, от една страна, с вредите, причинени от нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност – чл. 1 ЗОДОВ, и от друга – за причинени вреди на граждани от дейността на правозащитните органи (органи на дознанието, следствието, прокуратурата и съда) – чл. 2 30ДОВ. С промяната на подсъдността по чл. 1 ЗОДОВ (ДВ,бр.30/2006г.), новообразуваните след тази дата се разглеждат от административните съдилища, поради което в настоящия раздел се отчитат само делата по чл. 1 ЗОДОВ, образувани преди изменението на закона, но по които са постановени решения през 2007г. и делата по чл. 2 ЗОДОВ.

С оглед изготвените от окръжните прокуратури отчети по тези дела, преимуществено са участвали прокурори от районните прокуратури – в 880 дела, като това се дължи на значителния брой дела, по които са взели участие прокурорите от СРП – 323, и РП Русе – 237.

Прокурорите от окръжните прокуратури са участвали в 309 решени първоинстанционни и 340. решени въззивни граждански дела по този закон. Прокурорите от апелативните прокуратури са взели участие в 244 въззивни производства по ЗОДОВ.

От общо решените 1189 дела, 327 са приключили с осъждане на държавата, с отчитане обективния характер на отговорността и правните основания за завеждане на исковете.

Тенденция по тези дела е, гражданите да предявяват повече искове по реда на ЗОДОВ срещу правозащитните органи и в по-висок размер, увеличаване на осъдителните решения, а най-съществен проблем е все по-големият размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата.

Както е констатирано и в предшестващите години, участието на прокурорите в тези производства е активно – прокурорите са съдействали за уточняване на исковите претенции, за правилното конституиране на страните, за събиране на доказателства. Навременно се реагирали с жалби против незаконосъобразните решения и най-вече срещу осъдителните решения с ответник Прокуратура на РБ, като се има предвид специфичността на споровете по тези дела и значителният им интерес.

По закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), прокуратурата участва задължително като страна в защита на законността. По данни от отчетните доклади, окръжните прокуратури са участвали в 16 съдебни производства по внесени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), искания за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност (ОП Благоевград – 3 дела, ОП Ловеч – 3 дела, ОП Хасково – 2 дела, и др.) През отчетния период няма постановени решения.

При участието си в тези дела прокурорите са проявявали необходимата активност, като са се подготвяли за съдебните заседания задълбочено, с оглед на големия обем на доказателства, провеждането на разпити на множество свидетели и назначаването и изслушването на множество експертизи.
3.3.4 Протести (жалби) – общо, уважени неуважени

Надзор за законност прокурорите от районните и окръжните прокуратури са осъществявали и чрез изготвяне на протести (жалби) срещу незаконосъобразни решения (първоинстанционни и въззивни). През отчетната година прокурорите изготвили 150 протеста, за 2006г. – 147, за 2005г. – 97.

От общо изготвените 150 протеста за отмяна на неправилни решения са уважени 13, не са уважени 28, а по 109 производствата не са завършили.

Прокурорите от апелативните прокуратури са изготвили 90 касационни жалби (протести) против постановени незаконосъобразни решения от апелативните съдилища (2006г. – 64., 2005г. – 55). От изготвените протести 85 са неразгледани.

С оглед значителния брой незавършени производства, не може да се направи извод за основателността им.


3.4 Дейност по ЗОПДИППД. Състояние, организация, проблеми и предложения
Дейността по ЗОПДИППД в прокуратурите е организирана в съответствие със законовите разпоредби, Инструкцията за взаимодействие между органите на МВР, МФ, прокуратурата и следствието и разпореждане №И-342/2006г. на заместника на главния прокурор при ВКП. Във всички прокуратури се водят регистри за образуваните досъдебни производства по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД и изпратените уведомления по чл. 21, ал. 1 от закона. За всяко от производствата по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД е образувана и административна преписка. В района на ОП Пловдив се получават и ежемесечни обобщени справки от полицейските управления за новообразуваните досъдебни производства, попадащи в приложното поле на ЗОПДИППД, като и за изпратените уведомления.

През 2007г. по чл. 21, ал.1 ЗОПДИППД на териториалните дирекции на КУИППД са изпратени общо 1394 уведомления, като по данни на прокуратурите по тези уведомления се извършват 465 проверки, 25 са неуважени, а 788 са неразгледани или чакат решения.

Независимо от доброто взаимодействие с териториалните дирекции на КУИППД, което отчитат ОП Кюстендил, ОП Шумен, ОП Пловдив и др., като цяло всички прокуратури изтъкват, че комуникацията следва да бъде подобрена, с оглед своевременно изпращане от страна на Комисията на обратна информация за предприетите конкретни действия по изпратените от прокуратурата уведомления.

3. 
   ДЕЙНОСТ НА „СЪДЕБЕН” НА ВКП
   

Работата в „Съдебен” на ВКП е организирана в три сектора – „Наказателносъдебен надзор” (НСН), „Гражданскосъдебен надзор” (ГСН) и „Изпълнение на наказанията” (ИН). В отдела работят 21 прокурори, от които в сектор „НСН” – 12, в сектор ГСН – 4 и в ИН – 4, под ръководството на завеждащия отдел „Съдебен”.

Основната дейност на прокурорите от сектор „Наказателносъдебен надзор” е свързана с работата по възобновяването на наказателни дела. През отчетния период прокурорите от сектора са се произнесли по 736 преписки по същество – сигнали от прокуратурата и молби на осъдените лица или пострадали от престъпленията граждани, с които се иска възобновяване на наказателни дела на основание чл. 422, ал. 1, т. 1-6 НПК, жалби срещу постановления на апелативните прокуратури, с които е отказано възобновяване на делата на основание чл. 422, ал. 1, т. 1-3 НПК и срещу резолюции за отказ да бъде внесено предложение по реда на чл. 70, ал. 1, б. в ЗАНН. За 2006г. преписките са 968. Намаляването на решените от прокурорите преписки по същество не може да се приеме като критерий за влошаване на работата по този показател, тъй като броят на сигналите и жалбите е в зависимост от постановените незаконосъобразни актове от съда и активността на засегнатите от тях да искат тяхната отмяна.

През отчетната 2007г. прокурорите от сектор „Наказателносъдебен надзор” в отдел „Съдебен” на ВКП са се произнесли по 662 преписки, образувани по молби на граждани и сигнали от прокуратурите в страната за възобновяване на наказателни дела. За 2007г. сигналите от прокуратурите са 237, срещу 134 за 2006г. и 159 – за 2005г. От изпратените 237 сигнала, 131 са уважени и потях са изготвени 131 искания за възобновяване на дела. Прокурорите от сектора са се произнесли и по 425 молби на осъдени лица, като 30 от тях са приети за основателни и са изготвени искания за възобновяване. Във Върховния касационен съд са внесени за разглеждане общо 161 искания за възобновяване, срещу 128 за 2006г. и 63 за 2005г.

От внесените 161 искания за възобновяване са уважени 124, без уважение са оставени 12, разгледани, без да има постановено решение, са 12, неразгледани – 10, и 3 са прекратени, поради ненамиране на осъдения на посочения адрес. За 2006г. уважените искания са 118, а неуважените – 11. От посочените данни е видно, че за 2007г. уважените от съда искания са 77%, неуважените – 7.4% и 15% неразгледани и без постановено решение. За 2006г. уважените са 92%, а неуважените – 8%. Като се вземе предвид увеличеният брой на внесените искания за 2007г. и запазването на относителния дял на неуважените искания, може да се направи извод, че качеството на обосноваността на тези актове се е подобрило.

Основанията, довели до възобновяване на делата, се изразяват в нарушение на материалния закон – неправилно приложение на чл. 68 НК, нарушения при определяне на наказанието пробация, нарушения на процесуалните правила – сключване на споразумения без съгласие на всички страни или без да са възстановени щетите, допуснати процесуални нарушения, нарушаващи правата на пострадалите.

Наред с работата по молбите и сигнали, с които се иска възобновяване на наказателни дела, другата основна дейност в сектор „Наказателносъдебен надзор” е участието на прокурорите в съдебните заседания по касационни дела и даване становища по подадените жалби и протести. През 2007г. прокурорите са участвали в 234 съдебни заседания, за 2006г. – в 221 съдебни заседания на Върховния касационен съд, За 2007г. разгледаните от съда наказателни дела, по които са участвали прокурорите от отдела, са 3165, за 2006г. – 3793. Намаляването на броя на делата е поради изменението на НПК, съгласно което потвърдителните и изменителните решения на окръжните съдилища, когато действат като въззивна инстанция, не подлежат на касационно обжалване. Участието в съдебно заседание изисква задълбочено и цялостно проучване на делата, познаване на съдебната практика, възможност да се реагира на направени искания в съдебно заседание. Прокурорите от сектора изпълняват стриктно служебните си задължения и показват добра подготовка за съдебните заседания.

Прокурорите от отдела са изготвили и 442 писмени становища по дела от наказателно-частен характер, при 403 становища за 2006г. След проучване на делата, за закритите заседания се изготвят мотивирани писмени становища от прокурорите в сектора.

След отмяната на реда за водене на Специален отчет на делата и преписките на ВКП със Заповед №2125/2007г. на главния прокурор и определяне категорията дела, които следва да се вземат на специален надзор, в сектора се наблюдават 67 дела. Създадена е организация за проследяване на делата до постановяване на влязла в сила присъда по тях – обсъждане на проблеми в хода на съдебното производство, наличие на законови предпоставки за протестиране на съдебния акт.

В сектор „Наказателносъдебен надзор” периодично се провеждат съвещания за обсъждане на поставени от прокуратурите в страната проблеми по приложението на правни норми и съществуваща противоречива съдебна практика. След обсъждане на поставените въпроси, приетото общо становище на прокурорите от сектора се изпраща на всички прокуратури в страната, с цел уеднаквяване практиката по приложението на конкретната правна норма. През отчетния период по запитване на Окръжната прокуратура Сливен е изработено становище относно квалифицирането на данъчните престъпления, извършени преди влизане в сила на измененията на НК от 13.10.2006г.; по поставени проблеми от АП Пловдив е дадено становище относно необходимостта от наличие на влязъл в сила данъчен ревизионен акт за започване на наказателно производство за престъпление по чл. 255 НК, както и относно правомощията на прокурора при разглеждане на делата по реда на Глава двадесет и седма от НПК (съкратено съдебно следствие); по запитване на Окръжната прокуратура Пловдив – относно противоречива практика по приложението на чл. 227б НК; по искане на Окръжната прокуратура Варна – относно възникнали трудности по приложението на чл. 249, ал. 1 НК след изменението на нормата от 13.10.2006г.

Във връзка с противоречивата практика по приложението на чл. 78а, ал. 6 НК след неговото изменение от 13.10.2006г. за престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, бе извършена проверка на постановените съдебни актове от съдилищата в страната. Анализът на събраната информация потвърди противоречивата практика на съдилищата относно реда за реализиране на наказателната отговорност на лица, извършили престъпления по чл. 34б, ал. 1 НК, което доведе до внасяне във Върховния касационен съд на искане от главния прокурор на Р България за издаване на тълкувателно решение. С издаденото на 29.11.2007г. Тълкувателно решение, от Върховния касационен съд бе възприета изразената преди това позиция на прокуратурата чрез дадените указания до прокуратурите, за неприложимостта на нормата на чл. 78а, ал. 6 НК по отношение на лица, извършили престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК.

В изпълнение на плана на сектора през отчетния период се извърши:

– анализ на причините, допускани при постановяване на съдебните актове и водещи до отмяната им по реда на възобновяването. Предвид обстоятелството, че голяма част от съдебните актове са определения за одобряване на споразумения или при решаване на делата по общия ред присъдата не е била протестирана, с анализ бяха запознати прокуратурите в страната, за да предприемат мерки за отстраняване на пропуските в работата на прокуратурите;

– проверка относно качеството на подадените пред касационната инстанция протести за периода м. септември–декември 2006г. С констатираните слабости по изготвяне на протестите – недостатъчно мотивиране на протестите, атакуване на съдебните актове поради необоснованост, неизготвяне на допълнителни мотиви, бяха запознати прокуратурите в страната, с цел подобряване качеството и обосноваността на протестите;

– анализ на резултатите от проверките на апелативните прокуратури по дела по чл. 242 НК, приключили със споразумение през 2006г. Изводите от анализа за очевидно занижени наказания по сключените и одобрени споразумения бяха доведени до знанието на прокуратурите в страната, за да предприемат мерки от тях за избягване на неоправдан либерализъм при определяне на наказанията и спазване на законовото изискване за справедливо наказание при сключване на споразумения по делата за контрабанда;

– проверка по обвинителни актове на СГП (представителна извадка), по които наказателното производство е приключено с оправдателна присъда през 2006г. Справка с изводите за внасяне на необосновани обвинителни актове, поради пропуски в работата на прокурорите от СГП, което е довело до постановяване на оправдателни присъди по образуваните по тях дела, бе изпратена на ръководството на СГП за предприемане на необходимите мерки за отстраняване на допуснатите слабости.
4.2. Сектор „Изпълнение на наказанията”
През 2007г. в сектора е работено по общо 1 942 преписки, от които 1 865 са новообразувани и 77 са останали от предната година. В края на отчетната година са решени общо 1 869 преписки.

През 2006г. прокурорите от сектора са работили по общо 1 772 преписки, от които новообразувани са 1 377 и останали от предната година са 401 преписки. Решени за годината са 1 739.

От сравнителния анализ на цифрите е видно, че през 2007г. прокурорите от сектора са работили по 494 новообразувани преписки повече, в сравнение с предната година, което увеличение е с 36%.

В края на 2005г. са останали нерешени 401 преписки, а в края на 2006г. те са 77, което говори за подобряване на бързината и срочността в действията на прокурорите през последните три години.

През отчетната година са изготвени и внесени във Върховния касационен съд на Република България общо 76 искания за възобновяване на наказателни производства, отнасящи се до определянето на наказанията, срещу 131 за 2006г.

С постановления по реда на инстанционния контрол прокурорите от сектора са се произнесли в 42 случая, като по 35 преписки са потвърдени прокурорските решения, а по 7 преписки е постановена отменяна.

Бяха приведени в изпълнение и 35 указа на президента на Република България за пълна и частична помиловка на осъдени лица.

През годината са постъпили общо 190 сигнала само от затворите в страната за наличието на законови основания за ново групиране на наказанията на вече осъдени и изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Всичките тези сигнали са разгледани веднага, изпратени са на компетентните прокуратури с конкретни и подробни писмени указания относно приложението на закона.

Прокурорите от сектора са се произнесли по 191 преписки по жалби на граждани и 133 молби за изплащане на обезщетения по влезли в сила решения (118 –2006г., 62 – 2005г.), както и по преписки по жалби срещу откази на прокуратурите да предявяват искове в предвидени от закона случаи.

Прокурорите от надзора са взели участие в 307 съдебни заседания по 455 граждански дела в гражданска и търговска колегия, както и в 5-членните състави на тези колегии пред ВКС, съобразно изготвяния месечен график (229 съдебни заседания по 307 граждански дела – 2006г.) Процесуалното поведение на прокурорите е подчинено на строго спазване на материалния и процесуалния закон. Изразените от тях становища по делата са аргументирани, задълбочени, обосновани и подчинени на вътрешното им убеждение, като показват добро познаване на съдебната практика.

В изпълнение на планови задачи, прокурорите от сектора са анализирали прокурорската и съдебна практика по свършени граждански дела по ЗОДОВ за периода 01.01.–31.12.2007г., като са посочили основните проблеми при участието на прокурорите по тези дела, както и анализ на предявените от прокуратурите искове по чл. 431, ал. 3, вр. чл. 498 ГПК.

С оглед влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс, са обсъдени новите моменти, свързани с първоинстанционното и касационното производство.

3. 
   ОБОБЩЕНИЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО СЪДЕБНИЯ НАДЗОР
   

Резултатите в дейността на прокуратурите по наказателносъдебния надзор, съпоставени с тези от предходната година, са добри. Прокуратурата работи успешно в изпълнение на основната си функция да повдига и поддържа обвинение срещу извършителите на престъпления за реализиране на наказателната им отговорност. Анализираните резултати по конкретните показатели налагат извода, че проблемите в работата на прокуратурата са свързани с все още относително високия дял на върнати дела за доразследване и увеличението, макар и минимално, на относителния дял на постановените оправдателни присъди. Констатацията в докладите за голям брой основателно върнати дела за доразследаване сочи, че отделните прокуратури, въз основа на изведените от тях основни причини, довели до връщане на делата, трябва да предприемат конкретни мерки за отстраняване на слабостите в работата им. Незначителното увеличение на оправдателните присъди и оправданите лица, съпоставено със структурата на оправданите лица по видове престъпления, изисква усилията да бъдат насочени към преодоляване на грешки в работата на прокурорите, по-ефективен контрол от наблюдаващия прокурор във фазата на досъдебното производство и по-задълбочена преценка на събрания доказателствен материал при изготвяне на обвинителните актове. Същевременно по-голямо внимание следва да се обърне на разследването на по-тежките дела, които са със значим обществен интерес и засягащи важни обществени интереси, които макар и по-малък брой, при постановяване на оправдателни присъди по тях дават основание за негативна оценка за качеството на работата на прокуратурата.

Предложенията от прокуратурите се изразяват в дадени препоръки за законодателни промени в правните норми, регламентиращи съкратеното съдебно следствие: да се предвиди възстановяването на причинените имуществени вреди като предпоставка за приложението на чл.373, ал.3 НПК, премахване на императивността в чл.373, ал.2 НПК за прилагането на чл.55 НК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, да се изключи възможността за прилагането на съкратеното съдебно следствие за някои тежки престъпления, да се даде възможност и на другите страни в процеса (извън подсъдимия) да изразят становище по направено искане за приложението на процедурата по чл. 370-374 НПК. Предвид противоречива съдебна практика по приложението на някои от разпоредбите на съкратеното следствие, се предлага и решаване на проблемите с издаване на тълкувателно решение от Върховния касационен съд – относно възможността първоинстанционният съд да откаже прилагането на съкратеното следствие и необходимостта да мотивира или не отказа си, приложима ли е процедурата, когато не всички подсъдими по делото са дали съгласие. За да може прокурорът да реагира на неоснователно връщане на делата, се препоръчва въвеждането на инстанционен контрол на първоинстанционните съдебни актове. Правната уредба по възобновяването на дела, разгледани по реда на Глава двадесет и осма от НПК води до невъзможност за атакуване на неправилните съдебни актове, тъй като препраща към реда и сроковете по ЗАНН, допусканите нарушения се изразяват в неправилно приложение на закона или нарушение на процесуалните правила. С оглед на това, се предлага основанията за възобновяване да бъдат тези, предвидени в чл. 422 НПК.

През настоящата година още по-активно следва да продължи работата на прокуратурите по изпълнителните преписки, отнасящи се до останали неприведени присъди от предходни периоди, главно поради укриването на осъдените лица и все още продължаващото им издирване. Стриктно следва да се спазват в тази насока сроковете на изпълнителната давност.

Прокуратурите следва ежемесечно да провеждат съвместни съвещания с издирвателните служби на МВР, по време, на които да се набелязват конкретни мероприятия за издирването на осъдените лица както на местно ниво, така и за международно издирване. Да се прегледат отново старите изпълнителни преписки и там, където са налице предпоставките за това, да се прилагат разпоредбите на ЗЕЗА и екстрадиционното производство.

Въпреки че е на добро ниво, още по-целенасочено следва да бъде взаимодействието на прокурорите с администрацията на затворите за подобряване на тяхната сигнална функция, с оглед наличието на предпоставките за определянето на общо наказание по правилата на съвкупността. Това е основен начин за стриктното прилагане на закона и недопускането на неоснователни задържания след срока на определеното общо наказание, а оттук – и намаляване на отговорността на държавата.

В горния контекст, срочно и навреме още при изпращането на присъдата за привеждане в изпълнение съответните прокуратури да се произнасят по реда на чл. 417 НПК, вр. чл. 59 НК, относно приспадането на времето, през което осъденият е бил задържан, при наличието на законовите предпоставки за това.

През 2007г. остана недовършена плановата задача по изготвянето и утвърждаването на допълнителни указания към Указание И-21/2002г. на Върховната касационна прокуратура на Република България за дейността на прокуратурата по изпълнението на наказанията относно приложението на наказанието пробация.

Такъв проект на допълнителни указания беше изготвен, но той не беше утвърден, тъй като до последно от прокуратурите в страната продължават да пристигат сигнали относно прилагането на пробацията, които следва да се обсъдят и включат в допълнителните указания. В най-спешен ред следва да се обсъди и реши, кои въпроси, засягащи дейността по изпълнението на това наказание, могат да бъдат решени и практиката – уеднаквена чрез допълнителни указания, издадени от страна на Върховната касационна прокуратура на Република България, кои проблеми изискват уеднаквяване на практиката на съдилищата по прилагане на закона, което е от компетентността на Върховния касационен съд на Република България, и кои проблеми могат да бъдат решени само по пътя на законодателни промени.

С оглед влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс и въвеждането на нови правни институти, както и на принципите на ранната преклузия, концентрациононто начало, въведените основания за допустимост на касационното обжалване и т.н., следва да бъдат проведените обучителни семинари за прокурорите от страната за запознаване с новата правна уредба.