Държавата е вид човешко обединение, вид организирано по определен начин конкретно човешко общество



Дата28.09.2017
Размер297.91 Kb.
#31226
Държавата е вид човешко обединение, вид организирано по определен начин конкретно човешко общество. В този смисъл се говори, че държавата е форма на организация на обществото, “обща връзка на цивилизованото общество”,”обща връзка на цивилизованото общество”. Но държавата не е извън обществото. Тя е самото конкретно общество, организирано върху определен тип обществени връзки. Като особена форма на организация на обществото държавата е продукт на самото общество на определен етап от неговото развитие.
Разглеждането на държавата като форма на на организация на обществото в рамките на определена социална общност, на определено органично човешко обединение показва, че тя, както и прохождащите я видове форми – рода и племето, е така устроена, щото чрез нея индивидите, съставляващи обществото, изразяват себе си като едно цяло.
Особеностите на държавата като вид организирана социална общност се разкриват при съпоставянето им с другите видове. Това са родът и племето.
Първият вид организирана социална общност е родът. Той бележи прехода от дообществено състояние, където хората водят стаден начин на към общественото състояние. Човешкото общество се различава от стадото , включително и от човешкото стадо, с това, че при стадата действат природни закони, а в обществото – обществени закони.
Посредством труда хората се отделят от света на животните. Трудът извежда човека извън границите на животинското стадо. Животните в най-добрия случай събират плодовете на природата, а човекът – произвежда. Затова и първият исторически факт, с който хората се различават от животните е, че те започват да произвеждат необходимите им средства за живот.
Процесът на производство поражда качествено нови потребности, които за разлика от физиологичните, имат икономическа основа. Това е така, защото те са резултат от развитието на производството и отношенията, в които влизат хората в производствения процес. В него те осъществяват необходимия им обмен с природата и заедно с това възпроизвеждат, както собственияси, така и цялостния социален живот. Когато хората започват да произвеждат, за тях биологическите закони на еволюцията престават да бъдат единствено определящи. Като създават обществото, взаимодействащите си произвеждащи индивиди откриват пътя и за действие на обществените закони.

Родът е социална единица, форма, в която съществува първият вид организирана социална общност – родовото общество. Родовата организация е изградена върху общата кръвна връзка и колективния начин на производство. Родовата организация е обединение на човешки индивиди, които са кръвно свързани с един общ или предполагаем родоначалник. Като стопанска общност, родът съществува върху основата на конкретно владение на земята, оръдията на производство и предметите на потребление. Разпределителните отношения имат уравнителен характер и се регулират от обичая. Производителният и управленският труд се слети и се осъществяват колективно от целия род.


Племето (племенният съюз) е вторият, исторически формиран вид организирана социална общност. То е по-широко по обхват човешко обединение, което включва най-малко два и обикновено повече рода. Племето е разположено трайно върху определена територия, поради което се появяват и първите сравнително постоянни териториални връзки между неговите членове. Вътре в рамките на племето всеки род си остава самостоятелна общност.
В стопанско отношение се заражда родовата община, като производствена единица. Тя се базира на кръвната връзка и на колективното владение на средствата за производство. С усъвършенстване на родовата община като стопанска единица (в рамките на която по-късно се отделя и моногамното семейство) настъпва процес на отслабване на ролята и значението на кръвните връзки в рода.
Наред с кръвните и производствените връзки в рамките племето започва да се формира една по-широка структура от социално-организационни връзки. Възниква неоходимостта от управление на племето (племенния съюз) и от неговата защита, което води до трайното установяване на вождове, военачалници, жреци, както и други органи на управление, като племенен съюз, съвет на старейшините, общо събрание на войните или на възрастното население и други. Това е резултата на започналия процес на обособяване на управленския труд от производителния. Управлението се формира като самостоятелна сфера, без още да е откъснато от производството.
В завършен вид родово-племенната организация почива върху кръвни, производствени, териториални и управленски връзки.
Държавата е последният исторически възникнал вид организирана социална общност.

Държавата като вид човешко обединение почива върху качествено нов тип стопански връзки. Тя е социална общност от собственици, организация на гражданското общество.

При държавата кръвните връзки са ограничени само до рамките на семейството и общината и са загубили своето определящо значение. Стопанската дейност се развива върху основата на частната собственост, която обуславя съответната система на стопански връзки и отношения.

5. ДЪРЖАВАТА Е ПУБЛИЧНО-ВЛАСТНО ОРГАНИЗИРАНА

СОЦИАЛНА ОБЩНОСТ
Специфичен признак на държавата е това, че нейното съществуване като организирана общност е опосредствано от публичната власт. Държавата е публично-властно организирано човешко обединение. Публичната (държавната) власт е специфично присъщ на държавата регулатор на обществени отношения и връзки.

Всяка устойчива човешка общност съществува като организирано цяло от координационни и субординационни връзки. Организираността е йерархично съподчинение на волите.


Властта е средство за постигане на организираността. Социалната власт е средство за постигане на обществената организираност като цел.
Обществената власт е присъща на всяко трайно човешко обединение. Взависимост от характера на човешката общност се определя и характера на обществената власт, която бива всеобща (всеобхватна) и частна (ограничена). Частна е например властта в семейството- родителската власт, съпружеската власт, властта в едно публично тяло (например в една обществена организация) и пр. Всеобщата власт е присъща на организираното общество като цяло. Това е родовата власт, племенната власт, държавната власт.
Всеобщата социална власт е необходимо условие и средство за организиране на участието на членовете на обществото в производството и възпроизводството на обществения живот; във функционирането на самото общество.
Всеобщата социална власт е обусловена от исторически съществуващите стопански отношения. Съвременната всеобща социална власт е държавната власт.
Според нас, властта е призната и гарантирана възможност за свободно, независимо вземане на решения; възможност за автономно волеизявление. По своята същност властта е висша форма на свободата.
В обществото съществуват два вида власт. Първият, това е материалната власт. Материалната власт е власт върху вещи. Това е собствеността като икономическа свобода. Тя е юридически определена и гарантирана чрез правото на собственост и другите вещни права. Тази власт се простира не само върху материални вещи, а и върху интелектуални продукти, закрепена чрез правото на интелектуална собственост. Правото на собственост дава юридически израз на материалната власт.
Освен материална, в обществото съществува и втори вид власт – социална. Това е власт върху индивидите и техните общности. Държавната власт е социална власт. Тя е висша форма на социална свобода в държавно организираното общество. Тя е установена и призната възможност за свободно волеизлияние, което има общозадължителен характер и е гарантирано с принудителни средства.
Като висша форма на социална свобода държавната власт има следните характерни особености:
1) тя е САМОСТОЯТЕЛНА в рамките на държавата. Самостоятелността се изразява в това, че тя е първичва (оригинална) власт. Държавната власт не е дадена от друг, не е прхвърлена (делегирана), тя е самопроизводна. Ето защо тя е самостоятелна и независима от всяка друга социална власт в държавата.
2) тя е ВЪРХОВНА власт. В границите на държавата не може да съществува друга власт, която да стои над държавната власт. Като върховна, държавната власт е и неограничена. Вътре в държавата тя не може да бъде ограничена от никоя друга власт. На основание на своето върховенство, държавната власт е и общозадължителна. Всички граждани на държавата, както и всякакви техни общности, са длъжни да се подчиняват на държавната власт. Общозадължителността се гарантира с принудата, която само държавата може да упражнява.
3) тя е НЕОТЧУЖДАЕМА. Държавната власт не може да бъде прехвърлена на друга държава, която да я осъществява. Това би означавало самата държава да бъде унищожена като самостоятелна организация.
4) тя е ЕДНА. В една държава не може да има няколко самостоятелни и върховни власти. Държавната власт е една. От това произтича и нейното единство, не може да се разделя. Различните субекти на държавната власт са йерархически подчинени. Те са носители на една власт, а не на няколко власти. Концепцията за разделение на властите не противоречи на единния характер на държавната власт.
6. Държавата е правно организирана социална общност.
Следващият специфичен признак на държавата е нейната правна организираност. Държавата е форма на организация на обществото, почиваща върху правото.
Организираността и редът са присъщи на целия социален живот. Те се постигат с помощта на нормативното регулиране на обществените отношения, на поведението на хората и на организацията на обществената власт.
Нормативността е неотделима от социалната дейност на хората, от тяхното обществено битие. Нормата не е нещо, стоящо извън обществените отношения, над тях. Тя е органично вплетена в дейността на човешките индивиди и изразява най-типичните и устойчиви обществени връзки и отношения.
Обществото е продукт на взаимодействие между хората, възниква обективно в процеса на производството, обмена и разпределението на материални и духовни блага. Потребността от самосъхраняване и самоподдържане на обществото налага в хаоса от еднократни, случайни и производни действия да се отделят обективно необходимите форми на взаимотношения между хората. Последните се утвърждават като повтаряще се актове и приемат траен характер.
Многократната повтаряемост на определени актове на дейност е характерна черта на историческия процес. Тя изразявя вътрешната закономерност на тяхното съществуване и развитие. Една от формите на проявяване на тази закономерност е нормативността на явленията, процесите и връзките.
От момента на своето възникване, човешкото общество се подчинява на определено управление и се формира първата система от социални норми. С възникването на държавата като исторически обусловена форма на организация на обществото, се появява и нов вид нормативен социален регулатор, нова система от социални норми- правото.
Правото е система от задължителни норми, санкционирани от държавата и поради това гарантирани с държавната принуда, които регулират обществените отношения.
Правото е социален феномен, който както и държавата е обективно необходим и заканамерен присъщ на гражданското общество, на обществото, изградено от свободни хора. Правото е мяра на свободата, а тя не може да се прилага в социална общност от несвододни хора. В основата на свободата на човека стои собствеността. Свободен е само собственикът; лишеният от собственост не може да бъде свободен. Поради това и първото възникнало право е правото на собственост. Дори правото на живот е установено много по-късно.
Правото съществува като фундаментален регулатор на обществените отношения и връзки. В това си качество то представлява мяра на свобода, мяра на гарантирано и защитено свободно участие в обществения живот. Всички основни, т.е. обществено значими форми на осъществяване на социални отношения и връзки, са уредени от правото. Извън правната уредба остават онези отношения и връзки, които нямат определящ характер спрямо съществуването и функционирането на конкретното държавно организиранообщество. Част от тези отношения, които имат траен характер, се регулират от другите социални регулатори- морала, обичая, традициите и пр. Сферите на действие на тези регулатори са отношенията и връзките между млад и възрастнен; мъж и жена; изобщо между хората по повод брак, смърт и т.н.
Като социален инструмент, чрез който се регулират обществени отношения и процеси, правото има нормативно битие. То съществува реално под формата на правни норми.

7. ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА


Държавата е вид организирано човешко общество и нейното възникване и развитие е подчинено на обществените закономерности, на законите на движение на обществото.
Саморазвитието на обществото има за своя основа прогресивното развитие на стопанските отношения, на системата на производство на материални блага.
Причина за развитието на държавата е развитието на първобитната система на производство. Тази промяна поражда нова социална структура и нова организираща- политико-правна форма на обществото- държавата.
Първобитната система на производство почива върху използване на работната сила на всеки член на обществото. Тя е основният и дълго време единственият елемент на произведителните сили. Използваните оръдия на труда, както и работната сила, са в общо владение. Стопанските отношения имат обществен характер и гарантират равенство в разпределението и потреблението. Социалната структура е относително еднородна- семейства (на групи; по двойки) и родове. Като социален регулатор действат общопризнатите и общозадължителни мононорми.
Характерна особеност на мононормите е, че те не позволяват преимущества за отделне членове на рода. Те закрепват характерното за родовия строй “първобитно равенство”. Същността на това равенство се състои в пълното поглъщане на индивида от общността. То се осъществява с цената на най-жестока регламентация на цялостната дейност на човека. Първобитното равенство налага крайна консервативност е застой на установените норми, в които се реализират обществените отношения и връзки. Идеализирането на това равенство не отчита факта на поглъщането на индивида от общността, на почти пълното отсъствие на свобода у този индивид. Той е изцяло неосвободен и зависим от общността. По същество той е вътрешно, в рода поробен.
Социалната власт е потестарна власт. Тя се формира от цялата общност и има неполитически характер. Управлението на обществото като дейност е слято с дейността по непосредственото материално производство.

Установяването на постоянно владение върху определени територии, тяхното трайно използване като производствен ресурс, дава тласък на усъвършенстването на оръдията на труда. Тези нови условия пораждат раздеделението на производствения труд и в последна сметка появятя на частната собственост върху произведителните сили.


Общественото разделение на труда в границите на родовото общество протича на няколко стъпала: земеделие – скотовъдство; земеделие – занаятчийство; занаятчийство – търговия. Разделението на труда обвързва работната сила на индивида с определен ресурс и определени оръдия на труда, и го превръща в ОТДЕЛЕН ПРОИЗВОДИТЕЛ.
Неравномерният характер на производството позволява отделният производител да получи специфично, свое място в общественото производство на рода като цяло и в неговата социална структура. Постепенно отделният производител става САМОСТОЯТЕЛЕН ПРОИЗВОДИТЕЛ, става собственик на производителните сили и на произведения продукт. Така той получава своята свобода по отношение на общността, а самата тя се превръща в качествено нова социална общност. Тя става общност от икономически свободни хора, общност от собственици. Родовата общност преминава в гражданско.
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО е качествено нова форма на човешкото общество. То носи качествената промяна на човека в него. То е израз на еманципацията на индивида като личност, която се състои в неговата свобода и възможност за задоволяване на свои нови и разностранни потребности. Гражданското общество слага край на еднородната социална структура на първобитното общество. То “дава живот” на разнообразни обществени групи с различни икономически, политически и духовни интереси и цели.
Новото общество от свободни хора изисква и качествено нов социален регулатор. Необходими са нов вид норми, които да определят свободата на личността. Този нов социален регулатор е правото, именно правото като мярка на свободата на личността. Несвободният член на рода не се нуждае от право, там всички са равни в своята несвобода. Свободният член на гражданското общество не може без правото. Правото е обективно необходима, обусловена от степента на развитие на обществото мяра на свобода, която отчита неравенството между свободните индивиди.
С формирането на гражданското общество възниква и необходимостта от една нова обществена власт, която да защитава собствеността. На гражданското общество са необходими нови форми на управление, които да гарантират новата степен на обществено развитие, свободното развитие на собствениците.
Става наложително създаването на институции за управление на организираната в държавата общност, която да гарантира общите интереси и съхрани гражданското общество. Формират се институциите на публичната власт – държавния апарат.
Първоначално публичната власт се осъществява от старите родови институции, които постепенно се трансформират в държавни институции. Този процес протича по няколко линии. Първо, дейността по управление на обществото се трансформира от временна в постоянна. Това води до отделяне на умсвения труд (управленския) от физическия (производителния) труд. С разделението на труда в рамките на производствената дейност, физическият труд посветен на създаване на материални блага, постепенно се откъсва от умствения труд и се концентрира върху координиране на производството в рамките на съответната дейност. При тези условия управлението на общите дела и защитата на общите интереси се предоставя като сфера на действие на умствения труд. Постепенно управлението на обществото се отделя в самостоятелна функция и става обект на професионална дейност. Появява се апарат от чиновници – държавни служители.
Второ, отделянето на управленския труд от производителния ликвидира колективния характер на управлението. Защитата на благата и тяхното разпределение се осъществява вече не общо, а само от една част от обществото – държавния апарат. Така управлението получава “частен”, политически характер. Публичната бласт се превръща в политическа власт; общественото управление става държавно управление.
Трето, политическата власт не може да се крепи само върху авторитета на управляващите, а е необходима и силата – санкцията, принудата. Ето защо, държавата като институция възниква винаги, съпроводена с определен апарат за защита – армия, полиция, съд и други. Например, след реформата на Клистен (V-ІV в. пр.н.е.) съдийската колегия в Атина включвала 6 000 души, избрани за една година по жребий между гражданите, навършили трийсетгодишна възраст. В края на І в. пр.н.е. в Рим е създаден полицейски корпус по охрана на града в състав от 7 000 души.
Четвърто, за издръжката на непроизводствените слоеве, заети с управлението и защитата, се въвеждат данъците, които са “териалната основа на държавния апарат”.
Същевременно в процеса на трансформация на институциите на родовата власт в държавни, някои от тях се запазват и действат и в държавно организираното общество. Така, народното събрание (събрание на всички възрастни членове на рода), с определени изменения – само от мъже, само от воини и пр., продължава да съществува в практиката на гръцките държави и Рим. В Средновековна България намира приложение института на “допитване до народа”, реализиран във формата на различни събори – примерно съборът на цар Борил срещу богомилите и други.

8. ДЪРЖАВАТА НА СУБСТАНЦИОНАЛНО НИВО.

ФОРМИ.
Държавата на субстанционално ниво се проявява като население в границите на определена територия. Това е общото, което я характеризира. То включва два белега- население и територия. Двата елемента са взаимнообвързани, съществуват в единство. Не може да има държава без население, а с територия, държава с население, а без територия.
НАСЕЛЕНИЕТО по принцип включва всички лица, които живеят, населяват определената от държавните граници територия. В населението се включват всички индивиди, независимо от тяхната възраст, пол, грамотност и пр. Стига да има постоянно местожителство в страната. В редица случаи с местоживеенето се свързва конкретизацията на правното положение на личността. За получаване на гражданство например, законодателствата на някои държави изискват необходим срок на местоживеене в страната. Така според Закона за българското гражданство, след като са живяли в страната не по-малко от 5 години. В други случаи, с местоживеенето е свързано упражняването на определени субективни права и задължения- служба в армията, заемане на висша държавна длъжност и пр.
В населението на определена държава се включват само нейните граждани, а не и чужденците, които пребивават временно или постоянно там.

В населението се включват както всички граждани, така и всички техни общности- народи, нации, малцинства.


ТЕРИТОРИЯТА на държавата е тази част от земното кълбо, върху която живее нейното население. Територията, както сочи Г. Йелиник, е мъртъв и същевременно безсмъртен елемент на държавата. Територията като белег на държавата я характеризира в географски аспект. Географският аспект се изразява чрез понятието “страна”, за разлика от обществено-политическия аспект, при който се употребява понятието “държава”.
В исторически план територията е оказала съществено влияние върху процеса на възникване и развитие на държавата. И днес влиянието на географските фактори е значително, както в икономически план, така и в политически (геополитически) план.
ОСОБЕНОТО, което характеризира проявлението на държавата на субстанционално ниво от една страна е свързано с наличието на правото.
Посредством правото всички индивиди получават правен статус, стават субекти на правото (правни субекти). Всеки гражданин на държавата е правен субект. При условията, определени от съответното законодателство, за правни субекти се признават и пребиваващите в страната чужденци. Особена правосубектност се признава на отделни стопански, културни и политически общности- обединения на гражданите. Те, както и някои държавни институции, се определят от правото като самостоятелни субекти- колективни субекти на правото. В определени, изрично посочени случаи в закона, те могат да получат качество на юридически лица. Самостоятелен правен субект е държавата.
Качеството на правен субект позволява на всички граждани и на признатите колективни правни субекти да участват в правно регулираните сфери на обществения живот като носители на установени и гарантирани субективни права и правни задължения. Взависимост от обективното деление на държавно организираното общество на гражданско общество и политическа организация, лицата са носители съответно на частно-правни и публично-правни субективни права и задължения.
Посредством правото се урежда също и положението на народностите и нациите в многонационалните държави. Правото регулира отношенията между тези общности и държавната власт; формите на съществуване и дейност на последните във федеративните държави или тяхната автономия в рамките на унитарната държава и др.
Територията е граница, предел по отношение на действието на правото, както и на самата държавна власт. Националното право на дадена държава има действие по принцип само върху нейната територия.
От друга страна, особеното, което характеризира проявлението на държавата на субстанционално ниво, е свързано с наличието на публична политическа власт- държавна власт.
По отношение на лицата осовеното се проявява в установявянето на качество гражданин. Политико-правната принадлежност на индивида към държавата го прави нейн гражданин. Гражданството определя една многоаспектна правоустановена връзка между лицето и държавата, по силата на която двете страни получават ред субективни права и задължения. В най-общ план това са следните права на гражданите:

  1. да участват в учредяването на държавната власт и във формирането на държавния апарат, който я осъществявя;

  2. да участват непосредствено в управлението на държавата, в държавния апарат;

  3. да контролират дейността на държавния апарат.

От своя страна, държавата (държавният апарат) има следните задължения:

  1. да охранява (гарантира и защитава) личността на всеки гражданин и неговите права;

  2. да носи юридическа отговорност за причинени от него вреди на гражданите;

  3. да не се вмесва в определени сфери от живота и дейността на гражданите.

Властта на държавата се разпростира и върху чужденците, които се намират на нейна територия. Установеният от правото ред в дадена държава е задължителен, както за нейните граждани така и за чужденците. Същевременно има една категория чужденци, спрямо които някои от законите (главно наказателните) нямат действие. Това са лицата- чужди граждани, които се ползват с дипломатически имунитет.


Държавната власт действа в границите на територията. Изключението от този принцип е положението на екстериториалност. Така например, територията на посолствата и някои други обекти (военни бази и др.) на чужди държави се приемат за част от тяхната територия и там местната държавна власт и законодателство нямат действие.
Връзката между територия и териториална власт се проявявва и във формирането и осъществяването на регионално управление. Всяка държава има свое вътрешно административно-териториално деление по различни структури. У нас това са общини, околии, (окръзи), области. Взависимост от приетата структура се изгражда и система от местни органи на държавната власт.
Държавата на субстанционално ниво съществува в определени ФОРМИ, известни като “форми на държавно устройство”. Формата на държавно устройство показва вътрешния строеж на държавата, начина на организиране на нейните териториални части в едно цяло. Съществуват две форми на държавно устройство- УНИТАРНА ДЪРЖАВА И ФЕДЕРАТИВНА ДЪРЖАВА.
Федеративната (съюзната) държава, наричана още федерация, се състои от териториални части, всяка от които се представя като самостоятелна държава или държавно образувание. (щати, кантони, провинции и др).
Унитарната държава съществува като едно цяло, чиито териториални части (области, окръзи и др.) нямат характер на самостоятелни образувания.
Предвид изложените обстоятелства федеративната държава има следните характерни особености, които я разграничават от унитарната:


  1. всяко самостоятелно държавно образование е в рамките на федерацията има своя законодателна, изпълнителна и по принцип и съдебна власт;

  2. съществува обща федерална власт, която решава въпросите, свързани с международните отношения, отбраната, националната сигурност, финансите. Във всяка федерация съществува обща армия, обща дипломация, обща парична единица;

  3. като правило във всяка федеративна държава съществува двойно гражденство- гражданство на федерацията и гражданство на отделното държавно образувание в нейните рамки;

  4. върховният представителен орган на федерацията е двукамерен, като втората камера (палата) представлява интересите на членовете на федерацията;

  5. статута на федерираните звена е различен. В някои случаи им се признава правото на сецесията, право на доброволно излизане от съюза.

9. ДЪРЖАВАТА НА АТРИБУАТИВНО НИВО.

ФОРМИ.
Държавата на атрибутивно ниво се проявява като съвкупност от всички обществени отношения и връзки между населението в границите на нейната територия. Посочената съвкупност дава ОБЩОТО, ката характеристика на държавата на атрибутивно равнище. Кръгът на тези отношения носи своята специфика в тяхната многостранност. Тук наред с икономическите, политическите и социалните отношения се включват и такива духовни връзки и отношения като народностни, национални, традиционни, народопсихологични и прочие, които обединяват населението в една трайна, исторически формирана общност, в един държавен народ. В този план държавата на атрибутивно ниво се проявява като ДЪРЖАВНОСТ.


ОСОБЕНИТЕ белези на държавата на атрибутивно ниво- юридическата и политическата й характеристики, допълват държавността, след като веднъж са обусловили нейното изграждане. Ето защо е възможно държавата да не съществува като институция, да са ликвидирани държавната власт и националното законодателство, но да се запази държавността. Така през Средновековието, на два пъти- веднъж за около два века, после за около пет века, е ликвидирана българската държава, но това не води до унищожаване на българската държавност. Тя се съхранява и на нейна основа отново се изгражда българската държава.
Юридическата характеристика на държавата дава една от особеностите на нейното проявление на атрибутивно ниво. Тя се изразява в това, че за разлика от всички други социални общности, най-съществените обществени отношения и връзки в държавата са регулирани по обществензадължителен начин чрез правото. Така част от общетвените отношения се реализират като ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ (правоотношения).
Политическата характеристика на държавата в разглеждането и проявление произтича от мястото и ролята на ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. Те стоят в центъра на всяка държавност, без да са единствените и основните. Тяхната централна, главна роля произтича от това, че посредством тях се формира и осъществява държавната власт. Политическите отношения са отношения между гражданите и между техните общности и организации по повод завладяването, запазването и използването на държавната власт.
Степента на намеса на държавната власт в регулирането на обществените отношения обуславя съществуването на ДВЕ ФОРМИ на държавността. В широк смисъл това са две форми на държавата. Те са ТОТАЛИТАРНА държава(държавност) и НЕТОТАЛИТАРНА – определяна още като, демократична, свободна, либерална и пр. (държавност).
10. ДЪРЖАВАТА НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО НИВО.

ФОРМИ.
Държавата на институционално ниво се проявява като определена организация, система от от органи и институции, които осъществяват държавната власт. На институционално ниво държавата съществува като ДЪРЖАВЕН АПАРАТ. Това проявление на държавата е най-ясно очертано, най-отчетливо за всички и затова то се отъждествява със самата държава. Това е преобладаващото схващане в марксистката теория на държавата, където държавата се разглежда и изучава само като държавен апарат. Това проявление на държавата е важно, но както виждаме не е единствено. Преувеличаването на неговата роля и значение води в действителност до ограничаване на кръга на изучаване, респективно на познания на държавата.


ОБЩОТО в характериктиката на разглежданото проявление на държавата, представя държавния апарат като управленски апарат, чрез който се осъществява присъщото на всяка колективност управление на общите и дела. Обособяването на държавния апарат като управленски апарат е обективно обусловено от развитието на общественото производство и отделянето на управленския труд от производствения. Това отделяне и неговия резултат – формирането на държавния апарат е обективна закономерност на обществото.
Държавния апарат е СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, чрез които се осъществява държавната власт и се управлява в глобален план държавно организирано общество.
ДЪРЖАВНИЯТ ОРГАН е основна съставка на държавния апарат, състояща се от длъжностни лица, които определени държавно-властнически компетенции. На основата на даденото определение може да се посочат следните признаци на държавния орган:
1) държавният орган е обособен самостоятелен елемент на държавния апарат;

2) държавният орган се състои от длъжностни лица. Това са хора, определени да осъществяват управленски функции, да взимат властнически решения. Длъжностните лица, които образуват държавния орган, разполагат с помощен персонал, с материални и човешки “придатъци”, които ги подпомагат и улесняват в осъществяването на управленските функции. Апаратът на министерството, на правителството, на народното събрание са помощен персонал- те не са държавни органи нито са част от държавния орган;

3) държавният орган има точно определени компетенции, които фиксират кръга на неговата дейност. Те са установени от юридически нормативни актове и затова се наричат още ПРАВОМОЩИЯ.
Държавните органи са ЕДНОЛИЧНИ и КОЛЕКТИВНИ. Президентът, министърът, прокурорът, са еднолични органи. Парламентът, правителството, са колективни органи. Изброяването не е изчерпателно. Съставът на всеки отделен държавен орган се определя взависимост от характера на задачите и функциите, които той следва да осъществява.
В системата на държавния апарат държавните органи са свързани помежду си. Връзките между тях са субординационни и координационни. В резултат от взаимната си обвързаност държавните органи действат като цялостна система- държавен апарат.
Многообразието на обществените отношения, които изискват държавното управление, обуславят структурата на държавния апарат. Според предмета на своята дейност държавните органи са групирани в няколко вида. Това са:


  1. органи на държавната власт;

  2. органи на държавно управление;

  3. съдебни органи;

  4. въоръжени отряди.

Обособяването на органи на държавна власт и държавно управление, от понятийна гледна то чка е условно. Както едните, така и другите са носители на държавна власт и участват, макар и по различен начин в осъществяването на държавно управление.


Органите, които определяме като ОРГАНИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ осъществяват основно нормотворческата дейност, контрол върху другите държавни органи и формират, или участват във формирането на органите на държавно управление. Органите на държавната власт са Парламента (народното събрание) и местните – областни и общински съвети. Тъй като органите на държавната власт се формират чрез преки избори от гражданите, то те се наричат още и представителни органи.
ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ осъществяват управленската дейност в тесен смисъл на думата. Дейността им е свързана с изпълнението на решенията на представителните органи, установени под формата на закони или други, по-нисши по степен- подзаконови нормативни актове, свързани с прилагането на законите. Основната им дейност включва издаването на ненормативни актове (индивидуални или общи) юридически актове, които са актове на разпореждане. От тук и дейността им се определя като изпълнително-разпоредителна, а те като изпълнително-разпоредителни органи.
Изпълнително-разпоредителната дейност се определя още като административна дейност, а тези органи като административни, като администрация. Административните органи са министерският съвет, изпълнителните комитети на местните съвети, министри, ръководителите на ведомства, кметове и др.
Администрацията представлява сложна подсистема в държавния апарат, при което в различните сфери на държавно управление и на различни нива са създадени различни нива са създадени различни административни органи. Така в определени случаи, в конкретни връзки и отношения, административен орган е ректорът на ВУЗ, председателят на читалище, началникът на КАТ и други.
СЪДЕБНИТЕ ОРГАНИ осъществяват правораздавателна дейност в държавата. Те представляват също самостоятелна подсистема, която обхваща три нива: местно (първоинстанционно), апелативно и касационно.
Съдебните органи включват следствието, прокурата, съда. Особено място заема адвокатурата. Тя е независима институция, свързана с осъществяването на съдебната дейност. Адвокатите не са държавни служители, те са извън държавния апарат. По отношение на адвокатурата министерството на правосъдието осъществявя само методическо производство.
Взависимост от характера си правораздавателната дейност се реализира в две форми. Първата е гражданската- решават се спорове между граждани, между граждани и юридически лица, между граждани и държавата и др., възникнали в сферата на гражданския оборот. Втората форма е наказателната- осъществява се наказателната отговорност на гражданите за извършване на правонарушения, които биват административни нарушения и престъпления.
Отделно място в системата на държавния апарат заемат ВЪОРЪЖЕНИТЕ ОТРЯДИ. Те осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност във връзка с охраната на установения обществен ред. Тяхната дейност е специфична и не може да бъде отнесена изцяло нито към административната, нито към правоохранителната. У нас тези органи са армията, полицията, самостоятелните служби за охрана – командоси, “червени барети” и други.
Държавният апарат осъществява своята дейност в различни ФОРМИ. В своето съчетание те са присъщи на различно ниво на всеки вид държавни органи. Еднородните по своите външни признаци дейности, осъществявани от държавния апарат, се определят като ФОРМИ НА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВАТА. Прието е да се разграничават сведните форми на дейност:


  1. правотворческа – по създаване на нормативни юридически актове;

  2. изпълнително-разпоредителна – по изпълнение на действащите нормативни юридически актове;

  3. правораздавателна – по охрана на установения правов ред;

  4. контролна – по проверка на дейността на държавните органи и длъжностните лица.

Държавният апарат осъществява своята дейност чрез различни методи. Начините на въздействие, които държавният апарат използва по отношение на гражданите, се определят като МЕТОДИ НА ДЕЙНОСТ. В най-общ план методите са два – убеждение и принуждение.


Чрез метода на убеждението, държавата въздейства върху лицата, така че тяхното поведение се подчинява на държавната воля, чрез привеждане на собствената воля в съответствие с държавата. Производен от метода на убеждението е методът на поощрението. При него се стимулира необходимото поведение, а лицата чрез материални или морални средства.
Чрез метода на принудата държавата въздейства върху лицата, така че тяхното поведение се подчинява не на собствената воля, а на държавната воля. Държавният апарат използва две форми на принуда – физическа и психическа.
Като цяло дейността на управление на държавата се осъществява от държавния апарат. Той действа като представител на суверенния народ – действителен носител на властта. Ето защо е възможно и народът пруко да учасва в управлението на държавните дела. Формата, в която то се осъществява е референдума. Чрез него се установява решение, взето пряко от народа. Референдумът може да се проведе на регионално или национално равнище, при което ще се решат конкретно поставени въпроси. Референдумът не може да елиминира държавния апарат. Това практически е невъзможно, а и ненужно. Обективният ход на развитие на механизма на социалното управление налага малоброен и компетентен управленски апарат. В тази връзка следва да се отхвърлят като нерационални следните две социалистически постановки. Първо, по нов начин трябва да се прилага в практиката идеята за местно самоуправление. Съветите, като съвкупност от некомпетентни избранници, трябва да се заменят с малоброен, подготвен и делови апарат. Второ, следва да се отрече като неефективна и тезата за обществено-държавните и държавно-обществените органи. Не е нужно обществени органи и организации да поемат функции на държавни органи.
ОСОБЕНОТО в проявлението на държавата на институционално ниво, от гледна точка на правото, се разкрива в две насоки. Държавата, разглеждана като държавен апарат е ПРАВОУСТАНОВЯВАЩА и ПРАВОУСТАНОВЕНА институция.
Държавата е правноустановяваща институция, защото дава институционален живот на правото чрез законодателството. Държавният апарат установява правото и го гарантира с държавната принуда. Така, чрез правото държавно организираното общество се проявява и като правно организирано, установява се правовия ред, в рамките на който живее и се развива обществото.
Като установява от една страна правото чрез законодателството, от друга страна, държавният апарат сам се изгражда и действа върху основата на правото. Затова държавата, разглеждана като държавен апарат е и правноустановена институция. Правото определя както началата, така и рамките на реалния “живот” на държавния апарат.
Особеното, което характеризира държавата на институционално ниво в политически аспект е нейната политическа обособеност и самостоятелност.
В политически план държавата се проявява като ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТ и ПОЛИТИЧЕСКИ ОБЕКТ.
Проявлението на държавата на институционално ниво разкрива изключително разнообразие от форми. Това е проблемът за така наречените ФОРМИ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ.
Този въпрос е занимавал почти всички политически мислители от древността до наши дни. Според нас, най-удачният обективен критерий за определяне на държавно управление е начинът на неговото формиране. От тази гледна точка държавният апарат може да се изгради е да действа по волята на на едно лице, по волята на група от лица и по волята на мнозинството (народа). Така може да се обособят три форми на държавно управление (три форми на държавата): АВТОКРАЦИЯ, АРИСТОКРАЦИЯ И ДЕМОКРАЦИЯ.
При автокрацията държавният апарат се формира, определя от волята на едно лице, коете пряко участва и ръководи държавното управление. Обикновено тази форма се отъждествява с най-честа срещания й вид- монархията.
Исторически са възникнали и съществуват различни форми на монархията- съсловна, абсолютна, конституционна, парламентарна. При последните две, властта на монарха е значително ограничена. Особен вид автокрация, която исторически предхожда монархията, е тиранията, деспотията. Това е тоталитарна монархия, възможна при малки по територия държавни образувания.
Основни характерни черти на монархията са наследяването на властта, върховна еднолична воля на монарха в управлението, възможност за еднолични управленски решения.
При аристокрацията държавният апарат се формира по волята на група от лица, които ръководят държавното управление, било като непосредствено участват в държавния апарат, или без да участват пряко в него. Исторически са известни също много видове на аристократични държави, различава щи се по характера на групата, която формира държавния апарат. Това са олигархия, плутокрация, аристокрация в тесния смисъл на думата, военна хунта. Исторически най-новата форма е партокрацията. При нея ръководният елит на една партия сама формира държавния апарат и сама го ръководи.
При демокрацията съществуват механизми, чрез които мнозинството от народа участва пряко във формирането на държавния апарат и осъществява контрола върху него. Класическата форма на демокрацията е републиката. Републиките биват президентски и парламентарни.
Възможни са и СМЕСЕНИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА. При тях има несъвпадение между формалната и съдържателнита страни на формата на държавата. Така, Испания по времето на Франко, е монархия по форма, но аристокрация (фашистка партокрация) по съдържание; Германия по времето на Хитлер е република по форма, но комунистическа партокрация по съдържание. Северна Корея при управлението на Ким Ир Сен е република по форма, но автокрация по съдържание и т.н.
Съвременните държави, независимо от формата си, са демократични по съдържание. Формалната страна се обуславя от историческите традиции, политическите процеси и други фактори. Гаранция за тяхната демократичност е политическият плурализъм.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница