Доклад за сближаването Брюксел, 13 декември 2007 г. Становище на


Въпреки че докладът е изключително богат и наситен с информация, за съжаление тези данни не винаги се сравняват



страница2/10
Дата24.07.2016
Размер0.55 Mb.
#3099
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

2.5Въпреки че докладът е изключително богат и наситен с информация, за съжаление тези данни не винаги се сравняват.





  • Така например при паралелния прочит на параграфи 2.1.3, 3.2, 2.2.4 (по-специално графиката) и 2.2.6 от приложение І изпъква трудността да се съчетае икономически растеж с хармонично развитие (в случая създаването на работни места, което е в полза на всички региони). Все пак това е истинско предизвикателство, особено за някои нови държави-членки (Полша, Унгария, Румъния, България и Чешката република).




  • Наистина Ирландия, Гърция и Испания - бивши страни, ползвали се от политиката на сближаване, наваксаха изцяло или отчасти изоставането си, но дали техният растеж е устойчив? Как да бъдем оптимисти по отношение на бъдещото развитие, при положение че от десет години насам почасовата производителност изостава в сравнение със средната производителност за Европа или че растежът се дължи до голяма степен на сектора на недвижимите имоти (Испания, например)? Как да се обясни, че въпреки силния растеж на Ирландия, който я изведе на второ място по реален БВП на глава от населението и ѝ даде възможност отново да достигне пълната заетост, приблизително един мъж и една жена на всеки пет са застрашени от бедност?




  • В този обстоен доклад прави голямо впечатление отсъствието на въпроса за качеството на заетостта, признато през 2000 г. като ключова цел в Лисабонската стратегия4. Смятаме, че всяка държава-членка следва да направи точна проверка дали работните места, подкрепяни от структурните фондове или създадени благодарение на тях, са работни места дали възможност за интегриране на хората на трудовия пазар за достойни условия на живот с адекватно заплащане.

2.6ЕИСК обръща внимание и върху факта, че никъде не се споменава социалната икономика, в която вероятно участват активно 10% от европейските предприятия и ролята ѝ в сближаването (и по-специално помощта, която оказва на най-уязвимите на пазара на труда). Този сектор създава качествени работни места и допринася за устойчиво развитие, тъй като свързва заетостта с територията, дава нов импулс на селските райони, създава социален капитал и изпреварва процесите на секторно и териториално преструктуриране. Във връзка с това е желателно да се разполага с количествено и качествено сравними статистически данни за държавите-членки с цел по-добре да разберем този сектор.




2.7ЕИСК смята, че би трябвало да се разгледат или да се доразвият редица аспекти на икономическото, социално и териториално сближаване, като например равните възможности на трудовия пазар.




2.8Ако все още бяха необходими доказателства за ползата от политиката на сближаване в ЕС, докладът предлага нови елементи:





    • пазарните сили благоприятстват развитието на столиците и потоците от работещи и безработни се стичат към тях, обаче раят, който те обещават, често пъти е измамен. Този елемент не бива да се подценява в дискусиите, стремящи се към насърчаване на мобилността и за борба с безработицата;




    • освен това столиците често пъти са единствените двигатели на растежа. Вторични центрове на развитие с международно влияние и икономическа стабилност съществуват само в три страни. Това би могло да обясни защо средното ниво на растеж на регионално равнище варира от 0% до 8,6% (1997 – 2004 г.);




    • ако една страна, в която развитието в общ план зависи от столицата, достигне критичния праг от 75%, то на много региони ще е необходимо значително повече време, за да го постигнат.

Следователно беше належащо пълното признаване на териториалното сближаване като една от главните цели на ЕС, тъй като изглежда, че то се утвърждава все повече като самата основа на икономическото и социално сближаване.



2.9ЕИСК приветства новото отношение към сближаването в Европа, при което ситуацията в Европа се съизмерва с тази при световните й конкуренти, като се изтъква ролята на столиците и ефекта от тях по отношение на устойчивостта на развитието (най-вече диспропорционално развитие и натиск върху околната среда) и въздействието от изменението на климата в регионален план.




2.10ЕИСК подкрепя целта на ЕС да застане начело на борбата с изменението на климата. Въпреки това, ако страните извън ЕС не участват в нея, това би могло да изложи на опасност конкурентоспособността и да повлияе на политиката на сближаване на Съюза. В резултат от нарушаването на конкуренцията би се стимулирало преместването на предприятия в страни, които не водят политика в областта на изменението на климата.




2.11ЕИСК изразява задоволство от подновеното внимание към териториалното измерение на сближаването, което въпреки приемането на Перспективата за устройството на територията (1999 г.) досега стоеше встрани. В Стратегията за градско развитие, Териториалната програма, Лайпцигската харта се съдържат поредица от основни принципи на градското развитие, докато ЕИСК изтъкна значението на метрополните области, както и клъстерите в рамките на индустриалната политика и политиката в областта на иновациите.




2.12Последната глава, в която се показва връзката между политиките на Общността и сближаването, е най-неубедителна: в нея се изброява списъкът на действията, извършени в рамките на Лисабонската стратегия, без действително да се изтъкне конкретното и ефективно въздействие върху сближаването.




3.Препоръки




3.1Без да се стреми да изпреварва предстоящото си становище по собствена инициатива в отговор на публично запитване на Комисията относно бъдещия европейски бюджет, ЕИСК припомня някои от предходните си препоръки.




3.1.1Структурните фондове понастоящем са ограничени основно до отпускане на субсидии. В едно предходно становище5 ЕИСК бе предложил да се преразгледа финансовият им инженеринг с цел да се създаде мултиплициращ ефект чрез участието на Европейския инвестиционен фонд и на ЕИБ. Той предлагаше тези субсидии да се трансформират във финансови продукти по такъв начин, че да създадат ефект на лоста: покритие от едно евро за гарантиране на заем на рисков капитал би позволило да се финансират пет до десет евро инвестиции на едно МСП, например. Примерът на програмата JEREMIE трябва да се разшири6.




3.1.2Могат да се освободят средства и без да се увеличават вноските на държавите-членки, за да се вложат в проекти, носещи добавена европейска стойност (по-специално липсващите звена на Трансевропейските мрежи (ТЕМ), Европейския фонд за адаптиране към глобализацията (ФАГ).




3.1.2.1ЕИСК нееднократно е отправял критики към системата на ДДС, прилагана в рамките на европейския бюджет, тъй като налага прекомерно високи разходи за събиране на данъците, за управление и контрол7. Тези разходи трябва да бъдат намалени, което би освободило средства за общи проекти.




3.1.2.2Би трябвало да се изостави практиката на държавите-членки да се връщат неизползваните кредити от и без това ограничения европейски бюджет. Тези кредити представляват само много малък процент от годишния бюджет. Въпреки това за периода 2000-2005 г. те възлизат на близо 45 млрд., които е можело да се използват продуктивно8.




3.1.2.3В момент, когато всички държави-членки са изправени пред демографско застаряване, което води до повишаване на социалните разходи, докато същевременно Пактът за стабилност им налага бюджетни ограничения, публично-частните партньорства биха могли да предложат алтернативно решение, при условие че публичната администрация (по-специално на поднационално равнище) може да договаря балансирани споразумения с частния сектор, което предполага засилване на административния капацитет.





Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница