Допълнителна информация Глава 7 Земеделие



страница2/6
Дата04.08.2018
Размер0.76 Mb.
1   2   3   4   5   6

5. Аргументи от икономически характер


България произвежда и изнася значителни количества вино с наименование “Розенталер” в продължение на повече от 50 години. Постоянни клиенти за период от 30 и повече години на българските производители са :

  1. Edeva Rheinberg Kellerei GMBH Bingen Rhein

  2. Zimmermann graeffs & Mueller Zell / Mosel

  3. Joseph Drathen - Zell / Mosel

  4. Karstadt – Essen

  5. Fa. Mayer – Radolfszell

  6. Fa. Max Burkhardt – Hamburg

През последните години вино “Розенталер” изписано на търговските документи на латиница / без превод/ се изнася за страни като Япония, Латвия, Литва и Естония.

В Приложение към т.31 прилагаме експортни документи, предоставящи информация за изнасяни количества вино “Розенталер-Кадарка”, качества, дестинация на износа и т.н.





  1. Включване на виното “Пелин” в Регламент No 1601/91 за ароматизираните вина

България преформулира искането си виното “Пелин” да бъде включено в чл.2т.б на Регламент на Съвета 1601/91 като ароматизирана напитка на винена основа, на основание по-ниското алкохолно съдържание, допустимо съгласно технологичните изисквания за производството му. В тази връзка ще бъдат направени промени в ЗВСН, тъй като към момента “Пелин” е дефинирано като ароматизирано вино в българското законодателство.

1. Допълнителна информация относно технологията на производство и изискванията и съдържанието на виното “Пелин” е представена в Приложение към т.32:


  • Временни технически условия 29-52 Вино “Пелин” от 1952г., където са посочени енологичните изисквания към виното “Пелин”;

  • Данни за технологията на производството на вино “Пелин”;

2. Виното “Пелин” е традиционен продукт с дългогодишна репутация на пазара – предоставяме информация, доказваща традиционния характер на “Пелина” в Приложение към т.32.т.2.



34. Традиционни наименования “ракия” и “мастика” и традиционните спиртни напитки с географска индикация (Анекс ІІ на Регламент на Съвета №1576/89)
А .Българските спиртни напитки "Ракия" и "Мастика" съответстват на изискванията на Регламент 1576/89 на ЕК:

    1. Дефинициите на двете напитки, съгласно изискванията на Наредба за определенията на видовете спиртни напитки, правилата за тяхното производство, разрешени добавки и условията за използването им (ПМС № 158/2001 г., обн., ДВ, бр. 59 от 3.07.2001 г., в сила от 3.07.2001 г., изм. и доп., бр. 8 от 22.01.2002 г., в сила от 22.01.2002 г.);

отговарят на определението за спиртна напитка, според дефиницията на чл. 1, ал.2 от Регламент 1576/89, която е възприета в т. 28 от ДР на Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.) а именно:

28. "Спиртни напитки" са течности, съдържащи етилов алкохол, които:

а) са предназначени за консумация;

б) имат специфични органолептични характеристики и алкохолно съдържание най-малко 15 обемни процента;

в) са добити:

- директно, чрез дестилация на ферментирали продукти, със или без ароматни вещества, и/или чрез настойване на вещества от растителен произход в етилов алкохол от земеделски произход, и/или чрез добавка на ароматни вещества, на захари и други разрешени подслаждащи продукти и/или други земеделски продукти към етилов алкохол от земеделски произход и/или винен дестилат, или към дестилат от земеделски произход и/или към ракия;

- чрез смесване на една спиртна напитка с една или повече спиртни напитки и/или с етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход или ракия, и/или с вина и напитки.

1.2.Минималното действително алкохолно съдържание на българските ракии е, както следва:

40 об. % за “Гроздова ракия”,

38 об.% за “Винена ракия и

36 об. % за “плодовата ракия”;

Минималното действително алкохолно съдържание на българската мастика е 47 об. %.


1.3.Ракиите се получават директно чрез дестилация на натурални ферментиращи продукти-грозде или плодове, без да се допуска добавката на изкуствени (синтетични или идентични на естествените) ароматизиращи добавки; не се допуска влагането на етилов алкохол от земеделски произход в производството им.

“Мастиката е спиртна напитка, която се получава чрез подлагане на ректификация на етерично-маслени култури, съдържащи ароматния компонент-анетол, посредством който се ароматизира етилов алкохол от земеделски произход. При определяне на окончателните органолептични характеристики на напитката се допуска добавянето на дъвково масло или ароматен дестилат.-чл. 2 от Р. 1576/89 При производството на “мастиката” не се допуска използването на ароматизиращи съставки, идентични на естествените. Етиловият алкохол, който се ароматизира отговаря на определението на чл. 2, б. “з” от Регламент 1576/89 на ЕК. Нормите, регламентиращи материята по използването на разрешените добавки (естествени и идентични на естествените) са изцяло съобразени с изискванията на Директива 88/388/ЕИО относно добавките.

1.4. Дестилатите, използвани при производството на “ракии”, съответстват на изискванията за производство на същите съгласно Дефинициите към чл. 2, б. “ и” от Регламента.


    1. Съдържанието на общите киселини, естерите, алдехидите и фурфорола (летливи съставки) в “ракиите” съответстват на показателите за дестилата от който са произведени, а нормата на “метиловия алкохол” е съизмерима с тази, установена за напитките от този вид и е установена в по-ниски граници от тези допустими съгласно европейското законодателство.

  1. Българската страна претендира за специфичност и традиционност на "Ракията" и "Мастиката" и поддържа искането си те да бъдат включени в списъка на спиртните напитки с традиционни наименования. Правната им регламентация не съответства на специалните разпоредби за видовете спиртни напитки, установени от Регламент 1576/89, но така е и за другите традиционни наименования, признати от Общността- Grappa, Ouzo Кorn, Jagertee Perno



Спецификата на българските ракии се дължи на:

- вида на дестилационните апарати българско производство – това са дестилационни колони за гъсти течности, колона К-5, дестилационна инсталация с непрекъснато фракционно действие тип НМ-3000.

- технологията на дестилирането - специфичните органолептични характеристики на българската"Ракия”се постигат чрез комбинацията на дестилация, ректификация и дефлегмация; температурата, при която протичат процесите и особено органолептичния контрол, който се извършва по време на дестилационния процес и който определя оптималния момент на отделяне на дестилата.
България е традиционен производител на “мастика” по автентична и нетрадиционна технология, което съществено я отличава от анасоновите спиртни напитки, произвеждани от страни-членки в съответствие с Регламент 1576/ 89 на Съвета относно правилата за производство на спиртни напитки.

- Съгласно чл. 17 от Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им, произвежданата в страната напитка “мастика”, представлява спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 47 об. %, произведена в Република България и получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, който се изолира посредством процес на ректификация на етерични масла от звездовиден анасон, зелен анасон, резене или друго растение което съдържа същия ароматен компонент.

- Българските производители използват изключително анетол, извличан от етерично-маслената култура-резене, която традиционно се добива в района на подбалканските полета

- Извличането на етерично-масления компонент-анетола се извършва посредством процес на етерично-маслена ректификация /за сравнение в страните от ЕС това извличането се осъществява чрез дестилация или накисване на културата/.

- При процеса на ароматизиране на етиловия алкохол с етерично-маслената компонента, извлечена от културата-резене, се осигурява специфичната пропорция между действително алкохолно съдържание 47 об. % и количеството анетол, при което се постига известно сетивно въздействие върху консуматора, тъй като само при това съотношение и при добавка на вода или лед се получава специфичното млечно-бяло оцветяване на продукта, което го прави широко търсен. Това прави органолептичния показател на напитката “цвят” неповторим и специфичен. “Автентичността” на напитката се тества и е позната на консуматора поради специфичното изкристализиране при температура около 3-4 С.

Органолептичните характеристики на двете напитки са специфични - при ракиите преобладаващ е типичният аромат на гроздето или плода, от който е произведена, а при мастиката - типичен е анасоновият аромат и специфичния кристален вид, който придобива при определена температура.



  1. Връзка между спиртните напитки и декларираното географско указание

Традициите в българското производство могат да бъдат обяснени и доказани още посредством изграждането на затворен тип производствени предприятия в България по отделните региони на страната, където в течение на десетилетия се произвеждат гроздови, винени, джиброви и плодови ракии от различни сортове грозде или от продукти от тях. Същите са познати на консуматора, а и той свързва техния произход с региона, от който произхождат.

Чл. 39 ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки регламентира връзката между спиртните напитки и географското указание: “Наименованията на спиртните напитки могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие, че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства се извършва в съответния географски район.”

Тази връзка е обект на наблюдение съгласно Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, правилата за тяхното производство, разрешени добавки и условията за използването им. Съставя се Акт за утвърждаване, съгласно който се проследява произхода на суровината за производство на спиртната напитка, характеристики на гроздето или плодовете, описание на автентична или традиционна технология за производство на спиртната напитка, основни физико-химични показатели на спиртната напитка .

Б. Относно искането на ЕС България да докаже, че наименованията “ракия” и “мастика” не се използват от друга страна-членка на ЕС или страна-кандидатка България счита, че съгласно разпоредбите на международното право подобен отрицателен факт не може и не следва да бъде доказван. Все пак България смята, че няма друга държава, която да произвежда спиртни напитки по такава технология и да ги обозначава “ракия” и “мастика”.

В. Във връзка с искането на ЕС България да даде по-подробна информация относно традиционния характер на напитките “ракия” и “мастика” прилагаме информация в Приложение към т.34:

Приложение към т. 26

1.Информация за климатичните данни за лозарските райони, съдържание на захари и киселини в мъста и алкохолно съдържание на виното

BULGARIAN VINE REGIONS








NORTHERN BULGARIAN VINE REGION “DANUBE PLAIN”
44о 04’ N 44о 12’ N

26o 37‘ E 26o 40‘ E


42о 57’ N 43о 14’ N

26o 11‘ E 23o 06‘ E






EASTERN BULGARIAN VINE REGION “BLACK SEA REGION”

43о 43’ N 44о 04’ N

28o 33‘ E 26o 37‘ E
41о 59’ N 42о 06’ N

28o 02‘ E 27o 03‘ E





SOUTH BULGARIAN VINE REGION “THRACE PLAIN”
42о 17’ N 42о 23’ N

23о 37’ N 26о 56’ N


41о 25’ N 42о 05’ N

23o 02‘ E 27o 00‘ E




SUB-BALKAN REGION “VALLEY OF ROSES”
42о 37’ N 42о 55’ N

24o 21‘ E 26o 57‘ E


42о 21’ N 42о 40’ N

24o 43‘ E 26o 57‘ E



SOUTHWESTERN VINE BULGARIAN REGION “STUMA VALLEY”

42о 36’ N 43о 14’ N

22o 27‘ E 23o 06‘ E
41о 25’ N 41о 28’ N

23o 02‘ E 23o 57‘ E



Севернобългарският лозарски район обхваща:

Дунавската хълмиста равнина, на юг и запад се ограничава от Стара планина, на изток от Лудогорското плато и на север от р. Дунав. Той включва част от Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Търновска, Русенска, Габровска области. Този район се дели на три под района – равнинен, хълмист и полупланниски.

Температурната сума в първия подрайон е от 3635 °С до 3800 оС . В западната част на подрайона, както и в отделни части на Средната и Източната част, температурната сума е между 3547 оС и 3800 оС.

Продължителността на безмразния период е над 216 дни, като в Източната част е 215 дни, а в района на Ново село - 196 дни. Вегетацията за подрайона настъпва около 5 април.

Средномесечните температури през месец юли се движат между 22,09 оС и 24,53 оС и са благоприятни за развитието на лозята.

За подрайона преобладаващите почвени типове са карбонатни, типични излужени и излужени черноземи. Заедно с тях се срещат и тъмно сиви и сиви горски почви в припланинската ивица. Това са бързо затоплящи се и с добър топлинен режим почви, подходящи за лозарството.

Хидротермичните коефициенти за вегетационния период е 1,50 до 2,0 .

В хълмистата и полупланинска част на подрайона, температурните показатели варират в границите на 3557оС до 3718 оС. Продължителността на безмразният период е средно между 185 и 200 дни. Средните юлски температури се движат между 22,5 и 23,0 оС. Вегетацията настъпва през втората половина на месец април. Почвените типове са представени от сивите и кафяви горски почви, хумусно - карбонатни почви и черноземни.

Хидротермичните коефициенти през месец септември варира от 1,27 до 2,87.

Технологичната зрялост настъпва към средата на месец октомври.



Източнобългарският или Черноморският район включва:

Варненска, Добричка, Разгарадска, Търговищка, Силистренска и Бургаска области. От изток се ограничава от Черно море, на север от Търговищкия, Котленския, Аврамовия проход, Бакаджишките възвишения и на юг от Странджа. Районът е под влиянието на Черно море. Той се разделя от Източна Стара планина на южен и северен подрайон.

Северната част на района има температурна сума от 3475о С до 3758о С. По крайбрежната ивица температурната сума е между 3725оС и 3920 оС.

Влажният морски въздух влияе благоприятно върху развитието на лозята през сухите летни месеци, като хидротермичните коефициенти се движи от 0.01 до 0.11.

Северната част на района се характеризира със средна продължителност на вегетационния период между 202 и 226 дни. Юлските температури са между 22,09 оС и 22,4 оС. Средна дневна температура над 10 оС е през последната десетдневка на месец април.

Районът се характеризира с богати почви - черноземи. На малки участъци се срещат горски, ливадно-канелени и алувиално-ливадни почви.

В южната част на района температурната сума е между 3725оС и 3920оС. Продължителността на вегетационния период е 242-245 дни, а средната юлска температура от 22,1оС до 24,0 оС.

Почвите на района са представени от черноземни и горски почви.

Хидротермичният коефициент за летните месеци е от 0,1 до 0,8, а през септември е в границите - 1,9 до 2,95.

Южнобългарският лозарски район включва:

Пловдивска, Пазарджишка, Хасковска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Кърджалийска области и обхваща Тракийската низина и части от предпланинската част от планините Родопите, Сакар и Странджа Първият подрайон заема равнните и хълмистите терени, а вторият - по-високите яки на посочените планини и възвишения.

Температурните суми в равнинната и хълмиста част от Пловдивска, Пазарджишка, Сливенска и Ямболска и Хасковска област се движи в границите на 3575 оС до 3990 оС.

Вегетационният период продължава около 222 дни. Средната юлска температура е в границите на 23,6 оС до 25,3 оС.

Вегетацията започнва през първата деседневка на месец април. В южната част на Ямболска област температурната сума е 3750 оС.

В Южнобългарския лозарски район преобладават канелените горски почви, като на някои места се срещат и хумусно - карбонатни, делувиални, ливадно-канелени и чернозем – смолници.

Хидротермичният коефициент през летните месеци е от 0 до 0,2, а през септември от 0,5 до 1,4.

Подбалкански лозарски район “Розова долина” включва:

Южните склонове на Стара планина от гр. Клисура и Сунгурларската долина с граници - южните склонова на Средна гора и Сунгурларската долина. Района включва общините Хисаря, Карлово, Казанлък, Твърдица, Котел, Сунгурларе и Карнобат.

Температурната сума на района е между 3795оС и 3920о С. Вегетационният период в района е 230 дни, а средната юлска температура от 22,8 оС до 24,6 оС.

Основните почвени типове в района са канелените и кафявите горски, планинско -ливадните и хумусно - карбонатните.

Хидротермичният коефициент през летните месеци се движи в рамките на 0 - 0,8, а през месец септември - 1,9 - 2,4.

Югозападният лозарски район включва:

Южната част на Софийска област и по долината на река Струма.

Първият подрайон има граници: от Петрич и Кулата на север по долината на Струма до гара Пирин.

Температурната сума е от 3500о С до 4400 оС. Продължителността на вегетационния период е 205 дни, а средната юлска температура - 21,4 оС до 24,7оС. Средната температура над 10 оС напролет се установява в края на месец март и началото на април.

Почвите в подрайона са преобладаващо канелено горски, кафяви горски и делувиални почви.

Хидротермичният коефициент през летните месеци се движи в границите от 0,6 - 1,3

Вторият подрайон, който включва бившия Кюстендилска и Пернишка области и високите терени на Благоевградска област температурната сума е 3500 оС. Вегетационният период продължава около 195 дни, а средната юлска температура - 21,9 - 23,5 оС. Температурата над 10 оС настъпва през първата деседневка на месец април.

Хидротермичният коефициент през лятото е в рамките на 0,3 - 0,9, а през месец септември достига - 2,4 - 2,6.

Климатичните данни дадени в приложение № 1 са средни за период от 50 години.Източникът на информация за климатинтите данни е “Агроклиматичен справочник на България’’. Те потвърждават искането на българската страна да бъде включена в лозарска зона СІА.


1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница