Доклад за състоянието на здравето на гражданите през миналата година. 204 лв пък е средният годишен разход за алкохол на човек, показва още здравният доклад

Заболяванията от злокачествени образувания през 2015 година са се увеличили

Според данните от доклад за здравето на нацията ни заболяванията от злокачествени образувания през 2015 година са се увеличили, като най-много са случаите на рак на млечната жлеза. Документът беше разгледан днес от Министерския съвет. Данните от 2015 г. затвърждават тенденцията на застаряване на населението и намаляване на раждаемостта която е по-ниска от средната за Европа. Остава високо ниво на смъртност, детската смъртност обаче бележи намаляване като през 2015 тя е най-ниска от цялото демографска история на България. Водеща причина за смъртността са сърдечно съдовите заболявания, за първи път пред 2015 година се отчита и спад в броя на хоспитазилациите. 37.4% от възрастното население в страната пуши цигари, над 65% консумират алкохол и над 70.0% е с недостатъчна физическа активност. Употребата на хероин е с лека тенденция за намаление, но нараства употребата на стимуланти, канабисът е най-често употребяваният наркотик.

Почти двойно са се увеличили случаите на респираторни заболявания във Варна и региона през последната седмица

БНТ  Новини в 20.00 часа

Почти двойно са се увеличили случаите на респираторни заболявания във Варна и региона през последната седмица. Те вече са 108 на 10 хиляди, като най-засегнати са децата. Все още няма регистрирани случи на грип в региона, заявиха от здравната инспекция.

Репортер: Пред кабинета на доктор Юлияна Йоргова има дълга опашка от малки пациенти с техните родители. Заради ниските температури през последните дни децата лесно настиват и се заразяват с вирусни инфекции.

Юлиана Йоргова: Не са толкова агресивни, но засягат носоглътката, аденовируси, които протичат с типичните симптоми - температура, разтрисане, децата са неспокойни.

Репортер: Правилното лечение на вирусните инфекции е важно, за да не се усложнят в бактериални. Профилактиката също не трябва да се подценява.

Юлиана Йоргова Едно от важните неща е да започнем фитопрофилактика, т. е общоукрепващи средства във връзка с променливия сезон. Другото важно е да се обличаме.

Репортер: Все още няма официално потвърдени случаи на грип във Варна и региона.

Анка Баева: Имаме няколко случая обявени като грип, неуточнен, от инфекциозна клиника, но не са лабораторно потвърдени.

Репортер: Щамовете в противогрипната ваксина тази година са Калифорния, Хонг Конг, и Бризбейн. Тя е подходяща за деца и възрастни, но само ако са с хронични заболявания. Все още не е късно да се ваксинираме, защото се очаква грипът да дойде у нас към средата на януари.

Отбелязахме Деня на българския лекар

bTV  Новини в 23.30 часа

Днес отбелязахме Деня на българския лекар. На празнична церемония медиците наградиха най-заслужилия между тях. Лекар на годината за 2016 г. е проф. Никола Владов, който получи отличието навръх рождения си ден.

Проф. Владов е началник на Клиниката по чернодробно панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Прави първата чернодробна трансплантация у нас от жив донор от възрастен на възрастен, както и първата реплантация.

Проф. Никола Владов: Много труд преди всичко, денонощен труд, така, много отдаденост и разбира се, много лишения, за които аз не съжалявам.

Д-р Венцислав Грозев: Човек, който е дал изключително голям принос в чернодробната хирургия, в трансплантационната хирургия. Разбира се, не е само той, но това е човек, който се е отличил доста в това отношение, човек, който е обучил доста кадри.

Един от съветите на проф. Владов към младите колеги е да не се взимат прекалено на сериозно, а просто да правят най-доброто за пациентите.

Разговор с проф. Стоян Миланов, директор на „Пирогов”, национален консултант по спешна медицина

Нова телевизия  Здравей, България



Водеща: Вижте тази графика. Ще е важно да я познаваме добре, защото съвсем скоро...

Водещ: От това ще ни зависи живота. Особено при код червено, като гледам.

Водеща: ... съвсем скоро по тези кодове спешните медици ще пристигат за 8, 20 или пък 2 часа на адреса, на който ги викаме. Максимална спешност – до 8 минути, пряка опасност за живота. Относителна спешност – между 8 и 20 минути – говорим за пристигане от момента на подаване на сигнал до пристигането. И минимална спешност, когато пациентът е без опасност за живота – между 20 минути и 120 минути.

Водещ: Проф. Стоян Миланов, директор на „Пирогов”, ни е на гости. Той е национален консултант по спешна медицина. Добро утро и добре дошли.

Проф. Стоян Миланов: Добро утро.

Водещ: Ние от години чуваме за тези идеи и намерения до 8 минути да пристига линейка, когато това е изключително важно. Ще работи ли на практика според вас с такава скорост спешната помощ, щом се наложи?

Проф. Стоян Миланов: Би трябвало, разбира се, особено що се касае до приоритетните спешни състояния, които се кодират като червени, тъй като след изминаване на определен период от тези състояния, просто няма да има нужда да посещаваме адреса.

Водеща: Кои са спешните състояния? Трябва ли пациентът да разпознае спешното си състояние или трябва да се остави в ръцете на телефона и на човека отсреща?

Проф. Стоян Миланов: Новите правила, това е един технически бюлетин, тоест чисто професионални действия, които са предвидени за системата на триаж, или сортиране на повикванията. До голяма степен пациентите в никакъв случай не би трябвало да заучават тези кодове. Напротив, това е улеснение за самата система, като внася клинична справедливост в момента, в който някой се нуждае наистина от спешни животоспасяващи действия, докато други адреси могат да чакат и това е допустимо от чисто медицински критерий. В никакъв случай тук не става въпрос за заучаване на пациентите да разберат целия този документ...

Водещ: Ало – аз код червен ли съм, код зелен ли съм.

Проф. Стоян Миланов: Напротив.

Водеща: Обучени ли са обаче диспечерите на тел. 112?

Проф. Стоян Миланов: Вижте, диспечерите в координационните централи и в момента вършат тази дейност. И я вършат не лошо, те дори лекуват по телефона. Въпросът е, че по този начин може да се окаже така, че в някои случаи сме много по-бързи, отколкото трябва, а в други вероятно закъснението, ако има такова, понеже вече има критерии, е обосновано.

Водеща: Може ли с примери? Колкото и да не искате, се превръща ефирът ни в обучение за пациенти или хипохондрии възможни на хората.

Проф. Стоян Миланов: Да, разбира се. Понеже много нашумяха случаи, където казват за едно главоболие ние няма да дойдем. Напротив, тази система не би допуснала едно главоболие, което е свързано с един остри симптоми като замаяност, като загуба на съзнание и нарушение в дишането, което наистина може да говори за инсулт, системата в никакъв случай няма да го пропусне и ще има високоприоритетен и бърз отговор в този момент. Това е целта...

Водещ: Как ще го хване? Ако кажа, имам главоболие и съм замаян, наистина ли ще изпратят линейка до 8 минути?

Проф. Стоян Миланов: Разбира се, хората трябва да знаят, че това телефонно интервю, извършено от едни обучени наши диспечери може да помогне, т.е. би трябвало да съдейства на уточняващите въпроси, които биха им били зададени. Естествено, това интервю не може да се превръща в един безкраен разпит. Защото често са необходими само няколко въпроса, за да могат диспечерите да се ориентират за състоянието наистина и да извършат един високоприоритетен отговор.

Водещ: От кога ще заработи това? Има ли статистика заради идване от осмата минута нагоре на колко пациенти не им е бил даден шанс да оживеят? Има ли някаква такава груба статистика?

Проф. Стоян Миланов: Времето за реакция в световен мащаб в градски условия е около 10 минути средно. Това означава, че има случаи, когато се стига и за 6, има случаи, когато се стига и за 12. Разбирате, че много фактори се намесват в това време за реакция. Но общо взето наистина това са състояния, при които забавянето – и вече ще има критерии какво е забавянето. Често чуваме да казват: Ето, забави се линейката. Но наистина сега при това положение би трябвало вече да имаме и отговор на това що е забавяне и то при какво състояние. Значи при едно навехнато пръстче може и да няма забавяне, ако линейката дойде след 1 час. Но при едни съмнения за инсулт може да има забавяне.

Водещ: Колко жертви даваме от лоша преценка на времето за пристигане и от не пристигане навреме?

Проф. Стоян Миланов: В момента това не може да се прецени, тъй като до момента липсваха критерии за това какъв е отговорът и за какво време трябва да стане.

Водеща Отива се за всичко, за което се прецени, че трябва да се отиде. По ред на постъпилите и с предимство на деца и...

Проф. Стоян Миланов: Да, разбира се. И по този начин се образува една нерегламентирана опашка от повиквания, при която този, който има нужда, няма право да пререди. Идеята на спешната помощ е точно това – този, който има нужда, да пререди и да не се допуска опашката. Т.е. това ще ни даде възможност и за в бъдеще да оптимизираме броя на екипите, тяхното позициониране, включително и качеството на обслужването. Т.е. се въвежда една клинична справедливост – такава, каквато диктуват условията на спешната медицина.

Водеща Имаше ужасяващ случай, разказан чрез Фейсбук от случаен минувач, който вижда човек, на когото му прилошава в центъра на София, обажда се на линейка, линейката идва след 40 минути, оказва се, че е записан грешно адресът, но все така човекът, оказва се, е имал инфаркт и не е спасен. Когато заработи тази система с тези кодове, може ли да се стигне до такава ситуация, ако изключим грешката с адреса? Може ли да се стигне до закъснение?

Проф. Стоян Миланов: Не трябвало, защото това една мрежа, която веднага ще прихване подобен случай. Т.е. ако вие ги разгледате в подробности...

Водеща Веднага ще стане ясно, че става въпрос за инфаркт?

Проф. Стоян Миланов: Разбира се. Обаждане от свидетел, който съобщава за паднал човек, който при побутване не отговаря, в безсъзнание е или има други общи симптоми, които показват нарушение в съзнанието и тежко състояние би трябвало да доведе до високоприоритетен и бърз отговор на системата.

Водещ: Ще може ли, всички сме шофьори, знаем как се придвижва човек в София, особено в трудните за придвижване часове. От колко места тръгват или ще тръгват линейките, за да е постижима тази задача и за шофьори, и за лекар, за медицинска сестра?

Проф. Стоян Миланов: Вижте, въвеждането на една система, без тя да се самоусъвършенства е абсолютно безсмислено. Точно това е и целта на въвеждането на подобен тип триаж и високоприоритетен отговор. Тъй като в подобни случаи след един 6-месечен период ние ще имаме представа къде, по кое време на денонощието, в кой сезон какъв тип обаждания имаме и кога можем да ги очакваме. Т.е. това ще доведе до оптимизация на системата, но ново разположение на екипите, в зависимост от тежестта на състоянията.

Водещ: Линейка до тук например от къде трябва да тръгне, за да дойде до тук или до летището?

Проф. Стоян Миланов: Вижте, най-хубавият момент ще бъде, ако ние имаме 400 екипа постоянно в София. Но все пак тази система би се решила капацитета на системата срещу нуждите на тези, които търсят системата за спешна медицинска помощ.

Водеща А изобщо, извинявам се, че ще задам така въпроса, но ще работи ли изобщо тази система и на йота на фона на малкото екипи, които работят в София?

Проф. Стоян Миланов: А кой е казал, че са малко?

Водещ: Самите работещи казват, имаме много повиквания за 2 млн.души.

Проф. Стоян Миланов: Системата след въвеждането й ще каже, да, малко са, малко са тук и ще поставим един екип до студиото на Нова телевизия, ако от тук има много обаждания.

Водеща Недейте, моля ви се.

Проф. Стоян Миланов: Не, това е истина.

Водещ: Т.е. практиката на терен...

Проф. Стоян Миланов: Начертаването на тази карта като приоритет ще даде възможност наистина за оптимизиране и максимално добро разположение, включително и на екипите за изграждане на нови базови станции или пък за закриване на други, които са абсолютно безполезни. Примерите са много, тъй като палитрата е доста голяма. Има колеги, които имат по едно повикване и половина средно на ден, докато примерно в Пловдив-град те са първенци в това отношение. Можете да си представите. Тази нехомогенност, вкарването на подобна система би я потушило и наистина ще въведе една справедливост.

Водещ: Какъв е примерът с Пловдив, че се хванах за конкретния пример?

Водеща Че има много повиквания и малко екипи.

Проф. Стоян Миланов: Пловдив е... центърът за спешна медицинска помощ е един от най-натоварените в България.

Водещ: Като съотношение? Един човек на колко места трябва да огрее?

Проф. Стоян Миланов: Като съотношение между техния капацитет, с който те разполагат и броя на повикванията, и тежестта на повикванията. Има други центрове, няма да се спирам, където буквално опашка няма и чакат. Наистина, ние сме система за чакане, това е вярно. Но все пак това е една несправедливост, която системата би я размила и би довела до някакви положителни резултати.

Водещ: Пожелаваме ви успех, защото вашият успех би бил и наш в ситуация, в която се нуждаем от спешна помощ. И като се въведе тази система, сме отворени отново да говорим, ако имате някакъв недостиг или проблеми, или пък оплаквания от пациенти, за да срещнем търсенето с предлагането в случая.

Проф. Стоян Миланов: Просто хората трябва наистина да знаят, че ще им бъдат задавани въпроси. Но разберете, ние не можем да работим на сляпо. Дори ще бъдат давани инструкции по телефона как, какво точно да не правят или какво да правят. Някои от инструкциите са доста сериозни. Включително и такива, които може да се окаже те да обдишват, да им се даде инструкция как да правят сърдечен масаж и т.н.

Водеща Проф. Стоян Миланов, директор на Пирогов, както и национален консултант по спешна медицина. Наистина лека работа и успешна ви пожелаваме.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.76 Mb.

Сподели с приятели: