Докладчик: г-н Claudio Cappellini

Брюксел, 26 май 2010 г.

На 24 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

1.Заключения и препоръки

1.1Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава първостепенното значение и необходимостта от обновяване и задълбочаване на връзките на институциите на ЕС с АСЕАН. В този смисъл настоящото становище се вписва в духа на някои предходни инициативи на ЕИСК на тази тема¹, в които преди повече от десетилетие вече се подчертаваше важността на по-силното отваряне на ЕС към Югоизточна Азия и се изтъкваше основният принос, който ЕС би могъл да даде за регионалната интеграция в Азия.

1.2Въпреки това ЕИСК отбелязва, че към настоящия момент партньорството ЕС-АСЕАН не е постигнало желания напредък. Независимо от положените главно през последните години усилия, включително във финансов аспект, за насърчаване на структурирания диалог ЕС-АСЕАН в различни сфери (политика, сътрудничество, търговия и др.) конкретните резултати са слаби, което показва, че потенциалът на диалога със и между гражданските общества все още не е напълно оползотворен. През изминалото десетилетие по-скоро беше пропусната възможността за засилване на партньорството с една зона, считана за стратегическа за интересите на ЕС в света². Случаят с търговските преговори е емблематичен. Въпреки че ЕС и АСЕАН се споразумяха да направят пауза в преговорите, АСЕАН сключи търговски споразумения с другите основни геополитически региони в света (Китай, Индия, Австралия, а в ход са и преговори със САЩ, Южна Корея и Япония).

1.3Днес, в напълно променен международен контекст, в който, от една страна, политическите и икономическите връзки са засилени спрямо предходното десетилетие, но, от друга, са се появили нови възможности за интеграция и диалог, настоящото становище на ЕИСК има за цел да представи някои разсъждения и предложения за действие, полезни за един нов импулс в отношенията ЕС-АСЕАН.

1.4Комитетът потвърждава, че гарантирането на достоен труд и зачитането на осемте конвенции на МОТ, представляващи основните стандарти за труд, остават неотменно условие за прогреса на регионалното партньорство. Към това в случая с Мианмар трябва да се добави проблемът за защита на правата на човека, който се явява непреодолима пречка за започването на евентуални преговори с тази страна, както ясно подчерта през 2008 г. и Европейският парламент. По тази причина ЕИСК приветства факта, че търговските преговори ЕС-АСЕАН си поставят по-амбициозни цели отколкото другите търговски споразумения, сключени от АСЕАН, по-конкретно по отношение на темите за трудовите и екологичните стандарти, както и за социалния диалог³. В тази перспектива двустранният подход (вж. параграф 4.2.2) следва да се разглежда като предпоставка, а не като отказ от икономически и търговски споразумения на регионална или многостранна основа. В своето становище относно „Преговори за сключване на нови търговски споразумения“ (CESE 773/2008), прието през април 2008 г., Комитетът ясно заяви, че при тези преговори, както и при другите преговори, предвидени в съобщението „Глобална Европа“, Комисията следва да направи така, че прилагането на 27-те конвенции, посочени в Системата за общи преференции GSP Plus, „да представлява минималното условие за разисквания по главата за устойчивото развитие в започналите с азиатските страни преговори“. Това включва преговорите с АСЕАН. Въпреки това в становището се признава, че ще бъде необходима „диференцирана оценка на тази предпоставка за всеки конкретен случай“. В това становище се посочва също, че двустранните споразумения (вж.  параграф 1.2) „трябва да се разглеждат като съвместими със и евентуално като дори подсилващи мултилатерализма“.

1.5Опитът показва взаимните ползи, произтичащи от сътрудничеството и диалога с международни партньори в различни части на света. Те дават възможност за по-добро взаимно разбиране и за по-ефикасен подход към предизвикателствата и проблемите за разрешаване. Във връзка с това ЕИСК подчертава необходимостта от по-широко участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество – както на европейско равнище, така и в трети страни – в процеса на оценка на въздействието на споразуменията за свободна търговия със страните от АСЕАН върху социално-икономическата устойчивост и върху уязвимостта на най-силно изложените на конкуренция социални групи, както и необходимостта от създаване на благоприятни условия за укрепването на гражданското общество и устойчивото развитие в рамките на „структурирания диалог“ ЕС-АСЕАН. Във връзка с това си струва да се подчертае, че отношенията с ЕС са по-ефективни в онези страни от АСЕАН, в които организациите на гражданското общество имат по-силни позиции (например Индонезия, Тайланд и Филипините). Понастоящем предизвикателството се състои в това, да се намерят ефикасни начини за сътрудничество и с по-слабите организации на гражданското общество в другите страни от региона.

1.6В това отношение ЕИСК би желал и е готов, в сътрудничество с другите институции на ЕС, да стимулира, улеснява и предоставя експертен опит за укрепването на диалога с гражданските общества в страните, членуващи в АСЕАН, и по-специално с най-уязвимите групи от населението. Този процес със сигурност може да бъде улеснен и засилен, ако се осъществява в тясно сътрудничество и интеграция с новата Европейска служба за външна дейност.

1.7Комитетът предлага да бъде създадена интегрирана платформа за участие на социалните организации от ЕС и АСЕАН с цел подпомагане както на основните теми в процеса на междурегионална интеграция, така и на укрепването на организациите, изразяващи нуждите на местното гражданско общество, особено в страните, където тези организации са по-слаби. Този нов инструмент за сътрудничество между участниците от гражданското общество в ЕС и АСЕАН би създал благоприятни условия за интегрирана стратегия за изграждане на капацитет чрез обмяна на опит по конкретни случаи и различни аспекти на процеса на интеграция: социално-културен диалог, научно и производствено сътрудничество, услуги от общ интерес и управление на кризите.

1.8С оглед на това Комитетът предлага да се проучи възможността за създаване, евентуално в сътрудничество с Фондация АСЕАН (ASEAN Foundation)⁴ и/или Фондация „Азия-Европа“ (ASEF)⁵, на европейска фондация, насочена конкретно към социален, граждански, професионален и междукултурен диалог ЕС-АСЕАН. Една реалистична годишна програма за дейността би дала възможност на заинтересованите публични институции на ЕС да извършват полезно наблюдение.

1.9Освен това Комитетът предлага в кратък срок да се изготви „Годишен доклад“ за състоянието на моделите и системите за участие в АСЕАН, за да се извърши преглед на отбелязания напредък по отношение на конкретни ключови въпроси, например в сферата на продоволствената сигурност, водата, здравеопазването и др. Докладът би предоставил периодична възможност за преглед и мониторинг на конкретните действия, предприети за насърчаване на дейността в социално-културната сфера и би могъл да създаде благоприятни условия, включително за сравняването с подобни модели и действия, въведени от основните международни организации, най-вече от ФАО, но също така и от други участници от световен мащаб (например САЩ и Япония).

1.10Накрая, с цел насърчаване на диалога и институционалното сътрудничество между социалните партньори, Комитетът препоръчва организирането на постоянен диалог между длъжностни лица от АСЕАН и делегати в ЕИСК, за да се създадат възможности за организиране през редовни интервали на дискусии и сътрудничество между институциите, свързани с главните събития от живота на организацията и с основните моменти от структурирания диалог ЕС-АСЕАН и ASEM. Така например Комисията би трябвало да насърчава постоянния диалог между представителите на АСЕАН на всички равнища и представителите на организираното гражданско общество от Европа (както и заинтересованите национални представители) въз основа на реалистична и взаимно съгласувана програма (например обсъждане на становища на ЕИСК в страните от АСЕАН). Резултатите от тази дейност би трябвало да предложат начини за количествена/качествена оценка, които да са лесно разбираеми на различните езици на страните от ЕС и АСЕАН. В тази област един форум ЕС-АСЕАН, популяризиран от ЕИСК, би могъл да заинтересова различните институции и публични и частни организации.

2.АСЕАН: характеристики и развитие

2.1От създаването си досега АСЕАН бавно и постепенно се разви и с времето доби различен и по-сложен облик. Родена в рамките на геополитическата логика на студената война вследствие на нуждата от териториална сигурност, легитимност на наскоро получили независимост държави и насърчаване на мултилатерализма, АСЕАН прогресивно разшири процеса на своята регионална интеграция, първоначално в икономическата и търговската сфера, а по-късно, включително и като реакция на икономическата криза от 1997 г., навлезе в по-напреднал процес на интеграция от институционално, политико-икономическо и социално-културно естество.

2.2Още от подписването на договорите за създаване на Европейската общност и в още по-голяма степен след въвеждането на единната валута и разширяването на изток, ЕС представлява „естествен модел“ за АСЕАН, а „структурираният диалог“ ЕС-АСЕАН със сигурност оказа влияние върху начина, по който напоследък се разви интеграцията на Югоизточна Азия. На 15 декември 2008 г., с влизането в сила на Хартата на АСЕАН⁶, асоциацията придоби юридическа правосубектност. 14-ата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от АСЕАН през 2009 г. очерта пътна карта за превръщането на АСЕАН в общ пазар до 2015 г. Вследствие на това общността АСЕАН получи структура, съставена от три стълба: икономическа общност (AEC), политическа общност и общност на сигурност (APSC) и социално-културна общност (ASCC)⁷.

2.3Създаването на икономическата общност е следствие от либерализацията на търговията, предвидена в споразумението за свободна търговия AFTA (ASEAN Free Trade Area), както и от либерализацията в областта на инвестициите в рамките на АСЕАН, регулирана със споразумението AIA (ASEAN Investment Area), като на страните CLMV⁸ се предоставя дерогация от 5 години. Политическата общност и общност на сигурност остава свързана най-вече с междуправителствения диалог. Социално-културното сътрудничество се отнася главно за сътрудничеството в образователната сфера, развитието на човешките ресурси, ИКТ, заетостта в обществения сектор, благосъстоянието, намаляването на бедността, продоволствената сигурност, превенцията и наблюдението на инфекциозните болести, управлението на природните бедствия, защитата на правата на децата, на жените и на лицата с увреждания, опазването на околната среда.

2.4Институционалното укрепване на АСЕАН беше съпътствано от по-значимата роля, която организацията играе в международен план. На 1 януари 2010 г. влязоха в сила споразуменията за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия, с Китай и с Индия. В споразумението с Австралия и Нова Зеландия (ASEAN-Australia-New Zealand Free Trade Area, AANZFTA) се предвижда либерализация на търговията на стоки (99% от продуктите, внасяни от Индонезия, Малайзия, Филипините и Виетнам), услуги и инвестиции.

2.5Споразумението с Китай (China ASEAN Free Trade Area, CAFTA) включва премахване на митата за 7000 продуктови групи (около 90% от тарифните позиции) и създава интегриран пазар от близо 1,9 милиарда души, който се характеризира с търговски обмен с приблизителна стойност 4,5 милиарда долара. За страните CLMV беше договорен преходен период до 2015 г.

2.6В споразумението с Индия (ASEAN-India Trade In Goods, TIG) се предвижда постепенна либерализация на митата за над 90% от стоковия обмен, включително за „специални стоки“ като палмово масло, кафе, чай и пипер. И в този случай споразумението предвижда създаването на огромен интегриран пазар от над 1,8 милиарда души.

2.7Освен това АСЕАН поддържа привилегировани отношения на политическо и икономическо сътрудничество с Южна Корея, Япония и Китай (блок АСЕАН+3) и със САЩ, които, както е известно, имат стратегически интереси в югоизточната част на Тихия океан и вече са сключили споразумение за свободна търговия със Сингапур. От особен стратегически интерес е предложението на президента Обама (преговорите са в ход от март 2010 г.) Транстихоокеанското партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP), в което днес участват Бруней, Чили, Нова Зеландия и Сингапур, да бъде разширено също и към САЩ, Австралия, Перу и Виетнам.

3.ЕС-АСЕАН: състояние на отношенията към момента

3.1Значението на отношенията ЕС-АСЕАН проличава ясно, ако се разгледат търговските и финансовите връзки между двата геоикономически региона. В съобщението „Глобална Европа“ от 2006 г. Комисията включи АСЕАН сред приоритетните пазари предвид значителния потенциал за растеж: за периода 2004-2008 г. търговията със стоки и услуги между ЕС и АСЕАН нарасна с повече от 25%, достигайки 175 милиарда евро през 2008 г. (по данни на ГД „Търговия“).

3.2Понастоящем АСЕАН е третият търговски партньор на ЕС след САЩ и Китай с дял в общия внос от около 7%. Търговският баланс ЕС-АСЕАН отбелязва значителен дефицит от приблизително 25 милиарда евро за 2008 г. (по данни на Евростат). ЕС внася предимно машини (29,2 милиарда евро през 2008 г.) и селскостопански продукти (12,4 милиарда евро през 2008 г.), а балансът в областта на услугите се характеризира с излишък (+2,6 милиарда евро през 2007 г. по данни на Евростат).

3.3В областта на инвестициите в периода 2005-2008 г. капиталовите потоци между ЕС и АСЕАН отбелязаха повишение на стойността от 200% (достигайки обща стойност от 105,4 милиарда евро по данни на Евростат). Европейските инвеститори допринасят за близо 27% от общия поток на преки чуждестранни инвестиции в страните от АСЕАН. Най-голямата част от тях са предназначени за Сингапур (65%), след него се нареждат Малайзия (9%), Тайланд, Индонезия, Бруней и Виетнам (5-7% за всяка от тях), а по-малко от 1% отива към другите страни. При това в същия период се наблюдаваше и значително увеличение на потоците АСЕАН-ЕС, които през 2007 г. се увеличиха от 29,7 на 43,6 милиарда евро (по данни на Евростат). Въпреки това 85% от изходящите от АСЕАН потоци произлизат само от две страни – Сингапур и Малайзия⁹.

3.4Независимо от растежа в търговските и финансовите отношения, пазарите в АСЕАН поддържат значителни тарифни и нетарифни бариери. Премахването на тези бариери чрез прилагането на споразумение за свободна търговия ЕС-АСЕАН би донесло ясна полза за Съюза, най-вече в областта на услугите, но също така и полза за страните от АСЕАН, при които тенденцията е ползите да нарастват със засилването на интеграцията, независимо че това става в различна степен за различните страни (вж. TSIA, ГД „Търговия“)¹⁰.

3.5Започналите през юли 2007 г. търговски преговори между ЕС и седем страни от АСЕАН, които не са сред най-слабо развитите¹¹, бяха въпреки всичко спрени по взаимно съгласие през март 2009 г. – съществената разнородност на партньорите от АСЕАН в икономическо отношение (страните се различават по човешко развитие, очаквана продължителност на живота, равнище на бедност, приоритети на публичните разходи), многообразието на търговските политики, но също и дълбоките различия от политическо естество (достатъчно е да се споменат военната диктатура и въпросът за правата на човека в Мианмар) се оказаха непреодолими препятствия пред търговските преговори. Във връзка с това Комитетът поддържа позицията на Европейския парламент, който през януари 2008 г. се произнесе отрицателно относно възможността за подписване на търговско споразумение с Мианмар при настоящия военен режим.

3.6Въпреки че тенденцията към по-тясна икономическа и търговска интеграция отслабна, напоследък започна постепенно укрепване на политическите и институционалните връзки между ЕС и АСЕАН, макар и само на междуправителствено равнище. В това отношение следва да се посочат Програмата за подкрепа на регионалната интеграция АСЕАН-ЕС – фаза I и II (ASEAN-EU Programme for Regional Integration Support)¹², Трансрегионалната търговска инициатива ЕС-АСЕАН (Trans Regional EU-ASEAN Trade Initiative, TREATI)¹³ и Регионалният инструмент за диалог ЕС-АСЕАН (Regional EU-ASEAN Dialogue Instrument, READI)¹⁴.

3.7В допълнение към тези споразумения неотдавна двете организации изготвиха и съвместна декларация за борба с тероризма (в рамките на 14-ата среща на министрите през 2003 г.)¹⁵, а на 16-ата среща на министрите на 15 март 2007 г. в Нюрнберг приеха общ план за действие за осъществяване на засилено партньорство (План за действие от Нюрнберг за периода 2007-2012 г.).

3.8Освен това ЕС и АСЕАН поддържат политическо сътрудничество под формата на съвместни срещи на техните министри на външните работи и на висши служители.
17-ата среща на министрите на външните работи на страните от ЕС и АСЕАН, състояла се на 27 и 28 май 2009 г. в Пном Пен (Камбоджа) предостави възможност да се направи преглед на първите две години от прилагането на плана за действие от Нюрнберг и за разглеждане на нововъзникналите въпроси (като глобалната рецесия и риска от пандемия, свързана с вируса A/H1N1). В резултат беше приета т.нар. „Програма от Пном Пен“ (Phnom Penh Agenda), в която са набелязани приоритетите и целите за двугодишния период 2009-2010 г.

3.9Въпреки че не е част от диалога ЕС-АСЕАН, следва да се посочи и положителният опит от срещата „Азия-Европа“ (ASEM), която към настоящия момент остава основният канал за многостранни отношения между Европа и Азия¹⁶. На всеки две години ASEM организира двустранни междуправителствени срещи на върха¹⁷, Форум на народите от Азия и Европа (Asia Europe People’s Forum), Парламентарно партньорство Азия-Европа (Asia-Europe Parliamentary Partnership), Бизнес форум Азия-Европа (Asia-Europe Business Forum,), както и на мрежовата платформа за научно сътрудничество в областта на образованието и научните изследвания – информационна мрежа „Трансевразия“ (Trans-Eurasia Information Network, TEIN)¹⁸.

4.Основни въпроси в отношенията ЕС-АСЕАН

4.1Без да претендира за изчерпателност, Комитетът намира за целесъобразно да насочи вниманието към някои приоритетни въпроси и проблеми, които се смятат за стратегически за бъдещото развитие на отношенията между ЕС и АСЕАН, с цел осигуряване на насоки и възможности за конкретни действия.

4.2Както вече беше подчертано, в настоящия момент търговските преговори ЕС-АСЕАН са спрени. За да поддържа ангажимента си в региона, ЕС започна преговори за сключване на двустранни споразумения за свободна търговия с някои държави-членки на АСЕАН (започвайки от Сингапур и Виетнам).

4.2.1Не може да се отрече, че страните от АСЕАН остават разнородни както в политическо и институционално отношение (в АСЕАН съжителстват демократични и авторитарни режими, освен военните диктатури в пълния смисъл на думата, каквато е тази в Мианмар), така и в икономическо отношение (например съществува ясно изразена разлика във всички показатели за социално-икономическото развитие между т.нар. „икономики АСЕАН-6“ и новите четири страни CLMV). Освен това институциите на АСЕАН (секретариат и председателство) не разполагат с мандат за водене на преговори. Също така съществува предпазливост по отношение на социалната цена на една задълбочена икономическа интеграция на страните CLMV¹⁹.

4.2.2Все пак двустраните отношения си остават типичен пример за „най-добрата алтернатива“ и изключването на някои страни (Мианмар, Камбоджа и Лаос) от преговорите беше остро критикувано от самите страни от АСЕАН. Освен това необходимостта от създаване на благоприятни условия за истински преговори на регионална основа е от основно значение за засилването на европейското присъствие в тази област, а също и за насърчаването на по-силен диалог с Китай предвид тесните връзки между икономиките в региона. В този смисъл започването на двустранни преговори със страните от АСЕАН трябва да се разглежда единствено като първа крачка към по-широко споразумение за политическо и икономическо партньорство от регионално естество както поради централната роля, която азиатският регион играе в международния политически и икономически баланс и непряко в отношенията ЕС-Китай, така и предвид стремежа на страните от региона на Югоизточна Азия да създадат общ пазар до 2015 г. – цел, която ЕС подкрепя технически и финансово.

4.3ЕС преговаря със страните от АСЕАН за сключване на специфични споразумения за разширено сътрудничество (Partner and Co-operation Agreements, PCAs) и подкрепя Инициативата на АСЕАН за интеграция (IAI), както и инициативите относно зоните на подрегионален растеж²⁰. Освен това беше засилено сътрудничеството в сектора на образованието и професионалното обучение, като главните цели са повишаването на образователните стандарти, насърчаването на езиковото обучение и използването на модерните информационни и комуникационни технологии²¹.

4.3.1Предвид деликатността на въпроса за продоволствената сигурност, ЕС възнамерява освен това да засили сътрудничеството с ФАО в региона. Заедно с АСЕАН ФАО вече изготви Интегрирана рамка на АСЕАН за продоволствена сигурност (ASEAN Integrated Food Security Framework, AIFS) и съответния Стратегически план за действие (Strategic Plan of Action for Food Security, SPA-FS), като в момента извършва десет проучвания на страни във връзка с отражението на кризата върху продоволствената сигурност в региона. Освен това ФАО работи върху изготвянето на меморандум за разбирателство с АСЕАН, с който да се придаде официална форма на взаимоотношенията им и да се улеснят дейностите, свързани с оказването на техническа помощ в областта на продоволствената сигурност в региона.

4.3.2Предвид социално-икономическата уязвимост на региона от външни сътресения и възможните допълнителни въздействия, които изпълнението на споразуменията за либерализация на търговията ще окаже върху уязвимостта на някои страни членки и социални групи, които са най-силно изложени на конкуренцията, е желателно да се обърне по-голямо внимание на тези аспекти от икономическото сътрудничество, както и на обмена на знания с други международни институции и научноизследователски центрове.

4.4Политическото сътрудничество между ЕС и АСЕАН остава от типично междуправителствено естество и се развива чрез периодични срещи (на две години) между техните министри на външните работи и висши служители. Все пак тези срещи на министрите се отразиха благоприятно на нарастващото сближаване на взаимните позиции относно външната политика. ЕС например отправи искане за присъединяване към Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия (ASEAN Treaty of Amity and Co-operation) и по този случай АСЕАН прие да разшири договора и към наднационални правни субекти.

4.4.1Социално-културното сътрудничество за периода 2009-2010 г. се осъществява по Програмата от Пном Пен, в която се поставят общи цели, които следва да бъдат постигнати в различни сектори: от здравната сигурност до науката и технологиите, професионалното обучение и опазването на художественото и културното наследство. Въпреки това дори и в областта на социалното сътрудничество участието на гражданското общество остава парадоксално скромно. В действителност в момента няма достатъчно органи, даващи възможност за пълно изразяване на различните нужди и очаквания на социалните партньори и на останалите граждани с оглед на настоящата ситуация и бъдещите перспективи в сътрудничеството ЕС-АСЕАН²².

4.4.2Накрая, що се отнася до защитата на правата на човека, не може да не се посрещне със задоволство неотдавнашното създаване (с влизането в сила на Хартата на АСЕАН) на Междуправителствена комисия по правата на човека. Въпреки че този орган (поне засега) няма правомощия за прилагане или санкции и следователно има за задача по-скоро да насърчава, отколкото да защитава правата на човека, това несъмнено е първа крачка към една по-цялостна защита на правата на човека, която организацията трябва да постигне през следващите години. Все пак Комитетът почертава, че предвид настоящото положение по отношение на правата на човека в Мианмар, не е възможно продължаването на преговорите с настоящата военна диктатура в тази страна.

Брюксел, 26 май 2010 г.