Докладът е изготвен от Джули Абърг Робинсън Консултант на имс март 2003 г
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧАСТ 1: законодателна уредба 1
- ЧАСТ 2: РАМКА ЗА ДЕЙНОСТТА 8
- Option Paper on Mayor and Council Compensation. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003. 19
- 3.1. Общински избирателни системи 21
- Option Memo on Staggered Terms. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003. 29
- ЧАСТ 1: законодателна уредба
- Степен на делегиране на правомощия на общините
ПРЕГЛЕД НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА УРЕДБА, ФУНКЦИИТЕ И ИЗБИРАТЕЛНИТЕ ПРАКТИКИ НА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Докладът е изготвен от Джули Абърг Робинсън Консултант на ИМС Март 2003 г. Публикация на Инициатива местно самоуправление, България. Възпроизвеждането на този документ е възможно при положение, че се посочи източникът и текстът не се редактира. Инициатива местно самоуправление се изпълнява от Рисърч Триангъл Институт по договор EEU-I-00-99-00014-00 с ААМР, по Задание IQC 802 на Офиса за инициативи в помощ на местното самоуправление 
Съдържание ЧАСТ 1: законодателна уредба 11.1. Благоприятна законодателна среда за общинските съвети 11.2. Иницииране на местно законодателство 51.3 Общи процедури за приемане на местно законодателство 6ЧАСТ 2: РАМКА ЗА ДЕЙНОСТТА 82.1. Различните форми на местна власт 82.2. Роли и отношения между съветниците и администраторите 122.3 Структура и организация на общинските съвети 14Option Paper on Mayor and Council Compensation. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003. 192.4. Характеристики на ефективния общински съвет 19ЧАСТ 3: ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА 213.1. Общински избирателни системи 21Option Papers on Election Systems. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003. 243.2. Форми на райониране на общините 243.3. Процедури за общинските избори 26Option Memo on Staggered Terms. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003. 293.4. Ролята на политическите партии 293.5 Реформи в местните избирателни системи 32ЧАСТ 1: законодателна уредба1.1. Благоприятна законодателна среда за общинските съветиОтношения между различните нива на управление: федерално-щатско-местноВ Съединените щати органите на местно самоуправление стоят най-близо до хората. Местните власти предоставят ключови управленски услуги, които имат най-видимо отражение върху всекидневния живот на гражданите. Сред тях са такива сфери като пътища, водоснабдяване, канализация, паркове и, в някои случаи, образование и социални услуги. Не е изненадващо, че “местното” ниво е в най-пряка връзка и най-близо до интересите на повечето граждани от гледна точка на участието им в демократичния процес. И макар че отговорностите за предоставяните услуги са най-високи тъкмо на местно ниво, местните власти са предмет на контрол и имат различни степени на автономия, когато изпълняват тези отговорности. Конституцията на САЩ не регламентира нивото на местната власт. Широко приетото разбиране е, че федералната система на САЩ определя щата като суверен по отношение на неговите местни управи. Така местната власт функционира в рамките на законовата уредба, установена на щатско ниво. Всеки от петдесетте щата чрез своите щатски конституции и законодателни органи приема и изменя законите, които управляват и определят степента на автономия и правомощия на общините. И макар че в различните щати има огромни различия, основният принцип, който ръководи подхода на даден щат към отношенията му с общините, се характеризира от степента, в която щатът децентрализира своите правомощия и функции. Все по-характерната тенденция в Съединените щати е да се разширяват възможностите за упражняване на по-голямо местно самоуправление: местните управи настояват за по-голям контрол над местните решения, изисквайки от щатските си законодателни събрания по-голяма автономия. Степен на делегиране на правомощия на общинитеСъществуват два главни подхода на делегиране на правомощия от щата към местните органи, като всеки от тези подходи започва от противоположния край на спектъра. В единия край на този спектър – местните власти могат да се самоопределят, стига това да не е в конфликт с щатската конституция, а в другия край е вариантът, при който на местните власти не се разрешава да предприемат никакви действия, освен ако щатът изрично не им е позволил това. В онази част на спектъра, където подходът е към “само-определение” се намира т.нар. “Home Rule” (Вътрешно право) – подход, който дава право на местните управи да действат сами, стига да не влизат в противоречие с щатските закони. Този начин на мислене е по-съзвучен с американския идеал за самостоятелното определяне на собствената съдба на нивото на общината. През последните 40 години е налице разширяваща се тенденция в различни щати да се приемат харти, съзвучни с Вътрешното право. До 90-те години тази практика се разпространи в близо 48 щата, като всеки от тях е представен с поне по няколко града.1 Вътрешното право позволява на звената на местно ниво да упражняват повече самоуправление, стига да остават в рамките на определени щатски конституционни и законодателни разпоредби. Делегирането на повече правомощия и функции от щата към местните органи дава възможност на гражданите да играят по-пряка и активна роля във формулирането на политиката, така както според тях тя се вписва в местните потребности. По-големите нива на автономия създават и повече отчетност и отговорност в отношенията между гражданите и изборните ръководители. Най-голямото предимство на “вътрешното право” за местните власти е свързано с това , че местните нормативи и наредби се приемат бързо и лесно, без да трябва да се занимава щатското законодателно събрание с разрешаване и оправомощаване на нови инициативи или подобрения в съществуващи процеси – което може да е времеемък и политизиран процес. В “рестриктивния” край на спектъра лежи идеята местните власти да се разглеждат като креатури на щата, които трябва да търсят законодателна оторизация, а оттук и разрешение за всяко действие. Тази практика по принцип се нарича “Правилото Дилън” и е свързана с известното становище от 1868 година на съдията Джон Дилън, което позволява на “общинските корпорации да имат само правомощия, които са неделими от постигането на предназначението на корпорацията”.2 Правилото Дилън все още се прилага в щати, където предпочитанията и традицията са насочени към сериозното регулиране на местните власти с цел да се управляват такива общи интереси на щата като стремежа към равнопоставеност, взаимосвързани решения, а в действителност да се поддържа политическият контрол. Във всички случаи, степента на правомощия и автономия, дадена на местните власти, се утвърждава в щатски закони. Тази степен определя средата за бъдещото развитие на законодателната уредба за местната власт. ХартиТрадиционно местните власти имат само правата, изрично дадени им от щатските конституции, които варират извънредно много. На практика, може да е невъзможно да се намерят два щата с идентично третиране на местните власти. Щатската конституция установява една разрешаваща рамка, а след това дефинира и Харта, която ръководи функционирането на местните органи. Хартата е най-важният самостоятелен закон за всяка община. Тя определя нейната структура и правомощия, роли и отговорности и съществените й функции. Тя е еквивалентът на Щатската конституция или Конституцията на Съединените щати. Преди началото на бързата урбанизация щатите утвърждават уникална Харта на всяка община, когато нейното население се разраства достатъчно и тя се кандидатира за инкорпориране. С увеличаването на броя на създадените общини щатите все повече започват да приемат стандартизирани според числеността на населението Общински харти. Днес съществуват различни видове харти, разрешаващи различни форми на управление, които често зависят от размера на общината, а също и от данъчните и нормативните правомощия, които са по-широки в по-големите общини.3 Общо казано, щатските конституции дават на общините правото да приемат и изменят хартите си в рамките на известни ограничения, съзвучни с общото щатско законодателство. Конституцията на щата Луизиана например дава общото право на всяка община да разработва, приема и изменя харта по “вътрешното право”. Чрез този процес гражданите избират формата си на управление и определят как ще се разпределят правомощията и функциите. След като хартата бъде приета, на Законодателното събрание на щата конституционно е забранено да приема всякакви закони, които променят или влияят върху структурата и организацията или конкретното разпределение и преразпределение на правомощията и функциите на местните власти. Хартата дава на местните власти правото да упражняват всякакви правомощия и да изпълняват всякакви функции, необходими или целесъобразни за управлението на техните дела, които не са отречени от общото законодателство или не са в противоречие с конституцията.4 Щатът Ню Йорк изрично отбелязва, че общините не могат да законодателстват (в своите харти по Закона за Вътрешното право) по въпроси, които общото щатско законодателство прилага по един и същ начин за всички градове. Такива са например ограниченията върху облигационните заеми и задлъжнялостта, администрирането на образователната система или пенсионните системи на учителите, както и въпросите, които са от компетенцията на съдилищата. 5 Хартата обикновено включва подробни раздели, които покриват теми като следните: Модел на харта
Кодекс на наредбитеКодифицирането на наредбите е процесът на събиране, организиране и публикуване на законодателните актове на общината. В миналото кодексът е бил писмен запис на местното законодателство. Днес Кодексът на наредбите дава съдържанието, дефинира процеса, премахва конфликтите в рамките на кодекса и противоречията с щатските и федерални закони. Целта на създаването на кодекса и неговото постоянно актуализиране е да се даде на местната власт инструмент, съдържащ сегашните, приложими закони, който да е лесен за използване и позоваване. Всеки елемент от кодекса на наредбите трябва да помага на потребителя – без значение дали това е градският прокурор, член на съвета или гражданин – да намира онова, което търси. Типичният кодекс се състои от следните елементи:
Кодексът на наредбите обикновено е най-подробният запис на местните законодателни актове на дадената община. Много е важно кодексът да се поддържа достъпен за обществото чрез обществените библиотеки, в кметството – при деловодителя и на уеб-страницата на града. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|