3.2Стратегическите насоки, които ръководят регионалната политика, са в синхрон с Лисабонската стратегия. ЕИСК предлага в регионалната политика да се вземе предвид по по-балансиран начин Стратегията за устойчивото развитие, която е свързана предимно със сближаването във всичките му аспекти, тъй като Лисабонската стратегия, която я допълва, се съсредоточава върху конкурентоспособността9.
Надхвърля границите на Европа благодарение на външното си измерение
Приоритети10
Подобряване на растежа и заетостта, осигуряване на динамика и добро функциониране на еврозоната, превръщане на Европа в по-привлекателно място за инвестициите и за работещите, поставяне на знанието и иновациите в услуга на растежа, привличане и задържане на по-голям брой хора на пазара на труда и модернизиране на системите за социална защита, подобряване на способността за адаптиране на работниците и на предприятията и повишаване на гъвкавостта на трудовите пазари, повече инвестиции в човешки капитал с подобряване на образованието и квалификацията.
Отговор на изменението на климата, насърчаване на качествено здравеопазване – обществено здравеопазване, борба със социалното изключване и противодействие на демографските промени, по-добро управление на природните ресурси, по-устойчив транспорт, борба с бедността в света, стимулиране на развитието.
3.2.1Картите, приложени по-долу, изготвени от Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (на англ. ESPON: European Spatial Planning Observation Network), илюстрират нарастващата поляризация и метрополизация, очаквани до 2030 г., които ще възникнат вследствие на задълбочаване на Лисабонската стратегия при сегашната й насоченост. Подход, съсредоточен по-скоро върху сближаването, би дал възможност да се разшири икономическото ядро и най-вече да доведе до възникването на други полюси на развитие (прибалтийските региони, източния район, ограничен от Виена, Берлин, Варшава и Будапеща, Южна Франция и Каталуня).
3.2.2В това отношение ЕИСК припомня11 значението на развиването и прилагането на полицентризма на две нива в рамките на хармонично развитие с цел да се избегнат пагубните последици от поляризацията12. Първото ниво би улеснило появата на полюси на развитие, разпределени на европейската територия, за разпространяване на растежа и заетостта вън от икономическото ядро (петоъгълника); второто ниво би консолидирало връзките и синергиите между големите градски центрове и (около)селските райони, за да се избегнат по-специално „териториалните пукнатини” вътре в самите NUTS (номенклатура на териториалните статистически единици).
Сравнителни сценарии/ Пространствена структура и градска йерархия през 2030 г.
3.3Като се има предвид нарастващото надмощие на столиците като място за създаване на богатство, дейности и работни места, особено в някои нови държави-членки13, и силната взаимовръзка между нивото на увеличаване на БВП и инфлацията, правителствата и гражданското общество в страните в процес на присъединяване към еврозоната би трябвало да отделят специално внимание на последствията от преминаването към единната валута върху вътрешното сближаване. То може да бъде засегнато, ако различните региони на дадена страна се окажат с нееднаква степен на развитие. В този случай, без да се пренебрегват преимуществата от въвеждане на еврото14, освен че политиката на единния лихвен процент би могла да не отговаря на специфичните нужди на тяхната национална икономика, то тя ще повлияе различно на големите центрове на дейност (между които столицата) и на останалите региони. В допълнение, координирането на икономическите политики на държавите-членки трябва да се засили, за да се смекчи това явление.
3.4В доклада се подчертава отново значението на услугите от общ интерес (УОИ). В контекста на новия протокол относно услугите от общ интерес, приет от МПК през 2007 г., ЕИСК отново отправя искане да се определят на ниво Общност “общи стандарти за всички услуги от общ интерес (икономически и неикономически), включително и за социалните услуги от общ интерес, които да бъдат определени в приета по процедурата за съвместно взимане на решения рамкова директива, като по този начин се създаде общностна рамка, отразяваща специфичните им характеристики“15.
3.5„Според ЕИСК [чиято позиция беше изразена и от Европейския парламент в неотдавнашни доклади] сближаването не може да се разбира единствено според показателите, отнасящи се до БВП. Той приканва към изготвянето на „по-представителен показател на сближаване [който би включвал], заедно с БНП, и параметри като нивата на заетост и безработица, обхвата на социална защита, степента на достъп до услугите от обществен интерес и др.16“ Тези показатели трябва да се допълнят и с показатели относно неравенството на доходите (коефициент на Джини или квантилно отношение) и относно емисиите на CO2 (на глава от населението или изменения от 1990 г. насам. В общи линии е наложително да се консолидират статистическите инструменти, особено на равнище на NUTS и да се засилят връзките между Евростат и националните статистически институти с цел да се разполага в най-кратък срок с най-пълните и точни данни17.