Докладът по изпълнението на бюджета през 2005 г нищо ново под слънцето Правителствените разходи в Европа и България
Къде изостава България и това добре ли е или не?
Изтегляне 0.49 Mb.
|
Къде изостава България и това добре ли е или не?В останалите сфери на правителствените разходи България изостава от средните нива за ЕС. Социална политикаСтраните с най-висок дял на разходите за социална политика са Люксембург – 28% и Швеция – 24.3%, а с най-нисък – Ирландия – 9.1%, Литва – 10.1%, Латвия – 10.2% и Естония – 11%. Българското правителство е изразходвало 13.8% от БВП през 2004 година за социална политика. Амбициозни са плановете на правителството да намали тези разходи до 12.8% от БВП през 2008 година. Не сме сигурни обаче как ще успее да постигне това без да се откаже от “популярни” мерки като увеличаване на минималния доход за получаване на детски надбавки без реформа на системата, повишаване на минималната работна заплата и различните активни мерки на пазара на труд, които изискват допълнително харчене на пари. Възможен вариант е правителството да успее да реформира системата на социално подпомагане така, че помощите да са с по-висок размер, а броят на получателите на различни плащания да намалее значително и разходите за администриране да се съкратят значително. Доколкото обаче не виждаме никакви подобни знаци от социалното министерство, то сме по-склонни да смятаме, че тези намерения едва ли ще се изпълнят. Затова може би е положителен фактът, че българското правителство “изостава” с харчовете в тази област. Здравеопазване Разходите за здравеопазване на правителството в България за 2004 година са 4.7% от БВП, а средните за Европа са 6.4%. Най-малко средства в това направление са изразходвани от Кипър (2.9%) и Естония, Литва и Латвия (4.1%), а най-много от правителството на Франция (7.3%). Разходите за здравеопазване зависят от няколко фактора: (1) системата на финансиране на здравните услуги; (2) здравния статут на населението и (3) наличието на конкуренция. Доколкото в България здравната система все още не позволява навлизането на частни здравни каси, което запазва монопола на НЗОК, трудно се случва ограничаване на разходите на болниците, а се говори и за увеличаване на вноската без каквито и да е гаранции за подобряване на обслужването в резултат на това, то май е по-добре, че правителството не е изхарчило повече средства. Една от вероятните причини за пробутване на идеята за увеличаване на данък-здраве е не декларираната грижа за болните и медицинския персонал, а оценката, че допълнително към 4.7% правителствени разходи, в системата гражданите вкарват средства, равни на 3-4% от БВП. Правителството иска да вземе тези пари. Т.е. основната характеристика на системата и тук е неефективността.
Разходите за образование в България (4.3% от БВП) са наполовина по-малко от най-щедрото правителство в Европа – Дания с 8.3%. Най-малко разходи в тази сфера са направени в Гърция (3.5%), Словакия (3.7%) и Ирландия (4.5%). В България се правят вече опити да се дават пари единствено срещу реформи, но това изисква воля и време. Вече сме свидетели как ще се закриват паралелки поради недостатъчен брой записани деца, но това не е достатъчно, за да бъде гарантирана ефективността на вложените средства. План за въвеждане на ваучерна система няма, а децентрализирането на отговорностите от министерството на образованието към директорите едва ли ще се случи скоро. При това положение е по-добре европейските нива на харчене да не бъдат достигнати, защото, когато една система е неефективна, наливането на пари в нея само по себе си няма да подобри нещата, а ще ги влоши. Общи държавни служби Друго направление, в което правителството в България харчи по-малко от средното за Европа средства е Общи държавни служби. Най-големите разходи по това перо се правят в Кипър (7.4%), Словения (6.2%) и Швеция (5.7%). Най-ниски разходи за администрацията са отчетени в Ирландия (2.4%), Естония (2.9%), а средното ниво за ЕС за 2004 година е 3.7%. За България разходите са 2.9% от БВП, като за следващите години се предвижда те дори да намалеят до 2.7% през 2008 година. За да се случи това обаче трябва да се направи мащабна реформа в администрацията – съкращаване на държавните служители и подобряване на ефективността и прозрачността на работата на администрацията. Ако се опитаме да направим някакви изводи от всичките тези числа и данни, то те биха били следните:
Размишления относно борбата с корупцията в енергетиката Георги Касчиев “Често се питам как хората на Балканите успяват да си плащат тока. Цените на електроенергията и газта понякога дори са по-високи от тези в ЕС”, Ноември 2005 год., Eврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс в интервю за македонския вестник "Дневник" На 12 април т.г. в-к Монитор публикува интервю с мен със заглавие “Вдигат цените на тока за да се хранят обръчите; У нас има организирана енергийна престъпност”. В него са коментирани нелицеприятни страни на управлението и стопанисването на енергийните дружества, към които обществото ни е изключително чувствително. Вероятно по тази причина Парламентарната комисия за борба с корупцията се е самосезирала и проведе свое открито заседание на 29 юни, на което бях поканен. Комисията бе изпратила писма с въпроси по темата до Министерството на икономиката и енергетиката (МЕИ), Националната електрическа компания (НЕК) и Държавната комисия по водно и енергийно регулиране (ДКВЕР) и бе поканила техните ръководители на заседанието. Нито един ръководител от горепосочените ведомства не уважи поканата, с което на народните представители бе ясно демонстрирано кой кой е в тази държава. Медиите също не проявиха никакъв интерес към заседанието. Дискусиите по тази точка продължиха около час и половина. Аз ще се спра само на някои основни моменти, тъй като пълната стенограма от заседанието е достъпна тук. Според мен, когато се говори за българската електроенергетика, основният въпрос е защо през последните години разходите са нараснали многократно и къде отиват парите на потребителите. Аз се опитах да сравня сегашното положение с това преди 5 години, защото истината най-лесно се проумява чрез сравнение. Припомням, че през 1999 и 2000 г. на три пъти бе извършено увеличение на цените на електроенергията, което доведе до стабилизация на всички дружества от сектора. През 2000 г. бе отчетена обща счетоводна печалба в отрасъла около 445 милиона лева. Въпреки това през 2002 – 2004 г. на три пъти става увеличение на цените на електроенергията. След август 2004 г. средната цена за бита и стопанските потребители е по-висока с над 5 стотинки на квч., отколкото през 2000 г. Годишното им потребление е 25-27 милиарда квч. и следователно през 2005 г. за 25 милиарда квч. българските потребители са платили около 1,25 милиарда лв. повече в сравнение с 2000 г. Ако теглим чертата, в сравнение с 2000 г. годишните приходи в електроенергетиката са се увеличили с над 1 милиард лв., а печалбите от около половин милиард лв. са се стопили. Миналата година НЕК отчита счетоводна печалба от 66,8 милиона лв., АЕЦ била на загуба, ЕРП били с минимални печалби и т.н. Единствено с огромни печалби са фирмите, които обслужват този сектор и според статистиката на Българската търговско-промишлена палата за 2005 г. те са сред най-печелившите в България. Така че въпросът е защо потребителите за същото количество стока са платили много повече и къде са отишли тези пари? Защо тези нараснали плащания не стигат и защо непрекъснато всички фирми от електроенергетиката искат увеличаване на цените? При това нито една нова централа не е построена, а всички текущи проекти, в това число модернизацията на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" са главно със средства от заеми, проектите “Енергия” са също със заеми, тепърва предстоят разходите по модернизацията на топлоелектрическите централи. Разбира се през този период има известно нарастване на цените на горива, материали, резервни части и др., но в никакъв случай те не могат да доведат до такъв огромен ръст на разходите. Всъщност това, което стана през тези години, е, че последните две правителства наложиха една крадлива червено-жълта система в енергетиката. По същите методи, както в Топлофикация – София бе извършено стремглаво нарастване на разходите на електроенергетиката. Без съмнение значителна част от нарасналите плащания се насочват в партийни каси и лични сметки и ако се направи проверка на енергийните шефове от последните години всички те ще излязат милионери в зелено. В същото време огромните разходи на дружествата са основание за постоянни искания за повишаване на цената. Кръгът се затваря, естествено за сметка на крайните потребители. Всичко това става с благословията на ДКВЕР, която без съмнение е част от структурата. Напоследък се появиха дори твърдения, че системата се ръководи от “Дългия инкасатор”. Нека да припомня, че депутатът от предишното Народно събрание Димитър Ламбовски неколкократно заяви, че подкупите в енергетиката са около 10 млн. лв. на месец. Зам. министърът на финансите Георги Кадиев публично обяви, че предишното управление е оставило поразяваща корупция. Всички посланици на държавите – наши съюзници в открит текст многократно са казвали същото. Скорошно проучване на Центъра за изследване на демокрацията показа също, че има голямо увеличение на корупцията в България, особено на политическата. Известни журналисти, политолози и социолози също стигнаха до извода, че в енергетиката има огромна корупция и организирана престъпност. Например социологът Живко Георгиев на 12 юни т.г. в интервю във в. “Сега” по повод скандала с досиетата казва, че хората най-вече ги интересува борбата срещу организираната и уличната престъпност, поведението на далеч по-реалните и мощни мафии, каквито са наркомафиите, енергийните мафии. Политологът Антоний Гълъбов в интервю във вестник Монитор от 19 юли т.г. обръща внимание, че скандалът с Топлофикация – София е показал наличието на връзки с политическата корупция и международната организирана престъпност. Той казва, че всъщност последните 4 години са един ясно дефиниран период, който ни показва сърцевината на политическата корупция у нас. Какво казаха представителите на енергетиката В изложенията си и в дискусиите пред Комисията те демонстрираха завидно умение за напоително говорене, старателно избягвайки отговори по същество. Спокойно и с известна досада представителите на енергетиката обясниха на представителите на народа, че в енергетиката такова животно като корупция (да не говорим за организирана енергийна престъпност) няма и никога не е имало. Точно както в един виц фокусникът завършил обяснението на своя номер: “... и накрая целият цирк в л...а, само аз в бяло”. След по-малко от две седмици разкритията около бившия изпълнителен директор на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров показаха точно обратното. Скандалът се разрастна неимоверно, като наред с обвиненията за злоупотреби се появяват нови данни за източване на предприятието, фалшифициране на документи и пране на пари. По данни на кмета Бойко Борисов г-н Димитров е успял да скъта в австрийски банки 12-13 млн. евро и е отклонил към партийни каси и лица 80-100 млн. лв. Бившите министри на енергетиката Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски, както и настоящиятРумен Овчаров не са позволявали В. Димитров да бъде изваден от борда на дружеството, което подкрепя съмненията за гигантска мафиозна структура. В началото министър Овчаров упорито бранеше Димитров, което доказва, че те са имали общи икономико-политически интереси. Казват, че сега горчиво съжалявал за това. Лично аз не вярвам, защото наглостта на този човек няма граници. За действията си срещу българската енергетика и българската държава в кабинета Виденов той трябваше да бъде подведен под отговорност през 1997 г., но тогавашните управляващи не използваха тази възможност. Без съмнение разкритите досега сделки, сметки и имена в Топлофикация – София са само върхът на айсберга. Извън всякакво съмнение е, че подобни корупционни прийоми се използуват във всеки друг монопол, вкл. и в електроенергийните дружества, чиито бордове се сменят веднага, след като съответната партия дойде на власт. Техният годишен оборот е десетина пъти по-голям от този на Топлофикация-София, а размерът на злоупотребите - вероятно е много по-голям. В АЕЦ Козлодуй под мотото за «повишаване на безопасността» без проблеми могат и се харчат огромни суми. Бившият изпълнителен директор на централата например заяви, че (за 4 години) бил подписал 12 000 договора. Това прави средно по 12 договора на работен ден. Можете ли да си представите как всеки ден 12 договора се подготвят и проверяват? Та това не е фабрика за производство на ток, а за производство на договори. Друг пример е програмата за модернизиране на 5-6 блок, която е многократно по-скъпа, отколкото на други централи със същите реактори. В началото тя бе оценена на около 220 млн долара, впоследствие се стигна до почти 500 млн долара. Сега отчитат, че струва около 500 млн евро. Според МЕИ повишение няма, докато за всеки е ясно, че еврото е по-скъпо от долара с около 25 %. Само за да получи одобрение на «постигнатото ниво на безопасност» централата предлага 1,3 млн евро на международен консорциум. От една страна постигнатото ниво на безопасност бе демонстрирано при инцидента на 1 март т.г. От друга страна кой от потребителите би одобрил това ненужно пръскане на огромни средства. Малка подробност е, че през българските участници в консорциума част от тази сума ще отиде в партийните касички и частните сметки. Друг пример – за модернизацията на 3-4 блок след 2001 г. са изхарчени 180 млн. долара, по-голямата част от тях след завършване на преговорите по глава Енергетика и договаряне на спирането им през 2006 г. Кой и защо е одобрил тези харчове отново не е ясно. Блоковете ще бъдат спрени в края на тази година, но дейности по програмата за модернизацията им и усвояване на средства по тях ще се извършват чак до 2009 г.
Енергетиците потвърдиха, че НЕК получава от износа по 6,15 ст./квч., а продава електроенергия в страната при средна цена 5,74 ст./квч. Отделен въпрос е защо докато стигне до българските потребители цената нараства над 2 пъти. Твърди се, че износът бил много печеливш за НЕК. Колко е печеливш и колко печеливш може да бъде? Средната цена на експорт на електроенергия на Балканите е 3,5 - 3,7 евроцента на квч., докато НЕК е получила под 3,1 евроцента на квч. от износа. Разликата е 0,4-0,6 евроцента на квч., която умножена по тези близо 7 милиарда квч., изнесени от посредниците, дава средно около 3,5 милиарда евроцента. Това са около 35 милиона евро или близо 70 милиона лв. НЕК се отказва от тази печалба и щедро я предоставя на посредниците, а тя е по-голяма отколкото цялата счетоводна печалба на НЕК за 2006 г. Същевременно от НЕК непрекъснато и под измислени предлози искат увеличение на цените за българските потребители. Според мен това е кристално ясна корупционна практика. Ако НЕК беше частна компания, тя непременно щеше да положи големи усилия да не отстъпи 1 цент печалба на някой свой конкурент. Г-жа Мария Генчева (началник отдел “Управление и търговия” в НЕК) даде следното забележително обяснение на тази практика: “По принцип, както за всяка една стока, пазарът определя дали стоката е продаваема или не и нейната цена зависи от търсенето и от предлагането. Когато съседните държавни компании, за които ние сме написали, че сме изнесли около 10% миналата година, а това са компаниите на Македония, Сърбия, Гърция, Косово и Хърватия, не желаят повече да купят, аз искам да попитам останалите 90% произведени от нашите производствени мощности, мощностите като паметници ли да стоят или при тяхното производство трябва да бъде пласирано нанякъде?” И по-нататък: “Когато дойде посредник и поиска електроенергия, ние предлагаме свои цени в зависимост от продукта, който предлагаме.” Ситуацията е аналогична на източването на Кремиковци и други големи предприятия от Мултигруп в началото на 90-те години. Както се казва коментари не са нужни. Нужни са прокурорски действия. В частност възниква следната любопитна картина. Многократно министър - председатели, много министри, депутати и важни хора от енергетиката са правили изявления за износа на електроенергия от следния тип: НИЕ изнасяме електроенергия; с износа НИЕ покриваме голяма част от енергийния дефицит на Балканите; НИЕ крепим цялата стабилност на Балканския полуостров. В резултат българският народ знае, че другите едва ли не на колене ни молят да им дадем електроенергия и от това НИЕ, тоест държавата печели много. А то излиза съвсем друго – не ние, други печелят много от това. И когато се казва НИЕ изнасяме, това трябва да значи НАШИТЕ фирми изнасят. Друг ясен извод от изнесените данни е, че в обозримо бъдеще АЕЦ Белене изобщо не е нужна на страната. Щом сега НЕК среща огромни трудности при износа на електроенергия как ще се реализира продукцията на тази централа? Отделен въпрос, който в една нормална държава се изяснява от прокуратурата, е защо правителството възложи всички дейности по този проект на НЕК и й позволява да харчи с широка ръка парите на потребителите? НЕК няма компетентност и няма лиценз за производство на електроенергия от АЕЦ. Преди няколко месеца шефовете на НЕК поискаха от 2007 г. цената, по която компанията продава тока на ЕРП, да се повиши с 30 %. Според тях НЕК продавала електроенергия на ЕРП на съществена загуба, която се компенсирала с износа. От 2007 г. заради спирането на 3-4 блок на АЕЦ износът на ток ще падне с 80 %. Така балансирането на цените на вътрешния пазар нямало да бъде възможно и трябвало да има ръст на цената на тока. Изнесените данни напълно опровергаха тези твърдения на шефовете на НЕК. Това, което НЕК трябва да направи, е да пригоди дейността си за пренос на по-малко количество електроенергия, сам да изнася и да увеличи печалбите си от износа. Другата насока е намаляване на харчовете – например на т.н. други разходи (29,7 млн лв. през 2005 г.), за външни услуги (72 млн лв. през 2005 г.) и др.
Приказки на едро както се казва, които са в разрез и с международната практика. Сега в Европа нов реактор се строи само във Финландия, но финландската компания не си позволи такива огромни допълнителни разходи. Тя не нае никакви консултанти за преглед на предложенията в търга за нов реактор, а ги извърши сама. Може би наивно въобразявайки си, че никой друг не би могъл да знае собствените й интереси. Тя не нае външен консултант за архитект-инженеринг, нито финансов консултант. Действията на НЕК по проекта Белене са просто свидетелство за липса на компетентност и главно за корупционни практики. МОСВ одобри изграждане в Белене на 2000 МВ по леководна технология, а НЕК обяви търг само за руски реактори от типа ВВЕР, изключвайки западните леководни реактори. Това решение не е продиктувано от нищо друго, освен търсене на съответни облаги и в една нормална държава прокуратурата също би изяснила този въпрос. Доколкото е известно, договорът на НЕК с архитект-инженера е на стойност 180 милиона евро за срок от 10 години. Договорът с финансовия консултант вероятно е от същия порядък. Отделно за т.нар. предварителен технически преглед и обосновка, включително обосновка за въздействието върху околната среда, преди да е ясно каквото и да е, НЕК изхарчи около 8 милиона долара, пак за същата фирма Парсънс. А докладът буквално е преписан от изследване, което Енергопроект направи през 2000 г. за 120 хиляди лева. Вероятно НЕК не просто харчи с широка ръка, а част от тези пари отиват в партийни каси и частни сметки. Представителите на ДКВЕР показаха огромната сложност на процеса на регулиране на цените, демонстрирайки обаче липса на мотивация и възможности да контролират детайлно разходите на енергийните дружества. Те заявиха, че злоупотребените от шефа на Топлофикация огромни средства няма да се платят от потребителите, само че не казаха как ще стане това. А сега всички виждаме, че е невъзможно да се възстановят милионите. Кой крал – крал. Няма отговор въпросът, защо все пак от 1-ви октомври трябва да отпадне евтиното стъпало от 75 квч. и къде ще отидат допълнителните около 150 млн. лв. на година, които потребителите ще платят. Дори на депутатите е направило впечатление огромната неопределеност на прогнозите на шефовете на ДКВЕР, с които те определят възможното поскъпване на тока след спирането на 3-4 блок. Очевидно докато тази комисия е само държавна, интересите на потребителите не могат да бъдат защитени от енергийните монополи. За съжаление представителите на законодателната власт не показаха ясно отношение по тези въпроси. Очевидно те бяха раздвоени между намерението да демонстрират активност и инструкциите на партийните централи. Само няколко от членовете на комисията бяха подготвени по темата и зададоха точни въпроси. Една представителка на народа от НДСВ заяви, че не е успяла да се ориентира в дискусията, но определянето на цената на електроенергията не било чисто експертно мнение и трябвало да се чуят политическите представители. Все пак основният политически въпрос е да се ограничи корупцията в енергетиката и как ще стане това. Защото потребителите трябва да плащат нереално високи цени, това понижава качеството на живот на голяма част от българския народ с по-малки доходи, хората боледуват и умират по-рано. Като караш бизнеса да плаща нереално високи цени, той се развива по-бавно, не могат да се разкриват нови работни места, спада производството, губи се перспективата. Това също е престъпно. Основен политически въпрос е и защо първата работа на назначените на ръководни постове в енергетиката от г-н Овчаров негови кумове, бивши партийни и комсомолски съратници, е да искат повишение на цената на електроенергията за българските потребители. Комисията реши да покани министър Овчаров на следващото си заседание. Не знам какво може да се очаква от него, освен да изсипе куп нагли лъжи пред депутатите, както при отговорите си пред медиите и пред парламента за инцидента от 1 март в 5-ти блок на АЕЦ Козлодуй. За съжаление неговата наглост вероятно ще остане безнаказана, защото в българската псевдо-демокрация управляващите не носят отговорност за действията си. Известно е, че корупцията е отвратителен проблем, но още по-неприятна е борбата с нея. Всъщност на мен така и не ми стана ясно дори комисията да се убеди в наличието на корупционна среда и практики в енергетиката, какво ще произлезе от това и как ще поведе борбата с това явление. Ситуацията по куриозен начин обаче ми напомня един виц от 60-те години: питали радио Ереван дали ще има атомна война. След дълъг размисъл отговорът бил – няма да има, но такава борба за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане.
Велико Димитров По рано тази седмица беше сключена първата в страната застраховка “Медиен риск” с една от многобройните български медии. Срокът на полицата е една година и покрива няколко вида риск, свързани с потенциални обвинения срещу медията, както следва: за клевета или обида, въвеждане в заблуждение, издаване на чужда тайна, за нарушение на правата на интелектуална собственост, вкл. авторско право, търговска марка и права върху патенти. Появата на нов продукт в застрахователния сектор е положително развитие, което е доказателство за засилващата се роля и доверие в пазара като естествен регулатор на междуфирмени и междуличностни отношения. От друга страна, полицата е своеобразен гарант за свобода на словото, защита от цензура и ненамеса в независимата журналистика. В развитите пазарни икономики, този продукт съществува от години. Интересен е фактът, че първата такава полица в България е закупена не от коя да е медия, а от Българска телеграфна агенция (БТА). Компанията е все още държавна, а дейността и е определена в Статут на БТА, приет с решение на Народното събрание преди повече от десет години3. Този документ може условно да бъде разделен на две части: това, което БТА не може да прави – да не става източник на клевети и неверни твърдения, да не става източник за разпалване на политическа, етническа и религиозна вражда и т.н. – и това, което е задължена да прави – при поискване да разпространява официални материали, да търси пълна и обективна информация и т.н. Освен това, статутът и изборът на генерален директор зависят винаги от волята на мнозинството в парламента, а структурата и дейността и се наблюдават и са обвързани с получаването на одобрение от ресорната постоянна парламентарна комисия. Необходимо е да се знае, че и без наличието на официален документ, който изрично да посочва какво може и какво не може, всяка една медия не изпълнява, съответно изпълнява изброените задачи под конкурентния натиск и заради предпазливостта да не бъде подведена под съдебна отговорност. От друга страна не може да бъде правилно, компания, която явно е пазарно ориентирана да зависи не от пазарни, а политически решения, още повече, когато нейната дейност е свързана с разпространяването на информация.
Наличието на съдебна система и функциониращ пазар от една страна и компания, която цели да бъде част от него, от друга, са предпоставка БТА да бъде частна собственост, нейната дейност тогава да не бъде излишно регулирана и тя да има равните възможности за развитие на всички останали компании на медийния пазар. Ако изобщо някога се е налагало приемането на специален статут за дейността на БТА, например поради политическа или икономическа нестабилност, то това днес изобщо не е необходимо. Административното регулиране на чисто икономически дейности чрез нормативни актове е остарял и неефективен подход, присъщ за недемократични и непазарни държави. За демократичната пазарна икономика той е изцяло вреден. Най-доброто решение за БТА: Компанията без особени затруднения може да се регистрира като търговско дружество и акциите и да се продадат, както на тези, които работят в нея, така и на външни инвеститори. Тогава ще бъде прекратено и това, което явно е започнало, а именно БТА да застрахова от медиен риск настоящото правителство. Ефекти от приватизацията:
Броят на държавните предприятия в България, които трябва да бъдат приватизирани е все още много голям. Предлагаме списък само на тези, които започват с буквата “Б”, като със сигурност той не е изчерпателен (за някои от дружествата приватизацията вече е започнала):
Адриана Младенова В началото на седмицата започна дебат около данъчното третиране на внесените средства в доброволните пенсионни фондове (ДПФ). Според законовата уредба в страната личните вноски в доброволното пенсионно осигуряване се приспадат от дохода на физическите лица преди данъчно облагане, но при преждевременно изтегляне на средствата, те подлежат на 12% данък. Идеята да се премахне изцяло данък общ доход за тези средства, щом веднъж са били инвестирани в системата за пенсионно осигуряване, срещна силен отпор в лицето на пенсионните фондове. Според Асоциацията на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване това ще доведе до изтегляне на средства в размер на около 100 млн. лв и ще бъде удар срещу стабилността на системата (балансовите активи на ДПФ през първото тримесечие на 2006 г. са 435 млн. лв). Стигна се до принципно споразумение с министър Орешарски да не се премахва този данък. Притеснението, че ще се увеличат спекулациите, т.е. хората ще използват пенсионните фондове като данъчен щит, за да намалят ефективното си данъчно облагане, са напълно оправдани. Хората действат рационално, а изземането на доход чрез данъци, което е принудително, безвъзмездно и относително високо, е достатъчно голям стимул да се използват в максимална степен всички легални начини да се избягват данъците. Доходността по доброволните пенсионни фондове за последните две години е 8,4%, което надминава значително лихвите по срочните банкови депозити за периода (3,2%), което ги прави алтернатива на спестяванията в банковата система без това да е тяхната същност и цел. Защото по-високата доходност би трябвало да е премия за по-ниската ликвидност на спестените средства. Причините, които дава Министерство на финансите по повод предложението, са стимулиране на развитието на доброволното пенсионно осигуряване от една страна, а от друга – да се опрости администрирането на данъчната система. Защото според представители на държавната администрация определянето на облагаемата част от дохода при предсрочно изтегляне на средствата на практика става много трудно. И двата довода, обаче, нямат основание. За фондовете за пенсионно осигуряване е от съществено значение хоризонтът на спестяванията да е дълъг и изходящите и входящи парични потоци по индивидуалните партиди на осигуряващите се да могат да бъдат прогнозируеми с голям процент на вероятност, за да могат да се управляват средствата възможно най-ефективно. Една от характеристиките, заложени в модела на пенсионните фондове, е че времевият период на инвестираните средства е сравнително дълъг, което позволява да се инвестират в по-дългосрочни проекти или инструменти и да се получава капиталова печалба от нарастване на икономическата стойност на инвестициите. Въпреки че в крайна сметка този данък няма да бъде премахнат, остава на дневен ред въпросът със зависимостта на цели бизнес сектори от решенията на държавата. В случая данъкът играе не толкова фискален, а чисто регулаторен ефект. Това е така, защото пенсионните фондове са ограничени в политиката си по отношение на удръжките, които събират. Таксата при изтегляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди преди придобиване на право на пенсия е в размер до 20 лв. Според чл. 259 от КСО пенсионноосигурителните дружества не могат да събират други такси и удръжки извън посочените в тази глава [глава 28 от КСО “Такси и удръжки”]. Провеждането на данъчната политика чрез диференцирани данъчни ставки не само затруднява събираемостта на данъци и увеличава разходите за администрирането им, но променя поведението на хората и средата, в която оперират предприемачите. Ако бъде опростена данъчната система за физически лица, това ще намали и “данък-време” за данъкоплатците, което е алтернативната цена на времето и усилията на хората да изчислят и платят данъците, като вземат предвид всички ограничения и възможности за минимизиране на данъчното облагане. При плосък данък, без диференцирани ставки и усложнени процедури за облекчения, преференции, стимули и прочие, данъчната основа ще бъде по-широка, което позволява да се намали ефективно ставката за всички и изкривяването на пазарната действителност да бъде в минимална степен. За да стимулира спестяванията в доброволни пенсионни фондове, държавата трябва да се оттегли от дейността си да обещава пенсии за старост през разходопокривната система, която се характеризира с вътрешна нестабилност и неадекватност към демографските промени. Коефициентът на зависимост в България, измерен като процент на населението в пенсионна възраст към работната сила (населението между 15 и 64 години според методологията на Евростат) е 24.9% за 2005г., като до 2050 г. този показател ще се увеличи до 60,9% според разчетите на Евростат. В същото време, ако се изчисли отношението на броя на пенсионерите към заетите в частния и несубсидирания държавен сектор, което носи по-голям икономически смисъл, ще се установи дори по-тревожна тенденция. Тази седмица беше предприета и друга стъпка по повод пенсионната система в страната. Беше приет от Народното събрание специален проектозакон за създаването и управлението на “Сребърен фонд”, в който ще се заделят средства от приватизация и от фискалния резерв на страната. Сребърният фонд ще служи за подпомагане на пенсионната система в частта и държавно осигуряване. Преди всичко при оценката от създаването на подобен фонд е важно за какво ще се използва. В случая не става въпрос за реформиране на системата, а за отлагане на фалирането й. Защото след няколко години съотношението работещ-пенсионер ще мине 1:1 (в полза на пенсионерите), а в същото време обещанията за по-високи пенсии и намаляване на осигуровките означава, че дефицитът на НОИ ще става все по-голям, скритият държавен дълг* ще расте, а перспективите пред устойчивостта на системата ще стават все по-лоши. Общото в обещанията за по-високи пенсии и за провеждане на “по-социална” политика и създаването на Сребърен фонд е обещанието, което голяма част от хората припознават, че държавата ще се грижи за техните старини - защото това е “нейно задължение”. Именно тези сигнали пречат пред разгръщането на капиталовата пенсионна система и други форми на доброволно осигуряване. За да бъде осъществена реформа в пенсионната система трябва да има политическа и обществена подкрепа и осъзната вътрешна убеденост за нея. Диференцирането на данъчните ставки, усложняването на системата не помага за промяна на моделите на мислене, а напротив – пречи за рационалното използване на ресурсите в икономиката. --------- * Обещанията на държавата към работещите за изплащане на пенсия.
(Отворено писмо до г-н Първанов) Красен Станчев Уважаеми г-н президент, Прелитайки над страната и от време на време връщайки се в нея, аз чета съобщенията в печатните и електронни средства за общуване. При един такъв случай аз се запознах с онова, което с сте споделели с народонаселението при посещението си в Созопол на 17 т.м. Още от самото начало искам да кажа, че изцяло Ви подкрепям и искрено смятам, че Вашите правомощия всъщност отварят врата за по-съществен принос на Вашата длъжност (Вашето учреждение) към раждането и отглеждането на деца, отколкото непросветените граждани си мислят. За съжаление многобройните стопански експерти и анализатори на политическия живот в България засега не обръщат дължимото влияние на тези възможности. Вие сте прав като казвате, че “ще (и трябва да – бел. К.С.) бъдат мобилизирани всички ресурси (к.м. – К.С.), за да може в близките месеци да се постигне увеличение на детските надбавки и на средствата, отпускани за майките, непосредствено преди и след (к.м. – К.С.) раждането на детето.” Българските граждани, особено по-младите от тях, си мислят, че решението да се роди и отгледа дете зависи от много безброй обстоятелства, стечението на които е специфично за всяка двойка на детеродна възраст и затова правителството и Вие лично нищо не може да направите по въпроса. Те не са прави, г-н президент. И то в три смисъла.
В един вестник забелях и разкритието на задълбочената връзка между това Ваше изказване и предишни похвални прояви. Този вестник с право напомня, че в началото на януари Вие сте събрали Консултативния съвет за национална сигурност, за да обсъди мерки за справяне с демографската криза. За съжаление, аз съм пропуснал това важно събитие. Но сега разбирам като чета, че значението на раждането на деца би трябвало да се постави по важност на една плоскост с отбраната на страната и доктрината за национална сигурност. Затова сте прав, ако правилно са Ви цитирали, като казвате, че “родителите, които не се грижат за своите деца, ще бъдат санкционирани, а тези, които са отговорни ще бъдат поощрявани.” Въпреки Вашия забележителен принос в теорията на въпроса, аз смея да Ви предложа да доразвиете идеите си. По мое скромно мнение това може да стане в няколко насоки. Първо, тъй като сме убедени в значението на раждането като национална сигурност, нека отидем като нация по-нататък от простото санкциониране лошите родители. Техните деца е най-добре да бъдат национализирани. Това ще разнообрази контингента на заведенията за сираци. Санкциите могат се използват за финансирането им. А правителството ще може да продава децата на закъсали от невъзможност да имат деца местни и чуждестранни граждани. (За предпочитане са чужденците, макар че ще трябва да се внимава да няма двойни цени.) Самодейността в тази област ще изчезне, а това ще подобри имиджа на страната пред ЕС. На това отгоре, ще се намери начин въпросните деца да се разпределят в училищата и детските градини без ученици и деца; съответно ще отпадне необходимостта рационализиране на “инвестициите в образование” (друга Ваша любима тема). Второ, в областта на националната сигурност, както Ви е известно, “България е над всичко”. Тук решението се взима – може би ще трябва отново да привлечете на помощ въпросния консултативен съвет – и след това се изпълнява по веригата. Затова още сега е полезно да бъдат изброени “всичките ресурси”, които Вие споменавате. Ето някои народополезни начинания, които може а прокарате в живота: а) фискалният резерв трябва да се раздели на две – половината да отива за отбрана, а втората – за стимулиране на майките “преди и след раждането” (както правилно уточнявате); б) АЕЦ “Белене” така и остава хем необоснован проект, хем цените за него са незадоволителни (за сведение попитайте г-н Овчаров или прегледате публикациите в този бюлетин); Вашата идея позволява средствата за този проект да се насочат към стимулиране на майките; в) някому тези ресурси могат да изглеждат достатъчни, но те не изчерпват всички възможности; към тях могат да се добавят и средства от приватизацията на някои не толкова важни наличности, с които разполага държавата – БНТ, БНР, БАН и приходите от концесии на черноморското крайбрежие, с което при добро старание след време ще разполага г-н Гагаузов. Трето, средствата по т. “а” са 2,5 милиарда лева, по т. “б” – вероятно около 8 милиарда (макар и не непосредствено налични), а по т. “в” – (само, за съжаление) около 1 милиард. Общата стойност на средствата за стимулиране, пресметната грубо е 11,5 милиарда лева. С тези пари може да бъде капитализиран “социален инвестиционен фонд Раждане”. Вашите съветници могат да помислят за попълване на списъка с ресурси на фонда. Много идеи могат да дойдат от гениалната стратегия на Икономическия и социален съвет (чийто единствен недостатък е, че мерките не са достатъчно радикални). Четвърто, Вие сте прав да споменавате най-вече майките. Те са онези, които имат значение. Те са онези, чиято функция и самоличност в раждането може да бъде установена със сигурност. Затова би било добре, макар и да звучи леко революционно, ако предполагаемите майки (гражданките на майка България) бъдат прегледани с оглед на това да се установи дали могат да попаднат в положението на “непосредствено преди и след раждане”. Онези, за които има такава вероятност, също следва да бъдат национализирани. (След преминаване на детеродна възраст, те ще могат да бъдат отново приватизирани, включително в чужбина за гледане на деца и възрастни хора или да изпълняват тези задачи в съответните държавни заведения в страната.) Пето, не трябва обаче да се забравя и фразата на Фридрих Енгелс, че първото разделение на труда, което срещаме в историята, е разделението на труда между мъжа и жената при производството на деца. Както си спомняте, хората бъркат като мислят за раждането като дело на (“семейни”) двойки. Ако майките бъдат национализирани, ще може да се оползотвори и една друга Ваша (в момента) конституционна функция – тази на главнокомандващ. Войниците, които са един вид национализирани мъже, могат да бъдат или стимулирани, или принудени (най-вероятно до това няма да се стигне) да се срещат за временни, кратки или по-продължителни, контакти с национализираните по предишната точка майки. Както е известно мъжките детеродни функции са по-разпиляващи (генетичен материал), а женските са един вид по-спестовни. Сигурен съм, че по това използване на армията, ще доведе до оползотворяване на повече от въпросния материал. Един допълнителен положителен ефект ще бъде и подпомагането на реформата в армията. В една армия, функционираща при тези условия, изглежда биха се записали повече доброволци, а тяхното финансиране би било по-ниско (поради социалните придобивки). Шесто, Вие сте прав като предполагате, че може да се вземе от всички и да се даде на раждащите деца. За да има обаче законова основа, не е лошо да се помисли за възстановяване на благодатния едно време “ергенски данък”, което е фактически вашата идея за мобилизиране на ресурси. Разбира се, не е задължително този закон да се нарича точно така. По е добре отново да се използва думата “насърчаване”. Към това начинание, в името на пълнотата на концепцията, трябва да се помисли и за напредничавия опит на други страни. Например покойният г-н Чаушеску бе прокарал закон, според който аборт се разрешаваше за семейства вече сдобили се с поне четири деца. (Страничен положителен ефект е, че тази мярка може да бъде повод за среща с президента Буш, за споделяне на опит в реформата.) Но това е само резервен вариант – ако вероятните майки бъдат национализирани, идеята на г-н Чаушеско може да се приложи само за тях, като един вид защита на човешките права. Накрая, Вие сигурно сте обърнали внимание, че в настоящата кампания за президент набират известност настроенията за промяна в конституционните функции на президента, включително отдаването на право на законодателна инициатива. Подкрепете тихомълком тези предложения. Те ще Ви помогнат да осъществите тези и други идеи. Ако случайно Вашите съветници или Икономическия и социален съвет не искат да помагат на това поприще, обадете се. Аз ще Ви ориентирам към подходящи експерти и литература. С уважение Ваш Красен Станчев
Елена Маринова* Съотношението БВП на човек от населението е показател и база за сравнение на степента на икономическо развитие на отделните страни. Все пак трябва да се имат предвид някои разлики при отчитане на БВП (например по отношение на косвено измерените услуги на финансовите посредници). В Люксембург - страната, която заема челна позиция по показателя с над два пъти по-висока стойност на БВП на човек от населението спрямо показателя за ЕС25 (ЕС25=100), през 2004 г. съотношението данъци към БВП например е било 40.1% през 2004 г. над средното за ЕС25 (37.6%). Причината отчасти се дължи на значителния процент чуждестранна работна сила, която допринася за увеличаване на БВП на Люксембург като в същото време не се отчитат като местно население при изчисляване на показателя. Съществува значителна разлика между Люксембург и втората страна в класацията – Норвегия с БВП на човек от 1.65 пъти над средното за ЕС25. Значителна разлика се наблюдава и между Норвегия и страната, която е на трето място. През 2005 г. (както и през 2004 г.) Ирландия заема трета позиция с БВП на човек от населението от близо 1.4 пъти над средното за ЕС25. През 2004 г. съотношението данъчни приходи към БВП е било 30.2%, което и третото най-ниско съотношение в ЕС след Литва и Латвия. От страните в централна и източна Европа, Словения е с най-висока стойност на показателя с 80% от средния за ЕС25 БВП на човек. От новите страни-членки на ЕС Латвия е с най-нисък показател на БВП на човек от 47% от средния показател за ЕС25. През 2005 г. БВП на човек от населението по ППС на България бе 32% от средното за ЕС (т.е. 68% под стойността на показателя за ЕС25). През 2004 г. това съотношение е било 70% по-ниско от средното за ЕС25. Данъчното облагане дава само частичен отговор на въпроса защо някои страни привличат инвестиции и/или чуждестранна работна сила. Сред факторите, които привличат инвестиции се нареждат и системата на администриране на данъчното облагане, регулативни режими, степен на развитие на финансовите пазари и др. Значение имат и регулациите по отношение на инвестиране от страна на чуждестранни инвеститори, както и при инвестиране от страна на местни лица в чужди страни. Привличането на инвестиции оказва пряко влияние върху БВП чрез повишаване на производителността на труда и съответно конкурентноспособността на икономиката. --------
* Елена Маринова е бивш сътрудник в ИПИ. Понастоящем е финансов аналитик в Първа Финансова Брокерска Къща. Мнението, изразено в материала е нейно лично и е възможно да не съвпада изцяло с това на ПФБК. 
Източник: Евростат
С разрешението на авторите представяме резюме на изследването на шведския изследователски институт Рацио на тема “Пет конкуриращи се системи за колективен договор - международен обзор”. Целта на доклада е да направи обзор и да опише как системите на колективните трудови договори, подобни на шведската, са се променили през последните години. Пълният текст на анализа можете да прочетете на страницата на ИПИ тук. В Европейския съюз и страните от ОИСР отношенията между работодател и работник, между организациите на работодателите и профсъюзните организации, и между тях и държавата са се развивали през продължителен период от време. В повечето от тези страни колективните трудови договори играят важна роля в отношенията на трудовия пазар и най-често има създадени закони за колективните трудови договори. Тези системи за отношения на трудовия пазар днес са подложени на значителен натиск за промяна. Причините са няколко, но всички те, разбира се, са свързани с промяната в развитието от „индустриално общество към общество на познанието”, освен друго с все по-голям дял производство на услуги, цифрова комуникация и променени изисквания към знанията и компетенциите.
Взети заедно тези промени означават, че международната конкуренция между страните се е изострила значително. Държавите, които искат да съхранят собственото си развитие, имат пълното основание да разсъждават над развитието на тези системи за колективни трудови договори или системи за трудово-пазарни отношения. В противен случай, проблемите свързани с пренасочването и безработицата могат да се задълбочат за продължителен период от време. Може би много от законите и правилата, в съчетание с приложението им в практиката, създадени през един по-ранен период на развитие, вече не са целесъобразни? Може би могат да се вземат по-добре функциониращи алтернативни решения от други страни? Както ще видим, има реални възможности за това. Системите за трудово-пазарни отношения се различават в редица отношения и често е трудно за външен човек да разбере как функционират на практика. Освен това, поради липсата на достатъчно данни, трудно може да бъде направено систематично сравнение между различните страни. Могат обаче да бъдат направени редица общи изводи. Един от тях е, че могат да бъдат различени пет малко или много отделни, конкуриращи се системи за колективни трудови договори или модели за трудово-пазарни отношения. Те се различават помежду си по отношение на няколко централни параметъра. Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели:
|