Дом за медико-социални грижи за деца гр. Силистра



Дата24.10.2018
Размер56.19 Kb.
#95559

ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА - ГР.СИЛИСТРА


гр.Силистра, ул.”Серес” №4,

тел.: 086/820 523

еmаil: dmsgd_silistra@abv.bg




АКО ДЕТЕТО НИ ЛЪЖЕ

Какво само не измислят нашите деца! Понякога ни разказват много невероятни истории, които могат да се конкурират с творбите на великите разказвачи на приказки. Но можем ли да наречем техните разкази „измишльотини” или пък да ги приемем като детска лъжа? Едва ли! А и кой от нас, родителите не е бил последовател на барон Мюнхаузен, или други любими детски персонажи. Всеки от нас е преживявал с помощта на своето въображение приключения, извършвал е изпълнени с опасности и чудеса пътешествия и е търсил заровеното съкровище. Замисляли ли сте какво крие в себе си детската лъжа – начин за самозащита, опит от страна на детето да свърже реалността със своите желания или пък е нищо несъдържащ полет на въображението и фантазията на вашето дете!?

Ние сме свикнали да противопоставя лъжата на истината и да осъждаме лъжеца, който ни предлага да повярваме на измислица. Но за детето границата между лъжата и истината е много неясна. Детето, което според нас възрастните лъже дотолкова вярва на своите измислици, доколкото и осъзнава, че говори неистини. Понякога малките деца с помощта на лъжата „маскират” действителността, със силата на фантазията компенсират онова, което им липсва в реалния живот и така задоволяват потребността си от него.

Така у детето може да се появи „невидим” за възрастните негов приятел, който го съпровожда навсякъде. Например, малкия Митко се прибира вкъщи и държи нещо в ръката си много грижовно. „Мамо, донесах тигърче, той ще живее в нас” и в същото време показва празната си ръка. „Харесва ли ти тигърчето ми?”, „Погледни, той е още съвсем мъничък”. Вече по време на обяда или вечерята, момчето седи на края на стола, за да има място за неговия приятел, слага чиния и моли да сервират и за него храна. А когато направи някаква бела, се оплаква, че всички това е извършено от тигърчо. Детето с голяма лекота излиза извън рамките на реалността, създавайки си приятел, с когото може да играе, за който може да се грижи и с който може да подели отговорността за постъпките, предизвикващи недоволство у неговите родители. Пространството на фантазиите се явява за детето онова спасително място, където то може да получи онова от което много се нуждае, онова, което е недостъпно за него в реалния живот. За малките деца е характерен магичния начин на мислене, законите на реалността за тях не са така очевидни, на тях все още им предстои да се научат да разграничават въображаемото от действителното. До тогава, те ще мечатят. Фантазирането за детето е неговия начин за взаимодействие с реалността, и възможност, с която да се защити понякога от нея. Даже когато децата отричат очевидното, то те правят това толкова искрено и също толкова искрено ще ви се обидят ако не им повярвате.

Четиригодишната Мая току що е счупила голямата ваза на майка си в хола. Обезпокоена от трясъка, в стаята влиза майка й, тя няма съмнения, Мая е счупила любимата й ваза. Но Мая има своята версия за случилото се: „Ние със слона играхме на криеница, а той е толкова непохватен, влезе във вазата и я счупи”. В този момент момичето е изплашено както заради това, че е счупила предмет, толкова скъп за майка й, а също така и от предстоящото наказание. Чрез лъжата тя се опитва да се „измъкне” от ситуацията, за която не е в състояние да поеме отговорност.

Пораствайки, децата започват да използват лъжата по-осъзнато, и вече изпитват неловкост и срам, когато ни лъжат. Но въпреки това, те не престават да ни разказват различни „небивалици”. Понякога, за да ни създадат приятни емоции, а понякога, за да не ни разочароват и огорчят. Ако детето, прибирайки се от детската градина, разкаже, че е набило приятел, или е правило различни други бели, едва ли родителите му ще бъдат доволни. Детето прекрасно знае това. Затова е естествено то да ви разкаже истории, различни от действителността. То не се стреми към това да ви излъже, то само иска да не ви разочарова и иска да оправдае вашите очаквания.

Ако детето вече ви е излъгало, то ще настоява да повярвате на лъжата му и без и ни най-малко колебание ще отрича очевидното. Особено ако с това се опитва да избяга от наказание. Любимото оправдание е - не съм аз! Кой родител не е чувал тази фраза. Безполезно е да се опитвате да докажете на своя малчуган, че няма кой друг да е бил, той все едно няма да се предаде. Понякога детето прибягва до лъжата, за да скрие реални факти, от които се срамува или са твърде болезнени за него. Това може да бъде някакво неблагополучие в семейството: бедност, отсъствие на родителите, алкохолизъм.

Рая, петгодишно момиче от многодетно семейство, е обличана със стари дрехи, от по-големите деца в семейството. В детската градина тя разказва за красиви рокли, които има вкъщи. На съмняващите се тя обяснява, че майка й не й разрешава да ги носи в детската градина. В този случай, лъжата на момичето е начин да получи признание и одобрение от околните, да привлече вниманието към себе си, да прилича на своите добре облечени приятелки.

Много често целта на лъжата е да помогне на детето да зинтригува другите със себе си. Иван, шестгодишно момче, е готов да разказва на всеки, че неговият баща е директор на цирк, а той понякога участва в цирковите представления. Неговите родители нямат нищо общо с цирковото изкуство, са в недоумение защо техният син по такъв начин преобразява реалността. Но на Иван му е ясно, че благодарение на тази лъжа, той не може да се оттърве от приятели, които го молят да ги покани на представление. С помощта на лъжата детето често се опитва да ни кажи за онова, което го тревожи. Нашата задача е да разберем какво му пречи да ни каже за това по друг начин.

Много често преживяванията на детето са толкова дълбоки, че дори не се поддават на осъзнаване и то може да ни каже за тях единствено чрез лъжата. В своята същност, тези измислици въобще не са измислици, а някакъв мит, с помощта на който детето се опитва да се справи със ситуацията и с негативните си чувства, които тя предизвиква. Мая, петгодишно момиче, която отскоро има малка сестричка, разказва в детската градина за това, колко е тежък живота й. Тежък, защото тя трябва да се грижа за сестра си, да я люлее, да става през нощта, когато плаче, да приготвя млякото й и т.н. Възпитателката се е опитала да изясни нещата с родителите на Мая, защо са поставили дъщеря си в такива тежки за нейната възраст условия. Родителите са били крайно учудени, защото това никога не се е случвало. С появата на второто дете в семейството, момичето се е почувствало изоставено и изпитва силно чувство на ревност. Затова, за да привлече вниманието към себе си – и това на родителите си, и това на възпитателката, се представя за дете, натоварено с непосилни грижи. В този случай детето се идентифицира със своята малка сестра, и въобразявайки си как се грижи за нея, се опитва да запълни онова, което му липсва на самото него и предизвиква завист му. В този случай, родителите успяха да помогнат на дъщеря си като я увериха, че я обичат, както и преди появата на сестричката и че тя винаги ще заема особенно място в живота на семейството.

Разказвайки измислени истории и наблюдавайки, какво впечатление оказват те на околните, децата се учат да разграничават лъжата от измислицата. Много често децата лъжат, защото техните познания за заобикалящия ги свят са недостатъчни, фрагментирани и на тях им се налага да запълват липсите със собствените си измислици. При порастването на детето такива „бели петна” има все по-малко, и по-голяма част от децата по-рядко фантазират и измислят небивалици.

Родителите са тези, които трябва да помогнат на детето да разграничава мечтите от действителността. Важно е да се даде възможност на детето да създаде своя алтернативна реалност в играта, при съчиняването на различни небивалици и вълшебни истории.

Необходимо е да се покаже на детето, че съществуват ситуации, в които не е необходимо да се прибягва към лъжа, и ситуации в които може да покаже себе си в добра светлина, благодарение на развитото си въображение. Добре е, родителите да се опитат да разберат защо тяхното дете не е в състояние да каже истината, да си спомнят кога на тях като възрастни им се е налагало да изричат лъжи. Много от възрастните жертват истината, оправдавайки се с това, че по този начин се опитват да избегнат неприятностите. Затова няма нищо чудно в това, че и детето следва често това правило.

Ако детето често прибягва до лъжи, то най-вероятно е необходимо родителите да преразгледат взаимоотношенията си с него. Да се опитат да разберат кое пречи на тяхното дете да казва истината. Необходимо е да се помни, че детето иска да се чувства обичано от своите родители, да знае, че могат да му простят белите и лошите постъпки. По този начин то ще се довери на своите родители и ще поеме отговорност за своите постъпки.










Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница