Оценка за ефективността на действията на компетентните органи във връзка с изпълнението на РПР на СЦР

2.2.Предложения за подобряване ефективността при изпълнението на РПР на СЦР

• 
  Актуалност на програмния документ спрямо спецификата на икономическите и социалните проблеми на СЦР;
  
• 
  Осигуряване на ефективни управленски правомощия за изпълнение на мерките, определени в РПР на СЦР;
  
• 
  Механизъм за финансиране на мерките, определени в РПР на СЦР – средства от ЕС и от държавния бюджет;
  
• 
  Механизъм за координация – по отношение на мерките, изпълнявани в СЦР;
  
• 
  Процедури за консултиране със заинтересованите страни (прилагане на принципа на партньорство);
  
• 
  Система за наблюдение на изпълнението на РПР на СЦР;
  
• 
  Активно предоставяне на информация (публичност) за целите на РПР на СЦР и степента на тяхното изпълнение.
  

Положителният опит от подготовката и наблюдението на РПР на СЦР, е подходяща база за преминаване към ново поколение програми за развитие, които по-ясно отчитат спецификата на икономическите и социалните проблеми на СЦР и същевременно, акцентират върху основните приоритети за развитието на ЕС. Подходът към актуализацията на РПР на СЦР се обуславя както от разпоредбите на § 4 от ЗРР (2008) – изискването за привеждане на РПР в съответствие с разпоредбите на закона и настъпилите промени в средата, от актуалните предизвикателства пред политиката за регионално развитие, както и от резултатите и препоръките от междинната оценка и включва:

• 
  Привеждане на РПР на СЦР в съответствие с разпоредбите на § 4 от ЗРР (2008) при ясно обвързване на целите и приоритетите на РПР на СЦР с НСРР, със съответните цели, приоритетните оси и мерките по оперативните програми, съфинансирани от ЕС, както и определяне на приоритетните за района от ниво 2 области за интервенции. Това включва идентифициране и директно насочване на ресурси към районите, в които различията се увеличават;
  
• 
  Определяне на механизъм за насърчаване със средства от държавния бюджет на местни инициативи и конкретни проекти за развитие на районите за целенасочена подкрепа;
  
• 
  Актуализацията на РПР на СЦР включва:
  

• 
  Привеждане на структурата и съдържанието на документа в съответствие с чл. 11, ал. 3 на ЗРР (2008).
  
• 
  Формулиране на целите и приоритетите на РПР, по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на НСРР и оперативните програми, както и обособяване на тези, за чието изпълнение ще бъдат осигурени само национални средства. Необходимо е и осигуряване на приемственост между определените цели и приоритети на РПР (2005) и новите цели чрез таблица за съответствие.
  
• 
  Определяне на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др., които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие в СЦР.
  
• 
  Интегриране на процесите по наблюдение и оценка с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС.
  

• 
  Подобряване на механизмите за координация по отношение на основните етапи на политическия процес – програмиране, реализация, контрол и наблюдение, както и взаимодействието с териториалните и междинните звена по оперативните програми, съфинансирани от ЕС;
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите за координация , осъществявани чрез Регионалния и Областните съвети за развитие с оглед постигане на по-добро взаимодействие на политиките и финансовите инструменти на ниво район (NUTS 2);
  
• 
  Укрепване на аналитичния капацитет в областните и общински администрации и на регионалните структури на централната администрация в СЦР за идентифициране на проблемите на района относно развитието му и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти;
  
• 
  Използване на възможностите за развитие на административния капацитет в СЦР на основа на обмяна на опит и добри практики, както и участие в мрежи с други региони на ЕС по програмите за междурегионално сътрудничество;
  
• 
  В рамките на процеса за децентрализация на държавното управление, териториалните органи на изпълнителната власт, които имат функции във връзка с осъществяването на политиката за регионално развитие на съответната територия, следва да бъдат осигурени с ефективни правомощия и ресурси.
  

Ефективността на системата за наблюдение на изпълнението на РПР на СЦР следва да бъде осигурена чрез изграждане на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти, които се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от други финансови донори. По този начин ще се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на мерките за развитие, предвидени в плановите и стратегическите документи, разработвани на различни териториални нива и в различни сектори. От гледна точка на РПР е необходимо стандартизиране на методологията за описание на териториалния обхват и съответно териториалното въздействие на реализираните мерки. В този аспект, следва да бъде предвиден механизъм за обмен на данни между Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България [ИСУН] и други системи, поддържащи информация, свързана с реализацията на политиката за регионално развитие, за да се избегне дублиране на информация в различните системи..

За осигуряването на обективна основа за оценка на постигането целите на РПР и приноса им към НСРР, следва да бъде определен ограничен набор от индикатори, описващи икономическото и социалното състояние на районите от ниво 2, чието изменение може да бъде ефективно наблюдавано. В този смисъл е подходящо при изготвянето на годишните Национални статистически програми, да бъдат определени данните, които НСИ да събира и обработва за наблюдението на политиката за регионално развитие, включително на съответните териториални нива, включително периодичността за предоставяне на данните.

Активно предоставяне на информация (публичност) за целите на РПР на СЦР и степента на тяхното изпълнение. Процесът на актуализация на РПР на СЦР е възможност за привличане на вниманието на местната общественост върху целите на плана.

Препоръчително е след окончателното приемане на АДИ РПР СЦР 2010-2013 г. Резюме на документа да бъде достъпно чрез интернет страниците на МРРБ и на областните и общински администрации от СЦР.

Практиките за информиране на средствата за масова информация за работата на РСР могат да бъдат разширени чрез фокусиране на комуникационните дейности, осъществявани по оперативните програми, върху специфичните особености на СЦР.

3.Насоки и препоръки за разработване на РПР на СЦР за периода след 2013 г.

Съгласно Концепцията за програмиране на развитието на Република България започна разработването на Национална програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 – рамков дългосрочен документ, който въз основа на анализ на ситуацията в държавата и тенденциите за развитие, определя визията и общите [дългосрочни] цели на националните политики за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. Стратегическите цели за развитие и свързаните с тях приоритети е необходимо да бъдат отчетени при подготовката на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за периода 2014-2020г.

В този смисъл, разработването на програмен документ за развитието на СЦР за периода след 2013 г., зависи от общия модел на програмирането на териториално ниво и определянето на съответните правомощия на териториалните органи на изпълнителната власт за ефективно изпълнение на програмните документи. В този контекст са възможни различни варианти.

Ефективността на системата за междуинституционална координация на развитието зависи от разпределението на координационните функции на различните териториални нива. Подходящо е да бъде използван положителният опит от регионалната координация, като Регионалните съвети за развитие станат част от общата система за координация, оглавявана от Съвета за развитие към Министерския съвет и функционално да засилят ролята си за осигуряване съответствие между националните цели и местните интереси. В бъдеще е необходимо да се отчита и териториалния контекст на секторните политики, като за целта се разширят правомощията на РСР по отношение формулирането на секторните стратегии. Да се утвърди ролята на Регионалните съвети за развитие като органи, които не само обсъждат и съгласуват, но и приемат документите за стратегическо планиране при провеждане на политиката за регионално развитие. Областните съвети за развитие следва да се превърнат в основен център за обсъждане на местните аспекти на секторните политики, тяхното финансово осигуряване и координиране на действията и мерките за изпълнение.

При подготовката на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 следва да бъде отчетен новият стратегически програмен подход за политиката на сближаване¹² с оглед на постигането на по-тясно интегриране на политиките на ЕС за изпълнение на Стратегията „Европа 2020“.

В контекста на описаните по-горе условия, могат да бъдат направени следните препоръки и предложения относно разработването на РСР на СЦР за периода 2014-2020 г. :

• 
  Да се отчетат стратегиите за развитие заложени в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие България 2020 и Общата стратегическа рамка за развитие на ЕС в периода до 2020 г.
  
• 
  При разработването на РСР на СЦР следва да бъдат взети предвид целите и приоритетите на НСРР и на стратегическите и планови документи за регионално и местно развитие, както и секторните приоритети и инвестиционните намерения на структуроопределящите за Северен централен район политики;
  
• 
  Да се идентифицират мащабните проекти на територията на СЦР, свързани с изпълнението на Регионалния план за развитие, които ще търсят подкрепа от бъдещите оперативни програми;
  
• 
  Една от основните цели на РПР на СЦР, следва да бъде преодоляване на вътрешнорегионалните различия, по които не се наблюдава значим напредък в настоящия период;
  
• 
  РПР на СЦР за новия програмен период да създаде необходимите условия за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион на територията на района;
  
• 
  Водещите приоритетни направления през новия програмен период 2014-2020 г. да бъдат свързани с интегрираното и устойчиво развитие на градовете и селата, енергийната ефективност и използване на ВЕИ, както и с подобрената мобилност и транспортна достъпност. Особен акцент може да бъде поставен върху иновациите, повишаване на енергийната ефективност, въвеждане на нови „зелени” технологии и генериране на енергия от ВЕИ, намаляване на замърсяването на въздуха и околната среда за постигане на целите на Стратегия „Европа 2020”;
  
• 
  При програмирането на новия планов период, констатираното изоставане на индустриалния сектор в СЦР налага да се приложат мерки за неговото стабилизиране и ново технологично развитие с по-висока БДС;
  
• 
  Да се изведат на преден план борбата с безработицата, повишаването на трудовата заетост и ученето през целия живот, овладяването на негативните демографски процеси и негативната динамика в движението на населението. Развитието на териториалното сътрудничество, с акцент върху трансграничното сътрудничество да се използва като инструмент за развитие и мобилизиране на ресурсите и потенциалите в региона;
  
• 
  Да се разработи и приложи ефективен механизъм за въздействие върху развитието на районите за целенасочена подкрепа (РЦП);
  
• 
  В процеса на планиране да се изработят интегрирани системи за постигане на устойчиво развитие, в които всички партньори да имат ясни ангажименти и планирани дейности с оглед постигането на общите цели и концентрация на въздействието;
  
• 
  Да се организират информационни кампании в областите и общините на района, за да бъдат представени и обсъдени предложенията на ЕК относно новата кохезионна политика на ЕС, регионалната политика на България, както и приоритетите за развитие на Северен централен район за следващия период 2014-2020 г.