Документ проспект за първично публично предлагане на конвертируеми корпоративни облигации на
Изтегляне 2.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3.1. Политически риск
- 4.3.2. Макроикономически риск
- Таблица №3 Основни макроикономически показатели и прогнози за периода 2008 - 2015 г.
- Таблица №4 Кредитни рейтинги на Република България
- 4.3.4. Влияние на световната икономическа криза
- 4.3.5. Инфлационен риск
4.3. Систематични рисковеСистематичните рискове са свързани с пазара и макросредата, в която Дружеството функционира, поради което те не могат да бъдат управлявани и контролирани от ръководния екип на Дружеството. Систематични рискове са: политически риск, макроикономически риск, кредитен риск на държавата, инфлационен риск, валутен риск, лихвен риск и данъчен риск. 4.3.1. Политически рискТова е рискът, произтичащ от политическите процеси в страната – риск от политическа дестабилизация, промени в принципите на управление, в законодателството и икономическата политика. Политическият риск е в пряка зависимост от вероятността за промени в неблагоприятна посока на водената от правителството дългосрочна политика; в резултат възниква опасност от негативни промени в бизнес климата. Дългосрочният политически климат в България е стабилен и не предполага големи рискове за бъдещата икономическа политика на страната. На парламентарните избори в началото на юли 2009 г., партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), която е член на Европейската народна партия, спечели 48% от местата в парламента. ГЕРБ формира самостоятелно правителство с подкрепата на десните партии и се очаква да следва пътя и основните приоритети на бъдещата икономическа политика очертани от предишните три правителства. Те са последователни и зависят до голяма степен от препоръките на Европейската Комисия и Международния Валутен Фонд. Поетите ангажименти и изискванията във връзка с членството на страната ни в ЕС от 01.01.2007г. и евентуалното присъединяване към Европейски Валутен Съюз (ЕВС), предполагат подобряване на бизнес климата в страната и улесняване на бизнеса и предприемачеството. Това са основните причини да не се очакват сътресения и значителни промени в провежданата политика в бъдеще. 4.3.2. Макроикономически рискТова е рискът от макроикономически сътресения, които могат да се отразят на икономическия растеж, доходите на населението, търсенето и предлагането, печалбите на икономическите субекти и др. Тенденциите в макроикономическата обстановка влияят на пазарното представяне и на крайните резултати от дейността на всички сектори в икономиката. Икономиката на България регистрира спад на БВП от 5% през 2009 г., най-тежката криза след икономическата рецесия в края на 1990-те години. Въпреки че за 2010 г. икономическия растеж е 0.1% (технически край на рецесията), Българското правителство продължава да изпитва трудности в опитите си да увеличи вътрешното потребление на населението, тъй като до момента ръстът на БВП се поддържа от нарасналия експорт. Инфлацията в страната спадна до 2.3% през 2010 г., най-ниските нива от 2003 г. насам, но се очаква повишаване в следствие на постепенното преодоляване на рецесията. ЕК прогнозира ръст на преките чуждестранни инвестиции през 2011 и 2012 г., като за първи път от 1997 г., държавният бюджет излезе на дефицит от 4.7% през 2009 г. и намаля до 4% през 2010 г. За 2011 г. ЕС прогнозира минимален ръст за БВП от 2.6%, и бюджетен дефицит под 3%. Положителен факт е подобреното търговско салдо, особено с оглед на намаляването на вноса през 2009-2010 г. Таблица №3 Основни макроикономически показатели и прогнози за периода 2008 - 2015 г.
Източник: БНБ, Economic Intelligence Unit 2010 Има политически консенсус за запазване на Валутния борд до влизане в ERM II, както и възможността за заем от МВФ или ЕС в случай на необходимост, до голяма степен, намаляват риска от промяна на фиксирания курс към еврото. Значителните валутни резерви, натрупани от бюджетните излишъци през последните години, както и ниското ниво на държавен дълг, допълнително дават основания за сигурност. 4.3.3. Кредитен рискКредитният риск представлява вероятността от влошаване на международните кредитни рейтинги на Република България. Ниски кредитни рейтинги на страната могат да доведат до по-високи лихвени нива, по-тежки условия на финансиране на икономическите субекти, в това число и на Емитента. В сравнение с останалите страни в региона, кредитните агенции дават положителни оценки на страната ни по време на криза благодарение на стабилната фискална политика, структурните реформи и усилията положени от новото правителство (вж. Таблица №4). Кредитните рейтинги на България зависят и от управлението на външния дълг, за което Министерството на финансите е насочило политиката си в следните области:
Таблица №4 Кредитни рейтинги на Република България
Източник: Министерство на финансите, Република България 4.3.4. Влияние на световната икономическа кризаКъм настоящия момент върху макроикономическите условия в България негативно влияние оказва световната икономическа криза. Драстичното свиване на ликвидността на финансовите институции, фалитите на глобални банки и фондове, намесите на правителства и промените в регулативната база, доведоха освен до фалити и уволнения в световния финансов сектор и до определени ефекти, които влошиха финансовата и пазарна среда, в която оперира Емитента. На икономическо ниво това се отрази като понижение на чуждестранните инвестиции в България, намаляване на кредитирането от страна на банките към бизнеса и влошен климат на капиталовите пазари. Това затруднява бъдещи финансирания със заемен или собствен капитал на Дружеството, както и повишава риска от събиране на вземанията на фирмата. Предприетите от българското правителство мерки, които са в синхрон с тези на ЕС, биха могли да неутрализират в известна степен отрицателните явления в икономиката на страната. Световната финансова и икономическа криза се отрази на бизнеса на повечето компании, включително и на дейността на дружествата в групата на ИХБ АД. Значимото забавяне на икономическия растеж и навлизане в рецесия на повечето развити държави въздейства негативно на пазарните и експортни условия. Влиянието на кризата имаше отчетливо изражение в резкия срив на световния капиталов пазар и в частност на Българската фондова борса, на която е листвано ИХБ АД. Банково-финансовите измерения на кризата са свързани с ограничено кредитиране при утежнени условия. Кризата създаде предпоставки ИХБ да продължи своята дейност в сложна и трудно предсказуема бизнес среда при ясно изразена специфика за отделните дружества от групата. Същевременно, това е свързано с оптимизиране на проектите и актуализиране на плановете и графиците за тяхното изпълнение. Своевременното идентифициране на заплахите и рисковете в отделните отрасли позволи на ръководството на ИХБ да предприеме превантивни мерки и във всяко от дъщерните дружества бяха разработени анти-кризисни програми, насочени към оптимизация на персонала, съкращаване на разходите и преглед на ефективността на производството и технологичните връзки в групата.
Инфлацията в страната през 2009 г. е 2.5%, като през 2010 г. е 2.3%. През настоящата година се очаква инфлацията да се повиши в следствие на бавното увеличение на вътрешното търсене и на увеличението на цените на горивата. Все пак в контекста на развитието на цените на петрола и другите енергийни продукти през последните години, се очаква високите цени да окажат влияние върху инфлационните очаквания в страната. Предвид ангажиментите и желанието на страната да стане член на ЕВС и свързаните с това изисквания спрямо инфлацията – може да се очакват мерки от страна на БНБ и правителството за задържане на инфлацията в определените рамки (Маастрихтските критерии за членство в ЕВС). 4.3.6. Валутен рискТози риск е свързан с възможността за обезценка на местната валута. За България конкретно, това е риск от преждевременен отказ от условията на Паричен съвет при фиксиран курс на националната валута 1.95583 лв. за 1 евро. Предвид приетата политика от страна на правителство и Централната банка, очакванията са за запазване на Паричния съвет до приемането на страната в ЕВС. Всяко значимо обезценяване на лева можа да има значителен неблагоприятен ефект върху стопанските субекти в страната, включително върху Емитента. Риск съществува и тогава, когато приходите и разходите на даден стопански субект се формират в различни валути. Особено изразена е експозицията на фирмите, опериращи на територията на България, спрямо щатския долар, който е основна валута на значителна част от световните пазари на суровини и продукция. 4.3.7. Лихвен рискЛихвеният риск е свързан с възможността за промяна на преобладаващите лихвени равнища в страната. Това би се отразило върху дейността на Дружеството, доколкото при равни други условия промяната на лихвените равнища води до промяна в цената на финансовия ресурс, използван от Емитента при осъществяване на различни проекти. Дружеството е изложено на риск от промяна в пазарните лихвени проценти, основно, по отношение краткосрочните и дългосрочни си финансови пасиви с променлив (плаващ) лихвен процент. Политиката на Дружеството е да управлява разходите за лихви чрез използване на финансови инструменти, както с фиксирани, така и с плаващи лихвени проценти. 4.3.8. Данъчен рискДанъците, плащани от българските търговски субекти, включват данъци при източника, местни данъци и такси, данък върху корпоративната печалба, данък добавена стойност, акцизи, износни и вносни мита и имотни данъци. Системата на данъчно облагане в България все още се развива, в резултат на което може да възникне противоречива данъчна практика както на държавно, така и на местно ниво. Инвеститорите трябва също така да вземат под внимание, че стойността на инвестицията в конвертируеми облигации може да бъде неблагоприятно засегната от промени в действащото данъчно законодателство, включително в неговото тълкуване и прилагане. 4.3.9. Нормативен рискНормативният риск е вероятността от промени в законодателството, които да доведат до влошаване на икономическата ситуация в страната. Въпреки че по-голямата част от българското законодателство вече е хармонизирано със законодателството на ЕС, прилагането на закона е обект на критика от европейските партньори на България. Съдебната и административна практика остават проблематични: българските съдилища не са в състояние ефективно да решават спорове във връзка с права върху собственост, нарушения на законови и договорни задължения и други, в резултат на което систематичният нормативен риск е относително висок. Независимо от проблемите в българската правна система, българското търговско законодателство е част от европейското и като такова е относително модерно. Въвеждане на нови нормативни актове в области като дружествено право и ценни книжа, както и хармонизацията със законите и регулациите на ЕС се очаква да доведат в близко бъдеще до намаляване на нормативния риск.
Каталог: media -> uploads uploads -> Поръчка–спецификация № / г uploads -> Документ проспект за първично публично предлагане на конвертируеми корпоративни облигации на uploads -> № Приложение 1 uploads -> Отчет за дейността на директора за връзки с инвеститорите uploads -> Ч и с л е н о с т на ведомствените автомобили на “център за градска мобилност”еоод – управление и поделение „реализация на приходите” uploads -> До „Симонас Кардс“ оод (Бенефициент- наименование) Изтегляне 2.17 Mb. Сподели с приятели:
|