Драма и театър техники при провеждане на обучение по правата на детето



страница1/6
Дата09.03.2017
Размер1.32 Mb.
  1   2   3   4   5   6


ДРАМА И ТЕАТЪР ТЕХНИКИ

ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕ

ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

материали в помощ на педагога

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Театър “Цвете” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България



СЪДЪРЖАНИЕ

Добре дошли!...................................................................................................................3 стр.

Правата на човека като универсална култура на мира.................................................4

Потребности, желания, емоции и ценности…………………………………............10

Дискриминацията в нашето съвремие..........................................................................13

Насилието в училище......................................................................................................17

Сътруднически взаимоотношения между учители и ученици при провеждането на интерактивен час на класа........................................................................................20

Формиране на групова сплотеност и позитивен климат в класа................................24

Театър и драма в образованието....................................................................................28

Игрови арт техники и стратегии за групова работа.....................................................30

Форум театърът като аспект на неформалното образование......................................39



Бележки от тренинга, 31.08 – 06.09.2015...................................................................45

I ден. Добре дошли!.............................................................................................46

II ден. Създаване на екип....................................................................................48

III ден. Конвенция за Правата на детето............................................................59

IV ден.Дискриминация........................................................................................65

V ден. Защита от насилие...................................................................................76

VI ден. Самостоятелна разработка на урок.......................................................81

Приложения....................................................................................................................83

Карти с правата на децата 99 x 210 мм............................................................84

Конвенция на правата на детето........................................................................92

Добре дошли, скъпи колеги!

От името на екипа на театър «Цвете» Ви благодаря, че приехте да ни посветите седем дни от живота си, в които всички заедно да се отдадем на игра и креативност, на размисли и лудории; да се върнем в детството и се доближим до света на любимите и подлудяващи ни, наивни и коварни, познати и неразбираеми наши деца и възпитаници! Добре дошли на нашия тренинг!

В училище децата получават специфични знания по различни дисциплини, много от които няма никога да се вплетат в живота им. А за реалните срещи с живота, които ги очакват, никой не ги подготвя. Нас не ни научиха да извършваме промените, от които се нуждаем, и ние не учим на това децата си. Висим по улиците в негудование от живота, който корумпираните управници ни отпускат, без всякаква идея как да го променим, и отново им го поверяваме. От поколение на поколение предавае вече генетичната ни социална безпомощност.

Включвайки подрастващите в образование по правата на детето (ОПД ), ние им предоставяме възможност да осмислят своите права от най-ранна възраст; “тренираме” ги да вземат активно участие в изказването на мнения и процеса на вземане на решения в групата, класа, училището, общността, държавата. Колкото по-рано създадем предпоставки децата да приемат, че раждайки се Човеци, всеки от нас има равни права и отговорности към опазването им, независимо от своя произход и особености, толкова по-естествена ще бъде толерантността им към различията и способността за съвместна градивна работа – все по-важни фактори за личностна хармония в процеса на протичаща глобализация. Образованието по правата на детето e път към укрепването на духовността и демократичността на съвременното европейско гражданско общество. За да има реални резултати от провеждането на ОПД са най-важни не знанията, а изграждането на нагласи, вярвания, ценности, правила и норми на поведение.

Целта на тренинга е да отговори на въпроса “Как да направим?” Обучението по Правата на Детето “ полезно и приятно преживяване за ученици и учители

Отчитайки ангажимента, който Театър “Цвете” пое пред Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия Механизъм на ЕИП 2009 – 2014 г, благодарение на която проектът се осъществява, това обучение да допринесе за ограничаване на дискриминацията, ксенофобията и словото на омразата сред младите хора, темите, върху които ще приложим драма и театър по време на настоящия тренинг, ще бъдат:

Конвенция за правата на детето

Право на защита от дискриминация

Право на защита от насилие




Цвете Янева,

Ръководител проект “В защита нашите права”
Правата на човека като универсална култура на мира

Правата на човека са се развивали с развитието на човешката история и продължават да се развиват. За да постигнем мир и ненасилието да надделее, е нужно обучението в правата на човека да се насърчава. Нужно е да се преразгледат учебните програми и да се актуализират с цел развиване и насърчаване на качествени ценности, нагласи и поведение на подрастващите, включващо: обучение в мирно разрешаване на конфликти, диалог, изграждане на консенсус, обучение в правата на човека.



Правата на човека и културата на мира са взаимно допълващи се: всеки път, когато войната и насилието доминират, няма възможност да се гарантират правата на човека: както и без правата на човека, във всичките им измерения, не може да има култура на мира.

Правата на човека обясняват факта, че раждайки се Човеци, всеки от нас придобива човешки права в първия миг на своя живот, независимо от неговата раса, пол, религия или културна идентичност. Това означава, че правата, които се упражняват от всеки човек се отнасят и до всички останали, което поражда необходимостта да уважаваме правата на другите.

Европейската конвенция за защита правата на човека е ратифицирана през септември 1992г. от Българския парламент. Това означава, че правата на всеки пребиваващ в България, без значение от националност или произход, са защитени от Конвенцията. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (1950г.) гарантират упражняването на правата на човека, а съществуването на Комисар по правата на човека и Европейския съд по правата на човека гарантират възможността всеки отделен европеец да търси защита при проява на нарушаване на основните му права.

Според традиционната класификация правата на човека се класифицират в пет групи:


  • Граждански права: правото на националност (чл.7) на идентичност (чл.8), на живот (чл. 6) и на недискриминация (чл. 2);

  • Политически права: свобода на изразяване (чл.13), на сдружаване (чл.15), на достъп до информация (чл.17);

  • Икономически права: правото на закрила срещу експлоатация (чл. 32 и 36);

  • Социални права: правото на образование (чл.28 и 29), на здравни грижи (чл. 24) и на социално осигуряване (чл. 26);

  • Културни права: правото на игри и почивка и на свободно участие в културния живот и изкуствата (чл.31).

Правата на детето са същите като на възрастните. Но за да гарантират и да обърнат специално внимание на държавите върху необходимостта от защита на правата на тези най-уязвими членове на групите, общностите и държавите, международните организации са приели серия от документи, насочени специално към децата и техните неотменни права.

Историческо развитие на идеята за правата на децата
Още в началото на XX век се развиват основните концепции свързани с правата на детето. Редица педагози от движението „Ново възпитание” защитават правата на децата - правото им да бъдат деца, правото на пълноценен живот, на обучение и развитие и на равностойно участие във вземането на решения (особено в училище), отнасящи се до собствената им съдба. Януш Корчак се свързва с признаването на детето като равностойно човешко същество още преди приемането на т.нар. Женевска декларация. „Децата не са бъдещи личности, пише той, те вече са личности”... „децата са множество, воля, сила и право...”, и имат най-малкото четири права: правото на смърт1; правото на настояще2; правото да бъдат такива, каквито са; правото да бъдат уважавани.

Енглантин Джеб основава през 1920г. международна асоциация, наречена „Международен съюз за подпомагане на децата”. Асоциацията приема програма от пет основни точки (принципа), наречена от Е. Джеб „Декларация за правата на децата” .

По-късно тази декларация е утвърдена в Женева през 1924 год. от Петата сесия на Генералната Асамблея на Обществото на народите и става популярна като Декларацията от Женева.

Идеите на Женевската декларация намират подкрепа в приетата от Общото събрание на ООН Всеобща декларация за правата на човека (1948). Тя е резултат от работата на Комисията за правата на човека и на Икономическия и социален съвет на ООН, под ръководството на Елеонор Рузвелт и Рене Касен.

Нова стъпка в прогресивното развитие на идеята за правата на децата е появата на Декларацията за правата на детето. Тя е приета единодушно от 78-те страни-членки на Генералната Асамблея на ООН на 20 ноември 1959 год. и се превръща в ръководство за дейност в интерес на децата. Тази декларация въвежда за пръв път като допълнение към естествената нужда от материално осигуряване на детето и естествената нужда от любов и разбиране. В нея се обосновава и защитава правото на специална закрила на семейството, на майката и детето, правото на име, националност, задължително и безплатно начално образование, на игра и почивка, на защита от експлоатация и др.

Детето не е вече обект на права, които „трябва... да получи...” (съгласно Женевската декларация), а субект (притежател) на права: „Детето трябва да се ползва от всички права, огласени в тази Декларация”.

След приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (1948) и Декларацията за правата на детето (1959), ООН продължава да работи за защита правата на децата чрез приемането на различни международни договори - пактове и конвенции. В Международния пакт за граждански и политически права (1966) например се определят правата на всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, на закрила от страна на семейството му, обществото и държавата, на регистрация след раждане, на име и гражданство, както и на специална закрила при разтрогване на брака между родителите.

Генералната Асамблея на ООН с пълно болшинство приема окончателния текст на Конвенцията на ООН за правата на детето на 20 ноември 1989г. Висшите интереси на детето, принципите за недискриминация и за взаимодействие между правата съставляват "гръбнака" на документа.

Конвенцията за правата на детето вече е факт. Над 95 % от страните в света са я ратифицирали, като по този начин са се ангажирали да я прилагат.

Образованието по правата на детето може да бъде дефинирано като процес на придобиване на ценностите и знанията и развиване на отношения, умения и поведение, необходими за живот в хармония със себе си, другите и естествената околна среда, с ненасилието и разрешаването на конфликти; с толерантността и приемането на различията.

Толерантността – хармония в различието

Държавите – членки на ЮНЕСКО, събрани в Париж на 28-мата сесия на Генералната конференция от 25 октомври до 16 ноември 1995г., напомняйки, че във Всеобщата декларация за правата на човека се заявява, че „всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията (чл.18), на свобода на убеждение и изразяването му” (чл.19) и че образованието „трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови и религиозни групи” (чл. 26), приеха и провъзгласиха Декларация за принципите на толерантността.



Толерантността означава зачитане, приемане и правилно оценяване на богатото многообразие от култури в нашия свят, означава хармония в различието. (Декларация за принципите на толерантността, с. 8.) Толерантността е добродетел, която прави мира възможен, спомага за замяната на културата на войната с тази на културата на мира. Защото без мир са невъзможни развитието и демокрацията. Затова както се казва в Декларацията за принципите на толерантността „в съвременния свят толерантността е необходима повече от всякога”.

Образованието се оказва най-ефективното средство за формиране у учениците на национални и общочовешки добродетели, толерантност и уважение към правата на човека, основните човешки свободи и отговорности, противодействие срещу проявата на агресия и насилие. То трябва да се движи в две посоки:



  • постепенно откриване на „другите” и разбирането им;

  • споделяне на общи цели.

Да се научим да живеем заедно в нашето „глобално село”, първо трябва да се научим да живеем заедно в общността, към която принадлежим – нацията, региона, града, селото, съседите, в контактите си с различни етноси.

Правата на човека като универсална култура

„Всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права”, гласи чл.1 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (1948). Този исторически документ и последвалите го пактове и конвенции за човешките права, стават основа върху, която се изгражда международното законодателство за правата на човека:



  • Международен пакт за икономически, социални и културни права -1966г., влязъл в сила на 3.01. 1976г.;

  • Конвенцията на ЮНЕСКО за дискриминацията в областта на образованието – 1960г., влязъл в сила на 22 май 1962г.;

  • Конвенцията на ООН за правата на детето – 1989г., влязла в сила на 02.09.1991г.;

  • Европейската конвенция за правата на човека, разработена от Съвета на Европа в духа на Всеобщата декларация за правата на човека.

Основни принципи на правата на човека са:

  • Универсалност;

  • Диалогичност;

  • Разбирателство;

  • Равноправие между различните полове, раси, цвят на кожата, език, религия, политически и други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение ( чл. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека);

  • Толерантност и ненасилие;

  • Взаимно уважение и сътрудничество;

  • Подготовка на учениците да се учат да живеят в условията на партньорство и конкуренция между различните структури на гражданското общество;

  • Разработка на програми за квалификация на учители за правата на детето и за мирно съжителство в училище;

  • Обучение на учителите в различни методи и техники на работа с учениците по психологически и други проблеми за разрешаваме на конфликти; използване на усъвършенствано учебно съдържание и възпитателни инициативи за намаляване на насилието;

  • Квалификация на учителите за формиране у учениците на ценности на новото европейско общество и чрез изкуството – музика, театър, живопис и др.

Обучението в правата на човека в училище се подчинява на следните принципи:

  • Уважение към правата на другите;

  • Разглеждане на правата на човека в контекста на ежедневния опит;

  • Хармонизиране на индивидуалната и обществената отговорност;

  • Възпитание в чувство на споделена отговорност;

  • Възпитание в дух на активна толерантност.

Форми на обучение на ученици:

  • Класни форми:

  • Предмет „свят и личност”;

  • Час на класа;

  • Часове по СИП и ЗИП;

  • Интегрирано в обучението по история, философски цикъл, БЕЛ, чужди езици, музика, изобразително изкуство и др.

  • Извънкласни и извънучилищни форми:

  • Ученически олимпиади по гражданско образование, свързани с правата на гражданите;

  • Конференции, семинари, обучителни курсове;

  • Разработване на проекти;

  • Организиране на екскурзии и зелени училища;

  • Създаване на форум театрални клубове и др.

Методическите аспекти на преподаването включва:

  • Работа в малки групи;

  • Използване на интерактивни методи и техники:

  • Мозъчна атака;

  • Визуализация;

  • Задаване на въпроси;

  • Работа с имиджи;

  • Ролеви игри;

  • Интервю;

  • Работа с кукли;

  • Форум театър;

  • Решаване на морални дилеми;

  • Дискусии.

Груповата работа създава условия за:

  • Ангажиране на учениците през цялото време на обучението;

  • Усвояване на механизмите на сътрудничество;

  • Развитие на умения за общуване;

  • Избягване на съперничеството и съревнованието в човешките взаимоотношения;

  • Взаимно подпомагане, но и взаимно стимулиране;

  • Привикване на учениците да се изразяват и да отстояват правата си, но и да споделят отговорностите в групата;

  • Далеч по-навременна и ефективна обратна връзка.

Обучението в правата на човека сред учители и ученици би довело до предотвратяване на дискриминацията, ксенофобията и речта на омразата, намаляване на груповото напрежение и предразсъдъците, увеличаване на между груповото познание и разбиране, осъществяване на посредничество в конфликтни ситуации, както и провеждането на публични обсъждания на проблемите в класа или училището, породени от нетолерантност, неразбиране и нарушаване на основни човешки права.

Автор: Виолина Василева-Александрова



Потребности, желания, емоции и ценности

Потребностите, желанията, емоциите и ценностите са личностни компоненти, които определят човешкото поведение и влияят на взаимоотношенията ни с другите, на начина по който общуваме и възприемаме света около нас и самите себе си. Потребностите, желанията, емоциите и ценностите са недоловими аспекти на личността. Те не се декларират или вербализират от нас и често не се проявяват по категоричен начин. Те обаче загатват за себе си по индиректен начин чрез нашето поведение, реакции и отношение, което е видимо за околните. Всеки един от тези компоненти може да се превърне в причина за конфликт, агресия, насилие, дискриминация в контекста на отношенията в училище.

Потребностите са вътрешно състояние на напрежение или дискомфорт, което подбужда индивида към конкретни действия или линии на поведение, насочени към намаляване на породеното от потребността напрежение. Потребността може да се опише в следните измерения:

  • Необходимо условие за съществуване, чиято цел е да осигури равновесие в системата;

  • Израз на някаква необходимост;

  • Източник на активност.

Основните човешки потребности са неща, които са нужни за постигане на нашето физическо и психическо благополучие. Те се променят в резултат на опита и увеличаването на познанията на човека. Чрез тях човек изразява себе си и показва своето отношение към другите.

Йерархичната теория за потребностите на Маслоу класифицира потребностите в петстепенна пирамидална йерархична структура. Той подрежда всички човешки потребности от ниско към високо равнище във възходящ ред (от нисши към висши потребности). За да стигнем най-високото стъпало трябва да удовлетворим потребностите си на по-ниските нива. Невъзможността или пречката да се удовлетворят по-ниските нива могат да доведат до блокиране на личността и придържането й към така наречените незрели поведенчески модели. Възможно е да има и процес на регресиране от по-високи нива на потребности към по-ниски в ситуации на стрес или когато не е задоволена по-ниска потребност.

Физиологичните потребности отразяват така наречените основни или първични потребности, свързани с оцеляването и жизнените функции като нуждата от храна, вода, въздух, здраве, сън, секс, освобождаване или избягване на физически дискомфорт или болка.

Потребност от сигурност са потребност от подслон, безопасност, избягване на риск, освободеност от заплаха, защита от опасност и нещастни случаи.



Потребностите от принадлежност: усещане за приемане и уважение от другите, семейство, приятелство, любов, принадлежност към дадена група, удовлетворяващи взаимоотношения.

Потребност от оценка: стремеж към постигане на определен статус, амбиция на човек да се отличи, възможност за доказване на компетентност, постигане на социално и професионално признание, постигане на чувство на увереност и престиж.

Потребност от самоактуализация загриженост за собственото усъвършенстване, израстване, разгръщане на личния потенциал. Удовлетворяването на тази потребност се свързва с креативност, високи постижения, поемане на рискове, автономност и лична свобода.

Желанията не са от жизнено значение или пряко свързани с потребностите ни. Понятието се свързва с предпочитание: изтънчена храна, напитки, маркови дрехи, ваканции, огромна къща, скъпи коли и гр. Удовлетворяването на желанията е свързано с удоволствени преживявания.

Емоция е сложно състояние от чувства, което предизвиква физиологични и

психологически промени, които влияят на мислите и поведението. Емоционалността

се свързва с редица психологически феномени – темперамент, личностни особености,

настроение, мотивация.



Емоционална интелигентност е набор от компетенции, които включват умения

за разпознаване и управление както на собствените емоции, така и на емоциите

на другите. Емоционално интелигентните хора разбират собствените си емоции и имат чувствителност и способност да улавят и разбират емоциите на другите и да напасват поведението си спрямо чуждото емоционално състояние, като по този начин управляват успешно емоциите си и взаимоотношенията си с другите.

Ценности са продължителни вярвания, че определен тип поведение или крайно

състояние на съществуване е личностно и социално предпочитан пред противоположен

тип поведение или крайно състояние на съществуване.

Инструментални ценности – отразяват средствата или начина за постигане на целите; те представят допустимите или приемливи поведения, които човек може да използва за постигането на определена цел или желано състояние. Инструменталните ценности, включват: амбиция, честност, независимост и смелост.

Терминалните ценности – представляват целите, към които се стремим, или крайното състояние на съществуване. Сред терминалните ценности са включени щастието,

любовта, удоволствието, самоуважението и свободата.

Автор: Виолина Василева-Александрова

Дискриминацията в нашето съвремие

Не съм съгласен с това, което казвате. Но ще пожертвам целия си живот, защитавайки право ви, да изказвате собствено си мнение“.



Волтер

Думата «дискриминация» в превод от латински означава „правене на разлика“ към даден човек или група на базата на специфична характеристика: класа, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго, вместо спрямо неговите лични качества, при което отношението към него е неравноправно. Тя се изразява в изключването или ограничаването на определена група или човек от възможностите, които имат другите групи в една общност и държава.

Расовата дискриминация се основава на разграничението на индивидите на основата на расови различия.

Примери:

• Холандия не приема България и Румъния в шенгенската зона въпреки, че тези две държави са изпълнили всички изисквания за това

• Отношението към емигрантите - работят най- непривлекателната работа при заплащане далеч по-ниско от това, което получават гражданите на дадената страна

Дискриминацията по пол (сексизъм) най често предполага, че жените са по-добри от мъжете в някои дейности (напр. домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др.), докато мъжете ги превъзхождат във всички останали области на живота. Като резултат от това на жените се отказва достъп до определени професии, а в някои държави — и въобще до образование, и социална изява.

Примери:

• Неравностойни възможности за намиране на работа

• Заплатите на жените в България за 2013г. е с 13,5% по-ниски от тези на мъжете, a в ЕС средната разлика е дори 16%!

• Съществува възрастова дискриминация на жените над 40 г.

Дискриминацията срещу хора с увреждания обрича всички, които имат форма на увреждане на ограничено или лишено ползване на обществени и публични места, услуги, образование, култура.

Религиозната дискриминация е свързана с различното отношение към хората на основата на тяхната вяра, обичаи и традиции.

Пример:


• На 20 май 2011 г., в резултат от поредната провокация на група националисти от политическа партия „Атака”, пред софийската джамия Баня Башъ се стигна до сблъсъци и насилия, в резултат на които пострадаха невинни хора.

Дискриминацията може да бъде основана на кaквато и да е характеристика, отличаващa жертвата от мнозинството. Например, дискриминацията може да бъде основана на възраст, тегло, височина, националност и др. В България най-висока степен на неприемане се проявява към ромите и хомосексуалните хора, следвани от имигрантите, мюсюлманите и евреите.

Причини за дискриминацията

Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни от дадено население. От една страна те улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от много хора по целия свят, но в същото време могат да бъдат опасни, ако се основават на погрешна преценка. Стереотипите се формират от обобщаване, често твърде опростено, на един или повече отличителни белези на дадена група.

И тъй като са обобщения, няма как да бъдат верни за всеки отделен случай. Примери за стереотипи:

• „Блондинките са тъпи."

• „Никой не може да победи африканците в спринта."



Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и влияе от семейната среда, образованието и лични впечатления. Те са вид стереотип, който съдържа оценка или преценка. Например твърдението „жените не са добри в компютърните игри" изглежда като констатация на факт, но всъщност е отсъждане относно техническите възможности на жените.

Предразсъдъците са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което си мислим, че знаем. Това често е генерализация на решение без доказателства, на базата на което биват неоснователно включвани или изключвани индивиди или групи.

.Примери:

• „Мъжете са по-силни от жените."

• „Ако е момиче, няма да влезе в научните среди."

Дискриминацията се поражда поради митовете в обществото и предразсъдъците, които се образуват в резултат на липса на общуване с хора, принадлежащи към различни среди, водеща до непознаването им. Така обществото се разделя на „ние” и „те”групи.

Типични случаи:

• Авторитарните началници към по-нископоставените

• Основното население към малцинството (роми, бежанци, имигранти) при конкуренция за ограничени ресурси (безработица, бедност и др.)

• Издигане на самочувствието чрез дискриминиране и насаждане на предразсъдъци спрямо „другите" – напр. „...румънците са абсолютни загубеняци!" Предразсъдъците между различните култури могат да прераснат в расизъм, в най-екстремните си форми дори в геноцид, както се случи в бивша Югославия между босненци и сърби.



Слово на омразата

Свободата на словото е основно право на човека, едно от най-важните ценности на съвременната демокрация, неизменно свързано със свободата на мисълта и действието. Поради високия му нормативен ранг, правото на свободно словото е въздигнато в конституционно и международноправно защитено и може да бъде ограничавано само от закон, в допустими от Конституцията граници и за защита на ценности, които Конституцията цени относително по високо от него. Забраната произхожда от необходимостта да се защитят права, които някои изказвания могат да засегнат, когато съдържанието на последните не ,,съставлява принос за създаването на демократични мнения или демократична воля”

В рамките на конституционната забрана за враждебно слово се намират всички международноправни указания към държавата да осигури законова защита срещу:

• проповядване на национална, расова или религиозна омраза

• разпространение на идеи на основата на расово превъзходство

• публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.

Типичен пример:

• Септември, 2011 г.- започват масови протести с призиви за саморазправа с ромското население след случая в Катуница.



Kсенофобия означава страх, постоянна подчертана ненавист или враждебност към всичко чуждо - чужденци, чужда култура, чужди идеи и т.н.

Типичен пример – отношението към навлизащите у нас имигранти

Страхове на българското население от:

• Страх от тероризъм (допускане на незаконни имигранти в страната)

• Страх от увеличаване на криминалните престъпления (МВР и без тях не се справя с уличната престъпност.)

• Страх от още по-голямо обедняване на народа, поради необходимостта да поемем и тяхната издръжка! Всички сме убедени, че помощите от ЕС за тях ще бъдат окрадени!

• Страх от конкуренция в пазара на труда; бреме в осигурителната система

• Опасения от прилагане на югославския етно модел у нас

Вследствие на тези страхове 1/3 от българите искат да изгоним имигрантите от България.

Ако народът не беше затънал в крайна беднотия, ако политиците ни не бяха арогантно крадливи, ако вместо да подкупват ромите с кебапчета, си осигурят гласовете им, като ги пратят на училище и им дадат работа да си нахранят децата, ако полицията овладяваше уличната престъпност, вместо да й съдейства, ако съдиите осъждаха не само кокошкарите... тогава можехме да упрекваме сънародниците си в безчовечие. Защото тези бежанци са хора, които бягат от война! И те, като нас, раждат деца. И техните деца, като нашите, имат право на игра и образование.

Каква е Реалността? Според Международната организация по миграциите, мигрантите в България са 1.3% от населението на страната, докато в повечето страни в Европа техният дял е значително по-висок и в някои от тях надминава дори 10% (част от тях – българи!). На този етап България не влиза в категорията „имигрантска държава”, но редица експерти прогнозират неизбежността на имигрантския въпрос в недалечно бъдеще

В момента в света протича процес на глобализация, от който е немислимо да се изолираме. В качеството си на член на ЕС, нашите деца имат на свободен достъп до пазара на труда във всички страни на ЕС. Много от тях заминават да учат и работят в чужбина, където те ще са «другите». Най-доброто, което ние, като техни родители и учители, можем да направим за тях, е да възпитаме у тях търпимост към друг начин на живот, поведение, обичаи, чувства, мнения, идеи, вероизповедания, за да се чувстват у дома си навсякъде.



Толерантността е толкова важен в съвременния живот, че през 1995 година ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността, включващи: уважение, приемане и правилно разбиране на богатото многообразие на култури в нашия свят; формите на изразяване и начини на проявяване на човешката индивидуалност; хармония в многообразието; тенденция за постигане на мир и съдействие за замяна на културата на войната с култура на мира.

Толерантността изразява способността да се установи и съхрани общуването с хората, отличаващи се в някакво отношение от нас. Разбира се, трябва да се има има в предвид, че съществуват граници на търпимост, т.е. наличие на на някакви морални предели, разрешаващи да не се смесват толерантните отношения с позволяването във всичко и безразличие към ценностите, хранещи убеждения.

Отчитайки водещата роля на емоциите на подрастващите, ще приложим театрални техники, за да провокираме у младежите съпреживяване на емоциите на жертвите на социална нетърпимост. Освен промяна в нагласата към подобни изяви, която ще настъпи у повечето от тях, емоциите ще породят порив за съдействие в защита на потърпевшия, което е тренинг за справяне с аналогична житейска ситуация.

Автор: Цвете Янева




  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница