Доклад за състоянието и степента на усвояване на средствата от Европейския съюз за 2008 г в Република България и обсъждане на пътищата за повишаване на степента на усвояване на средствата през 2009 г



Дата02.06.2018
Размер112.7 Kb.

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

СЪВЕТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ


Д О К Л А Д



Относно: резултатите от проведеното пето заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси на 40-то Народното събрание на Република България


I. На 10 март 2009 г. се проведе петото заседание на Съвета за обществени консултации (СОК) към Комисията по европейските въпроси.
Присъстваха: г-н Камен Колев, представител на Българската стопанска камара, г-н Константин Главанаков, представител на Българската търговско-промишлена палата, г-н Бойко Недялков, представител на Асоциация на индустриалния капитал в България, г-н Пламен Димитров и д-р Иван Кокалов, представители на Конфедерация на независимите синдикати в България, д-р Ташо Ташев, представител на Конфедерация на труда "Подкрепа", г-н Димитър Гочев, представител на Съюза на юристите в България, г-н Тома Белев, представител на Сдружение с нестопанска цел "Зелени Балкани".
На заседанието бе поканен да присъства г-н Петър Чобанов, изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите.
На заседанието присъстваха и г-н Младен Червеняков, председател на Комисията по европейските въпроси и г-н Радослав Иванов, председател на Постоянната подкомисия по усвояването на средствата от ЕС към Комисията по европейските въпроси.
Заседанието се ръководеше от председателя на СОК г-н Димитър Гочев. Бяха обсъдени следните точки:


  1. Представяне на Годишния доклад за състоянието и степента на усвояване на средствата от Европейския съюз за 2008 г. в Република България и обсъждане на пътищата за повишаване на степента на усвояване на средствата през 2009 г.




  1. Представяне и обсъждане на мерките, които се приемат в ЕС на общностно ниво във връзка с финансовата и икономическа криза.




  1. Набелязване на предложенията на Европейската комисия, които да бъдат предмет на обсъждане в Съвета за обществени консултации през 2009 г.


II. По първата от посочените точки експозе направи г-н Радослав Иванов. Той отбеляза, че цитираният по-горе доклад е бил единодушно приет на заседание на Комисията по европейските въпроси, проведено на 29 януари 2009 г. в Благоевград и може да бъде намерен на сайта на Народното събрание в раздела за дейността на подкомисията.1 Докладът съдържа цялостен анализ по предприсъединителните инструменти, отделните оперативни програми, както и по мерките свързани с общата селскостопанска политика на ЕС. Показан е опита в усвояването на европейските фондове на другите държави-членки и са направени препоръки в краткосрочен и в по-дългосрочен план.

Г-н Иванов изтъкна, че фактите сочат през миналата година едно усвояване на европейските средства от едва около 5%. Вярно е, че от средата на месец юни 2008 г. се отбелязва рязък ръст на контрактуваните средства, но за да се превърне този ръст в трайна положителна тенденция е необходимо, преди всичко, оперативните програми да получат съответната оценка за съответствие от Европейската комисия, което все още не е станало. Действително през изминалата 2008 година вицепремиерът г-жа Плугчиева положи много усилия за опростяване на процедурите за кандидатстване, за оптимизиране на цялостния процес на усвояване на средствата. Създадени бяха Изпълнителна агенция “Одит на средствата от Европейския съюз” и Съвет за координация и оперативно управление на средствата от Европейския съюз, но като цяло прелом не бе постигнат. Очевидно проблемите не могат да бъдат решени само с организационни мерки.

Ето защо, в един по-дългосрочен план, е необходимо да се извършат съществени структурни промени. Уникалният български модел, с неговата прекалена децентрализация, води до разпиляване на и без това оскъдния административен капацитет и до слаба координация между различните звена, участващи в процеса. Това, което се предлага в доклада и зад което застава комисията, е създаването на единна държавна структура, която да обедини всички управляващи органи на оперативните програми. Това не е някакво наше уникално българско творение. Такива национални агенции съществуват в Унгария, Словения и други държави-членки. Управлението на фондовете е централизирано във всички новоприети държави от Централна и Източна Европа и сега тези държави пълноценно ползват плюсовете на европейското си членство.

Докладът на подкомисията се предшестваше от доклади на Сметната палата на Република България за извършения одит на седемте оперативни програми и на Националния план за рибарство и аквакултури и Националния план за развитие на селските райони. Констатациите на Сметната палата до голяма степен се припокриват с тези, съдържащи се в доклада на постоянната подкомисия. Сходни са и препоръките за извършване на съществени структурни промени с цел оптимизиране на процеса.

В срок до 3 месеца от получаването на доклада на Сметната палата, а докладът вече е връчен на всички засегнати органи, трябва да бъдат предприети мерки за изпълнение на препоръките и за това трябва да бъде уведомена Сметната палата. Съответно тя ще уведоми постоянната подкомисия и г-н Иванов увери участниците в съвета, че информацията на Сметната палата по най-бързия възможен начин ще достигне и до тях.

След експозето се проведе дискусия. Г-н Камен Колев изтъкна положителната роля на приетото неотдавна ПМС № 121, което третира общата рамка за усвояване на европейските фондове. БСК като работодателска организация държи главно на две неща. Първо – да се увеличи по възможност до позволената граница от 35% авансовото финансиране на проектите. Това е особено важно в условията на криза и при усложнения достъп до финансиране. Второ, да се съкрати срока за оценка на проектите, а ако това е невъзможно, то поне стриктно да се спазва въведения с постановлението 3 месечен срок. Бързината на обработка на проектите е свързана с капацитета на съответните органи, ето защо БСК приветства всички мерки за увеличаването на този капацитет.



Г-н Пламен Димитров отбеляза порасналото значение, което усвояването на средствата от европейските фондове има при сегашната икономическа криза. Той също изтъкна необходимостта от по-големи авансови плащания. Той изтъкна своята подкрепа за централизацията на дейностите по усвояването на средствата от ЕС. В Комитета за наблюдение на референтната рамка този въпрос също е бил дебатиран и много от участниците в дебата са изказали позитивно мнение относно едно такова развитие. Но всяка централизация, независимо в коя област се извършва, трябва да бъде съпроводена от увеличаване на прозрачността. В тази връзка е необходимо да се засили ролята на комитетите за наблюдение към оперативните програми. Това е начина и за засилване на социалния диалог, който става още по-важен в условията на криза.

Д-р Ташо Ташев изказа задоволство от качествата на предоставения доклад, макар, че според него има още какво да се желае по отношение на техническото оформяне на таблиците. По-нататък той изрази своето безпокойство относно ниската степен на усвояване на средствата от ЕС (според него 1,38%) и във връзка с лошия психологичен климат, който се създава в и около органите, ангажирани с този процес. Отрицателната кампания в някои масмедии плаши потенциалните бенефициенти и намалява активността им за кандидатстване с проекти. Това е особено вредно на сегашния етап, защото европейските фондове са един от важните икономически лостове за вкарване у нас на европейския социален модел. Г-н Ташев изрази известни опасения относно ефикасността на новосъздадената агенция за одит на средствата от ЕС, тъй като тя не включва един важен елемент – външният контрол чрез т. нар. социален одит. За да се преодолее този недостатък той предложи в дейността на агенцията да се привлекат и експерти на синдикатите.

Г-н Бойко Недялков изрази подкрепа във връзка с една евентуална централизацията на целия процес по усвояването на средствата от ЕС. Той изтъкна, че може да се направи аналогия между развитието на процеса на усвояване на средствата и процеса на приватизация. При приватизацията отначало също се започва с децентрализирано управление, като отделните министерства в качеството им на принципали извършват приватизацията. След това, обаче, се отчита ниската ефективност на този подход и се извършва централизация. Създаването на Агенцията за приватизация действително ускори процеса. Идеята и в двата случая е да се създаде по-голям капацитет и едно по-ефикасно третиране на проблемите, които възникват, там при приватизацията, а тук при усвояването на средствата. Г-н Недялков изрази мнение, че може да се отиде и по-нататък като се централизира и процесът на възлагане на обществени поръчки в рамките на усвояването на средствата от ЕС. Така нещата ще станат по-прозрачни и съответно ще заработят по-добре.

Г-н Тома Белев изтъкна, че проблемът, според него е в ниската ефективност на администрацията, занимаваща се с усвояването на средствата от ЕС и една концентрация на същите хора едва ли ще доведе до по-добър резултат. Необходимо е качествено да се промени работата на администрацията и особено важно е да се увеличи нейната прозрачност, защото към настоящия момент публичността на действията по усвояването на европейските средства, с малки изключения, подлежи на силна критика. Последните изменения с министерските постановления засегнаха част от тези въпроси, но не могат да гарантират достатъчна публичност. Трябва да личи, че тези средства не просто се усвояват, а се използват за смислени неща.

Обобщавайки дискусията г-н Радослав Иванов увери членовете на съвета, че оглавяваната от него подкомисия ще продължи своята работа по същия активен начин, по който прави това досега. Усвояването на средствата от ЕС, особено в условията на икономическа криза, е национална кауза и трябва да се решава именно чрез такива представителни граждански форуми, какъвто е Съветът за обществени консултации. Той благодари за добрите думи, казани за доклада на подкомисията, а така също за подкрепата на основните препоръки, съдържащи се в него, в това число за повишаване на ефикасността на администрацията чрез концентрация на ресурсите.

В заключение председателят на Комисията по европейските въпроси г-н Младен Червеняков подчерта, че тяхното мнение ще бъде отчетено при изготвянето на съответните предложения. Промени са абсолютно необходими и е добре, че бе даден ясен сигнал и от социалните партньори, че направлението на тези промени е правилно дефинирано в доклада на постоянната подкомисия. Г-н Червеняков подчерта, че концентрацията на дейностите и ресурсите трябва да върви успоредно със засилване на прозрачността и обществения контрол. В редица държави-членки на ЕС има обществени мониторингови комитети по усвояването на европейските средства и те са към съответните централизирани структури. По този начин ще се избегне и формалния характер на някои комитети за наблюдение по оперативните програми.

На проблема трябва да се погледне от един по-широк ъгъл. Необходима е не само да се създаде една обща структура, но и обща нормативна уредба, обща информационна система, обща одитираща система, обща контролна система. Защото този разпокъсан модел, който съществува сега, създаде сериозни проблеми, които предстои да се рещат.


III. По втората от обсъдените точка подробно експозе за мерките на ЕС по излизането от кризата направи г-н Петър Чобанов.2

След експозето се състоя дискусия. Г-н Камен Колев сподели, че съгласно оценките на Бизнесюръп3 за 2009 година за Европейския съюз общо се прогнозира отрицателен икономически растеж от порядъка на 1,85 процента, а за 2010 г. – пак минус 1,9 процента. По отношение на безработицата прогнозата е за около 10 процента за 2009 и 2010 година. Сравнявайки тези цифри с правителствените прогнози за България се забелязват съществените различия. Г-н Колев зададе въпросът, дали наистина съществуват основания да разчитаме, че ще минем по-леко от това, което Бизнесюръп прогнозира за ЕС през 2009 и 2010 година?



Д-р Иван Кокалов също изрази мнението, че официалните прогнози у нас за 2009 г. се разминават с прогнозите на европейските обединения на социалните партньори, на Европейската комисия, а и с фактите от последните месеци. Той отбеляза, че за пет месеца от октомври 2008 г. да февруари 2009 г. безработицата се е увеличила с около 32 000 души. Кризата при нас дойде по-късно поради периферността на нашата икономика и структурата на нашия брутен вътрешен продукт, но няма да си отиде по-рано. Прогнозите, които правят водещи икономисти са, че САЩ и ЕС ще тръгнат към възстановяване най-рано в края на следващата година, а страни като България минимум 6 месеца по-късно. При тази ситуация трябва да сме реалисти и да очакваме нарастване на безработицата и проблеми с бюджета поради факта, че значителна част от приходите няма да се реализират.

Д-р Кокалов изрази подкрепа за редица от антикризисните мерки, предприети досега, например по отношение на насърчаването на малкия и среден бизнес или относно запазването на финансовата устойчивост. Трябва да има, обаче, допълнителни целеви мерки, които да подкрепят по-ясно бизнеса, запазването на работните места, домакинствата, които имат проблеми с обслужването на взетите кредити.



Д-р Ташо Ташев подчерта изключителната важност на поддържането на активен социалния диалог именно сега, когато страната е в условията на икономическа криза. Той изтъкна, че правителството трябва да обръща по-голямо внимание на становищата и декларациите на синдикатите. Г-н Ташев поиска и допълнителни разяснения дали съществува връзка между икономическата криза, която вече се чувства и у нас и фискалната и финансовата стабилност, съществува ли вече реална опасност, която произтича от кризата?

Г-н Бойко Недялков изрази своето неодобрение по отношение политиката на банките, които в сегашните условия на криза се стремят да предоговорят условията на отпуснати кредити на фирми и граждани с цел повишаване на лихвените проценти. Тези действия, счита г-н Недялков, са в очевидно противоречие с тенденцията на падане на лихвите на европейските финансови пазари и сериозно затрудняват бизнеса, точно тогава, когато е необходимо да му се помогне.

Г-н Тома Белев прояви интерес относно мерките на общностно ниво за предотвратяване на укриването на данъци чрез офшорни зони.

Г-н Петър Чобанов отговори на поставените въпроси и направи обобщение на дискусията. По въпроса за развитието на брутния вътрешен продукт на страната ни той изтъкна, че прогнозата за 4,7 процента ръст, която действително сега изглежда напълно нереална, е била правена доста време преди да настъпят кризисните явления от м. октомври 2008 г. В средата на м. ноември 2008 г. прогнозата на правителството бе коригирана на 2,1 процента ръст. Що се отнася до прогнозите на Европейската комисия, то тази от 19 януари 2009 г. действително е за спад на БВП в еврозоната от около 2 процента, но по отношение на нашата страна прогнозата е все пак за ръст от 1,8 процента. Така, че оценките до края на м. януари не се разминават. Дали може да има нови корекции на прогнозите? Трудно е да се каже. Действително през м. февруари продължи влошаването на икономическата ситуация както в Европейския съюз, така и у нас, но в същото време започват вече да действат пакетите от финансови и икономически стимули, които бяха приети в редица държави и ще дадат резултати, както по отношение на външното търсене, така и по отношение на икономическата активност. Очакванията са през 2010 г. също да има спад на БПВ, но той да е по-малък отколкото през 2009 г. и постепенно да започне процес на излизане от кризата.

Що се отнася до фискалната стабилност на страната ни отговорът е категоричен, че към момента няма основания за опасения. Държавният дълг на България е на достатъчно ниска ниво. Действията сега са насочени към поддържане на тази фискална и финансова стабилност.

Г-н Чобанов също изрази мнението, че в условията на криза особено важен става постоянният социален диалог между изпълнителна власт и социалните партньори.

По отношение на прикриването на данъци чрез офшорните зони г-н Чобанов информира участниците в заседанието за дискусиите в Съвета на Европейския съюз. Той изтъкна, че ЕС се стреми да постигне третиране и договореност със страните, които се обозначават като офшорни, каквито вече са постигнати от САЩ. Това ще реши в значителна степен проблема, но засега не е постигнато.



По въпроса за евентуални допълнителни антикризисни мерки г-н Чобанов изрази принципно одобрение, но като се изхожда от ограничените възможности на бюджета. Тъй като кризата се отразява на приходната част на бюджета за да може да се маневрира и да се прилагат такива мерки все по-актуално става ефективното използване на ограничените бюджетни ресурси, т.е. провеждането на политика на бюджетни икономии.

IV. По-последната от обсъжданите точки бе решено програмата за работа на съвета през 2009 г. да бъде съставена чрез анкета по електронен път.
(Докладът е изготвен от секретаря на СОК Димитър Хаджиниколов на базата на изразените мнения от участниците)

3 април 2009 г.

Димитър Гочев

Председател на Съвета за обществени консултации

1 Годишен доклад за състоянието и степента на усвояване на средствата от Европейския съюз за 2008 г. в Република България, http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=docs&gid=198

2 Информацията може да бъде намерена на сайта на Народното събрание в раздела за Комисията по европейските въпроси, http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&gid=171

3 Европейската организация на работодателите и индустриалците Бизнесюръп (BusinessEurope) е обединение на 40 организации от 34 европейски държави със седалище в Брюксел.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница