Достоверността на новозаветните документи


ГЛАВА VIII: ПОВЕЧЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА



страница8/10
Дата14.03.2017
Размер1.4 Mb.
#16958
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ГЛАВА VIII: ПОВЕЧЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА


 

Археологическите свидетелства, отнасящи се към Новия Завет, не са така внушителни, както свидетелствата на Стария Завет. Но макар и по-малко ефектни, те са също така важни. Вече разгледахме някои от свидетелствата от надписите и папирусите, но можем да разгледаме още един-два случая, преди да преминем към свидетелства от друг вид.

Читателят на Деянията ще си спомни, че при последното посещение на Павел в Ерусалим в храма се надигнало брожение, тъй като се разпространил слух, че той е осквернил святото място, въвеждайки в него езичници (Деяния 21:27 и сл.). Езичниците можели да влизат във външния двор, който всъщност не бил част от същинските храмови постройки; но те не можели да влизат по-навътре, защото ги грозяла смърт.1 Римските власти били толкова загрижени да успокояват деликатните религиозни чувства на юдеите, че дори извършвали екзекуция на римски граждани за такова нарушение.2 А че никой не можел да се оправдае с незнаене на тази заповед, свидетелствали табелките на гръцки и латински език, поставени върху оградката, отделяща външния от вътрешния двор, които предупреждавали езичниците, че за такова нарушение се полага смъртно наказание. Един от тези гръцки надписи, намерен в Ерусалим през 1871 г. от К. С. Клермон ­ Гано, се съхранява сега в Истанбул и гласи следното: “Никой чужденец не може да влезе отвъд оградката, която заобикаля храма и заградената площ. Всеки, който бъде заловен там, ще допринесе сам за последвалата му смърт”.3

Когато Павел писа в Ефесяни 2:14 за “средната стена”, която разделя юдеина и езичника, но била развалена в Христа, има основание да се смята, че тази метафора е била изведена от тази храмова бариера, забраняваща на езичниците да навлизат в територията, запазена само за юдеи.

Други новозаветни събития са били осветлени от археологически открития във и около Ерусалим. “Къпалнята Витезда”, спомената в Йоан 5:2, е била разположена в североизточната част на стария град Ерусалим ­ онази част, която е била наречена Безета или “нов град” през I век след Христа. През 1888 г. разкопките близо до църквата “Св. Анна” в тази част на града позволили да бъдат открити останките на древна църковна сграда. Под нея имало една крипта, чиято северна стена била разпределена на пет части, наподобяващи сводове; върху тази стена можели да се видят и следи от стара фреска, която изобразявала един ангел, който раздвижва вода. Очевидно строителите на тази постройка са смятали, че тя отбелязва мястото на къпалнята Витезда. Продължилите под тази крипта разкопки показали, че те наистина били прави: било открито стълбище, което водело към водоизточник с пет тесни арки по северната стена на криптата. Малко са обектите в Ерусалим от споменатите в Евангелията, които могат да се идентифицират така сигурно.

Идентифицирането на новозаветните места в Ерусалим може рядко да се направи със сигурност поради разрушението на града през 70 г. след Христа и изграждането на нов езически град на същото място през 135 г. след Христа. Освен това, практически е трудно изпълнимо провеждането на каквито и да било археологически разкопки в града, който е така гъсто населен. Ето защо например има все още известно съмнение за мястото, където нашият Господ е бил разпнат и погребан. Традиционното място, заето от църквата “Св. Гроб”, е било онова, което било посочено от император Константин, когато той посетил Ерусалим през 327 г. след Христа, и сега е сигурно, че то се е намирало извън “втората стена” на Ерусалим, което е валидно за Голгота. Но протежението на тази стена още не е установено напълно.

Покойният проф. Е. Л. Сукеник от Еврейския университет откри през 1945 г., както смяташе той, “най-ранните сведения за християнството” в надписи върху две костници, или хранилища, за човешки кости близо до Ерусалим. Но сега вече е съвсем сигурно, че тези надписи нямат нищо общо с християнството, а се отнасят до две различни лица от I век на име Исус, но нито едно от тях не ще да е бил Исус от Назарет.

Пишейки своето Послание към Римляните от Коринт през зимата на 56-57 г., Павел изпраща поздрави от някои свои приятели и прибавя: “Поздравява ви градският ковчежник Ераст” (Римляни 16:23). По време на разкопките в Коринт през 1929 г. проф. Т. Л. Шиър открил настилка с надпис: “Erastus pro: aed: s:p: stravit (“Ераст, попечител на обществените здания, положи тази настилка на свои разноски”). Свидетелствата говорят, че тази настилка е съществувала през I век след Христа и е твърде вероятно нейният дарител да е идентичен с онзи Ераст, който Павел споменава.

От Коринт имаме още един фрагментарен надпис, който първоначално ще да е стоял над вход; в пълната си форма той ще да е гласял: “Синагога на евреите”. Вероятно е принадлежал към синагогата, в която Павел е спорил, когато е идвал в Коринт, така че властите не можели повече да търпят неговата дейност и той трябвало да се премести в дома на Тит Юст (Деяния 18:4-7). Още един коринтски надпис идентифицира “макеллон” или “месарския пазар” на града, който споменава Павел в I Коринтяни 10:25 (в бълг. превод: “месарницата” ­ бел. пр.).

Понякога археологическите изследвания осветляват по-малки подробности в новозаветното повествувание. Например, когато Павел и Варнава посетили ­ по време на първото си мисионерско пътешествие ­ Листра в Мала Азия и изцелили хромия човек, населението дошло до заключението, че боговете се явяват в тях, “уприличени на човеци”, поради което “наричаха Варнава Юпитер, а Павел, Меркурий, понеже той беше главният говорител” (Деяния 14:12). Зевс и Хермес (които римляните наричали Юпитер и Меркурий) били по традиция свързани с този район; в осмата книга на своите “Метаморфози” (ст. 626 и сл.) поетът Овидий разказва една добре позната история, как те отишли тайно в онези места и получили гостоприемство у едно възрастно семейство ­ Филимон и Бавкия, които били възнаградени добре за тяхното гостоприемство, докато негостоприемните им съседи били пометени от потоп.

Но още по-точно свидетелство за общия култ към тези две езически божества в околността на Листра било открито през 1910 г., когато сър Уйлям Колдър попаднал при разкопки на един надпис при Седаса, близо до Листра, датиращ от около 250 г. след Христа и разказващ за посвещаването от група мъже с ликаонски имена на една Хермесова статуя заедно със слънчев часовник. През 1926 г. същият учен, заедно с проф. У. Х. Бъклър, открил един каменен олтар близо до Листра, който бил посветен на “Слушателя на молитвите” (вероятно Зевс) и на Хермес.

Един добър паралел на фразата “главния говорител” (гр. “хо хегоуменос тоу логоу”; буквално: “водачът на словото”) се намира в “Египетските мистерии” на Ямблих, където Хермес се описва като “божеството, което е водач на речите” (гр. “теос хо тон логон хегемон”). Тука, по свой начин, тези непредубедени съвпадения покрепят пряко библейските твърдения.

Вече казахме нещо за значението на откритията на папирусните свитъци на новозаветните изследвания, когато обсъдихме някои ранни фрагменти на Писанието, открити между тях.4 Но те съвсем не изчерпват интереса, който представляват тези папирусни находки за нас. Едно от най-щастливите следствия на тези открития бе излизането наяве на голямо количество гръцки писания на папирусни парчета (или чирепи), писани от малограмотни хора, което даде възможност учените да се запознаят с онзи гръцки език, който е бил говорен от обикновените хора в Новозаветната епоха ­ във всеки случай в Египет.

Винаги е било признавано, че гръцкият език на Новия Завет е в много отношения по-различен от класическия език на големите гръцки писатели. Учените са се опитвали да обяснят особеностите на този “библейски гръцки език” по различни начини. Някои, подобно на Ричард Роут през 1863 г., предполагали, че това е бил някакъв нов “език на Св. Дух”, открит с цел да се изрази божествената истина. Разбира се, ние не отричаме, че Новият Завет ­ на какъвто и език да е писан, ­ може да бъде в известен смисъл “език на Св. Дух”, когато разглеждаме благовестието и божествената истина като поднесени нам на този език; но откриването на тези неграмотни писания в пясъците на Египет преобърнаха изцяло дотогавашните мнения на учените, защото се оказаха написани на гръцки език, който е твърде сходен с новозаветния. Фактически, гръцкият език на Новия Завет е много подобен на простонародния “койне”, или “ежедневен”, гръцки език на онова време; оказва се, че “езикът на Св. Дух” е бил езикът на обикновените хора ­ един урок, който заслужава нашето особено внимание.5

Към края на миналия и началото на сегашния век големи вълнения предизвика откритието на Б. П. Гренфел и А. С. Хънт на три папирусни фрагмента при Оксиринхус, съдържащи речи на Исуса, някои от които приличат много на Исусовите слова, които се срещат в Евангелията, но други нямат никакъв паралел. Откриването на неизвестни речи на Исуса само по себе си не е изненадващо; в ранната история на Църквата голяма част от тях сигурно са били широко разпространени и са се предавали от поколение на поколение. Оксиринхските папируси, които се датират не по-късно от 140 г. след Христа, не са били фрагменти на някое Евангелие, както папирусите, споменати в предходната глава. Те са образували част от колекции на изолирани речи, като всяка започва с думи като: “Исус каза”. Но дали въобще са автентични слова на Исуса, това е съмнително. Интересно е обаче, че някои от тях представят Исуса по такъв начин, както Той говори в Четвъртото Евангелие, въпреки че сходството е повече тематично, отколкото в стилно отношение.

През 1946 г. в Египет бе открита коптската версия на едно съчинение (съставено оригинално на гръцки език), озаглавено “Евангелието на Тома”, което съдържа 114 речи на Исуса, съчетани без повествувателна рамка. Между тях бяха открити и онези речи, които бяха вече известни от оксиринхските папируси. Тази колекция започва с думите:

“Тези са тайните думи, които живият Исус говори, а близнакът Юда Тома ги записа, и каза: “Който намери тълкуванието на тези думи, няма да вкуси смърт” (сравнете Йоан 8:51). Исус каза: “Нека онзи, който търси, не спира да търси, докато не намери, и когато намери, ще бъде развълнуван, а когато бъде развълнуван, ще се учуди и ще управлява над вселената”.

Отношението на тези речи към каноническата традиция трябва да бъде предмет на по-нататъшно изследване. Очевидно е, че някои от тях отразяват гностически възглед.

Гностическото “оцветяване” на това “Евангелие на Тома” не е учудващо, защото е открито с цяла библиотека от гностически текстове. Тези текстове, наречени “текстовете Наг-хаммади” по името на мястото, където са били открити (древният Хенобоскион, на западния бряг на Нил, на около 60 мили северно от Луксор), съдържат 48 трактата, събрани в 13 папирусни кодекса. Тези кодекси принадлежат към III-IV век след Христа, но гръцките оригинали са били съставени век-два по-рано. Те не ни помагат да разберем Новия Завет по-добре, макар да ни показват какво се е мислело за неговото значение от една значителна, макар и не ортодоксална група от хора през II в. Те ни показват още, че ортодоксалните църковници не са били единствените, които са приемали практически целия канон на Новозаветните Писания около средата на този век.

Вече бе споменато за близостта в мисълта и езика между кумранските документи и Евангелието от Йоан. Тези документи, излезли на бял свят през 1947 г., ни казват много за живота и вярата на едно юдейско общество, което се е развивало около 200 г. (около 130 г. преди Христа ­ 70 г. след Христа) и в някои аспекти прилича на първата християнска комуна. И двете общества са се считали за истинския остатък на Израел, подкрепяйки това твърдение с определено тълкувание на Стария Завет, и двете обясняват своята претенция с есхатологически понятия. Дали може да се установи пряк контакт между двете общества, е твърде съмнително. Така опитите, обещаващи най-малък успех, са се съсредоточавали около фигурата на Йоан Кръстител. Заедно с приликите между двете общества трябва да обърнем внимание и на някои радикални различия, като най-главното между тях е фактът, че в ранното християнство е доминирала неповторимостта на Исусовата Личност и дело, а също и съзнанието, че то се поддържа от Неговата сила на възкръснал Господ. Но тези открития започнаха да запълват някои бели петна в постановката на евангелския разказ и несъмнено ще продължават да осветляват новозаветните изследвания по вълнуващи и неочаквани начини.


1 Й о с и ф  Ф л а в и й, “Юдейската война”, V, 5. 2.

2 Пак там. VI, 2, 4.

3 Друго, но повредено копие, бе намерено в Ерусалим около 60 години по-късно; то е в Палестинския археологически музей в Ерусалим.

4 Вижте гл. II, т. 3.

5 Не трябва обаче да преувеличаваме това сходство между новозаветния гръцки език и простонародния език на папирусите, тъй като първият е по-литературен диалект. Ако цитираме проф. А. Д. Н о к, “всеки, който познава класическите гръцки автори и чете Новия Завет, а след това надникне в папирусите, се учудва на сходствата, които открива. Всеки обаче, който се запознава по-напред с папирусите и след това преминава към Павел, се учудва на разликите. Твърде много се преувеличава елементът на койне в Новия Завет”. Но, общо взето, горният извод е верен.

 


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница