Достоверността на новозаветните документи



страница1/10
Дата14.03.2017
Размер1.4 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


ДОСТОВЕРНОСТТА НА НОВОЗАВЕТНИТЕ ДОКУМЕНТИ


 


Съдържание:


ДОСТОВЕРНОСТТА НА НОВОЗАВЕТНИТЕ ДОКУМЕНТИ 1

Съдържание: 2

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЕТОТО ИЗДАНИЕ 2

ГЛАВА I: ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ? 3

ГЛАВА II: НОВОЗАВЕТНИТЕ ДОКУМЕНТИ: ДАТИРАНЕ И ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНЕ 4

ГЛАВА III: КАНОНЪТ1 НА НОВИЯ ЗАВЕТ 11

ГЛАВА IV: ЕВАНГЕЛИЯТА 15

ГЛАВА V: ЕВАНГЕЛСКИТЕ ЧУДЕСА  35

ГЛАВА VI: ЗНАЧЕНИЕТО НА ПАВЛОВОТО СВИДЕТЕЛСТВО  42

ГЛАВА VII: ПИСАНИЯТА НА ЛУКА  45

ГЛАВА VIII: ПОВЕЧЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА 52

ГЛАВА IX: СВИДЕТЕЛСТВАТА НА РАННИТЕ ЮДЕЙСКИ ПИСАНИЯ 56

ГЛАВА Х: СВИДЕТЕЛСТВАТА НА РАННИТЕ ЕЗИЧЕСКИ ПИСАТЕЛИ  63




ПРЕДГОВОР КЪМ ПЕТОТО ИЗДАНИЕ


 

Достоверни в какъв смисъл? ­ Попита един прецизен  рецензент на първото издание на тази малка книга, когато коментирахме заглавието. Мисля, че това, което той искаше да каже, беше, че ние трябва да се интересуваме по-скоро от достоверността на Новия Завет като свидетелство за Божието себеразкриване в Христа, а не като исторически документ. Така е, но двата въпроса са взаимно свързани. Защото след като Християнството претендира, че е историческо откровение, не е неуместно да се гледа на неговите основни документи от гледище на историческия критицизъм.

Когато се появи първото издание на тази книга (моето първо литературно произведение) през 1943 г., аз бях лектор по класически езици и литература и дълго време разглеждах Новия Завет в неговия класически контекст. Когато понякога ме канеха да говоря пред ученици от горните класове на гимназията или студенти в университета върху достоверността на Новия Завет изобщо и по-специално на Евангелията, аз се стремях да покажа, че могат да бъдат използвани същите методи, с които студентите по класика приемат автентичността и правдоподобността на много древни документи. Тази книга се появи първоначално от тези разговори. Тя е доказала своята полза за читателите, за които е предназначена не само в английски говорещите страни, но също така и преведена на немски и испански.

Историческата и филологическата линии на доближаване имат, разбира се, граници. Те не могат да докажат християнската претенция, че Новият Завет завършва вдъхновения документ на божественото откровение. Но студентите, които не изучават теология (за тях е написана тази книга) са, по мое мнение, по-готови да потвърдят тази претенция относно материал, който е исторически достоверен. И аз мисля, че те са прави. Наистина трудно е да се ограничи една дискусия за писанията на Новия Завет до чисто историческо ниво. Теологията настоява да се спре. Но всъщност е така; история и теология са сложно преплетени в Евангелието на нашето спасение, което дължи своята вечна и универсална валидност на определени събития станали в Палестина, когато Тиберий управляваше Римската империя.

Приветствам възможността да ревизирам цялостно книгата (може би някои приятели мислят, че не е достатъчно) и отново посвещавам поредното издание на тези студенти в университети и колежи по целия свят, които поединично или по групи отстояват между своите колеги апостолското свидетелство за Исус Христос, нашия Господ.

 

 Ф. Ф. Брюс - Април 1959 г.



 

ГЛАВА I: ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ?

Има ли значение дали новозаветните документи са достоверни, или не? Толкова ли е важно да можем да ги приемем като действителни исторически сведения? Някои биха предпочели да дадат отрицателни отговори и на двата въпроса. Основните принципи на християнството, казват те, са положени в Проповедта на планината; тяхната валидност не се влияе от автентичността или лъжливостта на повествувателната рамка, в която са поставени. Ние може да не знаем нищо сигурно за Учителя, в чиито уста са вложени те; историята за Исуса, както е дошла до нас, може да е мит или легенда, но учението, което Му се приписва ­ било че Той действително е бил свързан с него, или не, ­ има своя собствена стойност и онзи, който го приеме и последва, може да бъде истински християнин дори да смята, че Христос никога не е живял.

Този аргумент звучи правдоподобно и може да се приложи към някои религии. Може да се твърди например, че етиката на конфуцианството има независима стойност извън разказа за живота на самия Конфуций1 също както философията на Платон2 притежава собствени достойнства съвсем отделно от преданията, които са дошли до нас за живота на Платон и въпроса доколко той е задължен на Сократ. Но този аргумент може да се приложи към Новия Завет само ако пренебрегнем действителната същност на християнството, защото християнското евангелие в своята основа не е етически кодекс или метафизическа система; преди всичко то е Блага вест и именно като такава се е прогласявало от първите си проповедници. Наистина те наричаха християнството “Пътя” (сравнете Деяния 9:2; 19:9, 23; 22:4; 24:14, 22) и “Живота” (сравнете Деяния 5:20), но християнството като начин на живот зависи от приемането на християнството като Блага вест. И тази Блага вест е тясно свързана с историческия порядък, защото разказва как за изкуплението на света Бог е навлязъл в историята ­ Вечният дошъл във времето, небесното царство обзело сферата на земното ­ чрез великите събития на въплъщението, разпятието и възкресението на Исус Христа. Първите записани думи на публична проповед на нашия Господ в Галилея са: “Времето се изпълни и Божието Царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието” (Марк 1:15).

Това, че християнството има своите корени в историята, се подчертава в най-ранните християнски символи на вярата, които фиксират върховното Богооткровение в определен момент от времето, когато “Исус Христос, Неговият Единороден Син, нашият Господ... пострада при Понтий Пилат”. Тази историческа категоричност на християнството, която го различава от онези религиозни и философски системи, които не могат да бъдат отнесени към определено време, потвърждава достоверността на Писанията, които претендират, че придават на това откровение първостепенна важност.

Може да ни се отговори, че макар и да приемем предположението, че истината на християнската вяра е тясно свързана с историчността на Новия Завет, въпросът за историчността на това сведение е от малко значение за онези, които отричат истината на християнството по други причини. Християнинът може да отговори, че историчността на Новия Завет и истината на християнството не стават по-маловажни за човечеството поради това, че се пренебрегват или отричат. Но истината на новозаветните документи е също много важен въпрос по чисто историческа причини. Думите на историка Леки, който не е вярвал в богооткровена религия, се цитират често:

”Исусовият образ е бил не само най-възвишеният образец на добродетел, но и най-силната подбуда за нейното практикуване, като е упражнявал такова дълбоко влияние, че може действително да се каже, че простичкото повествувание за тези три кратки години на активен живот е направило повече за новораждането и облагородяването на човечеството от всички трактати на философите и всички наставления на моралистите.”

Но Исусовият образ може да бъде опознат само в Новозаветните описания: влиянието на този образ е следователно равносилно на влиянието на Новозаветните сведения. Няма ли да бъде тогава парадоксално, ако сведенията, които ­ по свидетелството на един историк-рационалист ­ са произвели такива резултати, се окажат празни откъм историческа истина? Разбира се, това не доказва само по себе си историчността на тези сведения, защото историята е пълна с парадокси, но затова пък дава допълнителна причина за сериозно изследване достоверността на сведенията, които са оказали такова явно влияние върху човешката история. Дали нашият подход е богословски или исторически от значение е дали Новозаветните документи ще се окажат достоверни или недостоверни.
1 Конфуций (551-479г. пр.Хр.) ­ виден китайски религиозен реформатор ­ бел. пр.

2 Платон (427-347г. пр.Хр.) ­ древногръцки философ-идеалист ­ бел. пр.

 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница