ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ПЛАНА ЗА „БАЙ ГАНЬО”
1.ПОДЗАГЛАВИЕ:”Невероятните разкази за един съвременен българин”
2.”РАЖДАНЕ” НА ИДЕЯТА – посещението на Алеко в Америка и на Чикагското изложение, където се среща с български търговци;видяното, преживяното писателят отразява в пътеписа „До Чикаго и назад”
3.ПРОТОТИПИ НА ГЕРОЯ:
а/Ганьо Сомов – търговец на гюлово масло; среща го в българския павилион на Чикагското изложение
б/ГаньоЧолаков – адвокат, осъдил своя благодетел
в/други българи
4.ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, МОТИВИ:
а/за пътя и пътуването
ТРЪГВА ОТ: ПЪТУВА КЪМ:
България, Балканите, Ориента, отличаващи се с икономическа, политическа и културна изостаналост
|
Европа, която се свързва с развитие на науката, културата, изкуството; с нови, цивилизовани обществени отношения и държавно устройство
|
СВОЕТО, РОДНО, ПОЗНАТО, СИГУРНО ПРОСТРАНСТВО
|
ЧУЖДОТО, НЕПОЗНАТОТО, ПЛАШЕЩОТО
|
България
|
Австрия/Виена/, Чехия/Прага/, Германия/Дрезден/, Русия/Петербург/…
|
ИЗВОД:По време на пътуването човек се обогатява със знания и емоции чрез досега с чужди истории, традиции, бит, паметници, културни завоевания.Алековият герой не възприема нищо от чуждото, напротив, принизява постиженията чрез пренебрежението си, пълна незаинтересованост и отрицание.
|
|
б/за духовната слепота – героят остава глух, сляп за красивото, стойностното в живота на европейците.Не се променя вътрешно, т.е. връща се същият ПРОСТАК, ЦИНИК, ИЗПОЛЗВАЧ, МАТЕРИАЛИСТ.Не се пробуждат възхищение, преклонение, благодарност, толерантност, добронамереност, обич в душата му.
в/за травестирането – белгийската мантия е алегория на външната промяна на Б.Г.Глаголите „помогнахме”, „да смъкне” показват усилия за скъсването със старото, за срастването на героя с миналото.От друга страна, обаче, прозира стремежът към уподобяване на европейците и маскиране на грубата недодяланост.
г/за разноезичието – Б.Г. не желае да общува с чужденците - не проявява усилие да изучи езика им, да вникне в техните мисли, чувства , да разбере стремежите им; не иска да се „срещне” и комуникира с културни и исторически паметници;
ИЗВОД: ЛИЧИ ПЪЛНО РАЗМИНАВАНЕ МЕЖДУ НЕГО И ОКОЛНИТЕ; ВРЪЗКИТЕ СА САМО НА НИВО ТЪРГОВИЯ, ПАРИ, ЛИЧНА ИЗГОДА. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЧУЖДЕНЦИТЕ Е ВУЛГАРНО, ЦИНИЧНО, БЕЗПАРДОННО-ПРОЗИРА ПОДИГРАВКАТА, СНИЗХОЖДЕНИЕТО.ОПИТВА СЕ ДА НАЛОЖИ СВОИТЕ ВКУСОВЕ, ПРИВИЧКИ, ОЦЕНКИ В ПРОСТРАНСТВОТО, КОЕТО ГО Е ПРИЮТИЛО, ОТВОРИЛО ВРАТИТЕ СИ ЗА НЕГО, ДА ГО ПОБЪЛГАРИ, ДА ГО НАПРАВИ „СВОЕ”…, ТЪЙ КАТО СЕ ЧУВСТВА НЕ НА МЯСТО, НЕКОМФОРТНО.
5.МНОГОПЛАСТОВОСТ НА ОБРАЗА
НАЦИОНАЛНО
|
СОЦИАЛНО
|
А.Облекло:недотам бяла риза, калпак, червен пояс, ямурлук….
дисаги; чушки, кашкавал; мускали с розово масло -НЕПРОБИВАЕМИТЕ „РИЦАРСКИ ДОСПЕХИ”НА ГЕРОЯ
|
А.Байганьовци могат да бъдат не само българи, а представители и на други народи, ако има подходящи за тяхното появяване условия.Ганьо се „ражда” там, където има рязък преход от една към друга епоха.След Руско-турската война се слага край на феодализма и България тръгва по пътя на капитализма.Появява се нова класа-БУРЖОАЗНАТА.В „МЪТНИТЕ ВОДИ” НА ПРЕХОДА има хора, които се опитват да се възползват от липсата на правила, норми, яснота и задоволяват без оглед на средствата своите лични амбиции за пари, власт, влияние и пр.
|
Б.Качества:ИЗРОДЕНИ, ДЕФОРМИРАНИ ТРАДИЦИОННИ НАЦИОНАЛНИ ДОБРОДЕТЕЛИ:
-спестовност – стиснатост, скъперничество;
-честност – безчестност, лъжа, кражба, изнудване..;
-трудолюбие – лесно печелене на пари, „да удариш кьоравото”, „да обереш келепира”;
-фамилиарност – просташка безцеремонност, неуважение към околните, натрапничество;
-трезвомислие, прагматизъм – материализъм, търгашество;
-недоверчивост – подозрителност, мнителност към околните;
-родолюбие – „стока”, с която се търгува, прикритие за материализма, келепирджилъка.
|
Б.Б.Г. е представител на буржоазната класа, чиято цел е бързо забогатяване, натрупване на капитал, който ще даде възможност за влизане в управлението, политиката.Тези хора са активни, напористи.
В.Алеко признава в края на книгата, че в хората от тази класа има голям и физически, и духовен потенциал и изразява надеждата си той да бъде „впрегнат „ в общополезни дела, в благородни начинания.
Г.Б.Г. е жизнелюбец, той е адаптивен, умее да се приспособява според времето и обстановката, а това е изключително важно качество.Героят на Алеко е възприемчив,схваща бързо новите тенденции, макар това да не се отнася за духовното, нравственото.
|
ИЗВОД:АКО ВЪВ ВРЕМЕТО НА 5-ВЕКОВНОТО РОБСТВО КАЧЕСТВАТА ОТ ПЪРВАТА КОЛОНКА СА СПАСИЛИ , СЪХРАНИЛИ СА БЪЛГАРИТЕ КАТО ДУШЕВНОСТ И НАРОД, ТО В ЕПОХАТА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ТЕ СЕ„ПРЕВРЪЩАТ В СТОЙНОСТИ С ОБРАТЕН ЗНАК, В НЕДОСТАТЪЦИ, В ОТВРАТИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГЕРОИТЕ, РОДЕНИ ОТ „МРЪСНАТА ПЯНА” НА ОБЩЕСТВОТО И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.
|
|
6. АЛЕКО И СПЪТНИЦИТЕ НА БАЙ ГАНЬО- морални антиподи, „опакото” на Б.Г.; почти навсякъде в първата част на книгата Б.Г. е съпровождан от сънародник-млад, умен, образован, възпитан човек, приел най-доброто от европейската култура.
-именно те разказват различните случки; авторът им дава думата и така постига убедителност и по-интересно поднасяне на информацията за гл. герой;
-те са приятели на Алеко, всички са членове на една компания, наречена „Весела България”, която ,водена от любезнателност , обикаля Европа и стига чак до Америка.
а/Бай Ганьо и разказвачите спътници:
- героят е чужденец и сред своите, „дивак сред съотечествениците си”
-спътниците изпитват срам, неудобство от поведението на сънародника си;
-опитват се да изкупят греховете му
-да го оправдаят със средата, в която се е родил и „грубите възпитатели”
-имат надежда /ТОВА Е ЗАЯВЕНО В КРАЯ НА ПЪРВАТА ЧАСТ/, че героят ще вникне по-дълбоко в европейското, ще се промени, цивилизова…
Сподели с приятели: |