Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е изготвен в изпълнение на т. 157 от Стратегията за национална сигурност на Република България (ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.).

Документът има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях.

Структурата на Доклада следва структурата на Стратегията за национална сигурност относно средата за сигурност, респективно – за политиките за национална сигурност. Докладът потвърждава правилността на подреждането на приоритетите, възприето в Стратегията, и извеждането на преден план на финансовата и икономическата сигурност, вътрешния ред, на енергийната и на социалната сигурност. Отделено е необходимото внимание и на водещите в предишни периоди приоритети в националната сигурност като отбраната и външната политика. Динамиката на политическите и социалните процеси в близко до страната ни геополитически райони и произтичащите от това изменения в съотношението на сили изискват да се поддържа висока степен на готовност на военните и политическите способности за защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси в рамките на инициативи, предприемани от ЕС и НАТО, а при възможност и чрез установяване на нови или развитие на съществуващи двустранни отношения.

В Доклада е анализирана дейността на специализираните държавни органи за защита на националната сигурност от гледна точка на изискванията на Стратегията за ясно структуриране и на системата за национална сигурност и за осигуряване ефективното й функциониране.

Годишният Доклад за състоянието на националната сигурност дава възможност на институциите, организациите и гражданите да се запознаят с оценката за факторите и обстоятелствата, които въздействат върху сигурността на страната, и да изразят по един или друг начин отношението си към политиката за сигурност.

Финансовото осигуряване на отбраната и сигурността e основен фактор за системата на националната сигурност. По консолидираната фискална програма за осигуряването на националната сигурност и отбрана и опазването на обществения ред през 2011 г. са отчетени общо разходи в размер на 2 171,3 млн. лв., от които 139,3 млн. лв. капиталови разходи. Относителният дял на разходите за отбрана и сигурност представлява 2,88 на сто спрямо БВП (3,7 на сто спрямо БВП за 2010 г.).

В група “Отбрана” извършените разходи по консолидираната фискална програма през 2011 г. са в размер на 929,1 млн. лв., или 1,23 на сто от БВП (1,5 на сто от БВП за 2010 г.).

Разходите за отбрана на консолидирана основа (928,7 млн. лв.) заедно с разходите за здравеопазване, образование, почивно дело и др., отчетени по бюджетите на Министерството на отбраната и на държавните висши военни училища за 2011 г., възлизат на 1 082,3 млн. лв., или 1,44 на сто от БВП.

В група “Полиция, вътрешен ред и сигурност” извършените разходи по консолидираната фискална програма през 2011 г. са в размер на 1 242,1 млн. лв., което представлява 1,65 на сто от БВП (2,2 на сто от БВП за 2010 г.).
1.1. Финансова и икономическа сигурност

На фона на още забавеното възстановяване на икономическата активност в страната и повишената във връзка със ситуацията в част от еврозоната външна рискова среда, през 2011 г. банковата система в България продължи да се ползва с доверието на вложителите и успя да съхрани формираните буфери срещу потенциални загуби и да отчита добри финансови показатели. Входящите депозитни потоци от домакинствата и нефинансовия корпоративен сектор достигат исторически рекордни нива. Капиталовата адекватност и ликвидността на банковата система са много високи по международните критерии и са сред най-добрите в ЕС. Според проведените в средата на 2011 г. стрес-тестове на ниво ЕС българските банки са сред най-малко застрашените да понесат загуби вследствие от евентуална невъзможност на клиентите им да плащат повече задълженията си.

Разполагаемият в банковия сектор капитал е достатъчен за покриване на завишените критерии за капитала според новата Директива за капиталовите изисквания - Базел 3. Благодарение на поддържаното по-високо капиталово съотношение се формира достатъчен на този етап капиталов буфер, в размер на 2,9 млрд. лв. към края на 2011 г., който би предпазил банките, ако хипотетично в бъдещ момент загубите от лоши кредити надвишат реализираната печалба. От страна на вътрешните предизвикателства пред финансовата система следва да бъде посочен сравнително високият кредитен риск в определени отрасли на нефинансовия корпоративен сектор и сред част от домакинствата. Рисков фактор е опасността от спекулативни публични изявления, в т. ч. провокиране на негативни обществени или медийни нагласи по отношение на отделни кредитни институции или банковия сектор като цяло, както и преекспонирането на ситуацията около Гърция.

Наблюдаваната тенденция на понижение на кредитирането на частния сектор прекъсна в началото на 2011 г. и то започна много бавно да се възстановява. Според данните за брутния опериращ излишък – индикатор за фирмените печалби, повечето сектори (и в най-голяма степен това важи за промишлеността) са постигнали положителни номинални растежи през 2011 г. Това допринесе за забавянето в нарастването на лошите кредити в края на годината. В края на четвъртото тримесечие кредитите с просрочие над 90 дни бяха 14,9% от брутните кредити за нефинансови предприятия и домакинства, като за сравнение в края на 2010 г. този дял бе 11,3%.

Общата пазарна капитализация в края на 2011 г. бе 12,4 млрд. лв., или 16,3% от БВП, като за сравнение в края на 2010 г. тези показатели бяха съответно 10,8 млрд. лв. или 15,3% от БВП. Всички положителни перспективи за връщането на българския капиталов пазар до предкризисните му нива са свързани с наличието на чуждестранни инвестиции.

Фондовият пазар, върху който през 2008 г. се отразиха в най-голяма степен директните негативни ефекти от глобалната финансова криза, се възстановява бавно през последните три години поради ниската ликвидност на Българска фондова борса - София АД, както и поради слабия интерес от страна на чуждестранните инвеститори към българския капиталов пазар. Въпреки отчитането на ефекта от задълбочилата се дългова криза в еврозоната, която се отрази негативно на международната пазарна конюнктура, към края на 2011 г. общата пазарна капитализация на фондовата борса у нас нараства с 15,6% на годишна база, а активите на небанковите финансови посредници се покачват с 22,4% спрямо края на 2010 г.

Пазарът на застрахователни и доброволно здравноосигурителни услуги се развива неравномерно, като към ноември 2011 г. премийният приход по общо застраховане намалява с 1,3% на годишна база, премийният приход по животозастраховане нараства с 1,3%, а премийният приход по допълнително здравно осигуряване отчита спад от 3,8%. С цел осигуряване на по-високо ниво на защита на интересите на изключително широк кръг застраховани лица КФН провежда последователна политика, насочена към развитието на пазара на застрахователни и доброволно здравноосигурителни услуги, която да предотврати евентуално влошаване на стабилността и предсказуемостта на пазара.

Пазарът на допълнително пенсионноосигурителни услуги, който е основан на модела с дефинирани вноски, е силно чувствителен към пазарната конюнктура, като инвестиционният риск се отразява съществено върху натрупаните индивидуални партиди на осигурените лица. Това доведе до тяхното чувствително намаляване с над 20% през 2008 г. в резултат на глобалната финансова криза. От началото на 2009 г. този пазарен сегмент, който е във фазата на акумулиране на средства, продължава да се разраства, като нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване отчитат годишен ръст от 14,7% през 2011 г, доминирани от ръста на фондовете по допълнително задължително пенсионно осигуряване. В резултат на влошената международна пазарна конюнктура през третото тримесечие на 2011 г., доходността на фондовете спада, като през четвъртото тримесечие на годината се движи между 2,8% и 2,2%.

През последните години Република България продължава да поддържа макроикономическа и финансова стабилност, което е необходимо условие за противодействие на негативните ефекти от несигурната външноикономическа среда. Важните макроикономическите показатели за периода на изминалата 2011 г. имат различни тенденции:

- Според предварителни данни на НСИ беше отчетен растеж на българската икономика от 1,7%. В стойностно изражение БВП възлиза на 75 265 млн. лева. Основен принос за растежа отново има износът, а отрицателният принос на вътрешното търсене намаля до 0,6 пр.п. благодарение на забавяне на спада на инвестициите.

- Динамиката на цените в страната през последната година отразяваха до голяма степен колебанията в международните цени на храните и енергийните стоки. Средногодишната инфлация възлезе на 3,4%, като бе малко над тази през предходната година.

- Икономическото възстановяване през 2011 г. не успя да промени тенденциите в заетостта и безработицата от предходните две години. Равнището на безработица достигна 11,2%, а средногодишният брой на безработните възлезе на 372,2 хил. души, отбелязвайки прираст от 6,9% спрямо 2010 г.

- Според данни на БНБ излишъкът по текущата сметка е в размер от 361,4 млн. евро, или 0,9% от БВП. Основен принос за подобряването на текущата сметка има свиването на дефицита по търговския баланс, който възлиза на 1974,6 млн. евро.
1.2. Външна среда за сигурност

През 2011 г. в глобалната и регионалната среда на сигурност намериха потвърждение тенденциите, отразени в Стратегията, по-специално по отношение на външната политика за сигурност (чл.127 - 139). Открои се значението на принципите, върху които е изградена Стратегията, особено на националния консенсус за гарантиране на националните интереси на Република България (чл.14).

Опирайки се на съюзническите си отношения в рамките на ЕС и НАТО, Република България продължи да полага усилия, насочени към поддържане и укрепване на националната си сигурност. Това ни дава възможността за отстояване на ключови български интереси в три приоритетни за нас региона: Западни Балкани, района на Черно море и в Близкия изток и Северна Африка.

През 2011 г. в Западните Балкани преобладаваха положителните тенденции благодарение на активното ангажиране на международната общност. Същевременно се запазват някои сериозни рискове пред демократичното и устойчивото развитие на държавите в региона. За съжаление, налице са и рецидиви на стереотипи от миналото.

България се застъпва за по-активно ангажиране на НАТО и ЕС с проблемите на сигурността в Черноморския район предвид особеното значение на безпрепятственото функциониране на преносната мрежа на енергоносители от държавите производителки към Европа.

В унисон с европейските приоритети за укрепване на демократичните процеси в Южното Средиземноморие и Близкия изток, през 2011 г. България даваше своя принос за успеха на промените и запазване стабилността в региона, за предотвратяване на рискове от увеличен миграционен натиск, от засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа.

Политическите вълнения в страните от Северна Африка и Близкия изток през 2011 г. издигаха на власт нестабилни режими. Демократичните процеси в двата региона се забавят, а крайните ислямистки течения укрепват властовите си позиции.

Нарасна заплахата от разпространение на ОМП и на средства за тяхната доставка. Ядрените и ракетните програми на някои държави засилиха напрежението в регионален и глобален аспект.

Повиши се заплахата от кибернетични атаки срещу стратегически важни за управлението на държавите обекти, които могат да застрашат икономиката, финансовата система, комуникационно-информационната и критичната инфраструктура. Това ускори предприемането на защитни мерки както на национално ниво, така и в рамките на НАТО и ЕС.
1.3. Социална сигурност

Република България е сред държавите - членки на ЕС, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за съюза. Социалната сигурност на населението и през 2011 г. намери израз в запазване на доходите на домакинствата при ограничени възможности на бюджета в условията на повишени изисквания към икономическата среда, свързани с подобряване ефективността на публичните разходи в подкрепа на растежа, намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото. В посочените условия Република България не намали заплатите в бюджетния сектор и запази най-ниския пропорционален подоходен данък.

Един от основните проблеми на съществуващата в момента система на социално осигуряване в страната е нейната финансова нестабилност. Основните причини, които биха нарушили баланса на системата, са демографските тенденции, лесният достъп до обезщетения от системата, високите размери на вноските и липсата на връзка между осигурителния принос и бъдещата пенсия като причина за слаба събираемост.

Неблагоприятните демографски тенденции (намаляване на броя и застаряване на работната сила, водещо до ограничаване предлагането на труд), както и недостатъчната конкурентоспособност на икономиката (което е заплаха за създаване на по-качествени работни места) са основни заплахи за развитието на пазара на труда в дългосрочен план.

На фона на демографските проблеми в България се наблюдават и регресивни тенденции в сферата на общественото здраве. От националната ни здравна статистика и от глобалните анализи на Световната здравна организация е очевидно, че основните здравни показатели на страната са крайно неблагоприятни, а по някои от тях сме на последно място в Европа, въпреки някои забелязващи се тенденции на подобряване.

Съществуват редица негативни тенденции в здравно-демографския статус на населението, които от своя страна водят до значително повишаване на натиска върху здравната система и крият сериозен риск за националната сигурност на страната.

Съществен проблем се явява нарастващият дисбаланс между увеличаващите се потребности на населението и наличните ресурси на здравната система за тяхното задоволяване, което води до генериране на сериозно обществено недоволство. Въпреки наличието на повече лекари на глава от населението (370 на 100 000) спрямо средното ниво за ЕС, неудовлетвореността от здравната ни система е обективен факт по отношение на пациентите.

Същото се отнася и до неудовлетвореността на работещите в сферата на здравеопазването, свързана с ниското заплащане на медицинския персонал и липсата на ефективна система за следдипломно обучение и непрекъсната квалификация.

Наблюдаваните обезпокоителни тенденции, като ръст на хоспитализациите и увеличаващите се разходи за тях, показват засилваща се неефективност на функциониране на системата.

Сериозен проблем остават недобрата събираемост на вноските за здравно осигуряване и големият процент неучастващи в осигурителния процес.

Със силен обществен отзвук към настоящия момент са проблемите, свързани с ценообразуване на лекарствените продукти, организацията на спешната медицинска помощ и контрола върху качеството на медицинската помощ и медицинските грешки.
1.4. Енергийна сигурност

Основните приоритети на Стратегията са гарантирането на сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация, въвеждането на нови и усъвършенстването на съществуващите механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, предприемането на мерки за увеличаване на енергийната ефективност, както и развитието на конкурентен енергиен пазар.

2011 г. се характеризира като средновлажна година, в условията на увеличено търсене на електроенергия на свободния пазар. Докато през първото полугодие възникнаха наводнения в отделни райони на страната, втората половина на годината бе определено суха, доведе до чувствително намаление на водните запаси в язовирите, което наложи ограничаване работата на ВЕЦ.

Същевременно експлоатацията и контролът на амортизираното техническо състояние на съоръженията на електропроизводствените, електропреносното и електроразпределителните дружества и частичното изпълнение на инвестиционните програми предизвикаха отделни критични ситуации в поддържането на разпределителните мрежи на средно и ниско напрежение и оттам се стигна до нежелателни прекъсвания в електрозахранването на потребителите.

Дружество “Булгаргаз” ЕАД проведе преговори с основните си доставчици. Договорени бяха условията за доставки на необходимите за страната количества природен газ до края на 2012 г. Дружеството е в процес на разговори с партньорите в проекта Shah Deniz за изясняване възможностите и условията за доставка на природен газ с произход Азербайджан, както и с компанията Qatargas за доставка на природен газ от Катар. Дружеството вече получава природен газ, който се добива от Мелроуз Рисорсиз ООД в качеството му на концесионер от находищата Каварна и Калиакра на територията на страната.

Междусистемната връзка с Румъния IBR (Русе - Гюргево) ще бъде изградена от “Булгартрансгаз” ЕАД като част от националната преносна система. Проектът се осъществява съвместно от “Булгартрансгаз” ЕАД и “Трансгаз” СА Румъния, с финансовата подкрепа по “Европейската енергийна програма за възстановяване” в размер на 9 млн. евро.

Проектът за междусистемна газова връзка с Гърция се реализира от смесената компания ICGB, в която съакционер на “Български енергиен холдинг” ЕАД с равни права е компанията Poseidon - Гърция (собственост на гръцката държавна компания DEPA и италианската EDISON с по 50%). За проекта е договорено европейско съфинансиране по програмата EEPR в размер на 45 млн. евро.

Операторът “Булгартрансгаз” е в процедура по осигуряване на техническа възможност за реверсивен поток от Гърция към България за над 2,4 млн. м³/денонощие природен газ по съществуващата транзитна мрежа, в случай на пълното спиране на доставките на руски природен газ за България и региона на Югоизточна Европа. Такава възможност за реверсивен поток в случай на криза съществува и с Турция. Междувременно румънската страна също реализира проект за кризисен поток от Румъния към България и реверсивен от България към Румъния. Проектира се разширение на надземната част на ПГХ Чирен.

Взето е също решение за изграждане на изключително важната за сигурността и диверсификацията на доставките на газ за страната газова връзка Турция - България, която може да осигури достъп на страната ни до множество алтернативни източници на газ от Каспийския регион, Близкия изток и достъп до турските терминали за втечнен природен газ (LNG). Важно е в тази връзка да подчертаем, че Турция притежава достъп до шест входни точки за доставки, Гърция - три, а България в момента има само една.
1.5. Сигурност в отношенията човек - природа

Основните рискове за екологичната сигурност през 2011 г. са свързани със замърсявания на въздуха, почвите и водите.

Водният сектор е един от най-нереформираните в обществения ни живот. В резултат на това страда водната инфраструктура - ВИК, напоителните системи, съоръженията за защита от наводнения и природни бедствия, язовирите и др. са с незадоволителен капацитет и висока степен на амортизация. Отдавна е отлагано създаването на един добър модел за управлението на водната инфраструктура. Все още не е с приоритет насочването на всички възможни ресурси от различните източници на финансиране за тази инфраструктура.

Има изоставане в изграждането на регионалните системи за битови отпадъци, както и разработването на законодателна рамка за сдружаване на общините на регионален принцип и механизмите за рециклиране на битовите и строителните отпадъци.

На заден план е оставено решаването на съществуващото замърсяване на атмосферния въздух в градовете и намаляването на концентрациите на фини прахови частици.

Неефикасната усвояемост на средствата по оперативните програми на ЕС в сферата на екологията намалява възможностите за изграждане на важни съоръжения и подобряване качеството на живот на населението.

Корупцията продължава да е във фокуса на общественото внимание, като основно корупционни схеми се наблюдават при: процедурите за възлагане на обществени поръчки; управлението и усвояването на средства от фондовете на ЕС; управлението и разпореждането с държавни и общински средства; предоставянето на публични услуги; извършването на оценка и вземането на управленски решения; нерегламентираното използване на служебна информация и др. Продължава и активността на структурите на организираната престъпност и сивата икономика по отношение на непрекъснатия корупционен натиск върху служители от държавната, приходната и местната администрация и органите на съдебната власт.

Корупционните практики се възприемат от гражданите като механизъм за обществени отношения, което ги прави съществен фактор за националната сигурност. Съпричастността и споделените интереси на широк кръг участници в корупционните схеми прави това обществено явление изключително сложно.

Корупцията формира среда, която е благоприятна основа за изграждане на позиции и влияние от чужди специални служби, икономически и други субекти, чрез които да се оказва въздействие върху вземането на важни за страната решения независимо от националния интерес. Поради това корупционните практики влияят на устойчивото икономическо развитие на страната и благосъстоянието на населението, уронват престижа й пред международните институции и водят до загуба на националния суверенитет.

Корупцията и в частност тази по високите етажи остава един от проблемите на обществото. Нейното разпространяване е следствие от непрозрачната промяна на собствеността, неадекватното регулиране на обществените и икономическите отношения, неефективния контрол и пропуските в правораздаването.

Корупцията се възползва от недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства.

През 2011 г. Министерството на правосъдието продължи с изпълнението на мерките за реализиране целите на Стратегията за съдебна реформа и на ангажиментите в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка с ЕК за реформиране на съдебната система. Отчитайки резултатите от изпълнението на Механизма, българската страна направи заключението, че всички критики и препоръки от Годишния доклад през 2011 г. бяха реализирани чрез съответните законодателни, управленски или организационни мерки.

Една от основните стратегически цели на Стратегията за продължаване на съдебната реформа е противодействие на корупцията. В тази връзка като една от 17-те страни - учредителки на Групата държави срещу корупцията (GRECO), България активно участва в дейността на Групата за повишаване капацитета на страните членки в борбата с корупцията чрез един динамичен процес на взаимна оценка. Министерството на правосъдието организира и координира действията по провеждане на оценката на България, включително подготовката на отговорите на въпросниците на GRECO, предоставянето на допълнителна информация, програмата на посещенията на оценяващите екипи на GRECO в България и защитата на българската позиция при обсъждането и приемането на докладите за оценка.
1.6.2. Вътрешен ред

В международен план, върху терористичната активност през 2011 г. влияние оказаха ликвидирането на членове на висшето ръководство на “Ал Каида” и свързаните с нея групировки, обстановката в Афганистан и Ирак, размирните процеси в Близкия изток и Северна Африка, палестинско-израелският конфликт и др.

Общата оценка за състоянието на средата за сигурност в Република България по линия на тероризма показва, че без да съществуват преки данни за наличие на структури на международни терористични организации на българска територия или на заявени цели в страната, заплахата от извършване на терористични актове е реална.

Отношенията между етносите и религиозните общности в България продължават да се развиват в условията на толерантност. Сред основните нерешени въпроси, които продължават да създават среда за развитие на рискови процеси е интеграцията на маргинализираните общности. Наблюдаваните през годината прояви на конфронтационно противопоставяне между отделните общности показват наличие на латентно напрежение, което лесно може да бъде активирано и да му бъде придадена етническа окраска. Потенциален риск от екстремистки прояви е свързан с малобройни групи от лица, предимно в ученическа и младежка възраст и независимо от етническата им принадлежност, които предизвикват агресия и вандализъм.

Към момента в страната няма признаци на напрежение между религиозните общности. Опитите за разпространение на радикални интерпретации на исляма като цяло не намират поддръжка сред местната мюсюлманска общност.

Значим риск за националната сигурност остава активността на чужди държави за утвърждаване на “национални” малцинства у нас или за “приобщаване” на база етнос на отделни общности. Подобни действия целят дезинтеграция на българското общество и създават възможности за пряка намеса във вътрешните работи на страната.

Основните рискове за националната сигурност произтичат от планирането и осъществяването на действия от чуждите специални служби, които са насочени срещу националните ни интереси. Икономическите, социалните и политическите процеси у нас остават на тяхното внимание, като усилията им са насочени към придобиване на позиции за влияние и въздействие върху обстановката у нас в полза на техните държавни приоритети.

Територията на Република България продължава да бъде използвана за транзитен пренос на хероин, кокаин, синтетични наркотици и прекурсори. Запазва се тенденцията за значителен спад в производството на амфетамини и страната ни се приема като транзитна в трафика на този вид наркотик. Като резултат от системното противодействие липсва единен наркопазар в страната и няма ярко изразен монопол и йерархичност. Отглеждането на канабис продължава да се разширява. Нараства броят на българските граждани, участващи в наркотрафик предимно на ниски нива.

Наблюдава се тенденция към увеличаване на престъпленията, свързани с изготвянето и разпространението на неистински електронни разплащателни инструменти и официални документи. Намалява фалшифицирането на парични знаци.

Киберпрестъпленията се увеличават значително и придобиват все по-голям криминален потенциал. Основен проблем в областта на престъпленията срещу интелектуалната собственост остава пиратството в Интернет. Увеличава се многократно броят на уебсайтовете, съдържащи материали с детска порнография. Запазва се тенденцията за осъществяване на хакерски атаки към сайтове на държавни институции, фирми и частни стопански субекти като начин за компрометирането им.

Престъпните групи, осъществяващи трафик на жени с цел сексуална експлоатация, са структурирани без общ ръководен център. Формирани са основно на етнически или семеен принцип, като обикновено имат съучастници в страните крайна дестинация - основно Франция, Нидерландия, Белгия и Германия.

Вследствие от системните мерки за противодействие пазарът на културни ценности в България се свива, което принуждава част от дилърите да се пренасочват към чужбина. Липсата на адекватна уредба нанася непоправими щети на културното и историческото наследство на страната.

Повишеният акциз на цигарите доведе до увеличено търсене на нелегалния пазар и повишаване на контрабандното им набавяне. Големите разлики в цените на акцизните стоки в сравнение със съседните страни стимулират контрабандния поток, осъществяван от много гъвкави мултинационални структури.

Финансовите ресурси на организираната престъпност се легализират в бизнес дейности, като няма ОПГ, профилирани единствено в “изпирането на пари”. Съществуващата икономическа ситуация свива значително възможностите за интегриране на “мръсни пари” в стопански оборот. Придобитите средства се инвестират приоритетно във финансовата сфера, като се използват сложни схеми за “изпиране на пари” - през офшорни фирми и сметки.

Политическата нестабилност, регионалните конфликти и социално-икономическата несигурност в Близкия и Средния изток са основна предпоставка за генериране на миграционни потоци по “Балканския път” през България към Западна Европа. Поради отдалечеността и скъпия и несигурен транспорт българската държавна граница не е застрашена от миграционен натиск от Северна Африка. В краткосрочен план рискът от интензивна миграционна вълна през нашата страна към Западна Европа е нисък. Развитието на кризата в Сирия ще влияе в значителна степен върху евентуални миграционни вълни към Турция с възможен натиск към България и страните от Централна и Западна Европа. Вследствие на засилените мерки за контрол по границите на България има тенденция към намаляване на миграционния натиск. С цел легализиране на престоя или за придвижване в рамките на ЕС продължава интересът към придобиване на неистински български документи за самоличност, което увеличава възможностите за реализиране на свързаните с това рискове за националната ни сигурност.

Водещи предпоставки за генериране на престъпност са обедняването на населението, липсата на образование и регресът във възпитанието на значителен брой граждани. Като резултат се увеличава криминалният контингент в големите градове, в малките населени места жилищни сгради и имущество остават без надзор, увеличава се броят на лицата, склонни към извършване на престъпления, свързани с посегателства срещу собствеността на гражданите - кражби, лихварство и измами.

Въпреки значимите реализации срещу престъпни групи и знакови лица, извършващи престъпления против личността и собствеността на гражданите, рискът от този вид престъпност остава значим. Съществуват предпоставки за въоръжени грабежи във финансови институции и търговски обекти, както и за магистрални въоръжени грабежи.

Значителни са криминогенните фактори, генериращи домови кражби. Това е структуроопределящо престъпление за конвенционалната престъпност с относителен дял от над 60% и има значим обществен отзвук. Редица страни - членки на ЕС, отчитат увеличаване броя на кражбите като следствие от световната финансова и икономическа криза.

Продължителната липса на последователна политика в областта на образованието и възпитанието закономерно доведе до ръст на детската престъпност - увеличение с 15,14% спрямо 2010 г.

Въпреки драстичното намаляване на броя на жертвите от пътнотранспортните произшествия, пътната безопасност, оценена по показател убити на един милион жители, надвишава значително средното за ЕС ниво. Причините за това са недостатъчната дисциплина и подготовка на водачите на МПС, преобладаващо остарелият автомобилен парк, наличието на необезопасени участъци по републиканската пътна мрежа и недостатъчно ефективната организация на оказване на спешна медицинска помощ.

Приетите от Съвета “Правосъдие и вътрешни работи” заключения за приключване на процеса за оценка на България по Шенген, които са потвърдени от Европейския парламент, отчетоха, че страната ни е изпълнила всички необходими изисквания и е готова за присъединяване към шенгенското пространство. Най-голям брой са незаконните преминавания на българско-турската сухопътна граница, като се увеличават и опитите за незаконно влизане през българско-гръцката и българско-румънската граница. Намалява броят на каналджиите, подпомагащи незаконното преминаване на граждани на трети страни.

Единната спасителна система и свързаните с нея дейности по защита на насилието са в процес на оптимизиране. От друга страна, се задълбочават природните бедствия, чийто ефект се усилва от натрупани в годините на прехода проблеми, фокусирани преди всичко в областта на превенцията. Все още не е изградена в достатъчна степен националната система за управление при възникване на бедствия, което затруднява координацията при овладяване и преодоляване на последствията. Липсата на доброволни формирования на територията на страната затруднява ефективното реагиране при бедствия.

Съществува организационен дефицит при управление на националните ресурси при кризи и други извънредни ситуации. Изграждането на интегрирана национална система за управление е възможно чрез приемане на правен регламент за функциониране на такава система на всички нива на държавното управление и местната власт.

Анализът показва, че няма съществено изменение в основните рискове за критичната инфраструктура в енергетиката, транспорта и комуникациите, които са свързани с: проблеми при изграждането, поддръжката, управлението и експлоатацията на обектите и осъществяването на дейностите; опити за реализация на корпоративни или чужди държавни интереси във вреда на обществените; кражби на елементи и възли, застрашаващи нормалното функциониране на системите.

През 2011 г. не е допуснато реализиране на незаконни сделки с оръжия и боеприпаси от български фирми и граждани. Наблюдават се отделни действия, които съдържат риск от включване на български фирми като междинни звена при реализацията на сделки в разрез с българската политика за контрол на експорта. В рамките на евро-атлантическото партньорство се осъществяват операции с цел превенция на доставки на изделия с двойна употреба за рискови държави. Съществен риск от гледна точка на разпространението на ОМП представляват опитите за нерегламентирана продажба на източници на йонизиращо лъчение.

През 2011 г. не са регистрирани преки посегателства върху сигурността на Националната система за защита на класифицираната информация, застрашаващи нейното нормално функциониране. Налице са пропуски в отделните видове защита, които са довели или са създали условия за нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Анализът показва, че в повечето случаи това не е довело до настъпване на вреди за интересите на Република България в областта на националната сигурност. По останалите казуси са предприети предвидените от закона мерки за ограничаване на вредите.