Доклад за резултатите от междинната оценка на регионалния план за развитие на северен централен район от ниво 2


Оценка за ефективността на действията на компетентните органи във връзка с изпълнението на РПР на СЦР



страница5/5
Дата13.01.2018
Размер488.87 Kb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5

2.Оценка за ефективността на действията на компетентните органи във връзка с изпълнението на РПР на СЦР

2.1.Организация на изпълнението на РПР на СЦР


Най-значимите финансови инструменти с които разполагаме и прилагаме във връзка с изпълнението на РПР са оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС подкрепящи по политиката за сближаване на ЕС. Наблюдението на изпълнението на РПР на СЦР е отговорност на Регионалния съвет за развитие. В процеса на наблюдение, при изпълнението на РПР, участват представители на органите на централната и местната власт, други организации, физически и юридически лица. Представители на РСР участват в комитетите за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка и на оперативните програми, съфинансирани от ЕС. Териториалното звено на МРРБ за стратегическо планиране и координация на регионалното развитие осъществява координация и взаимодействие с централните и териториалните структури на изпълнителната власт във връзка с изпълнението на РПР. Изготвят се справки за процеса на планиране и изпълнение на мерките по оперативните програми, свързани с целите и приоритетите на РПР.

Ефективността на действията на компетентните органи във връзка с изпълнението на РПР на СЦР, на практика зависи от ефективността на механизмите за координация и отчитането спецификата на СЦР.

Системата за регионална координация, създадена със ЗРР (2008) все още не е достатъчно ефективна, най-вече по отношение оперативното планиране, но съществува потенциал за нейното бъдещо развитие чрез методическо осигуряване на дейността на РКК. Функциите на РСР е подходящо да бъдат разширени, като се акцентира на териториалната координация на секторните политики, подготовката на проекти по оперативните програми, които да имат реално въздействие върху процесите на икономическо и социално развитие в регионите.

2.2.Предложения за подобряване ефективността при изпълнението на РПР на СЦР


Ефективността на изпълнението на РПР на СЦР през настоящия програмен период зависи от следните фактори:

  • Актуалност на програмния документ спрямо спецификата на икономическите и социалните проблеми на СЦР;

  • Осигуряване на ефективни управленски правомощия за изпълнение на мерките, определени в РПР на СЦР;

  • Механизъм за финансиране на мерките, определени в РПР на СЦР – средства от ЕС и от държавния бюджет;

  • Механизъм за координация – по отношение на мерките, изпълнявани в СЦР;

  • Процедури за консултиране със заинтересованите страни (прилагане на принципа на партньорство);

  • Система за наблюдение на изпълнението на РПР на СЦР;

  • Активно предоставяне на информация (публичност) за целите на РПР на СЦР и степента на тяхното изпълнение.

Настъпилите промени в институционалната, нормативната и обществената среда, включително промяната на териториалния обхват на Северен централен район от ниво 2, както и необходимостта от по-силно интегриране на процесите по програмиране и реализация на политиките, с фокус върху мерките за развитие, в т.ч. и тези финансирани със средства от ЕС, определят рамката на действията за актуализиране на РПР на СЦР и съответно за неговото изпълнение до края на програмния период.

Положителният опит от подготовката и наблюдението на РПР на СЦР, е подходяща база за преминаване към ново поколение програми за развитие, които по-ясно отчитат спецификата на икономическите и социалните проблеми на СЦР и същевременно, акцентират върху основните приоритети за развитието на ЕС. Подходът към актуализацията на РПР на СЦР се обуславя както от разпоредбите на § 4 от ЗРР (2008) – изискването за привеждане на РПР в съответствие с разпоредбите на закона и настъпилите промени в средата, от актуалните предизвикателства пред политиката за регионално развитие, както и от резултатите и препоръките от междинната оценка и включва:



  • Привеждане на РПР на СЦР в съответствие с разпоредбите на § 4 от ЗРР (2008) при ясно обвързване на целите и приоритетите на РПР на СЦР с НСРР, със съответните цели, приоритетните оси и мерките по оперативните програми, съфинансирани от ЕС, както и определяне на приоритетните за района от ниво 2 области за интервенции. Това включва идентифициране и директно насочване на ресурси към районите, в които различията се увеличават;

  • Определяне на механизъм за насърчаване със средства от държавния бюджет на местни инициативи и конкретни проекти за развитие на районите за целенасочена подкрепа;

  • Актуализацията на РПР на СЦР включва:

  • Привеждане на структурата и съдържанието на документа в съответствие с чл. 11, ал. 3 на ЗРР (2008).

  • Формулиране на целите и приоритетите на РПР, по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на НСРР и оперативните програми, както и обособяване на тези, за чието изпълнение ще бъдат осигурени само национални средства. Необходимо е и осигуряване на приемственост между определените цели и приоритети на РПР (2005) и новите цели чрез таблица за съответствие.

  • Определяне на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др., които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие в СЦР.

  • Интегриране на процесите по наблюдение и оценка с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС.

Осигуряването на ефективни управленски правомощия за изпълнение на мерките, определени в РПР на СЦР, означава определяне на орган или органи, пряко отговорни за изпълнението на плана. Този подход предполага предварително определяне на конкретните мерки, които ще бъдат изпълнявани от съответните органи, както и мерките, чието изпълнение ще бъде осигурено, съответно от централните и местните (областни и общински) органи на изпълнителната власт.

Механизмът за финансиране на мерките, определени в РПР на СЦР следва да включва всички възможни източници за финансиране – национални, от ЕС и др., които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие в СЦР. С оглед на постигане на намаляване на вътрешнорегионалните различия е необходимо да стартира прилагането на механизма за подкрепа на районите за целенасочена подкрепа, приет в рамките на ЗРР.

Системата за регионална координация има потенциал за ефективно участие в процеса на управление на регионалното развитие, но е необходимо:

  • Подобряване на механизмите за координация по отношение на основните етапи на политическия процес – програмиране, реализация, контрол и наблюдение, както и взаимодействието с териториалните и междинните звена по оперативните програми, съфинансирани от ЕС;

  • Усъвършенстване на механизмите за координация , осъществявани чрез Регионалния и Областните съвети за развитие с оглед постигане на по-добро взаимодействие на политиките и финансовите инструменти на ниво район (NUTS 2);

  • Укрепване на аналитичния капацитет в областните и общински администрации и на регионалните структури на централната администрация в СЦР за идентифициране на проблемите на района относно развитието му и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти;

  • Използване на възможностите за развитие на административния капацитет в СЦР на основа на обмяна на опит и добри практики, както и участие в мрежи с други региони на ЕС по програмите за междурегионално сътрудничество;

  • В рамките на процеса за децентрализация на държавното управление, териториалните органи на изпълнителната власт, които имат функции във връзка с осъществяването на политиката за регионално развитие на съответната територия, следва да бъдат осигурени с ефективни правомощия и ресурси.

Процедури за консултиране със заинтересованите страни (прилагане на принципа на партньорство). Целта на обществените консултации е повишаване качеството на изработваните политики и гарантиране, че управленските решения са аргументирани и се основават на солидни факти, отчитат мненията и опита на заинтересованите страни, както и че приетите решения могат да бъдат осъществени ефективно. Планирането на процеса на актуализация на РПР на СЦР е подходяща възможност за прилагане на усъвършенствани процедурите за провеждане на консултации, не само в рамките на РСР, но и за включване на по-широк кръг представители на заинтересованите страни. Така прилагането на принципа на партньорство ще осигури условия за повишаване ефективността на политиката за регионално развитие.

Ефективността на системата за наблюдение на изпълнението на РПР на СЦР следва да бъде осигурена чрез изграждане на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти, които се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от други финансови донори. По този начин ще се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на мерките за развитие, предвидени в плановите и стратегическите документи, разработвани на различни териториални нива и в различни сектори. От гледна точка на РПР е необходимо стандартизиране на методологията за описание на териториалния обхват и съответно териториалното въздействие на реализираните мерки. В този аспект, следва да бъде предвиден механизъм за обмен на данни между Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България [ИСУН] и други системи, поддържащи информация, свързана с реализацията на политиката за регионално развитие, за да се избегне дублиране на информация в различните системи..

За осигуряването на обективна основа за оценка на постигането целите на РПР и приноса им към НСРР, следва да бъде определен ограничен набор от индикатори, описващи икономическото и социалното състояние на районите от ниво 2, чието изменение може да бъде ефективно наблюдавано. В този смисъл е подходящо при изготвянето на годишните Национални статистически програми, да бъдат определени данните, които НСИ да събира и обработва за наблюдението на политиката за регионално развитие, включително на съответните териториални нива, включително периодичността за предоставяне на данните.

Активно предоставяне на информация (публичност) за целите на РПР на СЦР и степента на тяхното изпълнение. Процесът на актуализация на РПР на СЦР е възможност за привличане на вниманието на местната общественост върху целите на плана.

Препоръчително е след окончателното приемане на АДИ РПР СЦР 2010-2013 г. Резюме на документа да бъде достъпно чрез интернет страниците на МРРБ и на областните и общински администрации от СЦР.

Практиките за информиране на средствата за масова информация за работата на РСР могат да бъдат разширени чрез фокусиране на комуникационните дейности, осъществявани по оперативните програми, върху специфичните особености на СЦР.

3.Насоки и препоръки за разработване на РПР на СЦР за периода след 2013 г.


Стратегията „Европа 2020” за растеж и заетост, чиято основа е „умната" икономика на познанията, на зелените технологии и иновациите налага подобряване на координацията и обвързването на различните политики и национални стратегии, в т.ч. и политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие на страните от ЕС за изграждането на по-интелигентна, по-екологична и конкурентноспособна икономика, за намаляване на социалните и регионални диспропорции между мрежата от високоразвити центрове, генериращи знания, информация и нови технологии и респективно - обслужващите ги периферни региони.

Съгласно Концепцията за програмиране на развитието на Република България започна разработването на Национална програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020рамков дългосрочен документ, който въз основа на анализ на ситуацията в държавата и тенденциите за развитие, определя визията и общите [дългосрочни] цели на националните политики за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. Стратегическите цели за развитие и свързаните с тях приоритети е необходимо да бъдат отчетени при подготовката на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за периода 2014-2020г.



Концепцията не определя как моделът на документите за програмиране на икономическото и социалното развитие се прилага на съответните териториални нива – райони от ниво 2, съответно на областно и на общинско ниво. В тази част е посочено, че Концепцията подлежи на бъдещо развитие, което пряко зависи от развитието на модела за управление на регионалното развитие, напредъка в процеса на децентрализация на държавното управление, включително модела за управление на средствата по политиката за сближаване за следващия програмен период 2014-2020 г.

    В този смисъл, разработването на програмен документ за развитието на СЦР за периода след 2013 г., зависи от общия модел на програмирането на териториално ниво и определянето на съответните правомощия на териториалните органи на изпълнителната власт за ефективно изпълнение на програмните документи. В този контекст са възможни различни варианти.

Независимо от модела за управление на оперативните програми в периода 2014-2020 г., който ще бъде избран, ще се запази ролята на Регионалния план за развитие, като основен документ анализиращ процесите на развитие в района, извеждащ проблемите и определящ средносрочна интегрирана стратегия за развитие, ориентирана към икономическо, социално и териториално сближаване с регионите на ЕС и към намаляване на вътрешнорегионалните различия. Новият модел за междуинституционална координация на развитието на Република България определя Съвета за развитие към Министерския съвет като основен център за координация на политиките на национално ниво. Концепцията за програмиране на развитието подлежи на бъдещо развитие и по отношение междуинституционалната координация в районите от ниво 2.

Ефективността на системата за междуинституционална координация на развитието зависи от разпределението на координационните функции на различните териториални нива. Подходящо е да бъде използван положителният опит от регионалната координация, като Регионалните съвети за развитие станат част от общата система за координация, оглавявана от Съвета за развитие към Министерския съвет и функционално да засилят ролята си за осигуряване съответствие между националните цели и местните интереси. В бъдеще е необходимо да се отчита и териториалния контекст на секторните политики, като за целта се разширят правомощията на РСР по отношение формулирането на секторните стратегии. Да се утвърди ролята на Регионалните съвети за развитие като органи, които не само обсъждат и съгласуват, но и приемат документите за стратегическо планиране при провеждане на политиката за регионално развитие. Областните съвети за развитие следва да се превърнат в основен център за обсъждане на местните аспекти на секторните политики, тяхното финансово осигуряване и координиране на действията и мерките за изпълнение.



    При подготовката на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 следва да бъде отчетен новият стратегически програмен подход за политиката на сближаване12 с оглед на постигането на по-тясно интегриране на политиките на ЕС за изпълнение на Стратегията „Европа 2020“.

Заедно с общата целева рамка на национално ниво е подходящо да се определят и целеви рамки за всеки от регионите, като се отчете тяхната специфика. В тази връзка, при разработването на стратегическите и планови документи за следващия планов период следва да се формулират собствени цели по „регионален дневен ред 2020” за всеки от регионите и на по-ниско териториално ниво, с цел да се идентифицират задачите и ангажиментите, които предстоят във връзка с изпълнението на Стратегия „Европа 2020”.

В контекста на описаните по-горе условия, могат да бъдат направени следните препоръки и предложения относно разработването на РСР на СЦР за периода 2014-2020 г. :



  • Да се отчетат стратегиите за развитие заложени в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие България 2020 и Общата стратегическа рамка за развитие на ЕС в периода до 2020 г.

  • При разработването на РСР на СЦР следва да бъдат взети предвид целите и приоритетите на НСРР и на стратегическите и планови документи за регионално и местно развитие, както и секторните приоритети и инвестиционните намерения на структуроопределящите за Северен централен район политики;

  • Да се идентифицират мащабните проекти на територията на СЦР, свързани с изпълнението на Регионалния план за развитие, които ще търсят подкрепа от бъдещите оперативни програми;

  • Една от основните цели на РПР на СЦР, следва да бъде преодоляване на вътрешнорегионалните различия, по които не се наблюдава значим напредък в настоящия период;

  • РПР на СЦР за новия програмен период да създаде необходимите условия за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион на територията на района;

  • Водещите приоритетни направления през новия програмен период 2014-2020 г. да бъдат свързани с интегрираното и устойчиво развитие на градовете и селата, енергийната ефективност и използване на ВЕИ, както и с подобрената мобилност и транспортна достъпност. Особен акцент може да бъде поставен върху иновациите, повишаване на енергийната ефективност, въвеждане на нови „зелени” технологии и генериране на енергия от ВЕИ, намаляване на замърсяването на въздуха и околната среда за постигане на целите на Стратегия „Европа 2020”;

  • При програмирането на новия планов период, констатираното изоставане на индустриалния сектор в СЦР налага да се приложат мерки за неговото стабилизиране и ново технологично развитие с по-висока БДС;

  • Да се изведат на преден план борбата с безработицата, повишаването на трудовата заетост и ученето през целия живот, овладяването на негативните демографски процеси и негативната динамика в движението на населението. Развитието на териториалното сътрудничество, с акцент върху трансграничното сътрудничество да се използва като инструмент за развитие и мобилизиране на ресурсите и потенциалите в региона;

  • Да се разработи и приложи ефективен механизъм за въздействие върху развитието на районите за целенасочена подкрепа (РЦП);

  • В процеса на планиране да се изработят интегрирани системи за постигане на устойчиво развитие, в които всички партньори да имат ясни ангажименти и планирани дейности с оглед постигането на общите цели и концентрация на въздействието;

  • Да се организират информационни кампании в областите и общините на района, за да бъдат представени и обсъдени предложенията на ЕК относно новата кохезионна политика на ЕС, регионалната политика на България, както и приоритетите за развитие на Северен централен район за следващия период 2014-2020 г.

1 Решение № 1019 на Министерския съвет от 30 декември 2005 г. за приемане на Регионален план за развитие на Северния централен район за планиране за периода 2007-2013 г.

2 Приет с ПМС № 216 от 2.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 80 от 12.09.2008 г., в сила от 31.08.2008 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 5 от 19.01.2010 г.

3 чл.30, ал.1 на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета с ПМС № 139 от 24.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 57 от 2.07.2004 г., в сила от 1.07.2004 г., изм. и доп., бр. 3 от 10.01.2006 г., бр. 29 от 16.04.2010 г.

4 Междинните оценки са публикувани на Интернет- страницата на МРРБ.

5 Индикативните ресурси са определени при териториалния обхват на СЦР към 2005 г.

6 Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година относно установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). Официален вестник на ЕС n° L 154, 21/06/2003, стр. 0001-0041.

7 Ресурсите по цел 1 „Сближаване“ са насочени към по-слабо развитите региони и държави-членки на ЕС, чийто БВП на глава от населението е по-нисък от 75% от средните стойности за Общността.

8 Одобрена от Министерския съвет с Протоколно решение № 52.36 от 21 декември 2006 г.

9 Протоколни решения на Министерския съвет №№ 8.19, 8.20, 8.28, 8.29, 8.31, 8.32 и 8.33 от 1 март 2007 г.

10 Обн., ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 31.08.2008 г., доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г.

11 В началото на 2008 г. с Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 относно установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) поради присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, официално са изменени границите на районите от ниво 2. Официален вестник на ЕС n° L 061, 05/03/2008, стр. 0001-0005.

12 „Преглед на бюджета на ЕС“, COM(2010) 700, 19.10.2010 г.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница