Драматизация на повестта „Чичовци”от Иван Вазов I. Общество Герои



Дата01.08.2018
Размер56.5 Kb.
Драматизация

на повестта „Чичовци”от Иван Вазов

I. Общество
Герои:

1. Четец –

2. Варлаама Копринарката –

3. Ивана Селямсъза -

4. дядо Нистор (стар берберин и строг човек) –

5. Хаджи Смион –

6. Иван Чушков (приятел на Варлаама)-

7. Иван Капзамалинът (приятел на Селямсъза) -

8. Иван Бухалът-

9. Стамболлият -

10. поп Ставря -

11. Хаджи Атанасия(сладкогласен) –

12. главният учител Гатя –

13. подидаскал Мироновски –

14. Хаджи Димо

15 чорбаджи Петракия

16. Котю Джамбазът (прочут лихвар)


Сцената: Лятно утро е;Черквата е пълна с богомолци; Чуват се звънливи гласове на ученици;В едър план са: Хаджи Димо, Чорбаджи Петраки и Чорбаджи Котю Джамбазът, които си говорят.

Хаджи Димо: (пошушва на чорбаджи Петракия) Виж, тоя дрът пинтия — вариклечко, за две пари свещ запали, а метани до земята прави, метаните са без пари… ( и пак поема да приглаша).

Чорбаджи Петраки : Вариклечко не, ами вариклечко …(пошушва и пак приглаша).

Котю Джамбазът: Гледай, Гина Махмудката, булката на оня поразеник… пали свещ … Облякъл я в джамфезен малакоф и в мъсър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари, горни пари … Магаре недно! …

ЧЕТЕЦ: Първенците пред пангаря вместо да последват другите, отбиваха се и се изкачваха из, стълбите на женското училище (което беше в черковния двор) в една широка стая, в която ставаха обикновено общинските събрания. Дълго време се проточи съвещанието. Най-подир то се свърши и първенците занаизлазяха шумно из вратата и занаслазяха по стълбите. Скоро из целия град се разчу, че избрали епитропите и между тях — Варлаама Копринарката и Ивана Селямсъза. Тая новина причини голямо учудване, защото всичкият свят знаеше, че те не можеха да се видят по причина на една стара разпра за капчук, завещана от бащите им. Дядо Нистор, стар берберин и строг човек, като тегли хубаво чубучката и пухна дим из цялото кафене.

Сцената - кафенето.

Излиза дядо Нистор, тегли хубаво чубучката и пухна дим из цялото кафене.След него излиза и Хаджи Смион. Започват разговор.



Дядо Нистор: Добро, хубаво. ( казва доволно разсъдително). И Тарилйомът и Селямсъзът са учени и почтени, но нямат согласието, а без согласието, като няма него, всичко пропада.

Хаджи Смион : Аз казвам пък, че сега, ако се согласят, ще се согласят.

Дядо Нистор: Защо?

Хаджи Смион: Защото (поема, като си изува лявата калевра, и брои бързо броеницата)…, защото, когато двама души, речи ги настоятели, речи ги търговци и прочия, работят в една работа, разбираш? То се знае, че те трябва да се согласят… Това си е естествено.(и си обува пак калеврата).

Дядо Нистор: Как ще се согласят естествено? Ти, Хаджи, тури твоята Катинка и Ингилиза да се преговарят, макар че се хранят от едната трапеза и припознават един и сущ господар? — котката: фу! кучето им!

Хаджи Смион: (казва и сяда по турски) То е право, на…. и завчера Ингилизът щеше да удари Катинката

Иван Чушков: Тарилийомът е готов да чака до второ пришествие, но няма да се сдобри със Селямсъза, знам го аз какво е куче.

Иван Капзамалинът: Та и Селямсъзът стока ли е? ( като си люшка чашката, за да доизпие утайката на кафето на дъното). Проклет в червата: издигнал е към Тарилйомовия двор преграда от шиндри, намазана с катран, за да ядосва Варлаама и булката му.

Иван Бухалът: Настоятели! Магарета! И тия, и другите! Защо ги избират? Тая заран, като идех на черкова, отбих се при Максим рибаря, за да взема нещо за днеска… Видях ги там и двамината: Селямсъзът си купуваше шаран, но щом видя, че Тарилйомът, и той си взел вече, хвърли шарана, па си купи сом, като рече: „Анатема, който плюска днес шаран“, и плюна въз рибата на Тарилйома. Е, това човещина ли е?

Дядо Нистор : Магария! (продумва и хвърля победоносен поглед на Хаджи Смиона).

Хаджи Смион: То се знае, когато няма согласие, всичко пропада .( произнася убедено и въздъхва).
Стамболлият: Хаджи, недей дума согласие……не се гледат хората: милуват ли се или се мразят, ами се гледа кадърни ли са.

Хаджи Смион: Та и аз това казвам, я ( произнася добросъвестно, като си подвива пак и двата крака).

Стамболлият: Кадърни ли са, стига ли им пипката ….Селямсъзът го избраха за неговата старост и опитност — нали него праща народът едно време в Стамбул да гледа давията с Троян? ……А Тарилйомът е човек разбраничък и ходи се на горната черкова, та ще забикаля школото и даскалите … А другите питропи — зарежи ги, не се свъртат нито два месеца в село. Тук согласие не се пита. Ганчо Заекът и Фачко Попчето чашата си не делят, наедно се на припек стоят, но не могат раздели на две магарета сено. Куфалницата им не стига.

Хаджи Смион: Няма го в куфалницата.

РАЗКАЗВАЧ: Доказателствата на Стамболлият, подкрепени силно и от Хаджи Смиона, който пак се ободри, смутиха противниците. Дядо Нистор се сбърка и взе да чисти чибучката, доде да намисли какво да отговори. Иван Бухалът се изкашля няколко пъти и забърка из всичките си джобове. Иван Головратът хвана да надува силно наргилето, а Иван Капзамалинът нищо не стори. Настана мълчание.

Хаджи Смион: Тъй, тъй, дядо Нисторе, хората знаят какво вършат и кого избират. Согласие — согласие, но да питаме: какво има в пипката?



Но понеже дядо Нистор не отговори.

Хаджи Смион: (казва разпалено и дързостно, провесва и двата си крака) И аз дадох глас за тях, пак ще дам, защото са достойни хора!

Иванчо Йотата: ( който мълчешком сърбаше кафето си и поглеждаще неприятелски на Хаджи Смиона, кипва) Достойни хора! Не могат името си да запишат по граматиката и прочия. Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест не Варлаам, сиреч, наместо веди — ферт, и изяда едното а … и прочия!…

Хаджи Смион: (възразява, защото не беше човек да се остави да го лъжат) Е, че Варлаам и Фарлам се едно е, от толкова, какво има?

Иванчо Йотата: Как се едно? …..Можеш ли да кажеш: пророк Фарлам и прочия? Няма нищо от толкова, а? Гаче се едно е да държиш бухалка и перо. Назад, назад вървим, не ни бива за бъзов гребен.

Хаджи Смион: То се знае, не ни бива …

РАЗКАЗВАЧ: Иванчо Йотата беше разярен, защото въпреки надеждата си не биде избран настоятел. Той си тълкуваше, че тая пакост му е направил учител Гатю, с когото веднъж се бяха карали за правописанието.

Иванчо Йотата: Ах, минува! — извика един.

Хаджи Смион: Кой?

Стамболлият:Тарилйомът.

Хаджи Смион: И носи рибата.

Иванчо Йотата: Запря се, здрависва се с Кона Крилатия.

Стамболлият:Ами що забърза така, гаче го гонят и прочия.

Стамболлият: Хвърчи!

Стамболлият:Не видиш ли? Селямсъзът се задава от-подире му.
РАЗКАЗВАЧ: И всичките се навалиха на прозорците, за да гледат.Селямсъзът наистина се зададе отгоре с риба в ръка, но срещна Неча Райчинчин и запря го да му каже нещо, вероятно — колко е купил рибата, която повдигаше нагоре, после срещна Марина Хаджи Цаков и каза му, види се, добрутро, защото погледна към слънцето; а като зърна дяда Постола, застигна го и взе да му разправя нещо твърде важно, защото не видя Ивана Разпопа, приятел, който замина покрай него — за да го здрависа, нито Варлаама Копринарката, който отиваше тичешком — за да го изпсува.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница