Докладът е изготвен от Джули Абърг Робинсън Консултант на имс март 2003 г


Реформи в местните избирателни системи



страница8/8
Дата28.10.2018
Размер0.62 Mb.
#103664
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

3.5 Реформи в местните избирателни системи

В много отношения системата на местните избори в САЩ е добре установена. Основната структура на демократичната идея за "представителство на масите от неколцина избрани" е систематизирана и се прилага в национален мащаб с незначителни промени през последните десетилетия. Реформите в местната избирателна система обикновено се свеждат до дискусии за възможно "донастройване" на системата, така че управлението да върши работата си по-добре, чрез по-добро представителство, по-съвършени системи за гласуване и по-голяма ангажираност на гражданите. В този смисъл, не се обсъждат радикални реформи в местните избирателни системи, а по-скоро се търсят постепенни промени, чрез които да се усъвършенства един механизъм, който в общи линии се възприема като добре функциониращ. В действителност, академичните разработки и литературата в тази област са по-скоро насочени към демократичните принципи за представителност и възможностите на малцинствата да бъдат представлявани адекватно, тъй като в страната ни нараства разнообразието от групи, които желаят да имат лидерска роля (най-общо тук се включват жените, афро-американците и латиноамериканците). В ежедневието, дебатите далеч не са така приповдигнати, но, възможно е да се възрази, те имат потенциала в бъдеще да променят много сериозно картината на местните избори.


Тук е важно да се посочи още веднъж, както бе отбелязано по-горе в този материал във връзка с правната рамка на общините, че конституциите на различните щати осигуряват различна степен на автономност на местните власти. Възможността местната власт сама да променя системата на местните избори се третира в конституцията на всеки щат. Този факт трябва да се има предвид, когато се обсъждат каквито и да било промени в системата на местните избори, а наред с това трябва да си дадем и сметка, че по същество е невъзможно да се правят обобщения по въпроса. Все пак, можем да извлечем някои общи въпроси, които са показателни за това, какви реформи в местните избори най-често се обсъждат около заседателните маси на общинските съвети в цяла Америка.

Текущи въпроси на реформите в местните избори

Реформите в местните избори най-общо могат да се разделят на процедурни и политически. Често обаче, промени, които изглеждат чисто процедурни, могат да оказват сериозно политическо влияние, така че всякакво обсъждане на реформи в избирателната система може да породи спорове и да се превърне в тема на широк и продължителен обществен дебат.


Следват някои от въпросите, свързани с реформите в избирателната система, които понастоящем се дискутират на местно ниво в Съединените щати:


  • Преначертаване границите на избирателните райони

С нарастване на населението, границите на избирателните райони трябва да се променят, така че във всеки от тях да остава еднакъв брой население. Това обикновено се прави периодично, след официално преброяване на населението. Преначертаването на границите на районите може да има сериозни политически последствия, защото някои от членовете на общинския съвет могат да загубят важни групи подкрепящи ги избиратели. В случаите, когато са налице партийни избори и някои от обособените райони се свързват с дадени политически партии, възникват и подозрения за политически игри и нечестно определяне на избирателните райони. Промяната на границите може да направи невъзможно даден кандидат да спечели отново мандата, който е спечелил преди това. Преначертаването на границите по принцип трябва да се основава на статистическите данни за населението, подлежи на публичен дебат и одобрение от общинския съвет.


  • Увеличаване или намаляване на броя на избирателните райони и броя на общинските съветници

В градски райони, които се разрастват бързо, може да възникне необходимост от увеличаване на броя на избирателните райони, за да се подобри достъпността на избраните служители до електората. Процесът е подобен на процеса на преначертаване границите на избирателните райони, но в този случай влиянието на съвета като управляващ орган е различно, поради факта, че числеността му се увеличава. Съществуват и градове, чието население намалява. Това е факт в североизточните части на страната, чиято индустрия е в упадък и се наблюдава сериозна миграция към южните и западните щати. В случаите, когато населението се променя, избирателните системи също често се променят. Местните избирателни системи в общия случай се променят процедурно, без особени трудности. Все пак, съществуват случаи на по-радикални реформи, когато съветите решават рязко да намалят числеността си, за да подобрят ефективността или, за да отговорят на обществена загриженост поради липсата на отчетност на съвета пред обществеността. Общо взето обществеността може по-лесно да "следи" съвет с по-малко членове и финансовите скандали лесно могат да доведат до обществен натиск за "намаляване на бройката".




  • Публично финансиране на местни кампании

Една от по-интересните теми в политическия пейзаж на САЩ е публичното финансиране на кампаниите. Местното ниво също не е изключение и публичното финансиране понастоящем е обект на сериозни дебати, тъй като разходите за местни кампании нарастват непрекъснато. Все повече общини смятат, че публичното финансиране ще ограничи влиянието на частни интереси в местните избори и ще направи кандидатирането за изборна длъжност по-евтино и достъпно за средния гражданин. Тъй като местните изборни длъжности не са работа на пълен работен ден, нарастват и опасенията, че само богатите, пенсионерите или гражданите със специални интереси ще могат да си осигурят достатъчно средства, за да покрият нарастващите разходи за местните кампании. Публичното финансиране в общия случай налага някои основни изисквания към изразходването на средства по време на кампанията и осигурява съответните средства за разходи на кандидати, които отговарят на условията.



Законите, регулиращи финансирането на кампании са добре установени на щатски ниво и се отнасят и за местното ниво. Някои общини добавят към тях местни наредби, които ограничават сумите, които могат да бъдат дарявани за политически кампании, както и сумите, които кандидатите имат право да изразходват по време на местната надпревара. Принципите са същите, които мотивират публичното финансиране на кампаниите – кандидатирането за изборна длъжност да бъде достъпно за средния гражданин. И двата варианта будят възражения, тъй като ограничават възможностите на специалните интереси (например едрия бизнес, строителните фирми или фирмите опериращи с недвижими имоти) да оказват влияние чрез големи дарения за кампаниите. Противниците също така твърдят, че така се ограничава правото на индивида на волеизявление. Привържениците са убедени, че целта на ограниченията на даренията и разходите целят изравняване на игралното поле. Въпреки че не се практикуват или възприемат масово, тези мерки ще се дебатират и разглеждат все по-често, колкото повече се изостря конкуренцията за местните длъжности.




  • Отчитане на финансирането на кампаниите и разкриване на дарителите

Прозрачността при даренията за кампании и разходите е важен въпрос на местно ниво. Избирателите все повече и повече желаят да знаят кой финансира кампаниите на кандидатите и точно по какъв начин те харчат средствата по време на кампания. В повечето щати съществува добре развито законодателство, предвиждащо деклариране на даренията, според което през определени периоди на кампанията и винаги малко преди самия избор кандидатите трябва да представят финансови отчети. Обикновено изискването е да се обявяват имената на дарители, осигурили над определена сума (например повече от 100 долара). В някои общини са приети местни нормативни актове, които разширяват обхвата на щатския закон и задължават кандидатите да обявяват всички дарители. Видима е тенденцията все повече кандидати да представят повече информация, отколкото са задължени, за да гарантират пълна прозрачност на приходите за кампанията си, независимо дали са в пари или в натура.




  • Регистрация на гласоподавателите в избирателните пунктове

В САЩ, гласоподавателите трябва да се регистрират предварително, за да упражнят правото си на глас. Това налага гражданите да се регистрират в Избирателния борд, който се грижи за официалния регистър на избирателите. При регистрацията се изискват доказателства за правоспособност и местожителство. След това гласоподавателят трябва само да се яви в определения избирателен пункт и да се подпише в официалния регистър, за да получи бюлетина и да гласува. Някои привърженици на реформите твърдят, че системата трябва да се промени, за да се носи по-голяма отговорност. Срещу тази на пръв поглед проста процедура, която цели да увеличи капацитета на системата и да осигури честност на изборите, въстават множество привърженици на защитата на личните данни.




  • Ранно гласуване

Навсякъде в САЩ все по-често се въвеждат промени във времето, през което е възможно да се гласува. Най-често за Изборен ден се определя първият вторник на ноември, но се полагат все повече усилия да се увеличи броят на дните, през които хората могат да гласуват, така че изборите да станат по-достъпни и да не отблъскват хората. След като избирателната активност непрекъснато спада и достига рекордно ниски нива, общините и местните избирателни бордове все по-често дават възможност гласуването да продължи например две седмици (включително и съботите) преди преброяването на гласовете. Противниците изтъкват увеличените разходи за провеждане на изборите, но изследванията показват, че по този начин избирателната активност се повишава, така че тенденцията да се увеличават възможностите за гласуване е преобладаваща в местните избирателни системи в САЩ.




  • Балотажни системи

Засилваща се тенденция в реформите на местните избори е въвеждането на балотаж между двамата кандидати, получили най-много гласове, когато никой от тях не е победил с 50% плюс един глас, или мнозинството от гласовете. Тази система има своите компромиси, така че, разбираемо, е подложена на широко дебатиране. Противниците изтъкват, че балотажът увеличава разходите за местните избори и времето, което кандидатите изразходват за кампаниите си. Разбира се, балотажът гарантира, че избраният кандидат ще представлява мнозинството и този основен принцип изглежда е предпочитан при реформирането на избирателните системи в САЩ – американската общественост цени високо възможността да се постигне възможно най-голяма представителност и желае да се въвеждат промените, които ще защитят този принцип.




  • Партийни - непартийни избори

Въпросът беше дискутиран с повече подробности по-горе в тази глава, но тук трябва да споменем мимоходом, че въпросът за участието на партиите в местните избори винаги ще бъде обект на обсъждания и на местните реформи. Нарастващата роля на партийната политика на местно ниво издига въпроса на повърхността, но въпреки това тенденцията местните избори да се държат настрана от партиите вероятно ще си остане норма в САЩ, поради факта, че американците не смятат общинските проблеми за политически и предпочитат да държат партийната политика настрана.


В резюме, местната избирателна система в САЩ е установена и не се подлага на радикални реформи. Все пак, дадените по-горе примери показват разнообразието от въпроси, които възникват често и по които се дебатира на местно ниво. Реформите във финансирането на кампаниите и публичното финансиране на кампаниите могат да се превърнат в най-сериозната промяна в по-новата история, но само ако надделее политическата воля за прокарването на такива реформи.

В САЩ, правото да се инициират промени в местните избирателни системи е дадено на местното ниво като част от щатското законодателство. Първата стъпка при обсъждането на реформи в местната избирателна система е да се провери дали предлаганите промени са допустими според законодателството на щата. Ако местният орган е упълномощен да прокарва промени в местната избирателна система, процесът на иницииране е както при всеки друг местен закон или нормативен акт. По-пълно описание на начините за промяна на местното законодателство има в Глава 1.2 “Иницииране на местно законодателство” и Глава 1.3 “Общи процедури за приемане на местно законодателство” в настоящия материал. Въпреки това, вместо резюме, тук ще изредим стъпките, които трябва да се предприемат преди съветът да приеме каквито и да било промени в изборния процес: (1) преглед на законодателството на щата, (2) изучаване на успешни модели, (3) иницииране на обществена дискусия определяне на политиката, (4) провеждане на публично представяне и референдум, ако е необходимо, за формалното привличане на гласоподавателите и (5) цялостна оценка на въздействията от промените в избирателната система.




1 Hanson,Russell, Governing Partners: State-Local Relations in the United States (Westview Press, 1998).

2 Ellis Katz. LOCAL SELF-GOVERNMENT IN THE UNITED STATES of the Center for the Study of Federalism at Temple University in Issues of Democracy, An Electronic Journal of the U.S. Information Agency Volume 4, Number 1, April 1999


3 ibid.

4 Louisiana State Constitution Art. VI, §5. STATE AND LOCAL GOVERNMENT IN LOUISIANA AN OVERVIEW. House Legislative Services, Baton Rouge, Louisiana Eighth Revision December, 1999


5 “Revising City Charters in New York State.” James Am Coon Local Government Technical Series. New York State: Department of State. June, 1998.

6 Моделът е адаптиран от “Revising City Charters in New York State.” James AM Coon Local Government Technical Series. New York State: Department of State. June, 1998.


7 Ordinance Codification Review. American Legal Publishing Corporation http://www.amlegal.com/


8 Адаптирано по “How to Adopt Council-Manager Form of Government.” A joint ICMA and National Civic League brief. Без дата.

9 Current Municipal Problems (pp. 20-29, Vol.13, 1986-87), издадена от Callaghan & Co. Deefield, IL

10 Blodgett, Terrell. “Beware of the Lure of the “Strong Mayor” There are Two Sides to the Debate” Public Management. January 1994.

11 Svara, James. “Balancing Governance and Representation on City Councils.” National League of Cities Leadership Training Institute handout. March 8, 2003.



12 Ibid.

13 Kurt Bressnon. “Voices from City Hall: Results of Two National Surveys of our Profession.” Public Management. December 1999

14 Option Paper on Mayor and Council Compensation. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003.


15 Neu and Company and the Center for the Future of Local Governance. “The 10 Habits of Highly Effective Governance Bodies.” Lakewood, Colorado.1997

16 General Reference on Elections Systems: IFES ACE project www.aceproject.org

17 This winning threshold is determined by the "Droop formula" which says: 1 Vote + Votes/Seats plus 1

18 Options Ppaer on Election Systems. Model City Charter Revision Project – Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003

19 Option Papers on Election Systems. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003.


20 Ibid.

21 Bland, Gary. “Decentralization and Local Electoral Systems: Making Choices for Democratic Accountability.” Paper prepared for the Democratic Decentralization Dialogue. www.ddialogue.org 1999.

22 Пак там.

23 Hoffman,Gwenn. An Overview of the U.S. Election Processes and Systems: A Report to the National Commission on Election Standards and Reform. Washington, D.C.: National Association of Counties. January 2001

24 John Clayton Thomas, "The Term Limitations Movement in U.S. Cities," National Civic Review, 81:2, Spring-Summer 1992, pp. 155-173.



25 Daniella Fagre, "Microcosm of the Movement: Local Term Limits in the United States" U.S. Term Limits Report, (1995).

26 Option Memo on Staggered Terms. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003.


27 Option Memo on Partisan-non-Partisan Local Elections. Model City Charter Revision Project - Eighth Edition. Washington, D.C.: National Civic League. 2003Options Memo NCL

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница