II.2.Консултативни звена към Министерския съвет по чл. 21, ал. 1 и чл. 53,
ал. 1 от ЗА
Информация за състоянието на КЗ към МС ( по чл. 21, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗА) през 2010 г. е получена от 36 съвета, 6 комисии и един комитет - общо 43 (Приложение 2)
Източник: Администрация на Министерския съвет
Графика II 5: Консултативни звена към Министерския съвет
През 2010 г. са създадени 3 нови съвета - Съвет за координация при управлението на средствата от ЕС, Съвет за развитие и Междуведомствен съвет за управление изпълнението на Националната програма за действие по околна среда и здраве 2008-2013 г.:
-
Съвет за координация при управлението на средствата от ЕС (създаден с ПМС №70/14.04.2010 г. по чл.21 от ЗА) за подпомагане на Министерския съвет по въпросите, свързани с програмирането, управлението, наблюдението и контрола на мерките, финансирани със средства от ЕС. Основната задача на съвета е да одобрява проектите на стратегически и програмни документи на Република България за изпълнение на правителствената политика за икономическо, социално и териториално развитие на страната, финансирано със средства от Европейския съюз (ЕС).
-
Съвет за развитие (създаден с ПМС №110/03.06.2010 г. по чл.21 от ЗА) за създаването на организация и координационен механизъм за програмирането и реализацията на мерките за икономическо и социално развитие на Република България, Въз основа на сравнителен анализ на функциите и състава на други съвети, които имат правомощия в областта на социалното и икономическото развитие е установена липса на единен механизъм за координация на политиките. Чрез Съвета за развитие се цели да се създаде необходимата организация за обсъждане и формулиране на дългосрочна визия за развитието на страната; да се приложи единен подход при дефиниране на стратегическите цели, които следва да залегнат в секторните политики; да се координира разработването и изпълнението на програмни документи в отделните сфери на обществения живот. Задачата на Съвета е да координира изготвянето на единен стратегически документ, който ще постави насоките и приоритетите на икономическото и социалното развитие на страната в средносрочен и дългосрочен план.
-
Междуведомствен съвет за управление изпълнението на Националната програма за действие по околна среда и здраве 2008-2013 г. (създаден с ПМС №157/27.07.2010 г.) за координация на дейностите на държавните институции по ограничаване и предотвратяване на рисковете за населението от неблагоприятните въздействия на околната среда. Съветът е правоприемник на Междуведомствения съвет за управление на изпълнението на Националния план за действие по околна среда – здраве.
Две КЗ посочват в ИСПОДСА, че функциите им не са актуални – Националният съвет по безопасност на храните и Съветът за ограничаване и предотвратяване на тютюнопушенето в Република България. Съветът по европейска комуникация не посочва функции, които не са актуални, въпреки че в ПМС №83/15.04.2003 г. за създаването му все още фигурират функции по планиране на Комуникационната стратегия за подготовка на членството на Република България в ЕС и контрола и оценката на изпълнението на Комуникационната стратегия за подготовка на членството на Република България в Европейския съюз, както и Планът за действие 2002-2006 г.
За изпълнение на своите функции 3 от КЗ към МС разполагат със собствена администрация – Междуведомственият експертен съвет по преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива към МС (20 щ. бр.), Съветът по сигурността към МС (3 щ. бр.), Междуведомственият съвет за управление изпълнението на Националната програма за действие по околна среда и здраве 2008-2013 къмМС (2 щ. бр).
Възнаграждения на членовете на КЗ за участие в заседания са регламентирани само за Междуведомствения експертен съвет по преодоляване на вредните последици при прекратяване или ограничаване на производствената дейност във въгледобива към МС (създаден с ПМС №195/26.09.2000 г.).
Консултативните звена осъществяват своята дейност в съответствие с акта за създаването си. Изискване за приемане на отделен правилник за работата е регламентирано в актовете за създаване на 30 от КЗ към МС (през 2009 г. това изискване е регламентирано за 24 КЗ). 28 КЗ са приели правилници за дейността си (през 2009 г. – 25 звена). Функциониращите съвети и консултативни комисии към МС осъществяват дейността си, като определят приоритетите си чрез работни програми. Утвърдена работна програма за 2010 г. имат 11 от звената (25%). Броят на звената без утвърдена програма се увеличава от 28 през 2009 г. на 32 през 2010 г. Изпълнени мерки от работната си програма за 2010 г. отчитат също само 11 звена (през миналия отчетен период техният брой е 14).
От 43 КЗ, в правилниците за дейността на 30 са посочени начинът за отчитане на дейността им, както и органът пред когото се отчитат. За 13 няма предвидено такова задължение. През 2010 г. почти половината от тях – 21 КЗ (48%) посочват, че не са отчели дейността си за 2009 г. (през 2009 г. тези, които не са отчели дейността си дейността си КЗ са 24 от 41).
С акта на създаването по правило се определя и минималният брой на заседанията, които трябва да проведе КЗ. Най-голям брой регламентирани заседания има Съветът по европейските въпроси – 41. С по 12 регламентирани заседания са Съветът за административната реформа, Съветът за координация при управлението на средствата от ЕС и Съветът по сигурността. По-малко от предвидените заседания са провели 20 от КЗ, а повече – едва 7 от тях.
През отчетния период най-много заседания са провели Съветът по европейските въпроси (41 заседания) и Съветът за тристранно сътрудничество (40 заседания). Не са заседавали 5 от КЗ – Държавно-обществената консултативна комисия ТРАСЕКА, Националният съвет за научни изследвания, Националният съвет по безопасност на храните, Националният съвет по метрология, Съветът за ограничаване и предотвратяване на тютюнопушенето в Република България.
Привличането на външни експерти, както и контактите с представители на частния сектор спомага за по-ефективното изпълнение на заложените цели. През 2010 г. в 10 от КЗ към МС са привличани между 1 и 5 външни експерти. Най-често външните експерти са представители на други административни структури и на неправителствения сектор.
Някои от КЗ още при създаването си регламентират участие на членове, представители на частния и неправителствения сектор. Между 1 и 5 такива членове имат 20 от КЗ към МС. Само при два от съветите броят им е по-голям – Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (11 човека) и Съвета по децентрализация на държавното управление (9 човека).
През 2010 г. 17 от КЗ към МС посочват, че поименният състав на членовете им не е актуален. Най-често причините са смени на представители от отделните административни структури. При 26 КЗ не е актуален и длъжностният състав, поради предстояща актуализация (през 2009 г. – 22 звена).
Сподели с приятели: |
