Достоверността на новозаветните документи

ГЛАВА I: ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ?

Има ли значение дали новозаветните документи са достоверни, или не? Толкова ли е важно да можем да ги приемем като действителни исторически сведения? Някои биха предпочели да дадат отрицателни отговори и на двата въпроса. Основните принципи на християнството, казват те, са положени в Проповедта на планината; тяхната валидност не се влияе от автентичността или лъжливостта на повествувателната рамка, в която са поставени. Ние може да не знаем нищо сигурно за Учителя, в чиито уста са вложени те; историята за Исуса, както е дошла до нас, може да е мит или легенда, но учението, което Му се приписва ­ било че Той действително е бил свързан с него, или не, ­ има своя собствена стойност и онзи, който го приеме и последва, може да бъде истински християнин дори да смята, че Христос никога не е живял.

Този аргумент звучи правдоподобно и може да се приложи към някои религии. Може да се твърди например, че етиката на конфуцианството има независима стойност извън разказа за живота на самия Конфуций1 също както философията на Платон2 притежава собствени достойнства съвсем отделно от преданията, които са дошли до нас за живота на Платон и въпроса доколко той е задължен на Сократ. Но този аргумент може да се приложи към Новия Завет само ако пренебрегнем действителната същност на християнството, защото християнското евангелие в своята основа не е етически кодекс или метафизическа система; преди всичко то е Блага вест и именно като такава се е прогласявало от първите си проповедници. Наистина те наричаха християнството “Пътя” (сравнете Деяния 9:2; 19:9, 23; 22:4; 24:14, 22) и “Живота” (сравнете Деяния 5:20), но християнството като начин на живот зависи от приемането на християнството като Блага вест. И тази Блага вест е тясно свързана с историческия порядък, защото разказва как за изкуплението на света Бог е навлязъл в историята ­ Вечният дошъл във времето, небесното царство обзело сферата на земното ­ чрез великите събития на въплъщението, разпятието и възкресението на Исус Христа. Първите записани думи на публична проповед на нашия Господ в Галилея са: “Времето се изпълни и Божието Царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието” (Марк 1:15).

Това, че християнството има своите корени в историята, се подчертава в най-ранните християнски символи на вярата, които фиксират върховното Богооткровение в определен момент от времето, когато “Исус Христос, Неговият Единороден Син, нашият Господ... пострада при Понтий Пилат”. Тази историческа категоричност на християнството, която го различава от онези религиозни и философски системи, които не могат да бъдат отнесени към определено време, потвърждава достоверността на Писанията, които претендират, че придават на това откровение първостепенна важност.

Може да ни се отговори, че макар и да приемем предположението, че истината на християнската вяра е тясно свързана с историчността на Новия Завет, въпросът за историчността на това сведение е от малко значение за онези, които отричат истината на християнството по други причини. Християнинът може да отговори, че историчността на Новия Завет и истината на християнството не стават по-маловажни за човечеството поради това, че се пренебрегват или отричат. Но истината на новозаветните документи е също много важен въпрос по чисто историческа причини. Думите на историка Леки, който не е вярвал в богооткровена религия, се цитират често:

”Исусовият образ е бил не само най-възвишеният образец на добродетел, но и най-силната подбуда за нейното практикуване, като е упражнявал такова дълбоко влияние, че може действително да се каже, че простичкото повествувание за тези три кратки години на активен живот е направило повече за новораждането и облагородяването на човечеството от всички трактати на философите и всички наставления на моралистите.”

Но Исусовият образ може да бъде опознат само в Новозаветните описания: влиянието на този образ е следователно равносилно на влиянието на Новозаветните сведения. Няма ли да бъде тогава парадоксално, ако сведенията, които ­ по свидетелството на един историк-рационалист ­ са произвели такива резултати, се окажат празни откъм историческа истина? Разбира се, това не доказва само по себе си историчността на тези сведения, защото историята е пълна с парадокси, но затова пък дава допълнителна причина за сериозно изследване достоверността на сведенията, които са оказали такова явно влияние върху човешката история. Дали нашият подход е богословски или исторически от значение е дали Новозаветните документи ще се окажат достоверни или недостоверни.
1 Конфуций (551-479г. пр.Хр.) ­ виден китайски религиозен реформатор ­ бел. пр.

2 Платон (427-347г. пр.Хр.) ­ древногръцки философ-идеалист ­ бел. пр.