Доклад за специалната рамка за подпомагане на традиционните доставчици на банани от страните от актб
Изтегляне 330.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.Търговски режим на ес
- 5.Финансови решения 5.1.Бюджетен ред за 2007 г.
- 5.2.Бюджетен ред за 2008 г.
- 5.3.1.Стратегии за реагиране 1999—2008 г.
- 5.3.2.Подобряване на конкурентоспособността
- 5.3.3.Поддържане на разнообразие
- 6.Прилагане 6.1.Общи положения
- 6.4.Напредък на национално равнище
- 7.Мониторинг на въздействието
- 7.2.Уместност на стратегиите по държави
- 8.Заключения и препоръки
|
BG
Брюксел, 17.3.2010 COM(2010)103 окончателен СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Двугодишен доклад за специалната рамка за подпомагане на традиционните доставчици на банани от страните от АКТБ SEC(2010)331 1.ВъведениеСпециалната рамка за подпомагане (СРП) за традиционните доставчици на банани от страните от АКТБ бе създадена през 1999 г. с цел да бъдат подпомогнати тези доставчици да се адаптират към изменящата се международна конкуренция, като нейният срок изтече през декември 2008 г. СРП бе насочена към 12 традиционни доставчици на банани: Белиз, Камерун, Кабо Верде, Кот д’Ивоар, Доминика, Гренада, Ямайка, Мадагаскар, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини (наричана по-нататък Сейнт Винсънт), Сомалия и Суринам. По схемата на СРП бяха предоставени общо около 376 млн. EUR. Целите бяха или подобряване на конкурентоспособността на традиционните производители на банани от страните от АКТБ или, ако това вече не бе осъществимо, поддържане на разнообразието. Целта трябваше да бъде постигната за проекти, замислени, за да доведат до:
Годишното разпределение на средствата по държави се основаваше на разликата в конкурентоспособността в сравнение с доставчици от трети държави и на значението на производството на банани за икономиката на всяка една страна от АКТБ1. Годишният бюджет постепенно намаля от 44,5 млн. EUR (1999 г.) на 29,2 млн. EUR (2008 г.). До 2003 г. алгоритмът за разпределение беше замислен с цел предоставяне на повече помощ за държави, които са засегнати от по значителна разлика в конкурентоспособността. От 2004 г. нататък държавите, постигнали ползи от конкурентоспособността си, получиха коефициент за намаление. 2.Правно основание:На 22 април 1999 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 856/19992 относно установяване на специална рамка за подпомагане на традиционните доставчици на банани от страните от АКТБ. На 22 юли 1999 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 1609/19993 за определяне на подробни правила за приложение. През 2007 г. и 2008 г. бюджетният ред беше съответно от 28,67 млн. EUR и 29,226 млн. EUR. Решенията на Комисията за определяне на сумите по държави бяха приети на 23 април 2007 г.4 и на 21 април 2008 г.5 В член 9 от регламента на Съвета се посочва следното: до 31 декември 2000 г., а впоследствие на всеки две години, Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за действието на настоящия регламент, придружен при необходимост от предложения. Настоящият доклад обхваща 2007 г. и 2008 г.6 и е придружен от работен документ на службите.
3.Информация за пазараЕвропейският съюз (ЕС) е най-големият потребител и вносител на банани в света. В сравнение с 2007 г. през 2008 г. в ЕС бяха консумирани 5 416 449 t. (посочено по-долу като t.) банани (+3,5 %), от които 4 848 889 t. (+3.7%) бяха внос от трети държави и 567 560 t. (+2,3%) бяха с местен произход. През 2008 г. САЩ внесоха 3 976 146 t. банани, което представлява спад от 0,7 % спрямо предишната година. Почти цялото количество банани, внесено от САЩ, е с произход от Централна и Южна Америка (като количеството банани с произход от страните от АКТБ представлява 0,003 % от общия внос). Пазарът на банани в ЕС е снабдяван от държави по схемата за най-облагодетелствена нация (НОН) (главно държави от Централна и Южна Америка), страни от АКТБ и местни производители. През 2008 г. количеството банани по схемата на НОН, които бяха консумирани в ЕС, беше 72,5 %, докато количеството банани от страни от АКТБ беше 17 %, а останалите 10,5 % бяха произведени в ЕС. Основните доставчици на банани по схемата на НОН бяха Еквадор, Колумбия и Коста Рика, съответно с 1 328 033, 1 278 133 и 893 395 t. внесени количества. В рамките на същата година основните доставчици от страните от АКТБ бяха Камерун, Кот д’Ивоар и Доминиканската република, които изнесоха съответно 279 530, 216 583 и 170 396 t. Кабо Верде, Гренада, Мадагаскар и Сомалия не изнасят вече банани за ЕС. 4.Търговски режим на есОт 1 януари 2006 г. ЕС прилага тарифа за НОН от 176 евро/t. за внос на банани в съответствие с ангажиментите на ЕС за преминаване от предишната система на квоти към режим, включващ само тарифни мерки. Статистическите данни във връзка с въздействието на новия режим върху вноса сочат, че той поддържа условията за достъп до пазара, като същевременно вносът е нараснал. В рамките на този период бананите с произход от най-слабо развитите държави се възползваха от свободен от мита и квоти достъп до пазара на ЕС в рамките на инициативата „Всичко освен оръжие“. От 1 януари 2008 г. насам същото се отнася и до банани с произход от страни от АКТБ, които са сключили споразумения за създаване на споразумения за икономическо партньорство (СИП) или водещи до такива споразумения. Всички страни от АКТБ, които не са сред най-слабо развитите държави и които са изнесли банани през 2007 г., започнаха преговори или подписаха временни или цялостни СИП. 5.Финансови решения5.1.Бюджетен ред за 2007 г.След приемането на финансовите предложения дванайсетте финансови споразумения бяха подписани в началото на 2008 г. за 28,67 млн. EUR (таблица 1). Около 42 % от средствата са предназначени за подобряване на конкурентоспособността на сектора за износ на банани в четири държави бенефициери и 58 % от средствата - за поддържане на разнообразие в осем държави бенефициери (графики 1 и 2). 5.2.Бюджетен ред за 2008 г.След приемането на финансовите предложения дванайсетте финансови споразумения бяха подписани в началото на 2009 г. за 29,23 млн. EUR (таблица 1).
Около 37 % от средствата са предназначени за финансиране на дейности за подобряване на конкурентоспособността на сектора за износ на банани в три държави бенефициери от АКТБ. Около 63 % от средствата са предназначени за поддържане на разнообразие в останалите държави бенефициери (графика 1). 5.3.Цели на програмата5.3.1.Стратегии за реагиране 1999—2008 г.Първоначалните стратегии за подпомагане в сектора на бананите бяха насочени към конкурентоспособността в повечето държави и поддържане на разнообразие в земеделието в Кабо Верде, Мадагаскар и Сомалия. Сейнт Винсънт обединява и двете цели. 
Стратегиите бяха актуализирани около 2002 г., като целта за Наветрените острови бе пренасочена към поддържане на разнообразие. В Белиз и в Ямайка преразгледаните стратегии доведоха до разпределяне на по-голяма сума за развитие на селските райони с цел стимулиране на разнообразието на земеделската продукция, като по-слабият износ (в Ямайка) и по-високата производителност и ефикасност (в Белиз) доведоха до намаляване на нуждата от нискоквалифицирана работна ръка и изключиха най-малките производители на банани от пазара за износ.
Дейностите, които се подпомагат в рамките на тази цел, са следните:
Програмите за подкрепа на конкурентоспособността представляваха почти 48% от общо разпределените средства в периода 1999 —2008 г. През 2007 г. и 2008 г. те спаднаха на 42 % и на 37 %. Четирите държави, които все още подкрепят тази цел (Белиз, Камерун, Кот д’Ивоар и Суринам) запазиха или увеличиха количествата за износ към ЕС в периода 2006—2008 г. Количествата за износ в Ямайка бяха засегнати от щетите, нанесени от урагани в периода 2007—2008 г.: 32 000 t. през 2006 г., 18 000 t. през 2007 г. и 0 през 2008 г..
Програмите за 2007—2008 г. включват:
6.Прилагане6.1.Общи положенияВъпреки че срокът на схемата изтече през декември 2008 г., текущите програми ще продължат за още няколко години. Програмите се изпълняват при централизирано управление (в Гренада, Суринам, Камерун и Сомалия) и при отчасти децентрализирано управление (в Белиз, Ямайка, Доминика, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт, Кабо Верде, Кот д’Ивоар и Мадагаскар). 6.2.Поети задълженияКато цяло изпълнението на програмите нарасна бързо от 2007 г. насам, подпомагано от предприетите мерки. Както поетите задължения, така и плащанията през 2007 г. и 2008 г. бяха значително по-високи от разпределените средства (графика 4 и таблица 1), което доведе до намаляване на закъсненията. 
В края на 2008 г. за 73 % от средствата бяха поети ангажименти за договори в сравнение с 48 % в края на 2006 г. (таблица 3). За разпределяне на по-голямата част от средствата за планирани договори бяха необходими средно две години след приемането на финансовите решения. Правят се усилия за намаляване на периода до 18 месеца максимум за средствата, разпределени през 2007—2008 г. Целта е да се разпределят повечето средства през 2010 г. освен за последващи оценки и одит. В края на 2008 г. общо RAC8 бяха 27% в сравнение с 52% в края на 2006 г.
6.3.Извършени плащанияКато цяло в края на 2008 г. плащанията бяха 52 %, което представлява значително подобрение в сравнение с 35 % в края на 2006 г. (таблица 3). 
От 2005 г. насам плащанията се увеличиха, като достигнаха 46 млн. EUR през 2008 г. – повече от два пъти в сравнение с 2006 г. Закъсненията бяха значително намалени. Плащанията плюс RAP9 се равняват на поетите задължения. Очаква се плащанията да достигнат 60 млн. EUR през 2009 г. и 2010 г. Оставащите средства ще бъдат изплатени през 2011—2012 г. с изключение на последващите оценки и одити.
В края на 2008 г. общите RAL10 представляваха 48% в сравнение с 65% в края на 2006 г. 6.4.Напредък на национално равнищеСтраните от АКТБ, които насочват усилията си към подобряване на конкурентоспособността (Белиз, Ямайка, Суринам, Камерун и Кот д’Ивоар), изпълняват своите програми по-бързо и затова имат по-малки RAC (19% - 24%) и RAL (35% - 56%) (таблица 4). От 2006 г. насам страните от АКТБ, които насочват усилията си към поддържане на разнообразие (Доминика, Гренада, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт, Кабо Верде, Мадагаскар и Сомалия), успяха да ускорят изпълнението. RAC (19% - 74%) и RAL (32% - 81%) обаче са по-променливи и високи, отколкото средните проценти за RAC (25,3%) и за RAL (48,1%).
7.Мониторинг на въздействието7.1.Общи положенияПоръчаната през 2008 г. и завършена през първото тримесечие на 2009 г. външна оценка включваше мисии в 8 държави (Белиз, Камерун, Кот д’Ивоар, Доминика, Ямайка, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Суринам). Като цяло резултатите за източната част на Карибите се прилагат също и за четирите държави, в които не бяха изпратени мисии. Текущите програми бяха оценявани по отношение на:
7.2.Уместност на стратегиите по държавиСтратегиите за повишаване на конкурентоспособността доказаха своето значение и бяха ясни и постижими в държавите, които 1) показаха сериозна ангажираност за постигането на тази цел; 2) представиха благоприятни агрономически характеристики; 3) притежаваха вече отлично структурирани в търговски аспект сектори и 4) имаха възможност да преструктурират сектора на бананите в сектор, който е ориентиран в по-голяма степен към технологиите и търговията (Белиз, Камерун, Кот д'Ивоар, Суринам и първоначално Ямайка). Техните програми на специалната рамка за подпомагане дадоха приоритет на производителността, подобряване на качеството и на ориентирането към опазване на околната среда, обучението, маркетинга на нишата и т.н. При техните стратегии бяха взети предвид също така изменящите се пазарни условия и потребности. 
Успешното поддържане на разнообразие произтича от комбинация от инициативи на микро-, средно и макроравнище. Програмите на държавите за поддържане на разнообразие не отчитат особеностите, не включват повече сектори и си поставят различни приоритети и срокове; програмите щяха спечелят, ако бяха налице по-ясни насоки. Относно поддържането на разнообразие оценката даде следните резултати:
7.3.ВъздействиеПроизводството на банани играе ключова роля в Белиз, Камерун, Кот д'Ивоар, Доминика, Ямайка, Суринам, Сейнт Лусия и Сейнт Винсънт. В Доминика, Сейнт Лусия и Сейнт Винсънт износът на банани представляваше 18,1 %, 19,7 % и 22,3% от общия износ на съответната държава през 2006 г. (ФАО 2008 г.) В сравнение с това в Камерун и в Кот д’Ивоар сектора на бананите представляваше съответно 9 % и 7 % от износа. Програмите от СРП допринесоха в голяма степен за подобряване на конкурентоспособността в Белиз, Камерун, Кот д’Ивоар и Суринам, като предоставиха по-големи възможности за оцеляване в по-либерализирана среда. Делът на традиционните доставчици от Карибите намаля от 52,3 % от общия обем на вноса от страните от АКТБ през 1992 г. на 13 % през 2008 г. Същевременно вносът от Африка нарасна от 37,4 % от общото количество банани от страните от АКТБ през 1992 г. на 59 % през 2008 г., а износът от Доминиканската република (която не е бенефициер по СРП) и Белиз нарасна от 10 % от общото количество банани от страните от АКТБ през 1992 г. на 28 % през 2008 г. Суринам е пример за успех. Благодарение също така на помощта по СРП производството се съживи и преобрази в ефикасен износен сектор, като Суринам стана единственият традиционен производител от страните от АКТБ, който постигна положителен растеж на износа в периода 2006—2008 г. В доклада за оценката се посочва, че може да се очаква дейностите да останат устойчиви в краткосрочен и в средносрочен план. Дали Белиз, Камерун, Кот д’Ивоар и Суринам ще продължат да бъдат конкурентоспособни при различна митническа тарифа, зависи почти изцяло от техния капацитет да увеличат производителността си след 2009 г. Все още е много рано да се потвърди какви ще бъдат ефектите от помощта по СРП върху икономическата стабилност и разнообразието, тъй като в края на 2008 г. бяха изплатени едва 50 % от разпределените средства. По-значителните инвестиции за поддържане на разнообразие също така са свързани с дейности за конкретно изграждане на инфраструктури (пътища, сгради, т.н.), които предполагат значителни периоди от време, преди да може да започне ефикасното им използване. Въздействието не може да бъде изразено количествено, тъй като 1) измененията на финансовите правила на ЕС доведоха до по-бавно изплащане и продължаване на сроковете за около половината от дейностите в рамките на СРП за 2003 —2005г; 2) обективно проверимите показатели за някои държави, като например Кот д’Ивоар и Камерун не са правилно разработени и не могат да бъдат използвани за оценка на въздействието и 3) не бяха въведени системи за мониторинг и събиране на данни, за да се събере кумулативна информация относно очаквани и/или действителни резултати, напр. в Белиз. В резултат от помощта по СРП обаче държавите от източната част на Карибите насочват вниманието си понастоящем към предпоставките за успешно поддържане на икономическо разнообразие. Преминаването от традиционната зависимост от бананите към други възможности е залегнало в техните планове за развитие. Насочването понастоящем към подсилването на инфраструктурата от първостепенно значение (в Сейнт Винсънт и Доминика), подобряването на образованието в селските райони (в Белиз), развитието на частния сектор (в Сейнт Винсънт и Сейнт Лусия), включването на обучение по информационни и комуникационни технологии в училищната програма, общо планиране в туристическия сектор и системи за социална подкрепа ще доведат в края на краищата до положителни резултати. Понастоящем държавите, които са се насочили към поддържане на разнообразие, са ангажирани много по-сериозно с изграждането на капацитет за поддържане на разнообразие на устойчива основа. Програмите по СРП имат положително въздействие върху целевото население и общности, като финансират специфични инвестиции в социалната сфера (като фондове за инвестиране в социалната сфера, схеми за развитие на селските райони, образование и здравеопазване). Понастоящем в държавите, ориентирани към конкурентоспособност, секторът на бананите е в по-голяма степен в съответствие с пазарните изисквания и политиките и стандартите на ЕС за опазване на околната среда. Продиктуваните от пазара производствени протоколи (напр. EurepGAP и ISO 14001) подобриха работните условия в селските стопанства, утвърдиха перспективите за опазване на почвите и намалиха отрицателното въздействие върху околната среда. За да получават европейски сертификат, производителите бяха принудени да използват по-рационално средствата и да намалят използването като цяло на химикали, използвани в селското стопанство, материали за опаковане, машинно оборудване и енергия. Устойчивостта на инициативите за поддържане на разнообразие зависи от ангажираността на правителствата по отношение на включването на тези дейности в годишните бюджетни разпределения и разходни планове. Оценката установи, че държавите, които се стремят към поддържане на разнообразие, използват средствата на СРП за изграждане на национален капацитет за справяне с по-големи и по-дългосрочни предизвикателства и цели, свързани с разнообразието на икономиката. 8.Заключения и препоръкиКомисията положи усилия за ускоряване на изпълнението, като се запазва качеството, приключи с адаптирането, необходимо за текущите проекти по СРП и преразгледа/планира проектите, одобрени през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Реалните плащания по всички програми по СРП се увеличиха от 21 млн. EUR през 2006 г. на 46 млн. EUR през 2008 г. Плащанията за всички програми ще приключат през 2012 г. (с изключение на последващи оценки и одити). Работният документ на службите включва преглед на препоръките, направени в доклада за мониторинг и оценка на въздействието от 2006 г. (COGEA, 2006 г.) и предприетите действия. За всички 8 държави, за които се докладва в доклада за мониторинг и оценка на въздействието от 2008 г. (HTSPE, 2009 г.), бе отбелязан напредък, както по отношение на конкурентоспособността, така и по отношение на въпросите, свързани с поддържането на разнообразие. Определен напредък за подобряване на конкурентоспособността и увеличаване на разнообразието Програмите направиха значителен принос за постигане на целите:
Понастоящем в държавите, ориентирани към конкурентоспособност, секторът на бананите е в по-голяма степен в съответствие с пазарните изисквания и политиките и стандартите на ЕС за опазване на околната среда, което поставя основите за трайно развитие на бизнеса. Изпълнението на препоръките, направени в предишния доклад, доведе до значимо подобряване на своевременното реагиране и качеството на изпълнението в Белиз, Ямайка и на Наветрените островите. Този аспект бе по-незначителен за Камерун и Кот д’Ивоар, които се възползват от по-разнообразни финансови източници и по този начин са по-малко зависими от помощи. В държавите, в които поддържането на разнообразие е приоритет, ефикасността страдаше от липса на насоченост, от прекалено много малки инвестиции със средни стойности от 1—1,5 млн. EUR, което ограничава възможността за въздействие. В допълнение връзките между различните инициативи са все още ограничени и слаби. Външната проверка препоръчва страните от АКТБ, ангажирани с поддържането на разнообразие, да преразгледат вноските от техните СРП за програмата за поддържане на разнообразие в икономиката на макроравнище. Това следва да включва оценка на съгласуваността на такива програми и да улеснява определянето/актуализирането на стратегията за поддържане на разнообразие на всяка държава с поставяне на ясни приоритети, включително размера и източниците на финансовите ресурси, необходими за подпомагане и придаване на институционален характер на ключовите дейности. С цел подобряване на мониторинга и на оценката на въздействието от програмите за поддържане на разнообразие, се препоръчва също така актуализиране и подобряване на логичните рамки и тяхното използване като средства за управление на програми, за да се гарантира, че изпълнителните агенции вземат постоянно предвид очакваните резултати и работят за тяхното постигане, както и активно отчитат одобрените показатели.
Перспективите за устойчива конкурентоспособност зависят в голяма степен от 1) резултата от текущите международни търговски преговори и 2) капацитета на държавите да постигнат по-големи ползи от увеличената производителност, както и икономии на разходи. На стратегиите, провеждани от някои държави, им липсваше реалистична оценка на предизвикателствата, свързани с международната пазарна ситуация и бъдещите потенциални последици от сключването споразумение в рамките на СТО и на текущите двустранни търговски преговори. Могат да бъдат постигнати резултати в държави, които 1) показват силна ангажираност за адаптиране към промените в международен план, 2) имат благоприятни агрономични характеристики и 3) вече имат добре структуриран в търговски аспект сектори. Държавите, износителки на банани, продължават да бъдат изправени преди редица предизвикателства. Те следва да се справят с тях заедно и с международна помощ. Международната общност, включително и ЕС, придават голямо значение на подкрепата за развиващите се държави за увеличаване на конкурентоспособността на цялата им икономика и по-правилното използване на международните търговски възможности. Търговската помощ на ЕС не е насочена единствено към отделни сектори. Една от предпоставките за успех е изготвянето и актуализирането на стратегии, включващи повече заинтересовани страни, за развитие на търговията и за включване в международната търговска система. Прилагането на СРП през последните десет години позволи на държавите получателки да извършват стратегическо планиране и ще продължи да бъде полезна отправна точка за бъдещи действия. 1Методологията е подробно описана в Регламент (EC) № 1609/1999 на Комисията от 2 юли 1999 г., ОВ L 190, 23.7.1999 г., стр. 14. 2OВ L 108, 27.4.1999 г., стр. 2. 3OВ L 190, 23.7.1999 г., стр. 14. 4Решение на Комисията 2007/1744/С. 5Решение на Комисията 2008/1424/С. 6Предишният доклад обхващаше 2005 г. и 2006 г: СОМ(2006) 806 окончателен. 7Големите европейски търговци на дребно налагат стандарти за качество. 8С RAC или оставащи суми, за които трябва да се сключи договор, се показва процента на средствата, разпределени за проекта, за който не е подписан договор за ремонт, снабдяване, услуги или договор за предоставяне на безвъзмездни средства или прогнози за програмата. 9С RAP или оставащи суми, които трябва да бъдат изплатени, се показва процента на средствата, за които са поети задължения или са подписани договори, но които все още не са платени или отпуснати. 10С RAL или оставащи суми, които да бъдат ликвидирани, се показва (процентът на) разпределените за програмата средства, които все още не са платени/отпуснати. Те включват оставащите суми, които трябва да бъдат платени (RAP) по съществуващи договори за изпълнение. BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 330.2 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
