Докладчик: г-н pigal

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

На 20 януари 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

1.Заключения и препоръки

1.1В светлината на стратегия „Европа 2020“ и по-специално на Програмата в областта на цифровите технологии Комитетът изрази желание да разгледа едно решение в областта на информатиката, което все още е на етап усилено разработване и изглежда обещаващо: изчисленията в облак (ИО) или Cloud Computing. Целта на настоящото становище по собствена инициатива е преди всичко да се събере и сподели практическият опит на участниците, а също и на пазара на ИО. Втората цел е да се предложи списък от препоръки, с които Европа¹ да бъде насърчена да заеме челна позиция в тази обещаваща област, като се опира на водещите предприятия.

1.2ИО се основават на цифрова архитектура, която има следните предимства: бързо инсталиране, лесно разширяване и заплащане в зависимост от потреблението.

1.3ИО са техническо решение, използващо перспективен икономически модел:

• 
  голям брой потенциални ползватели: частни лица, предприятия, обществени служби и др.;
  
• 
  обединяване на средствата и информационните инструменти, което води до оптимизиране на тяхното използване;
  
• 
  мобилност, възможна благодарение на ИО, по-специално за мобилните ползватели, които имат достъп до своите данни по всяко време;
  
• 
  лесна, приспособяема и прозрачна интеграция на различните им технически компоненти: Интернет, аутсорсинг на информационни технологии, мобилни приложения и др.;
  
• 
  оптимизиране на разходите през целия жизнен цикъл на ИТ системите без висока първоначална инвестиция;
  
• 
  концентриране на предприятията върху основната им дейност, без да се притесняват от сложността на ИТ системите;
  
• 
  възможност основните участници, интеграторите на системи (SI) и издателите на софтуер да постигнат растеж посредством нови дейности.
  

1.4Понастоящем при ИО се наблюдава известна липса на зрялост и дори някои недостатъци:

• 
  многобройни стандарти, с които се прави опит да се регламентира и контролира използването на ИО;
  

• 
  липса на ясно определен европейски управляващ орган, който да следи за тяхното спазване;
  
• 
  липса на по-широка перспектива, която да дава възможност на ползвателите, най вече на частните лица, да правят преценка на заявените предимства и най вече на поеманите рискове;
  
• 
  свойствената на Интернет уязвимост: прекъсвания, свързани с инциденти, атаки от киберпрестъпници и др.;
  
• 
  задръстване на Интернет: лошо качество, голям ръст на обменяната информация (аудио, видео, спам), ограничения на системата за адресиране (IP);
  
• 
  задръстване на сървърите: тяхното обединение води до претоварване, което може да предизвика понижена пропускателна способност;
  
• 
  рискове, свързани с аутсорсинга на данните и тяхната обработка от трета страна;
  
• 
  рискове, свързани с делокализацията на данни и тяхната обработка в друга държава, която си има собствена нормативна уредба;
  
• 
  социален риск, свързан с концентрацията на дейностите в областта на разработването, хостинга и експлоатацията;
  
• 
  остават неуточнени правата и задълженията, както на потребителите, така и на доставчиците на ИО;
  
• 
  не се прави ясно разграничение между лицето, което отговаря за обработката на личните данни, и лицето, което я извършва;
  
• 
  за хората без специализирани познания, договорите за предоставяне на такива услуги са сложни и често неразбираеми по отношение на събирането, обработката и трансфера на данни за потребителите, както и на техните права в съответствие със законодателството.
  

1.5За Европа ИО представляват възможност да навлезе на перспективен, голям и стратегически пазар. За да се гарантира успехът, Комитетът препоръчва да се извършат следните дейности, по възможност от самата Комисия с подкрепата на държавите-членки или на европейските предприятия от сектора.

1.5.1Умения

• 
  да се започне проучване на необходимото усъвършенстване на уменията на ИТ специалистите, за да се отговори на променящите се нужди и потребността от кадри за ИО;
  
• 
  да се насърчава и/или координира осъществяването на програми за обучение;
  
• 
  да се валидира процедурата на сертифициране или специалните дипломи, с които ще се признават и удостоверяват уменията на специалистите, отговарящи за ИО.
  

1.5.2Научни изследвания и инвестиции

• 
  да се насърчават европейските научноизследователски центрове да координират дейността си, за да запазят своите водещи позиции в областта на знанията и експертния опит;
  
• 
  да се засили развитието на оптичния кабел с привличане (посредством субсидии или партньорства) на европейските оператори в областта на далекосъобщенията.
  

1.5.3Партньорство

• 
  да се насърчава създаването на консорциуми между европейски промишлени предприятия, които да инвестират в съвместни проекти за ИО; например в Съвместната научноизследователска и развойна програма/Рамковата програма за научни изследвания и развойна дейност;
  
• 
  да се насърчават и дори да се субсидират инвеститорите за създаване на компютърни „мегаферми“ на територията на държавите-членки по модела на вече съществуващите в други географски региони;
  
• 
  да се използват обществени поръчки за стимулиране на партньорствата;
  
• 
  създателите на решения в областта на ИО да се обединяват с далекосъобщителните предприятия, тъй като последните поради своята същност имат пряк контакт с ползвателите, към които са насочени решенията в областта на ИО.
  

1.5.4Стандарти и управление

• 
  да се насърчават заинтересованите лица от публичния и частния сектор да участват в изготвянето на правила, които ще регламентират отношенията, от една страна, между доставчици и, от друга страна, между предприятията или европейските граждани;
  
• 
  да се използва водещата позиция на ЕС в областта на сигурността на данните, защитата на личния живот и други области, за да се наложи стриктното им спазване при решенията в областта на ИО;
  
• 
  да се създаде европейска агенция, която специално да следи за спазването на горепосочените стандарти;
  
• 
  да се приеме съответно законодателство, за да се ограничи делокализацията на чувствителни данни извън Европа;
  
• 
  при предстоящия преглед на Директивата за защита на личните данни да се вземат предвид предизвикателствата, които поставя прилагането на изчисленията в облак, въпреки че ЕИСК отчита обстоятелството, че тези предизвикателства са по всеобхватни (в доста широк спектър).
  

2.Въведение

2.1Възникването на изчисленията в облак (ИО) се нарежда сред други разработки със същата значимост, като модела клиент/сървър или Интернет.

2.2ИО включват съчетаването и оптимизирането на използването на съществуващи концепции и технологии като Интернет, сървърни ферми, аутсорсинг на информационните технологии и др.

Следователно ИО наследяват неизбежно силните и слабите страни на компонентите си; например показателите на Интернет трафика, защитата на данните при аутсорсинг на информационни технологии, претоварване на сървъри и др.

2.3Комитетът разгледа някои аспекти, които ИО директно наследяват, например:

• 
  защитата на данните²;
  
• 
  далекосъобщителните системи³;
  
• 
  електронните съобщения⁴;
  
• 
  Интернет⁵;
  
• 
  защитата на потребителите⁶;
  
• 
  Интернет на нещата — план за действие за Европа⁷.
  

За да се избегнат повторения, в настоящото становище ще бъдат разгледани само аспектите, свързани с ИО.

2.4Комитетът не е единственият, който проявява интерес към ИО – други европейски организации и институции също се занимават с тях.

2.5На 27 януари 2011 г. на Световния икономически форум (World Economic Forum) в Давос Neelie Kroes, заместник-председател на Европейската комисия, представи своето виждане за явлението:

2.6През 2009 г. Европейската комисия започна проучване относно „Бъдещето на изчисленията в облак“⁸ във връзка с ИО, като се опира на работата на група от експерти от цифровия сектор и на изследователи.

Тя започна също и публична консултация⁹, чиито резултати ще послужат за изготвянето на европейската стратегия в областта на ИО, която ще бъде представена през 2012 г.

ИО са важен елемент за изпълнение на стратегията „Европа 2020“, по-специално на двете нейни водещи инициативи: Програмата в областта на цифровите технологии и иновациите.
Седмата рамкова програма за научни изследвания¹⁰ финансира вече програми в областта на ИО.

2.7Освен това през ноември 2009 г. ENISA¹¹ публикува доклад „Изчисления в облак: предимства, рискове и препоръки за сигурността на информацията“.

2.8Неотдавна NIST ¹² публикува „Cloud Computing Standards Roadmap (NIST CCSRWG – 092 – July, 5 2011)“ („Пътна карта за стандартите в областта на изчисленията в облак (NIST CCSRWG – 092 – 5 юли 2011 г.)“.

3.Въвеждащо техническо представяне на изчисленията в облак

3.1Опитите за постигане на единно определение бяха до голяма степен възпрепятствани от стремежа на издателите да обявяват своите налични софтуерни продукти за решения в областта на ИО или „cloud ready“.

Въпреки това съществува широк консенсус по въпроса, че ИО се инсталират бързо, разширяват се лесно и се заплащат в зависимост от ползването.

3.2Какво е характерно за ИО?

• 
  Дематериализация: това означава конфигурацията, местоположението или поддръжката на IT ресурсите да са колкото е възможно по-малко видими за потребителя, частно лице или предприятие.
  
• 
  Лесен достъп: при положение че имат достъп до Интернет, ползвателите могат да получат достъп до своите данни и приложения от всяка точка и с всякакво оборудване (компютър, таблет, смартфон).
  
• 
  Динамично разпределение: доставчикът на услуги адаптира в реално време ИТ капацитета в зависимост от нуждите на потребителя. По този начин потребителят може да покрие върховите си натоварвания, без да се налага да инвестира в ИТ ресурси, които не се използват достатъчно между два пика.
  
• 
  Обединение на ресурсите: доставчикът може да предостави динамичното разпределение, като обединява ИТ ресурсите на много потребители. Така той може да постигне най-голямото и най-ефективното обединение на мегаферми с няколко хиляди компютъра.
  
• 
  Заплащане в зависимост от ползването: потребителят заплаща само действителното използване на ИТ ресурси, т.е. в зависимост от развитието на потребностите му от ИТ капацитет. Все още договорните условия често се определят за всеки отделен случай, но има тенденция да се стандартизират.
  

3.3В предприятията първите приложения, при които се възприема подходът ИО, са: размяна на съобщения, инструменти за съвместна работа и уеб конференции (web conferencing), среди за разработка и тестове, CRM – управление на връзките с клиентите – и Business Intelligence.

В бъдеще по-голямата част от ИТ приложенията могат a priori да се съдържат в предлагането на ИО.

3.4Обикновено ИО се правят по един от трите модела (или комбинация от тях), подредени от най-частичния към най-пълния, които са насочени към различни клиенти:

• 
  IaaS (Infrastructure as a Service), при който само инфраструктурата е обхваната от ИО, насочен е предимно към информационните служби на големите предприятия;
  
• 
  PaaS (Platform as a Service), при който инфраструктурата и основният софтуер са обхванати от ИО, насочен е към IT специалистите, които създават софтуер;
  
• 
  SaaS (Software as a Service): решението е изцяло обхванато от ИО, като това включва и приложните софтуерни програми, насочено е към крайните потребители, които не е задължително да са специалисти, и се използва например за електронна поща на частни лица.
  

3.5„Частните изчисления в облак“ намират широко приложение; те се използват в рамките на самото предприятие, което по този начин може да се възползва от гъвкавостта и производителността на ИО, без да се притеснява от трудностите, свързани с екстернализацията към доставчик на ИО.

Това решение изглежда отговаря на различни потребности:

• 
  да се подготви предпазливо и в рамките на предприятието преход от съществуващите информационни системи към платформа, функционираща на принципа на ИО;
  
• 
  отделите „Информационно обслужване“ на предприятията да бъдат поставени при такива условия на работа спрямо другите отдели, при които ще бъдат ориентирани в по-голяма степен към предоставяне на услуги и ще има по-голяма прозрачност благодарение на системата за заплащане в зависимост от потреблението.
  

4.Въздействието на изчисленията в облак

4.1Какво може да очаква едно предприятие от ИО?

4.1.1Както беше споменато по-горе, ИО „наследяват“ силните и слабите страни на някои от компонентите си.

4.1.2Нека да припомним някои от посочените във въведението ползи за предприятията, които не са присъщи само на ИО, а по-скоро на възникналия по-рано аутсорсинг на информационни технологии:

• 
  концентриране на вниманието върху същността на дейността;
  
• 
  постигане на икономии от мащаба чрез индустриализацията и обединяването на ресурсите от страна на доставчика;
  
• 
  ползване на експертните знания и качеството на услугите на специалисти.
  

4.1.3Съгласно неотдавна проведено проучване 70% от разходите на отделите „Информационно обслужване“ в предприятията се дължат на управлението на съществуващото оборудване: след като една част от тези дейности бъдат възложени на външен изпълнител, отделите „Информационно обслужване“ ще имат свободен капацитет, който да отделят за иновации и за научни изследвания, свързани с новаторски услуги.

4.1.4Някои от най-често изтъкваните ползи за предприятията са, както следва:

• Неголяма първоначална инвестиция: при новите цифрови решения внедряването или разширяването на ИТ система вече не изисква голяма инвестиция в машинни зали, сървъри, софтуер, обучения за ползване на софтуера на даден производител и др.

• Намаляване на сроковете за внедряване: екипите за разработка се концентрират върху професионалните проблеми, без да се занимават с техническата инфраструктура, за която отговаря доставчикът на ИО; по специално постепенното и при поискване предоставяне на материални и човешки ресурси.

• Осчетоводяване и контрол върху разходите: с ИО разходите за ИТ стават оперативни, а не капиталови.

Поддръжката следва наемния модел; по-специално това обхваща прозрачни обновявания на софтуерните или хардуерни инструменти, техническата поддръжка на дефектния инструмент се извършва директно и онлайн от производителя на софтуера или от конструктора на сървъра.

• Подобряване на модела на обслужване: като разчитат на ангажиментите на доставчика на ИО по отношение на качеството, наличността, сигурността, развитието на инструментите във времето, за ИТ отделите става по-лесно да предложат на свой ред на вътрешните си клиенти модел на обслужване, включващ споразумения за нивото на обслужване (Service Level Agreement).

• Мобилност на служителите: решенията, свързани с ИО, поддържат качеството и лесния достъп до данните за всички служители на предприятието, независимо от това дали са мобилни или не.

4.2Някои предприятия са заинтересовани в по-голяма степен от ИО, а именно:

• 
  микропредприятията и МСП, които виждат в ИО възможност да разполагат с ИТ капацитет (оборудване, софтуер и умения) без „входен билет“, който не могат да си позволят поради високата цена;
  
• 
  новосъздадените предприятия, които поради своето естество, се развиват бързо и са наясно, че моделът ИО ще улесни адаптирането на техния ИТ капацитет към растежа на дейността им.
  

4.3Как системните интегратори се подготвят за ИО?

4.3.1Дейността на системните интегратори („system integrators“ или SI) се състои във внедряване на информационно-технологични решения за техните клиенти предприятия.

Системните интегратори имат значително място в ИТ сектора както поради своя експертен опит, така и поради персонала си и способността си да се адаптират към промяната в обема на работа на клиентите си.

Водещи на европейския пазар са Accenture, IBM, Atos, Cap Gemini, HP, IBM, Wipro и др.

4.3.2Поради конкретния и временен характер на ИТ разработките, ИТ отделите се обръщат за всеки отделен случай към SI, за да могат да ползват необходимите ИТ специалисти единствено по време на фазата на разработване.

Постоянните екипи на ИТ отделите участват в тази фаза единствено за да изпълнят по добре следващата фаза – фазата на експлоатация и поддръжка.

4.3.3С ИО SI ще продължат да отговарят за проектирането и разработването на решения за своите клиенти предприятия.

Като се имат предвид свързаните с това нови дейности, появата на ИО може не само да се възприема положително, но и дори да се насърчава от SI.

4.3.4Възниква обаче въпросът за времетраенето на тази нова дейност. Дали не се касае за ограничена във времето допълнителна дейност, каквито бяха в този сектор „компютърният проблем „2000“ или „интегрирането на еврото“?

Извършените в продължение на няколко десетилетия иновации и постигнатият технически напредък доведоха до повишаване на производителността, което не предизвика намаляване нито на броя на разработките, нито на този на ИТ специалистите. Напротив, това позволи значително нарастване на броя на ИТ системите и на техния обхват.

ИО се вписват логично в тази тенденция. Следователно те би трябвало да разкрият пред SI нови области на дейност в областта на информационните разработки.

4.4Как производителите на софтуер се подготвят за ИО?

4.4.1Microsoft, Google, Oracle или SAP са само някои от компаниите, които ще трябва да направят големи инвестиции за „преработването“ на своите налични продукти, за да могат те да бъдат обявени за решения от типа „cloud computing ready“.

4.4.2Тази трансформация изисква преди всичко големи инвестиции и нови разработки в областта на информатиката. Това представлява най-вече радикална промяна на някои бизнес модели. Например с Office-365 Microsoft се отклонява радикално от своя модел, основаващ се на продажбата на лицензи още при първото използване на едни от неговите софтуерни програми.

4.5Какво е положението с хостовете на системи по отношение на ИО?

4.5.1През последните десет години се разви аутсорсингът на ИТ технологии и по-специално основният му аспект - изнасянето на хостването на системи (сървъри, мрежи и основен софтуер).

ИО разширяват този подход, като предоставят екстернализираните ресурси на неопределен брой ползватели (предприятия и частни лица).

4.5.2Следователно ИО допринасят за улесняване на изнасянето на дейността и най-вече за концентриране на оборудването за хостинг под формата на големи „компютърни ферми“. Следователно появата на ИО би трябвало да доведе до реорганизация на сектора, засилване на конкуренцията между доставчиците, концентриране на ресурсите, което е необходимо, за да се посрещнат гигантските нужди от инвестиции, като това неминуемо ще предизвика и социално въздействие, подобно на това на други сектори, преминали през тези етапи на концентриране на ресурсите.

4.6Разглежда ли публичният сектор ИО по-различно от частния сектор?

4.6.1Публичният сектор се основава на стратегии, култури, хора и организации, които познават целите, ограниченията и начините на работа, сходни с тези на частния сектор.

4.6.2Следователно очакваните от предприятията (вж. по-горе) ползи от ИО са също толкова очаквани и от публичните администрации.

Освен това, благодарение на ИО обслужването на гражданите от публичните администрации ще може да се подобри, като се направи по-достъпно.

4.6.3Публичният сектор обаче има своите специфични особености.

– Обща атмосфера на икономии

Тя води до бюджетни ограничения и налага съкращения в програмите за публични инвестиции, включително в областта на информатиката. В тези условия възникването на модела ИО е напълно оправдано. Всъщност той позволява развитие на ИТ капацитет без първоначална инвестиция.

– Публични научни изследвания

Въпреки че, без съмнение, съществуват и в частния сектор, в публичния сектор те са силно застъпени чрез националните научноизследователски центрове, университетските центрове и публично-частните партньорства.

Научноизследователската дейност може обаче да изисква пикове на ИТ капацитет и ИО са в състояние да отговорят именно на тези нужди.

– Публични инвестиции

Чрез ефекта на лоста те биха могли да запознаят и да насърчат частни заинтересовани лица на национално или европейско равнище, особено телекомуникационните оператори, да инвестират в ИО. В миналото някои публични инвестиции действаха като катализатори за инвестициите и стратегическото място на частния сектор. Например въздухоплаването, космическите изследвания, мобилната телефония, високоскоростните влакове и др.

• 
  Някои държави-членки вече са направили големи инвестиции за адаптирането на софтуерните програми на своите администрации към архитектурата на ИО.
  

4.7Имат ли въздействие ИО и върху частните лица?

4.7.1Някои решения в областта на ИО са предназначени именно за частните лица. Такива са например продуктите iCloud на Apple, Office365 на Microsoft, Picasa и др.

4.7.2Доста по-малко са частните лица, които са готови да закупят един или повече сървъри, мрежова инфраструктура и др. От друга страна, не всички искат или могат да се занимават с поддръжката на тази инфраструктура, включително на отделен персонален компютър.

4.7.3Продукти, които до момента се съхраняват на (твърдия диск на) отделните персонални компютри (обработка на текст, отпечатване, съхраняване на снимки, запазване на данни и др.) постепенно се заменят от интернет услуги по модела SaaS (вж. по-горе).

4.7.4Използването на тези услуги е безплатно в базовата си версия. Безплатният характер често пъти се дължи на възможността доставчикът да състави списък на потребители частни лица, които са възможни обекти на маркетинга и рекламата. Платената версия Premium се предлага най-често с повече пространство за съхраняване, допълнителни функции и др.

4.7.5За частните лица моделът ИО е подходящ и във връзка с нарастващата сложност на ИТ инструментите, като предлага опростяване и извършване на дейността от външен изпълнител. Става въпрос също така за модел pay-on-demand (плащане при поискване), който е много подходящ при ограниченото и нередовно използване на ИТ инструменти и ресурси от частни лица.

4.7.6Накрая, мобилният и постоянен достъп до данните се превръща във все по привлекателен фактор. Вече много доставчици¹³ предлагат на ползвателите възможността да слушат своята музика, да разглеждат своите снимки и да извършват други дейности във всяка една точка.

4.8Какво ще бъде социалното въздействие на ИО, след тяхното икономическо и търговско въздействие?

4.8.1ИТ специалистите са категорията, която може да бъде засегната в най-голяма степен от възникването на ИО.

4.8.2При системните интегратори – SI не би трябвало въобще да се стигне до намаляване на дейността им заради ИО, очаква се дори известно увеличение, свързано с първоначалното инсталиране. Дори и да е необходимо ИТ специалистите на тези предприятия да положат усилия за придобиването на нови умения за разработване на решения ИО, това не би трябвало да се отрази на техния брой.

4.8.3Щатните ИТ специалисти (в предприятия клиенти на SI), отговарящи за разработките, вероятно ще бъдат лишени от основната си задача: да участват в разработките редом до специалистите по SI, за да извършват по-добре поддръжката, след като последните си тръгнат. От друга страна, ако се сбъднат прогнозите, свързани с ИО, а именно ИО да поемат част от поддръжката, броят на персонала, занимаващ се с разработки, би трябвало да намалее в същото съотношение.

4.8.4Очаква се ИТ специалистите, които отговарят за експлоатацията на ИТ системи, да бъдат засегнати в още по-голяма степен. Важно е да се припомни, че те вече бяха засегнати от възникването на аутсорсинга на информационни технологии, при което всичките им екипи минаха под управлението на изпълнителите на тази дейност. С ИО аутсорсингът на информационни технологии ще продължи да се развива, но това развитие ще се осъществява в сектор с по-голяма концентрация на ресурсите и при по лесен трансфер на данни. Следователно може да се очаква ново съкращаване на броя на лицата, които се занимават с експлоатация и хостинг на информационни системи.

4.8.5Възлагането на всички или на част от дейностите на отделите за ИТ на външен изпълнител отдалечава ИТ специалистите от крайните потребители на ИТ решения. Това организационно или дори географско дистанциране ще намали взаимодействията между тези две групи. Тези взаимодействия обаче представляват пряко и ефикасно сътрудничество и преди всичко социална връзка, която позволява на ИТ специалистите да разбират и да отговорят по-добре на трудностите и на очакванията на потребителите.

4.9Кои точки в един договор за решение ИО изискват повече внимание?

4.9.1Отношенията между потребител и доставчик (на ИО) предполагат две възможности: безплатни услуги и услуги срещу заплащане. Това разграничаване обаче не винаги е много ясно. Например при безплатните услуги може да се наложи извършване на нефинансови разходи като контекстуална реклама или възможност за доставчика да използва повторно данните на потребителя.

4.9.2Безплатните услуги или евтините услуги обикновено са насочени към частните лица. Въпреки това последните трябва да обърнат специално внимание на „общите условия“, които не изглеждат толкова официални, въпреки че имат правнообвързваща сила. Освен това, дори и за частните лица поверената на доставчик информация има стойност. При проблем безплатната услуга може да се окаже скъпоструваща, тъй като води до загуба на време, а дори и загуба на информация.

4.9.3За предприятията също е важно съдържанието на договора за ИО да бъде много внимателно разглеждано, в идеалния случай - от специалисти. На практика това предприятие поверява ценна информация и инструменти на външен изпълнител, който в случай на неизпълнение може да го постави в голямо затруднение.

4.9.4Договорите за ИО се обсъждат рядко и повечето доставчици изискват потенциалната страна по договора да приеме техния стандартен договор. Както винаги обаче, договор с достатъчна стойност или стратегически интерес може да стимулира доставчика да приеме „адаптирано“ споразумение.

4.9.5Независимо дали договорът е за безплатни или платени услуги, стандартен или специфичен, в него трябва ясно да е посочено следното:

• 
  нивото на обслужване на ИО (IaaS, PaaS, SaaS);
  
• 
  гарантираното ниво на наличност на данните и отговорностите при загуба или повреда;
  
• 
  степента на обединяване на ресурсите на голям брой ползватели (риск от претоварване);
  
• 
  условията за гъвкавост и сигурност на наличните и използваните ресурси и тарифите в зависимост от потреблението;
  
• 
  правата или задълженията на доставчика на ИО да разкрива информация на трети лица, напр. на съдебен орган;
  
• 
  точната самоличност на страните, действително предоставящи услугите, именно поради често прилагания многостепенен подход;
  
• 
  възможностите за прекратяване на договора и предвиденото от доставчика съдействие през преходния период;
  
• 
  нормативната уредба и юрисдикцията (национална или международна), която се прилага към договора, особено в случай на спор.
  

5.Недостатъците на изчисленията в облак

5.1ИО се основават на Интернет, от който зависят в голяма степен. Изглежда обаче, че Интернет почти е достигнал максималните си възможности в много отношения, по специално що се отнася до неговото качество.

Непрекъснато увеличаващият се брой на ползвателите и ползването, рязкото нарастване на обема на обменяните данни (по-специално с аудиото и видеото), желанието на потребителите за все по-кратко време за отговор са все фактори, които поставиха ударението върху потенциалните проблеми на ефективността/качеството на Интернет. Свързаният с ИО трафик би могъл само да задълбочи тези проблеми, като добавя обем за обменяните данни, но най-вече като намалява още повече допустимото според ползвателите време за отговор.

5.2За ИО устойчивостта на мрежата е друг риск, свързан с Интернет. Неотдавна технически инциденти, кибератаки или политически решения прекъснаха функционирането му и показаха най-напред уязвимостта му, но преди всичко зависимостта на потребителите му от тази обществена мрежа. Моделът ИО само ще засили още повече необходимостта от сигурност за тази мрежа, която в началото не е била проектирана за търговски потребители.

5.3Друг голям и многофакторен недостатък на ИО е сигурността на данните, свързана главно с тяхното екстернализиране, независимо от това дали има или няма трансфер.

Най-напред възниква проблемът с непрекъснатия достъп до данни, чиято почти незабавна наличност може да бъде критична, дори жизненоважна за един ползвател на ИО. След това идва проблемът с поверителността на данните, съхранявани и управлявани от външен доставчик.

Този въпрос е особено актуален за данните с висока добавена стойност, по-специално в контекста на промишления шпионаж.

5.4Решенията са лесно атакуеми и следователно уязвими поради факта, че за хакерите те са цел, чиято привлекателност нараства в зависимост от размера, видимостта и критичния характер на сървърните ферми, проектирани и изградени с цел съхраняване на тези данни. Следователно за да се противодейства на тази повишена привлекателност, ще бъдат необходими допълнителни усилия и експерти.

Трябва да се отбележи обаче, че доставчиците на информационно обслужване (аутсорсинг, ИО и др.) вече са много чувствителни по въпросите на сигурността и киберпрестъпността и, без съмнение, са по-добре подготвени от повечето предприятия, които са им клиенти.

5.5Към този риск се добавя трудността, свързана с определянето на приложимата нормативна уредба – тази на собственика на информацията или тази на хостващата организация.

Освен това кой контролен орган може да бъде сезиран с цел да следи прилагането на нормативната уредба или да реши спор между собственика и хостващата организация?

По този въпрос е важно да се припомни Директива 95/46/ЕО („за защита на физическите лица при обработването на лични данни“) на Европейския парламент и на Съвета, както и становището на Комитета¹⁴.

Европейският режим за защита на данни действа като много силна спирачка срещу всякакъв вид трансфер извън Европа. Международният характер на ИО повдига въпроси относно възможностите за трансфер на данни между клиента и доставчика или в рамките на инфраструктурата на доставчика.

В този контекст липсата на управление (в световен план), първо на Интернет, и по точно - на ИО, се очертава като допълнителен недостатък.

Към защитата на данните се добавя и въпросът за авторските права. Всъщност тъй като информацията, която е обект на тези права, може да транзитира или да се разпръсне, става много трудно да се определят правилата за защита, възнаграждение и контрол, които трябва да се прилагат.

5.6Иновациите в областта на ИТ позволиха на някои участници да придобият господстващо положение, какъвто е случаят например с Microsoft или Apple за персоналното оборудване (персонални компютри, мобилни телефони и др.), но също и с Google и Facebook (Интернет търсачки и социални мрежи). Европа винаги е проявявала бдителност тези позиции да не започнат да увреждат интересите на другите участници в сектора, както и на потребителите.

ИО, които съчетават редица основни технологии, добавят към привлекателността рисковете, свързани с господстващото положение. Поради това Европа трябва да бъде още по-бдителна.

5.7Въпросът за взаимопреносимостта не е само технически, а и търговски. Всъщност, без тази взаимопреносимост избраното от един потребител решение ИО го прави „пленник“ и това не му позволява повече да прехвърля ресурсите си към друг доставчик. В този случай става въпрос за ограничаване на конкуренцията между няколко доставчика. Прилагането на отворени стандарти и гарантирането на оперативна съвместимост на услугите и приложенията могат да предоставят решения за лесен и бърз трансфер на данни от един доставчик към друг, без големи разходи за потребителите.

5.8Всички тези слабости представляват опасни подводни камъни за внедряването и широкото използване на модела ИО. Отразяването (преса, медии, социални мрежи и др.) на проблеми, свързани с тези слабости или породените от тях спорове, би могло да навреди сериозно на ИО и да доведе до загуба на доверието на потребителите в модела, както и в доставчиците.

6.Предизвикателства и възможности за Европа

6.1Европейската комисия си поставя за цел Европа да бъде активна в областта на ИО, т.е. „cloud-active“ (вж. речта на Нели Крус по-горе). Не става ясно, обаче, дали думата „активна“ се отнася за обикновено използване на ИО или за тяхната разработка. Първото тълкуване би означавало явна липса на амбиции. Стремежът Европа да стане „cloud-productive“ е много по-ясен: с други думи Европа да доставя решения в областта на ИО, а не само да използва чуждите.

6.2В цифровия сектор до голяма степен преобладават чуждестранните компании - независимо от това дали става въпрос за услуги, продукти или съдържание, повечето компании са от Северна Америка или Азия.

В замяна на това, в сектора на далекосъобщенията Европа може да се гордее с това, че е успешен конкурент на другите географски райони. Оператори като Deutsche Telekom, Orange или Telefonica са водещи компании.

6.3Сега, когато цифровата индустрия е двигател на растежа, Европа е притисната до стената.

В недалечно минало Европа показа, че може да има водеща и доминираща роля в някои сектори. Такъв беше случаят по-специално в мобилната телефония, дори и позицията ѝ напоследък да е отслабена.

6.4Появата на ИО е нова възможност за „повторно разбъркване на картите“, т.е. участниците ще могат отново да се състезават за лидерската позиция в световен мащаб, като понастоящем други компании или такива, които навлизат на пазара, оспорват доминиращото положение на сегашните водещи компании.

6.5Глобалният характер на изчисленията в облак налага необходимостта от разработване на глобални принципи и стандарти. Европейският съюз трябва да продължи да си сътрудничи с международните организации в изготвянето на такива принципи и стандарти. ЕС трябва да оглави усилията за разработване на глобални принципи и стандарти и да гарантира, че те осигуряват високото равнище на защита на личните данни, предвидено в европейското законодателство.

6.6Европа влиза в това ново световно съревнование с големи предимства:

– тя притежава отлична цифрова инфраструктура. Оптичният кабел се развива и прилага широко. Инфраструктурата се контролира и управлява от малко на брой традиционни участници, които могат да повлияят върху стандартите в далекосъобщенията и инвестициите, които ще се извършат;

– тя може/знае как да провежда силна политика за публични инвестиции, която може да послужи за катализатор за частните инвестиции;

• нейните МСП на регионално или национално равнище очакват партньори в близост и следователно европейски доставчици на ИО;

• някои сектори (например здравеопазването, армията, общественият транспорт, публичният сектор) се подчиняват на правила и на ограничения на национално и дори на европейско равнище, които ги карат да предпочитат национални или европейски доставчици на ИО; други сектори (например банките, застрахователното дело, енергетиката, фармацията) са длъжни да гарантират сигурност на данните и това ще им попречи да избират доставчици извън националния или европейския им периметър.

Брюксел, 26 октомври 2011 г.

_____________