Раздел 3. Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България

Противодействието на корупцията остава основен приоритет за правителството. Необходимо е да се създадат условия за прозрачно осъществяване на процедурите по възлагането на обществени поръчки, включително - контрол на дейностите по веригата “възложител-изпълнител”. Следва да бъдат положени усилия за достатъчно ясно дефиниране на управленските отговорности в изпълнителната и местната власт и за недопускане делегирането на отговорности, особено в случаи на разпоредителни сделки с финансови средства, държавно и общинско имущество. Специално внимание се отделя на прилагането на проактивен подход, чрез който да се въздейства на средата и условията, съдействащи за корупционни практики. Следва да се засили мониторингът на контролните органи по отношение законосъобразното упражняване на управленските правомощия и наличието на конфликт на интереси.

Необходимо е да се доразвие взаимодействието между институциите и ангажирането на цялото общество за промяна на устойчиви нагласи, формиране на нетърпимост към всички форми на корупция и насърчаване на гражданите да съдействат на компетентните органи. В този смисъл е наложително да се създаде система за мониторинг и противодействие на корупцията, която да обединява усилията на институциите, неправителствения сектор и гражданите.
3.1. Финансова и икономическа сигурност

Анализът и оценката на състоянието и тенденциите в развитието на средата за сигурност през 2011 г. очертават някои основни изводи за общото състояние на сигурността на финансовата система в България.

Банковият сектор разполага с необходимите собствени капиталови и ликвидни ресурси да се противопостави на евентуални негативни ефекти от материализирането на рисковете от вътрешната или външната среда.

Основният сценарий за състоянието на банковата система се базира на общата оценка, че няма да има влошаване на финансовите параметри на банките от края на 2011 г. при съществуващите зони на риск в техните баланси и в средата, поради което секторът не би следвало да се нуждае от фискален ресурс за подкрепа.

Същевременно е необходимо да бъде поддържано адекватно ниво на фискалния резерв с цел запазване на гъвкавост по отношение на бюджетното финансиране, което представлява важно условие за финансовата стабилност в страната.

Опитът на други европейски държави сочи, че при ескалация на определен риск или комбинация от рискове над определени нива, стабилността на финансовия сектор може да бъде нарушена до степен, че използването на частни източници за нейното стабилизиране да се окаже недостатъчно или невъзможно. Поради това, както и в контекста на решенията на Европейския съвет от 24 - 25.03.2011 г., България се ангажира да разполага с институционална рамка и надежден план за реакция и предоставяне на помощ на финансовия сектор, който да включва и използването на фондове с публичен източник за рекапитализиране и ликвидна подкрепа в случай на необходимост.

С цел предотвратяване на опасността от възникване на системна криза банковият регулатор в лицето на БНБ продължава да наблюдава много внимателно протичащите тенденции на ниво система и на микрониво, за да има готовност да реагира своевременно с необходимите инструменти за въздействие, включително като изисква повишение на капиталовите буфери и на ликвидността на банките.

Предприетите от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) допълнителни мерки и липсата на експозиции към структурирани инструменти от страна на дружествата допринася за устойчивостта и стабилността на небанковия финансов сектор по време на кризата. В резултат на последователната регулаторна политика, както и на далеч по-консервативния от европейските стандарти надзор, който КФН упражнява, нито една небанкова финансова институция не изпадна в затруднено положение. Наблюдава се напускане на пазара на част от участниците на капиталовия пазар, което не поставя проблеми пред финансовата стабилност, тъй като е предимно доброволно и няма случай на неизпълнение на задълженията от страна на небанковите финансови институции. Въпреки чувствителния спад в стойността на активите, небанковият финансов сектор се възстановява, макар и бавно и неравномерно.

В условията на финансова глобализация развитието на местния капиталов пазар неизменно ще зависи от динамиката на международните финансови пазари и нагласите на инвеститорите. Въпреки това, не следва да се изключват и вътрешните фактори и възможностите за стимулиране на развитието на местния пазар. Трайното възстановяване и развитие на пазара на застрахователни и доброволни здравни услуги до голяма степен зависят от възстановяването на вътрешното търсене у нас и от готовността на дружествата да отговарят на бъдещите изисквания на Платежоспособност II. С цел устойчиво развитие на пазара на допълнителни пенсионноосигурителни услуги на дневен ред са предложения за усъвършенстване на нормативната уредба по линия на изискванията към инвестициите на пенсионните фондове и структурата и размера на заплащаните от осигурените лица такси и удръжки. Небанковият финансов сектор е стабилен в условията на забавена икономическа активност, висок дял на предпазните спестявания на домакинствата и неясните перспективи за икономически растеж.

Приходните администрации продължават да работят активно за повишаване на събираемостта на приходите, като се увеличава броят на данъчните ревизии и се подобрява ефективността на работата на мобилните групи. Успоредно с това Националната агенция по приходите провежда активна информационна кампания, за да промотира доброволното внасяне на дължимите данъци, осигурителни вноски и невнесени държавни вземания.

Сериозна мярка в борбата с данъчните престъпления е въвеждането на задължителни дистанционни връзки на фискалните устройства на всички търговци със сървърите на НАП, както и прилагането на Наредбата за специфичните изисквания и контрола, осъществяван върху средствата за измерване на акцизни стоки от страна на митническата администрация.

Продължава работата по автоматизиране на обмена на информация между НАП и Агенция “Митници”. Съвместно с МВР и Прокуратурата на Република България приходните администрации работят активно за установяване на извършени данъчни и осигурителни престъпления, за което свидетелстват и извършените многобройни съвместни операции срещу схеми за данъчни измами и източване на ДДС през последните години.

В резултат на понижаващите се прогнози за растежа в еврозоната и в ЕС, които са основни търговски партньори на България, през настоящата 2012 г. можем да очакваме по-слаб ръст на българската икономика от този през изминалата година. След наблюдаваното покачване на международните цени през 2011 г., в средносрочен план се очаква забавяне на ръста на цените на основните суровини, които са от важно значение за развитието на българската икономика. Вътрешните фактори за инфлация също ще бъдат ограничени. На пазара на труда можем да очакваме запазване на равнището на безработица до това от 2011 г. През 2012 г. се очаква излишъкът по текущата сметка да се запази основно в резултат на благоприятното развитие на външнотърговския баланс.

Покупателната способност на българското население се запазва на значително по-ниски нива от средните за ЕС. В същото време и производителността на труда в страната е по-ниска. Във връзка с това правителството е насочило своите усилия към провеждането на политики, които да стимулират устойчивия икономически растеж, повишаване на производителността и конкурентоспособността, а оттам и благосъстоянието в икономиката.

Прогнозата на Евростат за растеж на БВП на България е 1,4% през 2012 г. и 3,0% през 2013 г., при прогнозен среден растеж в 27-те страни на ЕС 0,0% през 2012 г. и 1,5% през 2013 г.
3.2.Външна политика за сигурност

Оценките на рисковете и заплахите в областта на сигурността налагат извода, че развитието на глобалната и регионалната среда за сигурност за дълго време ще запази динамичния си и противоречив характер с възможности за усложняване. Основните проблеми в средата за сигурност са породени не от риска от мащабни военни конфликти между държави в света и в региона, а главно от широкия спектър асиметрични рискове и заплахи, в т. ч. от недържавни фактори. Тероризмът и организираната престъпност, разпространението на оръжия за масово унищожение, нелегалният трафик на хора, наркотици и оръжия, нестабилните или разпадащи се държави, латентните конфликти заедно с енергийните проблеми, бедността, социалните конфликти, здравните заплахи, природните бедствия, промените в климата, техногенните катастрофи и кибернитичните заплахи се очертават като основни заплахи за международната сигурност и сигурността на България през следващите години.

Анализът и оценката на състоянието и тенденциите в развитието на средата за сигурност през 2011 г. очертават някои основни изводи за общото състояние на сигурността в България.

Националната сигурност на България е надеждно гарантирана чрез пълноправното ни членство в НАТО и ЕС. Северноатлантическият съюз и ЕС са основни международни фактори с доказан ключов принос към укрепването на сигурността и стабилността в евро-атлантическата зона. В този смисъл от гледна точка на България двете организации играят незаменима роля както за националната ни сигурност, така и за поддържането на сигурността в евро-атлантическото пространство.

Очерталата се тенденция на засилване на ролята на многостранната дипломация е в интерес на България предвид пълноправното ни членство в ЕС и НАТО. Страната ни следва в пълна степен да се възползва от тази положителна тенденция чрез дейно участие във формирането на външнополитическите позиции и провеждането на политиките на двете организации. Успешното реализиране на външнополитическите ни приоритети изисква България да бъде активна както по въпроси от пряк национален интерес, така и по проблеми, чието разрешаване е от първостепенна важност за страните - членки на ЕС и НАТО като цяло.

В условията на преобладаващата част от спектъра на заплахи системата за сигурност на България гарантира превенцията и сравнително ефективните действия на държавата при кризи. Тя показа добра оперативна съвместимост със съответните системи на НАТО, ЕС, ООН и други международни организации и държави. Едновременно с това националната система за сигурност се нуждае от адаптация, нов подход в осигуряването на антикризисни ресурси и усъвършенстване на нормативната уредба, на концептуалните и доктриналните документи за функционирането й като единна организация.

Без установяването на трайни добросъседски отношения, без разрешаването на натрупаните исторически проблеми в Западните Балкани на базата на взаимноизгодни и разумни компромиси, без предефинирането на двустранните отношения от националистическо-историческа база към съвременните демократични европейски реалности регионът не може да постигне трайна стабилност, а включените в него държави не биха могли да осъществят европейската си перспектива. За постигане на тази цел България следва да продължи да отстоява активната си позиция в ЕС и НАТО.

Процесите, развили се през 2011 г. в Северна Африка, Близкия изток и Персийския залив, ще продължат да създават политическа, социално-икономическа и религиозна нестабилност и ще изискват активно международно партньорство. Те създават благоприятна среда за активизиране на терористични и екстремистки организации и пораждат допълнителни рискове и заплахи за сигурността на Република България и партньорите от ЕС и НАТО.

Въпреки утвърждаващите се механизми на сътрудничество в Черноморския регион, конфликтният потенциал на т. нар. замразени конфликти ще се запази и в бъдеще. Наличието на проблеми и сблъсъкът на интереси в енергийната област може да породят затруднения в доставките на енергоносители за Европа, включително за Република България.

Очаква се в Афганистан да продължат с променлива интензивност нападенията на екстремистите срещу граждански и военни обекти. Поетапното предаване на отговорностите по сигурността от ISAF на Афганистанските национални сили за сигурност (АНСС) и преговорите за постигане на национално помирение създават предпоставки военното присъствие на НАТО постепенно да бъде редуцирано след 2014 г. до експертна подкрепа за обучение и подготовка на АНСС.

Започналите политически промени в страните от Близкия изток и Северна Африка ще бъдат сложни и продължителни и ще изискват активно международно партньорство.

Труднопредвидимо е развитието на проблема с ядрените и ракетните програми на някои държави, решението на който може сериозно да усложни обстановката в регионален и световен мащаб.

Стабилизирането на ситуацията в кризисните огнища ще продължи да ангажира и през 2012 г. граждански, финансови и военни ресурси и способности на държавите, ООН, НАТО, ЕС и на регионални организации.
3.3. Социална сигурност

Основните насоки за работа на Министерството на труда и социалната политика през следващата година са определени, като се отчита, че е налице процес на постепенно възстановяване на българската икономика през 2011 г. Приоритетите са насочени в следните направления:

- Ограничаване безработицата чрез обезпечаване на търсенето на труд с качествена работна сила и включване в заетост на неравнопоставените групи на пазара на труда. Осигуряване на по-висока заетост чрез бързо и ефективно устройване на работа на безработните както на първичния пазар на труда, така и по програми и мерки, включително активиране на неактивните, в т. ч. обезкуражените лица. Повишаване на качеството на работната сила чрез придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията и уменията на заетите и безработните за по-висока производителност на труда, по-добро съответствие с потребностите на пазара на труда и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Постепенно нарастване на доходите на база увеличаване производителността на труда.

- Развитие на социалния диалог.

- Продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и поддържане на социалноосигурителната система в състояние, което да може да гарантира финансовата й устойчивост и защита на социалните права на осигурените лица и пенсионерите.

- Повишаване качеството на контролната дейност относно спазване на законодателството по осъществяване на трудовите правоотношения, законодателството в областта на безопасността и здравето при работа и на законодателството за насърчаване на заетостта във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.

- Ускоряване на процеса на деинституционализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания. Разширяване спектъра и мрежата от социални услуги, предоставяни в общността, и осигуряването на устойчивост на социални услугите, развивани по проекти по ОПРЧР като делегирани от държавата дейности.

- Активизиране и оптимизиране на процесите, свързани с подобряване на положението на ромите и тяхната интеграция в обществото, още по-целенасочени и координирани усилия от страна на институциите, правилно и ефективно насочване на средства и усилия в тясно сътрудничество с неправителствения сектор и с участието на ромите. Възможности трябва да се търсят в реализирането на проекти по оперативните програми. Препоръчително е максималното използване на възможностите, които предоставят оперативните програми.

С цел справяне с многоизмерните предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите, е препоръчително да се насърчава създаването на добре координиран комплексен и междусекторен подход между различните оперативни програми, което от своя страна да доведе до видими подобрения както в областта на урбанизацията, така и в областите заетост, образование, здравеопазване, превенция на дискриминацията и културата.

В сферата на здравеопазването усилията са насочени към провеждане на адекватни промени в системата, като обективно необходим и неотложен процес, с цел да се преустановят негативните тенденции, като същевременно се минимизират медико-социалните и медико-икономическите рискове, така че да се постигне от по-висока стабилност и устойчиво развитие на националната здравна система в унисон със съвременните стандарти, прилагани в другите страни от ЕС.

През 2011 г. състоянието на електропроизводствените, електропреносното и електроразпределителните дружества е стабилно и те са насочени към изпълнение на основните си задачи за качествено и непрекъснато енергоснабдяване.

Приетата с решение на Народното събрание от 01.06.2011 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. отразява правителствената политика, съобразявайки се с европейската рамка на енергийната политика за сигурност и със световните тенденции в развитието на енергийните технологии. Очертани са приоритетите до 2020 г., които имат за цел постигането на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии, която да отговаря на европейските критерии, като същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители.

Периодът до 2013 г. е от съществено значение за изпълнението на Стратегията, тъй като ще постави началото на преход към ниско въглеродна икономика и енергетика както на европейско, така и на национално ниво. Успешното изпълнение на националните цели до 2020 г. в голяма степен ще зависи от предпоставките и условията, които ще създадем за това през този първоначален период. Наблюдението ще се осъществява въз основа на система от количествени и качествени показатели, включващи енергийни, икономически, социални индикатори и такива за оценка на въздействията върху околната среда. На тази база ще бъдат разработвани двугодишни доклади за наблюдение с оглед коригиране на негативни тенденции при изпълнението на Стратегията.

През 2011 г. е приет и Вторият национален план за действие по енергийна ефективност (ВНПДЕЕ), който е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (Директивата). Планът е вторият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност и обхваща периода 2011 - 2016 г. и прогнозата до 2020 г. Изпълнението му трябва да допринесе за постигането на националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност.

С решение на МС от заседанието на 05.01.2011 г. е приета Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. в изпълнение на чл. 74 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Безопасното управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци е неразделна част от националната ядрена програма за граждански цели, която гарантира устойчивото развитие на страната, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда сега и в бъдеще и е елемент на националната ни сигурност.

Като продължение на политиката от предходната година и през 2011 г. Министерството на околната среда и водите подчинява дейността си на основните принципи, които прилага всекидневно - открито управление, диалог с всички партньори, контрол и отчет пред обществото, политика за създаване на конкурентна среда за бизнеса, прозрачни правила и облекчаване на процедури, разрешителни, регистрационни и съгласувателни режими. Националната политика по околна среда обаче е не само в ръцете на Министерството. Тя зависи и от степента на прилагане на екологичните изисквания и стандарти от бизнеса, от единодействието с местните власти, както и от екологичната култура на всеки гражданин. Само с общи усилия е възможно тя да бъде изпълнена и да бъдат преодолени екологичните предизвикателства.

Министерството на правосъдието чрез своята работа се стреми да осъществи преодоляване на недоверието към правосъдието в България чрез прозрачност, отчетност и публичност.

Общественият дебат се фокусира все по-целенасочено към недостатъците на съдебната система, отправят се искания за детайлни промени дори на конституционно ниво. Идеята за конституционен дебат беше заложена още в стратегията на правителството за продължаване на съдебната реформа. Важното обаче е, от една страна, да бъде проведен истински задълбочен дебат по темата, който да постигне резултати, около които огромната част от българското общество да се обедини, а от друга, да се подобри организацията в органите на съдебната система, така че да се постигне максимумът от съществуващия конституционен модел. Най-добър отговор на въпроса къде са дефицитите на конституционния модел ще получим в резултат на изследването на ефекта от радикалните законодателни промени - ЗСВ, НПК, Закон за конфликт на интереси, Закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, и проекта на нов Наказателен кодекс (НК). Във всички случаи Министерството на правосъдието определя активизирането на дискусията за структурата, прозрачността и отчетността, ефективността и комуникацията на съдебната система с гражданите като позитивен фактор за продължаване на реформата.

И през 2012 г. Министерството ще продължи изпълнението на мерките за реализиране целите на Стратегията за съдебна реформа, а също и за изпълнение на ангажиментите в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка с Европейската комисия за реформиране на съдебната система.

Поддържането на високо ниво на сигурност и недопускането на реализиране на заплахи за националната сигурност, свързани с тероризъм, изискват усилията да бъдат насочени към стриктно изпълнение на мерките и постигане на целите съгласно Националния план за противодействие на тероризма, които са насочени към противодействие на международни терористични организации, на религиозния екстремизъм и на миграционни процеси, създаващи опасност за проникване в страната на лица, съпричастни към дейността на терористични или екстремистки структури. Институциите, гражданите и техните организации следва да проявяват по-значима нетърпимост към екстремизма във всички негови форми.

Ограничаването на негативните последици от рисковата миграция изисква да бъдат извършени промени в нормативната база, като бъдат приети направените предложения за съответните изменения и допълнения на Наказателния кодекс, Семейния кодекс, Закона за чужденците в Република България, Закона за българското гражданство, наредбите за прием и обучение на студенти и докторанти във ВУЗ в страната.

Икономическата криза и повлияните от нея криминогенни фактори усложняват средата за сигурност по отношение на организираната престъпност и посегателствата срещу личността и собствеността на гражданите.

Икономическата криза и негативните демографски показатели оказват съществен ограничителен натиск върху изграждане и поддържане на ресурсите на МВР.

Приоритет при противодействието на престъпността са организираните и конвенционалните форми на престъпност против икономиката, финансовата система и корупцията.

Неутрализирани са проявите на тежката организирана престъпност.

Овладяват се най-тежките и общественозначими форми на конвенционална престъпност.

При осъществяването на граничен контрол и охрана на държавната граница се прилагат стандартите на шенгенското пространство.

В краткосрочен план няма заплаха от съществен миграционен натиск по границите на страната. Развитието на обстановката в Сирия и рискът от кризи в Близкия изток изискват поддържане на способности за реагиране при увеличен миграционен натиск.

В изпълнение на методическите указания на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) е необходимо предприемане на действия за създаване и функциониране на национален център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност (NCERT).

Цялостен правен регламент за осъществяване на интернет търговията със стоки и засилване на фискалния контрол ще окажат ограничено въздействие върху дейността на фирмите, които осъществяват такава дейност.

Увеличаването на честотата и мащабът на природните катаклизми, които предизвикват бедствия, изисква създаване на условия за изграждане на ефективни доброволни формирования.

Превенцията за противодействие на престъпността и защитата на населението при бедствия е от решаващо значение за националната сигурност. Такъв подход може да гарантира положителни тенденции в дългосрочен план.

Рационалното използване на националния ресурс за справяне с различни по характер кризи изисква създаване на единна система за управление и действия, основана на бърза реакция, координирани действия, подготовка на компетентните органи на изпълнителната и местната власт.

Защитата на националните интереси в областта на критичната инфраструктура изисква координирано изпълнение на ангажиментите по Директива 2008/114/ЕС от страна на всички дружества и заинтересовани ведомства при активно партниране на базата на взаимен интерес, разумно разпределение на рисковете, ефективно изразходване на финансовите средства и постигане на синергичен ефект от въвеждането на мерките и осъществяването на държавната политика за защита на критичната инфраструктура. Необходимо е да приключи процесът по идентификация на основните обекти от националната и европейската критична инфраструктура, както и тяхното дигитализиране върху ГИС информационна платформа. Ефикасната защита е свързана с изготвяне и прилагане на Методика за оценка на рисковете и заплахите и Методика за анализ на уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура.

Прилагането на съвременен експортен контрол на оръжие и изделия или технологии с двойна употреба, както и за изпълнение на международните ангажименти на страната налага преразглеждане на съществуващата нормативна уредба в сферата на оръжейната търговия.

Повишаването сигурността на информацията и недопускането на нерегламентиран достъп изискват усилията да бъдат насочени към оптимизиране на структурата, укрепване на административния капацитет на Националната система за защита на класифицираната информация, подобряване на ресурсното, финансовото и кадровото осигуряване на ангажираните ведомства, повишаване на квалификацията и мотивацията на работещите в областта на защитата на класифицираната информация. Необходимо е да продължи актуализирането и усъвършенстването на нормативната уредба за защита на националната класифицирана информация.

Резултатите от реализираната отбранителна политика ни доближиха до желаното крайно състояние, залегнало в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, Плана за развитие на въоръжените сили и изпълнението на дефинираната в Стратегията за национална сигурност цел на отбранителната политика - защита и утвърждаване на националните интереси чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на стратегическата среда.

Въоръжените сили са в състояние да изпълнят конституционните си задължения по гарантиране суверенитета и териториалната цялост на страната в рамките на системата за колективна отбрана на НАТО и механизмите на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Операциите и мисиите, в които участват българските въоръжени сили, са приоритет на усилията в отбраната и допринасят за реализиране на дефинираните в Стратегията за национална сигурност национални интереси и цели.

Постигнати са реални резултати в изграждането на способности и поддържането им в необходимата готовност, в изграждането на маневрени боеспособни формирования за участие в многонационални съвместни операции, подобряването на качеството на бойната подготовка и в повишаването на оперативната съвместимост. Опирайки се на тези резултати, на дневен ред е “надграждането“, което означава консолидация и по-нататъшно развитие на отбранителните способности, пристъпвайки към реализация на приоритетните проекти от Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г.

Батальонните бойни групи са носители на концептуална промяна в организацията и воденето на бойните действия. С тяхното изграждане е свързан и инвестиционен проект с най-висок приоритет. Първата от тях ще бъде сертифицирана до края на 2012 г.

Във фокуса на усилията остава грижата за хората в отбраната като най-важния императив на способностите. Това важи за техния подбор, мотивация, осигуряване, обучение и подготовка, кадрово развитие и професионална реализация – у нас и в чужбина, в щабове на НАТО и ЕС, в операции и мисии. От съществено значение е да продължат усилията за поддържане на социалния статус на военнослужещите и гражданските лица в системата на отбрана, в рамките на наличните ограничени ресурси, като в отделни направления ще се търсят възможности за неговото повишаване.

За реализиране на предвидените промени в тактическите звена е от съществено значение в кратки срокове да се създаде организация и да се приложи новата система на организация на резерва. Това ще увеличи използваемостта на въоръжените сили и ще намали разходите.

Многонационалните инициативи в НАТО и ЕС за съвместно изграждане, развитие и използване на отбранителни способности имат значителен потенциал, който да допринесе за поддържането на високо ниво на сигурност при ограничените налични финансови средства.


3.8. Система за сигурност

Стратегията за национална сигурност на Република България определи основните насоки на действие на структурните единици на системата за национална сигурност, контрола и отчетността в системата за национална сигурност. Изпълнението на заложените в Стратегията изисквания за развитие на системата за национална сигурност налага съответни законодателни мерки – закрепване на основните положения в отделни закони, които да регламентират функционирането на системата за национална сигурност и дейността на службите за сигурност, които все още нямат законова база.

С приемането на тези закони ще бъде завършен процесът на изграждане на ясна и стабилна правна база за работа на службите за сигурност, ще бъдат системно дефинирани основните понятия, касаещи системата, ще бъдат регламентирани механизмите за координацията и взаимодействието между нейните елементи, целящи запазване на устойчивостта на тази система и синергичен ефект при нейното функциониране, като в същото време ще се запази оперативната самостоятелност на структурните звена.
Заключение

Средата за сигурност запази в преобладаваща степен положителните си характеристики във вътрешен и международен аспект. Не са регистрирани явления и процеси, които са заплаха за националната сигурност или за националните интереси на Република България.

Финансовата криза и икономическите трудности в Европа и процесите на политическа и обществена промяна в близки до нашата страна геополитически райони повишиха вниманието към въпросите на сигурността, но не доведоха до съществена промяна на характеристиките на средата за сигурност.

Институциите на държавната власт и държавното управление провеждаха ефективно политиката за защита на националната сигурност и за реализиране на националните интереси. Стратегията за национална сигурност на Република България допринесе за създаване на предпоставки за устойчиво развитие на система от нормативни актове и институции в сферата на националната сигурност.