Доводи за съществуването на ангелите



Дата14.01.2018
Размер327.24 Kb.

1 ГЛАВА


ДОВОДИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АНГЕЛИТЕ
Сигурно, никога не сте виждали ангели. Може би никой и от приятелите ви, също не ги е виждал. Вероятно, вие никога не сте виждали северния полюс, но и никога не сте се съмнявали, че някъде там, него го има, нали? Дори и шепата мъже, посетили полюса, не видели нищо друго, освен безкраен сняг. И вече никой не се съмнява в съществуването му.

Днес, живите хора, видели някога ангели, са много повече от тези, видели северния полюс. И тази книга е с разказите им.

Ангелите не са просто митични същества, нито психологична проекция на човешки емоции, хитроумни превъплъщения, въображаеми персонификации на определени добродетели, нито плод на нечие въображение. Не са и хора, които чрез прераждане са се придвижили на по-високо ниво. Те са действителни, сътворени същества, които съществуват в духовната реалност. Те се смеят, плачат, те обичат, участват в богослужения, а понякога се намесват в човешките дела.

В нашия свят съществуват много невидими и въпреки това, реални неща. Вземете едно от най-често срещаните вещества в природата – водата. Само във момента в който говорим, край вас, във въздуха невидими се носят литри вода. Променете малко температурата и налягането и същият този невидим газ ще се превърне в течност. Можете да я пиете, да плувате в нея и да плавате в нея с кораби. Променете още малко температурата и налягането и тя ще се превърне в твърдо вещество. Но когато водата е невидима, тя е не по-малко реално съществуваща, отколкото, когато е видима.

Сега се знае, че повечето от телата в нашата система са в много по-скрито състояние, отколкото водната пара.

Онези, които се съмняват в реалността на духовния свят, може би не знаят за едно от последните физични открития: по-голямата част от материята във Вселената е неосезаема – не просто невидима, но изцяло недоловима. Знаем, че тя е там, но не сме в състояние да я открием. Франк Уилчек обяснява:

Сред нерешените проблеми, един от на-загадъчните е явлението за веществата в скрито състояние. Има убедителни причини както теоретични, така и доказани с наблюдателни данни, за да можем да повярваме, че повечето от масата във Вселената е коренно различна от наблюдаваното до сега от астрономите. Плътността на Вселената като резултат от силата на претеглянето между две различни точки е поне десет пъти по-голяма от сумарната стойност от всички известни източници. Причината за да мислим по този начин е т.нар. скрита маса или “тъмна материя” (която в действителност не е тъмна, а прозрачна) и тя не може да представлява нито планети, нито газови облаци или което и да е нещо друго познато. Всъщност, тъмната материя по никакъв начин не може да е съвкупност от основните градивни елементи на обикновената материя – протони, неутрони и електрони.

Забележете огромното ни невежество: та ние дори не знаем от какво са направени и 90 % от нашата Вселена. Интелигентно е да допуснем, че има вероятност ангелите да са изградени от същата тази екзотична материя, от която са съставени веществата в скрито състояние. Може би и самото небе е съставено от същата тази невидима материя и съществува някъде около нас, но в друго измерение. Подобни хипотези не са вече метафизични измислици, днес те заемат определено място в съвременната физика.

Защо сме толкова склонни да се доверим на физиката? Много хора вярват в атомите и черните дупки, макар, че никой от тях не ги е виждал, те вярват в съществуването им, защото физиката го доказва с уравненията си.

Още една причина, която ни кара да вярваме във физиката е, че тази наука се базира върху експериментални доказателства. По същата причина, ние сме се опитали в тази книга да приведем доказателства за съществуването на ангелите, с които ви доказваме резултатите от експеримента на молитвата. Но тук се появява нов фактор. Вярата ни в истинността на физиката нищо не ни струва, докато вярата ни в свръхестественото е много скъпа, защото изисква промяна на живота. Ако Библията е права по отношение на ангелите, то тогава, тя ще е и права, относно въпросите за Бог, а също и за последния съд. И за небето. И за ада.

Хиляди хора са виждали ангели, а никой не е видял атомите или черните дупки. И тогава, защо има толкова много религиозни скептици?

Може би, защото човеците са склонни да игнорират вярата си, която струва толкова много.

Повечето от улегналите, високообразовани хора са склонни да повярват само в онова, което са видели или онова, което е преживял някой от познатите им. С други думи, ако това не се е случило никога с някой, когото познавам, то сигурно никога не може да се случи. И колкото е по-образован човека, толкова по-голяма е вероятността той да мисли по този начин.

Впечатляващ пример в подкрепа на казаното е изключителния писател Айзък Азимов. Авотр на 500 книги, с енциклопедични познания върху физичния свят, Айзимов не вярва в свръхестественото.

Макар, че самият Азимов е първият, който признава, че познава само съвсем малка част от известното ни като Вселена. И тъй като разискваме, нека споменем, че познанията му се простират върху една десета част от познаваемия свят (което е много общо казано). И не е ли тогава твърде вероятно, анегилте да съществуват в сферата извън обхвата на знанията на Азимов – някъде, в оставащите 90 %?

Факт е, че хората от типа на Азимов, като изхождат от определени предположения, стигат до там, че изцяло отричат този вид доказателства, изпълнили страниците на тази книга. Разбиранията им се филтрират от предположенията: видът доказателства, които дадено лице ще приеме се определят от културологичното му ниво. Оформи ли се веднъж верската система на дадена личност, то тогава, тя става склонна да игнорира доказателствата, които не се вместват в нея. Също както тя няма да си купи мебел, която няма да подхожда на всекидневната, а да си купи нова къща, само за да може новата мебел и всекидневната да си паснат, твърде скъпо е.

По същия начин се възприемат и новите идеи от повечето хора, които изискват сравнително голямо обновление на верската система. Ами, ако отнякъде се появят в подкрепа на новите идеи някакви завладяващи доказателства? Желаете ли да последвате истината, независимо какво ще ви струва това?

На тези страници ще намерите истински доказателства, че анеглите съществуват. Ако сте скептик, снабдете се със желание да повярвате, без да обръщате внимание на цената. Всеки, който желае да я плати ще открие, че семейството в което живее е много по-голямо, отколкото си е мислил, че има много непознати братя и сестри и има достатъчен простор за растеж.

Небето е по-голямо, отколкото можеш да видиш

Моретата са по-обширни, отколкото можеш да преплуваш

Слънцето свети по-силно, отколкото можеш да издържиш да го гледаш

Звездите са много по-многобройни, отколкото можеш да изброиш

Реколтата е по-голяма, отколкото можеш да посееш

Благодатта е повече, отколкото можеш да разбереш

Любовта е повече, отколкото можеш да познаеш.
За един истински скептик и най-истинно звучащите обяснения на очевидци, видели ангели са само психологически: “Видяното” съществува само в ума. Ангелите са просто халюционации. И всичко е най-вероятно механизъм на умствена защита, задействащ се срещу страха и стреса.

Два факта опровергават подобни предположения: Първо, могат да се наблюдават физични ефекти – спряна кола, чанта с покупки, оздравял човек, фургон. Второ – в някои случаи, ангелът е видян не от изложения на опасност разказвач, а от трето лице.

Сигурно през 1983 г. д-р и г-жа Дъги пътуват от Северна Калифорния към дома си край Лос Анджелис. Около 1 часа сутринта, бензинът им превършва, а току що са излезли от Оукланд. След като откриват отворена бензиностанция на запад от града, спират. А там, отпред стоят петима или шестима яки мъжаги, които си разговарят. Виждат новодошлите и започват да оглеждат кората им. Дъги обезпокоени, започват да се молят за закрила. Колата е заредена и служителят ги пита къде са се качили двамата военноморски. Това шокира Дъги, защото те не са качвали никого. Въпреки това, докато излязат на магистралата, не поглеждат към задната седалка. А когато се обръщат назад, там вече няма никой. Не им остава нищо друго, освен да благодарят на Бог за закрилата Му.

Ето още две подобни истории.

Миналото лято продавахме заедно с приятел религиозна литература в Югозападната част на Фреско, Калифорния. Много от заинтересувалите се от нея, пожелаха да ги посетим на другия ден. И тъй като партньорът ми, беше възпрепятстван, наложи се сам да ги посетя. На другия ден се обадих на двама от евентуалните купувачи и две продажби се осъществиха – едната на отложено плащане, а другата в брой и при това за голям комплект от книги. Плащането в брой бе вечерта и аз паркирах колата си пред блока, в близост до къщата на клиентката ми. Щом излязох от къщата видях близо до колата ми някоблко субекта. Изпитах “приятното” чувство, че те чакат мен, затова погледнах в двете посоки на улицата – нагоре и надолу, за да видя дали няма други хора, но тя беше пуста.

Спрях се, с кратка молитва помолих за небесна защита и веднага почувствах мир.

Когато се отправих към колата ми, за д мен някой ми каза: “Ще вървя заедно с теб до колата”. Сепнах се, защото наоколо не бях забелязал никой. Тримата мъже не бяха се отделяли от колата. Единият от тях носеше превързана на верига дървена бухалка.

Отключих колата, влязох вътре и запалих мотора. Потърсих непознатия, за да му благодаря, но той никъде не се виждаше. Подкарах колата направо, завих и се върнах обратно. Нямаше го. Благодарих на Господ за закрилата Му и за непознатия, отнесъл се приятелски с мен.

Трябваше да посетя още един клиент, но тъй като вече се беше стъмнило, си помислих, че ще е най-добре да го посетя утре сутринта.

На другия ден се обадих на следващата ми клиентка и продадох същия комплект от книги. При нея ме бе изпратила жената, на която бях продал същия предишната вечер. Новата ми клиентка живееше на една и съща улица с приятелката си, недалеч от мястото, където предишната вечер бях паркирал. Предишната ми клиентка беше предупредила приятелката си, че ще я посетя и затова тя ме очаквала същата онази вечер, застанала на прозореца и видяла как тръгвам към колата си. Забелязала тримата мъже и като знаела, че те не са там за добро, започнала да се моли за мен. Видяла как, когато съм излизал от къщата, някой тръгнал с мен. Видяла как преди да потегля, на задната седалка, седнал някакъв мъж.

Единствено можах да заключа, че същата тази вечер, ме бе пазил моя ангел и поради някаква причина, на тази жена й бе позволено да види всичките подробности.


  • Джими Хардуик

В пет часа сутринта ме събужда звън на входната врата. Хубаво е да се помоля. Затова ставам от леглото и почвам: “Мили Боже” – моля се аз – “страхувам се да живея тук в този град, нуждая се от закрилата, която само Ти можеш да ми дадеш. Знам, че изпращаш ангели при тези, които те обичат. Днес мога да се възползвам от този вид закрила. И ако нямаш нищо напротив, изпрати ми два ангела.”

Много скоро вече съм на улицата на Белиз. Насочвам се към ресторанта, за да закуся, а хората наоколо се отдръпват назад и се взират в мен. Избирам си маса и един непознат сяда до мен на, същата маса. Представя се като Тимоти и ме моли да му купя чаша кафе. Поръчвам му я и започваме да разговаряме. Не след дълго, той ме поглежда настоятелно и пита: “А кои са онези двамата, които бяха с теб днес сутринта?”

Почти се задавям с портокаловия сок: “Днес сутринта си ме видял с двама мъже?”

“Да” – отвръща той. “И кои са те?”

“Тим” – питам аз – “сигурен ли си, че си видял точно мен?”

“Да, ти беше” – отговаря той, малко ядосан, че отбягвам въпроса му. “Видях да вървиш по улицата с още двама мъже. Някой от тях да не е баща ти?”

Поколебавам се за миг: “Никой от двамата не ми е баща.”

Изглежда Тим се задоволява с този отговор, защото не ме пита нищо повече. А аз привършвам закуската си и се чудя дали въпросните мъже не са изпратени от моя Баща – моя Небесен Баща. Рано сутринта, когато се помолих за закрила, бях уверен, че Бог ще ме закриля. И защо се изненадах тогава, че Бог ми отговори точно по същия начин по който го бях помолил.

След като свършвам със закуската, се връщам на улиците на Белиз сити. И вече изпълнен с мир, а не със страх. Гледам всичките тези взрени празни лица и се питам: “Един човек ли виждат или трима?”



  • Дейвид Джордж

И в този момент точно бръсначът на Оукам влиза в употреба. Бърз разрез с това средство на логиката. Ще ни предпази от безсмислено умножаване на простички теории. Най-простото обяснение на всичките останали теории в тази книга е традиционно.

Обаче, да бъдем честни, традиционната гледна точка повдига въпроси, на които е трудно да се отговори. Една от най-трудните от тях е “Защо те се случват толкова рядко?” Защото на всеки един разказ с чудо, споменат в тази книга, има поне 100 примера, в които Бог е предпочел да не се намесва. Защо?

Много пъти в книгата ще се връщаме на този въпрос. Никой не може да даде изчерпателен отговор. Можем да се досетим за някои от причините.

Представете си, че сте главният изпълнителен директор в голяма корпорация и вашият син работи на същото място, като длъжността му е да обработва кореспонденцията. И докато той работи в тази джунгла, понякога изпада в беда. Винаги, когато е в затруднение ще ви моли да дърпате конците и да му решавате проблемите. Същите тези проблеми, които той би разрешил сам, ако се понапъне малко. Какво ще направите?

Ще го избавяте ли от всяко затруднение, ще му помагате ли, когато всъщност си използвате връзките, за да може той да получи каквото си поиска? Ще стане ли така находчив, отговорен син, на когото един ден ще може да му се гласува доверие, за да ръководи фирмата?

Една от причините тогава, поради която Бог не спасява децата си от всяка беда, е че нуждата ни от израстване е по-голяма, отколкото нуждата ни от закрила. Едно средно количество страдания ни калява. Всъщност, болката е понякога духовно израстване по “късата процедура”, чрез нея тръгваме по Божия кратък път.

Работата на ангелът хранител не е да премахва всички неприятности от живота ни, но да ни закриля от духовните опасности, от духовните беди. Това може да означава, че от време на време Бог може да допусне да усещаме физическа болка, докато заякнем дотолкова, че да я понасяме. А нали и слугата не е нещо повече от господаря си. Когато Исус помоли Баща си да Го спаси от кръста, единственото нещо, което Бог му отговори бе изпращането на ангел, който да го укрепи. Лука 22:42,43. Голямата част от споманетите в Библията най-велики светии, не са били избавяни от страдание и смърт.

Като добър родител, Бог не винаги предпазва децата си от последиците от постъпките им, нито ги избавя от неудобства. Бързото израстване, обикновено не е най-доброто. Бог е много повече заинтересуван от бъдещата ни слава, отколкото от настоящото ни удобство.

Разбира се, не отговорихме изчерпателно на въпроса. Защо чудесата са рядкост, а страданието се среща толкова често е може би най-големият философски проблем. Защо Бог мълчи? Намирам, че следната аналогия помага да разберем тази загадка.

Някога психолози направили днес вече известен опит, в който доброволци - субекти, незапознати с протичането на експеримента упражняват електрически шок върху лице, седящо от противоположната страна зад стъклена стена. Човекът за когото се е мислило, че е изпаднал в шок, бил само добър актьор, който се преструвал, че изпитва болка и показвал гримаси, издавал звуци и т.н. Незапознатите с експеримента субекти управлявали лост, с който нанасяли шокове от меки до “изключително болезнени и опасни”. В края на опитите, всички субекти били помолени да увеличат силата на причинената болка до максимум. Всички с малки изключения го направили.

В друг експеримент, субектите били помолени да посочат измежду няколко сламки най-дългата. Субектите били в стая с хора, неучастващи в експеримента. Незапознатите с условията на опита субекти, не знаели, че въпросните други присъстващи в стаята били инструктирани да дават грешен отговор, въпреки, че верният отговор бил очевиден, повечето от субектите не могли да устоят на големия натиск от страна на околните и дали грешен отговор.

Когато посочихме тези примери, целта ни бе, не да обсъждаме психологическите им заключения, но да подчертаем аналогията между тях и рисковата ситуация, в която живее човечеството днес.

Нека да коментираме два от изводите им.

Първо, без съмнение мнозина от участниците са си мислили: Тук нещо не е съвсем наред. Необичайността на експеримента въпроси, които останали без отговор, докато не била открита тайната на опитите.

Второ, само малка част от участниците в експеримента били способни да устоят и да направят “правилното”. Библията рисува Бог като личност, Който понякога провежда подобен експеримент. Но в по-малък мащаб. Например 2 Коринтяни 32:31 казва, че когато пратеници дошли до цар Езекия, Бог го оставил да действа свободно, за да го провери. Подобни експерименти са споменати също и в Изход 14:6, Второзаконие 8:2, Съдии 2:22 и 3:1-4, 1 Царе 22:19-23 и най-вече книгата Йов.

Бихме искали да ви наведем на мисълта, че ние, подобно на древния Йов, участваме във внушителен по размерите си, прилаган от Сатана, но допуснат от Бог експеримент. Заради доброто на невидимите цивилизации, тази земя се е превърнала в космическа лаборатория. Както е в случая на Йов, не са ни казани всичките факти – това е необходимо условие за успеха на експеримента, както е и в съвременните двойно слепи експерименти.

Това, че нашият свят е “странен” се дължи на изкуствените конструкции на експеримента. Подобно на споменатия вече опит да правиш “правилното” е необичайно и изисква да си в определена степен устойчив под натиска на правилата.

Освен в първите две забележителни глави на книгата Йов на Стария завет (които можете да прочетете, ако ви интересува какво става зад завесата на нашия свят), има няколко пасажа в Новия завет, които подкрепят идеята, че всички сме участници във внушителен експеримент, от чиито резултати са заинтересовани ангелите:

“Защото ми се струва, че Бог ни е поставил на показ апостоли в края на процесията, като хора осъдени да умрат на арената. Пред цялата Вселена изнесохме спектакъл както пред хора, така и пред ангели.” 1 Кор. 4:9.

“Той възнамеряваше сега чрез църквата разнообразната мъдрост на Бога да стане известна на управляващите и на властите в небесното царство” – Ефесяни 3:10.

Святите ангели в Божия план за нашата планета са ученици, които ни наблюдават с дълбок интерес. “Дори ангелите” – пише Петър – “копнеят да проникнат в тези неща” – 1 Петрово 1 :12. Колкото и невероятно да ни изглежда, ангелите могат да понаучат нещо и от нас.

Това дава отчасти отговор на най-големия философски въпрос на всички времена: “Защо един Бог, който е едновременно и добър и всемогъщ, допуска злото?” Отговорът е: “Това е само временно, това е така, само защото сме в лабораторията. Ще научим всичко, щом експеримента свърши. Тогава всичко ще се изясни. Ако тук нещо не е съвсем наред, то си има причина. И тъй като Бог не налага злото, Той само го толерира, поради някакво най-голямо добро, което днес ни е само частично разкрито.

За сега трябва да се задоволим с доверие към Директора на лабораторията. Той няма да позволи анеглите му да се намесват много често в човешките дела, защото това само би изложило на риск експеримента. И все пак, от време на време, Той си позволява това, само и само за да разберем, че То е тук, че ни наблюдава.

Изглежда, че един от въпросите, които поражда този велик експеримент и на които трябва да се отговори е свързан със същността на любовта и лоялността. Божиите творения ще Го обичат ли, заради Самия Него, независимо от дадените им блага или ще му служат само заради благословения.

Това налага чудесата да се разпределят икономично. В края на краищата, ако да станеш християнин предполага автоматична защита от всякакво зло, тогава какво ще последва? Няма ли да възприемаме Бог като даденост? Нима целият свят няма да стане християнски не от любов към Него Самия, а от любов към силата Му?

Чудесата са неуловими. В Библията са докладвани около 40 разпределени в обхвата на няколко хиляди години. Дори и тези чудеса са се случвали рядко. Има тенденция да са събрани около големите събития на историята на спасението и са свързани с определени пророци – Моисей и последователят му Исус, Исус и 12-те му апостоли.

Но дори и тези 12 апостола не са могли винаги да правят чудеса. В писмата на Павел към Римляните и Коринтяните той им напомня за знаменията и чудесата, които той е извършил пред тях, като белег за апостолският му авторитет (Римляни 15:19, 2 Кор. 12:12). Но, когато пише 2 Тимотеево послание, последната си книга, не е могъл да излекува дори собствения си съработник Трофим, когото оставя болен (2 Тим. 4:20).

За истинските чудеса, е характерно, че се случват в примитивни общества, където се проявява силата на сатана и където Бог поставя начало на делото си. В такива случаи са нужни чудесата, за да ес постави и началото на вярата. Щом работата започне, и вярата на новоповявалите израсне, чудесата изчезват. Децата трябва да изградят вярата си на базата на свидетелствата на бащите.

Самият Исус – човекът, извършил най-много чудеса изглежда, че ги омаловажава. На съмняващият се Тома, той каза: “Блажени са онези, които не са видели и са повярвали” – Йоан 20:29. За Исус, хората, които искат чудаса са зли и фалшиви (Йоан 10:41,42). Той учеше, че дори фалшивите пророци могат да правят истински чудеса (Мат. 7:15-23).

Библията изяснява, че чудесата не са съществената изява на праведността и святостта, като илюстрира тази позиция със сравнението между Йоан Кръстител и Юда. Йоан Кръстител не направи нито едно чудо (Йоан 10:41-42), а Исус с респект каза за него, че е “много повече от пророк” (Матей 11:9) и добави “между родените от жени, никога никой не се е издигал по-голям от Йоан Кръстител”. От друга страна, на Юда му бе дадена власт да изгонва всички демони и да лекува болести заедно с останалите от апостолите (Лука 19:1). Въпреки, че чудесата, които той е направил били истински подарък, Исус го нарекъл дявол и “обречен на унищожение” (Йоан 17:12). Распутин, монахът, причинил изключително много злини в последните дни на Руската монархия, бил страшно известен с чудесата си.

С други думи, чудесата, могат да са опасни и нищо да не доказват. Могат да бъдат използвани и от двете страни.

Но всеки човек трябва да внимава, за да е в състояние да различи доброто от злото. Не желаем да благоприятстваме за поддържането и разпространението на градските легенди.

Градските легенди, представляват сензационни истории, които просъществуват известно време и придобиват широко разпространение. Християнските градски легенди имат тенденцията да предлагат чудодейна подкрепа на дадена тема, течение или вяра. Една от най-дълго просъществувалите от тях е и десетилетната история за изчезващият стопаджия.

Един човек си пътува по пътя. Той предлага на появилия се стопаджия, да го закара, който от своя страна му казва, че Исус скоро ще дойде. Неочаквано, от движещото се превозно средство, стопаджията изчезва. Шофьорът спира в близкия полицейски участък и разказва историята си, където му отговарят, че в същия ден, други седем шофьори са им разказали същото.

Тази история няколко пъти обикаля земята. Но никой никога не е успял да открие автора й. Винаги била разказвана “от приятел на приятел”. И така, докато някой някога не посочи времето, мястото и участника, тя ще продължи да бъде легенда.

Опитахме се да не включваме подобни истории. Повечето от разказите в тази книга са в първо лице, разказани от този, който ги е преживял. Дори разказите в трето лице, дойдоха при нас в първо, но ние ги адаптирахме в трето, за стилистично разнообразие. На няколко места, представихме истории, в които авторът им описва преживяното на свой приятел, посочен по име. Като цяло, избягвахме разказите “втора ръка”.

За няколко години, радио “Гласът на пророчеството” излъчи средно на година около един цикъл за ангелите. От 1990 г. поканихме чрез ефира, слушателите ни да ни напишат преживяванията, свързани с ангелите, като посочихме, че можем да използваме някои от тях – да ги пуснем в ефир или да ги отпечатаме в настоящата книга. На всяко едно от писмата, цитирани тук, получихме две или три други, които не можахме да използваме. Писмата в тази книга са минали през малка редакция от граматическа гледна точка и от гледна точка на подбора на фрази. В никакъв случай не сме възнамерявали да променяме мисълта. Дължим огромна благодарност на авторите, били така любезни да ни разрешат да използваме техните разкази.

Надяваме се, че ангелите, които вероятно внимателно ни наблюдават, няма да се разочароват от това, което разказахме за тях и от това, че читателят може би ще бъде доведен до Този, на Когото те неуморимо служат.
ВТОРА ГЛАВА

СЯНКАТА НА КРИЛЕТЕ МУ

Имах щастието веднъж да видя ангел в спалнята ми. Една нощ, трябваше да се грижа за децата в един дом. Почувствах, че някой ме гали нежно с любов и си помислих, че е някое от децата. Докато попитах кой е, не си отворих очите и тъй като не получих отговор го направих, за да видя, че там, до леглото ми, стоеше красив ангел. Спомням си, че крилата му стигаха до колената. В този момент, ангелът, изчезна от погледа ми.


  • Руби Аткин, Минесота.

Имат ли ангелите криле?

Когато Бог възложи на Моисей да бъде направен златен трон върху ковчега, съхраняващ копието на неговия свят закон, му каза да постави върху ковчега и два херувима (ангели) обърнати с лице един към друг. Когато Соломон построи храма си, в Светая Светих той постави двата херувима върху ковчега на завета с разперени крила (виж 1 Царе 6:27, 8:6, 7:1; 1 Лет. 28:18; 2 Лет. 3:13, 5:7,8).

Серафимите, които Исая вижда във видение, имат шест крила (Исая 6:2), докато Езекил, в първа глава на книгата си, описва с подробности вид славни “живи същества”, които имат четири крила. В десета глава те са описани по-детайлно и са наречени херувими (херувим е българският еквивалент на еврейското “cherubim” – херувим, на еврейски, множественото число на съществителното се получава чрез прибавяне на наставката –им). Откр. 4:8 разказва за четири живи същества, с шест криле с очи (може би, подобни на паунови пера), които стоят около Божият трон и викат “Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, който бе, е и ще бъде!”

Обаче, никъде в Библията не се казва, че ангелите имат крила. Винаги се появяват във форма на хора. Само херувимите и серафимите имат крила. А те, се смятат за вид ангели.

В Писанието се споменава, че Бог също притежава крила, но фразите, Които го описват като Личност с крила, обикновено са употребени метафорично, също както е употребен израза “крилата на вятъра” (Пс.18:10) или “крилата на зората” (Пс.139:9).

Изглежда, че в действителност Божиите крила са по-скоро средство за успокоение, постигане на душевен комфорт и закрила, отколкото средство за летене; те са нещо, под което децата му могат да намерят убежище.

Покажи милост към мен, о, Господи, защото в Теб душата ми намира убежище. Ще се приютя под защитата на крилата Ти, докато нещастието премине.

Вие сами сте видели… как ви носих на орлови крила и ви донесох при Себе Си. (Изх. 19:4).

Това е може би предназначението на ангелските крила, защото в нашето съвремие, крилати ангели се явяват на тези, които се нуждаят от утеха и окуражение. Ето разказите на четирима, видели крилата на ангелите и разбрали какво трябва да е чувствал псалмиста, като е казал: “Защото Ти си моята помощ, аз пея защитен от крилете ти” (Пс.63:7).

Кони П., от Винита Оклахома, се подготвя за кръщение и я обзема радост, когато нови прозрения изпълват ума и сърцето й. С дълбока любов към Бога се кръщава.

И тогава Сатана се погрижва всеки ден да я разяжда огромен проблем. Съпругът й, алкохолик, с горчивина се противопоставя на новата посока, която е взела живота на Кони. Не на шега се старае да отдалечи децата от Бога. Изпада в емоционален стрес и с всеки изминат ден, положението в дома им става все по-лошо. Една вечер, когато Кони задрямва, неочаквано я събужда нещо. Тук, в ъгъла на спалнята й, стои най-красивото същество, което някога е виждала. Бледосинкаво на цвят е. Кони още не е учила за ангели и даже не си е помислила че те притежават истински крила. Вижда фигура от раменете до кръста. Робата му се стеле на долу на вълни от неговата страна и от присвитата му ръка.

С внушителни размери е. Кони може да види едно крило, а то е толкова огромно, и изглежда изключително мощно. На вид е като крило на птица, покрито с пера. Сравнено с тялото, крилото е огромно по размер. Кони пише:

Имах честа да го наблюдавам приблизително 4-6 секунди. Не знаех, но вярвах, че това е моят ангел. Но дори и да беше някой друг ангел, знам, че Бог ми даде да го видя, за да ме успокои и укрепи. Преживееш ли веднъж подобна привилегия, Бог става за теб наистина реален, а не просто абстракция.

Роберта З., от Нюфилд, Мейн, е уволнена и обезкуражена. Тя пише:

Повече от десет години се грижех сама за децата си. Понякога всичко вървеше наред, но понякога бе просто ужасно. За нещастие, пътя си вървях сама, без ничия подкрепа, защото живеех в свят, където приятелите ти са твърде заети, за да те изслушат.

И ето, до днес издържам семейството си повече от година, само със 150 $ на седмица, като се опитвах да намеря изход от тази ситуация.

Изтощих се много. Изморих се. Изгубих надежда. Просто загубих надежда във всички и във всичко. Като християнка се облегнах на вярата си, но дори и Божието слово не можеше да ме спре от упадъка.

Този Ден на загиналите във войната, бе както много други и аз се борих да оцелея преди празника. Доколкото можеха, ми помогнаха няколко близки приятели и аз се почувствах по-добре. Когато празникът привършваше, едно от децата ми, претърпя злополука и затова трябваше да отидем до болницата. В полунощ тръгнахме за вкъщи.

Като шофирах си спомних колко често бях изминавала този път преди. В ума си чух да ми говори нежен глас, който ми каза, че мога да се гордея много с постигнатото от мен и че мнозина едва ли биха се справили, дори при помощта на някой родител.

Погледнах детето си, което лежеше и почувствах безкрайна любов и мир. Противоположно на безнадеждността, обзела ме в края на уикенда, сега вече се чувствах много щастлива и сигурна, че ми предстои по-светло бъдеще. А това, което преживях следващите пет минути ми обясни от къде дойде усещането за мир.

Около три минути преди да стигнем до дома, наближихме завой и неочаквано отпред и отстрани в прозорците на колата, видях покрити с бели пера крила. Веднага си помислих, че е някоя птица, но бе тъмно като в рог и наоколо нямаше бели птици или поне такива, чиито крила да са с подобни размери.

Свих рамене и продължих пътя си. Няколко секунди по-късно отново видях крилата и успях да видя бяла, светеща маса, която лежеше на около фут над предния капак. Някъде, дълбоко в себе си, знаех, че това не е птица, а ангел. Развълнувах се и ме обзе страх. И все още се питах дали детето ми бе видяло нещо.

После, когато изминах 75 фута, съществото отново се появи. Намалих скоростта, за да завия, а ярката светеща бяла фигура, кръжеше във въздуха над колата, като крилата й ясно се виждаха в страничните прозорци. Никога не съм си представяла толкова съвършени, толкова огромни и толкова бели крила. Те изчезнаха и аз изминах още 50 фута. Нищо не казах на детето, което седеше тихо.

Но тогава то ме попита: “Мамо, над колата лети огромна бяла птица. Това гигантски орел ли е? Или нещо друго?” Точно тогава, страшно се зарадвах на думите му, защото знаех, че всичко, което бях видяла е истина. Обърнах се кам сина ми, като го попитах какво е видял. Той не успял да види птицата, а само големите й бели, излъчващи светлина крила над колата. И не можеше да си представи какво друго, освен гигантски орел или друга огромна птица, можеше да бъде това.

Преди тази случка, чувствах, че само главата си мога да държа над водата, в която бях нагазила и в която бавно потъвах. А сега вече усещах, че ми се дава спасителен сал и гребла. Колкото и да съм вярвала винаги, че не съм сама в борбата, вече имах доказателство. Знам, че има един ангел, който ми помага да премина през трудностите и има един Бог, който наистина се грижи.

Не винаги, когато се появяват ангелите, те имат крила. Понякога те се придвижват по други начини. Когато Труман Е. от Сюърт, Небраска е съвсем млад християнин прочита книга за ангелите, която го очарова. Той пише:

След като прочетох тази книга, си помислих, че е страхотно да видиш наистина ангел.

По това време работното ми място бе на 24 мили от родния ми град в Небраска. И тези мили, които всеки ден изминавах шофирайки, ми даваха възможност да разсъждавам, като съм сам с Бога.

И таза въпросна утрин, когато на изток слънцето се появяваше на хоризонта, си помислих: “Няма ли да е чудесно да срещна някой ангел?” После преминах към утринната ми молитва. Благодарих на Бог,че е бил толкова добър с мен и му споменах, че бих искал да видя ангел. Едва изрекох последните думи и погледнах към десния преден калник на колата ми. И там, на калника, въпреки, че се движихме с 5 мили в час, стоеше една огромна фигура. Не, той наистина нямаше крила, но аз въобще не се усъмних, че Бог е изпратил този ангел за мен. Знам, че Бог изпраща неговите ангели тук, на планетата Земя, за да се грижат за нас.

Повечето от разказите в тази книга са за ангели, които нямат крила. Но ето още един в който те имат. Бевърли М. От Дикенсън сентър, Ню Йорк, една нощ има поръчка да отиде до Сейнт Регис Фолс. На път за вкъщи, почувствала, че трябва да посети една жена. Бевърли звъни няколко пъти на вратата, докато й отворят. Двете жени прекарват час в приятен разговор. Домакинята е напуснала поради някакви причини църквата. Разговорът им е върху различни теми и Бевърли специално споменава за службата на ангелите, за многобройните й малки бягства от Бога и че чувства силно как той е изпращал ангели да я закрилят и предпазват от беди и опасности. Всъщност, Бевърли през последните няколко седмици кара колата си с повредени спирачки и преди да напусне домакинята си, в молитва се обръща към Бог да я пази. Важно е да отбележим тук, че никога не трябва да проявяваме самонадеяност, като очакваме Бог да ни пази от собствената ни мързеливост и глупост. Но, както и да е, Той понякога постъпва и по този начин. Може би, защото Бевърли изпълняваше мисия на милост, затова Бог я закриляше.

Преди да си замине, тя пита жената дали могат да се помолят заедно. Домакинята отвръща: “О, да, разбира се, моля направете го!” Те заедно колиничат и Бевърли се помолва.

Когато жената отваря очи, надолу по бузите й се стичат сълзи. Тя обяснява: “Бевърли, тази нощ, тук те изпрати Бог. Бях загубила кураж и се чувствах много депресирана. Продължавай да се молиш за мен. Не се отказвай.”

Бевърли я увери, че сигурно ще продължи да се моли и й каза, че просто знае как един ден ще я види да влиза в църквата.

Тогава Бевърли потегли по пътя кам вкъщи. Навън е тъмно, но сърцето й пее, както човек обикновено се чувства, щом е помогнал на някого в нужда. Пее си песента: “Сигурно присъствието на Господа е на това място”. Песента продължава “Мога да чуя шума на ангелските крила”. Когато слиза надолу по стръмния склон, внезапно чува пляскането на две крила едно в друго. За безкрайно учудване, над капака на двигателя й, тя вижда да се разстилат много надалеч най-големите крила, които въобще някога е виждала. Чисто бели са!

Моментално изрича високо на глас: “Исусе, това ли е моят ангел?”

После долавя тих шепот: “Изпратих твоя ангел, за да те пази”. И след няколко секунди по-късно само, ангелът си заминава, обаче по целия път към дома, сърцето на Бевърли пее.

През останалите дни на седмицата, Бевърли кара без проблеми колата си. В събота вечер, съпругът й, механик по професия преглежда колата в гаража, за да оправи спирачките и когато маха първото колело, на пода се изсипват купчина счупени парчета.

Бевърли казва, че преживяването й дава нов смисъл на думите на Пс.91:4,10: “С перата си ще те покрие и под крилата Му ще намериш закрила… Никакво зло няма да те сполети.

Да, понякога ангелите се появяват без крила, но облечени в бели роби. Както ангелът, появил се в празния гроб на Исус, споменат в Марко 16:5.

През октомври 1991 година, г-жа Леона А. От Батъл Гранд, Вашингтон, се тревожи силно над личните си проблеми. Те я обеспокояват до такава степен, че тя започва да страда частично от безсъние. Една вечер, започва да се моли по-настойчиво от обикновено, да няма последици от грешката, която е направила: “Наистина се нуждая от помощта ти, Господи, не мога да се справя сама. Моля те, помогни ми в работата.” Тази нощ, след като поспа около час, се събужда около 12,30 часа през нощта. Обръща се в леглото с лице към стената. Стаята е тъмна. Но скоро вижда до леглото си красиво същество, облечено в бяла роба с протегната от свивката на дрехата му надолу ръка. Всичко, което успяла да различи било наведената от кръста част на тялото му, на равнището на леглото й. В очудването си казва: “О, Господи, благодаря, че беше с мен. Знам, че Ти ще ми помогнеш”.

После чува две силни потропвания отстрани на къщата. Извиква: “Какво става навън” и добавя : “благодаря ти Господи, че беше с мен и ме пазеше”.

Съвсем скоро след това, съществото се вдига над тавана и си заминава. А Леона има чудесен мир, а проблема й се разрешава. Тя пише: “Нуждаех се да бъда окуражена по този начин, защото това ми помогна да разбера, че Бог действително се грижи за нас и Той ме научи видимо, че винаги е близо до нас.”

Изглежда, че децата по-често от възрастните виждат ангелски крила. Труди Х., от Уейн, Мичиган е само на осем години, когато една нощ, завита в леглото си, вижда ангел. Нейната стая е на последния етаж в стара къща. А, когато камината била запалвана, издавала такива странни скрибуцащи звуци, че Труди не можела да заспи от страх, тъй като си мислела, че под леглото й живее призрак.

И затова един ден, тя прави това, което всяко малко момиченце и момченце правят, щом се страхуват – моли се на Исус:

“Веднага на минутата, от тавана, на пода ми слезе един ангел. Сигурно беше поне седем фута висок, с много широки рамене и голямо лице. Носеше бяла роба със златен пояс около кръста. От него се излъчваше сияние, което освети цялата стая. Нищо не ми каза. Аз само го погледнах и веднага ме обзе мир. После се обърнах на другата страна и веднага заспах.”

С крила или роби, в дънки или работнически дрехи – ангелите винаги са облечени подходящо за случая и за ситуацията. А изглежда наранените лица ги привличат като магнит и са причина да се обличат в най-хубавите и официални дрехи.

През 1957 година, Скей Х., открива, че лежи в болницата Перадайс Вали хоспитъл в Сан Диего:

Чух семейството ми и докторът да се изразяват загрижено за моето оздравяване. Когато се помолих така, както само едно дванадесет-годишно дете може да се моли, ми бе внушено да си отворя очите. Там, до долния край на леглото, стоеше красив мъж в бяла роба. Той ми каза да не се тревожа повече, защото Исус е чул молитвите ми и вече почти ме е излекувал. Това ми даде мир, но дълго време не можех с никого да споделя случката, защото бях много болна и не можех да говоря. Дори и до този момент, все още се удивявам, че Исус, който управлява цялата Вселена, намира време да се погрижи за едно дванадесет – годишно момиче.

И така, защо понякога, когато ангелите, появили се пред нас, имат крила? Може би, защото така могат да ни ги дадат на нас. Те копнеят да окрилят нашия дух, така че да се издигнем над тревогите и грижите от ежедневието.

Повечето пъти, ангелите, явили се на мъже и жени много повече приличат на изискани господа, отколкото на ангели.

Как тогава, можете да проверите някого, за когото се съмнявате че е истински ангел, дали наистина е такъв?

И ако някога, срещнете някого, който много ви прилича на ангел и сте запазили присъствие на духа, то тогава първо, никога не допускайте той да се скрие от погледа ви. Така, той няма да може да изчезне зад гърба ви. Второ, защо да не си направите мъничка “благочестива” шега. Започнете да възхвалявате високо Бога, като например рецитирате или пеете доксикологията:

Хвалете Бог, от Когото се изливат всичките благословения.

Хвалете Го тук, долу, всички творения.

Хвалете го вие, горе, небесни същества.

Хвалете Отец, Син и Светия Дух.

Наблюдавайте и вижте как ще реагира въпросната личност. Смътно подозираме, че никога ангелите няма просто така да пропуснат и да не обърнат внимание, че някъде се слави Бог. Не, те ще се присъединят към нас. Сигурно си мислите че те, трябва да се отчетат. Те просто не могат да спрат да го хвалят. И кой знае, може да ви се отдаде възможност да чуете и хора!

ТРЕТА ГЛАВА

ТЕ, КОИТО УТЕШАВАТ

Исус е Господ.

На 66 години съм. Да, вярвам м съществуването на ангелите. Случиха ми се няколко странни неща. Ще ви разкажа за едно от тях.

Живеем на първия етаж на стара къща, която е почти пред срутване. Веднъж се разболях и не можех да работя. Нямах храна. Нито пари. Нито купони за храна. Никога не мога да искам помощ. Срамувам се. Но една сутрин, когато всички бяха излезли, останах сам, а вратата на коридора бе отворена. Моето легло бе до вратата.

Неочаквано край леглото ми мина някакъв мъж, който носеше кутия храна. Къщата е със старо дървено стълбище. Без килим. Можеш да чуеш всеки, който се качва или слиза по нея. Но този път, нищо не бях чул. Мъжът мина покрай мен. Не проговори и дори не ме погледна. Остави кутията на масата и се запъти към вратата. Все още не бе отронил и думичка и не бе ме погледнал. Вече стоеше на вратата.

“Благодаря. Но кой сте вие?” – казах аз.

Тогава той обърна глава към мен и каза: “Аз съм ангел на Господа”. Скочих от леглото. Той моментално изчезна. Но никой не слезе по стълбите. Никой не отвори външната врата. А аз бях в коридора. Първоначално това ме разтърси. Подобно на светлинаа, той беше изчезнал, а аз бях оздравял. Слава на Бога! Не е ли чудесен Исус?!



  • Ръфъс М., Индеанополис, Индиана.

През лятото на 1987 г., съпругът ми, аз и четирите ни малки деца, на възраст от една до пет години, пътувахме от Орегон до Арканзас за да посетим майка ми. Бяхме си взели всичките пари, а те не бяха много - съпругът ми беше в болнични през изминалия месец.

След четиридневно пътуване, в полунощ, спряхме на паркинг в Оклахома сити, на около една пресечка до мини маркет. Съпругът ми бе изморен, затова аз и децата постлахме одеяло отвън до колата и седнахме на него, докато той си почиваше. Децата бяха неспокойни и гладни. Порових в джобовете си и открих пари, достатъчни за малко пакетче понички. Бързо тръгнах към магазина, а децата останаха да лежат сами. И аз се молех Бог да бди над тях.

Когато се върнах и седнах до тях, обърнах се назад и видях, че до нас стои някакъв мъж. Трябва да съм изглеждала уплашена, но имах мир. Той попита дали може да даде малко мляко на децата и аз му отговорих положително. Не видях дали влиза в магазина, защото бебето плачеше. След няколко минути той се върна. В торбичката, която ни подаде имаше мляко, чашки и голям пакет понички. Бебето се разплака по-силно и аз се наведох, за да го успокоя. Щом вдигнах поглед нагоре, за да му благодаря, никъде не го видях. Нямаше къде да отиде. Ние бяхме на открит паркинг. Благодарих на Исус, че се грижеше за нас.



  • г-жа Стийв Р., Джеферсън, Орегон.

“Ние служим на Бог с нежно сърце, който е Отец на състраданието и Бог на всяка утеха, Който ни успокоява във всичките ни беди” – 2 Кор. 1:3,4. Забележете как нежно Исая описва този Божествен утешител:

“Успокойте, успокойте людете Ми, казва вашия Бог.

Викайте от радост, о, небеса, ликувай, о, земя, запейте песен, о, планини.

Защото Господ успокоява людете си и състрадава на наранените.”

“Аз, даже Аз Съм, Който ви успокоява. А какво сте вие, дето плашите смъртните хора, човешките синове, какво други сте, освен трева?”

“Във всичките им скърби, Той също бе наскърбен. И ангелът на Неговото присъствие ги спаси. В Своята любов и милост Той ги освободи, Той ги вдигна и ги носи през всичките дни на древността”.

“Както майка успокоява рожбата си, така ще ви успокоя и Аз. Ще се успокоите вие в Ерусалим”.

(Исая 40:1; 49:13; 51:1; 63:9; 66:13)

Винаги, когато е възможно да се успокои някой човек, Бог използва друг човек, какъвто е случая с Павел и Тит (2 Кор. 7:6). Но, понякога, когато няма утешители от плът и кръв, Той използва ангели.

Първата мисъл, която идва на ум по повод изпращането на ангели, само за да се успокои някой човек е, че това си е разхищение, щом се сравни с обичайната “икономия” на чудеса. Съзнанието възприема, че Бог може да изпрати ангели за да спаси нечий живот, когато го грози опасност или за да осъществи нещо значимо, но да изпраща ангели ей така, само за да може някое негово дете да се почувства по-добре? Само за да се изличи нечие безпокойство? Защо Бог си губи времето, за да разсейва нечий страх от беда, която никога няма да се случи?

А Той Го прави. И, когато, ангелите се срещнат с хора, първите им думи най-често са: “Не се страхувай!”

Дж., С., Б., от Запата, Тексас, работи като учител и от четири години се бори с тежките си депресии. Постоянното му безпокойство води до физиологични промени в организма му, едно от които е опадване на косата. След появата на споменатите симптоми, той се запознава с Исус и Го приема за Личен Спасител.

Една нощ, когато е дълбоко заспал, неочаквано чува музика. Сякаш някъде свирят арфи. Той пише:

Станах и се огледах във всички посоки. Внезапно, зад леглото ми, видях голяма фигура, която излъчваше мир с развяна коса в дреха с прасковен цвят. Каза ми: “Повече не се тревожи”. Чувството, което ме обзе, бе на топлота и мир. После той бързо изчезна.

Когато бъдещето на Павел му предвещава буря, Бог му изпраща ангел. “миналата нощ, един ангел от Бога, който е Аз Съм и на Когото аз служа, застана до мен и ми каза: “Не се страхувай Павле. Ти трябва да отидеш на съдебен процес с Цезаря и Бог милостиво ти подари живота на всички, които пътуват с теб” (Деяние 27:23,24).

Когато Захария се обезкуражи от трудностите, на които се натъкваха хората му при възстановяването на Ерусалим, Бог му предаде мир чрез ангела си: “И Бог изрече мили и утешителни думи на ангела си, който говореше с мен… Ето какво каза Бог Всемогъщи: “Моите градове отново ще процъфтят и ще просперират. И Господ отново ще утеши Сион и ще избере Ерусалим” (Захария 1:13-17).

Бог изпрати ангела си да утеши Исус в края на 40 – дневния Му пост в пустинята (Мат. 4:11) и в края на борбата Му в Гетсиманската градина (Лука 22:43).

Понякога, не за да предотврати гладуване, а просто за да утеши, Бог изпраща храна, както направи с Ръфъс и г-жа Р. На умореният и обезкуражен Илия, който бягаше от злата царица Езавел, Бог изпрати началника на ангелите си, за да му сготви храна (1 Царе 19:5-8) и тези две, небесно приготвени ястия поддържаха силите му, в продължение на 40 – дни, без да приема никаква друга храна.

Очевидно, за Бог не са без значение чувствата от ежедневието ни. Той разбира разяждащия ефект, който постоянното безспокойство оказва върху човешката психика. Затова понякога ангел, изпратен от Господа идва…

Тази сутрин се събудих с натежало сърце. На път за болницата съм. Днес трябва да ми прелеят кръв. Имам сериозна анемия и това е единствения начин да запазя детето, което очаквам.

От четири години съм вярваща. Израснах в разделен дом. Водех борба, за да възпитам четирите ни по-големи деца в страх от Господа, за което, вместо подкрепа, срещах единствено презрението на съпруга ми.

И така, почти щях да стъпя на тротоара, който водеше към автобусната спирка, когато към мен се приближи една по-възрастна жена. След като се поздравихме взаимно, тя ми каза: “Знам, че сега нещата не вървят добре. Но дръж се. Бог ще ти помогне в трудното време.”

Почувствах, как от раменете ми се вдигна тежкото ми бреме. Радостта ми се завърна. Вярата ми, отново дойде при мен. Автобусът наближаваше нашата спирка. Изчаках, докато се качи жената и чак тогава се качих и аз. Платих си билета и се огледах за милата жена, за да й благодаря, но в автобуса я нямаше!

Намерих си място и странно, никак не се изненадах, че не я открих в автобуса. Бях в състояние да си припомня събитията в Битие 18:1-9, когато трима мъже в най-горещата част на деня, посещават Аврам при Мамвриевите дъбове. По-нататък в главата се разкрива, че новодошлите, всъщност са ангели. “Не са ли всички те служебни духове, ипратени да служат на тези, които ще наследят спасение?” (Евр. 1:14, версия на Кинг Джеймс)

Сутринта от този вестител се окуражих много. И все още съм на бойното поле от страната на Господа. 24 години вече пътувам и още не съм се уморила.



  • Уанда Т., Хюстън, Тексас.

Това се случи през януари 1981 година. Няколко седмици, след като приех Исус за мой личен Спасител, излязох, за да видя според уговорката апартамент в непознатата за мен част на града. В молитвата си към Исус Му казах отчаяно да ми помогне да намеря жилищния комплекс.

Когато пристигнах в района на търсения апартамент, лутайки се, се опитвах да открия офиса на мениджъра. Няколко пъти питах различни хора за упътване, но изглежда никой не знаеше къде се намира.

Неочаквано се появи млад мъж, много красив, с приятна прическа и облечен спретнато, който ми предложи помощта си. Лицето му излъчваше сияние, а мекото му държание, донасяше мир. Докато вървяхме, му казах, че е необходимо да намеря едно жилище. Обясних му още, че след уговорената среща там, възнамерявам същата петък вечер да посетя богослужението в моята църква. Той ме увери, че всичко ще се оправи.

Наоколо се беше стъмнило и аз се чувствах щастлива, че мога да разчитам на закрилата му. Щом пристигнахме в офиса, на второто стъпало на което бях слязла надолу, реших да се върна и да благодаря на красивия млад мъж, който ми беше помогнал. Обърнах се и се качих обратно горе, но той си беше отишъл.

Точно пред вратата на офиса, стояха няколко човека. Когато ги запитах, дали са го видели, те ме сметнаха за полудяла и ми отговориха, че съм влязла сама в офиса. Търсих го наоколо, но никъде го нямаше красивия млад мъж, за когото вярвам, че е ангел.

Бог се грижи много добре за нас, нали?


  • Шерън, Дж., Тонълнада, Ню Йорк

Израснах в дома на баба ми, защото баща ми почина. Тя беше вярваща жена, затова растях с увереността, че около нас наоколо има ангели. Обаче един от тях ми показа за първи път присъствието си, някъде 1942/43 година. Случи се в Източен Ливърпул, Охайо. Бях много млада и моят син, тогава бебе, бе на 18 месеца. Съпругът ми, току що по собствено желание бе постъпил във флота на САЩ. Тази нощ трябваше сама да заключа къщата, преди да отида при свекъра и свекърва ми. Чувствах се много самотна и малко уплашена. Слязох на приземния етаж, за да се уверя, че всичко е добре заключено. Когато се качвах нагоре, видях на стълбището красиво, високо, излъчващо бяла светлина същество. Тогава разбрах, че не съм сама. И това преживяване ме поддържаше дни наред.

През 1952 година, отново бяхме сами със сина ми и малката ми дъщеря, тогава три годишна. Съпругът ми ни беше оставил и се бе оженил повторно. Живеехме в Калифорния. Един ден, когато трябваше да занеса дрехи за пране, взех с мен дъщеря ми. Когато спряхме на паркинга, нейната врата се отвори и тя, дъщеря ми, падна под колата.

Когато се прибрахме в къщи, след като я бях завела на лекар, седнах в дневната и започнах да се моля. Неочаквано до прозореца, в ъгъла на стаята се появи същото красиво същество. Отново изпитах увереност за мир и знаех, че дъщеря ми ще се оправи.

Мина време, животът продължаваше и не винаги по начина, по който аз исках.

През 1980 г. живеех в Дъръм, Масачузетс. Работех в близкия град като келнерка. Беше денят на благодарността и аз бях вече свършила работата си. Валеше – по-точно, сипеше се като из ведро – когато тръгнах към къщи. Пътят едва се виждаше. Минах през едно малко градче и докато завивах, колата започна да се пързаля. Видях, че съм се насочила към голямо езеро. А там, стоеше същото красиво сияещо в бяло същество и отново се изпълних с мир и спокойствие.



  • Джорджета У., Рекландс, Калифорния.

Преди няколко години постъпих в болница и дъщеря ми остана сама в къщи. По това време, работното време на баща й, съпругът ми, включваше и нощни смени и затова, имаше периоди от денонощието, през които тя беше съвсем сама. Помолих Бог да ми покаже, че ще я пази, така че за малко да мога и аз да отдъхна.



Заспах дълбоко, но спах много кратко. В съня си видях предния ни двор. Пред вратата му стоеше красив, излъчващ светлина ангел, със златен меч в ръката си. В другия край, близо до огромно орехово дърво, видях друг ангел. Веднага разбрах, че Бог е чул и е отговорил на молитвите ми. Никога не съм спирала да му благодаря, че изпрати тези два ангела хранителя, да бдят над дъщеря ми.

  • Джейн С., Морис, Алабама.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница