Доклад за сближаването Брюксел, 13 декември 2007 г. Становище на

3.6ЕИСК предлага да се разгледа дали на следващия етап на отпускане на структурните фондове не би било по-удачно да се използва икономическият показател на брутния национален доход (БНД) вместо БВП, както вече се прави при Кохезионния фонд. Този метод би дал възможност да се вземат предвид не само трансграничните работници, икономическото въздействие от които, както се подчертава в една от таблиците на доклада, допринасят за задълбочаване на различията, докато се насърчава мобилността на всички равнища, но и потоците на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), една част от приходите от които се връщат в страните на произход. БНД, за разлика от БВП, отчита изходящите и входящи потоци. При някои страни (Люксембург, Ирландия, Чешката република, Естония, Кипър, Унгария и в по-малка степен Полша и Румъния) тази разлика може да се окаже значителна, което от своя страна може да доведе до това отпускането на Структурните фондове да се окаже далеч от оптималното. Също така следва да се отбележи, че такива данни липсват на ниво NUTS, което трябва да се компенсира доколкото е възможно.

4.Отговори на някои от въпросите от запитването

4.1Как ще противодействат регионите на натиска за преструктуриране от страна на динамичните конкуренти в ниско- и среднотехнологичния сектори?

4.1.1По отношение на повишаването на категорията на европейските предприятия се установява, че както при Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие, така и при Междууниверситетската програма за сътрудничество, и двете целящи стимулиране на МСП и регионите на знанието, продължава да се използва в прекомерна степен подходът отгоре-надолу. Целесъобразно е да се насърчава „включването в мрежи от центрове на върхови научни и технологични постижения, промишлените паркове, структурирани „мостове“ между академичните среди, индустриалната област и правителството“. Въпреки казаното трябва да се обърне сериозно внимание на факта, че „стремежът към иновации рискува да доведе до ново фрагментиране, ако не се създадат нови компетенции, за да се насочат гражданите към промяна“¹⁸. Това изисква да се проучи по-сериозно аспектът на качеството на заетостта, тъй като „освен увеличаването на инвестициите в научни изследвания и развойна дейност, както и на инвестициите като цяло и в началното и непрекъснато обучение, за да се отговори на нуждите на информационното общество на знанието, повишаването на качеството на професионалния живот е ключ към повишаване на производителността, както и на иновативния капацитет на предприятията. Това се доказва от научните изследвания на връзката между качеството на труда и производителността и на значението на понятието „добра работа“ от гледна точка на заинтересования работник с оглед мотивацията му да положи труд и да даде резултати“¹⁹.

4.1.2„Идентифицирането на синергиите и ангажирането на всички заинтересовани страни за успеха на структурните промени могат да направят индустриалните промени приемливи от социална гледна точка, ако при предвиждането и управлението на промените се осигури системно участие на социалните партньори и последователно се действа за изпълнението на двойна цел: постигане на конкурентоспособност на предприятията и намаляване на отрицателните социални последици“²⁰.

4.1.3В трансграничните региони индустриалните промени биха могли да се улеснят „като се конкретизира транснационалната незадължителна рамка за колективно договаряне, както е посочено в социалната програма за периода 2005-2010 г.“²¹

4.1.4Комитетът подкрепя искането на Европейския парламент за изготвяне на оценка на преместването на производството и неговото проследяване на териториално равнище (закрити/открити работни места, вид работни места, отражение върху икономическото, социалното и териториално сближаване) и за отправяне на конкретни предложения под формата на периодични доклади.²²

4.1.5Част от неизползваните кредити би могла да увеличи средствата на Европейския фонд за адаптиране към глобализацията – нов инструмент, който временно и бързо предоставя помощ на уволнените работници, „пострадали от глобализацията“. Едновременно с това би било необходимо да се преразгледат критериите за отпускане на помощ като се намали броят на уволнените работници, необходим за да може този фонд да влезе в действие, тъй като МСП представляват 99,8% от предприятията (микропредприятията са 91,5%) и 67,1% от общата заетост.

4.1.6Както се предвижда в общите разпоредби за Структурните фондове, седемгодишният срок, през който едно предприятие, получило помощи, се задължава да остане там, където е инвестирало, трябва да се запази.

4.1.7По отношение на инициативата JEREMIE по първоначални изчисления изглежда, че тя е прекалено съсредоточена върху високотехнологичните сектори и няма да бъде достатъчно от полза за МСП, които не участват активно в тези сектори.

4.1.8Не всички европейски региони ще бъдат в състояние да се наредят в челните редици на икономиката на знанието поради липса на инфраструктура или на човешки капитал, или пък поради недостатъчната си големина, която не позволява да се правят икономии от мащаба. Поради това ще трябва да си изградят собствена позиция спрямо близките метрополни области, като развият резидентна икономика или като се специализират в сфери, в които ефектите от агломерацията не са толкова важни или в които необходимата критична маса не е толкова висока. ЕИСК изразява несъгласие селските райони да бъдат приравнени към селскостопански райони без други перспективи.

4.1.9Една от алтернативите е в туристическия и производните му сектори. Затова могат да бъдат създадени „нови селски професии, като специализирана търговия с местни продукти, традиционно и хранително-вкусово занаятчийство, услуги, свързани със спорта и с екологичния отдих, аудиовизуални и виртуални центрове, културна дейност, детски градини, къмпинги и хижи, природна медицина, козметични услуги, традиционно строителство и обновяване на търговски помещения, интернет клубове, местна търговско-рекламна дейност с недвижими имоти, оказване на помощ при нови дейности, производство на стоки и услуги за ежедневно ползване, специализирано обслужване на възрастни хора”²³. Следва да се обърне възможно най-голямо внимание и да се окаже подкрепа на екологичния туризъм, основаващ се на екологично управление. Екологичният туризъм има за цел да възпитава гражданите в духа на устойчивото и съобразено с екологията развитие, което не нарушава природното равновесие. Европейският социален фонд и FEADER могат да допринесат за това.

4.1.10Културният туризъм може да предостави интересни възможности за много райони. Във връзка с това „Европейският съюз би могъл да насърчава най-добрите практики в областта на управлението на културните туристически услуги като предвиди конкурентни системи и награди в тези програми, като се започне с програмата „Европейски столици на културата” и бъдещата програма „Най-добри европейски дестинации“. Освен това ЕС би могъл да подкрепи със съвети градовете и териториите, които решат да се кандидатират за тези две програми и да им отпуснат по-значителна от сегашната финансова помощ, дори преференции при използването на Структурните фондове”²⁴.