Драма и театър техники при провеждане на обучение по правата на детето

Насилие в училище

От какво се поражда агресията, не може да се каже еднозначно как и защо. Съществено влияние обаче оказват фактори като разрушаването и загубата на социални връзки в съвременното общество, промяна в ценностната система, при която стойности като солидарност, готовност за оказване на помощ или съчувствие се изтласкват на заден план, разрушаване на връзката между деца и родители и др. Насилието често се възприема и като начин да се разрешат спорове и конфликти. Децата повтарят нашите модели, пречупвайки ги през своя жизнен опит. Ако сме им показвали агресивни начини на справяне (а в България във всяко трето семейство агресията е основният начин за решаването на проблеми), то и те ще ги повторят. Медиите и неконтролираният интернет задълбочават този проблем. А училището не прави нищо, за да развие липсващите социални умения на децата.

Попаднали в ситуация на несигурност, агресивните деца смятат, че светът е враждебен, изпитват безсилие, заливат от емоции (от тревожност до гняв) и губят контрол върху ситуацията. Телесни сигнали за заливане с гняв при децата са свиването на юмруци, зачервяване на лицето, стягане на тялото. В най-емоционално нестабилната възраст – пубертета, агресията често пъти е задвижвана от именно от гняв - спрямо обстоятелствата или определени хора. След “избухването” (побой, обиди и др.) обикновено гневът затихва. Обладани от гняв, хората извършват насилие.

Други мотиви за проява на агресията при децата могат да бъдат: желание за привличане на внимание върху себе си; да потиска достойнството на другите или да отмъсти на друго дете за проявена от него агресия; желание да бъде лидер в групата или стремеж да получи искан предмет

За разлика от гнева, враждебността е по-дълготрайна, може да продължи с години и лесно да се превърне в системен тормоз над дадено лице. Характеризира се с нехаресване, трайни отрицателни емоции към някого, с желание той да се махне, да изчезне, да бъде унижен.

Мотиви за поява на агресията при децата:

• Желание за привличане на внимание върху себе си

• Желание да потиска достойнството на другите

• Желание да отмъсти на друго дете /в отговар на преживяна от него агресия/

• Желание да бъде лидер в групата

• Стремеж да получи искан предмет

Насилието в училище има няколко проявления. То може да бъде психически тормоз и малтретиране, физическо насилие, побой, сексуално насилие, дори агресия, при която се използват оръжия.

Децата (особено по-малките) често влизат във физически сблъсък, понякога на игра, а друг път по-сериозно, но инцидентно. Такива сблъсъци не са особен проблем, стига да не се стига до наранявания. Проблем е системната агресия, т.н. тормоз - многокpaтни действия спрямо дaдeн човек или група хора, целящи измъчване, унижаване, пoдценяване или зaплaшвaне на тopмoзeния човек. Той не винаги е преднамерен.

• Системност и продължителност във времетo.

• Насочен е към eдно и също дeтe от страна на дpyгo дeтe или група дeцa.

• Насочен е към деца в по-слаба и уязвима позиция (физически по-cлaби, с уврeждaнe, различен етнос, с физически белези, особена външност)

Видове тормоз:

• 
  Вербален (словесен): подмятане, пoдигpaвки, заплашване, обидни имена;
  
• 
  Психологичен: изнудване, заплашителни погледи, дразнене, шпиониране;
  
• 
  Cоциален: изoлиране и отхвърляне от групата, разпространяване на слухове, нaтиcк върху дpyгитe дa не играят u дружат с децата-обект на тормоз, внушаване на омраза на етническa и расова основа.
  
• 
  Физически: бльскaне, yдряне, скубане, ритане, отнемане или повpeждaнe на вещи.
  
• 
  Виртуални форми: спам; мейли от хора, с кoитo не желаем дa пoддъpжaмe връзка; пoкaни за свързване в кoмуникaционни мрежи; разпространяване на слухове в Интернет; писмени нaпaдки; изолация от форум общество.
  

В eжeдневиeтo cи cтaвaмe неволни участници и cвидeтeли на тормоз - на улицaтa, в училище, вкъщи, за последиците от който често не cи дaвaмe cмeткa. А те са: депресия, тревожност, нежелание дa се посещава училище или мястото на тормоза, проблеми с учебния материал, ниcкo самочувствие, проблеми в общуването, oпити за самоубийство и дp.

И не е нужно агресията да е физическа – обидните думи, подигравките и изолацията, често пъти нараняват повече от физическия сблъсък. Във всеки клас у нас има 3 - 4 деца, които са подложени на тормоз, и те най-често не казват на никого – само 20% споделят с възрастните (родители или учители), а останалите или казват само на свой приятел, или премълчават и трупат обида и напрежения.

Разбира се, първата реакция на всички нас е да защитим жертвата и да накажем агресора. Така смятаме, че работата е свършена. Но грешим! Така не помагаме на никого. Психологическият профил на децата-насилници и на децата-жертви е идентичен. И в двата случая става дума за деца, на които им липсват социални умения за справяне. Затова едните реагират на фрустрацията агресивно и навън, а другите – пак с агресия, но към себе си. Вторият тип агресия, дори е по-страшна. Тя може да доведе детето до отчаяние и безнадеждност, а оттам – и до опит да посегне на живота си. Този проблем дори е по-страшен, а за него много по-малко се говори. Всяка година в България се самоубиват 50 – 60 деца до 18-годишна възраст. Понякога такива деца, жертви на системен тормоз, се превръщат в най-страшната разновидност на агресора – жертвата-насилник. Ако такъв човек има достъп до оръжие то той може да тръгне да раздава “правосъдие”, преди да посегне на себе си.

Насилието от ученик над ученик, нападенията над учители, насилието над ученици от учители, нанасянето на щети на училищната собственост - всичко това са проблеми, засягащи не само България, а и целия свят. И именно поради факта, че става често срещано явление, има опасност насилието в училище все повече да се приема като нормално нещо. А тези, върху които то се упражнява, да живеят в постоянен страх.

Какво да правим?

Ако на насилието се отговори с насилие, това поражда вълна от агресия. Получава се омагьосан кръг, от който много трудно се излиза.

Ако децата търпят, те окуражаваме насилието и агресивното поведение, давайки основание на насилника да вярва, че е прав, непобедим и да повтори и потрети поведението си. Да заразява и други след себе си и да служи за модел за подражание.

Обикновено при акт на насилие - независимо дали е жертва, или свидетел, човек е в състояние на шок. Затова и първото, което той/тя трябва да направи, е да говори с някого за случилото се - родител, учител, педагогически съветник. Съществуват и неправителствени организации, които работят по проблемите на насилието, които също биха могли да помогнат.

Децата трябва да знаят, че имат човешки права и да се научат да ги отстояват. Учителите и училищното ръководство са част от училищния живот и трябва да бъдат въвлечени в проблемите, свързани с агресия и насилие.

Родителите също трябва да се включат в разрешаването на проблемите, които децата им имат в в училище. Нека възрастните спечелят доверието на децата, за да споделят те с тях проблемите си.

Убедете децата, че да си търсиш правата не е признак на малодушие, а напротив – пример за подражание и основание да се гордеят със себе си. В случаи на насилие детето има нужда и заслужава подкрепа, което не е срамно и не го прави по-малко силно. Напротив, да говори за случилото се и да си потърси правата, е израз на зрялост и стабилен характер. Направи ли го, ще даде пример и на други, които са малтретирани, да имат стимул да не мълчат, а също да си търсят правата.

Целта трябва да е справедливост, а не отмъщение.

Автор: Цвете Янева

„За да се научи нещо, то първо трябва да се преживее”

Според Съвременния тълковен речник на българския език да си сътрудничиш с някого означава да работиш заедно с някого, да помагаш. Сътрудничеството включва партньорство: договорени отношения с точно определени права и задължения между страните; конструктивни взаимоотношения, противоположни на конфронтацията.

Учебния процес, основан върху сътрудничество и партньорство предполага взаимоотношения на доверие, уважение, ясни правила, разпределение на правата и отговорностите. Учителят продължава да носи основната отговорност за това, което се случва в класната стая, но учениците развиват в по-голяма степен чувство за отговорност към собственото си учене.

Основните характеристики на сътрудничеството в учебния процес са:

1. 
   Споделени знания между учителя и учениците.
   

2. 
   Споделена власт между учителя и учениците.
   

3. 
   Учителя в ролята на посредник.
   

4. 
   Познаване на груповата динамика и ефективното й използване в обучението.
   

Първи етап: Адаптация, ориентация, първоначално ангажиране и включване;

Втори етап: Реактивна фаза, диференциация, конфликт и конфронтация, съпротива; Трети етап: Единност, ангажиране, създаване на връзка, идентификация;

Четвърти етап: Зрялост, работа, разрешаване на проблемите, продуктивност, ориентация към задачите и сътрудничество;

Пети етап: Прекратяване, сбогуване, завършек

Контролът на груповата динамика дава възможност на учениците да се учат от знанията, уменията и опита на останалите си съученици, като всеки един допринася според възможностите си към общото решение. Така те повишават самочувствието си, формират усещане за успех и увереност в това, че могат да се справят с всички задачи, благодарение на екипната работа и доброто сътрудничество помежду им. Съвместната им работа води до сплотяване на ученическия колектив, до позитивен климат в класа и атмосфера на взаимопомощ, партньорство и творчество.

1. 
   Предварителна подготовка на водещия:
   

• 
  Определяна на точните цели, реалното време за работа, особеностите на групата, нивото им на информираност по проблема, нагласите им, очакванията и интересите им;
  
• 
  Съкращаване до максимум на лекционния материал, заместването му по възможност с интерактивни форми;
  
• 
  Осигуряване на технически и нагледни средства, материали за работа;
  
• 
  Готовност за гъвкавост и промяна по време на интерактивния урок.
  

2. 
   Емоционален старт на работата в група
   

• 
  За създаване на положителна нагласа за работа и сработване на групата в началото на интерактивния час на класа се използват различни техники за „разтопяване на ледовете”.
  
• 
  Представят се основните моменти на работата: цел, задачи, дейности, очаквани резултати.
  
• 
  Договарят се правилата в групата в писмен вид, така че всеки път при спорни ситуации групата да се връща към тях и да се справя с проблема по бърз и адекватен начин.
  

3. 
   Точен инструктаж и насочване
   

• 
  Учителят дава точен инструктаж за предстоящите дейности и задачи – какво се очаква от групата, като дава възможност на учениците за инициатива и избор на решения.
  
• 
  Учителят деликатно насочва групата за откриване на варианти и решения, като отчита потребността им да се организират и ръководят сами за определени дейности, да усещат, че нещо зависи от тях и те са достойни партньори с учителя си за изпълнението на задачите.
  
• 
  При фасилитиране на дискусии, учителят кани участниците да дадат своето мнение. Така всички, които желаят имат възможност да участват.
  
• 
  Учителят да избягва критика по мнения различни от неговата гледна точка. Нужна е равнопоставеност на мненията между учител и ученик по време на интерактивния час на класа.
  

4. 
   Гъвкавост по време на работа
   

• 
  Учителят да е готов да се откаже от някой предварително планирани дейности, ако учениците имат други предложения или времето напредва.
  
• 
  Темата може да провокира различни реакции (понякога негативни) у учениците в зависимост от техния житейски опит, културни различия, нагласи, стереотипи и предразсъдъци. Учителят следва да обмисли варианти на подходяща реакция от негова страна при възникване на критична ситуация.
  

5. 
   Изграждане на творчески, подкрепящ и сътруднически микроклимат в групата
   

• 
  Доверие;
  
• 
  Откритост;
  
• 
  Търпимост и уважение към мнението и позициите на другите;
  
• 
  Включване на „Аз-посланията” на учениците в работния процес;
  
• 
  Взаимодействие и разбирателство.
  

6. 
   Емоционален финал
   

• 
  В интерактивния час на класния ръководител е заложена идеята за учене чрез преживяване, така че финалът подобно на другите дейности също трябва да е емоционален. Това се постига чрез техники за „затваряне на групата”, „визуализация”, позитивни послания между участниците.
  
• 
  След такава съвместна дейност ученици и учители се възприемат като пълноценни човешки същества, със своите особености и различия, но и със своите специфични права, задължения и отговорности.
  

7. 
   Обобщаване на резултатите и обратна информация от учениците
   

• 
  Какво се случи по време на дейността и как са се почувствали те?
  

• 
  Какво научиха за себе си?
  
• 
  Какво научиха за проблематиката, включена в дейността?
  
• 
  Как могат да продължат по-нататък и да използват наученото?
  

1. 
   Невъзможност за изпълнение на всички предвидени дейности;
   
2. 
   Проява на силни емоционални реакции;
   
3. 
   Неефективност при изпълнение на задачите за групова работа;
   
4. 
   Пасивни участници;
   
5. 
   Нарушаване на реда и дисциплината;
   
6. 
   Увличане в безсмислени спорове и дискусии;
   
7. 
   Недостиг на време за обобщение
   

1. 
   Учениците и учителят имат възможност заедно да дискутират важни въпроси и това рефлектира върху радостта от общуването;
   
2. 
   Срещата се различни мнения и гледни точки, изясняват се противоречия, постига се общо съгласие по спорни въпроси;
   
3. 
   Формират се умения за търпимост и толерантност, себеуважение и уважение на чуждо мнение, независимо от възрастовите различия;
   
4. 
   Учениците и учителите са равнопоставени по отношение на ролите си на обучавани и обучаващи – всеки има какво да научи от другите;
   

• 
  Как протече дейността от ваша гледна точка; подготовка, времетраене и др.?
  
• 
  Какво научиха участниците и постигнахте ли образователните си цели?
  
• 
  Какви са резултатите: какви промени ще настъпят в групата като резултат от работния процес?
  

• 
  Качеството на взаимоотношенията между съучениците да са ключов момент от обучението, а не да се свеждат само до неформални контакти.
  
• 
  Създаването на безопасна и сигурна среда в класната стая подпомага развитието на любознателност, интерес, мотивация за успех.
  
• 
  Развитието на доверие между учителя и учениците е процес на спечелване на доверие, който започва от първата среща и оказва влияние върху бъдещата атмосфера в класа.
  
• 
  Демократичните методи за ръководене на класа да са насочени към:
  

• 
  открита комуникация и дискусии в класа;
  
• 
  споделяне на властта с учениците;
  
• 
  осигуряване на условия на взаимодействие и взаимна зависимост в учебната работа;
  
• 
  подпомагане на учениците в разбирането на техните групови норми и противопоставяне на нормите, ограничаващи свободното и равноправно участие на всеки в дейностите на класа;
  
• 
  съобразяване с лидерските стратегии и тактики във фазите на груповото развитие.
  

Концепцията за етапите в развитието на малка група е една от най-популярните концепции за групова динамика. Впоследствие тази идея е възприета и като подходяща за обяснение на развитието на екипа, както и за насоки за действие към неговия ръководител.

Според концепцията, екипът има няколко различни етапа в своето развитие, които се различават помежду си по степента на зрялост на групата. С помощта на лидерски действия екипът може да увеличава своята зрялост и да се развива напред в етапите.

В свое изследване, публикувано през 1964г., на основа на емпирични изследвания той откроил четири различни етапа в развитието на групата, а именно:

1. 
   Формиране
   
2. 
   Борба
   
3. 
   Нормиране
   
4. 
   Изпълнение
   

Според Тъкман зрелостта на една група има две измерения – отношенията между участниците и отношението на участниците към екипната задача и прогреса по изпълнението й. Зрелостта на малката група е различна през всеки отделен етап на развитие. За да се ускори степента на зрялост, са нужни конкретни лидерски действия.

Етапът “Формиране” е началото на екипната работа. Участниците биват събрани заедно в екип и представени един на друг. Те за първи път узнават каква е екипната цел и какво е това, което се очаква от тях.

В този първи етап на развитие на екипа е нормално да съществува недоверие между членовете на екипа, неизвестност, противоречиви нагласи, понякога чувства на гордост в участниците, че са избрани за екипа, понякога интуитивна привързаност. Това не е достатъчно, за да се очаква качествена и своевременна работа.

Подходящи лидерски действия са стимулиране на взаимното опознаване, “стопяване на леда” между хората, създаване на чувство за съпричастие към целта и задачата. В етапа “Формиране” хората имат нужда от информация и напътствия от лидера на екипа. Ръководителят следва да е подготвен да очаква много въпроси относно екипната цел и начина, по който да бъде постигната.

Често пъти в този етап ще се работи без съобразяване с официалните правила и системи за работа, поради тяхното недобро познаване от хората. В етапа “Формиране” участниците в екипа ще тестват системата на работа и толерантността на своя лидер.

Етапът “Борба” е характерен с различията, а понякога и сблъсъкът на различни идеи, мнения, гледни точки за най-подходящите начини за изпълнение на задачите. Различни са и възприятията и разбиранията за екипната цел и плана с конкретни действия. Яснотата по екипната цел се увеличава, но деленето на групички и потенциалните конфликти лесно могат да вземат връх.

В този етап е обичайно да има съпротива, критика, опровергаване на чужди мнения, съревнование, вместо договаряне, голяма доза ревност и много напрежение между хората. Екипът трудно взема общи решения.

Подходящите лидерски действия са разясняване на ролите на участниците, кой с какво може да е полезен, установяване на атмосфера на сътрудничество и конструктивно разрешаване на конфликти, ефективни комуникации. Може да се наложи да се правят някои компромиси, за да се улесни прогреса на екипа.

Ръководителят ръководи хората не толкова с ясни разпореждания, правила и процедури (както в етапа “Формиране”), а по-скоро чрез поведение на наставничество.

Етапът “Нормиране” е характерен с намирането на възможности за постигане на консенсус относно организацията на работа. Участниците в екипа вече осъзнават нормите на работа, своите роли и отговорности. Критиката става все по-конструктивна. Създава се дружелюбна атмосфера.

В етапа Нормиране екипът по-осезаемо се насочва към изпълнение на целта. Големите решения се вземат екипно. Съпричастието в хората е високо.

Подходящите лидерски действия са действията за управление на ефективната работа на принципа на т.нар. “фасилитаторство”. Хората уважават своя лидер, който от своя страна е готов да споделя част от лидерството си с тях и да ги въвлича в едни или други решения и действия.

4. Изпълнение

Етапът “Изпълнение” е типичен с голяма степен на зрялост – голямо доверие между хората, пълно осъзнаване на екипните норми, пълно съпричастие, силна привързаност към групата. Работи се високоефективно и се наблюдава непрекъснат прогрес по постигане на целта.

Членовете на екипа споделят обща визия за смисъла на неговото съществуване и работа. Екипът е силно автономен и може да се развива дори без пряката намеса на лидера. Фокусът е върху постигането на целите. Проблемите, свързани с взаимоотношенията и работните процеси се решават много по-гладко и самостоятелно. В етапа Изпълнение членовете на екипа се грижат един за друг.

Подходящите лидерски действия на този етап са поддържането на условията, които позволяват висока ефективност, за да може работата да приключи в срок. Екипът няма нужда от заповеди и разпореждания, той знае как да работи и какво трябва да се постига като резултати. Хората в екипа се нуждаят от лидерски стил на делегиране за задачите и проектите, по които работят.

5. Разпадане

Етапът “Разпадане” се случва, когато екипът постигне всички свои цели и е дошло време да се разформирова. Това е времето, в което всеки продължава да работи, но вече по други задачи и проекти.

От организационна гледна точка е важно да се има предвид, че членовете на екипа могат да са чувствителни по темата за разпадане на тяхната група, тъй като са работили заедно и са създали близки взаимоотношения. С разпадането на екипа в тях може да се появи чувство на несигурност или заплаха.

Групова сплотеност

Това е силата на връзките, които обединяват членовете на групата. Тя се създава в резултат на взаимното привличане между членовете на групата, координираните усилия за изпълнение на дадена задача, както и от позитивния емоционален тон в групата (груповия дух). Ученическият клас, който има групова сплотеност се състои от ученици, които са активно включени в групата, грижа ги е един за друг и си помагат.

Моделът на Луфт, 1969, 1984 за междуличностното поведение описва взаимоотношенията по начин, който помага за разбирането на динамиката на сплотеността в групата. Когнитивната схема „Прозорец на Джохари” , изобретена от Джозеф луфт и Хари Инграм, изобразява модел на личността, представена в 4 пространства, променящи размерите и съотношението помежду си. Основа за разделението е осъзнаването на поведението, чувствата и мотивацията.

В съответствие с този модел можем да си представим, че всеки човек има:

не го знам.

Луфт вярва, че продуктивните работни взаимоотношения с другите могат да се улеснят от нарастването на квадрант 1 спрямо другите квадранти. Това означава, че когато

членовете на групата взаимодействат по-открито, те намаляват своите „слепи петна“ и разкриват по-лична информация за себе си. Нарастването на комуникацията сред учениците развива откритостта в общуването и повишава спонтанността между тях. Те биха разкрили повече от мислите си и биха се страхували по-малко от даване и получаване на обратна връзка. Класовете стават по-сплотени и силни като групи, когато учениците говорят по-открито за това, което често е скрито от публични дискусии.Сплотените класове могат да се създават от учителите чрез открита дискусия върху очакванията, чрез разпределяне на лидерството, чрез развитие на приятелски групи и чрез честа употреба на двупосочна комуникация.
Автор: Виолина Василева-Александрова

Театър и драма в образованието

За да подготви младите хора за пълноценен живот в непрекъснато усложняващата се система на обществени отношения, международна комуникация и пазарна конкуренция, за образователната система става все по-сложно да съумее да им предложи модели за социализиране и интегриране в обществото, за пълноценно развитие на човека. Критична става необходимостта от внедряване на ефективни съвременни образователни практики, които да осигурят динамично обучение и превърнат училището в привлекателно и желано място. За съвременните ученици е от изключително значение участието, включването в разнообразни дейности, динамиката на училищното ежедневие. Те имат нужда да усетят, да преживеят, да видят и да докоснат образователния процес. Качеството на формата, чрез която се извършва преподаването и цялостния процес на обучение, става все по-зависима от атрактивността, риторичността, виталността и всичко, което доближава преподаването до истинското педагогическо майсторство, сродявайки го с изкуството. В резултат на това, изкуството заема главна роля при създаването на иновативни училищни практики, в които знанието не е пасивно преподадено пред учениците, а се конструира активно от всеки обучаем в процеса. В този смисъл театърът в образованието е една от най-ефективните практики, намерили своето неоспоримо приложение в училищното образование. Той е изключително приспособим към различно учебно съдържание, подходящо за различни образователни единици.

В нашия тренинг ще ви запознаем с инструменти на театралното изкуство, приложими в класната стая не само за развлекателни цели, а да се променят знанията, нагласите и/ или поведението на учениците.

Защо чрез арт техники?

"Чувам и забравям. Виждам и запомням. Правя и разбирам." Конфуций

Емоционалното включване, което изкуството провокира, оказва такова силно и трайно въздействие върху нагласите, ценностите и убежденията, каквото традиционните методи на обучение не могат да предизвикат. Младите хора се мотивират за реално участие в разрешаване на поставен проблем и така се обучават за активно включване в социалния живот

Създаването и изработване на театралното представление има за фокус публиката. Процесът на подготовката му може да бъде само по себе си възпитателно - ние трябва да разберем това, което представяме на публиката; учим нови умения, за да представим пиесата. Но функцията на театъра, независимо от това, което участникът може да получи от участието си в представлението, е то да бъде показано на другите.

Разликата между театър и драма в образованието е разликата между продукт и процес.

В обучението се използва потенциала на групата от връстници, която дискутира. В нея учениците заедно стигат до решения, които не само се запомнят за дълго, но и ги ангажират точно защото са техни лични решения.

Автор: Цвете Янева

Игрови арт техники и стратегии за групова работа

Образованието е това, което остава,

след като наученото бъде забравено.

Б. Скинър

Образованието за правата на човека е образование за промяна, както индивидуална, така и социална. Цели на обучението за правата на човека:

• 
  Да се научат да се изслушват, да се изразяват, да уважават различните мнения.
  
• 
  Да обучи младите хора на умението да зачитат, но не непременно да се съгласяват с различните гледни точки по даден въпрос.
  
• 
  Да развият умения за намиране на взаимно приемливи решения на проблемите, без да е задължително всички да са съгласни с даден резултат
  

• 
  Започваме от това, което хората вече знаят от своя опит. На тази база им даваме възможност да се стремят към и да откриват заедно нови идеи и опит.
  
• 
  Съвместно учене – всички работят заедно за постигането на резултати, които са от полза както за самите тях, така и за всички членове на групата (в контраст със състезателния модел на учене.)
  
• 
  Ролята на учителя е роля на фасилитатор, т.е. да подпомага или улеснява участието на младите хора в учебния процес. Насърчаваме участието в дискусии и взаимното учене един от друг. Уменията за комуникация, критическо мислене, застъпничество, толерантност и уважение, не могат да бъдат преподадени. Нашата цел е да накараме младите хора да мислят, чувстват и действат; да вложат умовете, сърцата и ръцете си; да придобият опит от преживяване.
  

Фаза 1 Преживяване (активност, правене)

Фаза 2 Споделяне (споделяне на реакции и наблюдения за случилото се)

Фаза 3 Обмисляне (обсъждане на моделите и динамиката с цел вникване в същината на преживяното)

Фаза 4 Обобщаване (обсъждане на моделите и начина, по който това, което хората са научили, има връзка с ,истинския свят')

Фаза 5 Приложение (използване на Наученото, промяна на предишно поведение)

Продължава се с взимане на решение за по-нататъшни действия. По този начин те стигат отново до фаза 1 от следващия цикъл на учебния процес.

Групова работа

Груповата работа се случва тогава, когато хората работят заедно, обединяват различните си умения и таланти и взаимно доизграждат силните си страни, за да извършат определена задача.

За да бъде тя успешна, трябва да има зададен ясен въпрос, на който да се даде отговор или ясно формулиран проблем, който изисква решение!