Образователни подходи при работа в група

Образователни подходи при работа в група

1. Ритуали

Ако гледаме на ритуалите като на любими навици, спокойно може да прибавим нови, а някои стари да изхвърлим зад борда.

Въвеждането на ритуали в групата я прави уникална и ценна за нейните участници. Вече създала се, групата не приема други членове лесно и свободно, приемането на нов член изисква посвещение.

• 
  Кръг
  

Кръгът е мястото, в което участници и Водещ се запознават. В Първия кръг Водещият диагностицират дали между членовете на групата има и нещо друго освен уважение. Какво е нивото на открито доверие на участниците? Кой изпълнява ролята на смелчага и кой – ролята на срамежливия в тази група? Има ли някой, който ще се нуждае от особени грижи и има ли някои които ще бъдат особено предизвикателни? Кой е комедиантът, кой е помощникът, кой е помирителят и кой е ентусиастът? Има ли някой, който не би желал въобще да бъде там?

Обучението започва и завършва в кръг. Кръгът предоставя възможност на всеки от членовете на групата да сподели нещо за себе си. Проведен в началото на обучението, той подсказва на Водещия как да започне в зависимост от това дали групата е сънлива, превъзбудена, уморена...

А в края на обучението кръгът събира всички в групата отново, след като са били разпръснати в малките работни групи и създава симетрия с началото.

• Барометър

В началото и в края на обучението участниците седят в кръг. Всеки от тях отговаря на въпроса «Как се чувстваш?» с число от 1 до 10.

(уговорете дали 1 или 10 отговаря на състояние «СУПЕР!»)

Варианти за споделяне на състоянието:

- Какъв цвят си в момента?

- Ако беше природно явление, сега какво щеше да си?...

От тази игра, проведена в края на драма урока, Водещият може да получи обратна информация за въздействието на проведеното обучение, да оцени работата си и да състави план за бъдещата работа на групата. Ако обучението е минало добре, хората се чувстват близки един на друг. Но Водещият винаги трябва да има подготвена някаква дейност, в случай, че атмосферата се нуждае от разведряване.

Друга игра, с която можете винаги да започвате и завършвате драма урока е:

• 
  Довършете uзреченuето...
  

• Споразумение

Цел: Регламентиране на взаимоотношения

Продължителност: 20 мин.

Материали: - големи бели листа (за флипчарт) и маркери.

Инструкции:

В края на първата среща поканете учениците сами да определят ПРАВИЛАТА, които предлагат и приемат да спазват в тези обучения. След всяко изказано предложение искайте съгласието на групата и ако тя го подкрепя, го записвайте на закачен на стената флипчарт или голям лист плътна хартия.

Водещият, като равноправен участник в групата, добавя две предложения:

- Правило на вдигнатата ръка - Ако в групата се надигне шум, който пречи на някого, той/тя вдига високо ръка. Всеки, който види вдигната ръка, вдига и своята, за да помогне посланието на колегата му да достигне до всички.

- Тук и сега! В предстоящите обучения е вероятно да чуем споделяния на лични истории, чувства и мисли. Моля всички да бъдат коректни един към друг, споделеното в групата да остане завинаги тук и сега, за да се чувстваме свободни за откровени разговори.

Ще бъде добре да носите и закачате този документ на всички обучения, за да имате корективи в работата си.

2. Мозъчната атака е начин за насърчаване на креативното мислене и генериране на множество идеи за кратко време.

• Идентифицирайте темата за мозъчната атака и я формулирайте като въпрос, който има много възможни отговори.

• Запишете въпроса така, че всички да могат да го виждат.

• Помолете участниците да дадат своите идеи и ги записвайте така, че всички да ги виждат, напр. на флипчарт. Използвайте отделни думи или кратки словосъчетания.

• Спрете атаката, когато идеите се изчерпят и разгледайте предложенията, като искате коментар по тях.

Обърнете внимание на следното:

• Записвайте ВСЯКО ново предложение.

• Никой не бива да коментира или да дава оценки за записаните предложения, или да повтаря вече казани неща.

• Насърчавайте участието на абсолютно всички.

• Давайте собствени идеи САМО АКО Е НЕОБХОДИМО да стимулирате групата.

• Ако някое предложение е неясно, помолете за изясняване.

3. Дискусията е добър начин за разкриване на отношението на фасилитатора и участниците към дадена тема. Това е нещо много важно за ОПД, тъй като освен че трябва да са запознати с фактите, участниците трябва също да изследват и анализират нещата за себе си. Полезни инструменти за стимулиране на дискусия са историите от новините, постерите и конкретните казуси. Помогнете за започването на дискусията с въпроса ,,Какво мислите за...?

Инструкции:

1. Ако темата е предварително известна, водещият, както и участниците, е необходимо да обогатят знанията си по нея.

2. През цялото време, докато тече дискусията, добрият тон e задължителeн.

3. Всеки може да изразява мнение, без да изисква от другите да се съгласяват с него.

4. Oпонентите трябва да се изслушват

5. Не е достатъчно само да се изразява несъгласие или съгласие с дадената теза, а и да се обяснят причините, поради които говорещият заема тази позиция.

6. Изказванията трябва да са добре обмислени и изказани с точни и ясни изречения, за да бъдат разбрани правилно от останалите участници.

7. Да си в опозиция, не означава да бъдеш винаги "против".

8. Чувството за непогрешимост е предпоставака за груби грешки и пропуски по време на дебат.

9. Не бива да се изказва мнение въз основа на предположения какво мисли опонента, защото може да се окаже, че той мисли по съвсем различен начин, което предварително обрича на провал изводите ни.

10. Както и да завърши дискусията, финалът й в никакъв случай не бива да бъде основание за бъдещи конфликти в междуличностен план.

Обuкновено дeбaтът завършва с обобщаване от Водeщuя на двaтa протuвположни аспeктa на обсъждания проблем, с кoeтo се пpuпознава фактът, че няма по-вярно или по-истинно решенuе, а многообразие от тeзu, кouтo могат дa бъдат apгyмeнтирaнu u вepни caми по себе си.

Кои игри именно ще изберете за всеки конкретен случай, зависи от целта, която си поставяте и групата, с която ще работите. А в същинската работа по темата най-често включваме участниците в ролеви игри, големи креативни задачи, имидж или форум театър. Какъв точно ще бъде планът за обучението, с каква продължителност ще бъде всяка задача – трябва да решите предварително.

Ако Ви е любопитно да изпробвате някоя игра, в която лично Вие не сте участвали, съветваме Ви преди да я представите в група, да я проиграете с Ваши колеги /други участници в тренинга.

7. Ролевата игра е тип игра, в която участниците заемат ролите на персонажи, чиите действия импровизират на базата на собствения си опит от подобни ситуацията, при което всички заедно създават история. Нейната цел е да пресъздаде обстоятелства или събития, които са непознати за участниците. В процеса на изграждането й участниците оценява ситуацията (проблема) от гледна точка на различнит герои.

Така създадената драматизация може да бъде представена чрез различни техники: в три стопа, като обичаен театър, като радиотеатър – само с размяна на реплики и коментари за извършващите се действия

Ролевите игри пресъздават действителния живот. Те повдигат въпроси, за които няма лесни отговори. Подобряват разбирането на дадена ситуация и насърчават съпричастност сред тези, които участват в тях. Полезна техника, която помага за по-дълбокото вникване в нещата, е размяната на ролите.

Ролевите игри трябва да бъдат използвани много прецизно. Изключително важно е накрая да се даде време на участниците да излязат от ролите. Всеки трябва да уважава чувствата на останалите като личности, както и социалната структура на групата. Ролевите игри показват какво мислят участниците за другите хора чрез възможността да ги имитират. Това прави тези дейности и много забавни, но могат да засегнат някого. Ако това се случи, отнесете се с необходимата сериозност (поднесете извинения, променете примерната ситуация и т.н.).

Симулациите са могат да бъдат определени като разширени ролеви игри, които включват всички участници. Но за разлика от горните, обикновено имат определен сценарий и не изискват същото ниво на импровизация. Те дават възможност на хората да преживяват предизвикателни ситуации, но в една безопасна атмосфера. Симулациите често изискват известно емоционално ангажиране, което ги прави много мощен инструмент. Хората учат не само чрез умовете и ръцете си, но и чрез сърцата си.

Обобщаването на опита след симулация е особено важно. Участниците трябва да обсъдят чувствата си, защо са избрали точно тези действия, да споделят някои несправедливости, които са усетили и доколко приемливо е за тях решението, до което се е стигнало. Трябва да им помогнете да направят паралел между това, което са преживели и действителните житейски ситуации.

9. Силует на стената

Очертайте внимателно тялото на един от участниците върху голям лист хартия и се надписва името на героя, който изобразява. По-късно ще бъде закачен на стената. Участниците пишат думи или фрази, описващи характера директно върху чертежа ( вътре в силуета) или на бележки с лепки. Тази драма техника може да се извършва като от група от лица, или от този, чието тяло е очертано и той описва собствения си характер. Можете да включите и известни факти (около силуета), например външен вид, възраст, пол, местоположение и професия, както и субективни идеи като харесвания / нехаресвания, приятели / врагове, нагласи, мотивация, тайни и мечти. Класът може да се върне, за да добави още идеи, мисли и чувства, ако с течение на времето учениците открият повече за черти на характера на героя.

Подходът може да се използва като начин да се развият идеи за импровизация и репетиция.

10. Имидж театърът представлява представяне на мисли и идеи чрез скулптуриране на собствените си и на другите участници тела в статични физически изображения, които могат да изобразяват нещо конкретно или абстрактно, като чувство, определен проблем или ситуация. Зрителите са помолени да наблюдават тези изображения и да разсъждават върху това, което те свидетели.

11. Статуи и замръзнали картини са две форми на "жива картина". При замръзналите картини действието в пиесата или сцената е замразено, като в една снимка или видео кадър. Докато статуите изискват структуриране на отделни лица или групи в обмислени гримаси на лицето и пози на тялото, а не случайно замразяване на протичащото действие.

12. Форум театър

Разработен от бразилския режисьор Аугусто Боал, форум-театьрьт е специфична съвокупност от техники, създадена да обучава хората как да играят активна роля в своята общност. Той се използва в целия свят за култивиране на ангажирано и просветено гражданско общество, оказващо влияние върху законодателството .

Форум театърът е театрална игра, в която проблемът бива показан в неразрешена форма. Публиката, която е и участник в представлението, е поканена да предложи и изиграе решения, като при преиграването на представлението зрител влезе в ролята на потьрпевшия в избран от него момент и промени поведението му по удачен, според него начин.

Форум-театьрьт предоставя на зрителите невероятния шанс да изпробват в безопасна среда различни модели на поведение в евентуални проблемни житейски ситуации. 9. Изображения: снимки, карикатури, рисунки, колажи

Изпълнителите на сцената са помолени да импровизират сцени (статични изображения или импровизирана драма), които се провеждат секунди, минути, дни или години преди или след драматичния момент. Това дава възможност за изследване какво е довело до определения момент (биография и мотивация на героите) и как да бъде решен проблемът или как могат да възникнат допълнителни предизвикателства (последствията от техните действия). Техниката помага да се придаде значимост на драматичния момент или да създадете началото на една история.

Инструкции:

- Помолете участниците, които изпълняват историята, в драматичния момент да застинат в замръзнала картина. Обяснете, че когато плеснете с ръце, бихте искали те да се движат безшумно в забавен каданс до мястото, където героят им е бил няколко минути преди това. Когато те замръзнат в новото изображение, можете да динамизирате картината с “Какво мисли героят?”, за да се проучи мотивацията им да достигнат до драматичния момент.

- Сега ги помолите да се върнат обратно към изходно първоначалната картина – драматичния момент (който приемаме за настоящия момент). След това нека участниците да се движат в забавен каданс и да посочат къде героите им могат да бъдат след определеното от Вас време. По този начин сте създали един епизод с начало, среда и край, който можете да продължавате да развивате по различни начини.

2. Горещ стол

Ученикът, който изпълнява ролята на даден герой, сяда на стол пред съучениците си (подредени в полукръг), и отговаря на техни въпроси от името на героя си. Може, по преценка на педагога, на горещия стол да сядат двойки или групи изпълнители. Упражнението е полезно за създаване биография на героя, която е необходима за изграждане на образа му.

Добре е учителят да поеме ролята на посредник при ръководенето на разпита, за да му зададе конструктивна посока. Въпросите не бива да са фокусирани единствено върху факти, а съсредоточени върху лични чувства и наблюдения.
3. Какво мисли героят?

Групата прави статуи и участниците се поканват, щом водещият ги докосне по рамото, да изговорят само с няколко думи на глас мислите или чувствата на своя герой. Алтернативно, може да се даде задача на други членове на класа да изговорят на глас мислите на даден герой.

Инструкции:

Класът застава в две редици, един срещу друг. Главният герой (учителят или участник) се разхожда бавно по Алеята, а всеки член на групата му нашепва съветите си към него. Алеята може да се организира така, че участниците във двете редици да защитават противоположни мнения. Когато Главният герой достигне края на алеята, той казва решението си. Следва обсъждане в кръг.

5. Разделяне на групи

Разделянето на участниците в различни по размер работни групи улеснява процесите на опознаване на участниците и активно участие в протичащия процес. Техниките за разделяне се използват предимно като въвеждаща част към упражненията, за целите на които е необходимо участниците да работят по двойки или малки групи. Разделянето според съседство или личен избор на участникът е бързо, особено за големи групи. Проблемът с този начин на разделяне е, че участниците работят с един и същи човек през цялото време. Разделянето на участниците по двойки или в малки групи по случаен признак съдейства за разнообразието и ефективността на работата им.

• 
  Разделяне на молекули
  

1. Разходете се из залата като си представите, че сте част от атомите на молекулата на един от елементите на Менделеевата таблица

2. Формирайте молекули от 7 атома. ..... Отново се смесете в голяма група.... Формирайте молекули от 5 атома..... Смесете се в голямата група.......

!!! Добре е преди да стигнете до желаните групи, да не повтаряте сливането и смесването на групите повече от два или три пъти.

Варианти: При липса на време, можете да приканите участниците да формират молекули само с броя на желаните от Вас групи.

• 
  Някой, с когото не си играл до сега
  

1. Представете целта на упражнението. Предложете на участниците да се разходят из залата и да отидат при някого, с когото не са работили или са работили най - малко до сега.

2. След като всички участници са с партньор, въведете упражнението, за целите на което сте разделили участниците по двойки.

• 
  Обърни се към.....
  

1. Предложете на участниците да се обърнат към ляво- (дясно-)стоящия.

2. След като всички участници са с партньор, въведете упражнението, за целите на което сте разделили участниците по двойки.

Варианти: Ако участниците са в кръг, да формират двойки с човека срещу тях.

• 
  Да се преброим на 1, 2, ...
  

1. Участниците са наредени в кръг. В зависимост от броя на участниците в предстоящата задача (напр. 3), Водещият казва как да се преброят участниците (в случая – на 1, 2, 3.

3. Един след друг участниците произнасят на глас ясно цифрата, която им се пада

4. Групите се сформират от стоящите един до друг единица, двойка и тройка.

5. Водещият обявява задачата на единиците, задачата на двойките и тази на тройките.

• 
  Разделяне на по-многобройни групи
  

1.Ако е необходимо участниците да се разделят на 3 или 4 по-малки групи, те се нареждат в кръг и Водещия изисква от тях да се преброят, съответно до 3 или 4.

2. След преброяването, с вдигане на ръка се групират на едно място единиците, на друго - двойките и т.н.

3. Водещият казва условието на задачата и работата започва.

Неформалното образование се развива с изключителни темпове през последните години в целия Европейски съюз както и в новоприетите страни членки. Развитието е обусловено от новите социално-икономически условия в нашите страни и от развитието на гражданското общество.

В най-популярните публикации неформалното образование се определя като комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даването на образователна степен. Неговите характеристики са:

1.То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.

2. То е преднамерено и целенасочено, но не е ориентирано към определена процедура за сертифициране.

3. Обхваща по-скоро съвременните усилия на участниците за решаване на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.

4. То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.

5. То е гъвкаво и центрирано в учащия се.

6. То е по-скоро практическо, отколкото теоретично.

7. Програмите за неформално образование са независими и по-малко податливи на външен контрол.

8. То е по-икономично, тъй като използва всякакви пространства и средства за образователни цели.

9. То представлява един непрекъснат процес, съпътстващ ученето през целия живот на човека.

10. Неформалното образование се основава на взаимно доверие и уважение, което при това окуражава задаването на въпроси и рефлексията.(Innovation in Literacy and Non Formal Education. –In; Literacy Watch BULLETIN, January 2001-N17)

В своята същност неформалното образование е подход, който може да бъде използван с възрастни, младежи или деца, в класната стая или извън нея. То е фокусирано върху нуждите на учащите се. Използва ресурса на учащите, черпейки от техния опит, уважавайки тяхната личност, достойнство, чест и принадлежност.

През последните години се наблюдава от една страна, разграничаване на параметрите и значението на формалното и неформалното образование, но от друга страна се създадоха нови мостове и канали помежду им, както и обединяване на усилията на институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващият брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

Напоследък изследванията за човешките същества, като личности и като част от обществото претърпяха развитие. Когато говорим за количествени промени, даже когато са в корелация с други промени, като физически, интелектуални и личностни, ние имаме предвид отнасящите се до отношението, структурата и личностната организация. Колкото по-широк е спектърът на информационните, образователните и алтернативните услуги за всички категории от населението, толкова по-възходящо протичат личностното и социалното развитие.

В този контекст, на европейско ниво, съучастните изкуства станаха ценни алтернативни методи за доживотно обучение и личностно развитие. Те са неделима част от неформалното образование вече и у нас. Съучастните изкуства включват поредица от интерактивни методи, като Форум театър, чиито корени са както в образованието, така и в театъра. Съучастните изкуства и Форум театърът, в частност, работят с емоционална интелигентност и предоставят сигурно пространство, където професионалистите – педагози, психолози, социални работници и артисти се срещат с хора на равна основа, за да работят заедно. Поради своята гъвкавост, тези методи могат да бъдат успешно прилагани в работата с групи от различни социално икономически условия и образователни нива, от млади хора, конфронтирани от насилието или риска, до групи от хора със специални нужди, изправени пред образователни, адаптационни и поведенчески проблеми.

Значителен принос в развитието на съучастните изкуства принадлежи на бразилския режисьор Аугосто Боал, основател на “Театъра на потиснатите”. Аугусто Боал е повлиян от бразилския педагог Паоло Фрейре и неговия социален поглед към неформалното образование. Двамата се срещат работейки заедно в проект за ограмотяване в Перу.

Името на Паоло Фрейре и неговата „Педагогика на угнетените“ се свързва с идеите и практиката на прогресивната педагогика. Според Фрейре аформалното и народното образование се подчиняват на принципите на диалогичността. Образованието е съвместна работа, основана на уважението, а не е едностранно влияние. Той нарича традиционното образование „банкиращо“, защото то сякаш прави готови, предварително подготвени отвън депозити в ученика, а не го подпомага да се развива пълноценно и самостоятелно. За него практиката е информирано действие, свързано с определени ценности, чрез което всеки може да участва в сътворяването на живота и света. Затова алтернативното образование е тясно свързано с общността. Той настоява образователните дейности да са естествено включени в жизнения опит на хората и да са основани на съзнателни избори и решения (Николаева, 2008).

Образованието е продукт и реконструкция на знанието. То е съзнателно, а не въображаемо натрупване. Аугусто Боал сглобява дидактичното устройство на Фрейре и артистичните устройства на конвенциалния театър и така получава един троен резултат – естетически проект с образователен и социален ефект.

Съществуват три основни разновидности на „Театъра на потиснатите“ на Аугусто Боал, които биха могли да се препокрият и да си взаимодействат, а изборът на един или друг от трите вида зависи от ситуацията, в която се извършва работата и от целта на театралния и образователен процес. Тези три вида са:

1. 
   Театър на образа (Image theatre)
   
2. 
   Невидим театър (Invisible theatre)
   
3. 
   Форум театър (Forum theatre)
   

Театърът на образа е поредица от упражнения и игри, която поставя участниците лице в лице с истини за обществото, семейството и между човешките взаимоотношения, без употребата, поне в началото на говоримата реч. Участниците правят по темата неподвижни изображения на свои случки, чувства, преживявания или отношение към нещо, най-общо случаи на потисничество от един или друг характер. Групата предлага заглавие или тема, които след това биват изобразявани във вид на скулптори със същите наименования, като използват своите или други тела като “глина”. При това образът не остава статичен, а както и в останалите форми на “Театърът на потиснатите”, застиналата картината е жизнено важен фактор в този вид работа. Групата от участници вижда най-различни по вид и смисъл картини в повечето случаи с изненадваща връзка между тях, често неща, за които самите скулптори не са си давали сметка. Изображенията са независими от езиковите и културните бариери и както Боал показва, често разкриват неочаквано универсални истини. Освен това работата с изображения е по-демократична и не привилегирова хората с по-добра словесна култура.

Изобразяващият театър може да бъде използван като подготовка за Невидимия театър или Форум театърът и е основополагащ за някои форми на терапевтична работа отразени в книгата на Боал (1995).

Невидимият театър включва публиката като участници без дори те самите да знаят това. Те са едновременно и зрители и участници в драматична сцена, но докато тя се случва (и обикновено дори след нея) те не знаят, че това е само театър, а не “реална действителност”. Разбира се това е също реален живот доколкото по време на случването хората и реакциите са достатъчно истински. Това е театър, който не се състои в театрална зала или някое друго театрално пространство, а на обществени места, които не бихме свързали с игра или представление – метрото, заведението, магазина. Няколко актьора подготвят сцена, която след това разиграват на публично място като обикновено има включено необичайно “извън нормата” поведение в дадена социална среда. Очевидците биват въвлечени в спор, обикновено подпомагани от актьори – провокатори смесени с публиката и изразяващи две противоположни реакции на това, което става.

Невидимият театър е начин за стимулиране на дискусии, въвличането на хората в проблеми, под формата на обществен форум. Той може да бъде сравнен с “агитиран” уличен театър, така, че публиката е свободна да заема каквато и да е позиция и да предложи всякакъв изход от създалата се ситуация, без да има чувството, че е поучавана. Това е друг принцип в “Театъра на потиснатите” - никога да не бъде дидактичен със своята публика, а да набляга на процеса на взаимно учение.

Форум театърът представлява ефективно средство за интервенция на личностно, социално, политическо, образователно равнище и в по-малка степен на психотерапевтично равнище. Методът се основава на използването на театралния език и естетичното пространство, с цел да се стимулира активното вмешателство на публиката, и да се улеснят интерактивните реакции между актьорите и публиката. Последната се превръща в зрители-актьори, обединени в усилието да изследват, анализират и преосмислят проблемите, с които се сблъсква групата, към която принадлежат.

Форум театърът е театрална игра, в която проблемът бива показан в неразрешена форма. Публиката (активни “наблюдатели”) бива насърчавана да се съсредоточи върху определен проблем или тема, да вникне в него, да го разбере по-добре и да изпробва различни възможни решения. Проблемът винаги е някакъв симптом на потисничество и обикновено включва видима форма на такова потисничество и протагонист (главен герой), който е негова жертва. В неговата най-изчистена форма и актьорите, и зрителите участници са жертви на подобно потисничество. Ето защо те са в състояние да предлагат различни решения тъй като са лично запознати с този вид потисничество. След едно показване на сцената, наречено “модел”, то бива показано отново в забързана форма, следвайки същия ред на събития, докато член на публиката не каже : “Стоп!”. Тогава той заема мястото на протагониста и се опитва да надделее над потисничеството, опитва се да предизвика позитивна промяна в положението на потърпевшия като променя поведението му по удачен според него начин.

Това е интерактивна форма на състезание между зрителите участници, които се опитват да доведат сцената (или пиесата) до различен край, в който затвореният кръг на потисничество е разчупен и актьорите, които видимо полагат усилия да доведат пиесата до първоначалния финал, в който протагонистът е победен, а потисникът тържествува.

(жертва) → персонаж →актьор → публика ← общество

На мястото, където актьорът се среща с публиката, в театралното пространство, обществото застава с лице срещу изкупителната жертва при двойна степен на отстраняване. Индивидите, които съставляват публиката, “напускат” обществото и “остават” в театъра, където играят ролята на обществото и реагират повече като група, отколкото като отделни индивиди. Актьорът изпълнява персонажа, зад когото стои жертвата.

Водещият на тази игра се нарича “жокер” и неговата функция е да осигури главното протичане на играта и да обучи и направлява публиката по правилата, а именно да търси реални решения на реални проблеми. Той помага на зрителите да открият различен начин на мислене, да бъдат критични към това, което чуват, виждат или усещат. Ролята на „жокера“ напомня ролята на обучителя – не налага, не критикува, уважава предложенията на участниците, без да избира посоката. „Жокерът“ изяснява съобщенията, промотира участието на всички, дава свободно пространство за размисъл и действие. Той е обучител, някой който придружава обучаемите в света на тяхното познание, до мястото, в което всички участници се променят и научават, че могат да променят света.

Чрез Форум театъра насочваме вниманието към различните възможни варианти на реакция при една и съща ситуация. Намирането на решение като изходна точка от Форум театъра не е задължително. По-важното е да се провокира добър дебат, в който да бъдат чути максимален брой мнения. Дискусията, конфликтът между различните идеи, аргументите и контрааргументите трябва да предизвикат, стимулират и подобрят подготовката на зрителите за намирането на решения в реалния живот. Форум театърът стимулира участниците към заемане на активна позиция при избор на поведение, повишаване на уменията при справяне в неочаквани ситуации, осигуряване на атмосфера на искреност и доверие и подобряване на груповото взаимодействие.

Бразилският режисьор Аугосто Боал разработва и широко практикува тази театрална техника, чиято цел е да обучава и стимулира хората да “играят” активна роля в своята общност. Така те могат активно да участват във взимането на решения по социални, икономически, политически и лични проблеми. Признат от Обединените нации посредством ЮНЕСКО като официално “средство за социална промяна”, Форум театърът е изключително ползотворен и полезен за оказване на влияние върху законодателството и за създаване на ангажирано и просветено гражданство, уважаващо човешките права и отговорности.

Актуални приоритети на неформалното образование, които съвпадат с приоритетите на Форум театъра са:

• 
  Превантивното образование – СПИН и ХИВ, агресия и насилие, справяне в интеркултурна среда и др.;
  
• 
  Учене през целия живот;
  
• 
  Развитие на творчески възможности и потенциал на хората от всички възрасти и групи;
  
• 
  Гражданско образование.
  

Форум театърът дава възможност на младите хора:

• 
  Да създадат подкрепяща, мотивираща и стимулираща за развитие среда, в която участниците да споделят свободно за нещата, през които преминават в тази противоречива възраст;
  
• 
  Да осигурят продължително и устойчиво пространство, с възможност за натрупване на познания за себе си и другите;
  
• 
  Да осигурят защитена среда за изпробване на различни мнения и предложения по отношение на конкретен проблем, за споделяне на опит, за учене и забавление;
  
• 
  Да откриват положителните качества и таланти у всеки участник, както и да стимулират изразяването им в света чрез дейности и проекти;
  
• 
  Да обогатят участниците като им дадат преживяване за работа в група, групова динамика  и усещане за лична отговорност и позиция в групата;
  
• 
  Да се свързват с младежи от различни социални групи с фокус върху споделяне на опит и взаимно обогатяване;
  
• 
  Да вдъхновяват младежите за участие в различни социално значими проекти инициирани от тях самите и техните приятели;
  
• 
  Да създадат пространство за пресечна точка между опита на възрастните и енергията на младите хора;
  
• 
  Да помогнат на участниците при навлизането в света на възрастните с яснота и увереност;
  
• 
  Да предложат алтернативно образование и обучение по теми, които не се засягат широко в учебната програма като: СПИН и ХИВ, агресия и насилие, справяне в интеркултурна среда и др.
  

Форум театърът е аспект на неформалното образование защото:

• 
  Дава възможност за решаване на определени, специфични обществени проблеми;
  
• 
  Насочен е към образоването на конкретни обществени групи без да има за цел тяхното сертифициране;
  
• 
  Преминава през експериментален етап и е по-скоро практически приложим отколкото теоретичен;
  
• 
  Дава възможност за иницииране на програми и проекти, които са значими за дадената общност;
  
• 
  Дава възможност за гъвкавото му приложение и е насочен към конкретна група с конкретен проблем;
  
• 
  Независим е и използва всякакви пространства и средства за образователни цели;
  
• 
  Съпътства ученето през целия живот;
  
• 
  Окуражава задаването на въпроси и рефлексията като се основава на взаимно доверие и уважение.
  

Цитирана литература:

Николаева,С.(2008) Неформално образование. Философии. Теории. Практики. ЕКС-ПРЕС

Boal, A.(2005) The Aesthetics of the Oppressed

Innovation in Literacy and Non Formal Education. –In; Literacy Watch BULLETIN, January 2001-N17

Автор: Виолина Василева-Александрова