Докторант су „Св. Климент Охридски”
Изтегляне 215.83 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Литературни героини
- Планината Родопа в Тракия
- Провинция Родопа
|
ОБРАЗИТЕ НА РОДОПА Йордан Илиев Jordan_Iliev@hotmail.com Докторант СУ „Св. Климент Охридски” Съвременният българин наследява името Родопа от гръко-римската древност и най-често го асоциира с едноименната планина в Тракия. Същевременно Родопа е и астероид, открит на 15. август 1876 г. и кръстен на известен митичен персонаж.1 В статията са събрани и анализирани известните за съвременната наука литературни и визуални образи на лица с име Родопа. Мотивацията за това изследване е липсата на систематично изложение върху разпространението на името Родопа през античността.2 Подобно проучване е необходимо както от гледна точка на интерпретирането на засвидетелстваните изображения на лица с името Родопа - произходът на някои от тях е тракийски, така и поради омонимията между персонажите и тракийския ороним. На тази база са дефинирани три групи образи: (1) литературни героини; (2) персонификации на едноименната планина в Тракия и (3) късноантичната провинция със същото име. Литературни героини Тук са включени всички известни персонажи от античната традиция с име Родопа3, при които не е посочена връзка с едноименната планина. Името е изписвано като Родопа (῾Ροδόπη/Rhodope/Rhodopa) или Родопис (῾Ροδώπις). 1. Най-ранният засвидетелстван персонаж се открива още в Омировия химн към Деметра (Hom. Hymn. In Cer. 423), датиран към средата на VІ в. пр. Хр. Липсват подробности за него. Известна детайлност може да се открие в контекста, където наред с Родопа, като приятелки на Персефона фигурират още 21 митологични персонажа. Общо 16 от тях са известни поименно на Хезиод (Theog., 346-361) като Океаниди, една като Нереида, а анонимният автор на химна е прибавил още четири фигури, сред които и Родопа.4 С цитираното сведение е свързано и съобщение на Г. Юлий Хигин (64 г. пр. Хр. – 17 г. сл. Хр.), в което Родопа, спомената в подобно обкръжение, е определена експлицитно като дъщеря на Океан и Тетида (Fabulae 1.6); вероятно същата има предвид и Ноний (Dionys. 32.53).5 Всичките им дъщери, чиито брой е изчислен още от Хезиод на 3000, имали „участта да закрилят младостта”; сред посочените от този ранен поет Океаниди обаче липсва Родопа.6 Тук е важно да се отбележи, че според някои антични писатели отвличането на Персефона, в чийто контекст анонимният автор на Химна към Деметра споменава Родопа, е станало в Тракия, край р. Стримон (Струма) (App. BC 439-443).7 2. В схолия към Теокрит с неясна датировка от неизвестен автор, Родопа е посочена като майка на Мелампос (Schol. in Theocr., 3.43-45g). Други източници пък определят за негови родители: баща Антютаон и майка Айдомене или Аглая.8 Мелампос бил смятан за първия смъртен, който бил надарен с пророчески способности; можел да общува с животните, а освен това се посочва, че пръв практикувал медицина, установил култа на Дионис в Елада и т.н.9 Някои антични писатели, например Диодор, обърквали Мелампос с Орфей, като в отделни случаи приписвали определени дейности на първия, а в други – на втория; забелязани са дори и явни противоречия.10 От друга страна, образът на Мелампос по определени аспекти бил близък до този на Евмолп; някъде дори го почитали като бог.11 3. Друга схолия към Теокрит (7.76-77 c, d, e) съобщава, че Родопа, считана от някои съвременни автори за епоним на тракийската планина, била дъщеря на Стримон12; тя и бог Посейдон били родители на гиганта Атос.13 4. Херодот пръв характеризира персонаж с име Родопис като тракийска хетайра14, чиято история представил в египетския логос от своите „Истории” (2.134-135). Този е най-ранният подробен разказ за лице с това име, достигнал до наши дни и същевременно първото в световната история употребяване на понятието ἑταίρα.15 Текстът е коментиран многократно в съвременната историография. Някои приемат, че Родопис била объркана с египетска царица на име Нитокрис, която (според други сведения) построила пирамида.16 Всъщност това име било често срещано сред египетските принцеси, но се допуска идентификация с царица Нитокрис от VІ династия17 или с едноименната дъщеря на фараона от ХХVІ династия Псаметих І (663 – 609 г. пр. Хр.).18 От друга страна, братът на Сафо, според една от поемите на поетесата, е свързан с жена на име Дориха, поради което Родопис се идентифицира и с нея: първото било нейното истинско име, докато второто – прякор.19 При всички положения имплицитният характер на представените хипотези не се нуждае от коментар: още повече, че самият Херодот определя тази част от новелата като недостоверна. Най-вероятно засега изглежда заключението на Лойд, според когото акаунтът за Родопис и строежа на пирамида бил инспириран от желанието да се свържат пирамидите в Гиза със значими фигури от познатата или относително позната египетска или гръцка традиция.20 Името на Родопис се възстановява във фрагментарен надпис от Делфи, датиран ок. 540 г. пр. Хр., който се свързва с направеното от нея дарение, за което съобщава Херодот.21 Към портрета на тази Родопис се прибавят и по-късни разкази, макар и малко по-различни като съдържание: този у Страбон (17.1.33), както и само до известна степен идентичния с него, запазен у Клавдий Елиан (Var. Hist. 13.33).22 Твърде накратко историята на тази Родопис е представена у Плиний Стари (Nat. Hist. 36.82.6), който също изказва съмнение в нейната автентичност, за разлика от Атеней (Deiphnosoph. 13.69). 5. Ахилей Таций (8.12.1-9), творил около или преди края на ІІ в. сл. Хр., съобщава историята на Родопис, „хубава девойка и смела ловджийка, която придружавала Артемида“.23 Тя обаче обидила Афродита, последната си отмъстила като инициирала интрига, чрез която Родопис да престъпи клетвата си към Артемида и за наказание била превърната в извор. Твърди се, че с подобен сюжет била антична трагедия, недостигнала до нас, но идентифицирана в образ, сътворен от художника Дарий през ІV в. пр. Хр.24 Вероятно същата Родопис има предвид и Херодиан (Partit. 231.12). Твърде интересно съвпадение във връзка с тази история може да се открие в надпис от Сердика (София), съобщаващ за поставена като дар ара на Артемида от нейната жрица Родопа, дъщеря на Юлий.25 Самият надпис може да се датира към римската епоха; само по себе си това уникално съвпадение е доста интересно. Не по-малко интересен е друг пасаж в текста на Таций (2.17.3), който съобщава, че на един остров, лежащ близо до град Тир (в дн. Ливан), се намирала гробницата на Родопис, без да уточни дали последният персонаж е идентичен с по-подробно представения в неговия текст. 6. В късната гръцка енциклопедия Etymologicum Magnum, компилирана в Константинопол (Истанбул) ок. 1150 г. от неизвестен лексикограф, е представено сведението, според което Киконос, епоним на племето кикони, е определен като син на Аполон и Родопис.26 7. В лексикона на византийския патриарх Фотий (153b.2) e запазена кратка статия за Родопис от Амисос, която се самоубила „хвърляйки се [от скала] заради любовта на двама младежи, които били от охраната на цар Антиох и се казвали Антифон и Кир”.27 Вероятно с някои от изброените в тази група персонажи са свързани запазените до наши дни изображения на лица с име Родопа. Най-ранното засега се открива върху споменатия вече кратер (киликс), дело на художника Дарий; изработката на образа е датирана с точност ок. 340 – 330 г. пр. Хр. Сцената, в която е представена Родопа, е интерпретирана като извлечена от съвременна на твореца трагедия, отглас от която представлявала представената по-горе новела на Ахилей Таций.28 Върху кратера са надписани доминиращата фигура на Артемида, от двете страни на която фигурират Аполон и Афродита. Под тях се разполагат образите на Родопа, Скит, Антиопе, нейният син Хиполит и Херакъл.29 Безспорно към тази първа група следва да бъдат отнесени и няколко изображения от епохата на Ренесанса. Единственото, което явно се асоциира с цитирани антични текстове, е включено в отпечатаната през 1553 г. колекция от кратки биографии и монетоподобни изображения на исторически фигури, дело на Гийом Руил. Този автор представя накратко античното предание за Родопа според Херодот, Овидий и Плиний30, като прилага и изображение. Не е ясно как авторът е достигнал до този образ. Останалите изображения от същата епоха би следвало да се разглеждат по-скоро като илюстрации към определени антични текстове, отразяващи представата на съответния художник.
Името ѝ31 се открива за пръв път у Херодот (4.49.1; 8.116.1-2), след което присъства относително постоянно в хронологично отношение, спрямо други тракийски географски реалии, в антични произведения по най-различни поводи, а се чете и върху епиграфски паметник от Памфилия.32 В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата33) името и появата на планината Родопа. Тя представя Хемус и Родопа като брат и сестра, които се наричали Зевс и Хера (Thrasyll. Fr. 1; Ps.-Plut. De fluv. 11).34 Едноименните олимпийските богове обаче сметнали това за обида и за наказание ги превърнали в известните през античността планини в Тракия; така двете планини получили имената си. Този анекдот, запазен чрез Псевдоплутарх (ІІІ – ІV в. сл. Хр.), се приписва на александрийския поет Евфорион (ІІІ в. пр. Хр.). Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий (Met. 6.87), когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики”.35 Интересно е да се отбележи, че варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор36, като освен за същите две планини, метаморфизиране на хора в природни обекти с такъв характер е представено и на локално ниво.37 Имплицитна остава връзката на планината Родопа с филите Родопида. Последните са засвидетелствани само в три епиграфски паметника: два произхождат от Филипополис (Пловдив)38 и датират съответно около 155 г. и общо към ІІ в.; третият е от Улпия Пауталия (Кюстендил) и е датиран с точност към 130 – 180 г.39 Обяснение на разпространението на фили с това име само в тези два града може да бъде открито в античните географски представи за планината Родопа, към която някои от античните (пък и доста по-късни) писатели прибавяли Рила и Пирин.40 Така и двата града се оказват (според античната представа) в непосредствена близост до планината Родопа. Според някои съвременни автори обаче името на филата не се отнасяло директно към географския обект, а към епонимното му божество.41 Не е ясно дали към тази група трябва да бъдат отнесени образите върху реверса на четири филипополски емисии, представляващи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа.42
Образ на лице с име Родопа се открива в Notitia Dignitatum, редом с персонифицирани изображения на останалите провинции в късноантичния диоцез.43 Този списък и изображенията към него вероятно били съставени около 400 г. Към момента не е предложена връзка или идентификация на тази Родопа с някоя от вече разгледаните. Според атрибутите, придадени на персонажа, такава дори не може да се предполага. За съжаление, липсва етиологичен разказ за наименуването на провинцията, макар че самото име предполага съществуването на връзка с оронима. Все пак е важно да се посочи, че провинция Хемимонт също е представена със женски образ, макар че наименованието ѝ предполага връзка с името на планината Хемус. Изводи Представените данни показват, че с името Родопа в античността се свързвали значителен брой персонажи и само една етиологична легенда, представяща метаморфизирането на персонаж в планина. В историографията са търсени най-различни паралели между отделните съобщения, с които разполага историческата наука, но едва ли може да се докаже връзка между различните литературни образи. Данните позволяват да се посочи само, че сред лицата с име Родопа и трите от които са свързани с митологията, едва едно има отношение към древна Тракия, докато останалите не могат със сигурност да бъдат отнесени към определен район на Средиземноморието. По-различно е съотношението по този показател на лицата с име Родопис: две от тях са свързани с Тракия – експлицитно или чрез друга тракийска реалия, а останалите две – съответно с района на Ефес и Амисос. Най-ранното относително точно датирано сведение е от VІ в. пр. Хр., а най-късното – около 1150 г. Забелязва се връзката на три от всички образи с древна Тракия или с реалии, разположени на нейна територия, както и отчетливата хронологична разлика между отделните предания. За разлика от често срещаните в античната традиция легенди или митове за герои и героини, класифицираните по-горе мотиви от запазените разкази за Родопа и Родопис в нито един случай не ги представят със свръхестествени сили или забележителни действия. Три от случаите демонстрират представата за родителска роля на лицата с това име спрямо митологични герои, докато в два от останалите запазени разкази доминира представата за чисто човешкия характер на тези персонажи, а в два е посочено само името и така лицето остава непознато за нас. Наличните литературни данни не могат да обяснят аргументирано нумизматичните образи на Родопа, защото в нито един от представените разкази не се откриват атрибутите, придадени на изображението върху филипополските монети. По-скоро монетните емисии отразяват недостигнала до нас локална представа за лице, считано за персонификация на планината, вероятно свързано и с филата Родопида. В заключение е необходимо да бъдат изложени и данните за ограниченото разпространение на името Родопа в античните епиграфски паметници.44 Родопа или определени като производни на това име45 могат да се прочетат в 39 епиграфски паметника, изписани на старогръцки език. Най-ранен е цитираният вече в бележка по-горе надпис на Родопис от Делфи, отнесен към 540 г. пр. Хр.46, друг е с предположена датировка ІV в. пр. Хр.47, а към ІІ – І в. пр. Хр. са датирани 5 надписа от Родос, съдържащи името ̔Ροδοπείθευς.48 Само един паметник на лице с име ̔Ροδόπης произхожда от І в. сл. Хр., намерен в Делфи (Фокида, провинция Ахайа).49 Най-голямо разпространение тези имена получили през римската епоха, от когато датират 20 надписа. Повече паметници произлизат от Ликия (4 бр.)50, Ахайа (4 бр.)51, Фригия (4 бр.)52, по два от Македония53 и Долна Мизия54, а по един били открити в: Тракия55, Галатия56, Лидия57 и Киликия.58 Приложените данни показват, че като цяло името е било доста рядко и въпреки това засега не могат да се определят закономерности в неговото разпространение. Прави впечатление по-големият брой надписи от римските провинции в Мала Азия, който се дължи отчасти на факта, че едно и също лице в два случая фигурира в повече от един надпис. Тази тенденция обаче се наблюдава и по-късно: в шестте епиграфски паметника от късната античност 3 са от Фригия59, 2 от Македония60 и 1 от Киликия61. Петте недатирани надписа се разпределят както следва: по 2 от Ахайа62 и Фригия63 и 1 от Ликия64. Във всички надписи не се откриват експлицитни данни за връзка на лицата с древна Тракия. Броят на откритите латински надписи, съдържащи името Rhodope или близки до него е 40, т. е. приблизително колкото и надписите на старогръцки език. Всички могат да бъдат датирани към императорската епоха. По отношение на географското им разпространение е интересно сравнително по-широкото навлизане на лица с това име в Рим65, отколкото в провинциите на Империята.66 Забелязва се, че известен брой лица, носители на името Родопа, били отбелязани изрично като освобожденци и само в един случай като роби, а пък други фигурират във връзка с лица с такъв статут. Последното позволява да се мисли, че името е получавано най-вече от робини, защото от всичките 14 надписа, в които има данни за социалното положение на фигуриращите в тях лица, в 10 случая се касае за либертини, а в останалите – за 1 императорски роб, 1 севир-августал, 1 войник и 1 дуумвир квинквенал. Освен че е ясен неиталийският произход на всички тези лица, в нито един случай не е посочена връзка с древна Тракия, без да е възможно такава да се предположи дори имплицитно. Така по-вероятно остава предположението номинирането на лицата да бъде обяснено чрез легендите за персонажите с име Родопа в античната литература, или с етимология, свързана с гръцкото τό ῥόδον, както може да се съди по два от цитираните надписи. По предварителни наблюдения като лично име Родопа се среща по-често от другия тракийски ороним, засвидетелстван също като лично име през античността – Хемус, пък и от останалите имена на географски обекти от територията на древна Тракия.67 11 Вж. Schmadel, Lutz. Dictionary of Minor Planet Names. Berlin-Heidelberg: Springer, 2003 – p. 30, № 166. 2 Освен твърде кратките статии на Jacobi, Eduard. Handwörterbuch der griechischen und römischen Mythologie. Roburg und Leipzig: Sinner, 1835 – S. 794; Smith, William. A new classical dictionary of Greek and Roman biography, mythology and geography. Whitefish: Kessinger Publishing, 2006 (reprinted) – p. 742; Vulić, Nikola. Rhodope // Realencyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart: J. B. Metzler, 1920, I A – col. 957, 32-42; Danov, Christo. Rhodope // Der Kleine Pauly. Lexicon der Antike, Bd. 4. Stuttgart: J. B. Metzler, 1972 – col. 1420, 43-54; von Bredow, Iris. Rhodope // Brill’s New Pauly. Encyclopaedia of the Ancient World. Leiden-Boston: Brill, 2008 като по-изчерпателни могат да бъдат посочени тези на Roscher, Wilchelm-Heinrich. Rhodope // Ausführliches Lexicon der griechischen und römischen Mythologie, ІV. Stuttgart: B. G. Teubner, 1965; Дечев, Димитър. Хемус и Родопи. // Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХІ.10, 1925, с. 3-36. 33 Извън настоящата работа остава засвидетелстваното върху едно етруско бронзово огледало (датировка ок. 380 – 354 г. пр. Хр.) лице с име Rutapis, което според някои е форма на името Родопа (Родопис), вж. Roscher, Op. cit. – col. 116, 34 sq.; Дечев, Цит. съч. – с. 27; Bouke van der Meer, Lammert. Interpretatio etrusca: Greek myths on Etruscan mirrors. Amsterdam: J. C. Gieben, 1995 – p. 206, 254 (fig. 97). 4 Останалите са Левкипе, Фено и Якхе, вж. Morford, Mark, Robert Lenardon. Classical Mythology. Oxford: University press, 1999 – p. 613, not. 2. 5 Срв. Schol. Aesch. Pers. 188: „Океан си взел за жена Помфолиге и Партенопе и се родили от Партенопе Европа и Тракия, а пък от Помфолиге Азия и Либия, според които сушите получили своите имена” (Steph. Byz. s. v. θράκη). Този анекдот се приписва на Андрон Халикарнаски (10 Fr. 7), творил през ІV в. пр. Хр., вж. у Larson, Jennifer. Greek nymphs – myth, cult, lore. Oxford: University press, 2001 – p. 173. 6 Hesiod. Theog. 346-361. Впрочем, твърди се съществуването на река, наричана някога с име Родопа, която извирала от планината и се вливала в Места, вж. Дечев, Цит. съч. – с. 31 сл. През цялата античност обаче името не е известно като хидроним. 7 Вж. други версии за локализация на случката у Larson, Op. cit. – p. 212. 8 Jacobi, Op. cit. – S. 603; Smith, Op. cit. – p. 494. 9 Morford, Lenardon, Op. cit. – p. 494 sq. 10 Burton, Anne. Diodorus Siculus, book I. A Commentary. Leiden: Brill, 1972 – p. 280 sq. 11 Bernal, Martin. Black Athena. The Afroasiatic Roots of Classical Civilization, vol. III: The Linguistic Evidence. New Jersey: Rutgers University press, 2006 – p. 449 sq. 12 Smith, Op. cit. – p. 742; Rhodes, Peter-John, Robin Osborne. Greek Historical Inscriptions 404 – 323 BC. Oxford: University press, 2003 – p. 245. 14 По-коректно спрямо оригиналния текст е четенето на името като Родопес, но в съвременната историография е възприета формата Родопис, а в българските преводи – Родопа, Родопея или Родопида. 15 Kurke, Leslie. Inventing the Hetaira. // Classical Antiquity, vol. 16/1 (April) 1997 – pp. 106-150. 16 Smith, Op. cit. – p. 742; Lloyd, Alan. Herodotus, book II. Commentary 99-182. Leiden: Brill, 1993 – p. 13-15. 17 Lloyd, Op. cit. – p. 84. Според този автор объркването в късната традиция на Родопис с Нитокрис от VІ династия е безспорно. 18 Gera, Deborah. Warrior women. The Anonymous Tractatus de mulieribus. Leiden: Brill, 1996 – p. 102. 19 Smith, Op. cit. – p. 742; Litinas, Nikos. Strabo’s sources in the light of a tale. // Strabo’s Cultural Geography. The Making of Kolossourgia. Cambridge: University press, 2005, pp. 108-117. Атеней изрично твърди, че Родопис и Дориха били две отделни лица. 20 Lloyd, Op. cit. – p. 85. 21 Κεραμοπουλλου, Γέρας Ἀντονίο. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. Αθήνα: τυπογραφείον Μυρτίδη, 1953 – № 635 [τοὺς ὀβελοὺς ἀνέθε]κε ῾Ροδ[όπις τἀπόλονι δεκάταν; № 635 bis [Φοίβοι τόν κτεάνον {μισθόν?} δεκάταν μ’ἀνεθε]κε ῾Ροδ[όπις]. 22 Lempriere, John. Lemrière’s classical dictionary of proper names mentioned in ancient authors. New York: Routledge, 1984 – p. 546. 23 Roscher, Op. cit. – col. 115, 37 sq.; Grimal, Pierre. The Dictionary of Classical Mythology. Malden, Oxford: Blackwell publishing, 2004 (reprinted) – p. 404. 24 Bremmer, Jan. Achilles Tatius and Heliodorus in Christian East Syria. // All those nations. Leiden: Brill, 1999 – p. 22. 25 Mihailov, Georgi. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, vol. V: Inscriptiones novae, addenda et corrigenda. Sofia: Riva, 1997 – № 5683 – Ῥοδόπη Ἰουλίου ἱέρια τῆς Ἀρτέμιδος δῶρον ἒθηκεν. 26 Grimal, Op. cit. – p. 102. 27 Вж. за контекста на този пасаж у Cameron, Alan. Greek mythography in the Roman world. Oxford: University press, 2004 – p. 154. 28 Bremmer, Op. cit. – pp. 21-29. 29 Triantaphylos, Diamantis. Rhodope // Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae, VII/1, p. 637-638 et VII/2, p. 495. Zürich und München: Artemis Verlag, 1994 – p. 637, № 1. 30 Rouillé, Guillaume. Promptuarii Iconum Insigniorum a Seculo Hominum. Lugduni: Rouillum, 1553 – p. 102. 31 Дечев, Цит. съч. – с. 3-36; Detschew, Dimitar. Die thrakischen Sprachreste. Wien: Schriften der Balkankomission, 1957 – S. 398. 3232 Hondius, Jacob. Supplementum Epigraphicum Graecum, vol. II. Leiden: Brill, 1923 – № 685 – … /]ΝΤΙΑΝΟC / [— — — — —]ΝΕCΚΟΥ / [— — — —]ΛΠΟ․․․Υ /5 ․․ΗCΑ κ̣αλῶς ἐμύ̣ρισα {ἐμοίρισα} / [τὸ]ν κατ’ ἑσ[π]έρ̣αν ὠκε[α]/[νὸ]ν ․․․7․․․ Ἀσίαν?, Λυκί/αν, Παμ̣[φ]υλ̣ί̣α̣ν̣, Φ̣ρ̣υγί/α̣ν̣, Β̣ε̣ιθυνίαν μέχρι /10 Β̣υζ̣α̣ντίου, Θρᾴκην, / τὰ Νέρωνος στάβ̣λα, / Αἷμον καὶ Ῥοδόπη[ν] / διέβ̣ην, Μυσίαν, Σ̣αρ̣/ματίαν, τὸν Δαν̣ο[ύ]/15βιν ἔπλε<υ>σα μέχρι [τῆς] / τε Σκυθίας καὶ / τῆς Δακίας, τείρ̣[ω]/νας ἀπαγάγας τ̣ο̣ῖ̣[ς ἐ]/μοῖς ἀναλώμασιν. /20 ἦρξα δὲ ἀπὸ ἀρχιε̣/ρέος Κλα<υ>δίου Πτολε/μαίου. 3333 Предназначението на етиологичните легенди било да обяснят образуването и наименуването на определени реалии, най-вече на природно-географски – по-рядко на антропоморфни – обекти, вж. Dorson, R.-M. Folklore and Folklife. Chicago: University of Chicago press, 1972 – p. 76; Dégh, Linda. Legend and belief. Bloomington: Indiana University press, 2001 – p. 100 sq.; Anderson, Graham. Greek and Roman folklore: a handbook. Westport: Greenwood Publishing Group, 2006 – pass. 34 Roscher, Op. cit. – col. 116, 3 sq.; Grimal, Op. cit. – p. 178. 35 М. Сервий Хонорат пише (In Aeneid. 1.317.23), че Хеброс бил син на Хемус и Родопа. Друга етиологична легенда представя Хемус като тракийски цар, който бил превърнат в едноименната тракийска планина, но в тази легенда липсва Родопа, вж. Grimal, Op. cit. – p. 178 и 485 с извори. 36 Огнянова, Елена. Достигнало до нас. България в предания и легенди. София: Архимед, 2003 – с. 17 сл. 37 Манолова, Яна. Древни хора по чуки и градища в североизточните Родопи. Част първа. Мечковец. София: Гутенберг, 2010 – с. 177. 38 Mihailov, Georgi. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, vol. III/1: Inscriptiones inter Haemum and Rhodopem repertae. Sofia: Academia Litterarum Bulgarica, 1961 – № 1401; Mihailov, Op. cit. – vol. V, № 5412. Предположена е възможността към тези два надписа да бъде прибавен и трети (Mihailov, Op. cit. – vol. III/1, № 887), датиран общо към императорската епоха, който обаче е фрагментарно запазен, вж. Jones, Nicholas. Public Organization in Ancient Greece. A Documentary Study. Philadelphia: American Philosophical Society, 1987 – p. 271. 39 Mihailov, Op. cit. – vol. V, № 5777; Вж. Tačeva, Margarita. “Phylarchoi” and “Phylai” in der Provinz Thracia. // Index. International Survey of Roman Law. Napoli, 20, 1992, S. 179-187; Тачева, Маргарита. Власт и социум в римска Мизия и Тракия [книга 1]. София: Вулкан-4, 2000 – с. 108. 40 Илиев, Йордан. Планината Родопа в Тракия според представите на античните автори. // Rhodopica, IV, 2007, 1, с. 89-98. 41 Jones, Op. cit. – p. 271 с посочената от него литература в бел. 4. 42 Du Mersan, Marion. Le mythe d’Haemus et de Rhodope sur les médailles. // Revue Numismatique, 1843, pp. 17-25; Колев, Камен. Родопа планина изобразена върху антични монети от Филипопол. // Родопи, 1983, кн. 9, с. 30-32; Kolev, Kamen. Das Trimontium-Motiv auf den antiken Münzen von Philippopolis. // Stephanos Nomismatikos. Edith Schönert-Geiss zum 65. Geburtstag. Berlin: Akademie Verlag, 1998, S. 351-368; Peter, Ulrike. Religious-cultural Identity in Thrace and Moesia Inferior. // Coinage and Identity in the Roman Provinces. Oxford: University press, 2005, pp. 107-114. 43 Орачев, Атанас. България в европейските картографски представи. Прага:Борина, 2005 – с. 56. 4444 В историографията са систематизирани само произхождащите от Рим, вж. Solin, Heikki. Die griechischen Personennamen in Rome. Erster Band, Zweite Auflage. Berlin: Waler de Gruynter, 2003 – S. 690 sq. 4545 Поради липсата на проучвания по тази проблематика, не може да се определи доколко т. нар. тук производни имена имат място в настоящия текст, но те все пак са приложени, защото и при тях се появява рядката съставка Ῥοδοπ-. 46 Вж. бел. 21. 4747 Roesch, Paul. Les Inscriptions de Thespies, vol. X. Lyon: Maison de l’Orient et de la Méditerranée Jean Pouilloux, 2009 – № 856 (Ῥοδόπα). 48 Pugliese Carratelli, Giovanni. Tituli Camirenses. Supplementum // Annuario della Scuola Archaeologica di Atene e delle Missioni Italiane in Oriente, 30-32, 1952-1954, pp. 211-246 – № 220,157b (Ἀρίστων Ῥοδοπείθευς); № 45 (Ἀρίστων Ῥοδοπείθευς), № 157 (Ῥοδοπείθης Ἀρίστωνος Τλῶιος); Plevet, Henry, Roland Stroud, Angelos Chariotis, Johan Strubbe. Supplementum Epigraphicum Graecum, vol. 46. Amsterdam: J. C. Gieben, 1998 – № 1000 (Ῥοδοπείθευς Ἐπιχάρευς), № 1001 (Ἐπιχάρευς Ῥοδοπείθευς). 4949 Valmin, Natan. Fouilles de Delphes, vol. III/6. Inscriptions du théatre. Paris: De Boccard, 1939 – № 14 (Ῥοδόπης). 50 Heberdey, Rudolf. Tituli Pisidiae linguis Graeca et Latina conscripti. Tituli Termessi et agri Termessensis, vol. 3. Vienna: Academia Litterarum Vindobonensis, 1941 – №№ 529 (Αὐρ. Ῥοδόπη), 746 (Αὐρ. Ῥοδόπη), 747 (Αὐρ. Ῥοδόπη), 1133 (Ῥοδόπης); Plevet, Henry, Roland Stroud. Supplementum Epigraphicum Graecum, vol. 41. Amsterdam: J. C. Gieben, 1994 – № 1283 (Ῥοδόπη). 51 Segre, Mario. Iscrizione di Cos. Rome: Monografie della Scuola Archeologica di Atene e delle Missioni Italiane in Oriente, 2007 – № 130 (Μαρκία Ῥο{ρ}δόπη); von Gaertringen, Friedrich Hiller. Inscriptiones Graecae, XII. Inscriptiones insularum maris Aegaei praeter Delum, fasc. 1. Berlin: De Gruyter, 1895 – №№ 650 (Μάρ. Αὐρ. Ῥοδοπείθους), 762 (Ἁλίος Ῥοδοπ̣ε[ί]θευς); Blinkenberg, Christian. Lindos. Fouilles et recherchés, 1902 – 1914, vol. II. Inscriptions. Copenhagen & Berlin: Videnskabernes Selskab, 1941 – № 419 (Ῥ̣οδοπείθευς). 5252 McCabe, Donald. Didyma Inscriptions. Texts and List. Princeton: The Institute for Advanced Study, 1985 – № 259 (Ἰουλίος Ῥ̣ο̣δ̣ο̣π̣[αί]ο̣ς); McCabe, Donald. Smyrna Inscriptions. Texts and List. Princeton: The Institute for Advanced Study, 1988 – № 674 (Φλαουΐα Τρύφαινα ἡ καὶ Ῥοδόπη); Cox, Christopher, Cameron Archibald. Monumenta Asiae Minoris Antiqua, vol. 5. Monuments from Dorylaeum et Nacolea. Manchester: University press, 1937 – R 25 (Κλαυδί[α Ῥο(?)]δόπη); McCabe, Donald. Ephesos Inscriptions. Texts and List. Princeton: The Institute for Advanced Study, 1991 – № 1503 (Ῥοδοπιανὸς). 53 Feissel, Denis. Recueil des inscriptions chrétiennes du Macédoine du IIIe au VIe siècle. Paris: BCH, 1983 – № 6 (Ῥοδόπη); Plevet, Stroud, Op. cit. – vol. 40: № 491 (Ῥοδόπη). 54 Mihailov, Georgi. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, vol. II. Inscriptiones inter Danubium et Haemum repertae. Sofia: Academia Litterarum Bulgarica, 1958 – № 531 (Φλ. Ῥοδοπιανὸς); Mihailov, Op. cit. – vol. V: № 5180 (Ῥοδόπης). 5555 Mihailov, Op. cit. – vol. V: № 5683 (Ῥοδόπη). 5656 Ramsay, William. Studies in History and Art in the Eastern Provinces of the Roman empire. Aberdeen: University press, 1906 – № 46 (Ῥοδόπη Φ[ιλ]άνθῳ). 5757 Buckler, William, William Calder, William Chambers. Monumenta Asiae Minoris Antiqua, vol. 4. Monuments and Documents from Eastern Asia and Western Galatia. Manchester: University press, 1933 – № 354 (Ῥοδόπης). 5858 Sayar, Mustafa. Die Inscriften von Anazarbos, vol. I. Inschriften aus dem Stadtgebiet und der nächsten Umgebung der Stadt. Bonn: Hakkert, 2000 – № 98 (Αὐρ. Ῥοδόπη). 5959 McCabe, Donald. Aphrodisias Inscriptions. Texts and List. Princeton: The Institute for Advanced Study, 1991 – №№ 671 (Ῥοδοπαῖος), 672 (Ῥοδοπαῖος), 727 (Ῥοδοπαῖος). 6060 Γουναροπούλου, Λουκρητία, Μιλτιάδης Χατζόπουλος. Ἐπιγραφὲς Κάτω Μακεδονίας (μεταξὺ τοῦ Βερμίου ὄρους καὶ τοῦ Ἀξιοῦ ποταμοῦ). Τεῦχος Α. Ἐπιγραφὲς Βεροίας. Ἀθήνα: Υπουργειο πολιτισμου 1998 – № 442 (Ῥοδόπης); Feissel, Op. cit. – № 6 (Ῥοδόπη). 6161 Keil, Josef, Adolf Wilhelm. Monumenta Asiae Minoris Antiqua, vol. 3. Denkmäler aus dem rauhen Kilikien. Manchester: University press, 1931 – № 218b (Ῥοδόπης). 6262 Pugliese Carratelli, Op. cit. – № 48 ([Ῥ]οδοπείθε[υς]); Pleket, Stroud, Op. cit. – vol. 41: № 646 (Νικασικράτεια Ῥοδοπείθευς). 6363 Levick, Barbara, Stephen Mitchell, James Potter, Marc Waelkens. Monumenta Asiae Minoris Antiqua, vol. 9. Monuments from the Aezanitis. London: Society for the Promotion of Roman Studies, 1988 – List 187,P258 (Ῥοδόπης); Blümel, Wolfgang. Die Inschriften von Knidos, Teil 1. Bonn: Dr. Rudolf Habelt, 1992 – № 241 (Ῥοδοπαῖος). 6464 Sterrett, John Robert Sitlington. The Wolfe Expedition to Asia Minor [during the summer of 1885] // Papers of the American School of Classical Studies at Athens, vol. 3, (1884/1885) 1888 – 323, 446 (Ῥο[δ]όπη). 6565 В тази и следващата бележка епиграфските корпуси и сбирки са цитирани според приетите им съкращения, вж. http://www.manfredclauss.de/abkuerz.html [14.08.2010 г.]. AE, 1961: № 112 (Livia Rhodopes); AE, 1988: № 44 (Iulie Rhodope); CIL, 6: №№ 781 (Fadia Rhodope); 2937 (Orbia Rhodope); 4874 (Rhodope); 15576 (Claudia Rhodopes); 16445 (Cornelia Rhodopes); 20655 (Iulia Rhodope); 22111 (Marcia Rhodope); 25429 (Rhodope); 25434 (Rhodope); 28262 (Valeria Rhodope); 38424 (Grasiniae Rhodope). Възможно е един надпис, ICUR, 9: № 24126, да е идентичен с CIL, 6: № 28262 = ICUR, 9: № 25573. 6666 AE, 1980: № 848 (надписът произхожда от провинция Achaia, град Liboni – името на лицето е Rhodope) по същия принцип са цитирани и следващите епиграфски данни; CIL, 2: № 1427 (Baetica, Sabora – Calpurnia Rhodope); CIL, 3: № 1835 (Dalmatia, Narona – Vibia Rhodope); CIL, 3: № 6559 (Dalmatia, Salona – Rhodope); CIL, 12: № 4557 (Gallia Narbonensis, Narbo – Aemilia Rhodope); CILA, 3/2: № 364 (Hispania citerior, Salaria – Laelia Rhodope); CILA, 3/2: № 608 (Hispania citerior, Vivatia – L[ae]l[ia] Graphie Rhodopis lib.); HEp, 1: № 320 (Hispania citerior, Segobriga – Rhodope); AE, 1999: № 526 (Italia, Lucera – Valeria Rhodope); AE, 1998: № 508 (Italia, Lorium – Lux(s)ia Rhodope); CIL, 10: № 749 (Italia, Surrentum – Plotia L(uci) lib(ertae) Rhodope); CIL, 10: № 481 (Italia, Tiano – Pontia Rhodope); CIL, 14: № 3433 (Italia, S. Vito – Fl. Rhodope); CIL, 14: №№ 4485 (Italia, Ostia Antica – Veratia Rhodope); 5025 (Italia, Ostia Antica – Statilia Rhodope, Servilia Rhodope); AE, 1984: № 347 (Italia, Pagus Interpromium – Rhodope); CIL, 5: № 6078 (Italia, Mediolanum – Rhodope); CIL, 11: № 5530 (Italia, Asisium – [S]allustia Rhodope); CIL, 5: № 8708 (Italia, Concordia – [---]ia Rodope); CIL, 5: № 182 (Italia, Pola – Rhodope); CIL, 13: №№ 2229 (Lugudunensis, Lugudunum – Marcellus et Attia Rhodopenis); 2280 (Lugudunensis, Lugudunum – Terentia Rh[o]dopenis); CIL, 8: № 8833 (Mauretania Sitifensis, Sertei – Rhodope); IScM, 5: № 25 (Moesia inferior, Capidava – Iul. Rhodope); IMS, 1: № 134 (Moesia superior, Velika Mostanica – Rodope Valentis); GLICMar: № 160 (Palaestina, Caesarea Maritima – Rhodo[pe]). 6767 Solin, Op. cit. – S. 616 sq. привежда много лични имена, които са омонимни на антични географски обекти от всякакъв вид: страни, острови, градове, носове, планини, реки, растения, морета, протоци и заливи. Така например са засвидетелствани епиграфски и личните имена с тракийски произход Borysthenes, Hebrus, Hebro, Στρυμόνιος; вж. Solin, Op. cit. – S. 697. Каталог: Publications Publications -> Глобализация на човешкото съзнание Publications -> Призрен и призраците Publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията Publications -> Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове” Publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии Publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект Publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT] Publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год Publications -> В. "Дума", 19 юли 1993 г., Леонора Лекова Български открития Изтегляне 215.83 Kb. Сподели с приятели:
|