В каква степен промяната на климата е предизвикателство за политиката на сближаване?

4.2В каква степен промяната на климата е предизвикателство за политиката на сближаване?

4.2.1ЕИСК споделя мнението на ORATE²⁵, че последствията от изменението на климата ще се променят според регионите и ще изискват диференциран отговор. В икономическото ядро целта ще бъде да се запази икономическата производителност като се намалят отрицателните икономии от агломерации (атмосферно замърсяване и емисии на CO₂) с помощта на новаторски и ефективни системи за обществен транспорт и по-добро управление на земята. В южноевропейските региони, както и в планинските райони, основното предизвикателство ще бъде ограничаването на хаотичното използване на земята и на строителството. По-отдалечените области ще се нуждаят от новаторски решения за подобряване на достъпа до тях като се вземат мерки, които не водят до отрицателен ефект в дългосрочен план.

4.2.2ЕИСК предлага да се подсили бюджетно и да се допълни Фондът за солидарност, който понастоящем предоставя неотложна помощ при природни бедствия. С цел да се покаже по-ясно загрижеността на ЕС от изменението на климата, което налага по-дългосрочни мерки, ЕИСК предлага в бъдеще Фондът за солидарност да съфинансира също така и проекти, насочени към превантивно управление на рисковете.

4.2.3Необходимо е да се използват едновременно ясни и прозрачни критерии за допускане до финансиране на проектите по различните програми и бюджетни позиции. Тези критерии би трябвало да се отнасят по-специално до устойчивото развитие и да отчитат въздействието на проекта за околната среда, здравеопазването, заетостта и европейската конкурентоспособност²⁶.

4.3Как би могла политиката на сближаване да насърчи хармоничното, балансирано и устойчиво развитие, отчитайки разнообразието от територии в ЕС, където има както необлагодетелствани зони, острови, земеделски райони, така и големи градове, западащи промишлени региони, а също и зони със специфични географски характеристики?

4.4ЕИСК нееднократно изрази становището си за прилагане на полицентризъм към устройството на европейската територия. В четвъртия доклад се подчертава надмощието на икономическото ядро („петоъгълника”) и нарастващото значение на столиците, но също така и разходите в социален план и за опазване на околната среда, които са свързани с това. Развитието на вторични полюси на развитие, на метрополни области наред с консолидиране на синергиите и на допълняемостта между градските центрове и по-отдалечените региони. Би могла да се прави периодична равносметка на социално-икономическата ситуация в метрополните области посредством доклад, което би наложило разработването на статистически инструмент за проследяване²⁷. От друга страна ЕИСК смята, че за тази цел може да се окаже полезно сключването на териториални пактове за развитие в контекста на глобализацията, особено доколкото те могат да се впишат в подход, ориентиран в перспектива, с който да се допринесе за културното развитие на обществото и за участието на всички граждани²⁸.

4.4.1ЕИСК смята, че е целесъобразно, особено в контекста на градската среда, прилагането на модела на „социално отговорната територия”, тоест територия, която, както посочва споразумението от Бристъл²⁹ от м. декември 2005 г., да съсредоточава развитието си върху принципите на устойчивостта, като включва в динамиката си икономическото, социално и екологично измерение, както и социално-икономическото въздействие от застаряването на населението. Във връзка с това участието на действащите лица на гражданското общество в общото определяне на насоките, които трябва да се следват, насърчавано от шестата рамкова програма за научни изследвания и развитие, трябва непременно да бъде поддържано и подкрепяно. Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие предвижда специфични дейности в сектора на човешкото развитие и на застаряването³⁰.

4.4.2Тъй като районите с потенциал за създаване на работни места и дейности могат да надхвърлят националните рамки, би трябвало да се отпуснат повече средства за Interreg с цел насърчаване на трансграничното сътрудничество³¹.

4.4.3По отношение на най-отдалечените региони „ЕИСК приветства намерението на Комисията за създаване, в рамките на конвергенцията, на специален механизъм за компенсиране на всички слаби страни на най-отдалечените региони, както и регионите с постоянни структурни слабости“³². Като констатира, че 50 % от фондовете са предназначени за научни изследвания и развойна дейност в няколко региона, ЕИСК призовава към „засилване на мерките за насърчаване на трансфера на технологии между регионите“. ЕИСК смята, че „една европейска политика за регионите с трайно неблагоприятни условия трябва да се основава на три главни принципа“, като това са 1)  трайност (основното понятие за „догонване“ не е подходящо за тези региони); 2)  „позитивна дискриминация“, с цел установяване на истинска равнопоставеност с другите региони и 3) пропорционалност, с цел отчитане на разнообразните географски, демографски и екологични характеристики, както и ограниченията, с които те трябва да се справят. За преодоляване на неравнопоставеността могат да бъдат обмислени интервентски мерки със социален характер, като „преки помощи за някои търговски дейности или доставчици на услуги, преференциални тарифи за жителите за морския или въздушен транспорт, качествени обществени услуги“ и др.³³

1. 
   Комисията има право, когато казва, че ограниченията в достъпа до островите на практика „увеличават времето за пътуване с кола или влак поради времето за прекосяване на морски отсечки“. Достъпът е „специфичен проблем“, пред който са изправени островите. Комисията също така е права да подчертае и проблема за малкия брой на островното население. Всъщност, повечето от островитяните не могат да разчитат на техния вътрешен пазар. Все пак техните „дългосрочни перспективи за развитие“ се определят от други проблеми, като например ограниченията на ресурсите, природните рискове и крехкото равновесие на околната среда.“
   

2. 
   Член 16 от Договора за създаване на Европейската общност предвижда, че „…[Общността и ] държавите-членки, всеки в рамките на своите правомощия и в рамките на прилагането на този Договор, полагат грижи тези услуги да функционират на базата на принципи и условия, които им дават възможност да изпълнят своите задачи“.
   

3. 
   Бихме могли да цитираме между съществуващите инструменти единния модел за универсалните услуги за сектора на обществените услуги, чието приложение в тази област е предвидено от политическите документи и законодателните текстове на Европейския съюз. На това средство е отделено специално внимание в Зелената книга относно услугите от общ интерес³⁴.
   

4.4.4ЕИСК припомня колко е важно да се налагат санкции на предприятията, които получават субсидии от ЕС, но се преместват преди изтичане на седемгодишния срок. Не може публичните фондове да се прахосват като се отпускат средства за разрушаването на работни места.