Допълнено Задание за довос на инвестиционно предложение за „Модернизация на ж п. линия Видин-София”

4.3Геоложка основа

• 
  Участък I Видин – Медковец: изцяло в Ломската депресия, наложена структура в Мизийската платформа;
  
• 
  Участък II – Медковец – Руска бяла (Мездра): в Ломската депресия и в Предбалкана;
  
• 
  Участък III Руска бяла (Мездра) – София: в Предбалкана, Старопланинската зона и в Средногорската зона;
  
• 
  Участък IIIа – Монтана – Берковица – София: в Предбалкана, Старопланинската зона и в Средногорската зона.
  

Посочените структурни единици са изградени от ордовишки, долнокарбонски, долнопермски, юрски, юрско-долнокредни, долно и горнокредни скали, палеогенски и неогенски седименти и кватернерни образувания, покрити от културен слой (почвен слой и антропогенни насипи) със спорадично разпространение.

Реализацията на железопътна линия “Видин - София” се очертава в разнообразни инженерно-геоложки условия, обусловени от множеството литостратиграфски единици, изграждащи геоложката среда в обсега на предстоящата строителна дейност.

Физико-механичните свойства на строителните почви няма да възпрепятствуват изграждането на железопътното платно и множеството съоръжения (гари, мостове, естакади, надлези, подлези, водостоци и пр.), но в отделни участъци с по-сложни инженерно-геоложки условия ще бъде наложително да се предвидят специални способи на фундиране и изграждане на укрепителни съоръжения в стръмни теренни участъци.

Според информация от Дирекция „Земни недра и подземни богатства” към МОСВ (писмо № ЗНПБ-1508/15.06.2010 год.) в сервитут от 2,0 кm на алтернативните трасета на железопътна линия „Видин - София” се намират 20 бр. находища, които се водят на отчет в Националния баланс на запасите и ресурсите (НБЗР) на находищата на подземни богатства. От тях трасета на железопътната линия Видин-София засягат находища на подземни богатства, както следва:

• 
  Находище на глини за тухли „Калница”. Намира се северно от гр. Ботевград. Понастоящем не се експлоатира. Покрай североизточната граница на находището минава трасето на ж.п.линията по вариант MS-2-C1/червен/, който не се предпочита;
  
• 
  Откритие на находище за пясъци и чакъли „Равното”, намиращо се югозападно от гр. Ботевград. Предстояща е оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение. Намира се на около 500 m северозападно от предпочитания вариант MS-2-C2 /син/ и се пресича от пренебрегнатия вариант MS-2-C1/червен/ на железопътното трасе;
  
• 
  Участък „Гниляне” от Софийския въглищен басейн. Проектното трасето на ж.п. линията по вариант MS-2-C1/червен/ почти изцяло съвпада с трасето на съществуващата ж. п. линия, което се разполага върху югозападната част на находището покрай неговия контур в района на селата Подгумер, Световрачане и Локорско. Поради тежките минно-геоложки условия (значителната дълбочина на залягане на въглищните пластове, ниски якостни свойства на глинесто-песъчливите седименти, наличие на напорни и безнапорни подземни води и пр.) в обозримо бъдеще не се предвижда експлоатация на находището.
  

Дунавското крайбрежие на България, както и част от склонове на десните притоци на р. Дунав, са поразени от множество древни, стари и съвременни свлачища. Всред тях са свлачищата по десния склон на р. Дунав и долинните склонове на приточните оврази в землищата на гр. Дунавци, с. Жеглица и с. Цар Симеоново на община Видин, регистрирани от „Геозащита Плевен” ЕООД, през и покрай които преминава проектното трасе на ж.п. линията в участък I - Видин-Медковец, подучастък № 47 – междугарие Извор-Видбол, по вариант VB-2(1)-B1 /червен/ от кm 132+500 до кm 138+850 и по вариант VB-(1)-В3 /зелен/ от кm 138+440 до кm 138+850.

Древните свлачища по десния склон на р. Дунав са проявени в долнонеогенски прахови глини, глинести мергели и алевролити от разреза на Криводолската свита, характеризиращи се с ясна хоризонтална слоестост. Морфологията на терена в техния обсег е типично свлачищна – наблюдават се свлачищен откос покрай главата (веждата) на свлачищата с височина до 30÷40 m (затревен с проява на ерозионни процеси), с редуващи се надолу по склона по издигнати блокове и понижения между тях с трайно или временно заблатяване. Този релеф и голяма дължина при сравнително полегат наклон на склона сочат сложен механизъм на проявените свлачищни процеси и явления с формиране три зони: горна зона (клиновидна призма на активен натиск), в която земните маси са потънали до десетки метри по срещуположни наклонени хлъзгателни повърхнини, средна зона (централен блок), който се изтласква по основната хлъзгателна повърхнина под централния блок в слаби прослойки успоредно на наслояването и/или по отслабени литоложки контакти без съществени разрушения и долна зона (пасивен отпор) в основата на склона над или под съвременния ерозионен базис на р. Дунав. Тези дълбоки древни свлачища очевидно са предизвикани от ерозивната дейност на р. Дунав.

На фона на древните свлачища са проявени съвременни свлачища, който са сравнително плитки и с малък обхват. Периодически се активизират под въздействието на климатични и антропогенни фактори. Деформационните процеси протичат по криволинейни, близки до кръговоцилиндрични хлъзгателни повърхнини.

Съгласно Наредба № 2/23.07.2007 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони трасето на железопътна линия „Видин – София” включва три сеизмични района, както следва:

• 
  първи район от VII сеизмична степен – обхваща територията между р. Дунав и линията, преминаваща южно от гр. Ботевград. В този район попадат: изцяло участък I – Видин-Медковец и участък II – Медковец – Руска бяла (Мездра), както и северната част на участък III - Руска бяла (Мездра) – София от кm 107+367 до кm 70+000 на инвестиционното предложение;
  
• 
  втори район от VIII сеизмична степен – южно от първи район до линията съединяваща Горна Малина и Бухово. В този район попада средната част на участък III - Руска бяла (Мездра) – София от кm 70+000 до кm 36+000 на инвестиционното предложение;
  
• 
  трети район от IX сеизмична степен – южно от втори район в обсега на Софийския грабен. В този район попада южната част на участък III - Руска бяла (Мездра) – София от кm 36+000 до кm 0+000 на инвестиционното предложение.