Достоверността на един летопис и на един роман
Изтегляне 464.48 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Родопски сборник
- Мюсюлманската култура по българските земи
- Балкански идентичности
- Първа глава
- Старобългарска литература
- , История на България
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: Аретов , Н. Национална митология и национална литература , 2006 Георгиева, Ц. Митологизирана реалност, или митовете в историята. – В:История, С., 1995 Георгиева, Ц. , Историографски митове и легенци ( Романът на Антон Дончев “Време разделно”) Георгиева, Ц. Еничарите по българските земи , София , 1988 Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов? – В: Исторически преглед, 1993 , Т.2 Грозданова, Е., Бакалов, Г., История на България Т.2 Късно средновековие и Възраждане , София , 2004 Данова , Н., Османското време в българските текстове от XIX и XX век Димитров , С., Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVIIIв. – В:Родопски сборник, Т.1, 1965 Кийл, М., Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIIIв): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи, С., 1998 Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. – В: Родопски сборник, Т.1, 1965 Петров, П., Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. – В: Родопски сборник, Т.1 , 1965 Радушев. Е., Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIIIв.- В: Историческо бъдеще, С., 1998 , кн.1 Радушев, Е., Смисълът на историографските митове за ислямизацията. – В: Балкански идентичности , Т.3 Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – В: Старобългарска литература , 16, 1984 Тодорова. М., Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино Приложение 1. Летописният разказ на поп Методи Драгинов 72 “Когато турският емир цар Мехмед, наречен Ловец, започна сефер в Мора, та изпрати 105 хиляди войска по море и 150 000 по сухо, тогава дойдоха в Плодин град 6 паши, та преминаха през Пещера. И Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костантово и събра всички попве и кметове, та ги окова във вериги и каза: - Бре, хаиншлар. Вас Али Осман пашата ви обича, та не давате царевото. Само когато трябва помагате на нашата войска. И ние ви обичаме като нашите еничари, а вие сте искали да вдигате глава против нашия цар. Тогава бан Вельо и протопоп Константин отговориха.
Тунос, по Трабулос и Мисер. Че какво грозно видяхте от нас? А пашата каза: - Вие лъжете. Мене ми обади карабашот във Филибе – (проклетият пловдивски митрополит Гаврил). А те казаха: - Той не ни заповяда на нас, тъй като не му даваме верим, та ни клевети. А пашата отговори: - Нали и вие сте кауре, защо да не давате? Ето че сте асии. И заповядаха на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Караимам Хасан Ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Герьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костантово, и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се потурчваха до Богородица. Които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха по гората, а къщите им изгориха. Хасан Ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и го стовари в църквите “Света Петка” и “Свети апостол Андрей” в Костантово, и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо. Та на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите, да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария, само турците да отиват във войската. И събраха се бежанците, та съградиха къщи в Каменец и Ракитово. Тогава повечето бежанци от страх отидоха при Стара река, та съградиха ново селище, Батево. Хасан ходжа за кашмер накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака – 33 манастира и 218 църкви. И така по Божие благоволение бяха разсипани българите в Цепина. Помени, Господи, грешния недостоен твой раб поп Методи Драгинов от село Корова. Записа се в годината 16... “  
Съдържание Увод......................................................................................................1
Заключение........................................................................................36 Използвана литература.....................................................................38 Приложение.......................................................................................40 Съдържание.......................................................................................45 1 Българите в Родопите , които изповядват исляма , но са с българско самосъзнание се наричат “помаци” , днес в Родопите те са мнозинство , но те се смятат за българи , въпреки различната вяра. 2 Всъщност терминът „робство” по отношение на османската власт е най-разпространеното название и в хода на нашето Възраждане. Широката му употреба е налице и в останалите християнски народи под властта на султана. 3 Тодоров,И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – В:Старобългарска литература , 16 , 1984 , с 56-79 4 Войнуците били особена категория привилигирована „рая”, която заради изпълнението на тилови и обазни функции в османската армия получавала данъчни облекчения. 5 Вакъфът бил имот, чиито доходи в по-голямата си част отивали за мюсюлманско религиозно учреждение (проблизително около 80 %). Раята във вакъфите било освободена от данъци и ангарии към държавата, а следователно нямало как да и се даде привилигирован статут. 6 Пак там , с 62-75 7 Пак там , с 62-63 8 Виж В.Мутафчиева , Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт , В: Родопски сборник Т.1 , София , 1960 , с 115-127 9 Става дума за постройката, направена от известния османски архитект Коджя Мимар Синан ага, която трябвало да надмине по величественост византийската катедрала „Света София”. 10 Тодоров , с 64-65 11 Кийл , М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха ( XV-XVIIIв):колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи , С., 1998 , с 58 12 Именно благодарение на Кийл до България успяват да достигнат по-подробни статистически данни за Родопите, преди 1989г. 13 Пак там , с 76-79 14 Първия период на засилено помохамеданчване се обяснява с факта , че през 1526 Османската империя побеждава Унгарското кралство и с това престижа и се засилва. Това е период на кулминация в нейното развитие.Българите смятат, че османците са непобедими и един вид за тях това е победа на исляма над християнството. 15 Това е подробен османски документ, в който са записани точно границите на съответното вакъфско владение 16 Мутафчиева , В., Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. – В: Родопски сборник, Т.1 1965, с 121-122 17 Пак там , с 118 - 119 18 Пак там , с 119 19 Пак там , с 116 20 Димитров Стр., Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV – XVIIIв. , - В:Родопски сборник , Т.1 , 1965 с 70 21 Пак там , с 103 22 Радушев , Е. , Смисълът на историографските митове за ислямизацията. – В:Балкански идентичности , Т.3 , с 159 23 Регистриран е през периода 1645 – 1715, когато в Европа летата са много студени, зърнената реколта намалява и следствие на глада се наблюдава голяма смъртност. 24 Народно наименование на „джизието” – данък в Османската империя, плащан от немюсюлманите. До 1691 г. джизието се е плащало по хане т.е. от едно домакинство, което се състояло от съпрузи и незадомените им деца. След 1691 г. джизието става поголовен данък и синонимната му връзка с хане постепенно се разпада. 25 Пак там , с 169 26 Пак там , с 171-172 27 Терминът означава купуване на длъжности. 28 военна класа 29 Радушев , Е. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII в. – В: Историческо бъдеще, С.,1998, кн 1 30 Радушев Е. “Смисълът...” , с 188 31 Е.Радушев казва, че не може да твърди със сигурност, че насилствено помохамеданчване не е съществувало и че статистическите данни, които излага са категорични и неоспорими. Според него “по-скоро” е процес, но все пак това е въпрос с отворен край, защото статистически подробни данни от 1669г. не са запазени. 32 Именно Ц. Георгиева въвежда в българската историография термина турско “присъствие” 33 Ц.Георгиева , Историографски митове и литература (Романът на Антон Дончев “Време Разделно”) 34 Георгиева , Ц. Митологизирана реалност,или митовете в историята. – В:История, С. , 1995 35 Аретов , Н. Национална митология и национална литература 36 Днес в Албания и в Западна Сърбия основното население е мюсюлманско. По време на османското владичество те са потурчени. Важно е да се направи разлика между потурчване, което означава не само смяна на религията, но и смяна на самосъзнанието. В този смисъл помохамеданчване означава смяна на вероизповеданието, но не и самосъзнанието. Такъв пример са т.нар помаци в Родопите, който се определят като българи. Именно с определянето на помаците са свързани т.нар проект “Родина” от началото на XXв. , както и Възродителния процес от 80те години. 37 Петров.П. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. –В: Родопски сборник, Т.1 , 1965 с 11 38 39 Пак там с 16 40 Няма как помохамеданчването да се е случило 1657г., защото и тогава не е имало големи сражения при Кандия 41 Пак там с 19-20 42 Пак там с 27-28 43 Пак там с 22 44 Пак там с 25 45 Пак там с 20 46 Пак там с 22 47 Пак там с 23 48 Пак там с 29 49 Пак там с 32 50 Пак там с 31 51 Пак там с 35-36 52 Грозданова Е., Велков Е. , А. Фалшификат ли е летописния разказ на поп Методи Драгинов? – В: Исторически преглед , 1993 , Т.2 53 Пак там с 149-150 54 Пак там с 151-152 55 Пак там с 152 56 Пръв Хр.Гандев още през 1943г. трърди , че е имало противоречия : Фактори на българското Възраждане 1600-1830., В:Проблеми на българското Възраждане ., с 77 57 Грознаданова , Велков ... с 155 58 Пак там с 153 59 Пак там с 147 60 Грозданова Е. , Бакалов Г. История на България; Т.2 Късно средновековие и Възраждане, 2004 , София 61 Пак там с 114 62 Пак там с 115 63 Пак там с 119 64 Тодорова М. Лична колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино , с5 65 Романът претендира да е исторически заради това , че е написан на основата на два домашни извора – “Летописният разказ на поп Методи Драгинов” и “Исторически бележник” , но тей като се оспорва достоверността на източниците , не може да се твърди със сигурност , че е исторически. 66 Според изданието на романа от 1990г. 67 Вж Дончев. А. “Време разделно” София, 1990 , с 390 68 Има много запазени доказателства за т.нар “крипто християнство” , открити са много икони и ръкописи на различни богослужебни книги , но въпреки това крипто християнството било много опасно , за него наказвали със смърт. Но то е един от начини, по които българите запазили идентичността си и си спестили много от страданията на бедността на християнската рая. 69 Тодорова, М. Лична колективна и професионална памет:ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино , с 13 70 Пак там, с 14 71 Дори романът “Под игото” ,чийто автор И.Вазов е бил съвременник на събитията , не претендира за историческа достоверност,защото той си остава литературна измислица. 72 Летописът е приложен със съвременен правопис. Вариантът е от Грозданова, Е., Бакалов, Г., Късно средновековие и Възраждане , История на България , т.2 , с 111 Каталог: file -> view view -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм view -> Тема: Дж. Р. Р. Толкин view -> Бизнес план за развитие на интернет клуб „The Net” view -> Как да улесним учениците с обучителни трудности (дислексия) в процеса на учене на английски език view -> Тематичен обхват на проектните идеи: България-Румъния view -> Project overview for view -> Безжична революция view -> Курсова работа view -> Luis Tobío, "Recuerdos de un diplomático intermitente", colección "La valija diplomática", editorial dossoles 2003 Изтегляне 464.48 Kb. Сподели с приятели:
|