Достоверността на един летопис и на един роман



страница2/2
Дата24.07.2016
Размер464.48 Kb.
1   2

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Аретов , Н. Национална митология и национална литература , 2006

Георгиева, Ц. Митологизирана реалност, или митовете в историята. – В:История, С., 1995

Георгиева, Ц. , Историографски митове и легенци ( Романът на Антон Дончев “Време разделно”)

Георгиева, Ц. Еничарите по българските земи , София , 1988

Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов? – В: Исторически преглед, 1993 , Т.2

Грозданова, Е., Бакалов, Г., История на България Т.2 Късно средновековие и Възраждане , София , 2004

Данова , Н., Османското време в българските текстове от XIX и XX век

Димитров , С., Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVIIIв. – В:Родопски сборник, Т.1, 1965

Кийл, М., Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIIIв): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи, С., 1998

Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. – В: Родопски сборник, Т.1, 1965

Петров, П., Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. – В: Родопски сборник, Т.1 , 1965

Радушев. Е., Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIIIв.- В: Историческо бъдеще, С., 1998 , кн.1

Радушев, Е., Смисълът на историографските митове за ислямизацията. – В: Балкански идентичности , Т.3

Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – В: Старобългарска литература , 16, 1984

Тодорова. М., Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино

Приложение


1. Летописният разказ на поп Методи Драгинов 72

“Когато турският емир цар Мехмед, наречен Ловец, започна сефер в Мора, та изпрати 105 хиляди войска по море и 150 000 по сухо, тогава дойдоха в Плодин град 6 паши, та преминаха през Пещера. И Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костантово и събра всички попве и кметове, та ги окова във вериги и каза:

- Бре, хаиншлар. Вас Али Осман пашата ви обича, та не давате царевото. Само когато трябва помагате на нашата войска. И ние ви обичаме като нашите еничари, а вие сте искали да вдигате глава против нашия цар.

Тогава бан Вельо и протопоп Константин отговориха.



  • Честит везирю, нашите момчета доскоро са били в царските войски по

Тунос, по Трабулос и Мисер. Че какво грозно видяхте от нас?

А пашата каза:

- Вие лъжете. Мене ми обади карабашот във Филибе – (проклетият пловдивски митрополит Гаврил).

А те казаха:

- Той не ни заповяда на нас, тъй като не му даваме верим, та ни клевети.

А пашата отговори:

- Нали и вие сте кауре, защо да не давате? Ето че сте асии.

И заповядаха на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Караимам Хасан Ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Герьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костантово, и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се потурчваха до Богородица. Които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха по гората, а къщите им изгориха. Хасан Ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и го стовари в църквите “Света Петка” и “Свети апостол Андрей” в Костантово, и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо. Та на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите, да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария, само турците да отиват във войската. И събраха се бежанците, та съградиха къщи в Каменец и Ракитово. Тогава повечето бежанци от страх отидоха при Стара река, та съградиха ново селище, Батево. Хасан ходжа за кашмер накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака – 33 манастира и 218 църкви. И така по Божие благоволение бяха разсипани българите в Цепина. Помени, Господи, грешния недостоен твой раб поп Методи Драгинов от село Корова. Записа се в годината 16... “




Съдържание

Увод......................................................................................................1

Първа глава “Против” достоверността на хрониката..................4

Втора глава “За” Хрониката на поп Методи Драгинов............18

Трета глава Романът и филмът “Време разделно”......................30

Заключение........................................................................................36

Използвана литература.....................................................................38

Приложение.......................................................................................40



Съдържание.......................................................................................45



1 Българите в Родопите , които изповядват исляма , но са с българско самосъзнание се наричат “помаци” , днес в Родопите те са мнозинство , но те се смятат за българи , въпреки различната вяра.

2 Всъщност терминът „робство” по отношение на османската власт е най-разпространеното название и в хода на нашето Възраждане. Широката му употреба е налице и в останалите християнски народи под властта на султана.

3 Тодоров,И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – В:Старобългарска литература , 16 , 1984 , с 56-79

4 Войнуците били особена категория привилигирована „рая”, която заради изпълнението на тилови и обазни функции в османската армия получавала данъчни облекчения.

5 Вакъфът бил имот, чиито доходи в по-голямата си част отивали за мюсюлманско религиозно учреждение (проблизително около 80 %). Раята във вакъфите било освободена от данъци и ангарии към държавата, а следователно нямало как да и се даде привилигирован статут.

6 Пак там , с 62-75

7 Пак там , с 62-63

8 Виж В.Мутафчиева , Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт , В: Родопски сборник Т.1 , София , 1960 , с 115-127

9 Става дума за постройката, направена от известния османски архитект Коджя Мимар Синан ага, която трябвало да надмине по величественост византийската катедрала „Света София”.

10 Тодоров , с 64-65

11 Кийл , М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха ( XV-XVIIIв):колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи , С., 1998 , с 58

12 Именно благодарение на Кийл до България успяват да достигнат по-подробни статистически данни за Родопите, преди 1989г.

13 Пак там , с 76-79

14 Първия период на засилено помохамеданчване се обяснява с факта , че през 1526 Османската империя побеждава Унгарското кралство и с това престижа и се засилва. Това е период на кулминация в нейното развитие.Българите смятат, че османците са непобедими и един вид за тях това е победа на исляма над християнството.

15 Това е подробен османски документ, в който са записани точно границите на съответното вакъфско владение

16 Мутафчиева , В., Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. – В: Родопски сборник, Т.1 1965, с 121-122

17 Пак там , с 118 - 119

18 Пак там , с 119

19 Пак там , с 116

20 Димитров Стр., Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XVXVIIIв. , - В:Родопски сборник , Т.1 , 1965 с 70

21 Пак там , с 103

22 Радушев , Е. , Смисълът на историографските митове за ислямизацията. – В:Балкански идентичности , Т.3 , с 159

23 Регистриран е през периода 1645 – 1715, когато в Европа летата са много студени, зърнената реколта намалява и следствие на глада се наблюдава голяма смъртност.

24 Народно наименование на „джизието” – данък в Османската империя, плащан от немюсюлманите. До 1691 г. джизието се е плащало по хане т.е. от едно домакинство, което се състояло от съпрузи и незадомените им деца. След 1691 г. джизието става поголовен данък и синонимната му връзка с хане постепенно се разпада.

25 Пак там , с 169

26 Пак там , с 171-172

27 Терминът означава купуване на длъжности.

29 Радушев , Е. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII в. – В: Историческо бъдеще, С.,1998, кн 1

30 Радушев Е. “Смисълът...” , с 188

31 Е.Радушев казва, че не може да твърди със сигурност, че насилствено помохамеданчване не е съществувало и че статистическите данни, които излага са категорични и неоспорими. Според него “по-скоро” е процес, но все пак това е въпрос с отворен край, защото статистически подробни данни от 1669г. не са запазени.

32 Именно Ц. Георгиева въвежда в българската историография термина турско “присъствие”

33 Ц.Георгиева , Историографски митове и литература (Романът на Антон Дончев “Време Разделно”)

34 Георгиева , Ц. Митологизирана реалност,или митовете в историята. – В:История, С. , 1995

35 Аретов , Н. Национална митология и национална литература

36 Днес в Албания и в Западна Сърбия основното население е мюсюлманско. По време на османското владичество те са потурчени. Важно е да се направи разлика между потурчване, което означава не само смяна на религията, но и смяна на самосъзнанието. В този смисъл помохамеданчване означава смяна на вероизповеданието, но не и самосъзнанието. Такъв пример са т.нар помаци в Родопите, който се определят като българи. Именно с определянето на помаците са свързани т.нар проект “Родина” от началото на XXв. , както и Възродителния процес от 80те години.

37 Петров.П. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. –В: Родопски сборник, Т.1 , 1965 с 11

38


39 Пак там с 16

40 Няма как помохамеданчването да се е случило 1657г., защото и тогава не е имало големи сражения при Кандия

41 Пак там с 19-20

42 Пак там с 27-28

43 Пак там с 22

44 Пак там с 25

45 Пак там с 20

46 Пак там с 22

47 Пак там с 23

48 Пак там с 29

49 Пак там с 32

50 Пак там с 31

51 Пак там с 35-36

52 Грозданова Е., Велков Е. , А. Фалшификат ли е летописния разказ на поп Методи Драгинов? – В: Исторически преглед , 1993 , Т.2

53 Пак там с 149-150

54 Пак там с 151-152

55 Пак там с 152

56 Пръв Хр.Гандев още през 1943г. трърди , че е имало противоречия : Фактори на българското Възраждане 1600-1830., В:Проблеми на българското Възраждане ., с 77

57 Грознаданова , Велков ... с 155

58 Пак там с 153

59 Пак там с 147

60 Грозданова Е. , Бакалов Г. История на България; Т.2 Късно средновековие и Възраждане, 2004 , София

61 Пак там с 114

62 Пак там с 115

63 Пак там с 119

64 Тодорова М. Лична колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино , с5

65 Романът претендира да е исторически заради това , че е написан на основата на два домашни извора – “Летописният разказ на поп Методи Драгинов” и “Исторически бележник” , но тей като се оспорва достоверността на източниците , не може да се твърди със сигурност , че е исторически.

66 Според изданието на романа от 1990г.

67 Вж Дончев. А. “Време разделно” София, 1990 , с 390

68 Има много запазени доказателства за т.нар “крипто християнство” , открити са много икони и ръкописи на различни богослужебни книги , но въпреки това крипто християнството било много опасно , за него наказвали със смърт. Но то е един от начини, по които българите запазили идентичността си и си спестили много от страданията на бедността на християнската рая.

69 Тодорова, М. Лична колективна и професионална памет:ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино , с 13

70 Пак там, с 14

71 Дори романът “Под игото” ,чийто автор И.Вазов е бил съвременник на събитията , не претендира за историческа достоверност,защото той си остава литературна измислица.

72 Летописът е приложен със съвременен правопис. Вариантът е от Грозданова, Е., Бакалов, Г., Късно средновековие и Възраждане , История на България , т.2 , с 111

1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница