Доклад за работни срещи по дейност 23 26-29 октомври 2009 г
Изтегляне 222.81 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Списък на българските експерти
- Списък на испанските и германските експерти
- Индикатор за изпълнение
- Въвеждането на конкурс с изпити
- 20 % от длъжностите са предвидени за първоначално назначаване (член 178 на ЗСВ)
- Практическо обучение при първоначалното назначаване на магистрати
- Административни ръководители
- Помощна атестационна комисия (ПАА)
- Административни ръководители
- Командироване на магистрати
|
доклад за работни срещи по дейност 23 26-29 октомври 2009 г. „Сравнителен анализ на рамката на съдебната власт след приемането на новата нормативна уредба. Главни принципи и механизми за заемане на длъжност в органите на съдебната власт: подбор, назначаване, повишаване и понижаване. Общи принципи и механизми за оценка на натовареността, дисциплинарни производства и отговорност” Списък на българските експерти
Списък на испанските и германските експерти:
Описание, цели и резултати: изисквания Целта на тази дейност е да се разгледа и анализира действащата нормативна уредба във връзка със заемането на длъжност в органите на съдебната власт, подбора, назначаването, повишаването и понижаването, при което да се направи сравнение със системите във водещи в това отношение държави членки, както и да се анализират заложените в нормативната база принципи и механизми за оценяване на работата на съдии, прокурори и следователи, дисциплинарните производства и професионалната отговорност в сравнение с добрата практика в държави членки. На българските експерти е възложена задачата да извършат цялостен анализ на настоящото положение в България по гореизложените въпроси след приетите изменения и допълнения в законодателството и да подготвят рамката за дискусиите по време на работните срещи. Коментарите и предложенията в резултат от работните срещи ще залегнат в основата на провеждането на следващата дейност. Постоянният съветник по проекта и българския координатор по проекта от Висшия съдебен съвет ще оказват подкрепа и ще проследяват развитието чрез осигуряване на необходимите контакти. Индикатор за изпълнение:
Ресурси: - Държави членки: постоянен съветник по проекта, 5 краткосрочни експерти (3 испански и 2 германски) (4 работни дни). - Български партньор: ръководител на проекта, партньор на постоянния съветник и други преки участници от групата български експерти. - Други ресурси: писмен и устен превод. С българските експерти бе договорен график за провеждане на срещите и бе представен работен план. По време на дейността експертите направиха кратки изложения по темата и с българските участници бяха обсъдени следните въпроси: Въвеждането на конкурс с изпити трябва да се отбележи като положителен аспект на системата: изискванията към кандидатите на изпита се преценяват като високи, а самият изпит – като труден. Писменият се състои от решаване на практически казус, избран от 10 предварително подготвени казуса от изпитната комисия (5 гражданско право и 5 наказателно). Освен това комисията задава теоретични въпроси по казусите, като кандидатът трябва да напише и съдебно решение по съответния казус. Писменият изпит се зачита при оценка 4,5 при максимална 6,00. 20 % от длъжностите са предвидени за първоначално назначаване (член 178 на ЗСВ) Един от българските експерти даде пояснения във връзка с обстоятелствата, довели до въвеждането на тази система. До преди 5-6 години българските съдии не са се ползвали с добър престиж пред обществото, като към тях е имало подозрения за корупция и назначаване на основата на предпочитания от страна на административните ръководители. Това обстоятелство предопределя въвеждането по законодателен път на възможността за назначаване на юристи, които са външни спрямо системата, което се преценява като добра инициатива с оглед на промяна на обществената нагласа към засилване на доверието в съдебната власт. Понастоящем обаче след съществените изменения и допълнения към ЗСВ във връзка с процедурата за заемане на длъжност в съдебната система посредством конкурс положението е съвсем различно и се налага преразглеждане на подхода за първоначално назначаване. От практическа гледна точка тази система на първоначално назначаване в съдебната система е полезна, тъй като прилаганата процедура е по-кратка отколкото тази по атестирането с цел назначаване или повишаване в длъжност и ранг. Тази практика се възприема като недостатък на системата, който отваря вратичка към корупционни действия. 20-процентната квота се оценява като прекалено висока. С оглед на европейската практика се преценява за удачно намаляването й до по-разумно равнище, като за пример в това отношение се дава френската система, при която се прилага умерена квота от 5 процента. От друга страна, според българските експерти обхватът на първоначалните назначения е прекалено широк. Тяхното становище е в подкрепа на ограничаване на възможността за първоначални назначения до по-ниските инстанции (районен и окръжен съд). Предвид структурата на българската правораздавателна система на няколко инстанции, предвидената възможност за пряко постъпване в системата на по-високо ниво позволява на лица, които са били извън нея, да бъдат назначени направо на по-висока инстанции, без да са преминали през ниските такива, което се преценява като недопустимо. При положение, че длъжности на високи нива са достъпни за юристи извън съдебната система, се подкопава самото понятие за кариерно развитие и израстване, а това води до обезсърчаване на магистратите, които са влезли в системата на най-ниско ниво и са се развивали по йерархичния ред. В действителност се оказва, че младши магистрати изпълняват далеч по-добре професионалните си задължения отколкото колегите им, постъпили в системата с пряко назначение. Опитът, натрупан като младши магистрат, се преценява като решаващ за качеството на работата. Това бе споделено от представители на Инспектората към ВСС на базата на констатациите от техните проверки; бе посочено, че няма официален доклад с тази констатация. Според член 189 на ЗСВ свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по член 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на член 179 и се заемат след конкурс, който се провежда чрез атестиране. Член 178 предвижда: Висшият съдебен съвет чрез жребий определя по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване. Очевидно е, че първоначално целта на тази разпоредба е била свободните длъжности да се предлагат на магистрати в системата, за да се заемат чрез повишение в длъжност или преместване. На практика обаче 20-процентната квота за първоначално назначаване се определя чрез жребий, преди да се даде възможност на магистратите в системата да кандидатстват за тях. Препоръчва се този подход да бъде в обратната последователност. Магистратите, които вече са в системата, трябва да могат да изберат длъжностите, за които да кандидатстват, и след това в зависимост от резултатите от конкурса на база атестиране останалите свободни длъжности да се обявяват на конкурс за първоначално назначаване. Като лошо се преценява качеството на кандидатите по системата за първоначално назначаване на длъжности във Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Въпреки че кандидатите може да покажат добри теоретични знания в областта на правото, те почти нямат практически опит по отношение на решаването на делата, а според българските експерти това а основното качество, което трябва да покажат кандидатите, за да заемат длъжност в съдебната система, особено на по-високите й нива. От друга страна би трябвало да се уточни, че в много редки случаи такива кандидати се представят успешно на конкурса (досега нито един не е бил назначен във Върховния административен съд, а за Върховния касационен съд е имало само една успешна кандидатура). Поради горепосочените съображения българските експерти препоръчаха спешни промени в ЗСВ. Практическо обучение при първоначалното назначаване на магистрати Що се отнася до смисъла на член 259 от ЗСВ (При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията), тази разпоредба е свързана само с първоначалното назначаване, но не предвижда някакви последствия по отношение на магистрати, които не посещават този курс: успешното преминаване на курсовете трябва да бъде задължително, както това е предвидено за младши магистрати в член 258, ал. 2 от ЗСВ. По отношение на прозрачността на изпитите, на тях могат да присъстват външни лица, тъй като няма законово ограничение за достъпа до залите, където се провеждат. В действителност други кандидати или конкуренти на съответния кандидат присъстват в залата по време на устния изпит. Изпитните комисии се състоят от петима членове, а оценяването на писмените работи е анонимно, т.е. членовете на комисията нямат възможност да разберат чия писмена работа преглеждат. Оценяването се извършва от двама екзаминатори с изключение на случаите, когато има съществена разлика в оценките. Членовете на изпитната комисия се избират сред 10 потенциални кандидати посредством жребий. Не се позволява участието в комисията на роднина на кандидат: тази забрана важи и за случаите, когато има и други отношения между кандидата и член/ове на комисията (като приятелство или материална зависимост), които биха застрашили независимостта на комисията. По отношение на явното противоречие между членове 11 и 16 на наредбата (процедурата за провеждане на конкурс за младши съдии, младши прокурори, младши следователи се провежда веднъж годишно, а тази за първоначално назначаване – два пъти годишно), съображението за това горепосочените процедури да се провеждат съответно само веднъж или два пъти годишно е да не се причиняват смущения в ежедневната работа на съдилищата и прокуратурите. Този въпрос се нуждае от изясняване. Представителите на Инспектората към ВСС бяха поканени да споделят виждането си за това дали свободните длъжности трябва да се запълват чрез първоначално назначаване: според тях отговорът на този въпрос зависи от натовареността на съответния съд. Промени в проектонаредбата би трябвало да се правят, след като бъде изменен и допълнен законът; те поставиха и въпроса за необходимостта да се вземат предвид констатациите от проверките на Инспектората – тези резултати не се оповестяват и се представят само на административния ръководител и на магистрата, който е бил обект на проверката. Административни ръководители: член 169 урежда въпроса, със съответните изключения, за възможността на тази длъжност да бъде назначен само магистрат (За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава съдия, прокурор или следовател). Според член 173, ал. 8 от ЗСВ президентът на Република България има право на вето при назначаването на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. За това назначение е предвидена двуетапна процедура: на първия етап ВСС избира кандидата с 2/3 от гласовете на членовете си, а на втория президентът издава заповед за назначаване. Ако президентът упражни правото си на вето, процедурата се провежда повторно. Относно член 15 на наредбата - всяко решение, взето в хода на процедурата, което отхвърля кандидата, подлежи на обжалване, но след приключване на процедурата. Това означава, че може да бъде оспорено само крайното решение, т.е. кандидатът трябва да изчака окончателния резултат. Според българските експерти това е логично, тъй като възпрепятства блокирането на процедурата. Що се отнася до системата на запълване на свободните длъжности, настоящата система действа по следния начин: кандидатите посочват предпочитанията си за свободните места, което означава, че ако даден кандидат не успее да заеме посоченото от него място поради недостатъчен резултат, той не може да влезе в системата. Испанските експерти предложиха свободните длъжности да се обявяват, без да се изисква посочване на предпочитания. След провеждането на изпита кандидатите, които са се представили успешно, трябва да имат възможността да заявят предпочитанията си заемане на съответната длъжност. Българските експерти се съгласиха с това предложение. Във връзка с член 162, т. 3 от ВСЗ (За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и: 3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите), българските експерти споделиха, че при конкурса за назначаване в съдебната система се проверяват само правните знания на кандидатите и понастоящем няма процедура за оценяване на спазването на етичния кодекс на магистратите. Оценяване Сега действаща процедура за атестиране се оценява като продължителна, бавна и сложна – за провеждането й са нужни 6 месеца. В действителност след приключването на тази продължителна процедура всички кандидати получават оценка „много добър”, което е смущаващо, тъй като всички са оценени и класирани на едно ниво – положение, и затруднява ВСС при посочването на основанията за назначенията. Това води до множество случаи на оспорване на решенията на ВСС поради факта, че отхвърлените кандидати се затрудняват да разберат основанията за съответното решение на ВСС. От друга страна, могат да се посочат примери за случаи, когато Инспекторатът към ВСС е дал отрицателна оценка след проверката на даден магистрат, а същевременно Помощната атестационна комисия (наричана по-нататък ПАА) е дала на същия магистрат оценка „много добър”. Според мнението на българските експерти ПАА са уредени по твърде формален начин и са подвластни на влияния поради близостта си с атестираните магистрати. В проектонаредбата в основни линии е разписана същата процедура, но с някои малки изключения. Инспекторатът предлага да се взимат предвид докладите им от проверките, тъй като в тях се съдържа подробна информация за проверените магистрати. Неговите представители са на мнение, че в проектонаредбата се подценяват техните заключения. В член 83, т. 5 на проектонаредбата, например, отрицателен резултат от проверката води до намаляване с 5 точки на оценката на атестирания. Ако атестираният е получил общо 90 точки по другите критерии, намаляването с 5 точки няма да повлияе и той при всички положения ще получи крайна оценка „много добър”. Това се определя като съществен недостатък, тъй като отрицателният резултат от проверка на Инспектората, който се основава на задълбочено разглеждане на работата на магистрата, е показателен за недобро изпълнение на професионалните задължения. Този проблем може да се реши или чрез намаляване на разликата между отделните степени на оценяване, или чрез увеличаване на относителния дял на резултатите от проверките на Инспектората. Последният може да бъде в помощ на Комисията по предложенията и атестирането към ВСС и ПАА с информация относно резултатите от проведените проверки, които дават представа и за сравнителната оценка на работата на съдилищата в цялата страна. Тези заключения са много важни, тъй като когато инспекторите провеждат плановите си проверки, те получават реалистична представа за положението във всички съдилища в страната и могат да направят преценка за сложността на делата, гледани от всеки отделен магистрат. След тези проверки Инспекторатът е този, който може да формулира обосновано становище, което почива на задълбочен анализ на реалното положение в съответния съд, а не само на статистически данни. Такива данни понякога може да дадат подвеждаща представа за натовареността на съдиите, като се има предвид, че в съдебните регистри е отразена информация, която след внимателно проучване може да се окаже показателна за далеч по-малко натоварване, отколкото първоначалната представа. И така много по-надеждни са данните от проверките на Инспектората. Представителите на Инспектората критикуваха и статистическите показатели, които не отразяват действителното натоварване на съдилищата. Констатациите на Инспектората не се оценяват подобаващо от ПАА. Те се използват от ВСС само като обикновена информация. Това се обяснява с факта, че Инспекторатът е сравнително нов орган към ВСС (създаден преди две години). От една страна, той би трябвало да бъде независим, въпреки че е към ВСС. От друга страна, ако Атестационната комисия към ВСС взима предвид констатациите на Инспектората, това може да се тълкува като намеса на Инспектората в работата на Съвета. Член 30, т. 18 от ЗСВ урежда механизма на координация между Инспектората и ВСС. Помощна атестационна комисия (ПАА) Според препоръките в окончателния доклад по проект BG/04/IB/JH/04 към ВСС е трябвало да се създаде централизиран орган за целите на оценяването. Вероятно сред обясненията за това защо не е изпълнена тази препоръка е и недостигът на ресурси при ВСС, включително недостигът на административни служители поради ограничението за броя на служителите, предвидено в член 30, т. 3 от ЗСВ. Въпреки разпоредбата на член 30, т.3 от ЗСВ (Числеността на администрацията не може да надвишава три пъти броя на членовете на Висшия съдебен съвет) българските експерти не смятат, че това ограничение е решаващо, тъй като комисията може да се конституира като отделен орган, какъвто е Инспекторатът (със състав 11 инспектори и 22 експерти). Има две възможни решения. Първо, централизираният орган към ВСС може да се създаде като постоянен орган, който да засили капацитета му. Въпреки че това е най-доброто решение на проблема, изглежда, че е трудно осъществим вариант поради това, че за сформирането на състава на такъв постоянен централизиран орган ще са нужни добре обучени и опитни магистрати. При сега действащата процедура атестирането се провежда от други магистрати като допълнително задължение към ежедневните им професионални задължения като магистрати, което не е подходящо за целите на създаването на сериозен орган за атестиране. По туининг проекта BG/04/IB/JH/04 българската страна поясни, че създаването на такъв орган е трудно поради финансови и бюджетни ограничения. Проектонаредбата за атестиране подобрява това положение, като предвижда всички членове на ПАА да са магистрати от по-висока инстанция, а не да са от същия съдебен орган, където е на длъжност атестираният. По този въпрос българските експерти изразиха мнението, че тази промяна не е достатъчна, защото следващата инстанция е прекалено близо до атестирания, което не гарантира безпристрастност. Втората предложена възможност е създаването на специализирани органи по атестирането на нивото на петте апелативни съдилища в България. Трябва да се осигури постоянният състав и специализираното обучение и опит на съответните членове. Пречка за това предложение е прекомерната натовареност на тези магистрати. Апелативните съдии няма да работят само по атестирането, тъй като ще продължат да практикуват като съдии. Решение на това затруднение може да бъде или намаляването на натовареността им, или осигуряването на допълнително възнаграждение, или и двете. Намаляването на броя на атестациите е въпрос, който се постави по време на обсъжданията. Предложи се де отпадне разпоредбата за периодичните атестации (член 10, ал. 1, т. 4 на проектонаредбата), тъй като това атестиране е формално. Статут на несменяемост Проведе се обсъждане по въпроса за статута на несменяемост на по член 129, ал. 3 от Конституцията. Българските експерти се съгласиха с идеята за премахване на разпоредбата за статута на несменяемост, който е в разрез с принципа за независимост, закрепен в член 117, ал. 2 на Конституцията, тъй като предполага мощен инструмент за упражняване на натиск върху съдиите за периода на валидност на статута на несменяемост. Що се отнася до младшите съдии, се преценява като неоснователно изискването за това да бъдат подлагани на оценяване за придобиване на статут на несменяемост, понеже са преминали през писмен и устен изпит за назначаването им и 6-месечен обучителен курс в НИП, който приключва също с изпит. Предложението е те да придобиват автоматично статут на несменяемост след определен стаж като магистрати. Понастоящем този период е 5 години, като по силата на член 66, алинеи 2 и 3 на проектонаредбата може да бъде удължен до 7 години, което не е в съответствие със стандартите на ЕС във връзка с върховенството на закона и независимостта на съдиите. Предлага се намаляване на този срок на 3 години. Това намаляване на срока не трябва да важи за магистратите с първоначално назначение, понеже този начин на назначаване в системата не се сравнява като тежест на изискванията с първоначалното назначаване на младши магистрати. Административни ръководители Що се отнася до разпоредбата на член 69, ал. 2 на проектонаредбата, който изключва административните ръководители и техните заместници от състава на помощната комисия за оценяване, според единодушното мнение на участниците административните ръководители не трябва да участват в процедурите по атестиране на магистрати. Въпреки това във връзка с подбора и оценяването на административни ръководители би било целесъобразно да се предложи включването в комисията на административен ръководител от по-високо ниво отколкото това на атестирания. Причините за прекомерната натовареност на атестационните комисии може да се обясни, от една страна, с това, че ЗСВ не ограничава правото на съдиите и прокурорите да кандидатстват едновременно за няколко длъжности. От друга страна, не е предвиден минимален период за трудов стаж на заеманата длъжност като изискване за кандидатстване за друга длъжност. Тези проблеми могат да бъдат решени чрез въвеждането на изискване за минимален период трудов стаж на заеманата длъжност като условие за допускане до кандидатстване за нова длъжност. Второ, друга възможна мярка може да бъде определянето на ограничение по отношение на броя длъжности, за които може да кандидатства магистратът, като в рамките на един конкурс всеки магистрат има право да кандидатства само за една свободна длъжност. В случай че не успее да заеме заявената от него длъжност, на съответния кандидат се дава възможност да кандидатства отново или за същата длъжност, ако тя е останала незаета, или за друга при следващ конкурс. Бе поставен въпросът за необходимостта от оценяване на магистратите за целите на преместването им съдебен орган на същата инстанция. Оценяването обаче е невъзможно тогава, когато има няколко кандидати, които трябва да се класират. Засега единственото законово изискване, както вече е посочено, са годините трудов стаж. Друго трудно положение възниква, когато магистрати кандидатстват за длъжност на по-високо ниво, при което единственото изискване за допускане до конкурса съгласно член 164 са годините трудов стаж. Поради това съдия от районен съд с повече от 12 години трудов стаж може да кандидатства за длъжност в върховен съд, без да е минал през длъжност на междинното ниво на апелативния съд. Тази възможност се преценява като нелогична и води до заключението, че е нужна промяна в текста на член 164 от ЗСВ, за да може повишаването в длъжност да следва йерархичната последователност на инстанциите в системата, без да има възможност за прескачане на някоя от тях. Сериозни проблеми създава и повишаването в длъжност в различна област на правораздаването. Действащите разпоредби на закона позволяват да се кандидатства за дадена длъжност без оглед на специфичния професионален опит на кандидата в областта на съответната длъжност. Преценява се като необходимо въвеждането на конкретни атестационни критерии за такива случаи, за да може да се отчита професионалният опит на кандидатите в областта на правото, в която е свободната длъжност. Според такива критерии всеки магистрат ще има право да кандидатства за длъжност в различна област на правораздаването, но юридическият му опит ще бъде подложен на оценяване. При това положение е вероятно кандидат, чиято сфера на юридически стаж е различна от тази на обявената длъжност, да не може да се конкурира с кандидати с професионален опит в тази област. С помощта на такъв механизъм процесът на подбор ще гарантира както качеството на атестирания, така и възможността за промяна на областта на правораздаване. Командироване на магистрати По силата на членове 81, 87, 94, 107, 115, 123 от ВСЗ могат да се командироват съдии на различни длъжности в системата в случай на незаета длъжност и невъзможност за покриване на тази длъжност от друг съдия. Член 147 от ЗСВ съдържа подобна разпоредба по отношение на прокуратурата. И в двата случая не се провежда оценяване, за да се избере подходящият магистрат за командироване. Единственото условие, посочено в член 227, е свързано със срока на командироването, който е три месеца, освен ако съдията не даде писмено съгласие за по-дълъг период. Тази система се определя като особено негативна за функционирането на системата, тъй като всъщност не се предвижда никакво законово ограничение за продължителността на командироването. При това положение всеки командирован магистрат може да остане неограничено време командирован на по-висока длъжност. Това застрашава принципа на независимост, тъй като обикновено командированият магистрат ще се стреми да запази положението си поради това, че по силата на член 227, ал. 4 от ЗСВ получава трудово възнаграждение, съответстващо на длъжността, и поради възможността да бъде на по-висока длъжността. При такива обстоятелства, за да не загубят по-добрия си статус, командированите магистрати могат да станат уязвими както от материална, така и от професионална гледна точка; те може да бъдат склонни към послушание пред тези, които вземат решението за това дали да останат командировани на съответната длъжност. От друга страна, тази процедура води до затъмняване на системата. Желаното повишение или преместване трябва да почива на ясни и прозрачни критерии, за да може във всеки момент всеки магистрат да бъде осведомен за свободните длъжности, които се заемат чрез конкурс на база атестиране. Командироването внася неяснота поради това, че няма достатъчна видимост на свободните длъжности за всички магистрати в системата. Българските експерти предложиха да се въведе срок, в който магистрат да може да бъде командирован на дадена длъжност. Освен това ВСС трябва да има задължението да обяви съответната длъжност за заемане чрез конкурс за повишение или преместване. На последно място, командироването дава възможност магистрат да заеме по-висока длъжност, при което се създават затруднения в съдилищата и прокуратурите на по-ниската инстанция, от която е командированият. Във връзка с този проблем Инспекторатът предлага да бъде разписана по-ясна роля, която да изпълнява при вземането на решения за командироване. Критерии и точки От българска страна бе обяснено, че системата с точки е нова (от 2007 г.?). Българския магистрат, който даде пояснения, не изрази становище за това коя система – старата или новата – е по-добра. Бе посочено също, че в миналото атестирането се е провеждало от Инспектората. Очевидно целта на реформата е била да се постави атестирането на обективна основа. Изглежда, че точковата система (член 82 и следващи) не е особено подходяща за добро атестиране като основа за решенията по член 10, ал. 1 на проектонаредбата за показателите и процедурите за атестиране. Досегашният опит показва, че при почти всички атестирания окончателната оценка е „много добър”. При това положение от атестирането не се получава очакваната информация. „Механизмът за оценяване” може да се оцени като негъвкав, понеже представлява сбор на точките по всички критерии, без да е предвидена възможност за претегляне на относителната тежест на отделните критерии. В подкрепа на твърдението за този недостатък могат да се дадат два примера: Първо: спазване на сроковете (член 83, т. 2 на проектонаредбата): съдия, който като цяло не може да отговори на задължението по член 6 на Европейската конвенция за правата на човека, получава само по-малък брой точки, но въпреки това може крайната му комплексна оценка да бъде „много добър” благодарение на точките, получени по другите критерии. И така при крайната оценка на такъв магистрат няма възможност да се покаже по някакъв начин това, че той въобще не заслужава положителна комплексна оценка. Подходът към сроковете в системата на атестиране е общ. В проектонаредбата не са отчетени отделните етапи на производството, на които поведението на магистрата не може да повлияе или да ускори развоя на производството. Разпоредбата трябва да е насочена към онези аспекти, които имат пряко отношение към поведението на магистрата и са показателни за неговото усърдие или нехайство. Във връзка с това представителите на Инспектората посочиха, че обикновено при проверките се разглежда взаимовръзката между продължителността на производствата и тяхната сложност; това дава възможност за преценка дали забавянето се дължи на недостатъчно желание за работа, или на сложността на делото. Второ: Атестирането на кандидат за длъжността административен ръководител може да завърши с положителна оценка, дори „много добър”, въпреки че за управленски умения е даден малък брой точки. Съмненията по отношение на точковата система като цяло бяха обсъдени с оглед на някои конкретни критерии: В член 83, т. 1 на проектонаредбата се предвижда определянето на точки за „брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата”. Като общ измерител това не е справедливо, като се има предвид, че атестираният не може да си избира делата, които му се възлагат. Тези фактори обаче трябва де се вземат предвид при оценяването на други критерии. Според член 83, т. 5 на проектонаредбата относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС представителите на тази институция предложиха да се увеличи максималният брой от 5 точки. Бе посочено също, че точковото оценяване по този критерий е същото както при член 83, т. 2 (спазване на сроковете). Не е определена относителната тежест на всеки критерий при комплексното оценяване. Освен това трябва да се обмисли комплексна отрицателна оценка само по един критерий. В подобен случай би било целесъобразно да се даде комплексна отрицателна оценка на тези, които не отговарят на един от критериите, въпреки че отговарят на останалите. По отношение на критерий в член 83, т. 3 за броя актове потвърдени или отменени, бяха изразени съмнения дали като цяло този критерий е валиден при атестирането на съдии. Определение или решение може да бъде отменено, въпреки че основанията по същество са в рамките на свободата на тълкуване на правната норма. Или пък например даден акт може да бъде отменен поради представянето на нови факти или доказателства на по-горната инстанция. Независимо от случая тази разпоредба застрашава независимостта на съдиите, тъй като опасенията от санкциониране може да карат съдиите да се съобразяват с тълкуването на по-горната инстанция, дори и да не го споделят. Решения, които излизат извън рамките на свободата на тълкуване, могат да се оценяват по точка 4 на член 83 на проектонаредбата. Разпоредбата на член 83 т. 4 е важна най-вече с оглед на качествата на съдията. Способността за формулиране на разбираема обосновка в решението показва, че съдията може да взаимодейства с хора на различно интелектуално ниво и да обясни доводите за позицията си пред по-висшата инстанция. Би било добре думата „обосновано” да се замени с „оправдано/обяснимо”, тъй като при атестирането трябва да се приемат всички съдебни решения, които са постановени в рамките на нормата за тълкуване на закона. Като проблем във връзка с този въпрос бе обсъдено това, че даден съдия може да бъде „вироглав” и да не приема тълкуването на висшата инстанция. Такова поведение трябва да се оценява по критерия в член 83, т. 4, както това се прави в Германия. Инспекторатът счита, че при критерия в член 83 , т. 5 се подценяват резултатите от проверките на Инспектората, които не се разбират правилно. Резултатите от проверка на Инспектората не трябва да се приемат като критерий сам за себе си, а като елемент при оценяването на всички други критерии. Причината за това е, че Инспекторатът извършва детайлна проверка на цялостната дейност на съда за периода на атестацията и получава широка и задълбочена представа за конкретното положение, включващо множество важни аспекти, които трябва да се имат предвид при атестирането. И така индивидуалната оценка по този критерий би била ненужна, ако той се заложи като помощен елемент при оценяването на отделните критерии. Що се отнася до член 83, т. 6 може би е удачно да се разграничат точките за поощрения и наказания, тъй като тези два елемента са несъвместими. Във връзка със санкциите се постави въпросът за степента, в която те са свързани с дисциплинарните мерки. Бе посочено, че ако не са достатъчни дисциплинарните мерки, този въпрос ще се обсъди в рамките на работата по частта на туининг проекта за дисциплинарните мерки. При всички положения, когато на магистрат е била наложена санкция поради установено много лошо поведение, разумно би било такъв кандидат да се дисквалифицира автоматично само на това основание, без да се оценява по другите критерии. Подобни проблеми има и във връзка с член 83, т. 7 (нарушаване на Етичния кодекс) Оценяването по допълнителните критерии за атестирането на административни ръководители (член 92) изглежда невъзможно при алинея 1, точки 1-3, когато кандидатът не е бил на управленска длъжност. Бе обсъдено дали не е подходящо този текст да се замени с изискване за написване на проект, в който кандидатът да изложи виждането си за длъжността и начина, по който възнамерява да развие длъжността, за която кандидатства. Освен това би трябвало да се предвиди събеседване с ВСС, което ще даде възможност на кандидата да обясни подхода си към длъжността, за която кандидатства. Що се отнася до член 92, ал. 1, т. 3, бе посочено дали е предвидена законово представителност пред обществеността или институциите. Бе отбелязано, че трябва да се обсъди въпросът за представителността. Много е трудно обаче да се определи тази способност и да бъде оценена. Във връзка с всички критерии е много важно да не се нарушава независимостта на съдебната власт. Член 7 на проектонаредбата изрично посочва това задължение, като прави връзка с член 4. В наредбата трябва да има ясен текст за това, че атестирането не бива да се свързва с индивидуалните актове, постановени в миналото, и не бива да дава указания за бъдещата дейност на атестирания, което би означавало нарушаване на правото на свобода при тълкуването на закона. София, 4 ноември 2009 г. Каталог: register -> project-2009 -> WorkSpace2 -> Component5 Component5 -> Кодекс за съдии) от юни 2006 г., както и Препоръки r (94) 12 на Съвета на Европа за независимостта, ефективността и ролята на съдиите от 1994 г project-2009 -> Доклад по изпълнение на дейност 20 project-2009 -> Дейност 8 Работна среща project-2009 -> Доклад дейност 18 Краткосрочни експерти: Йоланда Родригес Вивалес, Бригите Кьопенхофер, Блас Алберто Гонсалес Наваро WorkSpace2 -> Доклад заключителна конференция Изтегляне 222.81 Kb. Сподели с приятели:
|