Докладчик: г-н Bernardo Hernández Bataller



Дата20.09.2016
Размер198.51 Kb.
ТипДоклад



BG

Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — BELGIQUE/BELGIË

Тел.: +32 25469011 — Факс: +32 25134893 — Интернет адрес: http://www.eesc.europa.eu


Европейски икономически и социален комитет



INT/686

Съвместното потребление

Брюксел, 21 януари 2014 г.



СТАНОВИЩЕ
на
Европейския икономически и социален комитет
относно
„Съвместното потребление – модел за устойчиво развитие за XXI век“
(становище по собствена инициатива)

_____________
Докладчик: г-н Bernardo Hernández Bataller

_____________



На 14 февруари 2013 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно


Съвместното потребление – модел за устойчиво развитие за XXI век“.
Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 16 декември 2013 г.
На 495-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 януари 2014 г. (заседание от 21 януари 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.
*
* *

Заключения и препоръки




1.1Съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, се разпространява във все повече общности и градове по цял свят, които използват технологичните мрежи, за да получават повече с по-малко средства чрез дейности като наемане, заемане, размяна, бартер, подаряване, или като споделят продукти в немислим преди мащаб.




1.2Неговото икономическо въздействие1 се съпътства от промяна в схващането за работа, което превръща съвместното потребление във важен потенциален източник на заетост в идните години.




1.3Следователно съвместното потребление представлява иновативното допълнение на икономиката на производството с икономика на потребление, което благоприятства икономическите, социалните и екологичните ползи. То предоставя също така и решение на икономическата и финансовата криза, тъй като прави възможна размяната в случай на необходимост.




1.4Сложността и важността, които съпътстват появата на съвместното потребление, изискват от съответните институции не само да провеждат задълбочени проучвания, но и да се заемат с въвеждането на правила и ред в практиките, които се осъществяват в неговите рамки, така че да е възможно да се установят правата и отговорностите на всички участници в него. От една страна, съвместното потребление може да задоволи социалните нужди в случаи на нетърговски подход, а от друга – да допринесе като нестопанска дейност за генерирането на заетост, спазването на данъчните разпоредби, разпоредбите в областта на сигурността, отговорността, защитата на потребителите и други задължителни правни норми.




1.5Комисията следва да включи съвместното потребление в своята работна програма, като разгледа въпроса на различни етапи.




  • На първо време, като състави сборник на правата и основните принципи, които вече са гарантирани в правото на Съюза и защитават гражданите, както направи с кодекса за онлайн правата на Съюза.




  • След това, като проведе проучвания в тази област, които са жизненоважни за действията на Европейската комисия, с цел да определи всички възможни пречки пред развитието на тези дейности и проблемите, които трябва да бъдат решени, изтъквайки европейската стойност на приемането на мярка на европейско равнище. Затова Комисията следва да предостави достатъчно финансови ресурси както чрез ГД „Здравеопазване и потребители“, така и чрез ГД „Правосъдие“.




  • Също така следва да създаде база данни и обмен на опит и добри практики в областта на съвместното потребление, които да бъдат достъпни за всички потребители. Същевременно биха могли да бъдат разработени разяснителни и информационни кампании във връзка със съвместното потребление.




  • И накрая, с оглед на натрупания опит следва да пристъпи към хармонизиране на законодателството, касаещо трансграничните проблеми и на законодателството, което създава европейска добавена стойност в тази област.




Въведение




1.6Постепенното изчерпване на настоящата система и нейната неспособност да задоволи индивидуалните и колективните потребности на гражданите създават подходящи условия за възникването на алтернативи, които да се приспособят към нуждите и предизвикателствата, поставяни от бъдещата структура на цифровите мрежи.




1.7Настоящото становище по собствена инициатива е в съответствие със стратегията „Европа 2020“, която поставя като цел постигането на потребление на стоки и услуги, съответстващо на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и оказващо освен това въздействие върху създаването на заетост, върху производителността и върху икономическото, социалното и териториалното сближаване. Освен това и други стратегии на ЕС оказват пряко или непряко въздействие върху съвместното потребление – например съобщението относно „План за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика“2, европейската инициатива за социални иновации и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.




1.8Съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, би могло да осигури гъвкавост на поведението предвид настоящото икономическо и финансово положение и може да предложи решения за нарастващата несигурност, предизвикана от икономическата криза. То може да представлява възможност да поемем отново по път на развитие, което е устойчиво в икономическо отношение, човечно в социално отношение и в хармония с планетата в екологично отношение.




1.9От друга страна, ексцесиите на свръхпотреблението допринесоха за създаването на пропаст на неравенство между произвеждащи и потребяващи региони, в които – като следствие – антагонистично съжителстват социалното изключване и затлъстяването или прахосничеството и икономическата несигурност. Съвместното потребление може да бъде допълващ пазарен инструмент, който да възобнови и възроди вътрешният пазар, да го оздрави и направи по-балансиран и устойчив, при условие че разполага с постоянни структури.




1.10Предвид вече очевидната неустойчивост на свръхпроизводството и свръхпотреблението, съвместното потребление насърчава кооперативните ценности и проявата на солидарност. По неотдавнашни оценки на списание „Форбс“ потокът от приходи от съвместното потребление ще надвиши 3,5 милиарда щ.д. през настоящата година, което представлява ръст от над 25%.




1.11Това е така, доколкото предлагането и потреблението се разглеждат не като просто притежаване на блага, а като споделен достъп до ползването им с цел задоволяването на реални нужди и личната реализация, която е чужда на символичното потребление и преследването на изкуствено предизвикани и създадени желания.




1.12В обществото с обичайно потребление продуктите се правят за индивидуална собственост, бързо потребление и преждевременно унищожаване; създаването на трайни и пригодени за интензивна употреба продукти, така че да могат да се използват от различни хора или от един и същ потребител или ползвател през целия му живот, е отличителен белег на съвместното потребление, което допринася за по екологосъобразно поведение през жизнения цикъл на използваните блага. Новите технологии („потребител към потребител“ и социалните мрежи) засилват значението на виртуалната и реалната общност.




1.13С икономическата криза се разширява тенденцията да притежаваме по-малко, да обръщаме внимание на разходите и да следим полученото насреща, било под формата на посрещната или задоволена потребност, като се изхожда от предпоставката, че за да ползваме благосъстояние, не е необходимо да трупаме вещи.




1.14Въпросът е да се направи връзката между хората, които имат нужда от достъп до даден ресурс, и други хора, които разполагат с тези неизползвани в пълна степен ресурси, които могат да бъдат заети, подарени, разменени, наети и т.н. Това отношение се основава на чувство за общност, споделяне и участие между ползвателите, при което доверието е брънката, която позволява установяването на връзки, осъществяването на алтернативно потребление и в дългосрочен план поддържането на създадените отношения – всичко това по необходимост в условия на прозрачност, по-специално по отношение на финансите и отговорността на платформите, които насърчават съвместното потребление.




1.15В този смисъл възможността за сътрудничество и споделянето посредством технологиите в крайна сметка ще променят начина, по който се възприемат собствеността и търговските отношения3. Продуктът вече не само се продава, а се дава под наем, преразпределя или споделя. Същото се отнася и до услугите.




1.16Потребителите искат да притежават по-малко, но да извличат повече ползи. Възприеманите рационални ползи се изразяват в намаляване и в практическите аспекти, но емоционалните аспекти дават възможност за лично утвърждаване и пораждане на чувство на принадлежност4. Като предлагат удобни и често по-евтини алтернативи, с инициативите за споделено потребление се оптимизират вече наличните ресурси и се избягва производството на нови ненужни продукти. В заключение, споделянето се оказва изгодно и устойчиво.




1.17Достатъчно е да поразсъждаваме относно цифровизацията на съдържание (снимки, музика, видео, книги и т.н.), за да установим, че тя позволи на много хора да си дадат сметка, че по-често желан е не дискът сам по себе си, а музиката, която е записана на него. Докато имаме възможност за достъп в нужния момент, ще можем да бъдем удовлетворени и дори нещо повече — това ще изисква по-малка наличност или използване на личното ни пространство.




1.18Предложението за съвместно потребление дава перспектива на всички най-уязвими групи, особено на семействата в затруднено икономическо положение или на такива, които може да са били изключени от обичайните канали за достъп до кредит за придобиване на нужните блага предвид настоящите социални обстоятелства. Но то представлява възможност и за онези, които, макар че могат да имат достъп до пазара на стоки и услуги по стандартния начин, доброволно вземат решение да не го правят, водени от своите лични ценности.




1.19От 1999 г. устойчивото потребление беше признато като основно право на потребителя на равнището на Организацията на обединените нации, докато в Европейския съюз, чиито законодателни текстове относно защитата на потребителите са от преди това, споменатото право не фигурира като такова, макар че следва да бъде признато, както вече изрично настоя ЕИСК5, чрез изменение на Договорите, което да включва „принципа за провеждане на устойчиви политики на потребление“.




ЕИСК от своя страна също е приел становища, отнасящи се до зелената икономика6, и становище относно програмираното остаряване7. Наскоро Европейският парламент в своята резолюция относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите поиска от Комисията да се заеме с този въпрос.




Съвместното потребление - концептуален подход




1.20Под съвместно потребление обикновено се има предвид традиционният начин на споделяне, размяна, заемане, наемане и подаряване, предефиниран чрез съвременната технология и общностите.




От това третиране произтича, че съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, съвсем не е нова идея, а по-скоро връщане на една практика, която се възползва от днешните технологии, за да бъде услугата много по-ефективна и мащабно измерима. Същевременно съвместното потребление винаги трябва да става по собствена инициатива и да почива на доброволно участие.




1.21Съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, представлява трета вълна на интернет, при която хората се срещат в интернет, за да споделят извън него. То е сполучливо описвано и чрез функцията му да вкарва в обращение всичко съществуващо.




1.22Несъмнено в произхода на съвместното потребление се откриват три предшестващи явления: кризата в икономиката и в ценностите, експанзията на социалните мрежи и проявите на поведение в интернет, основани на сътрудничество или участие. Въпреки това обаче за неговото осъществяване в контекста на развитите икономики от ключово значение се оказват следните фактори: доверието в общото благо, неизползваните мощности и технологията8.




1.23Доверието между непознати навярно е критичният момент за успеха на съвместното потребление. От своя страна, технологията позволява достъп на хората до онлайн услуги, които същевременно спомагат за създаване на офлайн връзки с по-голяма степен на доверие.




1.24Споделянето на ресурси изисква доверие и добра репутация, особено когато се отнася за привличане на нови ползватели. Инициативите за съвместно потребление трябва да постигнат усещане за сигурност на своите общности.




1.25Така може да се очаква, че споделянето онлайн е добра предпоставка и за споделяне офлайн. В офлайн света по-лесният начин за създаване на доверие при споделянето е да се ограничи размерът на общността или да се използва някакъв вид вече съществуваща общност, в която вече съществува някаква степен на доверие и близост. Някои проекти за съвместно потребление, основано на сътрудничество или участие, позволяват създаването на затворени групи, в които се удовлетворяват потребностите на ползвателите и се създава доверие, и те са по-лесни за управление.




1.26Когато се създава чувство за общност между ползвателите на услугата, се засилва също така доверието в самата услуга и между нейните ползватели. Ползвателите ще ги е грижа за действията и взаимодействията помежду им, за да могат да изградят и защитят своята добра репутация, тъй като тя е елементът, който им позволява да взаимодействат с общността и да използват системата, както се случва на всички пазари.




1.27Що се касае до рисковете, тяхното пълно премахване е невъзможно. Във всеки случай платформите, които подпомагат размените, трябва да се уверят, че членовете разбират тези рискове и разполагат с достатъчно информация, за да ги управляват ефективно.




1.28От друга страна, технологията е незаменим фактор за оптимизиране на местонахождението на ресурсите, за присъединяване на групи от хора с общи интереси и за изграждане на общности. Мобилните технологии и технологиите в реално време увеличават удобството както за добавяне на информация относно установяване на местонахождението, така и за осигуряване на опростена система за плащане, когато е необходимо.




1.29Въпреки това, обаче, усилията следва да се насочат към постигането на такъв дизайн на протичане на услугата, който да е достъпен и лесен за използване; да поражда отношение на близост и доверие между ползвателите и доставчика на услугата; да предлага достатъчно и подкрепящи мерки за сигурност и да събира опита, натрупан от ползвателя, за да изгради репутация посредством съответните централизирани бази данни.




1.30Последният аспект, свързан с репутацията, придобива особена значимост като катализатор на трансформациите от икономическо и социално естество. Наистина вече се счита, че „репутационният капитал“9 може да действа като втора парична единица, чиято стойност се изразява в заслужаващо доверие предложение. Би могло да се конкретизира, че споменатият репутационен капитал се издига до елемент от решаващо значение за икономиката на ХХІ век, доколкото означава проектиране на някогашната сила на предаваното от уста на уста върху способността за „вирусно“ разпространение на общество в мрежа.




1.31Гражданите вече дават израз на своите потребности и интереси, като се държат и потребяват по един по-обоснован и прозрачен начин, включват към критериите си за покупка признаци от подчертано социално естество и с участието си добавят емоционално съдържание към своите решения.




1.32Накрая, ангажираният потребител оказва влияние и дава подкрепа на марката, като участва активно в успеха на споделената марка, което засилва и захранва обратно процеса.




1.33Накратко, става дума за преформулиране на уравнението: кредит + реклама + индивидуална собственост = хиперпотребление, отразяващо духа на ХХ век, в това, което се опитва да очертае настоящият век: репутация + общност + споделен достъп = съвместно потребление.





20 ВЕК




21 ВЕК

group 18


VS

group 19


СВРЪХПОТРЕБЛЕНИЕ




СЪВМЕСТНО ПОТРЕБЛЕНИЕ





1.34Целите на съвместното потребление съвпадат с голяма част от целите на политиките на Съюза, особено по отношение на вътрешния пазар: по-ефективно използване на ресурсите; напредък на социалните иновации; създаване на заетост и икономически просперитет. Голям брой нови предприятия за съвместно потребление извършват дейността си на територията на Съюза, поради което континентът може да се превърне в „инкубатор“ за нови бизнес модели, създаващ по-устойчиво икономическо развитие.




1.35Като има предвид, че съвместното потребление представлява важна икономическа, социална и културна промяна, Комисията следва да премахне евентуалните пречки на европейско равнище пред развитието на тези дейности, като създаде регулаторна рамка, създаваща доверие в сектора в дългосрочен план.




Най-добри практики на съвместно потребление




1.36Вече съществува богат набор от предложения и опит за съвместно потребление на световно равнище, които показват, че не само е възможна друга форма на потребление, но и че тя може да допринесе в значителна степен за подобряването на света, в който живеем, и което е още по-важно — за опазването на света на бъдещите поколения.




1.37В резултат от икономическата криза се появиха платформи например за покупко-продажба на булчински рокли и аксесоари втора употреба, за настаняване в къщи, наемане на превозни средства или облекла за официални събития, включително за дизайнерски дрехи и луксозни аксесоари. Появиха се и общности, в които ползвателите публикуват обява за работа, като например монтаж на мебели или вземане на колетна пратка, и публикуват цената, която предлагат, за този, който иска да я свърши.




1.38Ярък пример за ползата от съвместното потребление са многобройните инструменти и уреди, които се използват рядко, въпреки платената за тях цена, или — което е същото — непълноценното използване на благата или невъзможността да се оптимизира икономическата изгода от тяхната употреба или цялостното възползване от техните удобства. Нека да помислим за конкретни примери – защо да придобиваме бормашина, която ще използваме само 20 минути през целия си живот, или да купуваме автомобил, за да прекара много повече време паркиран, отколкото в движение.




1.39Петдесет и пет процента от европейците желаят устойчиво потребление, включително като плащат повече. Намеренията на потребителите в идните години по отношение на алтернативните начини на потребление се изразяват в следните цифри10:





  • бартер (19%);

  • наем (22% за уреди);

    • групови покупки (19%);

    • направи си сам (12% когато става дума за шиене);

    • покупка в близката околност (0 км) (75% от хората искат да избегнат излишна дистрибуция);

    • покупка на продукти втора употреба (19%).



1.40И макар че съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, представлява широк и отворен спектър от инициативи, общото за всички тях е, както вече беше посочено по-горе, че улесняват връзката между тези, които разполагат с непълноценно използвани ресурси, и тези, които имат потребност от същите тези ресурси. Тази характеристика се пояснява много добре нагледно, ако си дадем сметка, че обикновено се говори за производство на по-екологосъобразни продукти, но още по екологосъобразно е да се използва оптимално всичко, което вече е налично.




1.41Съвместното потребление оказва преки въздействия (като намалено потребление на ресурси и по-ниски емисии на СО2, повишено търсене на продукти с добро качество, ако продуктите ще бъдат давани назаем или под наем, поправяни; благоприятства екодизайна чрез опита на различните ползватели, трайността и повторното персонализиране на съвместимите продукти; подобрява социалното взаимодействие, общностното развитие и доверието между гражданите; насърчава достъпа на потребителите с най-ниски доходи до висококачествени услуги и т.н.) и има потенциал за други, непреки въздействия.




1.42Съвместното потребление от гледна точка на правото на Съюза би било най-сходно с предоставянето на услуга по смисъла на член 57 от ДФЕС, но възникват много въпросителни. Все пак при съвместното потребление следва да се прави разлика между дейностите с нестопанска цел и дейностите с цел реализиране на печалба. Последните са единствените дейности, към които следва да се насочва вниманието на европейските законодатели.




1.43В опит да бъде подредено все по-нееднородното разнообразие от инициативи, попадащи в обхвата на концепцията за съвместно потребление, основано на сътрудничество или участие, се разглеждат четири области в икономиката на споделянето, а именно: отношения между потребител и потребител (С2С), между потребител и потребител, но чрез предприятие (C2B), между предприятие и потребител (В2С) и между предприятие и предприятие (В2В).




1.44От друга страна се предлага категоризация според три системи11, основани на продукта, на пазарите за преразпределение и на съвместния начин на живот.




1.45Както може да се установи, във всяка сфера от всекидневния живот може да има практика, свързана със съвместно потребление, като например12:




  • мобилност (carsharing, наем и споделено използване на превозни средства, таксита, велосипеди и места за паркиране, carpooling или запълване на незаети места в автомобили с други пътници, които пътуват в същата посока);

  • енергийна ефективност (споделено използване на домакинско оборудване);

  • обитаеми пространства и обработваеми площи (наем на стаи, споделено използване на жилища и на градини в градовете и селата);

  • бизнес (coworking или споделяне на офис помещения);

  • комуникации (платформи за мобилни телефони, в които ползвателите могат да купуват и продават стоки и услуги на лица, живеещи в същата общност);

  • работа (възлагане на малки работни задачи, наемане на хора за определени поръчки, домашен майстор, като задачите — от закачане на картини до монтаж на мебели — се възлагат на предложилия най-добри условия);

  • култура (bookcrossing или бартер на книги, насърчаване на културния обмен на младежи от различни държави);

  • образование (цифрови общности за изучаване на чужди езици);

  • време и умения (бази данни за времето);

  • забавление (споделяне на цифровизирано съдържание);

  • финанси (заеми между частни лица, преки заеми от частни лица на малки и средни предприятия, crowdfunding или колективно финансиране, crowdfunding for crowdbenefits – колективно финансиране в колективна полза);

  • туризъм (гастрономически изживявания в частни домове и размяна на хранителни стоки между потребител и потребител);

  • изкуство, а също и пазари за размяна и подаряване на дрехи и предмети за деца, поправка и рециклиране на предмети, наред с много други инициативи, които биха могли да се добавят, но чийто изчерпателен анализ излиза извън предмета на настоящото становище;

  • насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, тъй като интелигентните мрежи правят възможно споделянето на излишната енергия.




1.46По принцип би било достатъчно да се установи за кои блага, знания или услуги има налични неизползвани мощности, които могат да бъдат споделени в среда, предразполагаща към съвместно потребление, каквато е средата, съчетаваща трайно състояние на икономическа слабост, нарастваща потребност от етично и устойчиво развитие и всекидневие, в което гражданите са все по-свързани. Всички тези условия понастоящем са налице.




Предложение за инициативи и стратегия за действие




1.47Поради това Комисията се приканва да предприеме съответните мерки за защита на потребителите, за да може въз основа на необходимите проучвания да бъдат развити предложените в настоящото становище инициативи.




1.48По-долу се излагат накратко и в схематичен вид линиите на действие, които считаме, че трябва да бъдат част от стратегия за целенасочено развитие на съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, като мерки за подкрепа, допълване и надзор на политиката за защита на потребителите, провеждана от държавите членки:





  1. определяне на правната и фискалната среда на дейностите, обхванати в съвместното потребление, като при необходимост се въведат ред и правила относно такива аспекти като правната отговорност, гаранцията, права на използване, права срещу програмираното остаряване13, данъци и такси, свързани със собствеността, стандартите за качество, определянето на правата и задълженията и при необходимост, премахването на възможните скрити ограничения и препятствия пред вътреобщностната търговия и възможното нарушаване на законодателствата;




  1. разпространение на информация, повишаване на чувствителността и осведомеността на населението относно инициативите за съвместно потребление и индивидуалните и колективните ползи от тях. Запознаване със задължителните аспекти на съществуващата правна рамка за споделени продукти (като рециклиране, повторна употреба, актуализация и трайност);




  1. информация и насочване на потребители и ползватели по отношение на отговорно участие в инициативите, насърчаване на пилотни проекти и инициативи за съвместно потребление;




  1. насърчаване на съвместното потребление въз основа на опита на ShareableCities, съвместния транспорт и други области като свързаните с храненето, жилищното настаняване и дори споделените работни места;




  1. насърчаване на трайни структури чрез създаване на пространства за съвместно потребление, особено по отношение на технологиите и мрежите;




  1. засилване и разширяване на съвместното потребление чрез активизиране и динамизиране на подкрепяните мрежи;




  1. участие на европейските институции в инициативи за съвместно потребление, както в качеството им на ползватели, така и при разпределението на собствените им ресурси;




  1. гражданското общество може да играе активна роля в достъпа до стоки - публична собственост, с цел постигане на максимално равнище на социално използване, със създаване на колективна съвместна инфраструктура;




  1. предлага се, от друга страна, стратегията за действие да се осъществява по целенасочен начин в следните области:




  • образование. В училищната сфера дейността трябва да бъде проактивна, т.е. работата, осъществявана с деца от ранна възраст, да бъде насочена към придобиването и затвърждаването на нагласи, навици и ценности, подходящи за създаването на инициативи за съвместно потребление;




  • потребителски сдружения. Организациите на потребители и ползватели, изградени в мрежа, могат да придобият двойна роля в стратегията както проактивно при създаването на инициативи, така и реактивно посредством участието в тях;




  • кооперативизъм. Кооперативизмът може да се превърне в главен съюзник на съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, доколкото те съчетават и споделят принципи и ценности. Поради това кооперативното движение може да подкрепя проактивно и реактивно инициативите, като освен това приюти в своята структура мрежи за съвместно потребление, с които се постига симбиоза предвид техните съответни цели14. Потребителските кооперации и т.нар. кооперации „на нулев километър“15 са представители на нещо, което вече е реалност;




  • граждани. Възрастното население и гражданите като цяло чрез търсенето и участието в инициативи за споделено потребление, които са предназначени за тях, могат да осъществяват реактивна дейност, която освен това да служи за тяхната лична реализация чрез интеграция и да съдейства за социално сближаване при колективното споделяне на общите блага.

Брюксел, 21 януари 2014 г.




Председател
на
Европейския икономически и социален комитет

Henri Malosse





_____________



1 http://www.web-strategist.com/blog/2013/07/27/collaborative-economy-industry-stats.

2 COM(2008) 397 final.

3 Botsman, Rachel, Lo que es mío es tuyo: el nacimiento del consumo colaborativo (Боцман, Рейчъл, „Моето е твое - зараждането на съвместното потребление“).

4 Проучване, осъществено от Carbonview Research за Campbell Mithun, 2012 г.

5 ОВ С 185 от 8.8.2006 г., стр. 71.

6 ОВ C 271 от 19.9.2013 г., стр. 18.

7 CESE 1904/2013 „Жизнен цикъл на продуктите и информация за потребителите“ (публикуването в ОВ предстои).

8 Albert Cañigueral www.consumocolaborativo.com.

9 Под „репутационен капитал“ Рейчъл Боцман има предвид стойността на репутацията в общностите и на пазарите, изразена като намерения, способности и ценности.

10 Проучване „Los Consumidores Europeos en modo alternativo“ („Европейските потребители алтернативно“), Observatorio Cetelem, 2013 г.

11 Rachel Botsman.

12 Няколко адреса на проекти за съвместно потребление:

http://www.collaborativeconsumption.com/directory/.

http://www.consumocolaborativo.com/directorio-de-proyectos/.

http://consocollaborative.com/1704-100-sites-de-consommation-collaborative.html.

http://collaboriamo.org/.

http://kokonsum.org/verzeichnis.

http://www.gsara.tv/~ouishare/.

13 Програмиране на края на полезния живот на продукт или услуга така, че при неговото проектиране се съкращава продължителността на реалния капацитет за функционалност или полезност.

14 Salcedo Aznal, Alejandro. “Cooperativismo 3.0” – 100 años de cooperativismo de consumidores y usuarios: historia y futuro („Кооперативизъм 3.0. Сто години кооперативизъм на потребители и ползватели – история и бъдеще“, стр. 65 – 68), UNCCUE, 2013 г.

15 Кооперации за продукти или дейности, свързани с местната икономика, които свеждат до минимум въздействието на дистрибуцията и транспорта на дълги разстояния.

INT/686 – CES2788-2013_00_00_TRA_AC ES – YD-TC/yp  

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница