Доклад заключителна конференция



Дата30.11.2018
Размер264.46 Kb.


ДОКЛАД
Заключителна конференция

БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА ВЛАСТ – ПОСТИЖЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Дейност 31. Заключителна конференция

29 ноември - 1 декември 2010
Заключителна конференция

Българската съдебна власт – постижения и предизвикателства
29 ноември 2010 г.

Гранд хотел „София”

В понеделник, 29.11.2010 г., се проведе заключителната конференция по горепосочения проект с участие на представители на следните институции:



Маргарита Попова – Министър на правосъдието

Хорхе Фуентес Монзорис - Вилалонга – Посланик на Испания

Гема Галего Санчес – член на Генералния съвет на съдебната власт на Испания

Анелия Мингова – представител на ВСС

Вельо Велев – член на ВСС, ръководител на проекта

Хосе Мигел Гарсия Морено– ръководител на проекта, ГССВ, Испания

Беатрикс Татай – Германска фондация за международно правно сътрудничество (IRZ)

Пилар Йоп Куенка – Постоянен съветник
В приветствията си за откриването на конференцията всички подчертаха значимостта на проекта не само за подобряване на настоящото положение на българската съдебна система, но и като ценен инструмент, който ще позволи на България в недалечното бъдеще да продължи да предприема подобни действия във връзка с постигнатите задължителни резултати, предвидени като приоритети по проекта. Бе подчертана и важната роля на Испания и на Германия като младши партньор за изпълнението на проекта и пълноценното участие на експертите, участвали в него.
След откриването бе дадена думата на съответните основни експерти по проектните компоненти, за да обобщят окончателните препоръки от докладите си:
Препоръки и заключения по компонент 1: подобряване на управленския капацитет на всс
Мария Лиуса Мартин Моралес посочи, че по компонент 1 целта е била да се набележат въпроси, свързани с прилагането на сега действащото законодателство и промените в него с оглед на подобряване на функционирането на ВСС за укрепването му като институция и подобряване на управлението на качеството и бюджетирането.
Окончателните предложения, които да се вземат предвид за постигането на тези цели, са:
1. Да се отмени ал. 3 на чл. 30 на ЗСВ във връзка с ограничения брой административни служители на ВСС. Това ограничение е в разрез с европейските стандарти в това отношение. Съображението за тази препоръка е повишаването на капацитета на ВСС и укрепването на принципа на независимостта на съдебната власт. ВСС не може да изпълнява всички поверени й функции, ако не разполага с достатъчно персонал за целта.
2. Да се проучи възможността за възлагане на външни изпълнители на допълнителните услуги, различни от същинските институционални функции.
3. Да се намали броят на комисиите, като някои от тях се слеят.
4. Комисиите да получат по-големи правомощия за вземане на решения, за да се намалят големите правомощия на пленарните заседания.
5. Да се направят промени в ЗСВ в разпоредбата, която предвижда провеждането на заседанията на ВСС веднъж седмично. Трябва да се промени и законовата разпоредба, която позволява да не се проведе заседание, ако не бъде свикано от министъра на правосъдието.
6. Да се засили автономността и независимостта на бюджетния капацитет на ВСС.
7. Да се разреши съществуващият понастоящем конфликт на правомощия по отношение на управлението на собствеността на съдебната власт. ВСС отговаря за поддръжката на съдебните сгради, докато Министерството на правосъдието – за капиталовите инвестиции в тях. Тази двойственост създава на практика доста проблеми. Ето защо в доклада с окончателните препоръки по компонент 1 има препоръка за това да се реши коя от институциите да поеме изцяло правомощията по управлението на собствеността. Според нас това трябва да бъде ВСС, въпреки че това ще наложи промяна в член 130 (а) от Конституцията и на членове 387-388 от ЗСВ.
8. Да се съсредоточат в рамките на ВСС процедурите и договорите за обществени поръчки. Това ще означава не само икономии от мащаба, но и съблюдаване на принципите на Европейския съюз за обществените поръчки: равнопоставеност, неприлагане на дискриминация, свободна конкуренция, публичност и прозрачност.
9. ВСС да съсредоточи в една банка управлението на финансите на съдебната система.
10. Да се преразгледа системата на съдебните такси, като се създаде прогресивно нарастваща ставка в зависимост от мащабите на производството и стойността на иска. Да се засилят механизмите на контрол за ефективността на системата, включително и внасянето на гаранция при обжалване на съдебно решение като механизъм за ограничаване на обжалванията.


Препоръки и заключения по компонент 2: засилване на координацията и сътрудничеството с други институции на съдебната система


Франсиско Хавиер Фраука Аскона очерта следните области и институции, свързани със съдебната система, с които следва да се подобри координацията.




A. НИП


 

1. Да се повиши прозрачността при финансирането на дейностите на НИП, за да се премахна подозренията относно законосъобразността на набирането на средства от собствени източници.

2. Да се засили дейността по публикуването, разпространяването и евентуалната продажба на интелектуалната собственост на НИП, като сборници с юриспруденция, с цел набиране на повече средства.

3. Да се насърчава обменът на знания чрез семинари, кръгли маси, активно участие, а не само чрез лекции.

4. Да се разшири обхватът на обучението на съдебната администрация, което може да се постигне чрез засилване на децентрализираното обучение и дистанционното обучение, както и чрез подобряване на системата на обучение на обучители.

5. Да се обмисли възможността за създаване на Педагогическа комисия в рамките на НИП, която да работи за подобряване на техниките на преподаване.

6. Да се създаде съвместна комисия за координиране на различните участници в системата (напр. Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет, НИП и Центърът за обучение на адвокати и юридическите факултети, Министерството на вътрешните работи и прокуратурите) и за постигане на по-добра координация в обучението чрез въвеждането на съвместни програми за обучение и мултидисциплинарно участие във всяка от тях; може да се предвиди възможност за участие и на други институции, с което да се разшири кръгът на участващите преподаватели. Не трябва да се подценяват активизирането на ролята на Института по криминология към МВР и необходимостта от обективни критерии за привличане на преподаватели и лектори.

 

Б. Прокуратура:

 

1. Да се осигури адекватен достъп до базите данни чрез споразумения с други държавни органи (съдилища, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, ДАНС, Агенция „Митници” или НАП …) и институции за улесняване на достъпа на прокурорите до нужните им бази данни. Засилване на използването на постоянно оборудване и материали за проучванията за осигуряване на повече източници.



 2. Да се подобри координацията на Прокуратурата с другите участници в съдебната система; възможност за Прокуратурата да прави законодателни предложения. Също така е добре изпращаните на Прокуратурата проектозакони да се представят предварително за адекватно разглеждане на текста. Във връзка с изпълнението на функциите й Прокуратурата има добро и гладко сътрудничество с Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Агенция „Митници” и НАП.
 

В. Инспекторат към ВСС


 

1. Да се насърчи инициативата на районните съдилища (административните ръководители на районните съдилища) по отношение на инспектората, за дейности в помощ на тази служба. Дори може да се предложи възможността за създаване на вътрешна система за инспекция към всеки съд, което ще спомогне за получаването в реално време на информация за положението в съда.

2. Да се създаде съвместна комисия между Инспектората на ВСС, отдела по статистика и комисията по технологии, както и да се засили участието на юристите в работата на отдела за статистика с цел уеднаквяване и конкретизиране на критериите.

  3. Да се дадат правомощия на Инспектората да прави препоръки по отношение на служителите с оглед на ефективността на органа или оценяването на магистратите.

  4. Да се създаде съвместна комисия от двете институции, Инспектората към ВСС и Висшия адвокатски съвет, за наблюдение на дисциплинарните преписки на адвокати, като се въведе правило за задължително уведомяване в случай на открито дисциплинарно производство от някой от органите.

 5. Засилване на програмите за обучение между Инспектората и НИП и въвеждането на специфични курсове и активно участие на инспектори и преподаватели в програми за постоянно обучение.

  6. Да се ограничи Инспектората до получаването на полезна информация в борбата срещу корупцията, без да се нарушават правомощията на Прокуратурата в тази област.

  7. Липса на координация между Инспектората и съдебната администрация за прилагане на добри практики при управлението на делата. Инспекторатът не се възползва в пълнота от практическите решения с оглед на предоставяните общи услуги на съдилищата; поради това е целесъобразно да се създаде обща комисия за обобщаване и систематизиране на добрите практики. Също така се предлага огласяване на различни факти чрез системата за публикации на НИП, обучителните му дейности и засилване на Инспектората като инструмент в подкрепа на съдилищата, като се укрепва ролята му на популяризатор на добри практики.

 8. Липса на постоянна координация между Инспектората и Комисията по етика към ВСС; освен сътрудничеството по отделни случаи трябва да се въведе постоянен канал на комуникация между двете институции.

  

Г. Сдружения на юристите


 

1. Преценява се, че ще е добре да се уточнят каналите за комуникация със сдруженията на юристите, както и да се въведе процес на задължителни консултации между ВСС и сдруженията по въпроси от значения за професията; от друга страна, съвсем разбираемо е да се кани ВСС за участие в срещите на сдруженията, като това може да се регламентира с оглед на установяването на постоянна практика.

2. Бе установено отсъствието на съвместни действия и координация при постигането на общите цели, което може да бъде преодоляно с назначаването от сдруженията на общ представител в Съвета, който да може да представя исканията на различни групи, както и чрез съвместни срещи на различните сдружения, което ще спомогне за установяването на единни критерии.

3. Потребителите на правораздавателната система и обществеността като цяло не са запознати с ценностите и значението на ролята, която могат да имат на сдруженията. Ето защо се препоръчва да се укрепят сдруженията в сферата на правораздаването и представителството им във ВСС. Необходимо е също да се засилят съвместните действия и разпространяването на информация за дейността им чрез масмедиите.

 

Д. Институционални отношения на ВСС


 

1.    Да се създадат постоянни структури за информация и координация между ВСС и НИП, Прокуратурата, Висшия адвокатски съвет, университети, Министерството на вътрешните работи и др.

2. Да се обмисли създаването на изследователски отдел във ВСС, който да има инициативата за обработването, анализа и предложенията във връзка със законодателната политика. Предлага се активното участие на ВСС в етапа на оценяване на политиките, като за целта се добавят още един-двама технически експерти, които да се назначават от мониторинговата комисия на съвета или групите за оценяване.

3. Да се засили координацията с Министерството на правосъдието, за да се разшири обхватът на етапа на информиране на обществеността относно проектите на нормативни актове, като се подобри сътрудничеството с Министерството на етапа на проучване и определяне на политиките.

4. Да се подобрят отношенията с медиите.  

 

Е. Висш адвокатски съвет и отношения с адвокатите


 

1. Да се подобри обучението на съдии и адвокати чрез въвеждането на редовни съвместни обучителни дейности на Съюза на юристите и Висшия съдебен съвет. Във връзка с това може да се засили ролята на Съюза на юристите по отношение на обучението.

2. Институционализиране на отношенията между Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет, за да се преодолее положението, при което те зависят от личните отношения между членовете.

3. Да се засили сътрудничеството между Висшия съдебен съвет и Висшия Адвокатски съвет по отношение на анализа на услугите в правораздаването, като се обсъжда свързаната с тях информация, преди да се публикува.

 

 

Ж. Министерство на правосъдието


  

1. Да се създадат междуведомствени и външни работни групи за осигуряване на информация и координация между различните участници в сектора: Висш съдебен съвет, Прокуратура, Инспекторат, Министерство на вътрешните работи, донори, адвокатура и др.

2. На етапа на изготвяне на законови актове, особено когато са свързани със съдебната власт, е необходимо:


  • Да се засили намесата на ВСС в процеса на разработване на всички проектозакони, които пряко или косвено засягат съдебната власт или се отнасят до важни въпроси от общ интерес за нея.

  • Да се осигури максимална публичност на проектозаконите на етапа на информиране на обществеността.

  • Да се удължи процесът на информиране на обществеността и консултации, за да се даде възможност за повече мнения, доклади или решения от заинтересованите страни.

  • Да се осигуряват, доколкото е възможно, консултации от чуждестранни експерти по проекти със специален интерес или обществена значимост.

 

 

3. Инспекторатът към Министерството на правосъдието изпълнява особено важна функция и заслужава подчертано положителна оценка, по-специално проучванията, които провежда за въздействието от даден стандарт/норма след влизането му в сила. Ето защо трябва да се увеличи съставът на Инспектората и да се установят канали за сътрудничество с институции като НИП, Висшия адвокатски съвет и Съюза на съдиите (т.е. провеждане на редовни срещи).



 

Препоръки и заключения по компонент 3: ролята на всс в международните отношения

Педро Барсело Обрадор


В първата част на доклада на г-н Барсело бяха изложени обяснения във връзка с договорените заключения в рамките на работната среща за Комисията за наблюдения на равнопоставеността на половете и насилието на полова основа.
Експертите предложиха да се създаде към ВСС орган или комисия (в Испания се нарича Обсерватория за насилие на полова основа, но в България може да се избере друго име), която да събира статистически данни по единен критерий; да анализира всички съдебни решения по дела, свързани с насилие на полова основа, като обръща специално внимание на мотивите в тях; да организира обучение по въпросите на насилието на полова основа за съдии, полицейски служители и представители на други институции; да извършва изследвания и проучвания за развитието на законодателството и промените в обществените нагласи в тази област.
Този орган или комисия би могъл също да прави предложения във връзка със законодателството и съдебната практика, особено по отношение на уеднаквяване на критериите, като винаги се съблюдава принципът на независимостта на съдиите и прокурорите. Освен това може да координира разработването на практически наръчник за организациите, работещите в областта на домашното насилие, в който да са представени механизми за координация на действията на всички институции и НПО, и да прави предложения относно програми за рехабилитация на пострадали от такова насилие.
Във връзка с Комисията за равнопоставеността бе обяснено, че в България има Закон за защита от дискриминация; въпреки това експертите предложиха да се създаде агенция или комисия към ВСС, която да наблюдава всички дейности на ВСС от гледна точка на броя мъже и жени, участващи, например, в обучителни дейности; да спомага за увеличаване на броя на жените, които водят курсове и изнасят лекции; да съдейства за по-голяма видимост на присъствието на жените на високи постове в съдебната система, както и да предлага мерки за насърчаване на семейния живот: гъвкави схеми за отпуски, запазване на работата при бременност и раждане на дете, съкратено работно време при отглеждане на дете.



Следващата част бе посветена на заключенията на експертите във връзка със слабостите в областта на международните отношения, като част от компетенциите на Висшия съдебен съвет, които могат да се обобщят по следния начин:


1. Недостатъчна координация между участниците и дейностите в рамките на международните компетенции на Висшия съдебен съвет.

2. Отсъствие на планирана и координирана стратегия за международната дейност в областта на правосъдието.

3. За чуждестранните структури е трудно да определят българските партньори в областта на международното съдебно сътрудничество

4. Липса на законодателство и систематизиране на функциите на Комисията и Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси на ВСС.

5. Отсъствие на специален бюджет за Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси.

6. Недостатъчни човешки и материални ресурси на Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси.

7. Неефективно използване на наличните ресурси и капацитет.

8. Липса на прозрачност при подбора на експерти и служители за участие в международни дейности.

9. Забавяне на стартирането на мрежите за международни отношения и сътрудничество.

10. Недостатъчно познаване и прилагане на относимото законодателство на ЕС.


След това бяха представени предложения за насоките на дейност в областта на международните отношения и сътрудничество:
a. Усилия за стратегическо планиране. За да се постигне последователност и съгласуваност в международната дейност на българската съдебна система, е желателно, дори необходимо, да се положат усилия за изготвяне на стратегия за действия в сферата на компетенциите на ВСС по международната дейност. Тя трябва да включва основните насоки и приоритети за международната дейност на Прокуратурата, НИП, Комисията и Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси на ВСС, както и всички такива дейности, в които участват български магистрати.
б. Засилване на междуведомственото сътрудничество. За да се преодолее недостатъчната координация в действията на отделните орган, участващи в международната дейност, е подходящо да се създаде съвместно координиращо звено, което да осигурява постоянен контакт между различните отдели и звена в областта на международната дейност на правосъдната система, както и институционализиране на редовните контакти.
в. Адекватна политика от отношение на човешките ресурси в Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси. В допълнение към необходимостта от инвестиции в човешките и материалните ресурси, като резултат от работната среща бе представено предложение за правилник за организацията и функционирането на Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси на ВСС. Предложението ще се разгледа от Комисията за международни отношения с оглед на приспособяването му към потребностите и изискванията.
г. Да се пристъпи към укрепването на мрежите за международно правно сътрудничество и на експертите по право на ЕС. За тази цел в резултат от настоящата работна среща са представени предложения за регламентиране на функционирането на двете международни мрежи.

Бе представен документ, съгласуван от всички участници в работните срещи. Той съдържа:


- Правила за организацията и функционирането на Комисията за международна дейност и Отдела за международно правно сътрудничество и европейски въпроси на ВСС.
Бе подчертано, че външната дейност на ВСС трябва да е съсредоточена в следните три насоки: a) Институционални международни отношения с цел осигуряване на участието на български съдии и прокурори в институции на ЕС, семинари и други събития, както и въвеждането на протокол за участието представители на съдебната власт в международни посещения в България и в посещения извън страната; б) Международно съдебно сътрудничество, насочено към развитието на горепосочените две мрежи; в) Проекти по европейска интеграция и международни проекти, в които да се осигурява участието на български експерти.
- Изготвяне на правилник за дейността на българската съдебна мрежа за международно съдебно сътрудничество, която да съдейства на българските колеги по всякакви въпроси, свързани с международното съдебно сътрудничество.
- Изготвяне на правилник за българската мрежа от експерти по право на ЕС, която да бъде в помощ на българските съдии и прокурори по въпроси на правото на ЕС.
Препоръки и заключения по компонент 4: връзки с обществеността
Пилар Йоп Куенка
Необходимо е да се обърне сериозно внимание на ролята на масмедиите в демократичното общество. Съдебната система не се ползва винаги с положителен имидж, за което могат да се посочат три основни причини:
A. Отрицателният имидж, популяризиран от масмедиите, който произтича от сензационни новини, свързани с отрицателни аспекти във функционирането на съдебната система.
Б. Объркващата информация за съдебната система в резултат от различните телевизионни филми и сериали, които създават неточни и изопачени представи.
В. Отсъствието на обучение по общоправни въпроси в училищата и университетите.
За да се ограничи въздействието от основните източници на отрицателния имидж на съдебната система, в рамките на проекта бяха направени някои препоръки; трябва обаче да продължат усилията по горните точки Б и В, по които проектът не можа да задълбочи работата си поради времеви и бюджетни ограничения.


  1. ВСС трябва да създаде комисия за комуникация, която впоследствие да развие обща пирамидална структура, подобна на съществуващата в някои държави членки.

Понастоящем прес аташетата на ВСС са на пряко подчинение на Главния секретар на ВСС. Това положение трябва да се промени, като прес аташетата преминат на пряко разположение на някого, който поддържа постоянна връзка с ВСС: това може да е представител на ВСС или на медийната комисия. Прес аташетата трябва да поддържат със съдиите и прокурорите отношения, основаващи се на взаимно доверие и зачитане. Ето защо те трябва да бъдат неразделна част от съдебната структура.

  1. Няма функционална структура и между прес аташетата. Прес службите са автономни и разпръснати. Това положение също трябва да се промени. Преструктурирането на прес службите трябва да се направи така, че да обхване цялата страна, при което да се отчита обемът на работата им, който е в пряка зависимост от натовареността на самите съдебни органи. Освен това всички прес служби трябва да са неразделна част от една единствена структура, която ще осигурява последователност при представяната информация и ще се управлява от ВСС. Тъй като подходяща комуникационна структура не може да се гарантира с лични отношения с медиите, тя трябва да се определя и направлява от ВСС.

  2. Би било добра идея да се разработят правила за работата на магистратите, прес аташетата и масмедиите, които да залегнат в основата на комуникацията между тях. Тези правила трябва да се формулират от ВСС (на базата на действащото законодателство, като се отчитат ограниченията, свързани с гражданското, наказателното и административното производство, както и с конкретни аспекти на класифицираната информация, достъпа до публична информация и др.).

Във връзка с допускането на аудиовизуални медии в съдебните зали, като цяло те имат свободен достъп до съдебните зали. Само в изключителни случаи, когато е наложително да се ограничи или намали правото на достъп на масмедиите, компетентните съдебни власти трябва да се разпоредят въз основа на обосновани решения.

  1. Подкрепяме въвеждането на фигурата на говорител, който да бъде упълномощеният говорител, отговарящ за предоставяне на информация за обществеността чрез масмедиите, както е предвидено в проектостратегията за комуникация. По този начин ВСС ще може да представя единни становища по въпроси от особен интерес.

  2. Препоръчваме изготвянето на списък на прес аташетата в България: имена, телефонни номера, електронни адреси. Този списък трябва да бъде предоставен на журналистите. Може също да се качи на интернет страницата на ВСС, за да е достъпен за всички съдии и магистрати. Това е един от начините за регламентиране и подобряване на връзките с различните масмедии, отразяващи работата на съдебната власт.

  3. В сградата на ВСС трябва да инсталира централна система за предаване на сигнал, както и аудиовизуално разпръскващо устройство. Това ще улесни работата на журналистите, присъстващи на заседанията на ВСС.

  4. Трябва да продължи поддържането на интернет страницата на ВСС, като тя бъде насочена преимуществено към магистратите и масмедиите. Своевременното публикуване на интернет страницата на информация за важни решения, взети на пленарните заседания, заедно с информация за дневния ред, протоколите от заседанията, действащото законодателство и промени в него, работната програма и др.

  5. Трябва да се въведат механизми за гарантиране на пряк достъп за гражданското общество. Нужни са изпреварващи, насочени към гражданите политики за комуникация, подобно на документалните продукции на клуб „Журналисти срещу корупцията”. Добра идея е и разработването на информационни брошури за работата на ВСС. Езикът на тези брошури трябва да бъде разбираем, стегнат и достъпен за всички. Предлагаме като модел Хартата за правата на гражданите в съдебното производство, разработена от Генералния съвет на съдебната власт на Испания.

  6. Организиране и провеждане на семинари за обучение. Препоръчваме да се насърчават и в бъдеще семинари по модела на семинара за обучение на обучителите в Трявна през ноември (обучение на медиите), на които да се развиват комуникационни стратегии и учения у говорителите и прес аташетата от цялата страна, като се обръща специално внимание на вземането на решения в условия на кризисна ситуация.

  7. Трябва да се насърчава разширяването на знанията и уменията на журналистите по правни въпроси, успоредно с установените преки контакти между тях и журналистите. Бе спомената и необходимостта от провеждане на обучителни семинари по правни въпроси (1 или 2 полудневни семинара).

  8. Трябва да се подкрепят и насърчават срещите с различни институции, НПО и др., на които да се научава повече за дейността на ВСС.

  9. Необходимо е постоянно да се подобряват материалните и човешките ресурси на прес службите. Като мярка в това отношение препоръчваме да се преразгледат законовите ограничения по отношение на увеличаването на броя на служителите в тези служби. Пресцентърът на ВСС трябва да има собствен офис, както и да се осигури известна степен на поверителност в работата му.


Препоръки и заключения по компонент 5: Кариерно развитие
Франсиско Соспедра Навас

Елмар Шуерман

Хоакин Морено Грау

Първо говори г-н Франсиско Соспедра по темата за етиката и дисциплинарната отговорност на магистратите. В представянето си той подчерта, че измененията в ЗСВ внасят подобрения по въпроси като определянето на нарушенията, производствата и санкциите. Според всички експерти по проекта (български, испански и германски) обаче сега действащите законови разпоредби не отговарят на изискванията в Конституцията във връзка с определянето на нарушенията и тяхното степенуване по тежест, както и предписанията за приложимите санкции.


В българската съдебна система има законова разпоредба – ал. 3 на член 307 от ЗСВ, който само изброява забранените видове поведение, без да ги степенува по тежест и да определя санкциите към тях. Тази разпоредба дори дава възможност вътрешни правила, като Етичния кодекс, да определят видове поведение, съставляващи дисциплинарни нарушения, без степенуване по тежест и без определяне на наказанията за тях. Това е в противоречие с алинея 3 на член 133 от Конституцията на България, която предвижда такова поведение да бъде уредено законово в съответствие с общия за всички европейски правни системи принцип, а именно принципа на законово уреждане на статута на магистратите. Освен това при българския подход не са спазени принципите, които позволяват регламентирането на отворени видове дисциплинарни нарушения, т.н. правонарушения на белите яки.

Желателно е да има по-ясно дефиниране на дисциплинарните нарушения с различни степени в зависимост от тежестта им, като сериозни, средни и леки нарушения.

Много сериозно нарушаване на принципа на законност и правна сигурност се установява във връзка с приемането на Етичния кодекс за поведението на българските магистрати през 2009 година.

Етичният кодекс е приет от Висшия съдебен съвет в изпълнение на задължението по ал. 1 на член 30 от ЗСВ, който предвижда: За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности: 12. одобрява Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители.

Този етичен кодекс обаче представлява и дисциплинарна уредба, тъй като посочените в него нарушения имат естеството на дисциплинарни съгласно текста на ал. 3 на 307 от ЗСВ. Във връзка с това Пленарната сесия на Консултативния съвет на европейските съдии на 9-тата си среща в Страсбург на 12-14 ноември 2008 г. по въпроса за Етичния кодекс за поведението на съдиите, прокурорите и следователите в България подчертава принципа, според който етиката трябва да се разграничава от дисциплинарните нарушения.

Експертите по проекта и българските експерти разкритикуваха тази уредба като незадоволителна поради неспазването на принципа на правна сигурност, като всяко нарушение на етичните задължения се определя като дисциплинарно такова (ал. 3 на чл. 307 от ЗСВ), тъй като нарушенията на са въведени в поднормативен акт, приет не от Парламента, а от ВСС. подобен подход е в явно противоречие с текста на член 133 от Конституцията.

След представянето на г-н Соспедра взе думата друг ключов експерт по този компонент, г-н Хоакин Морено Грау, който изложи следните заключения:
Въведени са някои подобрения от страна на изпълнителната власт, при които са отчетени следните ни препоръки:


  • Променен е текстът на ал. 3 на член 166, като е премахната възможността за подаване на оставка с цел избягване на дисциплинарна отговорност.

  • Член 176. Участниците в конкурсите за младши магистрати, издържали писмения и устния изпит, преминават през обучение, което завършва с изпит, след което се оформя окончателната оценка. Това означава, че младшите магистрати се назначават след приключването на цялата тази процедура. Това изменение бе горещо препоръчано в заключенията и препоръките по проект BG/04/IB/JH/04. Въпреки това не е разбираемо защо за кандидатите за първоначалното назначаване не се предвижда същия обучителен период в НИК.

  • Алинея 4 на член 188 предотвратява възможността преместени магистрати да кандидатстват за това длъжност без предвидено времево ограничение, което осигурява стабилност, приемственост и непрекъснатост във функционирането на съдилищата и прокуратурите.

Разпоредбите на ЗСВ обаче могат да бъдат подобрени по три основни въпроса:




  • Разбирането за Етичния кодекс, по-специално дисциплинарните нарушения;

  • Децентрализиране на атестирането;

  • Ограниченията по отношение на капацитета на ВСС: да се отмени ал. 3 на член 30 от ЗСВ..

Специално внимание заслужават измененията в проектоварианта на Народното събрание спрямо този на изпълнителната власт във връзка с членове 168 и 188а.




  1. Член 168

Първоначалната редакция на измененията на член 168, алинеи 2, 3 и 4, е следната:

(2) Заместникът на административния ръководител се назначава от Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител.

(3) При приемане на решението за назначаване Висшият съдебен съвет проверява, дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата и на документите, съдържащи се в кадровото дело.

(4) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14 - дневен срок от влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет. Заинтересованите лица могат да оспорват решението на Висшия съдебен съвет в 14 - дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 61, ал. 2 от  Административнопроцесуалния кодекс.
Редакцията на алинеи 4, 5 и 6 във проектоварианта от 12 юли 2010 г.:

„(4) Висшият съдебен съвет с решение може да откаже назначаване на предложения кандидат за заместник на административен ръководител, ако той не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.

(5) Административният ръководител може да оспори решението на Висшия съдебен съвет в 14 - дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 61, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14 - дневен срок от влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет.”


Във проектоварианта на народното събрание от септември 2010 г. е отпаднала алинея 5 на този член.
Първоначалната редакция на проектозакона, конкретно алинея 4 на член 168 създава впечатлението, че се провежда конкурс за заемането на тези длъжности. В противен случай не е обяснима възможността на засегнатото лице да обжалва решението за назначението. Текстът на алинея 2 обаче поставя под съмнение това тълкуване, тъй като предложението на административния ръководител е в разрез с идеята за открит конкурс.

При новата редакция няма никаква неяснота по отношение на намерението на изпълнителната власт. Не се предвижда конкурс. Административният ръководител избира кандидата и административните ръководители имат единствено правомощието да обжалват отказа за одобряване на предложението им.


Този член бе в разрез с някои от основополагащите принципи, свързани с прозрачността и административната организация:
Прозрачност: За заемането на всички длъжности в съдебната система е необходимо да се прилагат открити и обективни процедури, които да позволяват на всяко лице, което отговаря на условията, да кандидатства. Това означава, че трябва да се предвиди провеждането на конкурс.
Административна организация. Администрирането на съдебната власт има пирамидална структура, при която всички органи на съдебната власт, които имат отговорности по административни въпроси, като административните ръководители, са на подчинение на ВСС. Като се има предвид тази обща постановка, не е ясно как административните ръководители имат възможност да създават микроструктури, като сами избират кандидатите за свои заместници. Това противоречи на изискването за минимална обективност и улеснява проявата на пристрастие и изграждането на местни властови кръгове, което е несъвместимо с принципите за еднакъв подход в организацията и последователност при прилагането на критериите в цялата страна. Освен това административните ръководители, като органи на подчинение на ВСС, не могат да имат законово право да оспорват решения на ВСС, тъй като ВСС е този, който взима решенията по управленски въпроси, като упражнява правото си самостоятелно да определя организацията; при това положение административните ръководители не могат да действат водени от личен интерес и да оспорват решенията на ВСС. Имплицитното допускане на личния интерес от страна на административните ръководители предполага тревожни последствия, тъй като показва, че изпълнителната власт се стреми към засилване на капацитета за управление на съдебната система на местно равнище вместо към засилване на капацитета на ВСС.

В резултат от проектоварианта от септември се отстранени някои проблеми, но остават проблемите, свързани с повишенията чрез конкурс.




  1. Член 189

Член 189 (1): За заемане на свободните длъжности се провежда конкурс от конкурсни комисии, избрани в органите на съдебната власт, в които са налице свободни длъжности.


Алинеи 1 и 4 на член 4 имат нова редакция в проектоварианта на Парламента от септември 2010 г.: (1) Конкурсът се провежда от определени от Висшия съдебен съвет конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове.
(4) В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да определи и повече от една конкурсна комисия за провеждането на един конкурс.
При първоначалната редакция на тези разпоредби има възможност за прилагане на различни критерии. Както за обявяването на конкурси за административни ръководители, така и, още по-основателно, за провеждането на конкурсите бе препоръчано да се предвиди цялостно участие на ВСС на всеки етап. Предишната уредба системата даваше големи правомощия на административните ръководители, което предполагаше риск от възникване на съсредоточено ,упражняване на власт, субективност и непотизъм.

В резултат от промените във проектоварианта от септември положението значително е подобрено. Съветът е този, който определя конкурсните комисии съгласно алинея 4, като е предвидена само една комисия, въпреки че ВСС има право да определи повече от една комисия, ако това налага броят на кандидатите.


През септември предложихме тази разпоредба да се замени с нова, при която ВВ да поема изцяло процедурата без участието на децентрализирани органи, освен докладите за наличието на незаети длъжности. Добър пример за уреждането на процедурата е предложената редакция за избора на административни ръководители в членове 194а и 194б на проектозакона. Те предвиждат ВСС изцяло да управлява процедурата.
Към момента единствената разпоредба, която би било добре да се въведе, е свързана с гарантирането на прилагането на единни критерии, когато има повече от една комисия.
Последно, другият ключов експерт по компонента г-н Елмар Шуерман представи заключенията във връзка със системата за определяне на натовареността и оценяването на магистратите.
1. Система за определяне на натовареността: Обобщените предложения се съдържат в окончателните заключение по дейност 28, но като цяло целта би трябвало да бъде постигането на система, при която да може обективно да се правят разчети за потребността но човешки капитал. Средното работно време на един магистрат по специален вид дело трябва да се сравни със средното работно време за една година на всеки магистрат. С помощта на специален метод на изчисление с помощта на ИТ може да се разработи система, сходна на прилаганата в някои европейски страни (сред които Германия и Испания).
2. Оценяване на работата на магистратите: В България е отбелязано подобрение при уреждането на този процес. Въпреки това в окончателните заключения са включени някои предложения. Основното предложение е, че трябва да се въведе система на централна атестационна комисия под надзора на ВСС. Добре известна е значителната натовареност на Съвета и ограниченият брой служители. Ясно е, че при настоящите финансови ограничения шансовете за наемане на още служители са много малки.

Въпреки това има създаването на постоянна атестационна комисия е приоритет в политиката поради следните причини:




  1. От 2006 година в мониторинговите доклади на ЕК (май 2006 г.) ясно се посочва необходимостта от такъв подход.

  2. От началото на работата си в България испанските и германските експерти предлагат въвеждането на постоянна атестационна комисия премахването на местните помощни комисии за тази цел.

  3. Необходимо е да се въведат национални стандарти за атестирането.

  4. Атестирането трябва да се изготвя от експерти по съответната материя (професионалисти).

  5. това ще даде гаранции за обективност на резултатите без влиянието на местни интереси.

  6. Резултатите ще се характеризират с по-висока степен на прозрачност и справедливост.

  7. ВСС ще прилага единни стандарти и по-добри условия за решенията по отношение на магистратите и кариерното им развитие.

  8. От гледна точка на атестирания ще има по-висока степен на мотивация и приемане.

  9. Очевидно е, че това ще доведе и до по-ефективен надзор на ВСС върху специализираната дейност на експертите.

  10. Една от най-важните цели: повишаване на доверието в съдебната власт.



София, 29 ноември 2010 г.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница