Доклад за състоянието и развитието на мсп в България Специално издание, 2006и собствени изчисления 40 3 Показатели и фактори за конкурентоспособност на мсп 40

1. 
   EUROSTAT - Статистически институт на ЕС
   
2. 
   UNCTAD – Конференция за търговия и развитие на ООН
   
3. 
   HACCP – Анализ на опасностите и контрол на критичните точки
   
4. 
   АИАП - Агенция за икономически анализи и прогнози
   
5. 
   АДВФК – Агенция за държавни вземания и финансов контрол
   
6. 
   АЗ - Агенция по заетостта
   
7. 
   БВП - Брутен вътрешен продукт
   
8. 
   БДС - Брутна добавена стойност
   
9. 
   БИС - Български институт по стандартизация
   
10. 
    БНБ - Българска народна банка
    
11. 
    БСА – Българска служба акредитация
    
12. 
    БТПП - Българска търговско промишлена палата
    
13. 
    ГД – Главна дирекция на ЕС
    
14. 
    ДАМТН – Държавна агенция за метрология и технически надзор
    
15. 
    ДВ – Държавен вестник
    
16. 
    ДП - държавни помощи
    
17. 
    ДМА - Дълготрайни материални активи
    
18. 
    ЕК – Европейска Комисия
    
19. 
    ЕО – Европейска Общност
    
20. 
    ЕС - Европейски съюз
    
21. 
    ЕСЦБ - Европейска система на централните банки
    
22. 
    ЕСФ – Eвропейски социален фонд
    
23. 
    ЕФРР – Eвропейски фонд за регионално развитие
    
24. 
    ЕФТА - Европейска зона за свободна търговия
    
25. 
    ЗДП – Закон за държавните помощи
    
26. 
    ИА - Изпълнителна агенция
    
27. 
    ИАНМСП – Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП
    
28. 
    ИКТ - Информационни и комуникационни технологии
    
29. 
    КБ – Kраен бенефициент
    
30. 
    МВФ - Международен валутен фонд
    
31. 
    МФ - Министерство на финансите
    
32. 
    МС – Министерски съвет
    
33. 
    МСП - Малки и средни предприятия
    
34. 
    ММСП – Mикро, малки и средни предприятия
    
35. 
    МЗ – Междинно звено
    
36. 
    МИЕ – Министерство на икономиката и енергетиката
    
37. 
    НПО - Неправителствени организации
    
38. 
    НПР – Национален план за развитие
    
39. 
    НСИ - Национален статистически институт
    
40. 
    НСРР – Национална стратегическа референтна рамка
    
41. 
    НИРД - Научно изследователска и развойна дейност
    
42. 
    НФ – Национален фонд
    
43. 
    ОИСР - Организация за икономическо сътрудничество и развитие
    
44. 
    ОП – Оперативна програма
    
45. 
    ПМС – Постановление на Министерски съвет
    
46. 
    ПЧИ - Преки чуждестранни инвестиции
    
47. 
    СИР - Съвет за икономически растеж
    
48. 
    СО – Сертифициращ орган
    
49. 
    СТО - Световна търговска организация
    
50. 
    СФ – Структурни фондове
    
51. 
    ЦЕФТА - Централноевропейска зона за свободна търговия
    
52. 
    ЦИЕ - Централна и Източна Европа
    
53. 
    УО – Управляващ орган
    

1. 
   въведение
   

Европейският Съюз провежда политика за икономическо и социално сближаване, чиято цел е да се намалят разликите между икономическото и социалното развитие на отделните страни и региони. Въпреки, че през последните години, България постигна значителен успех в превръщането си в конкурентна икономика, главно по отношение на връзките си със страните членки на Съюза, брутния вътрешен продукт на страната все още е под 75% от средния брутен вътрешен продукт за ЕС. Това означава, че цялата страна се счита за регион по Цел Сходство съгласно новите регламенти, и ще може да получава подкрепа от структурните фондове по тази цел.

Рамка на програмиране на ОП „Конкурентоспособност”

Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози е отговорна за изготвянето на Националната Стратегическа Референта Рамка 2007-2013. Координационният съвет на НПР координира процеса на изготвяне на НСРР. Министерство на икономиката и енергетиката участва чрез член на КС (заместник-министър на икономиката и енергетиката) и представител в работната група за НПР.

Министерство на икономиката и енергетиката е отговорно за изготвянето и изпълнението на Оперативната Програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Управляващ орган е дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност”, която изпълнява и функциите на секретариат на ОП.

ОП “Конкурентоспособност” е една от седемте оперативни програми на Националната Стратегическа Референтна Рамка (НСРР) за периода 2007-2013 година разработена в съответствие с поетите ангажименти по Преговорна глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти”. Програмата съответства на стратегическата цел на НСРР „Увеличаване конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж”, както и на третия стратегически приоритет „Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес среда и доброто управление”.

На 1 март 2007 г. Министерски съвет на Република България прие първата Национална програма за реформи (НПР). Документът се стреми да направи по-ефективни и да постигне синергичен ефект между националните политики, свързани с постигане на целите на Лисабонската стратегия. ОП „Конкурентоспособност” взима под внимание мерките, заложени в НПР и е в съответствие с тези от тях, които се отнасят до развитието на МСП и предприемачеството, развитието на иновационните дейности, подобряването на бизнес средата, в това число и про-иновационната такава. Близо 90 % от бюджета на ОП е определен за тези цели. Като вторичен ефект се очаква изпълнението на подобни мерки да окаже положителен ефект върху нивото на заетост в страната.

Принцип на партньорство

Принципът на партньорство е в основата на функционирането на Структурните фондове. Официално въведен по време на реформите през 1988 г., принципът е утвърден през 1993 г. и играе основна роля в прилагането на Структурните фондове. Принципът на партньорството се доразвива през 1993 г., за да включи “икономическите и социалните партньори, определени от страната членка” в рамките на компетентните институции и власти.

Стратегията за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, приета с ПМС 312/2002 г., посочва необходимостта от спазване на принципа на партньорство, в процеса на програмиране и по време на подготовката, финансирането, наблюдението и оценката.

Критериите и механизмите за определяне и привличане на партньорите са представени в Специализирано ръководство за партньорство, изготвено от Централното координационно звено в Министерство на финансите.

Съгласно чл. 11 от регламент на ЕК 1083/2006, Оперативната Програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОП „Конкурентоспособност”) се разработва на база спазване принципа на партньорство. Съгласно ПМС 171/02.08.2002, икономическите и социални партньори бяха включени в разработването на ОП. Член 10д, точка 5 от постановлението, решение на Координационния съвет, определя ключовите икономически и социални партньори, които да бъдат включени в работната група на Оперативната програма.

Приоритети на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013

Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОП „Конкурентоспособност”) е основният програмен документ за изпълнение на политиката за икономическо и социално сближаване и за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Целта на подкрепата в рамките на ОП „Конкурентоспособност” е да развие потенциала за конкурентно и ефективно производство и бизнес, да допринесе за увеличаване на икономическия ефект и да подпомогне необходимите структурни промени с оглед постигането на устойчив напредък и приемливо сближаване в края на програмния период. За постигане на тези цели се предвижда подкрепа за развитие на производителността на малките и средни предприятия, както и за развитие на иновациите и новите технологии, и за подобряване на бизнес средата. Оперативната програма ще допринесе и за достигането на общите за ЕС хоризонтални цели, като опазване на околната среда, равни възможности и развитие на информационното общество.

Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е основана на пет приоритетни оси за програмен период 2007-2013:

Оперативната програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” ще се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие и съответното съфинансиране от страна на националния бюджет. Оперативната програма отговаря на основните стратегически и програмни документи на ЕС, като е в съответствие с политиките на Съюза и националните политики.

2. 
   Социално-икономически анализ
   

1.1. БВП

През последните седем години България постигна забележителен напредък по пътя към дългосрочна стабилност и устойчив растеж. В резултат на разумната макроикономическа политика, съчетана със спазването на строга бюджетна дисциплина и провеждането на ускорени структурни реформи средният темп на растеж на БВП за периода 2000-2006 г. достигна 5.4%, докато средният ръст на страните от ЕС-25 е 2.2%.

Брутен вътрешен продукт

(реален ръст спрямо предходната година, %)



Източник: Евростат, НСИ
Бързо развиващият се частен сектор, инвестициите и износа са основен двигател за постигнатия висок икономически растеж през последните години, като техният ръст изпреварва значително средния за ЕС25. В периода 2007–2009 г. основен принос в растежа се очаква да отбележи износът, което ще доведе до постепенно ограничаване на отрицателния въздействие на външния сектор.


Брутен вътрешен продукт по компоненти на крайното потребление

(изменение спрямо предходната година, %)




Източник: Евростат, НСИ
Висок принос ще продължат да имат и инвестициите, поради увеличеното доверие и нарасналата атрактивност на страната като част от единния европейски пазар. Очакванията за бъдещи доходи, породени от устойчивото повишаване на реалните доходи през последните години, ще мотивират допълнително растежа на потреблението.

Въпреки, че доходите на българските граждани нарастват, към настоящия момент те са чувствително под стандартите на развитите икономики. Доходът на глава от населението в страната се равнява на около една трета от средното за ЕС25 ниво, измерено по паритет на покупателната способност. Това е една от причините, предопределящи като предизвикателство пред българската икономика поддържането на високи темпове на икономическия растеж, като се запази макроикономическата стабилност и продължи либерализацията на пазарите.

Високите темпове на икономически растеж бяха регистрирани при относително ниски равнища на инфлация. След икономическата криза и хиперинфлацията през 1997 г., инфлационните процеси бяха овладяни и тя бе редуцирана до едноцифрени стойности.

В периода 2007–2009 г. ще продължи процесът на хармонизация на акцизите и на корекции в административните цени, които ще оказват еднократно въздействие за повишаване на общата инфлация. Според Програмата на Министерство на финансите се предвижда в този период да се увеличат акцизите при течните горива и да се въведат акцизи при въглищата и електроенергията, като общото отражение върху годишната инфлация през периода, се изчислява съответно на 0.5, 0.4 и 0.3 процентни пункта.